Тема за икономически въпроси

[lzl]

Ами не знам дали си видял линка по-горе, където са описани икономическите агенти.

"Богатството" на целия свят (и на всяка отделна държава, ако не получава подаръци) зависи от произведените блага - стоки и услуги. Не директно от притежанието на земеделска земя, не директно от положителен външнотърговски баланс. Това са били властващи теории преди повече от 250 години, но незнайно защо все още са популрни . Та, номерът е да произвеждаме(не само стомана и консерви, а и подстрижки, т.нар блага или output), което в съвременната рамка се прави от фирмите. Фирмите, за да произвеждат, използват inputs или фактори на произведство (мисля, че и ресурси е коректен превод, но за българските значения не съм сигурен). Те (факторите) са

• природни ресурси - наричан често просто "земя", макар да не е само това
• труд
• капитал - не хартийки, а машини, компютри
• предприемачество - способността за поемане на риск ( за създаване на фирма, не за сапьорство )
• човешки капитал - умения и знания, които наетите имат, т.е. те не предлагат само времето си, като пазачи, продавачки, а извършват нещо, което не всеки може (или би извършил)
• технологии - технически и управленски

Всички тези фактори се предоставят или са собственост на домакинствата, които ги предоставят на фирмите срещу заплащане (рента, заплата, наем, лихва, печалба). Домакинствата купуват благата, произведени във фирмите. И така двата кръга, които са на анимацийката горе .
С тая проста рамка може да се забележи неонователността на критиките към злите корпорации, които правят огромни печалби, макар и по законен начин(като петролните компании последните години) . Просто фирмите винаги и навсякъде са собственост на домакинствота, те не съществуват от нищото и нямат някакъв собствен живот, като стоманено-бетонна сграда със злобна физиономия, която нощем обикаля градовете и яде малки деца .

А това е голяма част от знанието на човечеството в областта събрано в 10 принципа от Greg Mankiw

How People Make Decisions

* People Face Tradeoffs. To get one thing, you have to give up something else. Making decisions requires trading off one goal against another.
* The Cost of Something is What You Give Up to Get It. Decision-makers have to consider both the obvious and implicit costs of their actions.
* Rational People Think at the Margin. A rational decision-maker takes action if and only if the marginal benefit of the action exceeds the marginal cost.
* People Respond to Incentives. Behavior changes when costs or benefits change.

How the Economy Works as A Whole

* Trade Can Make Everyone Better Off. Trade allows each person to specialize in the activities he or she does best. By trading with others, people can buy a greater variety of goods or services.
* Markets Are Usually a Good Way to Organize Economic Activity. Households and firms that interact in market economies act as if they are guided by an "invisible hand" that leads the market to allocate resources efficiently. The opposite of this is economic activity that is organized by a central planner within the government.
* Governments Can Sometimes Improve Market Outcomes. When a market fails to allocate resources efficiently, the government can change the outcome through public policy. Examples are regulations against monopolies and pollution.

How People Interact

* A Country's Standard of Living Depends on Its Ability to Produce Goods and Services. Countries whose workers produce a large quantity of goods and services per unit of time enjoy a high standard of living. Similarly, as a nation's productivity grows, so does its average income.
* Prices Rise When the Government Prints Too Much Money. When a government creates large quantities of the nation's money, the value of the money falls. As a result, prices increase, requiring more of the same money to buy goods and services.
* Society Faces a Short-Run Tradeoff Between Inflation and Unemployment. Reducing inflation often causes a temporary rise in unemployment. This tradeoff is crucial for understanding the short-run effects of changes in taxes, government spending and monetary policy.

Не знам дали са най-важните (напр. не изрично написано, че ресурсите и благата са ограничени, т.нар. scarcity), нито дали са достатъчно ясно формулирани, но ако се учеха в средното образование светът щеше да е по-добро място...

[gollum]

Благодаря, lzl, това бе идеята ми: ясно, просто и разбираемо, с изричното условие, че ще е крайно опростено (иначе не се получава). Видях връзките и благодаря на всички, които са дали такива: още не съм имал време да ги погледна (ще го направя) и затова и не пиша нищо по същество, а само коментар, където мисля, че се налага.
В тази връзка ще си позволя да коментирам две места, не с идеята да предизвикам дискусия (е, ако се получи и е интересна, това ще е добре), а по-скоро като възможни перспективи.

