И най-добре би било това да е някаква идеология с имперски качества. Лошото за тях е, че такава в момента нямат и няма как да се сдобият с нея.
"Но ако ние днес се опитваме да мислим Европа през Русия, то не е защото руската икономика се е превърнала от мечка, която се храни с петрол, в някакъв високо-технологичен тигър, а защото за първи път след 1991 г. Русия се опитва да предложи свой модел на европейско развитие. За първи път след края на съветския проект Москва предлага нова идеология: „суверенната демокрация“.
„Суверенната демокрация“ напомня на мнозина за концепцията за „народните демокрации“, популярна през 40-те години на миналия век, и анализът свършва дотук. И в двата случая прилагателното има за цел да убие съществителното. Но анализът не може да се изчерпи с дискредитацията на едно понятие. Интересно е защо и как се появява новата идеология на Кремъл и какви са проблемите, които тя се опитва да реши.
Свръхзадачата на Кремъл е не просто да съхрани властта, но да създаде политически режим, който е едновременно част от европейската политическа традиция, но и отрицание, и алтернатива на либералната постмодерна държава, въплътена в ЕС.
Мнозина очакваха, че Русия ще се опита да легитимира новия си политически режим с помощта на евразийски тип политически философии, на идеята за руския път, за руската изключителност и т.н. Това не стана, по-скоро наблюдаваме опит да се приватизира анти-либералното политическо наследство на Западна Европа. В сборника “Суверенна демокрация“, който трябваше да бъде за новата руска идеология това, което Краткият курс по История на ВКП(б) беше за сталинския режим, наред с текстове на самия Путин, на главния идеолог Сурков и други представители на подчинените му части за бързо идеологическо реагиране, има преведен и текстът на един чужденец. И този чужденец не е евразийски философ. Той не е и член на борда на Газпром, а е френският либерал от Х²Х век Франсоа Гизо. Идеята за суверенитета, идеята за това, че демокрацията е възможна единствено през определен тип ограничаване на политическите права, е изключително близка до сърцето на режима в Москва. Идеята за суверенна демокрация, която Русия предлага като идеологически продукт на пазара в момента, до голяма степен е базирана на усещането, че постмодерната държава, символизирана от Европейския съюз, изживява тежка криза. И затова Русия предлага един модел, който по особен начин е повлиян от антипопулизма на Гизо и антилиберализма на Карл Шмит, един от големите критици на Ваймарската република и за кратко един от интелектуалните поддръжници на Третия райх. Анти-популизмът на Гизо, който е характерен за френския либерализъм от средата на XIX век, вижда в демокрацията неизбежно зло, звяр, който трябва да бъде опитомен. Гизо се бори срещу всеобщото избирателно право; за него в крайна сметка суверен е не народът, суверен е разумът, рационалността. Влюбването в Гизо е много типично за състоянието на новите глобални елити, които не могат да си позволят да се изправят срещу идеята за демократична власт, но в същото време изпитват ужас от гласуващия народ, който в тяхното въображение има всички характеристики на природна стихия.
Това, което привлича новите руски идеолози в Шмит, е неговият decisionism. За Шмит политическото не може да бъде оковано във веригите на законността и легалността, както се опитват да направят либералите. Защото началото на всяка политика е състоянието на война и в крайна сметка има един човек, който взима решението за извънредното положение и той е суверенът. (Този, който решава да се използва ядрената опция.)
И така, Русия започва да чертае идеология и тази идеология до голяма степен е насочена към страните от бившия Съветски съюз, а съобщението е: “Европейският съюз е стигнал своята граница. Да имате постмодерна държава при условие, че не сте вътре в ЕС, е лукс, който едва ли някой би могъл да си позволи“. Руската нова идеология съчетава антипопулизма (страха от народа, страха от това, което вижда като надигане на силен руски етнически национализъм) с желанието за силна вертикална държавна власт, легитимирана от идеята за държавната рационалност, мислена като основа на суверенитета. В тази руска идеология да бъдеш суверенен не е просто някакво право, което примерно върви с място в ООН. Според тях една държава, за да може да бъде суверенна сама по себе си, трябва да отговаря на няколко условия. Първо, да има достатъчно военна мощ. (И извън Русия все повече идеята за суверенитета започва да се свързва с идеята за ядрено оръжие. Това е част от резултата от хуманитарните интервенции през 90-те години. Всъщност това, което иранците научиха от сръбската война и от иракската война, е, че да си суверенен, значи да си ядрен.) Другото обаче, което е характерно в руската визия, е, че за тях по принцип суверенитетът не е право, а възможност, потенциал".
„Суверенната демокрация“ напомня на мнозина за концепцията за „народните демокрации“, популярна през 40-те години на миналия век, и анализът свършва дотук. И в двата случая прилагателното има за цел да убие съществителното. Но анализът не може да се изчерпи с дискредитацията на едно понятие. Интересно е защо и как се появява новата идеология на Кремъл и какви са проблемите, които тя се опитва да реши.
Свръхзадачата на Кремъл е не просто да съхрани властта, но да създаде политически режим, който е едновременно част от европейската политическа традиция, но и отрицание, и алтернатива на либералната постмодерна държава, въплътена в ЕС.
Мнозина очакваха, че Русия ще се опита да легитимира новия си политически режим с помощта на евразийски тип политически философии, на идеята за руския път, за руската изключителност и т.н. Това не стана, по-скоро наблюдаваме опит да се приватизира анти-либералното политическо наследство на Западна Европа. В сборника “Суверенна демокрация“, който трябваше да бъде за новата руска идеология това, което Краткият курс по История на ВКП(б) беше за сталинския режим, наред с текстове на самия Путин, на главния идеолог Сурков и други представители на подчинените му части за бързо идеологическо реагиране, има преведен и текстът на един чужденец. И този чужденец не е евразийски философ. Той не е и член на борда на Газпром, а е френският либерал от Х²Х век Франсоа Гизо. Идеята за суверенитета, идеята за това, че демокрацията е възможна единствено през определен тип ограничаване на политическите права, е изключително близка до сърцето на режима в Москва. Идеята за суверенна демокрация, която Русия предлага като идеологически продукт на пазара в момента, до голяма степен е базирана на усещането, че постмодерната държава, символизирана от Европейския съюз, изживява тежка криза. И затова Русия предлага един модел, който по особен начин е повлиян от антипопулизма на Гизо и антилиберализма на Карл Шмит, един от големите критици на Ваймарската република и за кратко един от интелектуалните поддръжници на Третия райх. Анти-популизмът на Гизо, който е характерен за френския либерализъм от средата на XIX век, вижда в демокрацията неизбежно зло, звяр, който трябва да бъде опитомен. Гизо се бори срещу всеобщото избирателно право; за него в крайна сметка суверен е не народът, суверен е разумът, рационалността. Влюбването в Гизо е много типично за състоянието на новите глобални елити, които не могат да си позволят да се изправят срещу идеята за демократична власт, но в същото време изпитват ужас от гласуващия народ, който в тяхното въображение има всички характеристики на природна стихия.
Това, което привлича новите руски идеолози в Шмит, е неговият decisionism. За Шмит политическото не може да бъде оковано във веригите на законността и легалността, както се опитват да направят либералите. Защото началото на всяка политика е състоянието на война и в крайна сметка има един човек, който взима решението за извънредното положение и той е суверенът. (Този, който решава да се използва ядрената опция.)
И така, Русия започва да чертае идеология и тази идеология до голяма степен е насочена към страните от бившия Съветски съюз, а съобщението е: “Европейският съюз е стигнал своята граница. Да имате постмодерна държава при условие, че не сте вътре в ЕС, е лукс, който едва ли някой би могъл да си позволи“. Руската нова идеология съчетава антипопулизма (страха от народа, страха от това, което вижда като надигане на силен руски етнически национализъм) с желанието за силна вертикална държавна власт, легитимирана от идеята за държавната рационалност, мислена като основа на суверенитета. В тази руска идеология да бъдеш суверенен не е просто някакво право, което примерно върви с място в ООН. Според тях една държава, за да може да бъде суверенна сама по себе си, трябва да отговаря на няколко условия. Първо, да има достатъчно военна мощ. (И извън Русия все повече идеята за суверенитета започва да се свързва с идеята за ядрено оръжие. Това е част от резултата от хуманитарните интервенции през 90-те години. Всъщност това, което иранците научиха от сръбската война и от иракската война, е, че да си суверенен, значи да си ядрен.) Другото обаче, което е характерно в руската визия, е, че за тях по принцип суверенитетът не е право, а възможност, потенциал".
Още по-любопитно е, че освен Гизо там стои "интелектуалният поддръжник (макар и за кратко време)" на Третия райх - Карл Шмит, е, известен, разбира се, преди и след войната и със сериозните си постижения. Получава се едно странно преплитане на "победата срещу Германия" като опорен стълб на руското самосъзнание през ХХв със заемките на идеология откъм същата Германия! Ей тоя факт си заслужава да се анализира.
Comment