Позволявам си да отворя тази тема като своеобразно разширение на темата за икономически новини в съвременния раздел: там е по-скоро за новини и кратък коментар, докато тук се надявам да се обсъждат по-общо и, как да се изразя, обяснително, различни въпроси, свързани с икономиката. Далеч съм от мисълта, че една тема може да ги обхване, но (поне за мен) ще е достатъчно да се разгледат най-елементарно дори няколко неща, а ако има нужда, винаги могат да се отворят допълнителни теми.
Ще открия темата, разбира се, с текущата криза, като си позволявам да напиша накратко някакви свои размисли (макар че думата е твърде силна в този случай) или по-точно - какво, как и доколко разбирам аз за нея. С изричното уточнение, че от икономика и финанси не разбирам вероятно нищо, т.е. написаното е съвсем аматьорски опит за обобщение върху материя сложна и вероятно достатъчно неясна дори за специалисти. Надявам се, че към глупостите, които ще напиша, ще бъде проявено такова снизхождение, че да ми бъде обяснено къде и защо греша, как стоят в действителност нещата и прочее, като се надявам, обясненията да са разбираеми и ясни (изхождам в този си порив от известната мисъл, че ако един човек наистина разбира от нещо, то той може (разбира се, опростено) да го обясни разбираемо дори и на друг човек, съвсем незапознат с материята професионално). А другото основание на надеждата ми е, че за разлика от мен, във форума има хора, които демонстрират познания и разбиране в областта на икономиката и финансите и биха могли в някаква степен да ги споделят.
За да дооформя началото на темата: предлагам всеки незапознат и неразбиращ от тази материя като мен да използва тази тема, за да задава въпроси, с очакването, че ако някой ги разбира и е в състояние ясно и разбираемо да отговори, ще го направи в някакъв момент.
А сега и моят първи "въпрос". Използвам кавички, защото ще го изложа не под традиционна питаща форма, а по-скоро като "как аз виждам и си обяснявам нещата от моята, вече описана позиция", с надеждата да получа разяснение и отговор на скритите въпросителни.
Започвам с кратък опит за обобщение на съвременната икономика: най-общо и абстрактно казано, тя може да се раздели на четири сфери: "производствена", "търговска", "потребителска" и "финансова". Първата обединява всички видове дейности (от добив и производство, през създаване, предлагане и поддържане на услуги от всякакъв вид), в които чрез някакъв род материали или суровини, с посредничеството на труд се създава някакъв краен продукт (няма значение в какъв точно смисъл "краен", т.е. дали после участва в създаването на други продукти), който може да се нарече "стока". Втората и третата представляват пазарът, на който тези стоки се реализират, т.е. се продават и консумират. Втората ("търговската") сфера се занимава с това да закупи или заеме стоката от първата и да я транспортира и продаде там, където има нужда / възможност за потребление за нея. Третата представлява хората, които купуват, потребяват и консумират съответните стоки. Всяка от тези три сфери съществува заради останалите, те.. те са обвързани по определен начин една с друга: никоя от тях не може да съществува сама за себе си. Второто нещо, което ги обединява, е необходимостта от финансови средства за всяка от тях, за да функционират като едно цяло. Т.е. финансовите средства са за тях като "кръв" (достатъчно банална аналогия, но ми се струва точна): без тях първата сфера не може да придобие нужните й материали, ресурси, ноу-хау, производствени мощности и не може да плати работната ръка, която да свърши работата. Без тях втората сфера не може да придобие стоките и да заплати тяхното транспортиране, нито да ги рекламира, т.е. да ги реализира (продаде). Без тях третата сфера - потребителите-консуматори няма как да си позволят стоките и те ще останат нереализирани. А за да съществува икономиката е необходимо всяка от тези сфери да се "върти", т.е. да върши работата си и заедно да образуват едно цяло (механизъм, въртящ се заради самия себе си). Ключовият ресурс в този случай са финансовите средства: те осигуряват "въртящата" сила. Те се осигуряват или генерират от четвъртата сфера.
По идея, всяка от тези сфери или "подсистеми" се стреми към нарастване, т.е. към увеличаване, като този "стремеж" може да се изрази и иначе: промените в научно-технологичен или обществен смисъл (цивилизацията живее и се развива, иначе казано, движи се нанякъде) неизбежно водят до ръст в една от сферите, а доколкото те са свързани, това води до криза, която се компенсира или от цялостен спад, или води до нарастване и промени в останалите сфери, заедно или постепенно от сфера към сфера.