1.

Не директно от притежанието на земеделска земя, не директно от положителен външнотърговски баланс. Това са били властващи теории преди повече от 250 години, но незнайно защо все още са популярни . Та, номерът е да произвеждаме(не само стомана и консерви, а и подстрижки, т.нар блага или output)

А дали не е възможно и друго обяснение: икономическата система, като всяка друга, се развива и съответните обяснения да са били много по-адекватни на ситуацията преди 100 или 200 години и поради настъпилите промени, вече да не са толкова адекватни. Т.е. не че и тогава "не са вършели работа", а по-скоро дали и сега все още вършат работа. Съответно, притежанието на земеделска земя наистина да е било много по-важно тогава, а същото да се отнася и за търговския баланс.

2.

Просто фирмите винаги и навсякъде са собственост на домакинствота, те не съществуват от нищото и нямат някакъв собствен живот, като стоманено-бетонна сграда със злобна физиономия, която нощем обикаля градовете и яде малки деца

Възникването на тези идеи и смислеността им (разбира се, не в карикатурни форми), може да се обясни в рамките на друг тип обяснение - това за информационните обекти. Това напълно излиза от рамките на зададената дискусия, та не бих искал да го разглеждам повече, от чистото споменаване. Но е факт, че институциите могат да се разглеждат в определен смисъл и като "живи същества", т.е. да не се свеждат само до волята на хората, които вършат всекидневната дейност или ги създават и движат. Тук "институция" го употребявам в най-широк социо-културен смисъл, отнасящ се до всяка човешка организация, която съществува във времето.
Да не говорим, че обществените представи, независимо какво реално нещо имат под себе си, са реални сами по себе си, което им придава тежест (веднага мога да дам пример с "нация", "пролетарска класа" или "световна революция"). Дали в основата си имат нещо "реално" или "измислено" (а какво представлява цялата ни култура е ясно), веднъж създали се, те съществуват и оказват влияние. Т.е. ако хората мислят корпорациите (или държавите) по този начин, то тази представа оказва значително влияние както върху самите хора (и техните действия), така и върху обекта на представата (пак чрез хората), а това означава, че тези реалности следва да се отчитат по някакъв начин.
Впрочем, от същия вид са всички представи, генерирани от рекламно-маркетинговия сектор, а те определено оказват огромно влияние върху пазара, а следователно и върху икономиката.

[lzl]

1. Не, сегашният модел описва добре както сегашната система, така и предишните. Просто познанието е било на такова ниво, подобно на теорията(или аксиома по-скоро), че слънцето обикаля около земята - до едно ниво на задълбочаване описва действителноста добре. Впрочем, увеличаването на използвания ресурс земя е желано нещо и по съвремения модел, така че тази школа (физиократи се нарича) не е тотално грешна, а по-скоро фатално непълна. И от там, най-популярната политика (policy), която предлагат, водене на война за завладяване на територия(земя), е неподходяща, ако искаме да максимизираме благосъстоянието на обществото. Но си прав, че може би е "правилна", ако в епохата целта е била максимизиране благосъстоянието на краля.

2. Да, общественото възприемане на институциите и механизмите, независимо дали е "правилно", трябва и се вземат предвид при предлагането на политики. По-лесно се прокарват плахи отколкото резки реформи или по-правилна класификация - политически не/възможни. Ама това си е близо до ума, не, че няма и къде да се задълбае в тая тема, публичен избор . Но ако промяната на обществените нагласи би довела до значително по-добро състояние... лесно се вижда мястото на образованието тук.

[Гост]

Тъй, не трябва ли сега, при така добре синтезирания вид на системата и функцията й, да видим сега кои деформации водят до сривове й защо? (т.е. кризите в конкретната днешна ситуация и изобщо)

Когато се случи срив, това е поради деформиране на един от компонентите и оттук нарушаване на обмена на блага (от системна гл.т. информация, пък ако щете и на енергия) между групите агенти. Кризите могат да се разгледат в определен аспект като като краткосрочни или продължителни (такава например настава, когато съществена част от ресусра или корпорациите биват концентрирани в ръцете на един или няколко, но относително малко агенти). При краткосрочните причините са по-конюнктурни и по-разнообразни но според мен винаги са свързани с фактори, деформиращи оборота между агентите.

