Пендари

[джони]

Виждал съм и имитации на монети от бронз с Франц Йосив мисля, на които направо си пише "месингов пендар". Благодаря на Nik за идеята. може и така да е.

[Amateur]

относно : пендарите

Здравейте !
Аз имам малко по-различно мнение за пендарите.....
Всъщност нямам нито една, но имам внушителна сбирка от монети, особено българските....

За мен под пендара следва да се разбира златна монета ( обикновенно - турска ) със грамаж на 5 грама. По-малките по грамаж златни монети - са наименовани от народа като жълтица.
Нанизи (с пробиване на монети) се е правило само поради една причина - това е подвижната стойностна собственост на всеки човек. когато монетите са пробити, то лесно следва да се навързват и така вероятността да се загубят е по-малка.

Пендара - сребърна, според мене няма.....за медна и дума не може да става...

Според мен аналог на пендарите в европа следва в по-старо време ( до 1800) да се приема дукатите ( вижте с какви грамажи са !!! ), а след 1800 следва да се говори за наполеони.
Но какво е наполеона !!!
това е френска златна монета, със стойност от 20 франка, грамаж 6,4 грама и честотата на материала 900 промила...
В Латинския монетарен съюз който действа от 184? до 1919 г. участват около 30 държави и те секат еднакви по стойност по грамаж, и по чистота монети.
Отнася се за златни и сребърни монети.
Австро-Унгария е също страна членка на този съюз и затова на всички подобни монети се наричат между хората Наполеони.
България е сякла два пъти също Наполеони - 1893 и 1912.
Разбира се че има златни монети, не само от 20 франка.
има от 10, 50 и 100 франка.
Аналог в България - 10 златни лева - 1893 и 100 златни лева - 1893 и 1912 г.
100 лева = 100 франка = 100 шилинга = на 1 унция т.е. почти 31 грама чисто злато или 32 грама с честота 900 промила.

Така че под пендари, според мене българите са разбирали и следва и сега да се разбират основно турските златни монети с грамаж над 5 грама, защото са с различен грамаж, различна честотата на метала, различни примеси и трудно могли да бъдат преизчеслявани в злато сега и в миналото.
Поздрави

[Goleman]

Здравейте !
Аз имам малко по-различно мнение за пендарите.....
Всъщност нямам нито една, но имам внушителна сбирка от монети, особено българските....

Здравейте, възхищавам се от колекцията ви...без да съм я видял. И се радвам, че намерих човек, които разбира повече от нумизматика./Ако имам някакви въпроси, нали мoга да ce обръщам към вас(е и разбира се към всички, които имат желание да помогнат)/

За мен под пендара следва да се разбира златна монета ( обикновенно - турска ) със грамаж на 5 грама. По-малките по грамаж златни монети - са наименовани от народа като жълтица.
Нанизи (с пробиване на монети) се е правило само поради една причина - това е подвижната стойностна собственост на всеки човек. когато монетите са пробити, то лесно следва да се навързват и така вероятността да се загубят е по-малка.

Добре, а как наричате другия "тип" монети, използвани за укращение по носиите. Като се позамисля, тези "пендари" от носите въобще не са златни, а си мисля и че са и от обинковен метал - някаква сплав, да речем. Как се наричат тогава те, обект ли са за колекциониране и въобще как стоят нещата с тях? Както вече веднаж писах, едва ли всички българи по турско робство са имали възможността да украсяват носиите със златни монети. Излиза, че пендар се използва като нарицателно за всички "монети" използвани за украса... Може би се наричат по друг начин, но какъв - наниза...?

Австро-Унгария е също страна членка на този съюз и затова на всички подобни монети се наричат между хората Наполеони.
България е сякла два пъти също Наполеони - 1893 и 1912.
Разбира се че има златни монети, не само от 20 франка.
има от 10, 50 и 100 франка.
Аналог в България - 10 златни лева - 1893 и 100 златни лева - 1893 и 1912 г.
100 лева = 100 франка = 100 шилинга = на 1 унция т.е. почти 31 грама чисто злато или 32 грама с честота 900 промила.

