Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Партиен плурализъм в развит капитализъм

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Е, сега. Достойните личности се създават сами - но бавно и не много често. Не са някакъв потенциал, който свършва. Сега няма, или поне няма във властта и управлението на страната, май няма и в партиите, или поне там, докъдето аз виждам. Но това няма да е вечно така. Кой знае, утре може и да се появи.
    А партиите вече отдавна са загубили истинското си разделение на леви и десни - поне у нас. Но това е май нормална част от процеса. Вероятно след като окончателно се излекуваме от синдромите, наследени от политическото ни минало, ще има промяна ... но боя се, тя ще е след смяна на едно поколение в политическия ни живот и за съжаление ние няма да можем да я видим ... но какво да се прави, историческите процеси могат да се наблюдават само ако животът се измерва с векове
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

    Comment


      #17
      lobo написа
      Може вероятно да настъпи някаква промяна,ако се възприеме швейцарският модел.Всеки по-важен въпрос да се решава с референдум.Иначе спасение няма. Вероятно в момента сме свидетели на последните години на държавата наречена България. Не е ли жалко,за всичко което ние,нашите бащи и деди са дали от себе си
      Ако всичко се решава чрез референдум, веднагически ще се гласува пенсиите да станат по 1000 лв, данъците да отпаднат, циганите да се затворят в гета, ДПС да се забрани и други подобни. Времето на тоталната пряка демокрация е отминало още през Античността. Имам смътен спомен, че за това говорехме в някаква по-абстрактна тема.

      Comment


        #18
        аз пък смятам, че основният проблем у нас е именно липсата на гражданско съзнание, което е в основата на формирането на гражданско общество (споменато от Албирео). в политически план у нас се наблюдава същото, което се случва и в останалата част на т.нар. "цивилизован свят" - размиване на идеите, като противопоставянето "ляво-дясно" все повече и повече е само на думи. В България ИМХО т.нар. "дясно" например твърде много се доближаваше в първите години след 89-та до поведението на бошевиките, както и методите и средствата, ползвани от тях. Т.нар. "социалисти" пък бяха в ролята на консерваторите. Тази политическа травестия се запази и в следващите години, като идеите на прехода - демократизация, приватизация - бяха наложени от т.нар. "десни" окончателно, но със средствата на лявата политика - тотална намеса на държавата, вкл. и много сериозна по отношение на изконни свободи, като свободата на словото. Разбира се - всичко това съпроводено и от ляво, и от дясно със създаването на алтернативни центрове на финанси и власт, наречени групировки. Въпреки че витрината на тези групировки бяха (и са) типично сивият и черният бизнес - дрога, контрабанда, трафик на хора, то всъщност основната им дейност беше преразпределяне на държавния капитал. В наши дни голяма част от тях вече са в светлата зона, като основно "сиво" средство за печалба остава ограбването на държавата чрез данъчни измами - най-вече ДДС-далавери.
        И всички политически партии, участващи в управлението на България, вземат активно участие в споменатите групировки и далаверите, извършвани от тях.
        В този план нито една от тях не може да има претенции за някакъв вид не-криминална легитимност. Проблемът е, че алтернатива няма, или всяка алтернатива всъщност е по-лоша.
        Според мен именно криминалната част от картинката в голяма степен обяснява травестията в политически план - а именно - приказките за идеи, ляво, дясно, демокрация - се покриват в действителността само дотолкова, доколкото не вредят на провежданата от посочените групировки дейност.
        Само че, май почти никъде нещата не стоят много по-различно. Разбира се - грубият бандитизъм няма как да бъде открит в Старата Европа, но и там има нещо подобно. В САЩ нещата стоят по подобен начин, че дори и легализирани чрез вездесъщия лобизъм.
        Мисълта ми е, че всъщност нищо чак толкова страшно не се случва у нас, като изключим все още липсващото пълноценно развито гражданско съзнание. Вероятно обаче и това ще се случи. В крайна сметка по-глупаво е да се гласува за идеи или личности, отколкото - за програми, в които се вижда реален шанс за твойто лично благосъстояние. Тоест - криза има, само ако смяташ, че нещата трябва да вървят според класическия идеалистичен, че дори утопичен план - обществен договор, в който всички са щастливи и всеки изпълнява задълженията си, разделение на властите и изпълнители-машини, изпълнени с благост и милосърдие. Не става така и никога не е ставало.
        Общественият договор е гласуването, а представителната система на управление засега няма алтернатива. Партиите са колкото инструмент на представителството, толкова повече инструмент за контрол от страна на определени малки групи към други - много по-големи.

