Много сложни проблеми тръгнахме да разискваме от любителска гледна точка, което няма как да доведе до нищо добро 
bsb, възгледът, че всички езици са еднакво сложни по различен начин, е доста разпространен в научната литература. Той е горе-долу в линия с възгледите, че всички хора са равни, че всички култури са равни и т.н. Напоследък обаче има пробиви в това отношение и се пишат по-различни неща. Аз например следя един лингвистичен блог на доста високо, макар и много достъпно ниво, в който авторката скоро даде пример с английската фраза I love you! В английския език няма никакви средства да се добавят нюанси към основната информация в този формат. В други езици съществува такава възможност: Я люблю тебя! но и Я люблю вас!. Друг пример в различна плоскост е изразът Ice cream, който носи същата информация като архаичния Iced cream, но е с по-ниска сложност. Линк към блога - цък.
Разбира се, в нета има доста научни публикации по темата. От първа страница на Гугъл:
LANGUAGE EVOLUTION AND THE COMPLEXITY CRITERION, 1999 (PDF)
The rationale given is that today's languages are all complex systems. This argument is based on the failure to distinguish between complexities of form and function. The proper analysis reveals instead that linguistic features have consistently decreased their material complexity, while increasing their functionality. A systematic historical survey will show instead that languages have evolved and linguistic features have developed along a Darwinian line.
Възгледи всякакви. Както писах по-горе, тези проблеми са на научния фронт. Не са решени още. Ако има интерес, бих могъл да постна за пример малко фонетични преходи, че там работата е по-проста
Огромната част от тях са от по-труден към по-лесен изговор на съответните звуци.
Що се отнася до лексикалното богатство, то расте неудържимо. Английският език, ако не се лъжа, скоро прескочи един милион думи. Повечето нови думи обаче са заемки от други езици. Лично аз не мисля, че това увеличава сложността на езика, т.е богатство <> сложност.
Голъм, хубави въпроси задаваш, но доколкото имам представа, и двата са извън възможностите на лингвистиката към този момент и няма особена яснота.
1) Човешкият език възниква да кажем преди повече от 50 000 години. Със съвременните методи може да се проникне грубо 10 000 години в миналото, където се откриват доста сложни езици (като граматика най-общо, не като лексикално богатство). Оттам насам започва някакво (може би спорно) опростяване. Засега никой не знае какво е ставало преди това. Съответно се прибягва към разни интердисциплинарни методи като горната хипотеза за информацията.
2) На какво се дължат законите в езика. Ноам Чомски, мисля, е водещ капацитет в тая област. Според него тези неща са твърдо кодирани на биологично ниво, обаче нещо не му приемат изследванията в цялост. Аз съм дотук по тоя въпрос, не съм се интересувал в дълбочина.
bsb, възгледът, че всички езици са еднакво сложни по различен начин, е доста разпространен в научната литература. Той е горе-долу в линия с възгледите, че всички хора са равни, че всички култури са равни и т.н. Напоследък обаче има пробиви в това отношение и се пишат по-различни неща. Аз например следя един лингвистичен блог на доста високо, макар и много достъпно ниво, в който авторката скоро даде пример с английската фраза I love you! В английския език няма никакви средства да се добавят нюанси към основната информация в този формат. В други езици съществува такава възможност: Я люблю тебя! но и Я люблю вас!. Друг пример в различна плоскост е изразът Ice cream, който носи същата информация като архаичния Iced cream, но е с по-ниска сложност. Линк към блога - цък.
Разбира се, в нета има доста научни публикации по темата. От първа страница на Гугъл:
LANGUAGE EVOLUTION AND THE COMPLEXITY CRITERION, 1999 (PDF)
The rationale given is that today's languages are all complex systems. This argument is based on the failure to distinguish between complexities of form and function. The proper analysis reveals instead that linguistic features have consistently decreased their material complexity, while increasing their functionality. A systematic historical survey will show instead that languages have evolved and linguistic features have developed along a Darwinian line.
Възгледи всякакви. Както писах по-горе, тези проблеми са на научния фронт. Не са решени още. Ако има интерес, бих могъл да постна за пример малко фонетични преходи, че там работата е по-проста
Огромната част от тях са от по-труден към по-лесен изговор на съответните звуци.Що се отнася до лексикалното богатство, то расте неудържимо. Английският език, ако не се лъжа, скоро прескочи един милион думи. Повечето нови думи обаче са заемки от други езици. Лично аз не мисля, че това увеличава сложността на езика, т.е богатство <> сложност.
Голъм, хубави въпроси задаваш, но доколкото имам представа, и двата са извън възможностите на лингвистиката към този момент и няма особена яснота.
1) Човешкият език възниква да кажем преди повече от 50 000 години. Със съвременните методи може да се проникне грубо 10 000 години в миналото, където се откриват доста сложни езици (като граматика най-общо, не като лексикално богатство). Оттам насам започва някакво (може би спорно) опростяване. Засега никой не знае какво е ставало преди това. Съответно се прибягва към разни интердисциплинарни методи като горната хипотеза за информацията.
2) На какво се дължат законите в езика. Ноам Чомски, мисля, е водещ капацитет в тая област. Според него тези неща са твърдо кодирани на биологично ниво, обаче нещо не му приемат изследванията в цялост. Аз съм дотук по тоя въпрос, не съм се интересувал в дълбочина.
Comment