Месхетински турки

[Пандора]

Колебаех се къде да сложа това съобщение ,защото се споменават хуните,но от историята се преминава към съвремието на един етнос.
Искам да представя статията
АХЫСКИНСКИЕ (МЕСХЕТИНСКИЕ) ТУРКИ: ДВАЖДЫ ДЕПОРТИРОВАННЫЙ НАРОД" на Ариф ЮНУСОВ

В статията се разглеждат историята на заселване на тюрки на Кавказ и в частност в Грузия, и етнически проблеми натрупани от миналото до днешно време.Разглежда се въпросът за произхода на месхетинските турки.
Във 2 от.н.е. в Кавказ се появяват тюркоезични племена известни като хуни.В 3в най-активно се проявявали барсили/басили/,създават държава Барсилия,друга част се заселва в Северен Азербайджан,Армения - Басеан и в Грузия.В 5в основни територии на действие на тюркоезични племена биле Азербайджан и Грузия.Според Приск Панийски отначало се опитали да преминат през проходите в Азербайджан ,но не успели и се отклонили към Грузия.През 6в по време на византийско-сасанидските войни,които се водели главно на територията на Грузия активно участие взема племето сабири.Освен това те се заселват в Грузия - Прокопий Кесарийски споменава река Боас приток на р.Фазис,носеща името на сабирската царица Боарекс,под чиято власт се намирали 100хил. хуни.Авторът на статията споменава също и преселниците на българина Вунд.Мойсей Каланкатуйски съобщава за поход в Грузия на единадесет хуно-български племена,от които водеща роля имало племето тубал.
В една от грузинските хроники се споменава за племето бунтурки- коренни турки , 28хил семейства ,които живеят по течението на р.Кура в градовете Саркин,Каспи,Урбниси,Одзрахе.Названието на град Саркин може да се приеме ,че произхожда от Сарыкан - крепост на племето сары/жълти/ или сарагур.Леонти Мровели утвърждава ,че в 7в в Грузия турките биле част от местното население,а всички картлийски царе знаели хазарски език.Авторът също разглежда част от топонимиката в Месхетия - селата Хона и Хони,крепостта Хунан/източно от Тбилиси/,село Уде/от хуно-българското племе уди/,с.Онгор,с.Хубиар и др.
Месхетия се намира в зоната на противостояние между Византия и Арабския халифат.И двете страни използват наемни тюркски войски:арабите - ислямизирани турки от Средна Азия,Византия - печенеги,кумани,узи.В 11в голяма опасност за Грузия са ислямизираните огузи и грузинските царе се принуждават да наемат за своя защита кипчаките,които са техни врагове,а една част - християнизирани или от несторианската ерес.
В 13-14в в Грузия започва да се споменава като главен град на Месхетия - Ахалцик или Аксыка - бяла крепост,по късно Ахыска.
По време на Руската империя,както и много други етноси мюсюлмани турките от Месхетия започват постепенно преселение в Турция.На 29.10.1918г се образува Временно правителство Ахыска.Срещу месхетинските турки застават грузински и арменски войски.Така турките ахыска решават да се обединят с азербайджаните в Армения и Нахичеван.В 1919г след ожесточени боеве грузинците овладяват голяма част от Месхетия.По време на Втората световна 46хил. турки биле призовани на фронта , а 26хил загинали.След войната те биле депортирани както и други кавказки народи
Цялата статия се намира тук.

А това е едно видео - национални танци.

[nik]

Колебаех се къде да сложа това съобщение ,защото се споменават хуните,но от историята се преминава към съвремието на един етнос.
Искам да представя статията
АХЫСКИНСКИЕ (МЕСХЕТИНСКИЕ) ТУРКИ: ДВАЖДЫ ДЕПОРТИРОВАННЫЙ НАРОД" на Ариф ЮНУСОВ