        И така със зле прикрита комунистическа конституция
        - няма нищо комунистическо в Конституцията от 1991 г, между другото. Основният й проблем е, че е съставена в голяма степен от декларации, а не от гарантирани от държавата норми.

        И накрая, в този хаотичен размисъл - ИМХО - България и българите никога досега всъщност не са били по-добре - и в политически, и в икономически план (говоря за България от 1878 досега, да се мисли за продължаваща държавна традиция от Средните векове е непело). Та защо - едва сега (в последните 15-тина година) българите имат истинско избирателно право, някаква свобода на словото, на ициативата, основните граждански права и някакъв вид гаранции за тях, постепенно превъзмогване на икономическите трудности.

        Comment


          #19
          постепенно превъзмогване на икономическите трудности
          Ако наблюдаваш такъв процес, то е въпреки партиите. Всъщност промените от 1989 г. засегнаха не само България и имаха за цел реорганизация на комунизма. Констатацията, че резервните отбори са се появили на политическата сцена, само показва един от начините за тая реорганизация.

          Реорганизацията се свежда до това да бъдат преразпределени капиталите на държавите от СИВ. На някои места това стана и става болезнено, в някои страни планът просто не сработи или отчасти (Чехия, Полша и Унгария), на трети места се извърши козметична промяна и нищо по същество. В тая група е България. И ако има превъзмогване на икономическите трудности, става въпрос за обръчи от фирми, които евентуално мултиплицират израстването си към други организации.

          У нас успехите на фирмите (кражбите или преразпределението) минаваха през политически лобита - това беше първият етап. Сега наблюдавам друго - икономическите лобита все по-свободно купуват политиците. Тоя етап не знам кога може да има край, понеже в тая процедура се включиха международни компании или стана танто за танто - екс-соц компании навлязоха на други пазари.

          Така демократичните промени тук станаха част от глобализацията. Струва ми се, че те са част от тоя процес. В този смисъл развитото гражданско общество в България не може да повлияе за нещо повече от поставяне на пейки в градинките. И то защото на вече оялите се им трябва нещо по-различно.

          Батето имаше един принцип :"На всекиго бонбонче - на мене шоколадче". Един вид, ако трябва да се краде/печели трябва да има от кого и с кого. Тоя принцип беше ясен на поляците и съответно там се появи планът Балцерович, не тук. Обаче за появата на тоя план е необходима среда, която поляците имат, швейковците имат, имперските унгарци имат. И великодушието на закон за лустрацията. А тук какво можем да предложим?

          Една перманентна гражданска война от 1918 г. насам, а може би дори и от по-рано. Русофили, русофоби, комунисти, антикомунисти. Една държава, която винаги е била под влияние на някой, приет от нас за велик.

          Comment


            #20
            В този смисъл развитото гражданско общество в България не може да повлияе за нещо повече от поставяне на пейки в градинките.
            Със съжаление трябва да кажа, че май подобен процес се наблюдава във всички развити демокрации. И ако гражданското общество в САЩ например, беше способно да участва активно в спирането на Виетнамската война, то в наши дни вес повече истината е, че керванът си лае, а кучето си върви...

            Comment


              #21
              Хана, не се хващай веднага за буквата!
              Швейцария е съставена от немци,французи и италианци.Не съм чул едни да се налагат над другите.Както и да е .
              Да видим какво ни готви бъдещето.Една изкуствено създадена силна личнос Б.Борисов вероятно ще се противопостави на друга поп личност -Сл.Трифонов.Единият закононарушител накичен с медали и титли,другият откровен дръвник - изобщо шоуто продължава.....
              Единият и буден сънува неограничена власт,другият го подбутва екипа му. Май ще се емигрира в крайна сметка,въпроса е къде?

              Comment


                #22
                Виетнам е нещо специално за гражданското общество и то за същото това общество, което допусна войната. Протестиращите останаха с впечатлението, че те са повлияли на политиците. Някои от тях напипаха добри позиции в администрацията, започна активната поддръжка на гражданското общество по света. Не знам доколко има носталгия в тия дейности, но определена практическа полза - със сигурност.