Промените, вероятно, първо са се развивали от финансовата сфера (приемането на парите, развиването на възможността да се осигуряват още средства), след това основно (с навлизането на индустриалната фаза в постоянно прогресиращо движение) чрез промени в производствената сфера, за сметка на въвеждане на нови производствени сили, на поява на нови видове стоки и прочее. Същественото е, че по един или друг начин всяка промяна е свързана с увеличаване на финансовите средства, достъпни на съответната сфера, т.е. обвързаността на всяка от сферите с наличието и размяната на финансови средства (което вероятно е първоначалния тласък, дошъл от финансовата сфера и структурирал системата по този начин), означава че нарастването им е пряко свързано с вливането на повече "кръв" (или оставането й) в съответната сфера.
В производствената сфера добиването на финансови средства е функция на това как се реализира и използва печалбата (т.е. разликата между стойността на производството и цената, която получава "производителя" за стоката си от търговската сфера), т.е. е въпрос на структура на обществото (кой притежава и управлява производството и какво е склонен да прави с печалбата) и на финансовата сфера (доколко тя е в състояние да "влее" и увеличи тази печалба). Т.е. каквато част от печалбата се връща като инвестиция в производството: за заплащане на новото производство, за придобиване на нови средства за производство и за повишаване на ефективността и ли търсене на нови методи (научно-технически прогрес), с толкова нараства тази сфера. Но въобще развитието й и дори "завъртането" е пряко свързано с наличието на финансови средства - без тях всичко замира.
Същото важи и за другите две сфери: без достатъчно средства в търговската сфера, тя няма да може да покрие нарасналото производство и да реализира стоките, които то произвежда (да ги транспортира, да осигури нужда и да ги продаде); без достатъчно средства сред обществото - консуматорите- потребители, няма как да се реализира стоката от търговската сфера. Реализацията осигурява завъртането на нещата и добива финансови средства по веригата, за да ги върне обратно чрез производствената сфера (по идея).
Всяко несъвършенство или недостатък в процеса, води до криза: ако производството не осигурява достатъчно стоки, ще страдат другите две сфери. Ако производството произвежда, обществото разполага със средства, но търговията не е достатъчно развита, стоките няма да стигат в нужната степен до обществото и производствената сфера ще страда, както и потребителската. Ако потребителската не разполага с достатъчно средства, то няма как търговската да реализира стоките. Т.е. сферите са така свързани, че "страдат" при недостиг в една от тях и имат способност да компенсират този недостиг в определена степен, чрез криза.
Съществена за компенсацията е ролята на четвъртата сфера, защото тя опосредява финансовите потоци между отделните сфери и осигурява "старта" на първата: защото производството се нуждае от финансови средства, за да започне, тъй като то ги получава обратно чак след като стоките преминат през цикъла (това в определена степен е в сила и за останалите две сфери). Те.. малко или повече, "ключова" е финансовата сфера.
Предполагам, че този съвсем опростен модел описва всяка икономика от индустриализацията насам. Разбира се, в най-общи линии и съвсем абстрактно. Разликите би трябвало да се наблюдават там, където всяка сфера функционира сама за себе си, в по-голяма степен във връзките между отделните сфери и в най-голяма степен: във функционирането на финансовата. Но прогрес и развитие би трябвало да има във всяка една от тези сфери, следователно те заедно формират една система, чието състояние и структура са се променяли значително във времето, в поредица от кризи и съживявания, в хода на които тя се е променяла и преструктурирала.
