Реших да пусна такава тема, защото имам една колекция от цитати, която може би ще е интересна за читателите във форума. Ще се старая всяка вечер да допълвам темата, надявам се, че ще се получи дискусия със заинтересовани по нея 
“It is often said that knowledge is power, but it might be more correct to say that [critical] thinking is power.”
(Stuart Sim – Empires of Belief, Why We Need More Scepticism and Doubt in the Twenty-First Century 2006 ebook pg. 162)
Често се казва, че знанието е сила, но може би е по - коректно да се каже, че мисленето (критичното) е сила.
First, you know, a new theory is attacked as absurd; then it is admitted to be true, but obvious and insignificant; finally, it is seen to be so important that its adversaries
claim that they themselves have discovered it.
William James, Pragmatism
Новата теория, знаете в началото се атакува като абсурдна, след това се признава за вярна, но очевидна и незначителна, накрая тя се смята за толкова важна, че критиците и обявяват, че те са я открили.
"A hypothesis is empirical or scientific only if it can be tested by experience. A hypothesis or theory which cannot be, at least in principle, falsified by empirical observations and experiments does not belong to the realm of science."
(Francisco J. Ayala, "Biological Evolution: Natural Selection or Random Walk?," American Scientist, Vol. 62, November-December 1974, p. 700)
Една хипотеза е емпирична и научна само ако може да бъде тествана чрез опит(а). Хипотеза или теория, която не може поне принципно да бъде опровергана от емпирични наблюдения и експерименти не принадлежи към сферата на науката.
"Multiple hypotheses should be proposed whenever possible. Proposing alternative explanations that can answer a question is good science. If we operate with a single hypothesis, especially one we favor, we may direct our investigation toward a hunt for evidence in support of this hypothesis."
(Campbell N.A., Reece J.B. & Mitchell L.G., "Biology," [1987], Benjamin/Cummings: Menlo Park CA, Fifth Edition, 1999, p.14)
Многобройни хипотези трябва да бъдат предлагани винаги, когато е възможно. Предлагането на алтернативни обяснения, които могат да отговорят на даден въпрос е добранаука. Ако действаме с една-единствена хипотеза, особено тази, която предпочитаме, можем да превърнем нашето изследване в лов на доказателства в подкрепа на нашата хипотеза.
"Certainly science has moved forward. But when science progresses, it often opens vaster mysteries to our gaze. Moreover, science frequently discovers that it must abandon or modify what it once believed. Sometimes it ends by accepting what it has previously scorned."
(Eiseley, Loren C., [Professor of Anthropology, University of Pennsylvania], "The Firmament of Time," The Scientific Book Club: London, 1960, p.5)
Със сигурност науката се е придвижила напред, но когато тя напредва, често дава път на неизмеримо по - големи мистерии за нашия поглед.Нещо повече, науката често открива, че трябва да изостави или да модифицира предишните си догми (това, в което е вярвала преди). Понякога процесът завършва с приемане на това, което науката е отричала преди това.
"Medawar admonishes the young to formulate hypotheses but not to identify with them. 'The intensity of a conviction that a hypothesis is true has no bearing on whether it is true or false'. Voltaire put it more strongly: 'In fact, no opinion should be held with fervour. No one holds with fervour that 7 x 8 = 56 because it can be shown to be the case. Fervour is only necessary in commending an opinion which is doubtful or demonstrably false'. I am told that when anybody contradicted Einstein, he thought it over, and if he was found wrong he was delighted, because he felt that he had escaped an error."
(Max Perutz, "Is Science Necessary?" (p.196), in a review he wrote of Peter Medawar's book "Advice to a Young Scientist")
Медавар поучава младите да формулират хипотези, но да не се идентифицират с тях. Интензивността на убедеността, че дадена хипотеза е вярна не влияе всъщност на верността и. Волтер го е казал по – директно: „Всъщност, никое мнение не би трябвало да се защитава с жар. Никой не твърди с пламенна убеденост, че 7x8 = 56, защото може да се покаже, че е така. Жар е нужна само когато се коментира мнение, което е съмнително или демонстративно невярно.” Беше ми казано, че когато някой е противоречал на Айнщайн, той е премислял наново твърденията си и ако откриел, че греши, се радвал, защото чувствал, че е избягал от една грешка.
"The scientific establishment bears a grisly resemblance to the Spanish Inquisition. Either you accept the rules and attitudes and beliefs promulgated by the 'papacy' (for which read, perhaps, the Royal Society or the Royal College of Physicians), or face a dreadful retribution. We will not actually burn you at the stake, because that sanction, unhappily, is now no longer available under our milksop laws. But we will make damned sure that you are a dead duck in our trade."
