Ролята на насилието в историята

[gollum]

- онази книжка май беше "Новозавладените звезди" на някой си Блиш (май беше Джеймс или нещо от сорта). Иначе - можем, предполагам (ако се понапънем) да си представим човешка общност, в която насилието ще липсва, но някак ще бъде доста изкуствено (почти библейско).

[Sir Gray]

А, същата! Мен името ми бягаше нещо, но точно на тоя Блиш беше (поне беше нещо с Б :roll: )

[rambler]

Originally posted by "Mahadeva"

тези, които смятат, че агресията е вродена в човека просто търсят извинение за постъпките си и търсят оправдание в човешката природа...много е лесно да кажеш аз съм такъв...много е трудно обаче да си зададеш въпроса защо си такъв, а още по-трудно е да се промениш. но според мен причината за агресията е много по-сложна от това просто оправдание...

Разбира се, че причината е много по-сложна, тя се корени в самата природа на развитието и промяната. Агресията и насилието/ нека не ги разбираме опростенчески като сритване на някоя бабичка по улицата/ са причината за самото съществуване на живота, и възможността той да се развива

[gollum]

За да се върнем във веднъж установеното русло - най-малкото можем да разграничим еволюционна и революционна форма на агресия/насилие. В известен смисъл, първата е много по-неумолима и страшна, макар втората несъмнено да е по-зрелищна. И агресията е една от същностните форми на еволюцията .

[podporuchik Penev]

vij ti !!!!!!!!
prodaljavai de!!!

[Mahadeva]

хех, нещо не грабнахте идеята ми за курсовите работи, е както и да е...явно ще трябва сега да си преразказвам писанията 8)
тъй, да си довърша мисълта от миналия пост...твърдението за вродената агресия у човека на мен ми се струва като бягство от отговорност за собствените му действия. това е много подобно на идеята за "първородния грях" - всички сме грешни, заченати в грях, родени в грях, живеем в грях и умираме в грях. за мен това е просто едно твърде опростено виждане за агресията, която превръща човека в безмълвен наблюдател на собствените му действия...
така, та въпреки че не отричам, че човекът, както и всеки друг биологичен вид има генетична програма, която при определени условия води до агресивно поведение...но точно това е основното - ПРИ ОПРЕДЕЛЕНИ УСЛОВИЯ. освен това, при човека много голямо влияние оказват културните и социалните фактори и за разлика от животните при него инстинктите не са основния подтик за агресия...т.е. според мен агресията е плод на човешката култура, на обществото, а не на самата личност и в никакъв случай на вродена агресия, което означава, че агресията е "поправима"
а за еволюцията, защо пък агресията да е ot формите на еволюцията. за социалния дарвинизъм ли говорите. хич не съм му фен на това течение...защото съм по-склонен да приема, че сътрудничеството, а не агресията е част от еволюцията....
пфу не стана добре това изложение и това си е...ама 2:15 е, пък нищо, като ме оплюете, ще се защитавам после, сега ми се спи to be concluded :twisted:

[Mahadeva]

Originally posted by "gollum"

- онази книжка май беше "Новозавладените звезди" на някой си Блиш (май беше Джеймс или нещо от сорта). Иначе - можем, предполагам (ако се понапънем) да си представим човешка общност, в която насилието ще липсва, но някак ще бъде доста изкуствено (почти библейско).

според мен е много по-опростенческо точно обратното, т.е. това, в което живеем сега, ако обществото, в което насилие липсва е опростенческо, то отдавна щеше да съществува :o защо да е изкуствено, то май като говорим за агресия, трябва първо да си изясним, кой доколко е песимист или оптимист по отношение на човека...иначе, да, то Голъм, май повечето учени (ударението е на е, естествено) твърдят точно това, че "мечтите на човека за един утопичен свят могат да се съревновават единствено с тоталната му неспособност да го изгради"...аз обаче нещо съм по-оптимист...а и както твърдят любимите ви Стругацки "философският песимизъм е плод на проблеми вкъщи" е, или нещо такова беше

[gollum]

Именно затова разделих насилието на две условни форми (естествено, те са много повече, тъй като тази концепция, подобно на повечето други може да се дели до безкрай (и така се размножава и оцелява, въсщност)).

Първата, "революционната" форма на аргресия е горе-долу това, за което говорим тук. Това е енергия (лична, социална, държавна) насочена към коренна промяна на някакъв външен обект. Като основната характеристика на нейното намерение е нежеланието да се съобразява с историята на обекта - т.е., не се интересуваме какво представлява той сам по себе си (т.е., отричаме му правото на субективност), ние знаем как искаме да го променим (т.е., търси се пряк път към предварително определен краен резултат).

Втората форам - "еволюционна" агресия. Става въпрос за стремежът към разширяване и усвояване на жизнената среда (без значение дали става въпрос за география, политика или информация), при това, този процес да се извършва постоянно. Тази форма на агресия е по-мека, защото предполага съ-съществуването във времето на отделните същности, при това, всички участници се възприемат като субекти (а не в структура от субект и обкръжаващи го обекти). Т.е., важна е историята и опознаването на еволюционния опонент (нещо повече, възможно е опонентът да се окаже в ролята на партньор или обратното). Съответно и скоростта на промяна (т.е., нивото на агресивност) е по-ниска, но за сметка на това промяната е по-пълна и необратима - защото започва отдолу и засяга същностните показатели (едновременно - и съдържание и форма).

Докато революционната агресия често завършва само с промяна на външната форма или облик на обекта.

[Hauptmann]

Originally posted by "Mahadeva"

хех, нещо не грабнахте идеята ми за курсовите работи

Единствената, която съм запазил от онова време, е върху Клод Леви-Строс. Кой понастоящем го е еня за таквиз неща

[rambler]

Махадева, може би е добре наистина да дадем някакви взаимноприемливи определения на тези понятия - агресия и насилие и по какво се различават едно от друго, защото ми се струва, че ти ги разглеждаш много стеснено - като пряка видима физическа проява. Даже и в сътрудничеството, за което смяташ, че е главен двигател на еволюцията, има скрита агресия - винаги съществува конкуренция, понякога подсъзнателна, която също е форма на агресия, тъй като засяга пряко личното психическо, а понякога и физическо , пространство, на индивида.

[Sir Gray]

Само малко доуточнения
Към делението на Голум можем да сложим и деление на "ниво" -- еднолично насилие и социално насилие. Едноличното със сигурност не е нищо друго освен отклонение от нормите, та така че за никакво оправдание няма смисъл да се говори. За социалното насилие - аз имах предвид не само чистата агресия като войни, тирании и подобни, но и най-общо казано процеси на промяна, сиреч изменението на статуквото по някакъв начин (един вид насилие срещу вече съществуващото) Вярно, доста отвеяно тълкуване от моя страна, но пък си заслужава да се замислим дали промяната не е неразривно свързана с такова "насилие", дори да е само противоречието на родителите за какви комбати да носиш Това всъщност попада под "еволюционната" агресия в информационната среда.
Друго нещо, ако приемем все пак, че агресията е вид изразходване на енергията на социума, то не може ли да се очаква при по голям разход да има повече полезни "разсейки" ?

[gollum]

Да, един руснак използваше понятието "пасионарност", с което означава изхвълянето на излишъци от социална енергия вън от обиталището на социума - под това определение попадат например Великите географски открития, както и обикновената престъпна активност (или пък субкултурни и маргинални общности). Това е нещо като социален клапан - насочване на натрупаната агресия вън от социума и неговата структура (в случая става въпрос за лична активност, която не намира място за изява в наличната структура на социума).

[Mahadeva]

хм, да, или аз разглеждам понятието агресия в много тесен смисъл, или вие го разлеждате в много широк, или и двете...ще използвам обяснението на Dollard - "Агресията представлява нанасянето на физическа вреда на отделен обект или индивид"... няма да добавя и идеята за психическата вреда, защото тя зависи и от двамата - от агресора и от приемника на агресията (т.е. да речем, ако жена ти ти вика и мели на главата, а ти си непукист, то това не е психическа вреда, защото на приемника на агресията не му пука особено и няма вреда, няма агресия)...част от това, за което вие говорите според мен не е агресия...Великите географски открития не са продиктувани от агресивни пориви, каквото и да си говорим. те са продиктувани от културни, социални и икономически фактори. ако трябва да включим тук и биологически фактори, то бих приел като такъв единствено стремежа на човек към знание и любопитството му но да говорим, че е агресия стремежа към независимост от родителите например, както твърдят някои изследователи, за мен това не е сериозно.
а, Хауптман, за курсовите, че какво, ето аз например за Клод Леви-Строс не знам нищичко...но ме е еня, от чисто любопитство, не от агресивни подтици

[Sir Gray]

Аз просто го дадох за пример колко широк смисъл вложих в думата агресия конкретно по-нагоре. А че тва не е агресия, не е, най-много пубертет Е, стига да не се хванеш за кухненския нож докато се карате де.....

[Mahadeva]

Originally posted by "Sir_Gray"

Аз просто го дадох за пример колко широк смисъл вложих в думата агресия конкретно по-нагоре. А че тва не е агресия, не е, най-много пубертет Е, стига да не се хванеш за кухненския нож докато се карате де.....

а, не знам още не съм влязъл в пубертета