Робството
Робството 200 години по-късно - извинения, поуки и реалности
Робството не е част от миналото.
То е реалност, днес в 21-и век, 200 години след първия закон, който забранява търговията с човешки същества. Събитието се отбелязва в Лондон и Африка и е повод да се припомни, че милиони африканци са станали жертва на нечовешки бизнес. В същото време робството е факт в някои държави от Черния континент, както и в отношението към деца в бедните държави. Хиляди жени, жертви на трафиканти и сводници също попадат в категорията на бели роби.
Една кампания, започната от британския политик и филантроп Уилям Уилбърфорс, успява да убеди първо църквата, после обществото и накрая парламента в Лондон да признаят, че доходната търговия с хора е отвратително нещо, което трябва да се забрани. На 25 март 1807 г. е приет първият закон, забраняващ търговията с роби. Тоталната забрана на робството обаче става факт чак в 1833 г. Дори и след британската забрана и заплахата от жестоки глоби мнозина капитани на кораби, подмамени от добрата печалба, продължават да сноват в Атлантика и не се колебаят да изхвърлят зад борда "товара" си, в случай че ги засече кораб на правителството.
Въпреки това тази седмица Великобритания отбелязва 200-годишнината от това събитие със самочувствието, че е първата търгувала усилно с хора държава в западния свят, направила тази крачка. Преди нея само щатът Върмонт в Северна Америка (1777 г.) и Кралство Дания (1792 г.) въвеждат такава забрана, но датчаните прилагат реално закона доста по-късно. За времето, изминало дотогава, от 1450 г. при ужасни условия от Африка са принудително изкарани и разпродадени предимно в Америките между 10 и 28 милиона души. Всъщност никой не знае дали не става дума за много повече хора, търгувани като добитък.
"Едно от нещата, които искаме да припомним днес, е, че участниците в робската търговия, хората, въртели целия този нечовешки бизнес, са били като мен и вас. В някакъв смисъл те са водили отговорен, достоен живот, но не са можели да прозрат какво точно вършат", заяви на шествие в събота в Лондон архиепископът на Кентърбъри Роуан Уилямс.
Вторият по старшинство духовник в англиканската църква призова вчера правителството на Великобритания да поднесе официално извинение, че страната е участвала в търговията с роби. Този месец премиерът Тони Блеър заяви че "съжалява" за делата на британската империя и изказва "дълбоко покаяние" по повод 200-годишнината от отмяната на робството. Но според архиепископа на Йорк Джон Сентамю премиерът трябва да направи още една крачка. "Тази страна е била участник в ужасна търговия, африканците са били въвлечени в нея, църквата е била част от нея и е много важно да признаем и осъзнаем какво всички колективно сме направили", каза Сентамю пред Би Би Си. Той се присъедини към близо 3600 души, които преминаха през централен Лондон в едно от възпоменателните събитие.
Блеър обеща да изпрати до правителството на Гана - един от основните източници на роби в миналото - записано послание със съжаление за ролята на страната му. Участник във възпоменателните тържества е и първият чернокож министър - баронеса Валери Еймъс, която е потомък на роби, родени в Гвиана.
Търговията с роби обаче не е била дело само на европейците. В нея са участвали и местните африкански велможи. Това бе посочено и на тържествата тези дни в Гана. "Обвинявам нашите деди, които са били местни крале, както и белите, за експлоатирането на чернокожи. Не мисля, че прадедите ни са се сражавали за нас, те са ни предали", казва днес 24-годишният ганаец Емануел Детея, цитиран от Ройтерс. Преди седмица президентът на Гана Джон Куфур също заяви в Лондон, че африканци носят вина за търговията с роби.
Тържествата в Гана са във Форт Елмина - първия робовладелски форпост в Африка на юг от Сахара, издигнат през 1492 г. от португалците - най-големите търговци на хора в съвременната история. След това крепостта попада в ръцете на холандци и англичани, но бизнесът не спира. Търговците са третирали африканците като всяка друга стока - те са прекарвали десетки хиляди хора през океана, а после са се връщали във Великобритания, натоварени със захар и подправки. Десетилетия наред след решението на Лондон други държави продължават да превозват африканци през Атлантика. Във Франция Шатобриан пише, че това, което са направили англичаните, "е нещо откъснато... по един такъв отдалечен въпрос като търговията с роби". Великият Гьоте казва, че Лондон действал така само защото искал негрите да си останат по африканските брегове и да работят за обогатяването на Британската империя. Бразилците негодуват, че забраната за търговия се опитва да провали икономиката им. Кубински епископ дори твърди по това време, че робството е етап в необходимото цивилизоване на африканците. В САЩ се стига до гражданска война и заради убежденията на южняците, че е по-добре робите да работят в добре организирани плантации, отколкото да бъдат освобождавани.
Най-добрият начин европейци и американци да отбележат годишнината е да променят икономическата си политика така, че да престанат да държат африканците в мизерия, заяви историкът Адам Хохчайлд в интервю за Ройтерс. Според автора на книгата "Да заровим веригите" чест прави на англичаните, че движението за борба срещу робството, възникнало през 80-те години на XVIII век, е първото в историята, когато една нация възнегодува срещу практика, носеща страдание на други хора, от друга раса и живеещи на хиляди километри разстояние. В известен смисъл от това се раждат модерните движения за защитата на човешките права обяснява Хохчайлд. Смисълът от такива движения още не е изчезнал, защото трябва да се премахнат все още съществуващата търговия с хора в Африка, експлоатацията на деца и трафикът на жени и имигранти, допълва той.
Имайте предвид, че навиците умират трудно, продължава американецът. Едва пред 250 години над три четвърти от хората по света са живеели в сурови форми на робство, закрепостеност или дългова задлъжнялост. Затова не е изненадващо, че роби има и днес в страни като Мавритания. Само допреди няколко века почти всички големи религии са приемали за нормално нещо робството, някои интерпретации на исляма го позволяват и днес по същия начин, по който го е правило християнството преди 200 години, разказва историкът.
Няма никакво съмнение, че икономическият възход и начинът на живот на днешна Великобритания се основават до известна степен на атлантическата търговия с хора, коментира през уикенда в. "Обзървър". Всички са опетнени с кръв - фабрикантите, едрите земевладелци, англиканската църква, колежите в Оксфорд, кралското семейство, банките в Ситито. Но годишнината не бива да се използва само за припомняне кой е виновен, а и да стимулира нов прочит на британската история и често бруталното наследство, което тази нация е оставила на света, продължава изданието.
Не бива да се затварят очи и за ужасната реалност, че всяка година трафикантите вкарват на Острова по 5000 деца, както и че в страната вероятно има също толкова малолетни проститутки, сочи "Обзървър". Според доклад на неправителствената организация "Спасете децата", огласен в неделя, по света над 130 милиона деца са принудени да работят почти като роби в земеделието, леката промишленост, строителството и индустрията.
---
Портата на сълзите
За хиляди чернокожи това е било последното, което виждат от Африка. Подкарвани като добитък през Портата на сълзите, милиони африканци са били товарени на няколко места, подобни на Елмина в Гана, по претъпканите кораби и след мъчително пътуване през Атлантика са започвали нов живот по плантациите в Бразилия, Карибите и Северна Америка.