[gollum]

Съгласно с това, което описах в началото (а ми изглежда и че според обрисуваното от lzl нещата не стоят различно, но още не съм имал време да го обмисля), кризите са част от системата, т.е. те са естествените (в смисъл на случващи се не чрез умишлено прилагане на воля) регулаторни механизми, които регулират потоците и съотношенията между сферите. А "неестествените" са различните регулационни механизми от социален, културен и прочее характер. От това следва, че кризата ще е толкова по-дълбока, колкото по-голяма е диспропорцията и съответно - по-голямо преструктурирането, което е необходимо.

[Гост]

Не знам как може да се определи границата между "естествените" и "неестествени" кризи, освен в степента и мащабите им и съответните им ефекти. Ако в нормалния случай имаме забавяне на растежа, в по-драстичните имаме заплаха за целия модел или поне сериозното му разклащане. И в дъното на всичко все ми се мержелее определени действия или бездействия на държавата (в сегашния случй - недостатъчно адекватна и ненавременна реакция на "ипотечната пирамида").

[gollum]

Първо ще ви помоля в интерес на дискусията да се въздържате от лични нападки. Цензурирах някои части от постовете, но тъй-като все пак нещо се обсъжда, то не съм трил целите постове. Оставете на мен да преценя кое не е по темата и е за редактиране.

КГ125, аз, въпреки че в много малка степен разбирам тези неща, съм склонен да се съглася с Албирео. Всяка криза бих определил като "естествена" тогава, когато е причинена от действия на агенти, участващи в икономическата система, защото ще е следствие от вътрешните връзки и отношения - те никога не са застинали и правилни, а постоянно се колебаят между по-стабилно и по-нестабилно състояние. Когато тенденцията започне да клони към засилване на нестабилността, проблемът е в намаляването на регулацията или връзката между отделните сфери и той малко или повече естествено се коригира точно чрез това понижаване на стабилността, което след време ще доведе до ново динамично равновесие, т.е. е промени леко структурата на системата. Тя притежава запас от стабилност точно поради това, че има вътрешни регулационни механизми, които са следствие от това, което наричаме пазар - то осъществява връзките между сферите (или агентите) и то ги регулира.
"Неестествена" ще е тази криза, която е причинена отвън, т.е. не директно от действия на някакви икономически механизми, а, поради това, от действия на политически такива: на решения, дошли от страна на регулативния апарат. Но независимо естествена или не е кризата, тя се разрешава по естествен начин, но винаги заедно с това предизвиква и сериозно отражение вън от чисто икономическата среда, което се връща обратно и влияе върху това, което се случва.
Тази система може да не е много добра, защото всяка криза причинява социални злини и се отразява върху социо-културния климат по вече посочения начин, т.е. поражда на свой ред кризи в "съзнанието" на обществото. Но, за съжаление, друг механизъм - във всеки случай, жизнеспособен, за свързване на отделните сфери, т.е. за осъществяване на икономика, няма. Това не означава, че не е възможно състояние на системата, което да е съвсем различно и по-адекватно в исторически план: очевидно е, че икономическата система в историческа перспектива е била съвсем различна и тази отразява текущото състояние - а ако се погледне по-мащабно, отразява конкретен цивилизационен етап на развитие.
Регулацията ("външната") е част от системата, ще се съглася с Албирео, че тя не може да се обсъжда като нещо външно, макар и да употребих по неин адрес понятието "неестествено" (което бе по-скоро фигуративна употреба, за да се открои определена разлика). Може да се обсъжда какви механизми са по-адекватни, но е ясно, че съществуването на държава и общество, както и на свят, в който има много държави, предполага някаква регулация, а обществото поначало не е възможно без механизми за преразпределение от "неестествен" тип.
Въпросът е, че регулативните механизми и политическото (използвам го като синоним на това, за което употребих "неестествено") преразпределяне, не са нещо добро само по себе си (или пък нещо зло): въпросът е как и доколко те си взаимодействат с естествените механизми за регулация на икономиката. Ако изцяло ги подтискат, както бе в един определен момент от развитието на плановата икономика на тоталитарните държави, това почти неизбежно води до необходимост всяка регулация да се осъществява силово и външно, което се връща обратно под формата на стихийни проблеми в икономиката, а от нея и в обществото. Абсолютно нерегулираното състояние също не би било добро, защото ще доведе до дезинтеграция на обществото. Това са крайности, които така или иначе са малко вероятни. Въпросът е, че независимо "естествени" или не, кризите са част от системата. И това май се пропуска само защото хората мислят в ясно разграничени категории: криза и нормално състояние. А всъщност имаме динамично развитие с тенденции, с приближаване или отдалечаване от спад или пик, а не "естествено равновесие" и "неестествена криза".

[SRH]

С тая проста рамка може да се забележи неонователността на критиките към злите корпорации, които правят огромни печалби, макар и по законен начин(като петролните компании последните години) .
....
Просто фирмите винаги и навсякъде са собственост на домакинствота

Ако съм те наел за продавач на леки автомобили (избери си марка), със сигурност ще имам условие да нямаш право да работиш по специалността си при друг мой конкурент за определен срок. Така аз ще възпрепятствам прилагането на (печеленето от) твоите знания и умения. Просто те ще бъдат в мой ущърб. И всичко това ще бъде, разбира се, законно Оттук ти може и да се оплакваш, че не ти плащам достатъчно, но алтернативата ти не е особено привлекателна. И според защо е така? Ами защото нямаш собственост върху фирмата Нямаш право нито върху активите ми, нито пък имаш право на глас в управлението на организацията. Това е да си наемен работник :-)

Твърде абстрактна е и собствеността на домакинствата върху природните ресурси. Те не са лична собственост, изключая султана на Бруней примерно, защото държавата разполага с тях.

[lzl]

SRH, просто искаше да си пишеш? Щото това мнение се оборва от 5 годишно дете.

tonev, всяко твое изречение (ама едно по едно) не е вярно или поне не е очевидно за всички други. Още повече, някои си противоречат, а други нямат никаква връзка с останалата част и темата.

Може би ще е добре обсъждането на сегашните събития да се премести в другата тема (икономически новини), а в тази да останат по-общите въпроси. Така или иначе, няма да се изтрие всичко написано от икономистите и да се започне отначало заради тази криза, въпреки че "народната мъдрост" (много доброто определение на Албирео ) май така смята.

[SRH]

Оборването предстои и дано да е за 4 годишни

На практика ти смеси две основни понятия като доматите и картофите. Опита се да ни представиш идеята за positive economics (what is - сред множество зависимости), но на практика се набута в "илюзията на съставното цяло" (fallacy of composiotion). Т.е. струва ти се, че това е истината за макроикономиката, но изходи от частното което привнесе към общото.

Всъщност ти представи идеята на нормативната икономика (what ought to be) и именно разминаването с практиката породи някакъв коментар. Нали не можеш да отречеш, че наемният работник не притежава фирмата, макар и тя да е изобщо собственост на нечие домакинство? Означава ли това монополизиране или пък корпоративизъм? Отговорът е - да. Е, сега виждаш ли защо стоят плакатите 'why we should pay for your crisis' (London) & 'we wont pay for your crisis' (Edinburgh)?

И наистина, защо да се плаща, ако работеха механизмите на търсенето и предлагането. По принцип това е по темата (Голъм, в общия курс по макроикономикс това е следващата част - нищо, че изпуснахме някои основни понятия за икономическото мислене).

Законът за търсенето (law of demand) означава , че има обратна зависимост между цената на стоките и потребителите на тия стоки. Търсенето обаче зависи от възможността за намиране на заместители на стоки/услуги, както и от доходите. Разбира се, към това трябва да се прибави и броя на населението и създадените предпочитания.

Законът за предлагането (law of supply) означава, че има пряка зависимост между цената на стоките/услугите и броя на продавачите. Демек, колкото повоче се вдига цената на дадена стока, толкоз повече мераклии да продават.

И така стигаме до равновесното положение (equilibrium), когато имаме баланс между търсенето и предлагането - значи си имаме цена или сумата на желаещите да продадат нещо за някакви пари е равно на сумата, дето купувачите са склонни да отделят. Туй едно равновесие може да е моментно, краткосрочно или дългосрочно.

Дотук имаме някакви принципи, които работят безотказно в частния сектор. Това на практика означава, че за постигането на по-добра ефективност ще трябва да имаме поведение, което да носи повече изгоди, отколкото разходи. Следователно няма да се правят глупости, ако разходите превишават изгодите. Ако се върнем по-горе и размислим ще видим, че всъщност по-високите приходи ще има онзи, който обединява равностойността на труда и интелектуалния потенциал на служителите си. Той би могъл да си позволи съответната стока или услуга според закона на търсенето. По-веригата надолу обаче тоя достъп до стоки или услуги намалява, но те са законово обосновани, тъй като са базирани на личния интерес (а той е неприконсовен по съвсем други причини, нямащи нищо общо с икономиката; даже икономиката в сежашния й си вид се дължи именно на тия нещо и впрочем, Голъм, бях писал нещо по тоя повод в някаква тема).

По темата това ще значи, че ако работодателя/собственика няма интерес от това да прави излишни разходи, общество (в лицето на държава) го принуждава да отдели средства в полза на тия надолу по йерархията. На това му се вика икономикс на благосъстоянието (welfare economics). Тая работа се случва чрез законова принуда и затова си има данъци, такси и прочие. В крайна сметка обаче трябва да се получи така, че резултатите от стопанската дейност да бъдат по-високи, отколкото е общия сбор на индивидуалните разходи.

Това е национална конкурентоспособност. Колкото е по-съвършена системата на разпределяне на блага, толкова е по-ефективна съответната икономика, защото със себе си води мултиплициращи ефекти. Такава икономика ще се ръководи от интересите на домакинствата да максимализират печалбата си, като същевременно потребяват, стремейки се да максимализират полезността си. Ей тъй се ражда консуматорското общество и после се чудим що екологията го е закъсала

[gollum]

Голъм, в общия курс по макроикономикс това е следващата част - нищо, че изпуснахме някои основни понятия за икономическото мислене

Аз не съм карал нищо такова (сега бих добавил, за съжаление - щеше да е полезно изхабено време, но както и да е), та затова ще се радвам на разяснения на тези основни икономически понятия - стига да има време и желание, разбира се.

Тонев, не знам дали има смисъл да рискувам да отклонявам темата към една по-отвлечена дискусия, която ми се вижда съвсем странична само за да обясня защо употребявам "естествен" и "неестествен" по този начин. Ако ти е интересно - пиши ми ЛС и ще ти отговоря по този повод.

Иване, отворих тази тема с идеята да се опитаме да сглобим някакъв достатъчно общ и опростен икономически модел, не толкова за да разглеждаме конкретен проблем, като настоящата криза (то вероятно и от двете трябва да изключа себе си, заради ограничеността на знанията си). Затова и "обяснението ми" бе поставено в рамките на модела, нахвърлян в първия пост по темата.
Идеята ми е сравнително простичка. Изразява се в три неща. Ще се опитам да ги обрисувам, макар че си признавам, че нямам нужната яснота по тях, че рисунъкът да бъде точен и ясен и вероятно ще има много излишни щрихи и дори контури.
Първото е, че всяка криза е дотолкова "естествена", че настъпва в резултат на дерегулация на вътрешната структура и разрешението й е в намиране на нов метод за регулация или във всеки случай, обръщане на тенденцията в посока растеж, независимо от това как се случва това - а то се случва повече или по-малко "естествено", т.е. в резултат на конкретни действия на икономическите агенти, които успяват да намерят в новата ситуация начин да печелят, т.е. да умножават финансова субстанция и в резултат на това нарастването се прехвърля по определен начин и в останалите сфери. На свой ред, обаче това най-често поражда след време нови проблеми и ново колебание и промяна на ситуацията, което търси ново разрешение от някакъв род.
За момента (под "момент" разбирам последните десетилетия), поне доколкото мога да преценя, разрешенията неизбежно се намират във финансовата сфера, вероятно поради същата причина и проблемите идват от нея.
Второто се заключава в това, че "естествените процеси на развитие" водят до намаляване на привлекателността, а следователно и на възможността за растеж, в множество традиционни икономически сфери, влизащи предимно в производствената сфера, ако се възползвам от изложения в началото модел. Това означава, че развитите държави постепенно изнасят такива непривлекателни дейности и изменят характера на икономиката си в посока към генериране на услуги и информация. Този род "напрежение" се компенсира чрез финансовата система. Проблемът, доколкото мога да го разбера, се състои в това, че целият този "нов сегмент", който се състои в постоянно намиране на нов вид услуга, създаване на нов дял от пазар (и потребители за нея) и предлагането й, в резултат на което се генерират печалби, е нестабилен дотолкова, доколкото е твърде динамичен и новостите постоянно се настъпват по петите и покриват една друга.
Третото нещо е "виртуалността на финансовите средства". Тази "магичност", за която пишеш. Те почти винаги са били такива и, във всеки случай, са такива щом веднъж се откъсват напълно от връзка с някакви конкретни материални ценности. Разбира се, те продължават съвсем определено да съответстват на различни материални ценности, иначе не биха изпълнявали функциите си на посредник, но, както посочи Ник, характерът на тази връзка е крайно неясен и изцяло зависи от определена прогноза или предположение и авторитет. А все пак нарастването в реалните сфери е изцяло зависимо та затова и системата се е развивала в посока на възможност за генерирането им. Т.е. много неща се финансират - и в производството и при потреблението, чрез пари, които съществуват само виртуално, т.е. заемат се и се изхарчват без да преминават, образно казано, през "реално състояние". Това, разбира се, отслабва контрола, но заедно с опасностите и рисковете, които носи, има и положителна страна от гледна точка на ръста на икономиката, защото повишава динамиката и възможностите.

[lzl]

Нали не можеш да отречеш, че наемният работник не притежава фирмата, макар и тя да е изобщо собственост на нечие домакинство?

Може би не съм се изразил правилно, но къде съм твърдял нещо подобно? Собственик на фирмата е този, който е вложил капитал в нея (shareholders & creditors) и те плащат заплата на наемния работник срещу неговия труд. Ъм, може би възражението ти е против това, че не всяко домакинство има равен дял от всяка една фирма, Карл?

Означава ли това монополизиране или пък корпоративизъм? Отговорът е - да.

Хм, изобщо не мога да си представя какво си имал предвид тук. Тук пак прескачаш няколко стъпки в разсъжденията си, които явно смяташ за очевидни. Е, поне за мен, не са и нямам намерение да си фантазирам. И позововането на лозунги от плакати...
Не знам дали не си разбрал добре какво са positive/normative economics или някакви други заблуждения са те объркали - но това кратко описание(рамка) описва светът, такъв какъвто е, според съвременните икономисти( да не си помисли някой, че аз съм си измислил нещо). Една от малкото формулировки, които не бях виждал да се оспорват .

И само един факт от действителността (или поне моята) - почти всички домакинства в САЩ и в България (родените след 1960г.) са съсобственици в частни фирми. Оставям на теб, SRH, да обясниш как и защо .

[Гост]

....много неща се финансират - и в производството и при потреблението, чрез пари, които съществуват само виртуално, т.е. заемат се и се изхарчват без да преминават, образно казано, през "реално състояние". Това, разбира се, отслабва контрола, но заедно с опасностите и рисковете, които носи, има и положителна страна от гледна точка на ръста на икономиката, защото повишава динамиката и възможностите.

Съответно опасностите и рисковете точно по тази причина и в този елемент на системата понякога стават реалност, поради нарушенията в контрола, доверието, авторитета, и в крайна сметка - на съответствието на материалните ценности, което осигурява хармоничната по идея функция на системата.

[SRH]

....

Възражението ми е адски тъпо, поради невнимателно четене на тоя пост. Всичко си му е наред, но ми се стори, че твърдиш, че цялата собственост е на домакинствата.

Точно в тоя ред на мисли въведох понятията за positive/normative economics. Понеже горния ми пропуск доведе до хипотетична логическа верига, която се разминава с реалността. А нали именно позитивния икономикс има за задача да обяснява настоящето положение, т.е. реалността

Надявам се тая обяснителна бележка да е имала някакъв смисъл. Но понеже стана въпрос за взаимодействието между различните пазарни агенти, мисля трябва да се обясни и тяхното взаимодействие. Става въпрос за принципа на мултипликатора.

Предполагам се сещате, че вашите разходи са приходи за други Ако аз съм фирмата Х, която решава да инвестира в изграждане на някакво помещение ще ми трябват ел. техници, водопроводчици и други такива. Като им плащам те си увеличават дохода, а това са си моите пари, които на практика са добавъчни разходи за потребление. Техниците и водопроводчиците пък си купуват разни други неща (мляко, зарзават и т.н) и по тоя начин влияят върху дохода на следващите продавачи. Така следващите по веригата си увеличават дохода, който пък изразходват за стоки и услуги на следващите, те пък на по-следващите и т.н. Всъщност имаме една верига от реакции, които водят до нови и нови потребителски разходи. Тоя ефект на първоначалното ми плащане се нарича мултипликатор - бе, въртят се едни пари.

Ако първоначално съм дал 1000 лева тая сума се умножава до степента, до която се получава общото (усилено) нарастване на дохода (значи всички по веригата). Така моите 1000 лева са станали 3000 или мултипликатора ще е равен на 3. Съответно, ако е 4000 - значи мултипликатора ще е 4 и пр. За всеки от етапите по веригата може да се сметне добавъчното потребление, обаче за тая цел трябва да знаем каква е пределната склонност към потребление (MPC - marginal prespensity to consume). Ако приемем, че МРС е 75%, това някак си ще ни доведе до формулата за изчисление на мултипликатора (М) : М=1/1-МРС

Демек в началото знаем, че съм дал 1000, майсторите са изхарчили 750 лева (понеже МРС е 75%), което ще е потреблението. Това число 750 лева ще е добавъчния доход на ²² етап, което значи 562 лева потребление, което пък ще е добавъчен доход за ²²² етап и т.н.

Обаче от тоя пример излезе, че знаем и сумата на спестяванията, т.е. това е 15%. На това му викат marginal preosperency to save (MPS). Така горната формула може да има вида M=1/MPS

Тая шашмалогия сама по себе си ни дава М. Ако примерно сейвингите са 10%, значи М=10, защото М е реципрочен на MPS.

И тъй от цялото нещо излиза, че ни е много важно да знаем нивото на инвестициите, каква е пределната склонност към потребление и намесата на държавата (щото тя преразпределя и значи и тя мултиплицира)

Те по тая причина инвестициите са ни важни, пък те са свързани с очакванията, те пък със средата, където ще се оперира. Тая среда означава да се има предвид стабилността на съответната държава (икономическа и политическа), данъци и такси, рушвети и т.н. От друга страна за националната икономика има значение и какъв процент от БВП се преразпределя.

Ако отидем в схемата производство-търговия-потребление-финанси няма начин да не забележим, че водещите елементи са свързани с производството и търговията. Частта с потреблението е малко опасна сама по себе си, щото нарастването на разходите без производство може да доведе до инфлация. И ако някъде в производството и търговията има задъхване почва да става страшно.

[SRH]

Понеже казах, че ролята на държавата е от особена важност, пък и се заговори за Кейнс, мисля че трябва да се въведат още някои понятия. Става дума за съвкупното търсене и съвкупното предлагане. Съвкупното търсене е общия сбор на разходите за потребление + инвестициите. В тоя случай разходите за потребление се формират преди всичко от домакинствата, а за инвестиции - от фирмите. Съвкупното предлагане пък означава общо произведените стоки и услуги за даден период.

Според Кейнс, в една затворена икономика съвкупното търсене ще е равно на съвкупното предлагане, като се изключат държавните разходи. Така икономиката ще е в равновесие. Обаче, както знаем, държавата си има свои разходи, като най-големите пера в бюджета й са за социални осигуряване, помощи, военни разходи, здравеопазване, лихви, образование, администация. В тоя случай имаме директни разходи и трансферни плащания, т.е. преразпределение.

Тия неща усилват описания принцип на мултипликатора, а това води до увеличени инвестиционни очаквания. Това допринася за увеличеното търсене. Резултатът е, че имаме увеличено производство. Произведената продукция означава, че вече ще имаме икономика на предлагане. Навлиза се в цикъл на забавен растеж (първоначалното търсене е покрито), защото са необходими приходи за последващи инвестиции. Това намалява очакванията и респективно инвестициите. В такива периоди имаме рецесия и би следвало правителството да стимулира отново търсенето, което да доведе отново до увеличение на инвестициите. Обратно - твърде високото търсене (без налице да имаме съответното предлагане) бързо ще доведе до инфлация. Тук можем да имаме ограничаване на доходите или пък стимулиране на производството. Това означава регулиране.