В статията се разглеждат историята на заселване на тюрки на Кавказ и в частност в Грузия, и етнически проблеми натрупани от миналото до днешно време.Разглежда се въпросът за произхода на месхетинските турки.
Във 2 от.н.е. в Кавказ се появяват тюркоезични племена известни като хуни.В 3в най-активно се проявявали барсили/басили/,създават държава Барсилия,друга част се заселва в Северен Азербайджан,Армения - Басеан и в Грузия.В 5в основни територии на действие на тюркоезични племена биле Азербайджан и Грузия.Според Приск Панийски отначало се опитали да преминат през проходите в Азербайджан ,но не успели и се отклонили към Грузия.През 6в по време на византийско-сасанидските войни,които се водели главно на територията на Грузия активно участие взема племето сабири.Освен това те се заселват в Грузия - Прокопий Кесарийски споменава река Боас приток на р.Фазис,носеща името на сабирската царица Боарекс,под чиято власт се намирали 100хил. хуни.Авторът на статията споменава също и преселниците на българина Вунд.Мойсей Каланкатуйски съобщава за поход в Грузия на единадесет хуно-български племена,от които водеща роля имало племето тубал.
В една от грузинските хроники се споменава за племето бунтурки- коренни турки , 28хил семейства ,които живеят по течението на р.Кура в градовете Саркин,Каспи,Урбниси,Одзрахе.Названието на град Саркин може да се приеме ,че произхожда от Сарыкан - крепост на племето сары/жълти/ или сарагур.Леонти Мровели утвърждава ,че в 7в в Грузия турките биле част от местното население,а всички картлийски царе знаели хазарски език.Авторът също разглежда част от топонимиката в Месхетия - селата Хона и Хони,крепостта Хунан/източно от Тбилиси/,село Уде/от хуно-българското племе уди/,с.Онгор,с.Хубиар и др.
Месхетия се намира в зоната на противостояние между Византия и Арабския халифат.И двете страни използват наемни тюркски войски:арабите - ислямизирани турки от Средна Азия,Византия - печенеги,кумани,узи.В 11в голяма опасност за Грузия са ислямизираните огузи и грузинските царе се принуждават да наемат за своя защита кипчаките,които са техни врагове,а една част - християнизирани или от несторианската ерес.
В 13-14в в Грузия започва да се споменава като главен град на Месхетия - Ахалцик или Аксыка - бяла крепост,по късно Ахыска.
По време на Руската империя,както и много други етноси мюсюлмани турките от Месхетия започват постепенно преселение в Турция.На 29.10.1918г се образува Временно правителство Ахыска.Срещу месхетинските турки застават грузински и арменски войски.Така турките ахыска решават да се обединят с азербайджаните в Армения и Нахичеван.В 1919г след ожесточени боеве грузинците овладяват голяма част от Месхетия.По време на Втората световна 46хил. турки биле призовани на фронта , а 26хил загинали.След войната те биле депортирани както и други кавказки народи
Цялата статия се намира тук.

А това е едно видео - национални танци.

Преди средата на 6 век все още няма тюрки в региона на Кавказ, нито може да се говори за такива.. За българите е забранено да говорим (обективно те не са тюрки, дори и да се приеме че са говорили на някакъв на ксю-ну протоезик, които е сроден с тюркския, защото южните хуни, едва след смесването им със сянбийците - се явяват предците на съвреммените и познати ни тюрки*) ; Савирите са "сянби" по произход, а берсилите (басилите) са сармати; Късните сармати от 4-5 век са сармати.

Атиловите хуни никога не са живяли в Кавказ..
"Хони" , а не хуни е сборно наименование на късните пришелци в Кавказ, но името и произхода на хоните са източоноирански..

Изобщо балкарци, карачаевци и другите тюрки от Кавказ са развили някои комплекси за произхода си и ако четем техните автори ще излезе че скифи, сармати, и алани са всъност на "най-чистите" тюрки


*Жужаните наричат хунските мигранти turgut, което на техния старомонголски език означава охраняващ, граничар, пазач, страж, тъй като те са заселени в югозападните гранични територии на Жужанската д-ва, за да пазят границата и „да добиват желязна руда, за изготвянето на оръжия за жужанския каган”. Названието тургут, започва да се предава в китайска транскрипция като - тукю, а за хората на Ашина се превръща в етноним, с последвалата редукция на гърленото монголско „г” в по-мекото „кь”, дало общоизвестното ни тюркут, тюрк, тюрки. И днес в повечето тюркски езици се среща личното име Тургут. В 12-13 в. при монголските племена е съществува своеобразна прослойка – тургути, от войни чиято основна задача е да охраняват пасищата от посегателства на съседите, един вид полски стражари.
Според Пол Пелио: „Тюркското turghaq означава „нощен страж”, „часови” и е засвидетелствовано в източника „Кутадгу билиг”. Произлиза от tur - стоя, прав на крака” и qutu – род, категория, съсловие, група. Монголското мн.ч. от turghaq е turghaghut (turgha'ut) и ние вече виждаме, че в действителност названието торгути се пише Turghaghut (и Turghut) в „Саган-Сецен” и Turghaut при Абулгази. Още един пример как съвременното название на монголското племе е възникнало от название на служебни задължения. Такава е най-вероятната етимология на това название...”. В случая Пелио има в предвид ойратското (монголско) племе таргути, торгути, които според генеалогичната си легенда произлизали от личната гвардия от телохранители на Чингис-хан. Родът тургут присъства сред поволжките калмики. Самите калмики са потомци на спасените от Русия ойрати в 1667 г., преселени в Поволжието, когато са подложени на изтребление в Китай от манчжурската династия Мин. В случая виждаме аналогичен начин на възникване на етноним, както при южните хуни, наречени от монголоезичните жужани тургути-туркути.
Връзката тургут-туркут-тюрк, показва как едно длъжностно название може да прерастне до етноним.
Широко разпространено, но не така убедително, е мнението на А.Н.Кононов, популяризирано от Л.Гумильов, че тюрк означава силен човек. Според Н.Бичурин, формата на Алтайските планини, наподобява шлем, затова Ашина приел названието „шлем”, което на монголски звучи като tukjue (сходно с осет.taka – шлем), превърнало се в наименование на неговия Дом, респ.династия, род. Разбира се не може да се приеме за вярно, защото няма как Ашина да знае каква е географската форма на Алтай, още повече че привързването към Алтай е грешка. Все пак Н.Бичурин живее и пише в началото на 19 в.
Според Н.А.Баскаков, тюркския етноним произлиза от монголското törxöm~türxem (родители и роднина на съпругата, сродници), също в бурятски türxem, мн.ч. türxemüüd (родственици на съпругата), или това е названието на близкородственото племе, от което древните монголи (сянбите) са вземали съпругите си. Понятието съществува и в тюркските езици, в среднотюркски törkün~türgün /дом на тъста и тъщата или родът на съпругата/, törküla~türküla – гостуване при родителите на съпругата. Въз основа на това понятие törk~türk, се е развил етнонима на тюркските племена (türk), сродници с древните сянби.