Благодаря за информацията! За съюза знам, за българските златни левове знам, но не знаех, че се равняват на наполеоните, както и другите монети от Европа. /А само да попитам - първите емисии на златни левове не са ли от 1894г. Така го знам аз, а и по каталог е така. Това е само между другото де... /

Благодаря за отзива по темата, вече започнах и аз да достигам до извода, че пендарите са само златни - събраха се много доказателства за това...
Остава сега да разнищим проблема за "пендарите" от по-обикновен метал....Поздрави и от мен

P.S. А и сега се сетих: да знаете нещо за българските пендари за украшение от времето на цар Борис III?

[Amateur]

Корекция

Здравейте !

Първо трябва да си призная, че директно писах предишното съобщение и за това съм сбъркал годината на златните монети. Цитирах я по памет.
Да 10 , 20 и 100 лева са емисия 1894 г.
Всъщност от монетите до 1944 година нямам само :
сантимите,
златните монети от10,20,100 (от 1894), - поръчал съм да ми ги търсят
златните 100 лева ( 1912) ( златните 20 лева ги имам ),
простовутата 1916 г. - т.е. 50 ст. с дребния гурт ( с едрия гурт го имам ) 1 лв и 2 лв.
след 1944 г. имам над 80 % всички монети ...... в това число всичките златни

Cега малко за монетите :
Латинския монетарен съюз е в основата на сегашната Еврозона и принципите са Латинския съюз са модифицирани за сегашно време.
Това е френска доктрина.
Какви са били основните критерии :
1. Първо изравнени са металите - те са само : злато, сребро и мед.
Те са намират и в пропорция помежду си.
прости ми ако бъркам, но цитирам пак по памет, но може да се провери : злато към сребро беше 1 / 8 като стойност.
2. за да се приемат навсякъде монетите без обмяна те трябва да отговарят на критерия - метал.
т.е. стойност - грамаж, чистота на метала.
за златото е 900 промила
за среброто е 835 промила, но има изключения за 900 промила
добавката беше доколкото си спомням само мед.... ( може и да бъркам, но сега това си спомням )

За златните пендари на Фердинанд и Борис III.
Няма да ги намерите никъде в българските нумезматични каталози.
Те не са признати за български монети.
Аз съм виждал такива пендари (около 1995 г.), в един познат колекционер, като всичките са пробити, над лика на царя и са емисии 1914, 1915, 1916, 1917, 1918 и 1926 г.
За първи път научих за тях, през 1992 г. когато разглеждах световен каталог на сечените монети от 20-ти век.
Трудно ми е да си спомня в момента, но прости ми моята памет, бяха с грамаж на 1 /3 унция ( около 13 грама при 900 промила злато ) но с доста по-голям размер ф 40.
Mоже ги видите по жицата и под името 4 Дукати ( 4 Ducato ).
Защо са пробити ?
Та нали така е унищожена тяхната стойност ?
Какво е значението на тези монети ?
За други монети пробиването е равно на пълна обезценка.
За тези - не.
Ето какъв е отговора.
Каквото и да ви пишат за цар Фердинанд трябва да се съмнявате.
Цар фердинанд е много ценил смелостта и жертвоготовността на българите. На всички, не само на военните.
Но е бил почти напълно ограничен от парламента - във всяко отношение.
С много такт, умения и знания е прокарвал своите идеи.
Това е една от тях.
Ордените и медалите на Царството са фиксирани със закон от парламента, дори раздаването им е доста фиксирано и ограничено.
По време на войните Цар Фердинанд решава, поради тези ограниченията сам по собствено усмотрение да награждава заслужилите лица, и военни и цивилни с допълнителна награда.
Затова тези монети не се водят български и нямат стойност.
Цар Фердинанд е поръчал за негова сметка с негови пари да ми секат определен обем златни монети, които по суворовски стил да раздава.
Както знаете генералисумус Суворов е искал от императрица Екатерина втора, половината от заплатата му да се дава в сребърна квадратна рубла .т.е. 1 сребърна рубла, която раздавал на отличилите се негови войници. Войниците я пробивали и носели вместо орден.
Златните монети подарявани от Фердинанд, които се явяват награда, са пробивани точно над лика на Царя и са закрепвани вместо ордени.
Разбира се техния обем като бройки е доста малък.
През 1926 г. цар Борис прави същото след въвеждането на ред в държавата след събитията 1919-1925 г.
За цар Борис съм виждал емисия само то 1926 г.