Доколкото, съвсем повърхностно и вероятно невярно, разбира съвременното състояние на системата, тя се стреми към постоянен ръст, нарастване, което се изразява във всяка една сфера, т.е. имаме определено психологическо състояние, според което системата е здрава и се развива само ако постоянно "нараства". Като този ръст се измерва чрез четвъртата сфера: чрез финансови средства. Както отбелязах, всяко от състоянията на системата си има свои структурни особености. Ако в предходните състояния по отношение на нарастването на финансовите средства всяка сфера в известен смисъл е разчитала на вътрешните си възможности: производството - на бавния процес на увеличение за сметка на връщането на средства от реализираното производство (произведени стоки) обратно в процеса, като нарастването на производството е за сметка на разликата между стойността на производството, отиващата в страни печалба (за потребление на собствениците на средствата за производство) и цената, която получават от търговската сфера като реализация (тази стойност определя темпа на естествено нарастване на производствените сили); търговията - за сметка на разликата между стойността на търговията, отклоняващата се за потребление на собствениците печалба и цената, която се получава при реализацията на стоката в потребителската сфера (тази стойност определя темпа на естествено нарастване на търговските сили); за потребителската сфера - за сметка на нарастването на свободните пари, котио се разменят за стоки, като тези свободни пари са сумата от отделяното за потребление от собствениците в другите две сфери и заплащаното като заплати за изразходвания труд. Същото, разбира се, важи и за финансовата сфера, която съществува за сметка на влаганите в нея финансови средства (печалби) от останалите сфери, които тя раздава и като заеми или инвестиции, увеличавайки се за сметка на собствената си печалба (за услугата).Нарастването на обема на всяка от сферите се определя от тази й вътрешна способност да акумулира финансови средства, като това е ограничителен фактор за растежа (посредством реализацията, при която се извършва движение от едната към следващата, като обемът на задвижваното зависи от способностите й да го поеме, определяни във финансови средства) и в останалите сфери. Ще си позволя да нарека условно първите три сфери "реални", а четвъртата "виртуална".
Мисълта ми е, че нещата са различни в съвременната ситуация за сметка на това, че финансовата сфера е в състояние да произвежда финансови средства от нищото, виртуални финансови средства. Т.е. тя не е обвързана със случващото се в реалните сфери, а генерира финансови средства изцяло по свои закони, чисто виртуални. Те.. донякъде се е променила връзката й с останалите "реални" сфери. Това се изразява в една много по-голяма способност за нарастване на всяка от реалните сфери благодарение на това, че виртуалната може да генерира от нищото средства и да ги влива директно във всяка една от тях: в производствената, за да създава нови видове производство и услуги и за да осигурява общо нарастване, за сметка на тези инвестиции; в търговската по същия начин се осигурява капитал за търговия, а чрез маркетинг и за създаване на все нови ниши и разширяване на пазара, така че да се намери място за новите стоки; в потребителската сфера, за да се осигури (чрез нарастване на доходите, но и най-вече и все повече чрез даване на кредити) средства, чрез които да се закупува и потребява цялото това нараснало производство и предлагане. Т.е. не само ролята на четвъртата сфера е нараснала, но и тя се е откъснала в известен смисъл от другите три, което позволява почти безконтролно нарастване на всяка една от тях.
Естествено е, като всяка система и тази да има ограничения, граници и рамки. Част от тях ще имат външен характер (физически реалности), т.е. ограничения като физически налични обекти: пространство, ресурси, суровини, хора. Други би трябвало да имат системен характер и да се коренят във връзките между отделните сфери (т.е. правила и ограничения, задавани от обществени системи, самият "пазар" като част от системата на отношения) - все някъде реално и виртуално се пресичат и когато се "настъпят", се стига до криза. Сегашната криза, разбира се, е във финансовата система, тази съставляваща, която осигурява и развитието и високите темпове на нарастване, за сметка на "магия", т.е. изцяло чрез действия извън реалния сектор, който я следва.
В този смисъл, както и да се преструктурират и променят нещата, едва ли ще се стигне до промяна в тези отношения, защото в този си вид финансовата сфера осигурява много повече финансови средства (тяхната виртуалност има все по-малко значение, макар че може би точно тя е едно от ограниченията, водещи до криза в този случай), а следователно и кръв за живота (развитието) на останалите.
За контраст, Голямата депресия е по-скоро плод на кризата между нарасналите възможности на производствената сфера (увеличила възможностите си в хода на военното производство) и недостига на средства в търговската сфера (недостатъчно развитие на търговията, т.е. невъзможност да се закупят, предложат и да се осигури пазар за нарасналото количество стоки), съчетала се с недостатъчно развитие или дори свиване и на потребителската сфера, за сметка на вида на обществените отношения и разпределението на генерираните финансови средства сред потребителите.
Завършвам с две думи за пазара, че постът доста се проточи и вероятно стана много по-объркан, отколкото ми се искаше. Доколкото разбирам, пазарът като регулативна система, съществуваща сама по себе си ("свободен пазар") е фикция. Това си е пространство, което постоянно се регулира и въздейства от всяка една от четирите сфери, т.е. е регулирано и манипулирано малко или много, разбира се, в различните периоди в различна степен.