Тесен лъч светлина се процежда днес през същата "врата, през която няма връщане назад". Туристи мълчаливо са се натъпкали в тясната стаичка и се опитват да си представят какво са преживели преминалите през това място преди два века. "Ние сме щастливци, най-малкото защото можем да се върнем обратно", казва гидът Робърт Къгби.
Тази седмица Великобритания и западният свят отбелязват 200 години от приетия на 25 март 1807 г. първи закон за забрана на търговията с роби. В Африка ганайците и гражданите на много други държави отново обсъждат какви са последиците от робството за техните народи и за ролята, която са изиграли чернокожите вождове в залавянето и продажбата на африканци на европейските търговци.
Гледката, която се разкрива от Елмина, е екзотична - синьо море с рибарски лодки, бели плажове и палми. На това място през 1482 г. португалците първи основават робовладелски форт, който по-късно попада в ръцете на холандци и англичани. Те започват да пишат буталната част от историята на Елмина - само една от отправните точки, пръснати по целия бряг на Западна Африка. От другата страна са също толкова мрачните истории за робските пазари в Западна Европа и Новия свят. Заедно те формират т. нар. Триъгълник на търговията с хора, захранвал колониалните империи на Европа. Понякога продавани в робство от вражески племена или пленени в многобройните битки за надмощие в района, за африканските роби следвал мъчителен превоз с кораби през океана или седмици престой в тесните килии на фортовете в чакане да дойде поредният превозвач.
Никой не знае дори приблизително колко са тези африканци. Данните се разминават значително - между 10 милиона и 28 милиона (някои дори стигат до твърдения за 60 милиона) души през периода XV-XIX век. Стотици хиляди от тях са умирали още по пътя. Съвременници на търговията разказват, че морското трасе между Африка и Америките е било осеяно с трупове на изхвърлени зад борда хора, умрели по пътя заради нечовешките условия.
Екскурзоводът Кърби изрежда днес в бившето имение на губернатора в Елмина истории, от които те полазват тръпки. "Вечер той излизал на балкончето и започвал да си избира робиня от двора под него и така било винаги, когато му се приисквало да изнасили някоя." Около 150 от близо хилядата обитатели на имението, от които 400 са били жени, са живеели в зандан, в който чист въздух влизал през тясна дупка. Подът в тези помещения бил оплескан с изпражнения, урина и менструална кръв, продължава Кърби. "Когато някой умре, просто го хвърляли в морето. Казвали, че ако им дадат прилична храна, робите ще се надигнат. Някои дори отказвали да се хранят, защото предпочитали да умрат."
На горния етаж е параклисът, в който губернаторът и неговите войници се молели. "След купуването и продаването на човешки същества, те влизали и отправяли молитви към своя бог. Що за бог е имало по това време", пита екскурзоводът и оставя туристите сами да търсят отговор.
Въпреки решението от 1807 г., британското правителство не прекратява веднага търговията с роби. Чак през 1833 г. робството е забранено със закон, а след тази година то продължава да се практикува от много други големи държави. Властите в тези страни подхождат предпазливо към тази част от историята, за да не създават впечатление, че биха подкрепили онези, които призовават за изплащане на компенсации на потомците на робите.
"Те ни дължат извинение и обезщетение. Взели са нашите мъже, и то най-добрите - онези, които са били издръжливи и бързо са се учили. Ако не беше търговията с роби, те можеше да останат тук и да подобрят нещата.
Това си е истинско източване на сиво вещество, казва Алекс Ади Абоаге, 65-годишен фермер от Гана, посетил Елмина за пръв път. Други твърдят, че загубата на поколения от мъже и жени в робство е една от причините за икономическите проблеми и бавното развитие на модерна Африка.
Част от историята обаче е, че африканци също са участвали в търговията с роби. Тя е съществувала далеч преди да дойдат европейците, казва Кърби. Според него има съществена разлика - африканското робство е било в далеч по-скромни мащаби и не толкова брутално. Робството на европейците е означавало, че хората не струват нищо - можеш да бъдеш откаран нанякъде, да те убият, изнасилят, изтезават, допълва Кърби.
И все пак за африканците в този бизнес просто ставало дума за пари. "Нашите предци са били изкушавани. Можели са да вземат парите или да ги откажат. Те са избрали да вземат пари", казва Ричард Ной, 28-годишен учител от Гана. Дори и днес ганайски деца са продавани на местните рибари от своите изпаднали в бедност родители. Това е модерният образ на робството, обяснява Кърби.
За британските туристи Елмина е напомняне за времената, когато Британската империя се е разпростирала по целия свят, захранвана от търговия, колониална амбиция и експлоатация. "Усещахме, че трябва да дойдем тук, това е част от историята ни, разбира се, далеч не най-приятната", казва Ан Уилкинс, учителка по английски на обмен в местно училище. "Важно е да посещаваме тези места - това помага да приемем миналото си. И все пак е ужасно, че са се отнасяли по този начин към хора."
Обрасли със смокини развалини по речните брегове в Сиера Леоне напомнят за едно мрачно минало и са се превърнали в символ на надеждата на хиляди американци от африкански произход, че ще намерят корените на своите предци.
Остров Бънс е бил една от отправните африкански точки за робите, прехвърляне към Новия свят. Чернокожи американци идват тук, защото при изследване на тяхното ДНК най-честото съвпадение е с африканци от тази част на континента. Пленниците от Сиера Леоне са били със специално предназначение. Оризовите плантации в Южна Каролина и Джорджия се нуждаели от роби с умение да работят точно този тип земеделие и африканците от плодородните райони Менде и Ваи се оказали идеални.
Регистрите, водени от капитаните на робовладелските кораби, днес помагат на американци да се върнат назад във времето и да открият роднини. Така през май 2005 г. Томалинд Полейт използва списък отпреди 250 години, за да стигне до своята прапра... баба Присила седем поколения назад. Тя е била натоварена на корабите на остров Бънс на 10-годишна възраст. "Сякаш се завръщах у дома. Излязох от самолета и видях хора, които изглеждат като мен", разказва днес Полейт.
Сиера Леоне винаги е заемала специално място в историята на робството, защото е била нещо като обетованата земя за желаещите да се завърнат. През 1787 г. британският борец срещу робството Гранвил Шарп пристига с 411 заселници, включително освободени роби от Острова, но година по-късно половината от тях загиват в тежкия климат и блатата. Роби, сражавали се за Великобритания във войната за независимост на САЩ, получават като отплата свободата си и се заселват в канадската провинция Нова Скотия. Част от тях се връщат в Сиера Леоне и през 1792 г. основават днешната столица Фрийтаун.
Хиляди чернокожи американци проявяват растящ интерес към корените си и помагат на научни институти и туристически компании. Един такъв проект ръководи проф. Джоузеф Опала от университета "Джеймс Мадисън". С модерни технологии екипът му се опитва да направи триизмерна възстановка на замъка на губернатора на Сиера Леоне от 1805 г. "За разлика от холокоста и други ужасни престъпления на модерната епоха атлантическата търговия с роби се е случила преди изобретяването на фотографията.
Поради това нямаме никакви запазени изображения и можем само да си представим мъките, през които са били прекарвани тези хора. С компютърната анимация ще отидем отвъд въображението и на базата на археологически разкопки и исторически документи ще покажем как е ставало това", казва Опала. Част от проекта е в залива на остров Бънс да бъде закотвена пълна възстановка на робовладелски кораб.
---
Робството все още съществува в Мавритания.
