Бъдещето на доктрината "Пауъл"

[tonev]

предполага воденето на война само от позицията на огромно числено и технологично превъзходство на едната страна? Това гарантира победата и прави употребата на сила лесна, защото е практически безкръвна - поне от гледна точка на същата тази доминираща страна.

За първи път видях така синтезирано изказана "доктрината Пауъл" ... има ли бъдеще тази доктрина и какво ли ще пръкне... или ще станем свидетели на нова битка при Исандлвана?

[gollum]

Ъъъ, хъм, аз не виждам нищо ново в тази формулировка - едва ли ще сгреша, ако направя следното обобщение: откак се водят войни, формулата за успех и следователно нещото, към което се стреми всеки независимо от нивото, на което действа, е горе-долу такава: събирам максималното възможно количество сила и благодарение на това постигам успех. Разбира се, това е идеал, който много рядко може да бъде реализиран в някаква пълнота. Да се издига в качеството на доктрина, особено пък да се претендира за иновативност, ми се вижда много повече от пресилено: подобна ситуация е възможна само там, където противникът е безкрайно слаб, а нападателят - многократно по-силен и технологично развит. Както лесно можем да се досетим само в специфични ситуации тези условия са изпълнени, а в останалите доктрината няма да върши работа (ако трябва да сме точни: срещу реални противници няма да върши работа (конкурентни такива)).
Разбирам защо споменаваш Исандуана, но не мисля, че аналогията между този род войни и колониалните е кой знае колко пълна: най-малкото численото превъзходство е различно като измерение, а и разликата в технологичното ниво е знчително по-малка (или поне доста различна). Независимо от това, възможността за загуба (т.е. размера на риска) е сходна като мащаби и се свежда поне като реален резултат до "ухапване от бълха" (не говоря за информационния, т.е. за пропагандното раздуване, което, разбира се, ще е направи от бълхата слон).

[багатур]

Да, иска му се на чичо Сам вовеки да си има работа само с технологично изостанали, тактически неграмотни противници имащи неблагоразумието(или нямащи избор) да излязят на открито срещу военната му машина. Но стават и засечки-справка(Афганистан, от където май се чудят как да се измъкнат по терлици), а и Ирак май не е кой знае какъв успех(но там има океан от нефт, поне знаят за какво са отишли). Така, че "доктрината Пауъл" - да бием аборигените по главинте от разстояние далеч не е панацея... Вярно е, че всяка армия се бие според технологичните възможности които има, и не можем да упрекваме янките за такова мислене...но, много съм любопитен как ли ще се представи US ARMY в един(да не дава Господ) конфликт за ресурси с Китай да речем след 50 години?

[gollum]

но, много съм любопитен как ли ще се представи US ARMY в един(да не дава Господ) конфликт за ресурси с Китай да речем след 50 години?

Никой не е отменил ядреното оръжие и силно се съмнявам, че след 50 години нещо подобно ще се е случило. А докато го има, няма как да има сериозна война (някаква форма на ограничен конфликт в много редки случаи е възможна) между две държави от ядрения клуб - а общо взето всички високотехнологични и развити държави са там (или лесно могат да бъдат в него). А и технологично развитата армия ще е ефективна и срещу по-близък до своето ниво противник, все пак .

Но стават и засечки-справка(Афганистан, от където май се чудят как да се измъкнат по терлици), а и Ирак май не е кой знае какъв успех(но там има океан от нефт, поне знаят за какво са отишли).

Ъъъ, всъщност какви и къде са "засечките" в тези два примера? Не във военният компонент на стратегията, обсъждан тук: и в двата случая имаше очевиден успех. А на ниво окупация и политическо решение (двете неща са свързани), но това ниво има малко общо с обсъжданата тук стратегия.