                Ще дам един пример, който може да е спорен, но ясно определя влиянието на нашето гражданско общество от официални структури, т.е. обратно действие. През 2003 г. С2 подписа документ за интеграция на ромите в България. Ясно е, че не гражданското общество в България е искало поемане на ангажименти. Това стана заради Световната банка и Сорос. Тая ромска декада (впрочем отнасяща се и за други страни от Централна и Източна Европа) носи в себе си нелоши идеи, някои от които с практически ефект върху мнозинството. Така или иначе обаче, става дума за политически решения, които не са искани от самите роми. И основната причина е, че тази политика води до още по-голяма сегрегация.

                От цялата работа излиза, че други общества успяват да наложат свои решения тук - било защото нашего брата смята "ония" решения за панацея, било защото не може да отстоява собственото си мнение. И не може, защото нищо не му гарантира безоблачно небе...

                Comment


                  #23
                  Ъргх, странна тема - ем си е политиканстване, ем (засега) се води умерено, че донякъде и интересно (даже за маааалко да се включа ). Нов експеримент във форумната история?! Ще вземе да излезе успешен и аз директно си подавам оставката...
                  XV mile the sea brode is
                  From Turkey to the Ile of Rodez...

                  Comment


                    #24
                    E ... тя политиката си е свързана с историята все пак и ако се приказва за нея умерено ... Всъщност, така или инак проблема не е толкова с политиката, станала история, а с тази, която все още не се е превърнала в такава. Може би просто нещата са се успокоили, щом може в такъв културен тон да се говори за нея
                    Дано така и да си остане.
                    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                    Проект 22.06.1941 г.
                    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                    Comment


                      #25
                      Gray, аз съм един успешен форумен експеримент. Нима е невъзможно от мен да произтекат други успешни експерименти? )

                      Когато една матералноправна норма не е защитена от съответната процесуална - тя остава да виси във въздуха като едно пожелание за весела коледа. Не може защитата на Конституцията да се остави на едно неразвито общество без гражданско самосъзнание. И предвидливия законодател създава Конституционния съд - едно същество, което е извън трите власти /извън тях е президентът/ В какъвто и аспект да се разглежда системата на държавно управление, България винаги има нещо различно. Забелязвам едно постоянно желание да блеснем с нещо различно /защо има вицепрезидент в парламентарна република - доколкото знам само България и Индия са единствените държави изключения и още много неща/. Комплекс ли е това - не знам, но много неща още не са си намерили мястото. Може би след петдесет години България ще бъде президентска република, но може и тогава да е без значение.
                      Наистина българската К е пълна с декларативни и пожелателни норми, които обаче не са защитени. Тя може да е каквато си иска - демократична, либерална, /комунистическа не мисля, че е/, но е слаба.КСъд е инструмент за политически игри. Президентът е арбитър /разбирай безгласен наблюдател на игрите/, парламентът - там, където трябва да е силата на държавната власт е разкъсан в основата си. Не може да се очаква кой знае какъв успех ако нещата са ударени в корена си. ИМХО президентът трябва да получи повече правомощия и да излезе от сянката. По К излиза, че той се превръща в съществен фактор само в най-решаващи моменти и критични ситуации вместо да има реални правомощия. Правото му на вето е поредното доказателство за това. Когато НС реши, винаги може да го прескочи.
                      и т.н.

                      Както казах интересува ме това, което се случва, интересува ме действителността, но ме и интересува т.нар. нормативна реалност, царството на закона. В крайна сметка правото е основният социален регулатор /парите и моралът са други такива, но мисля, че парите печелят безусловно/ Ако нормите са остарели, ако не могат да се прилжат към новите отношения, нима най-важния проблем не се превръща осъвременяването им? И това трябва да започне от върха на пирамидата - от Конституцията. Вярно е, че всяка година има поправка, но като че ли тя е само за замазване на очите, колкото да се каже - проблемите се отстраняват /но се отстраняват козметични промени, без да се извършват основни структурни размествания. Никой не се наема да поеме политическа, юридическа и каквато и да е отговорност.