Те не носят вериги, нито ги дамгосват със знака на господарите им, но в съвременна Мавритания все още има истински роби.
Тази ислямска бивша френска колония насред Сахара упорито поддържа идваща от вековете система на тотално подчинение. Мавританските роби продължават да подкарват стадата с камили по изпепеляващо горещите дюни или да сервират ментов чай на господарите си в пищните им вили в столицата Нуакшот. От поколение на поколение почти нищо не се е променило. Според борците с робството може би хиляди мавританци са в капана на тази аномалия на ХХІ век.
За местните жители нещата не стоят точно така в едно общество на расово разделение, на строга йерархия, доминирана от мавърския елит, и на масово разпространена форма на исляма, проповядваща пълното подчинение.
"Това е като да имаш овце или кози. Ако една жена е робиня, потомците й също са роби", обяснява Бубакр Месауд. Той се е родил роб и днес е водещият борец в страната срещу тази неправда. Според него декретът от 1981 г., забраняващ робството, днес няма никакъв ефект и практиката съществува в Мавритания във всичките си форми - безплатен труд, наказания, принудителен секс и др.
Мавританската военна хунта, която тази седмица подготви предаване на властта в страната след общи избори, избягва да обсъжда проблема и предпочита да говори за "следи от робство". Някои представители на светлокожия елит, традиционно управляващ страната, направо отричат да съществува подобно нещо. Настойчивите въпроси могат да предизвикат гняв, недоверие или пълно пренебрежение.
Борците срещу робството обясняват, че отношенията господар - роб са вкоренени в съзнанието на мавританците по същия начин, по който класовото разделение владее умовете на хората във Великобритания и други европейски държави.
Роден като роб
В мърлявите бедняшки предградия на Нуакшот, пълни предимно с чернокожи, свидетелствата за неизчезващото робство са безброй. "Да, вярно е. При това във вътрешността на страната е още по-зле. Личи си по начина, по който третират хората... понякога господарите убиват деца", твърди пред Ройтерс Абдарахман Улд Мохамед Абд, 52-годишен уличен търговец. Неговото име означава "син на Мохамед роба", (на арабски "абд" означава "роб"). "Това е нещо, идващо от вековете. Но вече трябва да се сложи край", казва той.
Организации за борба срещу робството като SOS-Slaves твърдят, че страх и потайност обгръщат проблема и правят трудно изкарването на светло на случаите на робство, да не говорим за вкарването им в съда. Все пък отделни случаи излизат на бял свят. Такъв например е този с Матала, чернокож мавританец, който преди две години успява да избяга от войнстващото берберско племе регуибат. Те го държали заедно със семейството му в изолираните пустинни североизточни части на Мавритания.
"Аз съм роден като роб. Цялото ми семейство, всичките ми предци са били роби на това племе. Леля ми, братята ми все още им робуват", разказва Матала. Той описва, че като малък е произвеждал дървени въглища, а после е пасъл камилите на господарите си, че се е хранил само с останките от масата им и понякога е бил връзван и пребиван дори от децата на робовладелеца. "Имам белег ето тук, където ме удариха с тояга", показва Матала дясната си буза. Запитан колко роби имат господарите му, той отговаря: "Повече, отколкото можете да преброите."
Борците с робството също потвърждават, че никой не може да каже колко са заробените в Мавритания. Страната е с размери, два пъти по-големи от тези на Франция, а населението е едва 3 милиона души, съставено от бели и чернокожи маври плюс чернокожи мавританци от няколко племенни групи. Дипломати в столицата посочват, че военната хунта е отклонила искане за разследване на въпроса. "Вероятно робството е доста разпространено. В домовете на маврите сме виждали момчета, сервиращи чай. Не знам какви са трудовите им отношения, но определено не бих искал да съм на тяхно място, разказва дипломат, пожелал анонимност. Според този дипломат бъдещият президент мавър ще трябва да се изправи пред проблема и да се опита да постигне етническо и расово равновесие. "Това е заложено в самото сърце на неравенството в тази държава."
Историците разказват, че робството се е развило в Мавритания след VІІ век, когато арабски нашественици навлизат на юг от Сахара и донасят ислямска религия, откровено разрешаваща поробването на друговерци. Всичко това процъфтява в т.нар. Транссахарска търговия с роби, в която чернокожи са ловени в Централна Африка и прехвърляни на север. Това се е случило векове преди европейската трансатлантическа търговия с роби. Има учени, които твърдят, че робството датира от хилядолетия в черна Африка.
Но в Мавритания това религиозно санкциониране на робството - както и издигането на богати арабизирани берберски замъци на господарите - е белязало цялото общество. "Тук става дума за расистка политика, за политика на доминирането", казва Булхеир, един от правозащитниците в страната. Според него ислямските закони и наследствените права поддържат живо робството, като прехвърлят собствеността от господар към сина му. Булхеир обяснява, че дори забраната от 1981 дава право на обезщетение за робовладелеца. "Държавата обаче никога не е наказала някого. Нуждаем се от закон, който да обявява заробването за углавно престъпление", допълва той. Двама от водещите лидери на изборите обещаха да направят крачка в тази посока.
Практиката обаче толкова се е просмукала в обществото, че пресича и расовите граници. Има бели роби, има дори освободени роби, които сега имат собствени роби.
---
Белите роби на днешна Англия
Преди двеста години Великобритания забранява търговията с роби, но и днес в страната се вкарват хиляди мъже, жени и деца, за да бъдат експлоатирани от трафиканти като проститутки или принуждавани да работят в нечовешки условия, докато се "откупят". Мнозина са обект на препродажби, други почти не получават заплащане по хотели, ресторанти, ферми или частни домове.
Правителството за пореден път се опитва да пресече тази търговия най-малкото защото се смята, че във Великобритания през 2003 г. е имало поне 4000 жени и момичета, подложени на сексуална експлоатация. След разширяването на ЕС на изток броят им вероятно е станал още по-голям.
Правозащитници смятат, че на Острова има и много други форми на модерно робство. Причината е, че жертвите са предмет на третата по доходност в света нелегална търговия след тази с наркотици и оръжия. Смята се, че годишно в нея се въртят 32 милиарда долара.
"За изминалите 200 години не успяхме да премахнем робството напълно. Като цяло то е премахнато по света, но в действителност процъфтява и доста хора печелят от него", казва Клара Скрживанкова, координатор в правозащитната организация Anti-Slavery International.
Днес жертвите вече не са предимно африканци. Според Poppy Project - програма за защита на жени, обект на секс трафик, водещите четири източника са Литва, Албания, Нигерия и Тайланд. Детектив Марк Понтинг, който оглавява новия отдел на лондонската полиция за борба трафикантите на хора, жените, вкарвани в страната, са продавани по 8 хиляди паунда. "Това е стока, от която престъпните мрежи живо се интересуват, защото тя им носи много пари", обяснява той.
ИСТОРИЯТА НА ДАНИЕЛА
Даниела разказва история, която британците често чуват. Тя е била на 16, когато приятел на баща й я убеждава да напусне Румъния и да работи във Великобритания като камериерка в хотел. "Когато пристигнах, разбрах, че са ме измамили. Заплашиха ме с нож и ми казаха, че ще убият майка ми и сестра ми, ако откажа да спя с мъже или потърся помощ", описва днес 19-годишното момиче, което като много свои спътници по съдба отказва да разкрие пълното си име. Похитителите й казали, че им дължи 1500 паунда за довеждането в страната и за документите, след което е откарали в апартамент, където я изнасилили, пребили и принудили да проституира, за да се върне "дълга". Даниела се измъква чак когато полицията претърсва сградата и я отвежда в убежище на финансираната от правителството Poppy Project.