Сега за нанизите с монети.
Българсия народ е много прост народ, бих казал от най-простите народи в европа, такива каквито са Албанци, Македонци, Сърби, Руснаци, Румънци, Молдовци и Украйнци.
Простотията му е типично азиадска.
Който има пари - ПАРАДИРА С ТЯХ И ТО ГРУБО И ВУЛГАРНО....ДА ВИДЯТ ВСИЧКИ КОЛКО Е БОГАТ. Така е било в миналото, така е и сега.
В миналото монетите са били основно златни, сребърни и медни.
Съотношението между металите също се е променяло, но все пак метала , дори да е мед, оставил с определена висока стойност.
От търговия, работа или друга дейност все пак са се печелили пари, които са монети.
Българите масово са пробивали монетите, връзвали са ги за да не се отграднат или загубят. Това е било движимата собственост на българите.
Българите обаче живеели като обособени общностти в села, махали и градове, като редовно имали празници. На тези празници, от простотия, те кичели жените си и дъщерите си с такива нанизи...всеки със своето ниво...
на богатите били само златни...
на средната класа - тук таме злато и повече сребро..
дори бедните - сребро....и като нямат други пари...слагат медни....
затова нанизи с монети има всякакви....
все пак повечето българи са били към категория средни....
Българите за нумизматика и други подобни...не са знаели... за наличието на тях собствен метал, като злато и сребро е богатството.
Медните монети, както се казва, са за всекидневна употреба.
Затова един наниз, който се дава като зестра, като откуп или други се нарича наниз с пендари...т.е. едрите по големина пендари.но има и Такива изрази, като : дал 5 пендари, дал по 2 пендари.... дал 5 жълтици....

Ето един истински пример :
Моята майка ( родена 1940 г.) ми е разказвала, че баба ми (1909-1996), като взела да се жени леля през 1960 г. извадила нейния си наниз, който е получила от баща си и от дядо ми когато се е женила, който се състоял от 2 пендари ( по 5 грама ) и 4 жълтички ( по 1,6 грама) и ги разделила.... между двете си дъщери.....този наниз бил много беден, защото баба ми и дядоми били много бедни...

Не си вадя от този пример заключение за това което е пендара и кое не е, но все пак съм изградил за себе си мнение, че под пендари следва да се разбират златни монети над 5 грама.

За колекциониране на пендари и нанизи.
За мен една монета има стойност само ако не е пробита и е с добро качество без драскотини и удари.
Разбира се нумизматичната стойност е поне 10 пъти повече от цената на метала.
Пробита златна монета бих взел...само ако я нямам никава от този тип и ако цената е като цена на метал т.е. злато.
Другите , като сребърни и медни - не си заслужава да се дават пари.

Ако имате някакви други въпроси, ще отговоря когато имам свободно време с удоволствие.
Поздрави

[Goleman]

Много благодаря за изчерпателната информация, Amateur! :nworthy: Личи, че сте дълбоко запознат с нещата. :tup:

А сега един директен въпрос (към всички, разбира се ).

Може ли някой да каже какви са тези "пендари" - единият прилича на турска монета, но на едната страна има две букви - "жи", а другият е по различен - само от едната страна има изображение? Много малки са и са леки, т.е. са от много обикновен метал, може би мед или пък някаква сплав...

[Хана]

В речника дават, че "пендар" произлиза от гръцката дума със същото значение "пентара" , която пък идва от "пенте" - пет. Не знам обаче 5 какво - грамовете не са били разпространени още, когато се е употребявало.

[falera]

Здравейте !