(Gould, Donald [former editor of New Scientist], "Letting poetry loose in the laboratory," New Scientist, 29 August 1992, p.51)
Научното стактукво носи значителна прилика с Испанската Инквизиция. Или приемаш правилата и поведението, и убежденията, продиктувани от ‘папството’ (Има се предвид Кралското Общество на Лекарите) или посрещни страховитото наказание (отмъщение). Ние няма да те горим на клада, защото това наказание за съжаление не е законно, но ние ще направим със сигурност, тида си „мъртва патица в нашата търговия”.
"There must be no barriers for freedom of inquiry. There is no place for dogma in science. The scientist is free, and must be free to ask any question, to doubt any assertion, to seek for any evidence, to correct any errors."
"As long as men are free to ask what they must, free to say what they think, free to think what they will, freedom can never to be lost, and science can never regress."
J. Robert Oppenheimer, physicist, Manhatten Project, Life Magazine 10/10/1949)
Не трябва да има никаки бариери за свободата на съмнението. Няма място за догма в науката. Ученият е свободен и трябва да е свободен да пита който и да е въпрос, да се съмнява в което и да е твърдение, да търси което и да е доказателство, да поправя която и да е грешка.
"A scientist commonly professes to base his beliefs on observations, not theories. Theories, it is said, are useful in suggesting new ideas and new lines of investigation for the experimenter; but "hard facts" are the only proper ground for conclusion. I have never come across anyone who carries this profession into practice--certainly not the hard-headed experimentalist, who is the more swayed by his theories because he is less accustomed to scrutinize them. Observation is not sufficient. We do not believe our eyes unless we are first convinced that what they appear to tell us is credible. It is better to admit frankly that theory has, and is entitled to have, an important share in determining belief."
(Eddington A., "The Expanding Universe," Penguin: Harmondsworth, Middlesex UK, 1940, p.25)
Ученият често претендира, че базира своите вярвания на наблюдения, не теории. Казано е, че теориите са полезни в предлагането на нови идеи и нови посоки на изследване за експериментатора., но „твърдите факти” са единствената правилна база за заключения. Никога не съм срещал човек, който прилага тези претенции в практиката – със сигурност не и твърдоглавите експериментатори, които са по – отнесени от своите теории, защото са по – малко свикнали да ги разглеждат критично. Наблюдението не е достатъчно. Ние не вярваме на нашите очи, освен ако първо не сме убедени, че това, което се появява пред тях е достоверно. По – добре е да признаем честно, че теорията има и е овластена да има важен дял в определянето на убежденията.
"While the admission of a design for the universe ultimately raises the question of a Designer (a subject outside of science), the scientific method does not allow us to exclude data which lead to the conclusion that the universe, life and man are based on design. To be forced to believe only one conclusion--that everything in the universe happened by chance --would violate the very objectivity of science itself."
"The inconceivability of some ultimate issue (which will always lie outside scientific resolution) should not be allowed to rule out any theory that explains the interrelationship of observed data and is useful for prediction."
"It is in that same sense of scientific honesty that I endorse the presentation of alternative theories for the origin of the universe, life and man in the science classroom."
(Werner Von Braun, Ph.D., the father of the NASA space Program, in an open letter to the California State Board of Education on September 14, 1972. See http://www.pastornet.net.au/jmm/aasi/aasi0250.htm )
„Докато приемането на наличието на дизайн на вселената води в края на краищата до въпроса дали съществува Дизайнер (тема извън науката), научният метод не ни позволява да изключим данни, които водят до заключението, че вселената, животът и човекът са базирани на дизайн. Да бъдеш принуден да вярваш само в едното заключение – че всичко във Вселената е станало случайно, ще наруши самата обективност на науката.”
„Неприемливостта на даден краен (фундаментален) спорен въпрос (което винаги ще бъде извън научното разрешение) не трябва да се позволява да изхвърля която и да е теория, която обяснява връзките между набльдаваните данни и е полезна за предсказване (на дадено явление или проце, бел.пр.)”
„ Проява на същото чувство на научна честност е моето представяне на алтернативни теории за произхода на вселената, животът и човекът, в класната стая (залата за лекции ? бел.пр.) ”
"But our ways of learning about the world are strongly influenced by the social preconceptions and biased modes of thinking that each scientist must apply to any problem. The stereotype of a fully rational and objective 'scientific method,' with individual scientists as logical (and interchangeable) robots, is self-serving mythology."