В интерес на истината Даниела е нелегален имигрант - тя се промъква, скрита под камион. Но повечето бели роби във Великобритания имат паспорти на страни от ЕС и законни визи за работа. "Мнозина влизат законно, но са заробвани чрез смес от наложени им "дългове", тормоз, изземване на документите и неосъзнаване от тяхна страна какви права имат", се казва в изследване по въпроса от университета "Хъл", публикувано миналия месец.
Фейсал, готвач от Мароко, бил подмамен от обещания за добри доходи и евтина квартира в ресторант в Южна Англия. "Като пристигнах, видях, че реалността е съвсем различна. Трябваше да спя в склад без тоалетна и течаща вода и на всичкото отгоре ми вземаха по 100 паунда на седмица за него. Често отказваха да ми платят. Работодателят ме заплашваше с депортиране, ако се оплача."
ТРЯБВА ДА СЕ ДЕЙСТВА!
Растящата тревога от този проблем доведе до няколко инициативи през тези година. През януари премиерът Тони Блеър заяви, че ще подпише Конвенцията за трафика на хора на Съвета на Европа и това вече е факт. "Все още има примери на модерно робство и трафиканти, срещу които да се борим", заяви той този месец.
През март 2006 г. правителството направи по-сурови наказанията срещу трафиканти, след като през 2004 г. 23 китайци се удавиха, докато събираха морски звезди в речен естуар в Северозападна Англия. През октомври бе създаден Центърът за трафик на хора, който анализира проблема и предлага различни подходи за решаването му. Един от тях бе масираната проверка по публични домове и клубове за масаж, където бяха открити 84 секс робини, включително 12 деца.
Правозащитниците обаче смятат, че полицията се занимава с много ограничена част от проблема. "Нямаме подобни акции в сферата на принудителния труд, всички говорят само за сексуалната експлоатация. От 2004г. имаме закон срещу принуждаването на хора да работят, но нямаме нито едно дело по такъв казус", коментира Бет Херцфилд, говорителка на Anti-Slavery International.
Особено рискова група са домашните помощнички като 37-годишната Тереза от Мумбай, която работи 18 часа на ден срещу 20 паунда месечно. "Работодателката" й я карала да спи на пода, пребивала я и я душала, докато индийката не успяла да избяга благодарение на милостив съсед.
---------
Този уикенд по случай 200-годишния юбилей от премахването на робството във Великобритания правителството в Лондон одобри план за действие срещу трафика на хора, съобщи вчера британското посолство в София. Новите мерки целят защитата на невинни жертви, като паралелно с това се приемат по-строги правоохранителни мерки и се засилва информираността за този вид престъпност. Основните дейности включват:
- сформиране на екипи от специалисти, действащи по граничните пунктове
- откриване на телефонна линия за съвети относно трафика на деца
- създаване на национален координационен механизъм за спомагане на официалната идентификация на жертвите.
В петък министърът на вътрешните работи Джон Рийд подписа Конвенция на Съвета на Европа за действие срещу трафика на хора. Конвенцията регламентира рамка за минималните права и защита за всички, идентифицирани като жертви на трафика на хора.
--------------
САМО ФАКТИ
- 27 милиона души са експлоатирани без заплащане, заключвани и контролирани чрез насилие, макар робството да е забранено от всички държави.
- 218 млн. деца са използвани за работа, често в ужасни условия, граничещи с робство, твърди УНИЦЕФ.
- 126 млн. деца са жертви на най-тежките форми на детски труд, което се равнява на всяко 12-о дете на възраст между 5 и 17 години.
- 300 хил. деца са превърнати във войници в около 30 конфликта по света, някои от тях са по на 10 години.
ВИДОВЕ РОБСТВО
- задлъжняване: хората са подлъгвани или принуждавани да вземат кредит (понякога става дума дори за лекарство за болно дете), който след това се изплаща с дълги часове труд, а понякога дългът се предава и на наследниците
- принуда: нелегално наемане от хора, официални власти или партии и принуждавани да работят със заплахи за глоби и насилие
- трафик: транспортиране и/или търговия с жени, деца и мъже с цел да бъдат заробени
РОБСТВОТО ПО СВЕТА
- Oгромна част от днешните роби са в Южна Азия, вкл. Индия, Пакистан, Бангладеш и Непал
- Mилиони деца в Индия се давани за роби-прислужници от собствените си бедни семейства
- Въпреки забраната да наемане на деца под 14 години, властите в Индия твърдят, че работят 12.6 млн. деца между 5 и 14 години, което е най-голямата група деца-работници в света
- България и Румъния са сред 11-те страни, посочени в доклад на ООН като основен източник на трафик на хора; според българското МВР през миналата година 4-5 хиляди българки са били прехвърлени в чужбина; други държави в района като Молдова и Украйна също са източник на бели робини
- В Западна и Централна Африка всяка година в трафик на хора попадат 200-800 хиляди души
- В Мавритания робството е формално забранено от 1981 г., но се смята, че то е живо и до днес сред 3-милионното население, по-голяма част от което са пустинни номади
- Близо 43 хил. души са робите в Нигер, изчислява организацията Anti-Slavery International, някои от тях са родени в робство.
------------
КРАТКИ ИСТОРИИ
Сергей, чистач на риба
"Приятел от България ми каза, че може да намери място за ИТ специалист. Трябваше да платим такса за търсенето на работа и уреждането на административни въпроси. Когато пристигнахме обаче, се оказа, че нямало работа за компютърни специалисти и трябваше да започна в завод за преработка на риба. От заплатата ни вземаха големи удръжки за настаняване, транспорт, прехрана и ни оставяха само по няколко паунда на седмица. Смените започваха рано сутринта и завършваха късно вечер - не виждахме дневна светлина месеци наред. Взеха ни паспортите и ни заплашваха с депортиране и бой, ако се оплачем."
Ана, камериерка
"В родната ми Латвия приятелка ме свърза с английска агенция на намиране на работа. Когато дойдох във Великобритания, ме откараха в Хул, където трябваше да платя веднага 200 паунда само за да се регистрирам в агенцията. Работих за различни хотели в града основно като чистачка. Заплатата ми се превеждаше директно на агенцията, но тя ми даваше парите от време на време и си правеше всевъзможни удръжки. Измъкнах се, но още ми дължат пари."
Лиен, проститутка
"Прехвърлиха ме преди две години от Китай. Опитах се да избягам от леля си, която ме държеше като проститутка, след като на 13 години изгубих родителите си. Един от мъжете, които ме посещаваха, предложи да ми помогне да избягам. Каза на леля ми, че иска да се поразходим и й даде пари. После ме отведе на летището, където ме натовари за Англия с уверения, че всичко е уредил - имиграционни документи и работа. Беше мил с мен, докато пристигнахме. Остави ме в един бордей и се върна в Китай. Оказа се, че ме е препродал."
Лейла, прислужничка
"Дойдох на 29 години от Шри Ланка във Великобритания заедно със семейството, за което работех в Йордания. Господарката ме третираше ужасно и ме караше да спя на канапето в коридора. Работех по 16-18 часа на ден без нито един почивен ден през първите две години и печелех по 200 паунда на месец. Даваха ми да ям само обелки от лук и картофи и постоянно бе набеждаваха, че крада храна. Умишлено ме държаха без виза, за да не избягам. Пускаха ме извън къщата само до близкия супермаркет. Там научих за правозащитна организация, с която се свързах, и те ми помогнаха да се измъкна."
Вестник "Дневник"
Източник:
The Poppy Project
Kalayaan
Anti-Slavery International
The American Anti-Slavery Group
Робството не е част от миналото.
То е реалност, днес в 21-и век, 200 години след първия закон, който забранява търговията с човешки същества. Събитието се отбелязва в Лондон и Африка и е повод да се припомни, че милиони африканци са станали жертва на нечовешки бизнес. В същото време робството е факт в някои държави от Черния континент, както и в отношението към деца в бедните държави. Хиляди жени, жертви на трафиканти и сводници също попадат в категорията на бели роби.
Една кампания, започната от британския политик и филантроп Уилям Уилбърфорс, успява да убеди първо църквата, после обществото и накрая парламента в Лондон да признаят, че доходната търговия с хора е отвратително нещо, което трябва да се забрани. На 25 март 1807 г. е приет първият закон, забраняващ търговията с роби. Тоталната забрана на робството обаче става факт чак в 1833 г. Дори и след британската забрана и заплахата от жестоки глоби мнозина капитани на кораби, подмамени от добрата печалба, продължават да сноват в Атлантика и не се колебаят да изхвърлят зад борда "товара" си, в случай че ги засече кораб на правителството.
Въпреки това тази седмица Великобритания отбелязва 200-годишнината от това събитие със самочувствието, че е първата търгувала усилно с хора държава в западния свят, направила тази крачка. Преди нея само щатът Върмонт в Северна Америка (1777 г.) и Кралство Дания (1792 г.) въвеждат такава забрана, но датчаните прилагат реално закона доста по-късно. За времето, изминало дотогава, от 1450 г. при ужасни условия от Африка са принудително изкарани и разпродадени предимно в Америките между 10 и 28 милиона души. Всъщност никой не знае дали не става дума за много повече хора, търгувани като добитък.
"Едно от нещата, които искаме да припомним днес, е, че участниците в робската търговия, хората, въртели целия този нечовешки бизнес, са били като мен и вас. В някакъв смисъл те са водили отговорен, достоен живот, но не са можели да прозрат какво точно вършат", заяви на шествие в събота в Лондон архиепископът на Кентърбъри Роуан Уилямс.
Вторият по старшинство духовник в англиканската църква призова вчера правителството на Великобритания да поднесе официално извинение, че страната е участвала в търговията с роби. Този месец премиерът Тони Блеър заяви че "съжалява" за делата на британската империя и изказва "дълбоко покаяние" по повод 200-годишнината от отмяната на робството. Но според архиепископа на Йорк Джон Сентамю премиерът трябва да направи още една крачка. "Тази страна е била участник в ужасна търговия, африканците са били въвлечени в нея, църквата е била част от нея и е много важно да признаем и осъзнаем какво всички колективно сме направили", каза Сентамю пред Би Би Си. Той се присъедини към близо 3600 души, които преминаха през централен Лондон в едно от възпоменателните събитие.
Блеър обеща да изпрати до правителството на Гана - един от основните източници на роби в миналото - записано послание със съжаление за ролята на страната му. Участник във възпоменателните тържества е и първият чернокож министър - баронеса Валери Еймъс, която е потомък на роби, родени в Гвиана.
Търговията с роби обаче не е била дело само на европейците. В нея са участвали и местните африкански велможи. Това бе посочено и на тържествата тези дни в Гана. "Обвинявам нашите деди, които са били местни крале, както и белите, за експлоатирането на чернокожи. Не мисля, че прадедите ни са се сражавали за нас, те са ни предали", казва днес 24-годишният ганаец Емануел Детея, цитиран от Ройтерс. Преди седмица президентът на Гана Джон Куфур също заяви в Лондон, че африканци носят вина за търговията с роби.
Тържествата в Гана са във Форт Елмина - първия робовладелски форпост в Африка на юг от Сахара, издигнат през 1492 г. от португалците - най-големите търговци на хора в съвременната история. След това крепостта попада в ръцете на холандци и англичани, но бизнесът не спира. Търговците са третирали африканците като всяка друга стока - те са прекарвали десетки хиляди хора през океана, а после са се връщали във Великобритания, натоварени със захар и подправки. Десетилетия наред след решението на Лондон други държави продължават да превозват африканци през Атлантика. Във Франция Шатобриан пише, че това, което са направили англичаните, "е нещо откъснато... по един такъв отдалечен въпрос като търговията с роби". Великият Гьоте казва, че Лондон действал така само защото искал негрите да си останат по африканските брегове и да работят за обогатяването на Британската империя. Бразилците негодуват, че забраната за търговия се опитва да провали икономиката им. Кубински епископ дори твърди по това време, че робството е етап в необходимото цивилизоване на африканците. В САЩ се стига до гражданска война и заради убежденията на южняците, че е по-добре робите да работят в добре организирани плантации, отколкото да бъдат освобождавани.
Най-добрият начин европейци и американци да отбележат годишнината е да променят икономическата си политика така, че да престанат да държат африканците в мизерия, заяви историкът Адам Хохчайлд в интервю за Ройтерс. Според автора на книгата "Да заровим веригите" чест прави на англичаните, че движението за борба срещу робството, възникнало през 80-те години на XVIII век, е първото в историята, когато една нация възнегодува срещу практика, носеща страдание на други хора, от друга раса и живеещи на хиляди километри разстояние. В известен смисъл от това се раждат модерните движения за защитата на човешките права обяснява Хохчайлд. Смисълът от такива движения още не е изчезнал, защото трябва да се премахнат все още съществуващата търговия с хора в Африка, експлоатацията на деца и трафикът на жени и имигранти, допълва той.
Имайте предвид, че навиците умират трудно, продължава американецът. Едва пред 250 години над три четвърти от хората по света са живеели в сурови форми на робство, закрепостеност или дългова задлъжнялост. Затова не е изненадващо, че роби има и днес в страни като Мавритания. Само допреди няколко века почти всички големи религии са приемали за нормално нещо робството, някои интерпретации на исляма го позволяват и днес по същия начин, по който го е правило християнството преди 200 години, разказва историкът.
Няма никакво съмнение, че икономическият възход и начинът на живот на днешна Великобритания се основават до известна степен на атлантическата търговия с хора, коментира през уикенда в. "Обзървър". Всички са опетнени с кръв - фабрикантите, едрите земевладелци, англиканската църква, колежите в Оксфорд, кралското семейство, банките в Ситито. Но годишнината не бива да се използва само за припомняне кой е виновен, а и да стимулира нов прочит на британската история и често бруталното наследство, което тази нация е оставила на света, продължава изданието.
Не бива да се затварят очи и за ужасната реалност, че всяка година трафикантите вкарват на Острова по 5000 деца, както и че в страната вероятно има също толкова малолетни проститутки, сочи "Обзървър". Според доклад на неправителствената организация "Спасете децата", огласен в неделя, по света над 130 милиона деца са принудени да работят почти като роби в земеделието, леката промишленост, строителството и индустрията.