Ще открия темата, разбира се, с текущата криза, като си позволявам да напиша накратко някакви свои размисли (макар че думата е твърде силна в този случай) или по-точно - какво, как и доколко разбирам аз за нея. С изричното уточнение, че от икономика и финанси не разбирам вероятно нищо, т.е. написаното е съвсем аматьорски опит за обобщение върху материя сложна и вероятно достатъчно неясна дори за специалисти. Надявам се, че към глупостите, които ще напиша, ще бъде проявено такова снизхождение, че да ми бъде обяснено къде и защо греша, как стоят в действителност нещата и прочее, като се надявам, обясненията да са разбираеми и ясни (изхождам в този си порив от известната мисъл, че ако един човек наистина разбира от нещо, то той може (разбира се, опростено) да го обясни разбираемо дори и на друг човек, съвсем незапознат с материята професионално). А другото основание на надеждата ми е, че за разлика от мен, във форума има хора, които демонстрират познания и разбиране в областта на икономиката и финансите и биха могли в някаква степен да ги споделят.
За да дооформя началото на темата: предлагам всеки незапознат и неразбиращ от тази материя като мен да използва тази тема, за да задава въпроси, с очакването, че ако някой ги разбира и е в състояние ясно и разбираемо да отговори, ще го направи в някакъв момент.
А сега и моят първи "въпрос". Използвам кавички, защото ще го изложа не под традиционна питаща форма, а по-скоро като "как аз виждам и си обяснявам нещата от моята, вече описана позиция", с надеждата да получа разяснение и отговор на скритите въпросителни.
Започвам с кратък опит за обобщение на съвременната икономика: най-общо и абстрактно казано, тя може да се раздели на четири сфери: "производствена", "търговска", "потребителска" и "финансова". Първата обединява всички видове дейности (от добив и производство, през създаване, предлагане и поддържане на услуги от всякакъв вид), в които чрез някакъв род материали или суровини, с посредничеството на труд се създава някакъв краен продукт (няма значение в какъв точно смисъл "краен", т.е. дали после участва в създаването на други продукти), който може да се нарече "стока". Втората и третата представляват пазарът, на който тези стоки се реализират, т.е. се продават и консумират. Втората ("търговската") сфера се занимава с това да закупи или заеме стоката от първата и да я транспортира и продаде там, където има нужда / възможност за потребление за нея. Третата представлява хората, които купуват, потребяват и консумират съответните стоки. Всяка от тези три сфери съществува заради останалите, те.. те са обвързани по определен начин една с друга: никоя от тях не може да съществува сама за себе си. Второто нещо, което ги обединява, е необходимостта от финансови средства за всяка от тях, за да функционират като едно цяло. Т.е. финансовите средства са за тях като "кръв" (достатъчно банална аналогия, но ми се струва точна): без тях първата сфера не може да придобие нужните й материали, ресурси, ноу-хау, производствени мощности и не може да плати работната ръка, която да свърши работата. Без тях втората сфера не може да придобие стоките и да заплати тяхното транспортиране, нито да ги рекламира, т.е. да ги реализира (продаде). Без тях третата сфера - потребителите-консуматори няма как да си позволят стоките и те ще останат нереализирани. А за да съществува икономиката е необходимо всяка от тези сфери да се "върти", т.е. да върши работата си и заедно да образуват едно цяло (механизъм, въртящ се заради самия себе си). Ключовият ресурс в този случай са финансовите средства: те осигуряват "въртящата" сила. Те се осигуряват или генерират от четвъртата сфера.
По идея, всяка от тези сфери или "подсистеми" се стреми към нарастване, т.е. към увеличаване, като този "стремеж" може да се изрази и иначе: промените в научно-технологичен или обществен смисъл (цивилизацията живее и се развива, иначе казано, движи се нанякъде) неизбежно водят до ръст в една от сферите, а доколкото те са свързани, това води до криза, която се компенсира или от цялостен спад, или води до нарастване и промени в останалите сфери, заедно или постепенно от сфера към сфера.
Промените, вероятно, първо са се развивали от финансовата сфера (приемането на парите, развиването на възможността да се осигуряват още средства), след това основно (с навлизането на индустриалната фаза в постоянно прогресиращо движение) чрез промени в производствената сфера, за сметка на въвеждане на нови производствени сили, на поява на нови видове стоки и прочее. Същественото е, че по един или друг начин всяка промяна е свързана с увеличаване на финансовите средства, достъпни на съответната сфера, т.е. обвързаността на всяка от сферите с наличието и размяната на финансови средства (което вероятно е първоначалния тласък, дошъл от финансовата сфера и структурирал системата по този начин), означава че нарастването им е пряко свързано с вливането на повече "кръв" (или оставането й) в съответната сфера.
В производствената сфера добиването на финансови средства е функция на това как се реализира и използва печалбата (т.е. разликата между стойността на производството и цената, която получава "производителя" за стоката си от търговската сфера), т.е. е въпрос на структура на обществото (кой притежава и управлява производството и какво е склонен да прави с печалбата) и на финансовата сфера (доколко тя е в състояние да "влее" и увеличи тази печалба). Т.е. каквато част от печалбата се връща като инвестиция в производството: за заплащане на новото производство, за придобиване на нови средства за производство и за повишаване на ефективността и ли търсене на нови методи (научно-технически прогрес), с толкова нараства тази сфера. Но въобще развитието й и дори "завъртането" е пряко свързано с наличието на финансови средства - без тях всичко замира.
Същото важи и за другите две сфери: без достатъчно средства в търговската сфера, тя няма да може да покрие нарасналото производство и да реализира стоките, които то произвежда (да ги транспортира, да осигури нужда и да ги продаде); без достатъчно средства сред обществото - консуматорите- потребители, няма как да се реализира стоката от търговската сфера. Реализацията осигурява завъртането на нещата и добива финансови средства по веригата, за да ги върне обратно чрез производствената сфера (по идея).
Всяко несъвършенство или недостатък в процеса, води до криза: ако производството не осигурява достатъчно стоки, ще страдат другите две сфери. Ако производството произвежда, обществото разполага със средства, но търговията не е достатъчно развита, стоките няма да стигат в нужната степен до обществото и производствената сфера ще страда, както и потребителската. Ако потребителската не разполага с достатъчно средства, то няма как търговската да реализира стоките. Т.е. сферите са така свързани, че "страдат" при недостиг в една от тях и имат способност да компенсират този недостиг в определена степен, чрез криза.
Съществена за компенсацията е ролята на четвъртата сфера, защото тя опосредява финансовите потоци между отделните сфери и осигурява "старта" на първата: защото производството се нуждае от финансови средства, за да започне, тъй като то ги получава обратно чак след като стоките преминат през цикъла (това в определена степен е в сила и за останалите две сфери). Те.. малко или повече, "ключова" е финансовата сфера.
Предполагам, че този съвсем опростен модел описва всяка икономика от индустриализацията насам. Разбира се, в най-общи линии и съвсем абстрактно. Разликите би трябвало да се наблюдават там, където всяка сфера функционира сама за себе си, в по-голяма степен във връзките между отделните сфери и в най-голяма степен: във функционирането на финансовата. Но прогрес и развитие би трябвало да има във всяка една от тези сфери, следователно те заедно формират една система, чието състояние и структура са се променяли значително във времето, в поредица от кризи и съживявания, в хода на които тя се е променяла и преструктурирала.
Доколкото, съвсем повърхностно и вероятно невярно, разбира съвременното състояние на системата, тя се стреми към постоянен ръст, нарастване, което се изразява във всяка една сфера, т.е. имаме определено психологическо състояние, според което системата е здрава и се развива само ако постоянно "нараства". Като този ръст се измерва чрез четвъртата сфера: чрез финансови средства. Както отбелязах, всяко от състоянията на системата си има свои структурни особености. Ако в предходните състояния по отношение на нарастването на финансовите средства всяка сфера в известен смисъл е разчитала на вътрешните си възможности: производството - на бавния процес на увеличение за сметка на връщането на средства от реализираното производство (произведени стоки) обратно в процеса, като нарастването на производството е за сметка на разликата между стойността на производството, отиващата в страни печалба (за потребление на собствениците на средствата за производство) и цената, която получават от търговската сфера като реализация (тази стойност определя темпа на естествено нарастване на производствените сили); търговията - за сметка на разликата между стойността на търговията, отклоняващата се за потребление на собствениците печалба и цената, която се получава при реализацията на стоката в потребителската сфера (тази стойност определя темпа на естествено нарастване на търговските сили); за потребителската сфера - за сметка на нарастването на свободните пари, котио се разменят за стоки, като тези свободни пари са сумата от отделяното за потребление от собствениците в другите две сфери и заплащаното като заплати за изразходвания труд. Същото, разбира се, важи и за финансовата сфера, която съществува за сметка на влаганите в нея финансови средства (печалби) от останалите сфери, които тя раздава и като заеми или инвестиции, увеличавайки се за сметка на собствената си печалба (за услугата).Нарастването на обема на всяка от сферите се определя от тази й вътрешна способност да акумулира финансови средства, като това е ограничителен фактор за растежа (посредством реализацията, при която се извършва движение от едната към следващата, като обемът на задвижваното зависи от способностите й да го поеме, определяни във финансови средства) и в останалите сфери. Ще си позволя да нарека условно първите три сфери "реални", а четвъртата "виртуална".
Мисълта ми е, че нещата са различни в съвременната ситуация за сметка на това, че финансовата сфера е в състояние да произвежда финансови средства от нищото, виртуални финансови средства. Т.е. тя не е обвързана със случващото се в реалните сфери, а генерира финансови средства изцяло по свои закони, чисто виртуални. Те.. донякъде се е променила връзката й с останалите "реални" сфери. Това се изразява в една много по-голяма способност за нарастване на всяка от реалните сфери благодарение на това, че виртуалната може да генерира от нищото средства и да ги влива директно във всяка една от тях: в производствената, за да създава нови видове производство и услуги и за да осигурява общо нарастване, за сметка на тези инвестиции; в търговската по същия начин се осигурява капитал за търговия, а чрез маркетинг и за създаване на все нови ниши и разширяване на пазара, така че да се намери място за новите стоки; в потребителската сфера, за да се осигури (чрез нарастване на доходите, но и най-вече и все повече чрез даване на кредити) средства, чрез които да се закупува и потребява цялото това нараснало производство и предлагане. Т.е. не само ролята на четвъртата сфера е нараснала, но и тя се е откъснала в известен смисъл от другите три, което позволява почти безконтролно нарастване на всяка една от тях.
Естествено е, като всяка система и тази да има ограничения, граници и рамки. Част от тях ще имат външен характер (физически реалности), т.е. ограничения като физически налични обекти: пространство, ресурси, суровини, хора. Други би трябвало да имат системен характер и да се коренят във връзките между отделните сфери (т.е. правила и ограничения, задавани от обществени системи, самият "пазар" като част от системата на отношения) - все някъде реално и виртуално се пресичат и когато се "настъпят", се стига до криза. Сегашната криза, разбира се, е във финансовата система, тази съставляваща, която осигурява и развитието и високите темпове на нарастване, за сметка на "магия", т.е. изцяло чрез действия извън реалния сектор, който я следва.
В този смисъл, както и да се преструктурират и променят нещата, едва ли ще се стигне до промяна в тези отношения, защото в този си вид финансовата сфера осигурява много повече финансови средства (тяхната виртуалност има все по-малко значение, макар че може би точно тя е едно от ограниченията, водещи до криза в този случай), а следователно и кръв за живота (развитието) на останалите.
За контраст, Голямата депресия е по-скоро плод на кризата между нарасналите възможности на производствената сфера (увеличила възможностите си в хода на военното производство) и недостига на средства в търговската сфера (недостатъчно развитие на търговията, т.е. невъзможност да се закупят, предложат и да се осигури пазар за нарасналото количество стоки), съчетала се с недостатъчно развитие или дори свиване и на потребителската сфера, за сметка на вида на обществените отношения и разпределението на генерираните финансови средства сред потребителите.
Завършвам с две думи за пазара, че постът доста се проточи и вероятно стана много по-объркан, отколкото ми се искаше. Доколкото разбирам, пазарът като регулативна система, съществуваща сама по себе си ("свободен пазар") е фикция. Това си е пространство, което постоянно се регулира и въздейства от всяка една от четирите сфери, т.е. е регулирано и манипулирано малко или много, разбира се, в различните периоди в различна степен.
. Сега просто трябва да се пише повече 
;как се превежда това?), е усложняване , от което няма нужда "в началото"
Comment