За златните пендари на Фердинанд и Борис III.
Няма да ги намерите никъде в българските нумезматични каталози.
Те не са признати за български монети.
Аз съм виждал такива пендари (около 1995 г.), в един познат колекционер, като всичките са пробити, над лика на царя и са емисии 1914, 1915, 1916, 1917, 1918 и 1926 г.
За първи път научих за тях, през 1992 г. когато разглеждах световен каталог на сечените монети от 20-ти век.
Трудно ми е да си спомня в момента, но прости ми моята памет, бяха с грамаж на 1 /3 унция ( около 13 грама при 900 промила злато ) но с доста по-голям размер ф 40.
Mоже ги видите по жицата и под името 4 Дукати ( 4 Ducato ).
Защо са пробити ?
Та нали така е унищожена тяхната стойност ?
Какво е значението на тези монети ?
За други монети пробиването е равно на пълна обезценка.
За тези - не.
Ето какъв е отговора.
Каквото и да ви пишат за цар Фердинанд трябва да се съмнявате.
Цар фердинанд е много ценил смелостта и жертвоготовността на българите. На всички, не само на военните.
Но е бил почти напълно ограничен от парламента - във всяко отношение.
С много такт, умения и знания е прокарвал своите идеи.
Това е една от тях.
Ордените и медалите на Царството са фиксирани със закон от парламента, дори раздаването им е доста фиксирано и ограничено.
По време на войните Цар Фердинанд решава, поради тези ограниченията сам по собствено усмотрение да награждава заслужилите лица, и военни и цивилни с допълнителна награда.
Затова тези монети не се водят български и нямат стойност.
Цар Фердинанд е поръчал за негова сметка с негови пари да ми секат определен обем златни монети, които по суворовски стил да раздава.
Както знаете генералисумус Суворов е искал от императрица Екатерина втора, половината от заплатата му да се дава в сребърна квадратна рубла .т.е. 1 сребърна рубла, която раздавал на отличилите се негови войници. Войниците я пробивали и носели вместо орден.
Златните монети подарявани от Фердинанд, които се явяват награда, са пробивани точно над лика на Царя и са закрепвани вместо ордени.
Разбира се техния обем като бройки е доста малък.
През 1926 г. цар Борис прави същото след въвеждането на ред в държавата след събитията 1919-1925 г.
За цар Борис съм виждал емисия само то 1926 г.

Здравейте ,
Относно Български Златни Дукати аз имам малко по-особено мнение от колегата Amateur

Първо Фердинанд никога не е бил ограничаван по какъвто и да е начин в количеството раздавани български ордени и медали , дори може да се каже ,че в някой периоди ги е раздавал с хиляди , редовно е надвишавал годишните разходи определени му от Държавния бюджет за изработка на ордени и медали постоянно е искал увеличения на това перо в бюджета . Самата изработка е била извършвана при най-реномираните производители в Виена ,Берлин Париж и Петербург отличават се с невероятно качество и красота. Докато същото не може да се каже за дукатите особено тези на Борис.

Второ за индивидуални награди на заслужили граждански и военни лица към царстващата фамилия е бил учреден медал За Заслуга в три степени златен сребърен и бронзов. Именно с тях Фердинанд е изразявал персонална благодарност. Първите дукати са от 1911 година и не би било логично да са давани на военни лица като заместител на друг орден .

Не звучи логично на самите дукати да има надпис За накит при положение ,че това е вид неофициална награда или благодарност би било логично да има текст В спомен за , Благодарност за и други каквито има отсечени значителен брой неофициални медали на Фердинанд .

Не е характерно за перфекциониста Фердинанд по наградите да има на толкова явни места печати и маркировки за злато обикновено на останалите Ордени и Медали те се поставят дискретно на гурта или на халката на знака ,Също би било странно при ползването им за отличие да не е предвидена халка а по най-варварски начин да бъдат дупчени това показва и неуважение към монархическата институция и самия крайно себелюбив Фердинанд

Носенето на дуката като знак за отличие не съм виждал документирано на фотографии от периода на годините на ПСВ, а раздаването им от Борис трети в тежките следвоенни години и граждански конфликти изглежда почти като невероятен лукс.

Получаването на дуката от обикновени войници звучи напълно неправдоподобно от гледна точка на това че обикновения войник би могъл да получи за проявена храброст единствено войнишкия кръст За храброст от 1 до 4 степен или бронзов медал За Заслуга ,а офицерите в зависимост от чина си са могли да получат и отговарящата за чина им степен на шестте български ордена. Звучи и крайно екзотично през тежките военни години и несигурността на обстановката самия Фердинанд да харчи лични пари за такава показност.

За какво са произвеждани Българските дукати, отговора е написан на тях ЗА НАКИТ просто през периода все още продължават да господстват силните патриархални традиции в нашето общество всяко семейство да показва именно социалния си статус чрез количеството злато което притежава . За това и частни производители изработват знаците в свийте работилници основно дукатите са били сечени в ателието на Никола Събев в София неговите инициали Н.С. стоят под образа на Фердинанд. Освен златни дукати се произвеждат и месингови за по бедните социални прослойки с надпис Месингов Пендар За Накит .Като цяло самия дукат повтаря подобни по-ранни Австрийски и Руски дукати с образа на Франц Йосиф и Александър ²² ,които също както нашия са били използвани само и единствено За дамски накити.