---
Портата на сълзите
За хиляди чернокожи това е било последното, което виждат от Африка. Подкарвани като добитък през Портата на сълзите, милиони африканци са били товарени на няколко места, подобни на Елмина в Гана, по претъпканите кораби и след мъчително пътуване през Атлантика са започвали нов живот по плантациите в Бразилия, Карибите и Северна Америка.
Тесен лъч светлина се процежда днес през същата "врата, през която няма връщане назад". Туристи мълчаливо са се натъпкали в тясната стаичка и се опитват да си представят какво са преживели преминалите през това място преди два века. "Ние сме щастливци, най-малкото защото можем да се върнем обратно", казва гидът Робърт Къгби.
Тази седмица Великобритания и западният свят отбелязват 200 години от приетия на 25 март 1807 г. първи закон за забрана на търговията с роби. В Африка ганайците и гражданите на много други държави отново обсъждат какви са последиците от робството за техните народи и за ролята, която са изиграли чернокожите вождове в залавянето и продажбата на африканци на европейските търговци.
Гледката, която се разкрива от Елмина, е екзотична - синьо море с рибарски лодки, бели плажове и палми. На това място през 1482 г. португалците първи основават робовладелски форт, който по-късно попада в ръцете на холандци и англичани. Те започват да пишат буталната част от историята на Елмина - само една от отправните точки, пръснати по целия бряг на Западна Африка. От другата страна са също толкова мрачните истории за робските пазари в Западна Европа и Новия свят. Заедно те формират т. нар. Триъгълник на търговията с хора, захранвал колониалните империи на Европа. Понякога продавани в робство от вражески племена или пленени в многобройните битки за надмощие в района, за африканските роби следвал мъчителен превоз с кораби през океана или седмици престой в тесните килии на фортовете в чакане да дойде поредният превозвач.
Никой не знае дори приблизително колко са тези африканци. Данните се разминават значително - между 10 милиона и 28 милиона (някои дори стигат до твърдения за 60 милиона) души през периода XV-XIX век. Стотици хиляди от тях са умирали още по пътя. Съвременници на търговията разказват, че морското трасе между Африка и Америките е било осеяно с трупове на изхвърлени зад борда хора, умрели по пътя заради нечовешките условия.
Екскурзоводът Кърби изрежда днес в бившето имение на губернатора в Елмина истории, от които те полазват тръпки. "Вечер той излизал на балкончето и започвал да си избира робиня от двора под него и така било винаги, когато му се приисквало да изнасили някоя." Около 150 от близо хилядата обитатели на имението, от които 400 са били жени, са живеели в зандан, в който чист въздух влизал през тясна дупка. Подът в тези помещения бил оплескан с изпражнения, урина и менструална кръв, продължава Кърби. "Когато някой умре, просто го хвърляли в морето. Казвали, че ако им дадат прилична храна, робите ще се надигнат. Някои дори отказвали да се хранят, защото предпочитали да умрат."
На горния етаж е параклисът, в който губернаторът и неговите войници се молели. "След купуването и продаването на човешки същества, те влизали и отправяли молитви към своя бог. Що за бог е имало по това време", пита екскурзоводът и оставя туристите сами да търсят отговор.
Въпреки решението от 1807 г., британското правителство не прекратява веднага търговията с роби. Чак през 1833 г. робството е забранено със закон, а след тази година то продължава да се практикува от много други големи държави. Властите в тези страни подхождат предпазливо към тази част от историята, за да не създават впечатление, че биха подкрепили онези, които призовават за изплащане на компенсации на потомците на робите.
"Те ни дължат извинение и обезщетение. Взели са нашите мъже, и то най-добрите - онези, които са били издръжливи и бързо са се учили. Ако не беше търговията с роби, те можеше да останат тук и да подобрят нещата.
Това си е истинско източване на сиво вещество, казва Алекс Ади Абоаге, 65-годишен фермер от Гана, посетил Елмина за пръв път. Други твърдят, че загубата на поколения от мъже и жени в робство е една от причините за икономическите проблеми и бавното развитие на модерна Африка.
Част от историята обаче е, че африканци също са участвали в търговията с роби. Тя е съществувала далеч преди да дойдат европейците, казва Кърби. Според него има съществена разлика - африканското робство е било в далеч по-скромни мащаби и не толкова брутално. Робството на европейците е означавало, че хората не струват нищо - можеш да бъдеш откаран нанякъде, да те убият, изнасилят, изтезават, допълва Кърби.
И все пак за африканците в този бизнес просто ставало дума за пари. "Нашите предци са били изкушавани. Можели са да вземат парите или да ги откажат. Те са избрали да вземат пари", казва Ричард Ной, 28-годишен учител от Гана. Дори и днес ганайски деца са продавани на местните рибари от своите изпаднали в бедност родители. Това е модерният образ на робството, обяснява Кърби.
За британските туристи Елмина е напомняне за времената, когато Британската империя се е разпростирала по целия свят, захранвана от търговия, колониална амбиция и експлоатация. "Усещахме, че трябва да дойдем тук, това е част от историята ни, разбира се, далеч не най-приятната", казва Ан Уилкинс, учителка по английски на обмен в местно училище. "Важно е да посещаваме тези места - това помага да приемем миналото си. И все пак е ужасно, че са се отнасяли по този начин към хора."
Обрасли със смокини развалини по речните брегове в Сиера Леоне напомнят за едно мрачно минало и са се превърнали в символ на надеждата на хиляди американци от африкански произход, че ще намерят корените на своите предци.
Остров Бънс е бил една от отправните африкански точки за робите, прехвърляне към Новия свят. Чернокожи американци идват тук, защото при изследване на тяхното ДНК най-честото съвпадение е с африканци от тази част на континента. Пленниците от Сиера Леоне са били със специално предназначение. Оризовите плантации в Южна Каролина и Джорджия се нуждаели от роби с умение да работят точно този тип земеделие и африканците от плодородните райони Менде и Ваи се оказали идеални.
Регистрите, водени от капитаните на робовладелските кораби, днес помагат на американци да се върнат назад във времето и да открият роднини. Така през май 2005 г. Томалинд Полейт използва списък отпреди 250 години, за да стигне до своята прапра... баба Присила седем поколения назад. Тя е била натоварена на корабите на остров Бънс на 10-годишна възраст. "Сякаш се завръщах у дома. Излязох от самолета и видях хора, които изглеждат като мен", разказва днес Полейт.
Сиера Леоне винаги е заемала специално място в историята на робството, защото е била нещо като обетованата земя за желаещите да се завърнат. През 1787 г. британският борец срещу робството Гранвил Шарп пристига с 411 заселници, включително освободени роби от Острова, но година по-късно половината от тях загиват в тежкия климат и блатата. Роби, сражавали се за Великобритания във войната за независимост на САЩ, получават като отплата свободата си и се заселват в канадската провинция Нова Скотия. Част от тях се връщат в Сиера Леоне и през 1792 г. основават днешната столица Фрийтаун.
Хиляди чернокожи американци проявяват растящ интерес към корените си и помагат на научни институти и туристически компании. Един такъв проект ръководи проф. Джоузеф Опала от университета "Джеймс Мадисън". С модерни технологии екипът му се опитва да направи триизмерна възстановка на замъка на губернатора на Сиера Леоне от 1805 г. "За разлика от холокоста и други ужасни престъпления на модерната епоха атлантическата търговия с роби се е случила преди изобретяването на фотографията.