[Пандора]

nik написа:

Атиловите хуни никога не са живяли в Кавказ..
"Хони" , а не хуни е сборно наименование на късните пришелци в Кавказ, но името и произхода на хоните са източоноирански..

Откъс от "Първият български владетел" Кирил Милчев :

"В сирийската хроника на Бар-Ебрей от 13в е ясно и категорично посочено,че хуните отишли при Пероз по времето на император Зенон и му поискали данък,такъв какъвто вече взимали от римляните.Те дошли ,според Бар-Ебрей от северозапад"


Дори и да оставим хуните намира и се спрем на 6в - все е нещо.А какво мислите за видеото?

[nik]

nik написа:


Откъс от "Първият български владетел" Кирил Милчев :

"В сирийската хроника на Бар-Ебрей от 13в е ясно и категорично посочено,че хуните отишли при Пероз по времето на император Зенон и му поискали данък,такъв какъвто вече взимали от римляните.Те дошли ,според Бар-Ебрей от северозапад"


Дори и да оставим хуните намира и се спрем на 6в - все е нещо.А какво мислите за видеото?

Естествено тук става дума за ефталитите и хоните (било като истински хони, било като сборно понятие, или регионим за означение на Варварите от север.) .. Хуните на Атила нямат нищо общо с ефталитите (също наричани "хуни", "светахуна" в индийските източници), и с хоните (хонити, хионити- вижте и източноиранския суфикс), които хони в четвърти век населяват земите, на това което наричаме Хоремз, Хварезм (страната на уарите), а хоремзийския език, изчезнал в 10 век е източноирански.

В действителност няма индикации от археологическа гледна точка, че хуните на Атила са живели в Кавказ..

"хони" става едно сборно нарицателно име на северокавказките варвари (вижте и "езикът на дагестанските хони", които пък е угрофински)

Имената "хуни" и "хони" са употрвявани по всевъзможни начини - като регионим, политоним, или просто за наименоване на варварите..Славяните - също са наричани хуни ако има значение

Всъщност името "хуни" е от монголски произход ("хун" на монголски значи човек), или по-просто това са "хора" (анлогично на "дойч"). Що се отнася до името "хони", то случая имаме източноирански произход..

[Пандора]

nik, благодаря за подробната информация.

(вижте и "езикът на дагестанските хони", които пък е угрофински)

За първи път чувам за такъв език,още повече който и да било дагестански класифициран като угрофински . Чувала съм само за група нахско-дагестански езици.Ако е възможно,да дадете препратка

[nik]

nik, благодаря за подробната информация.



За първи път чувам за такъв език,още повече който и да било дагестански класифициран като угрофински . Чувала съм само за група нахско-дагестански езици.Ако е възможно,да дадете препратка

Езиковите остатъци от езика на дагестанските хони (това е някаквъв някакъв старинен пара-угорски език) са изследвани от Бела Лукаш: от т.н. Iszfaháni kódex датиран около 500 г AD, и Krétai kódex около 700 г AD, (изследвани са и от унгарските изследователи Шютц и Детре през 1978)

http://hu.wikipedia.org/wiki/Iszfah%C3%A1ni_k%C3%B3dex

http://www.rmki.kfki.hu/~lukacs/DETREHUN.htm (това е на английски от Белла Лукаш)

Това е някаква интернет версия:

http://www.varga.hu/OSKOR_ELO_NYELVE/HUN%20szavak_%20hun%20szotar.htm

[Пандора]

nic написа
Според Н.А.Баскаков, тюркския етноним произлиза от монголското törxöm~türxem (родители и роднина на съпругата, сродници), също в бурятски türxem, мн.ч. türxemüüd (родственици на съпругата), или това е названието на близкородственото племе, от което древните монголи (сянбите) са вземали съпругите си. Понятието съществува и в тюркските езици, в среднотюркски törkün~türgün /дом на тъста и тъщата или родът на съпругата/, törküla~türküla – гостуване при родителите на съпругата. Въз основа на това понятие törk~türk, се е развил етнонима на тюркските племена (türk), сродници с древните сянби.

Кочевники и Русь. Торкины, торки.
Народ, к которому принадлежит жена, по-тюркски - «торкин». Слово, вовлеченное в русскую грамматическую эволюцию, переразложилось - торки, так называют летописи кочевое племя, самоназванием которого было - узы (ед. число «торкин», «торчин». Окончание тюркского слова совпало с русским суффиксом ринадлежности - ин).
Впервые торки упоминаются в «Повести временных лет», под 985 годом, когда Владимир Святославич со своим дядей Добрьшей пошел против волжских болгар. «А торки берегомъ приводе на конихъ». Здесь не говорится, что русские князья и их торки участвуют в совместных действиях впервые.

Олжас Сулейманов"Аз и Я"

nic написа

http://hu.wikipedia.org/wiki/Iszfah%C3%A1ni_k%C3%B3dex

http://www.rmki.kfki.hu/~lukacs/DETREHUN.htm (това е на английски от Белла Лукаш)
Това е някаква интернет версия:

http://www.varga.hu/OSKOR_ELO_NYELVE...n%20szotar.htm

Унгарците търсят своята прародина ту на Кавказ,ту на Урал.Пишеше някъде за унгарски мисионери по времето на Иван Асен II,които се отправили към прародината за да покръстят своите братя и пребивавали и на Кавказ.Също унгарското присъствие в Кавказ се свързва с древния град Маджар.

Крупнейшим городом Золотой Орды на Северном Кавказе был город Маджар, свидетельства о котором приведены в средневековых письменных источниках. Среди них наиболее известны: "История Дербента" Магомета Аваби-Акраши, "История татар" Баядур-Хана, "География" [80] Абульфеды. Русские летописи говорят о существовании торгового города в связи с фактом пребывания в Маджарах русской миссии, перевозившей тело князя Михаила Тверского.
...
Главным вопросом исторического изучения Маджара была проблема его культурной атрибуции. Маджар считали скифским городом (Гмелин), видели в нем прародину венгров (Гербер), отождествляли с хазарами (Прозрителев, Проценко). И только изучение Маджара В.А. Городцовым в 1907 году окончательно разрешило этот вопрос, связав Маджар с историей Золотой Орды.

http://www.nasledie.org/v3/ru/?action=view&id=247527

Маджары, средневековый золотоордынский город 13—16 вв. на р. Куме (ныне развалины на восточной окраине города Прикумска в Ставропольском крае). Упоминается в арабских источниках 13 века и русских летописях 14 века. В период расцвета (13—14 веков) был крупным торгово-ремесленным центром на караванных путях, соединявших Закавказье и М. Азию с устьями Дона и Волги, чеканил собственную монету. М. имел п¸строе в этническом отношении население (монголы, половцы, русские, аланы и другие). Раскопками В. А. Городцова (1907) и экспедиции института археологии АН СССР (1967) открыты остатки многочисленных сооружений из сырцового и обожж¸нного кирпича: многокомнатных жилых домов, медресе, мечетей и мавзолеев (многие были украшены глазурованной плиткой, майоликой, мозаикой, рельефными надписями). Найдены остатки керамического водопровода, различные орудия труда, изделия ремесленников и многое другое.

http://www.diclib.com/cgi-bin/d1.cgi?base=bse&page=showid&id=40980

Въпросният град се намира в покрайнините на Буденновск,Ставрополски район.

Зная,че на този форум има скептично отношение към лингвистиката - моето е същото.Ще си позволя да напиша няколко думи от езика на месхетинските турки - обещавам /пък и не умея/ да не ги разчленявам.

hıyar, хыар - огурец
kabah, кабах - тыква
nar, нар - гранат
biber, бибер - перец
kara biber, кара бибер
от - трава
turşı, туршы - молосольное
karınca, къарынджа - муравей
petek, петек - пчела
kinkila, кинкила- камар
canavar, джанавар, börü, б¸рю, kurt, курт - волк
igne, игнэ - иголка
tana, тана - тел¸нок
düge, дюге - телка
inek, инек - корова
mal, мал - скот
tavuh, тавух - курица
tosun, тосун - бык
tavar, тавар - баран
ördek, ¸рдэк - утка
ğaz, гъаз, kaz, къаз - гусь
çoçka, чочкъа, çoçha, чочха - свинья, хряк, кабан
maymun, меймун - объязана
karğa, каргъа - ворона
tay, тай - жеребенок/.Също и в карачаево-балкарския език:тай-жребче.
в http://www.protobulgarians.com/ намерих записана диалектна дума - тайче-жребче /
bacı, баджи - сестра
gelin, гелин - невеста
badcanah, баджанах - мужья сестер
kaynata, къайната - свекр
kaynana, къайнана - свекровь/също стара бълг. дума каинче-зет,шурей.В кар.-балк. език келин-невеста,/
lahana, лахана - капуста
tırmıh, тырмых - грабли
böbrek, б¸брек - почки-бъбрек/ на кар.балк -böbrek, б¸брек - почки/
tava, тава - сковордка/ на кар.балк-таба - сковордка/
legen, леген - тазик
botik, ботик - сапоги
kilit, килит - замок/ на кар.балк.- кирит-замък/
kaytan, кайтан - шнурки
örgen, ¸ргъан - одеало
çarşfa чаршафа - простынь
hali хали, халы – ковер /на кар.балк - халы - нитка-конец/
Чуал - мешок
Мая (¨гъурт мая) – грибок или бактерии для ¸гурта - вероятно закваска за мляко/на кар.балк.-
мая - брынза-/
peltek, пелтекъ - заика
пытбылдых- перепелка - пъдпъдък
Думите са взети от тук

http://www.interkavkaz.info/index.php?showtopic=5741

[Гесер Курултаев]

Олжас Сулейманов\"Аз и Я\"


Унгарците търсят своята прародина ту на Кавказ,ту на Урал.Пишеше някъде за унгарски мисионери по времето на Иван Асен II,които се отправили към прародината за да покръстят своите братя и пребивавали и на Кавказ.Също унгарското присъствие в Кавказ се свързва с древния град Маджар.

http://www.nasledie.org/v3/ru/?action=view&id=247527

http://www.diclib.com/cgi-bin/d1.cgi?base=bse&page=showid&id=40980

Въпросният град се намира в покрайнините на Буденновск,Ставрополски район.

Зная,че на този форум има скептично отношение към лингвистиката - моето е същото.Ще си позволя да напиша няколко думи от езика на месхетинските турки - обещавам /пък и не умея/ да не ги разчленявам.

hıyar, хыар - огурец
kabah, кабах - тыква
nar, нар - гранат
biber, бибер - перец
kara biber, кара бибер
от - трава
turşı, туршы - молосольное
karınca, къарынджа - муравей
petek, петек - пчела
kinkila, кинкила- камар
canavar, джанавар, börü, б¸рю, kurt, курт - волк
igne, игнэ - иголка
tana, тана - тел¸нок
düge, дюге - телка
inek, инек - корова
mal, мал - скот
tavuh, тавух - курица
tosun, тосун - бык
tavar, тавар - баран
ördek, ¸рдэк - утка
ğaz, гъаз, kaz, къаз - гусь
çoçka, чочкъа, çoçha, чочха - свинья, хряк, кабан
maymun, меймун - объязана
karğa, каргъа - ворона
tay, тай - жеребенок/.Също и в карачаево-балкарския език:тай-жребче.
в http://www.protobulgarians.com/ намерих записана диалектна дума - тайче-жребче /
bacı, баджи - сестра
gelin, гелин - невеста
badcanah, баджанах - мужья сестер
kaynata, къайната - свекр
kaynana, къайнана - свекровь/също стара бълг. дума каинче-зет,шурей.В кар.-балк. език келин-невеста,/
lahana, лахана - капуста
tırmıh, тырмых - грабли
böbrek, б¸брек - почки-бъбрек/ на кар.балк -böbrek, б¸брек - почки/
tava, тава - сковордка/ на кар.балк-таба - сковордка/
legen, леген - тазик
botik, ботик - сапоги
kilit, килит - замок/ на кар.балк.- кирит-замък/
kaytan, кайтан - шнурки
örgen, ¸ргъан - одеало
çarşfa чаршафа - простынь
hali хали, халы – ковер /на кар.балк - халы - нитка-конец/
Чуал - мешок
Мая (¨гъурт мая) – грибок или бактерии для ¸гурта - вероятно закваска за мляко/на кар.балк.-
мая - брынза-/
peltek, пелтекъ - заика
пытбылдых- перепелка - пъдпъдък
Думите са взети от тук
http://www.interkavkaz.info/index.php?showtopic=5741

На пръв прочит ми изглежда като смесица между кумански и огузки (повече) език, с характерните за тюрки-мюсюлмани заемки от не-алтайски езици (арабски, ирански, гръцки даже има в случая). Сега ще направя справка да видим дали моят усет отговаря на по-задълбочените лингвистични заключения...
Намерих - водят го за диалект на турския език, повлиян от някои кипчакски езици (значи добър ми е усетът!). Казват, че някои тюрколози го отделяли като обособен език, към което не съм склонен да приема, освен ако не се обособява като тюркски език от огузката група (азербайджански, турски, гагаузки, туркменски и др. езици).
Колкото до Ник, който си е позволил малка пропаганда по забранената тема - ще има много здраве от мене и да се научи да не бърка огурските Р-тюрки със З-тюркютите, най-кратко казано.

[Пандора]

Ще цитирам тук откъси от една статия за езика на месхетинските турки - за съжаление не можах да я намеря в нормален интернетен вид.

ЯЗЫК ТУРКОВ АХЫСКА .Сона Ульфанова

"Краткий экскурс в историю был неоходим для того чтобы объяснить, почему турки Ахыска как и их язык на бытовом уровне делятся на терекеме и ерли.
Кстати у нас есть род, который называет себя «татарлар»-они пришли из Крыма . Их села – Агара и Гесунда. Легенда говорит, что два брата с сестрой пришли в Ахыска из Крыма. Девушка погибла - бросилась в пропасть, спасаясь от преследующих ее армян. А братья построили эти две деревни.
Язык ерли очень похож на язык крымских татар.
Вот образец языка крымских татар.
Feyzi ağa Suvdaq rayonı Ayserez koyünde 1927 senesi 1-mayısta doğdı. Qorantası, ruhaniylerden olğanı içün, koyni terk etmege mecbur oldı, çoq azap çekti. 1944 senesi alman basqıncıları onı mecburiy işlerge aydadılar. ‘Ostarbayter’, lagerlerde mabüs oldı, siyasiy qaçaq olaraq 1948 senesi Türkiyege barıp tüştü. Mında litseyde oqudı, soñra Ankara universitetini bitirdi.
Переведу на язык «ерли»-
Feyzi ağa Sudağ rayoni Ayserez kövünde 1927 senesi 1 mayısta toğdi. Karındaşi ,ruhaniyelerden olduğu içün , kövüni terketmeye mecbur oldi, çoh azap çekti. 1944 senesi alman baskıncıları onu mecburen işe aldılar. Osternayter lagerlerde mabüs oldi, siyasi kaçah olarah 1948 senesi Türkiye ye geçti. Orda lise de ohudi, sora Ankara universitesini bitirdi.
Терекеме – тюркмены,огузы, пришедшие в Ахыска с Востока через Иран.
Ерли – часть народа кыпчакских корней, пришедших в регион через северный кавказ.
Вот отсюда небольшое разделение между ерли и терекеме.
При огузах в расцвела культура, которая осталась в крови у терекеме.
У них много ашугов.
Есть такая пословица « Как из «ерли « не получится ашуг, так и « терекеме « не сможет стать настоящим муллой.»
Отношение у них друг к другу определялось также тем, что в войне друг с другом в древности кыпчаки одержали победу. Вряд ли многие это помнят, но предания и привычка остались.Когда ерли говорит « не огуз адамсын!», это значит ,что ты за непонятливый такой. Это идет еще из – за различия в языке. Язык терекеме , иначе – азербайджанский, мягкий. У ерли – грубый, как у многих кавказских народов. Например слова из грузинского языка « копча» - пуговица, «кочи»- моток ниток. Жизнь воина кыпчака резко отличалась от размеренной жизни тюркмен в Персии. Для сравнения из языка терекеме-ерли .
çibin – sinek муха
mığı – kinkile комар
eppey-bazlama лепешка
aş – çorba суп
koyun –tavar баран
bulah - piyar источник
döş –gözg грудь
böyür – böğrek почка
güyüm – cürdek кувшин
kab yahıyan – kabbezi
tolça – marşafa кружка
kökür – kevgir дуршлаг
erşin –egiş
çor –çökelek творог
hırze - hırzal
mahni- türkü песня
pırti – urba одежда
heket- hekiye история
birçek – zülüf локон
yağlıh- leçek вуаль
murtar -pinti грязнуля
tespah – tespe четки
döşek – minder матрац
toy –dügün свадьба
düyü – pirinc рис
мен – бен я "

[Гесер Курултаев]

Ще цитирам тук откъси от една статия за езика на месхетинските турки - за съжаление не можах да я намеря в нормален интернетен вид.

ЯЗЫК ТУРКОВ АХЫСКА .Сона Ульфанова

\"Краткий экскурс в историю был неоходим для того чтобы объяснить, почему турки Ахыска как и их язык на бытовом уровне делятся на терекеме и ерли.
Кстати у нас есть род, который называет себя «татарлар»-они пришли из Крыма . Их села – Агара и Гесунда. Легенда говорит, что два брата с сестрой пришли в Ахыска из Крыма. Девушка погибла - бросилась в пропасть, спасаясь от преследующих ее армян. А братья построили эти две деревни.
Язык ерли очень похож на язык крымских татар.
Вот образец языка крымских татар.
Feyzi ağa Suvdaq rayonı Ayserez koyünde 1927 senesi 1-mayısta doğdı. Qorantası, ruhaniylerden olğanı içün, koyni terk etmege mecbur oldı, çoq azap çekti. 1944 senesi alman basqıncıları onı mecburiy işlerge aydadılar. ‘Ostarbayter’, lagerlerde mabüs oldı, siyasiy qaçaq olaraq 1948 senesi Türkiyege barıp tüştü. Mında litseyde oqudı, soñra Ankara universitetini bitirdi.
Переведу на язык «ерли»-
Feyzi ağa Sudağ rayoni Ayserez kövünde 1927 senesi 1 mayısta toğdi. Karındaşi ,ruhaniyelerden olduğu içün , kövüni terketmeye mecbur oldi, çoh azap çekti. 1944 senesi alman baskıncıları onu mecburen işe aldılar. Osternayter lagerlerde mabüs oldi, siyasi kaçah olarah 1948 senesi Türkiye ye geçti. Orda lise de ohudi, sora Ankara universitesini bitirdi.
Терекеме – тюркмены,огузы, пришедшие в Ахыска с Востока через Иран.
Ерли – часть народа кыпчакских корней, пришедших в регион через северный кавказ.
Вот отсюда небольшое разделение между ерли и терекеме.
При огузах в расцвела культура, которая осталась в крови у терекеме.
У них много ашугов.
Есть такая пословица « Как из «ерли « не получится ашуг, так и « терекеме « не сможет стать настоящим муллой.»
Отношение у них друг к другу определялось также тем, что в войне друг с другом в древности кыпчаки одержали победу. Вряд ли многие это помнят, но предания и привычка остались.Когда ерли говорит « не огуз адамсын!», это значит ,что ты за непонятливый такой. Это идет еще из – за различия в языке. Язык терекеме , иначе – азербайджанский, мягкий. У ерли – грубый, как у многих кавказских народов. Например слова из грузинского языка « копча» - пуговица, «кочи»- моток ниток. Жизнь воина кыпчака резко отличалась от размеренной жизни тюркмен в Персии. Для сравнения из языка терекеме-ерли .
çibin – sinek муха
mığı – kinkile комар
eppey-bazlama лепешка
aş – çorba суп
koyun –tavar баран
bulah - piyar источник
döş –gözg грудь
böyür – böğrek почка
güyüm – cürdek кувшин
kab yahıyan – kabbezi
tolça – marşafa кружка
kökür – kevgir дуршлаг
erşin –egiş
çor –çökelek творог
hırze - hırzal
mahni- türkü песня
pırti – urba одежда
heket- hekiye история
birçek – zülüf локон
yağlıh- leçek вуаль
murtar -pinti грязнуля
tespah – tespe четки
döşek – minder матрац
toy –dügün свадьба
düyü – pirinc рис
мен – бен я \"

Езикът от първата колонка е повече кумански (татарски и пр.), във втората повече огузки (турски, азерски и пр.), макар че са омешани. Определено звучат на нещо от типа на азеро-турско-татарска смес.
А колкото до кримските татари, те са 3 вида - южни, средни и северни. Южните говорят на огузки, почти турски език, средните и особено северните (най-малко повлияни от Османското владичество) - на кумански (кипчакски) език. На него са говорили и нетюркски народи като част от арменците, които са били куманизирани (татаризирани).

[Гесер Курултаев]

И една забележка - на български няма дума \"турки\". По-редно е да се наричат тюрки или, в краен случай - турци, ако се приеме, че са, основно, част от емигрирали османлии (турци).

[Guy de Mont Ferrand]

Южните говорят на огузки, почти турски език, средните и особено северните (най-малко повлияни от Османското владичество) - на кумански (кипчакски) език. На него са говорили и нетюркски народи като част от арменците, които са били куманизирани (татаризирани).

Интересно, става въпрос за арменците в Кавказ, а не някъде другаде, нали? Има известие, че един от грузинските царе буквално наводнява страната с кумани, на които раздава земи и привилегии срещу военна служба. Или пък е по-късно явление благодарение на хегемонията на "Златната орда"?

[Гесер Курултаев]

Интересно, става въпрос за арменците в Кавказ, а не някъде другаде, нали? Има известие, че един от грузинските царе буквално наводнява страната с кумани, на които раздава земи и привилегии срещу военна служба. Или пък е по-късно явление благодарение на хегемонията на \"Златната орда\"?

Ами чакай да видим. Аз говоря за т.нар. ерменилер, което си значи \"арменци\". Не знам кога са се куманизирали, първите им писмени паметници са от 16-ти век. Назовават си езика по 3 начина единият от които е \"татарча\" (татарски), а други - \"хъпчах тили\" (кипчакски език, кумански език)...Доколкото татарският е нищо повече от новокумански, то няма някакво противоречие в назоваването на езика им. Писали са с арменски букви. Ето и пример от транскрибиран текст:

\"Köp χïyïn bilä čïχardïχ χïpčaχ tilinä ermeni Saγmosnu, yamanlama±ïz, zera χudrätimiz bunča edi, artïχïn K‘risdos tügällägäy Венец. 359: 124

«С великими мучениями мы перевели армянскую Псалтырь на кыпчакский язык; не хулите, ибо наших сил хватило лишь на это, а большее пусть восполнит Христос»;\"

Щом се интересуваш от такива нетюркски народи, говорещи на тюркски езици, има и едни гърци, които пък говорят на огузки език, а също и на кумански (близък до кримско-татарския). Те се наричат УРУМИ. (\"Урум\" на тюркски и др. източни езици значи РИМ или ВИЗАНТИЯ. По-късно от него произлиза турското \"Румели\", \"Румелия\").

[Пандора]

Интересно, става въпрос за арменците в Кавказ, а не някъде другаде, нали? Има известие, че един от грузинските царе буквално наводнява страната с кумани, на които раздава земи и привилегии срещу военна служба. Или пък е по-късно явление благодарение на хегемонията на "Златната орда"?

Ще допълня само,че една част от тези месхетински турки или тюрки имат тюркско самосъзнание ,но има и такива които считат ,че са потурчени ,приели исляма грузинци - нещо подобно като помаците.Второто не знам дали е резултат на грузинска политика. Но езика е тюркски.

И една забележка - на български няма дума \"турки\". По-редно е да се наричат тюрки или, в краен случай - турци, ако се приеме, че са, основно, част от емигрирали османлии (турци).

Така се записват самите те на руски език.Не знаех как точно да го напиша на български,понеже и на мен не ми е ясно те какво имат пред вид под "турки " - тюркоезичен народ или някакво самоназвание.

[Guy de Mont Ferrand]

Ами чакай да видим. Аз говоря за т.нар. ерменилер, което си значи \"арменци\". Не знам кога са се куманизирали, първите им писмени паметници са от 16-ти век. Назовават си езика по 3 начина единият от които е \"татарча\" (татарски), а други - \"хъпчах тили\" (кипчакски език, кумански език)...Доколкото татарският е нищо повече от новокумански, то няма някакво противоречие в назоваването на езика им. Писали са с арменски букви. Ето и пример от транскрибиран текст:

\"Köp χïyïn bilä čïχardïχ χïpčaχ tilinä ermeni Saγmosnu, yamanlama±ïz, zera χudrätimiz bunča edi, artïχïn K‘risdos tügällägäy Венец. 359: 124

«С великими мучениями мы перевели армянскую Псалтырь на кыпчакский язык; не хулите, ибо наших сил хватило лишь на это, а большее пусть восполнит Христос»;\"

Щом се интересуваш от такива нетюркски народи, говорещи на тюркски езици, има и едни гърци, които пък говорят на огузки език, а също и на кумански (близък до кримско-татарския). Те се наричат УРУМИ. (\"Урум\" на тюркски и др. източни езици значи РИМ или ВИЗАНТИЯ. По-късно от него произлиза турското \"Румели\", \"Румелия\").

Интересува ме локализацията им. Иначе за гърците, говорещи на турски, ми е добре известно - даже гледах наскоро тяхно християнско изкуство в един музей - честно казано, много ми хареса, особено иконографията. Обаче за огузкия разбирам - логично е (в Кападокия примерно), но за куманския ми е по-странно. Освен ако не става въпрос за кримските гърци, разбира се.