(Gould, Stephen Jay, "In the Mind of the Beholder," Natural History, vol. 103 (February 1994), page 14)
Нашите методи за изследване на света са силно повлияни от социалните предразсъдъци и отклонените (пристрастни) начини на мислене, които всеки учен трябва да приложи към който и да е проблем. Стереотипът на напълно рационален и обективен научен метод с индивидуалните учени като логически (и взаиммозаменяеми) роботи е митология, служеща единствено на учените.
"Most scientific theories, however, are ephemeral. Exceptions will likely be found that invalidate a theory in one or more of its tenets. These can then stimulate a new round of research leading either to a more comprehensive theory or perhaps to a more restrictive (i.e., more precisely defined) theory. Nothing is ever completely finished in science; the search for better theories is endless. The interpretation of a scientific experiment should not be extended beyond the limits of the available data. In the building of theories, however, scientists propose general principles by extrapolation beyond available data. When former theories have been shown to be inadequate, scientists should be prepared to relinquish the old and embrace the new in their never-ending search for better solutions. It is unscientific, therefore, to claim to have "proof of the truth" when all that scientific methodology can provide is evidence in support of a theory."
(Stansfield, William D. [Professor of Biological Sciences, California Polytechnic State University],"The Science of Evolution," [1977], Macmillan: New York NY, 1983, Eighth Printing, pp.8-9)
Повечето научни теории са преходни. Изключения е вероятно да се появят и да опровергаят дадена теория - един или повече от нейните принципи. Това може да стимулира нов етап на изследвания, водещи или до по – сериозни и пълна теория или до по – ограничителна (по – точно дефинирана) такава. Нищо никога не е напълно завършено в науката, търсенето на по – добри теории е безкрайно. Интепретацията на научния експеримент не бива да се разширява извън границите на наличните данни. В строенето на теории обаче, учените предлагат общи принципи, базирани на екстраполация извън наличните данни. Когато предишните теории се покажат като невярни, учените трябва да са подготвени да изоставят старото и да приемат новото в тяхното никога не свършващо търсене на по – добри решения. Ненаучно е да се твърди (от даден учен),че има „доказателство за истината”, котато всичко, коеото научната методология може да осигури е свидетелство в подкрепа на дадена теория.
“It is often said that knowledge is power, but it might be more correct to say that [critical] thinking is power.”
(Stuart Sim – Empires of Belief, Why We Need More Scepticism and Doubt in the Twenty-First Century 2006 ebook pg. 162)
Често се казва, че знанието е сила, но може би е по - коректно да се каже, че мисленето (критичното) е сила.
First, you know, a new theory is attacked as absurd; then it is admitted to be true, but obvious and insignificant; finally, it is seen to be so important that its adversaries
claim that they themselves have discovered it.
William James, Pragmatism
Новата теория, знаете в началото се атакува като абсурдна, след това се признава за вярна, но очевидна и незначителна, накрая тя се смята за толкова важна, че критиците и обявяват, че те са я открили.
"A hypothesis is empirical or scientific only if it can be tested by experience. A hypothesis or theory which cannot be, at least in principle, falsified by empirical observations and experiments does not belong to the realm of science."
(Francisco J. Ayala, "Biological Evolution: Natural Selection or Random Walk?," American Scientist, Vol. 62, November-December 1974, p. 700)
Една хипотеза е емпирична и научна само ако може да бъде тествана чрез опит(а). Хипотеза или теория, която не може поне принципно да бъде опровергана от емпирични наблюдения и експерименти не принадлежи към сферата на науката.
"Multiple hypotheses should be proposed whenever possible. Proposing alternative explanations that can answer a question is good science. If we operate with a single hypothesis, especially one we favor, we may direct our investigation toward a hunt for evidence in support of this hypothesis."
(Campbell N.A., Reece J.B. & Mitchell L.G., "Biology," [1987], Benjamin/Cummings: Menlo Park CA, Fifth Edition, 1999, p.14)
Многобройни хипотези трябва да бъдат предлагани винаги, когато е възможно. Предлагането на алтернативни обяснения, които могат да отговорят на даден въпрос е добранаука. Ако действаме с една-единствена хипотеза, особено тази, която предпочитаме, можем да превърнем нашето изследване в лов на доказателства в подкрепа на нашата хипотеза.
"Certainly science has moved forward. But when science progresses, it often opens vaster mysteries to our gaze. Moreover, science frequently discovers that it must abandon or modify what it once believed. Sometimes it ends by accepting what it has previously scorned."
(Eiseley, Loren C., [Professor of Anthropology, University of Pennsylvania], "The Firmament of Time," The Scientific Book Club: London, 1960, p.5)
Със сигурност науката се е придвижила напред, но когато тя напредва, често дава път на неизмеримо по - големи мистерии за нашия поглед.Нещо повече, науката често открива, че трябва да изостави или да модифицира предишните си догми (това, в което е вярвала преди). Понякога процесът завършва с приемане на това, което науката е отричала преди това.
"Medawar admonishes the young to formulate hypotheses but not to identify with them. 'The intensity of a conviction that a hypothesis is true has no bearing on whether it is true or false'. Voltaire put it more strongly: 'In fact, no opinion should be held with fervour. No one holds with fervour that 7 x 8 = 56 because it can be shown to be the case. Fervour is only necessary in commending an opinion which is doubtful or demonstrably false'. I am told that when anybody contradicted Einstein, he thought it over, and if he was found wrong he was delighted, because he felt that he had escaped an error."
(Max Perutz, "Is Science Necessary?" (p.196), in a review he wrote of Peter Medawar's book "Advice to a Young Scientist")
Медавар поучава младите да формулират хипотези, но да не се идентифицират с тях. Интензивността на убедеността, че дадена хипотеза е вярна не влияе всъщност на верността и. Волтер го е казал по – директно: „Всъщност, никое мнение не би трябвало да се защитава с жар. Никой не твърди с пламенна убеденост, че 7x8 = 56, защото може да се покаже, че е така. Жар е нужна само когато се коментира мнение, което е съмнително или демонстративно невярно.” Беше ми казано, че когато някой е противоречал на Айнщайн, той е премислял наново твърденията си и ако откриел, че греши, се радвал, защото чувствал, че е избягал от една грешка.
"The scientific establishment bears a grisly resemblance to the Spanish Inquisition. Either you accept the rules and attitudes and beliefs promulgated by the 'papacy' (for which read, perhaps, the Royal Society or the Royal College of Physicians), or face a dreadful retribution. We will not actually burn you at the stake, because that sanction, unhappily, is now no longer available under our milksop laws. But we will make damned sure that you are a dead duck in our trade."
(Gould, Donald [former editor of New Scientist], "Letting poetry loose in the laboratory," New Scientist, 29 August 1992, p.51)
Научното стактукво носи значителна прилика с Испанската Инквизиция. Или приемаш правилата и поведението, и убежденията, продиктувани от ‘папството’ (Има се предвид Кралското Общество на Лекарите) или посрещни страховитото наказание (отмъщение). Ние няма да те горим на клада, защото това наказание за съжаление не е законно, но ние ще направим със сигурност, тида си „мъртва патица в нашата търговия”.
"There must be no barriers for freedom of inquiry. There is no place for dogma in science. The scientist is free, and must be free to ask any question, to doubt any assertion, to seek for any evidence, to correct any errors."
"As long as men are free to ask what they must, free to say what they think, free to think what they will, freedom can never to be lost, and science can never regress."
J. Robert Oppenheimer, physicist, Manhatten Project, Life Magazine 10/10/1949)
Не трябва да има никаки бариери за свободата на съмнението. Няма място за догма в науката. Ученият е свободен и трябва да е свободен да пита който и да е въпрос, да се съмнява в което и да е твърдение, да търси което и да е доказателство, да поправя която и да е грешка.
"A scientist commonly professes to base his beliefs on observations, not theories. Theories, it is said, are useful in suggesting new ideas and new lines of investigation for the experimenter; but "hard facts" are the only proper ground for conclusion. I have never come across anyone who carries this profession into practice--certainly not the hard-headed experimentalist, who is the more swayed by his theories because he is less accustomed to scrutinize them. Observation is not sufficient. We do not believe our eyes unless we are first convinced that what they appear to tell us is credible. It is better to admit frankly that theory has, and is entitled to have, an important share in determining belief."
(Eddington A., "The Expanding Universe," Penguin: Harmondsworth, Middlesex UK, 1940, p.25)
Ученият често претендира, че базира своите вярвания на наблюдения, не теории. Казано е, че теориите са полезни в предлагането на нови идеи и нови посоки на изследване за експериментатора., но „твърдите факти” са единствената правилна база за заключения. Никога не съм срещал човек, който прилага тези претенции в практиката – със сигурност не и твърдоглавите експериментатори, които са по – отнесени от своите теории, защото са по – малко свикнали да ги разглеждат критично. Наблюдението не е достатъчно. Ние не вярваме на нашите очи, освен ако първо не сме убедени, че това, което се появява пред тях е достоверно. По – добре е да признаем честно, че теорията има и е овластена да има важен дял в определянето на убежденията.
"While the admission of a design for the universe ultimately raises the question of a Designer (a subject outside of science), the scientific method does not allow us to exclude data which lead to the conclusion that the universe, life and man are based on design. To be forced to believe only one conclusion--that everything in the universe happened by chance --would violate the very objectivity of science itself."
"The inconceivability of some ultimate issue (which will always lie outside scientific resolution) should not be allowed to rule out any theory that explains the interrelationship of observed data and is useful for prediction."
"It is in that same sense of scientific honesty that I endorse the presentation of alternative theories for the origin of the universe, life and man in the science classroom."
(Werner Von Braun, Ph.D., the father of the NASA space Program, in an open letter to the California State Board of Education on September 14, 1972. See http://www.pastornet.net.au/jmm/aasi/aasi0250.htm )
„Докато приемането на наличието на дизайн на вселената води в края на краищата до въпроса дали съществува Дизайнер (тема извън науката), научният метод не ни позволява да изключим данни, които водят до заключението, че вселената, животът и човекът са базирани на дизайн. Да бъдеш принуден да вярваш само в едното заключение – че всичко във Вселената е станало случайно, ще наруши самата обективност на науката.”
„Неприемливостта на даден краен (фундаментален) спорен въпрос (което винаги ще бъде извън научното разрешение) не трябва да се позволява да изхвърля която и да е теория, която обяснява връзките между набльдаваните данни и е полезна за предсказване (на дадено явление или проце, бел.пр.)”
„ Проява на същото чувство на научна честност е моето представяне на алтернативни теории за произхода на вселената, животът и човекът, в класната стая (залата за лекции ? бел.пр.) ”
"But our ways of learning about the world are strongly influenced by the social preconceptions and biased modes of thinking that each scientist must apply to any problem. The stereotype of a fully rational and objective 'scientific method,' with individual scientists as logical (and interchangeable) robots, is self-serving mythology."
(Gould, Stephen Jay, "In the Mind of the Beholder," Natural History, vol. 103 (February 1994), page 14)
Нашите методи за изследване на света са силно повлияни от социалните предразсъдъци и отклонените (пристрастни) начини на мислене, които всеки учен трябва да приложи към който и да е проблем. Стереотипът на напълно рационален и обективен научен метод с индивидуалните учени като логически (и взаиммозаменяеми) роботи е митология, служеща единствено на учените.
"Most scientific theories, however, are ephemeral. Exceptions will likely be found that invalidate a theory in one or more of its tenets. These can then stimulate a new round of research leading either to a more comprehensive theory or perhaps to a more restrictive (i.e., more precisely defined) theory. Nothing is ever completely finished in science; the search for better theories is endless. The interpretation of a scientific experiment should not be extended beyond the limits of the available data. In the building of theories, however, scientists propose general principles by extrapolation beyond available data. When former theories have been shown to be inadequate, scientists should be prepared to relinquish the old and embrace the new in their never-ending search for better solutions. It is unscientific, therefore, to claim to have "proof of the truth" when all that scientific methodology can provide is evidence in support of a theory."
(Stansfield, William D. [Professor of Biological Sciences, California Polytechnic State University],"The Science of Evolution," [1977], Macmillan: New York NY, 1983, Eighth Printing, pp.8-9)
Повечето научни теории са преходни. Изключения е вероятно да се появят и да опровергаят дадена теория - един или повече от нейните принципи. Това може да стимулира нов етап на изследвания, водещи или до по – сериозни и пълна теория или до по – ограничителна (по – точно дефинирана) такава. Нищо никога не е напълно завършено в науката, търсенето на по – добри теории е безкрайно. Интепретацията на научния експеримент не бива да се разширява извън границите на наличните данни. В строенето на теории обаче, учените предлагат общи принципи, базирани на екстраполация извън наличните данни. Когато предишните теории се покажат като невярни, учените трябва да са подготвени да изоставят старото и да приемат новото в тяхното никога не свършващо търсене на по – добри решения. Ненаучно е да се твърди (от даден учен),че има „доказателство за истината”, котато всичко, коеото научната методология може да осигури е свидетелство в подкрепа на дадена теория.
Comment