Поради това нямаме никакви запазени изображения и можем само да си представим мъките, през които са били прекарвани тези хора. С компютърната анимация ще отидем отвъд въображението и на базата на археологически разкопки и исторически документи ще покажем как е ставало това", казва Опала. Част от проекта е в залива на остров Бънс да бъде закотвена пълна възстановка на робовладелски кораб.
---
Робството все още съществува в Мавритания.
Те не носят вериги, нито ги дамгосват със знака на господарите им, но в съвременна Мавритания все още има истински роби.
Тази ислямска бивша френска колония насред Сахара упорито поддържа идваща от вековете система на тотално подчинение. Мавританските роби продължават да подкарват стадата с камили по изпепеляващо горещите дюни или да сервират ментов чай на господарите си в пищните им вили в столицата Нуакшот. От поколение на поколение почти нищо не се е променило. Според борците с робството може би хиляди мавританци са в капана на тази аномалия на ХХІ век.
За местните жители нещата не стоят точно така в едно общество на расово разделение, на строга йерархия, доминирана от мавърския елит, и на масово разпространена форма на исляма, проповядваща пълното подчинение.
"Това е като да имаш овце или кози. Ако една жена е робиня, потомците й също са роби", обяснява Бубакр Месауд. Той се е родил роб и днес е водещият борец в страната срещу тази неправда. Според него декретът от 1981 г., забраняващ робството, днес няма никакъв ефект и практиката съществува в Мавритания във всичките си форми - безплатен труд, наказания, принудителен секс и др.
Мавританската военна хунта, която тази седмица подготви предаване на властта в страната след общи избори, избягва да обсъжда проблема и предпочита да говори за "следи от робство". Някои представители на светлокожия елит, традиционно управляващ страната, направо отричат да съществува подобно нещо. Настойчивите въпроси могат да предизвикат гняв, недоверие или пълно пренебрежение.
Борците срещу робството обясняват, че отношенията господар - роб са вкоренени в съзнанието на мавританците по същия начин, по който класовото разделение владее умовете на хората във Великобритания и други европейски държави.
Роден като роб
В мърлявите бедняшки предградия на Нуакшот, пълни предимно с чернокожи, свидетелствата за неизчезващото робство са безброй. "Да, вярно е. При това във вътрешността на страната е още по-зле. Личи си по начина, по който третират хората... понякога господарите убиват деца", твърди пред Ройтерс Абдарахман Улд Мохамед Абд, 52-годишен уличен търговец. Неговото име означава "син на Мохамед роба", (на арабски "абд" означава "роб"). "Това е нещо, идващо от вековете. Но вече трябва да се сложи край", казва той.
Организации за борба срещу робството като SOS-Slaves твърдят, че страх и потайност обгръщат проблема и правят трудно изкарването на светло на случаите на робство, да не говорим за вкарването им в съда. Все пък отделни случаи излизат на бял свят. Такъв например е този с Матала, чернокож мавританец, който преди две години успява да избяга от войнстващото берберско племе регуибат. Те го държали заедно със семейството му в изолираните пустинни североизточни части на Мавритания.
"Аз съм роден като роб. Цялото ми семейство, всичките ми предци са били роби на това племе. Леля ми, братята ми все още им робуват", разказва Матала. Той описва, че като малък е произвеждал дървени въглища, а после е пасъл камилите на господарите си, че се е хранил само с останките от масата им и понякога е бил връзван и пребиван дори от децата на робовладелеца. "Имам белег ето тук, където ме удариха с тояга", показва Матала дясната си буза. Запитан колко роби имат господарите му, той отговаря: "Повече, отколкото можете да преброите."
Борците с робството също потвърждават, че никой не може да каже колко са заробените в Мавритания. Страната е с размери, два пъти по-големи от тези на Франция, а населението е едва 3 милиона души, съставено от бели и чернокожи маври плюс чернокожи мавританци от няколко племенни групи. Дипломати в столицата посочват, че военната хунта е отклонила искане за разследване на въпроса. "Вероятно робството е доста разпространено. В домовете на маврите сме виждали момчета, сервиращи чай. Не знам какви са трудовите им отношения, но определено не бих искал да съм на тяхно място, разказва дипломат, пожелал анонимност. Според този дипломат бъдещият президент мавър ще трябва да се изправи пред проблема и да се опита да постигне етническо и расово равновесие. "Това е заложено в самото сърце на неравенството в тази държава."
Историците разказват, че робството се е развило в Мавритания след VІІ век, когато арабски нашественици навлизат на юг от Сахара и донасят ислямска религия, откровено разрешаваща поробването на друговерци. Всичко това процъфтява в т.нар. Транссахарска търговия с роби, в която чернокожи са ловени в Централна Африка и прехвърляни на север. Това се е случило векове преди европейската трансатлантическа търговия с роби. Има учени, които твърдят, че робството датира от хилядолетия в черна Африка.
Но в Мавритания това религиозно санкциониране на робството - както и издигането на богати арабизирани берберски замъци на господарите - е белязало цялото общество. "Тук става дума за расистка политика, за политика на доминирането", казва Булхеир, един от правозащитниците в страната. Според него ислямските закони и наследствените права поддържат живо робството, като прехвърлят собствеността от господар към сина му. Булхеир обяснява, че дори забраната от 1981 дава право на обезщетение за робовладелеца. "Държавата обаче никога не е наказала някого. Нуждаем се от закон, който да обявява заробването за углавно престъпление", допълва той. Двама от водещите лидери на изборите обещаха да направят крачка в тази посока.
Практиката обаче толкова се е просмукала в обществото, че пресича и расовите граници. Има бели роби, има дори освободени роби, които сега имат собствени роби.
---
Белите роби на днешна Англия
Преди двеста години Великобритания забранява търговията с роби, но и днес в страната се вкарват хиляди мъже, жени и деца, за да бъдат експлоатирани от трафиканти като проститутки или принуждавани да работят в нечовешки условия, докато се "откупят". Мнозина са обект на препродажби, други почти не получават заплащане по хотели, ресторанти, ферми или частни домове.
Правителството за пореден път се опитва да пресече тази търговия най-малкото защото се смята, че във Великобритания през 2003 г. е имало поне 4000 жени и момичета, подложени на сексуална експлоатация. След разширяването на ЕС на изток броят им вероятно е станал още по-голям.
Правозащитници смятат, че на Острова има и много други форми на модерно робство. Причината е, че жертвите са предмет на третата по доходност в света нелегална търговия след тази с наркотици и оръжия. Смята се, че годишно в нея се въртят 32 милиарда долара.
"За изминалите 200 години не успяхме да премахнем робството напълно. Като цяло то е премахнато по света, но в действителност процъфтява и доста хора печелят от него", казва Клара Скрживанкова, координатор в правозащитната организация Anti-Slavery International.
Днес жертвите вече не са предимно африканци. Според Poppy Project - програма за защита на жени, обект на секс трафик, водещите четири източника са Литва, Албания, Нигерия и Тайланд. Детектив Марк Понтинг, който оглавява новия отдел на лондонската полиция за борба трафикантите на хора, жените, вкарвани в страната, са продавани по 8 хиляди паунда. "Това е стока, от която престъпните мрежи живо се интересуват, защото тя им носи много пари", обяснява той.
