Факторът насилие винаги е присъствал в историята на човечеството. Още преди някой да е започнал да записва какво се случва, дори още преди хората да са се научили да говорят, те са умеели да се млатят един друг с достъпните им подръчни материали. За да го вършат те явно са виждали в насилието средство, което е по-ефикасно от мирното съвместно съществуване или търсенето на консенсус при възникването на конфликтни ситуации.
Оттогава до днес нищо не се е променило в съдържателно отношение, измененията касаят само формалната и количествената страна на насилието - вместо родове и племена се бият държави и коалиционни обединения, като камъните и дърветата са заменени от танкове, ракети и самолети.
Значи ли това, че насилието е неизбежен спътник на човека в неговото развитие - от генезиса до отдалечения в бъдещето край; за добро или зло е тази неразривна връзка; оправдано ли е прилагането на насилие или е осъдително - респективно при какви обстоятелства; каква е цивилизационната роля на насилието?
Широко направление за дълбок размисъл - фащайте перодръжките
Оттогава до днес нищо не се е променило в съдържателно отношение, измененията касаят само формалната и количествената страна на насилието - вместо родове и племена се бият държави и коалиционни обединения, като камъните и дърветата са заменени от танкове, ракети и самолети.
Значи ли това, че насилието е неизбежен спътник на човека в неговото развитие - от генезиса до отдалечения в бъдещето край; за добро или зло е тази неразривна връзка; оправдано ли е прилагането на насилие или е осъдително - респективно при какви обстоятелства; каква е цивилизационната роля на насилието?
Широко направление за дълбок размисъл - фащайте перодръжките
) Интересно обаче е друго, дали насилието, или конфликти, сътресения, революции спрямо съществуващия ред от най-общ характер, са съставна част, или дори градивна част от напредъка на човешката цивилизация. Дали ако се постигне сигурността на някаква утопия, това няма да значи и спирането на борбата за усвояване на новости - територия, знание, духовност? Или както някой беше казал по друг повод май - в Италия за 50 години кланета, пукотевици и пълен калабалък измислят Ренесанса, а в Швейцария за 500 години спокойствие часовника с кукувичката.
Рамблер, забелязва се определен прогрес във формите му, а може и в качественото му съдържание. В един момент то може напълно да напусне характерната му физическа форма и да се премести изцяло върху психиката (или информационните функции).
Comment