[Goleman]

Наистина интересно! Благодаря Ви, falera, за информацията! А пендарите, които сте посочили са наистина красиви. Като гледам те са бая тънки, да знете теглото им? А случайно да знаете тези "пендарчета", които съм показал. Извинявайте, че така ви заливам с въпроси, но ми е много интересно.

В речника дават, че "пендар" произлиза от гръцката дума със същото значение "пентара" , която пък идва от "пенте" - пет. Не знам обаче 5 какво - грамовете не са били разпространени още, когато се е употребявало.

Благодаря също и на вас, Хана! Аз също гледах из речниците и се натъкнах на това, че се използва думата пендара, а не пендар. Някой беше споменал, че се занимавате с филология(Ако греша моля за извинение!). Знаете ли кой род е думата?

[tonev]

.

[Atanas]

Пендари и монети

Бих искал да внеса малко яснота по въпроса за пендарите! Първо, видях малко по-нагоре в коментарите че бяха показани красиви изображения на златни пендари с образа на цар Фердинанд! Тези екземпляри макар че имитират по размер и тегло (16 г.) монетите с номинал от 4 дуката, характерни за много европейски държави от онова време и използвани в областта на външната търговия по подобие на талерите с изображения на Мария Терезия, не са и никога не са имали статут на платежно средство каквото е дукатът! Те нямат номинал и са просто украшения към носиите използвани от народа ни в продължение на векове! В началото на 20-ти век дори започва да съществува фабрика произвеждаща пендари - най-известните са месинговите пендари с изображение на Франц Йосиф но с надпис - Александър II руски император и година на изработка 1905г.!
Виждал съм всякакви пендари с изображения на жетварки, царе и др. и от различни метали - бронз, злато и месинг! А що се отнася до дупченето на монети и използването им като вторична функция във фолклора - пендари, това за мен като начинаещ нумизмат винаги е било проява на голям тъпизъм - пробитата монета губи своята нумизматична стойност!! А колко са оцелелите до нас монети, които не са пробити направо не е за споделяне - от 10 открити 8 са с дупки! Разбира се такива са били времената, "мома без дрънчащи пендари не може" казал е народа, а и тогава не е имало манифактури за производство на специални пендари! Пък и през 15-19 век, в условията на османски феодализъм 90% от населението е било закрепостено, плащали са в натура - добитък, ангария! За болшинството българи тогава парите не са имали голяма стойност, още повече че не са могли да обменят циркулиращите полски, испански, австрийски, холандски и др. монети срещу османски акчета, просто това е било разрешено само на западните търговци и то само в най-големите градове като Истанбул например. Ето защо простите селяни пазили с поколения намиращите се у тях монети, пробивали ги и ги слагали на нанизи, подарявали ги като сватбен дар, те гледали на тях като на съкровище заради благородния метал, а не като на пари! Пък и образите на християнски владетели и кръстове по монетите били много близо до тях от арабските букви и надписи! Интересно е че и медта не е била подмината като материал за пендари - моят ключодържател представлявя медна пробита монета от 10 сантима на Наполеон III - 1862 г. Също така е интересно сред нумизматите защо почти не може да се намери непробита монета на султан Махмуд II? Причината е че по негово време имало толкова висока инфлация, че сребърното съдържание се свлекло до едва 18-22%!! В резултат последвала парична реформа, появили се нови пари с по-добра сребърна проба и напълно заменили старите! А къде мислите отишли старите пиастри и грошове, които вече не били в употреба - по нанизите на българки, сръбкини, арменки и гъркини!!

[танкиста от Харков]

:38: В подкрепа на Фалера ще припомня, че цар Фердинанд е бил перфекционист по отношение на системата от награди и поощрения за поданиците си. Затова и нашите ордени и медали са с голям брой степени и са били давнани при строг ред и от най-ниската степен нагоре. Когато не са били още учредени тези отличия, царя давал други предметни награди. Например при раждането на престолонаследника Борис, на всички присъствали при раждането членове на правителството и окръжните началници, той подарява на мъжете по един голям златен часовник със златен ланец, златна игла за вратовръзка и златни копчета за ръкавели. На жените им пък подарява дамски златен часовник на ланец и златно колие. Всички подаръци са с неговия личен монограм.

:fahr39: