Полумесецът и полумесецът със звезда като символи

[SizarieldoR]

Повечето хора днес отговарят на въпроса "Символ на какво са полумесецът и звездата?" със "Исляма", но това не е вярно.

Обяснимо е защо обикновеният западняк си мисли това. Все пак в знамената на много ислямски държави има полумесец със звезда. В Близкия изток си направиха "Red Crescent" защото Червеният кръст се счита за твърде християнски (1). В Battlefield2 знамето на МЕС (познайте коя авраамова религия изповядват) е с полумесец.

Въпреки това, полумесецът (със звезда) всъщност не е символ на исляма. За начало, много от самите мюсюлмани отказват да го приемат за символ (2), (3). Причината за това е, че исляма по принцип няма символи, тъй като влизат в дефиницията "идолопоклонничество" заедно с изобразяването на хора или животни или растения. Има спекулации, че петте лъча на звездата, която е стандартната звезда по флаговете символизират петте молитви дневно, които мюсюлманите са длъжни да правят, но такава звезда не е стандарт за знамената, нито пък е била стандарт за османските знамена, нито пък наистина символизира норматива от пет молитви (ibid.). Така че, исляма не е свързан директно със този символ.

В интерес на истината, за разпространението на този символ са отговорни османците. Причината той да се разпространи из арабския свят са именно османските завоевания и културния обмен (3). Съвпадение е, че полумесец със звезда се е паднал да бъде на знамето на Империята. Именно в нея той се появява по знамената на армията, на флота, а и по минаретата (4). Причината, пък, западняците да го мислят за знак на исляма, са вековете война между Османската империя и западни сили (2). Колкото до навлизането му в Османската империя, има легенда, според която Утман (създателя на османската династия) сънувал полумесец, който се разпростирал от единия край на света до другия (ibid.). За всеки случай, полумесеца е присъствал на знамената на пехотата на султан Орхан (1324-1360) (4), както и на мамелюците по времето на монголската инвазия (5). Самото афилииране на полумесеца със ислям в очите на Запада става едва след 1453 (2), макар че аз лично смятам, че българи и сърби, били се срещу Османските турци сигурно са виждали полумесец над вражеските полкове. Това мое заключение се базира на факта, че Орхан е живял когато още е имало ВБЦ, Сърбия, и дори Византия, с които той е воювал, разширявайки владенията си. Както и да е, в по-повърхносните източници пише, че Османските турци приемат полумесеца едва след като превземат Константинопол...

...което е наистина интересно, тъй като тогава освен на плячка се натъкват и на много червени знамена с полумесеци и започват да смятат символа за добра поличба (60)*. Полумесец е бил използван за символ на Бюзантион хилядолетие преди Мохамед да стане пророк.

Връзките между градът на Константин и този символ датират от древността. Бюзантион, както се произнася правилно на древногръцки, се спасява от войска на Филип Македонски през 339 пр. н. е., когато тя е била забелязана благодарение на светлия полумесец в нощта (6). Бил е знак на близкоизточната богиня Астарте, както и на картагенската богиня Танит и древногръцката богиня Артемида (4), (2) и оттам и полумесеца се е разпространил като символ из хелинистичния свят, включително и в Бизантиум. Предполага се, че градът приема полумесеца в чест на Артемида/Диана (ibid.). Когато римляните превземат града, символът си остава. Други източници твърдят, че полумесецът става символ след като римляните спечелват голяма победа срещу готите, която се падала в началото на лунния месец (7). Сигурно е, обаче, че по времето на Константин 1ви, полумесецът си е бил официален символ и именно Константин му добавя звездата. Когато Бизантиум се преименува на Константинопол и става Втори, християнски Рим, Константин добавя звезда в полумесеца в чест на Дева Мария (8). От 330, до 1453, градът си има бял полумесец със бяла звезда на червен фон на знамето, (ibid.), подобно на съвременното знаме на Република Турция.


Най-ранните употреби на полумесец и звезда изобщо датират отпреди хилядолетия, когато хора в Централна Азия и Сибир го използват във почитането на небесните тела (7). Използвали са го китайската династия Жу, и древни гърци, и персийци, и монголи (8). Полумесецът е бил символ на Сасанидската империя и се е виждал по короните на владетелите и по сечените монети на империята (ibid.). Общо взето, неправилно е полумесец със звезда да се считат за символ на мохамеданството. Най-малкото, че ранният Ислям не е имал каквито и да било символи дори по знамената. Знамето на Умайядския халифат е било бяло, на Аббасидския е било черно, на Фатимидския е било зелено. Байряците на войските им са били монохромни (3). Нещо повече, отпреди падането на Константинопол, звезда с полумесец са се използвали и в Западна Европа - такава е била емблемата на Ричард I Lionheart (6)**
В днешно време се използва в полицията на Ню Орлиънз (http://en.wikipedia.org/wiki/File:NOPD_badge.png) чак от 1855; прякора на града е "crescent city", според статията.

Това не го намерих сред темите, а нещата ми се струват интересни и актуални, та реших да напиша нещо .




* но точно този източник не ми се струва особено достоверен - бел. сиз.
** тук Рафаел Нарбаез, автора на (6), трябва да е познал, защото тук (http://www.heraldsnet.org/saitou/parker/Jpglosse.htm) го намирам за герб на Ричард, а и на Хенри 3ти.


Източници, по ред на цитиране в текста:
(1) http://wiki.answers.com/Q/What_does_...mbol_stand_for
(2) http://www.islamonline.net/servlet/S...=1119503544398
(3) http://www.religionfacts.com/islam/symbols.htm
(4) http://www.britannica.com/EBchecked/...42628/crescent
(5) http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_...i_al-Khazandar
(6) http://www.cyberistan.org/islamic/crescent1.htm
(7) http://islam.about.com/od/history/a/crescent_moon.htm
(8) http://en.wikipedia.org/wiki/Star_and_crescent

[Nazgrel]

Тази статия дава един друг поглед над произхода на този символ:

Allah - the Moon God

The Archeology of The Middle East

.................................................. .................................................. ..
We can endlessly speculate about the past or go and dig it up and see what the evidence reveals. This is the only way to find out the truth concerning the origins of Allah. As we shall see, the hard evidence demonstrates that the god Allah was a pagan deity. In fact, he was the Moon-god who was married to the sun goddess and the stars were his daughters.

The reader must know that Ismael was a Hebrew.

Archaeologists have uncovered temples to the Moon-god throughout the Middle East. From the mountains of Turkey to the banks of the Nile, the most wide-spread religion of the ancient world was the worship of the Moon-god. In the first literate civilization, the Sumerians have left us thousands of clay tablets in which they described their religious beliefs. As demonstrated by Sjoberg and Hall, the ancient Sumerians worshipped a Moon-god who was called many different names. The most popular names were Nanna, Suen and Asimbabbar. His symbol was the crescent moon. Given the amount of artifacts concerning the worship of this Moon-god, it is clear that this was the dominant religion in Sumeria. The cult of the Moon-god was the most popular religion throughout ancient Mesopotamia. The Assyrians, Babylonians, and the Akkadians took the word Suen and transformed it into the word Sin as their favorite name for the Moon-god. As Prof. Potts pointed out, "Sin is a name essentially Sumerian in origin which had been borrowed by the Semites. "

In ancient Syria and Canna, the Moon-god Sin was usually represented by the moon in its crescent phase. At times the full moon was placed inside the crescent moon to emphasize all the phases of the moon. The sun-goddess was the wife of Sin and the stars were their daughters. For example, Istar was a daughter of Sin. Sacrifices to the Moon-god are described in the Pas Shamra texts. In the Ugaritic texts, the Moon-god was sometimes called Kusuh. In Persia, as well as in Egypt, the Moon- god is depicted on wall murals and on the heads of statues. He was the Judge of men and gods. The Old Testament constantly rebuked the worship of the Moon-god (see: Deut. 4:19;17:3; II Kngs. 21:3,5; 23:5; Jer. 8:2; 19:13; Zeph. 1:5, etc.) When Israel fell into idolatry, it was usually the cult of the Moon-god. As a matter of fact, everywhere in the ancient world, the symbol of the crescent moon can be found on seal impressions, steles, pottery, amulets, clay tablets, cylinders, weights, earrings, necklaces, wall murals, etc. In Tell-el-Obeid, a copper calf was found with a crescent moon on its forehead. An idol with the body of a bull and the head of man has a crescent moon inlaid on its forehead with shells. In Ur, the Stela of Ur-Nammu has the crescent symbol placed at the top of the register of gods because the Moon-god was the head of the gods. Even bread was baked in the form of a crescent as an act of devotion to the Moon-god. The Ur of the Chaldees was so devoted to the Moon-god that it was sometimes called Nannar in tablets from that time period.

A temple of the Moon-god has been excavated in Ur by Sir Leonard Woolley. He dug up many examples of moon worship in Ur and these are displayed in the British Museum to this day. Harran was likewise noted for its devotion to the Moon-god. In the 1950's a major temple to the Moon-god was excavated at Hazer in Palestine. Two idols of the moon god were found. Each was a stature of a man sitting upon a throne with a crescent moon carved on his chest . The accompanying inscriptions make it clear that these were idols of the Moon-god. Several smaller statues were also found which were identified by their inscriptions as the "daughters" of the Moon-god. What about Arabia? As pointed out by Prof. Coon, "Muslims are notoriously loath to preserve traditions of earlier paganism and like to garble what pre-Islamic history they permit to survive in anachronistic terms."

During the nineteenth century, Amaud, Halevy and Glaser went to Southern Arabia and dug up thousands of Sabean, Minaean, and Qatabanian inscriptions which were subsequently translated. In the 1940's, the archeologists G. Caton Thompson and Carleton S. Coon made some amazing discoveries in Arabia. During the 1950's, Wendell Phillips, W.F. Albright, Richard Bower and others excavated sites at Qataban, Timna, and Marib (the ancient capital of Sheba). Thousands of inscriptions from walls and rocks in Northern Arabia have also been collected. Reliefs and votive bowls used in worship of the "daughters of Allah" have also been discovered. The three daughters, al-Lat, al-Uzza and Manat are sometimes depicted together with Allah the Moon-god represented by a crescent moon above them. The archeological evidence demonstrates that the dominant religion of Arabia was the cult of the Moon-god.

In Old Testament times, Nabonidus (555-539 BC), the last king of Babylon, built Tayma, Arabia as a center of Moon-god worship. Segall stated, "South Arabia's stellar religion has always been dominated by the Moon-god in various variations." Many scholars have also noticed that the Moon-god's name "Sin" is a part of such Arabic words as "Sinai," the "wilderness of Sin," etc. When the popularity of the Moon-god waned elsewhere, the Arabs remained true to their conviction that the Moon-god was the greatest of all gods. While they worshipped 360 gods at the Kabah in Mecca, the Moon-god was the chief deity. Mecca was in fact built as a shrine for the Moon-god.

This is what made it the most sacred site of Arabian paganism. In 1944, G. Caton Thompson revealed in her book, The Tombs and Moon Temple of Hureidha, that she had uncovered a temple of the Moon-god in southern Arabia. The symbols of the crescent moon and no less than twenty-one inscriptions with the name Sin were found in this temple. An idol which may be the Moon-god himself was also discovered. This was later confirmed by other well-known archeologists.

The evidence reveals that the temple of the Moon-god was active even in the Christian era. Evidence gathered from both North and South Arabia demonstrate that Moon-god worship was clearly active even in Muhammad's day and was still the dominant cult. According to numerous inscriptions, while the name of the Moon-god was Sin, his title was al- ilah, i.e. "the deity," meaning that he was the chief or high god among the gods. As Coon pointed out, "The god Il or Ilah was originally a phase of the Moon God." The Moon-god was called al- ilah, i.e. the god, which was shortened to Allah in pre-Islamic times. The pagan Arabs even used Allah in the names they gave to their children. For example, both Muhammad's father and uncle had Allah as part of their names.

The fact that they were given such names by their pagan parents proves that Allah was the title for the Moon-god even in Muhammad's day. Prof. Coon goes on to say, "Similarly, under Mohammed's tutelage, the relatively anonymous Ilah, became Al-Ilah, The God, or Allah, the Supreme Being."

This fact answers the questions, "Why is Allah never defined in the Qur'an? Why did Muhammad assume that the pagan Arabs already knew who Allah was?" Muhammad was raised in the religion of the Moon-god Allah. But he went one step further than his fellow pagan Arabs. While they believed that Allah, i.e. the Moon-god, was the greatest of all gods and the supreme deity in a pantheon of deities, Muhammad decided that Allah was not only the greatest god but the only god.

.................................................. ....