                      По въпроса за ББ и Слави Трифонов - по-добре да не ги намесваме тук. )))

                      Comment


                        #26
                        Док Холидей написа
                        ....
                        За България смятам,че като съдя по народопсихологията май най-удачния вариант е да не гледаме европейските тенденции,а по-скоро да се насочим към американския модел-двупартийна система в рамките на президентска република.Че защо не и монархия от стандартния скандинавски тип.
                        Тия политически устройства са някакси по-ригидни,реформите стават по-бавно при тях,но пък са по-стабилни откъм клатушкания и политическа нестабилност.
                        Лошото е че ние с нашата ганьовщина и тях ще опорочим.
                        Основната причина за това да не се мине още навремето,пък и сега към варианта "Президентска република" е най-вече крехкостта на демократичната система тук и липсата на демократични традиции в страната и на демократични ценности в главата на българина-в такава ситуация много лесно президентската република се изражда в диктатура.Тя една Венецуела дето има що-годе по-големи демократични традиции от нас върви към диктатура,та камо ли ние.
                        А иначе системата сега си ни е хубава-парламентарна република с директно електируем от народа президент (тва е изключително рядко явление,между другото-Ваймар е бил така)-доста напредничава,доста добра от демократична гледна точка.Но просто не е за нас.Това е за народи със доста по-раззлично самосъзнание от нашето.
                        Конституционния Съд е нещо доста важно,особено при положение че имаме еднокамерен парламент и напрактика КС играе ролята на Горна Камара.За съжаление е доста политически зависим и отделно е инертен в работата си.
                        Абе с две думи-хубава работа-ама българска...

                        Comment


                          #27
                          Док Холидей написа
                          Gray, аз съм един успешен форумен експеримент. Нима е невъзможно от мен да произтекат други успешни експерименти?
                          Съмнително е. Засега поне не се развива добре. Но тъй като виждам живо те е захапал интереса, давай да вървим...
                          Lulchev написа
                          Предполагам под "поданическа" политическа култура(нагласа, ) Албирео има предвид горното понятие за някаква политическа ориентация , а не разбрана като искане за монархия.На "поданическата"(subjective) култура Алмънд противопоставя "модерната" нагласа, която определя още като култура на участие.
                          Mда, за това става въпрос. Ето изрових едно съвсе съвсем кратко информативно описание на трите "идеални типа" политическа култура описани от Алмънд и Верба. Проблемът при нас е в отсъствието ( или по-скоро в минималното присъствие) на третия тип - participant. Оттук и преимуществено неадекватните очаквания, които се адресират към политическите играчи, това интимно неразбиране на това що е политическото. Отделяне на "политическа класа" от „народа” и т.н.

                          От друга страна тенденцията, за която тук многократно бе споменато и не знам дали Манщайн (упс Док) не я отдава на това, което нарича хиперкапитализъм за размиването на партиите, липсата на разлики в програмите им, липсата на трядиционни ляво и дясно. Това е естествен процес, наблюдаващ се навсякъде по света и продукт на това огромно усложняване на политическия процес на различни, често менящи състава си, структурите си, къде по-кратки и къде по-дълги като живот групи по интереси. А пък в обществото като цяло деленията вече са по кливиджи, както бе казано от Божилов, като само в особено крайни случай се наблюдава повсеместното деление по кливиджи, което да съвпада с основните партии.
                          Тази тенденция съчетана с местните ни социокултурни особености сякаш допълнително спомага за отчуждението от политиката, за отказа от политика. Изобщо ако разширя мисълта на един от смислените български депутати: В България напоследък се гласува преди политиката и след нея.
                          И тъй като не искам да се поддавам на общата тенденция за даване на рецепти кое как трябва да е, какво ни трябва на нас българите и как да бъде сменена политическата структура заложена в правните норми и т.н. ще кажа само, че съм съгласен с Кало
                          Мисълта ми е, че всъщност нищо чак толкова страшно не се случва у нас, като изключим все още липсващото пълноценно развито гражданско съзнание. Вероятно обаче и това ще се случи. В крайна сметка по-глупаво е да се гласува за идеи или личности, отколкото - за програми, в които се вижда реален шанс за твойто лично благосъстояние. Тоест - криза има, само ако смяташ, че нещата трябва да вървят според класическия идеалистичен, че дори утопичен план - обществен договор, в който всички са щастливи и всеки изпълнява задълженията си, разделение на властите и изпълнители-машини, изпълнени с благост и милосърдие. Не става така и никога не е ставало.
                          .

                          Оп, тука едно линкче по Inglehart. Inglehart-Welzel Cultural Map of the World.
                          Recalibrating my lack of faith in humanity...

                          https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                          Comment

                          Working...
                          X