.................................................. ....

CONCLUSION

.................................................

http://www.biblebelievers.org.au/moongod.htm

За тези които не знаят английски съм направил един непрофесионален превод. ( Предварително се извинявам ако има грешки )

Аллах - Лунният бог

Археология от Близкия изток

.................................................. .............................................Ние можем да говорим до безкрай за неща от миналото или просто да отидем и да "изровим" истината и да видим какви доказателства ще ни се разкрият. Това е единствения начин да разберем истината за това, къде за пръв път се е появил Аллах. Както ще видим, доказателствата показват, че Аллах е бил лунен бог. Всъщност, той е бил Лунният Бог, които се е оженил за Богинята на слънцето, а звездите са негови дъщери.

The reader must know that Ismael was a Hebrew.

Археолози са открили храмове на Лунният бог в Близкият изток. От планините на Турция до долината на Нил, най-разпространената религия на древния свят е била почитането на Лунният бог. Шумерите са ни оставили хиляди глинени плочи на които са изобразени техните религиозни вярвания. Както е показано от Сджоберг и Хал, древните шумери са почитали лунен бог, които е имал много различни имена. Най-използваните му имена са били Нана, Суен и Азимбабар. Неговия символ е бил полумесецът. Съдейки по намерените артефекти показващи култът към този лунен бог, става ясно, че това е била доминиращата религия във Шумер. Култът към Лунният бог е бил най-разпорстранената религия в древна Месопотамия. Асирийците, Вавилонците и Акадците са взели думата Суен и са я трансформирали в думата Син, като име на техния лунен бог. Както професор Проф посочва, "Син е шумерско име, което е било копирано от семитските племена".

В древна Сирия и Кана, Лунният бог е бил често изобразяван, като полумесец. С времето пълната луна е била надсложена, за да се представят всички фази на луната. Богинята на Слънцето е жена на Син, а звездите са техни дъщери. На пример, Ищар е била дъщеря на Син. Жертвоприношения за Лунният бог са описани в текстовте Пас Шамра. В Угартски текствоем, Лунният бог, понякога е бил назоваван - Кушух. В Персия, както и в Египет, Лунният бог е бил изобразяван на стенни мозайки и на главата на статуи. Той е бил съдияте на хора и богове. Старият Завет спомена за култ към Лунният бог. (виж: Deut. 4:19;17:3; II Kngs. 21:3,5; 23:5; Jer. 8:2; 19:13; Zeph. 1:5, etc.) Когато Израел е падал под идеолопколничеството, обикновенно това е било култът към Лунният бог. Факт е, че навсякъде в древния свят , символът на полумесецът може да бъде открит на печати, амулети, глинени плочи, колони, огърлици, стенни мозайки и тн. В Тел-ел-Обеид е била намерена глинена галава с полумесец на челото. Идол с телото на бик и главата на човек е имал полумесец на челото си. В Ур, полумсецът е бил на най-почетното място сред списъка с боговете, защото Лунният бог е бил водач на боговете. Дори и хлябът е бил печен във формата на луна, като почит към Лунният бог. Ур е бил толкова завладян от кулът към Лунният бог, че понякога той е бил наричан Нанар в плочи от това време.

Храм на Лунният бог е бил открит в Ур от сър Leonard Woolley. Той е намерил много предмети, показващи почитането на луната и те са изложени в Британския Музей и днес. Харан също е бил привързан към Лунният бог. През 1950 голям храм на Лунният бог е бил намерен в Хазер в Палестина. Два идола на лунният бог са били намерени. Всеки е бил статуя на мъж стоящ на тро с полумесец на телото си. Надписите показват, че това са идоли на Лунният бог. Няколко по-малки статуи са били намерени, които са били дъщерите на Лунният бог. Какво ще кажа за Арабия? както е посочил професор Куун, "Мюсюлманите са всеизвести с нежеланието си да опазват традициите от ранното езичество и обичат да изопачават пред-Ислямската история като анахронизми."

През 19-ти век, Амауд , Халеви и Глазер започват експедиция в Южна Арабия и изкопават хиляди плочи с надписи, които в последствие се превеждат. През 1940 година, археологът Г. Катън Томпсън и Карлетън С. Куун направиха няколко удивителни открития в Арабия. През 1950 година, Уендъл Филипс, В. Ф. Албрайт, Ричард Бауър и още няколко археолога, започват разкопки в Qataban, Timna и Marib (древната столица на Сабейското царство). Хиляди стенни надписи също са били намерени и в Северна Арабия. При превеждането на всички тези надписи се разбира, че в древна Арабия доминиращата религия е била кълтът към Лунният Бог. Съдове и бокали използвани при почитането на "Дъщерите на Аллах" също са били намерени. Трите дъщери ал-Лат, ал Узза и Манат понякога са изобразявани заедно с Алах Лунния Бог изобразяван, като полумесец над тях.

Във времената на Старият Завет, Набонид (555-539 Пр.хр), последният крал на Вавилон, изградил Тайма, като център на култа към Лунният бог в Арабия. Сегал заключил, "Южно Арабските религи винаги са били монинирани от Луннят Бог порд различни имена". Когато популярността на Лунният Бог намалявала някъде, арабите оставали верни на вярванията си, че Лунният бог е най-великият сред боговете. Докото те почитали 360 бога при Кааба , Лунният бог е стоял винаги начело. Мека всъщност е построена като светилище за Лунният бог.

Това всъщност я прави най-свещеното място за арабското езичество. През 1944, Г. Катън Томпсън разкрива в нейната книга, "The Tombs and Moon Temple of Hureidha", че тя е открила храм на Лунният бог в южна Арабия. Символът на полумесецът и не по-малко от 21 надписа с името Син са намерени в храма. Идол, който може да е самият Лунен бог също е бил намерен.

Доказателствата разкриват, че храмът е използван дори и след появата на Христянството. Доказателства събрани от северна и южна Арабия показват, че култът към Лунният бог е бил разпространен дори по времето н Мухаммад (Мохамед). Съдейки по множеството надписи, докато името на Лунният бог е било Син, неговата титла е била "ал-илах", тоест "божеството". Както Куун е посочил, " Богът Ил или Илах всъщност ебил фаза на Лунният бог". Лунният бог е бил наричан ал-илах, тоест богът, което е било съкратено до Аллах в пред ислямски времена. Езическите араби дори са използвали Аллах, като име за децата си. На пример, бащата на Мухаммад и неговия чичо са имали Аллах, като част от техните имена.

Фактът, че те са имали такива имена от техните езически родители доказва, че Аллах е било титла за Лунният бог дори по времето на Мухаммад. Проф. Куун е посочил, "Под ръководството на Мухаммад, относително неизвестното Илах, се превърнало в Ал-Илах, Богът, или Аллах, Всемогъщото Същество."

Този факт отговаря на въпросите, "Защо Аллах не е описан в Курана? Защо Мухаммад казва, че езичните араби вече са знаели кой е Аллах?". Мухаммад се е издигнал благодарение на култът към Лунният бог. Но е продължил една стъпка по-напред от неговите последователи - езичните араби. Докато те вярвали, че Аллах, тоест Лунният бог, е най-великият сред всички богове и върховен съдия на съвета на боговте, Мухаммад решава, че Аллах не е само най-великият бог, а е единственият бог.

.................................................. ....................................

.................................................. ....................................

Закючение

.................................................. ............................

П.П. Цензурирал съм частите от текста, които са чиста анти-ислямска пропаганда.

[SizarieldoR]

Брей, верно източника е biased.

Иначе на мен лично най-изненадващо ми се стори полумесеца със звезда да е символ на Константинопол. Това зимата като го показах на един грък (отгледан в Англия и затова със либерален западен характер) той се шашна

А, и в последния параграф не се казва, че Мохамед се е издигнал, а че са го отгледали с вярването за лунния бог

[тамбараци]

Чел съм го в една история на Византия че звездата и полумесеца са били герб на Константинопол. означавало земя и небе. но немисе вярва

[Кухулин]

Напоследък все по-често се повдигат дискусии за полумесеца.

(FATWA) Ruling of using the crescent as Islamic symbol

Since the symbols have their origin in religions prior to Islām and were also used as symbols of worship, it will not be permissible to use such symbols in any way.

Любопитно е, че фетвата идва от ханифитския масхаб, а звучи по-скоро като уахабитско становище. Би било интересно да се поиска фетва от Главното мюфтийство у нас, да видим тяхното мнение.

ПП Отивам да пусна онлайн запитване