ИСТОРИЯТА НА ДАНИЕЛА
Даниела разказва история, която британците често чуват. Тя е била на 16, когато приятел на баща й я убеждава да напусне Румъния и да работи във Великобритания като камериерка в хотел. "Когато пристигнах, разбрах, че са ме измамили. Заплашиха ме с нож и ми казаха, че ще убият майка ми и сестра ми, ако откажа да спя с мъже или потърся помощ", описва днес 19-годишното момиче, което като много свои спътници по съдба отказва да разкрие пълното си име. Похитителите й казали, че им дължи 1500 паунда за довеждането в страната и за документите, след което е откарали в апартамент, където я изнасилили, пребили и принудили да проституира, за да се върне "дълга". Даниела се измъква чак когато полицията претърсва сградата и я отвежда в убежище на финансираната от правителството Poppy Project.
В интерес на истината Даниела е нелегален имигрант - тя се промъква, скрита под камион. Но повечето бели роби във Великобритания имат паспорти на страни от ЕС и законни визи за работа. "Мнозина влизат законно, но са заробвани чрез смес от наложени им "дългове", тормоз, изземване на документите и неосъзнаване от тяхна страна какви права имат", се казва в изследване по въпроса от университета "Хъл", публикувано миналия месец.
Фейсал, готвач от Мароко, бил подмамен от обещания за добри доходи и евтина квартира в ресторант в Южна Англия. "Като пристигнах, видях, че реалността е съвсем различна. Трябваше да спя в склад без тоалетна и течаща вода и на всичкото отгоре ми вземаха по 100 паунда на седмица за него. Често отказваха да ми платят. Работодателят ме заплашваше с депортиране, ако се оплача."
ТРЯБВА ДА СЕ ДЕЙСТВА!
Растящата тревога от този проблем доведе до няколко инициативи през тези година. През януари премиерът Тони Блеър заяви, че ще подпише Конвенцията за трафика на хора на Съвета на Европа и това вече е факт. "Все още има примери на модерно робство и трафиканти, срещу които да се борим", заяви той този месец.
През март 2006 г. правителството направи по-сурови наказанията срещу трафиканти, след като през 2004 г. 23 китайци се удавиха, докато събираха морски звезди в речен естуар в Северозападна Англия. През октомври бе създаден Центърът за трафик на хора, който анализира проблема и предлага различни подходи за решаването му. Един от тях бе масираната проверка по публични домове и клубове за масаж, където бяха открити 84 секс робини, включително 12 деца.
Правозащитниците обаче смятат, че полицията се занимава с много ограничена част от проблема. "Нямаме подобни акции в сферата на принудителния труд, всички говорят само за сексуалната експлоатация. От 2004г. имаме закон срещу принуждаването на хора да работят, но нямаме нито едно дело по такъв казус", коментира Бет Херцфилд, говорителка на Anti-Slavery International.
Особено рискова група са домашните помощнички като 37-годишната Тереза от Мумбай, която работи 18 часа на ден срещу 20 паунда месечно. "Работодателката" й я карала да спи на пода, пребивала я и я душала, докато индийката не успяла да избяга благодарение на милостив съсед.
---------
Този уикенд по случай 200-годишния юбилей от премахването на робството във Великобритания правителството в Лондон одобри план за действие срещу трафика на хора, съобщи вчера британското посолство в София. Новите мерки целят защитата на невинни жертви, като паралелно с това се приемат по-строги правоохранителни мерки и се засилва информираността за този вид престъпност. Основните дейности включват:
- сформиране на екипи от специалисти, действащи по граничните пунктове
- откриване на телефонна линия за съвети относно трафика на деца
- създаване на национален координационен механизъм за спомагане на официалната идентификация на жертвите.
В петък министърът на вътрешните работи Джон Рийд подписа Конвенция на Съвета на Европа за действие срещу трафика на хора. Конвенцията регламентира рамка за минималните права и защита за всички, идентифицирани като жертви на трафика на хора.
--------------
САМО ФАКТИ
- 27 милиона души са експлоатирани без заплащане, заключвани и контролирани чрез насилие, макар робството да е забранено от всички държави.
- 218 млн. деца са използвани за работа, често в ужасни условия, граничещи с робство, твърди УНИЦЕФ.
- 126 млн. деца са жертви на най-тежките форми на детски труд, което се равнява на всяко 12-о дете на възраст между 5 и 17 години.
- 300 хил. деца са превърнати във войници в около 30 конфликта по света, някои от тях са по на 10 години.
ВИДОВЕ РОБСТВО
- задлъжняване: хората са подлъгвани или принуждавани да вземат кредит (понякога става дума дори за лекарство за болно дете), който след това се изплаща с дълги часове труд, а понякога дългът се предава и на наследниците
- принуда: нелегално наемане от хора, официални власти или партии и принуждавани да работят със заплахи за глоби и насилие
- трафик: транспортиране и/или търговия с жени, деца и мъже с цел да бъдат заробени
РОБСТВОТО ПО СВЕТА
- Oгромна част от днешните роби са в Южна Азия, вкл. Индия, Пакистан, Бангладеш и Непал
- Mилиони деца в Индия се давани за роби-прислужници от собствените си бедни семейства
- Въпреки забраната да наемане на деца под 14 години, властите в Индия твърдят, че работят 12.6 млн. деца между 5 и 14 години, което е най-голямата група деца-работници в света
- България и Румъния са сред 11-те страни, посочени в доклад на ООН като основен източник на трафик на хора; според българското МВР през миналата година 4-5 хиляди българки са били прехвърлени в чужбина; други държави в района като Молдова и Украйна също са източник на бели робини
- В Западна и Централна Африка всяка година в трафик на хора попадат 200-800 хиляди души
- В Мавритания робството е формално забранено от 1981 г., но се смята, че то е живо и до днес сред 3-милионното население, по-голяма част от което са пустинни номади
- Близо 43 хил. души са робите в Нигер, изчислява организацията Anti-Slavery International, някои от тях са родени в робство.
------------
КРАТКИ ИСТОРИИ
Сергей, чистач на риба
"Приятел от България ми каза, че може да намери място за ИТ специалист. Трябваше да платим такса за търсенето на работа и уреждането на административни въпроси. Когато пристигнахме обаче, се оказа, че нямало работа за компютърни специалисти и трябваше да започна в завод за преработка на риба. От заплатата ни вземаха големи удръжки за настаняване, транспорт, прехрана и ни оставяха само по няколко паунда на седмица. Смените започваха рано сутринта и завършваха късно вечер - не виждахме дневна светлина месеци наред. Взеха ни паспортите и ни заплашваха с депортиране и бой, ако се оплачем."
Ана, камериерка
"В родната ми Латвия приятелка ме свърза с английска агенция на намиране на работа. Когато дойдох във Великобритания, ме откараха в Хул, където трябваше да платя веднага 200 паунда само за да се регистрирам в агенцията. Работих за различни хотели в града основно като чистачка. Заплатата ми се превеждаше директно на агенцията, но тя ми даваше парите от време на време и си правеше всевъзможни удръжки. Измъкнах се, но още ми дължат пари."
Лиен, проститутка
"Прехвърлиха ме преди две години от Китай. Опитах се да избягам от леля си, която ме държеше като проститутка, след като на 13 години изгубих родителите си. Един от мъжете, които ме посещаваха, предложи да ми помогне да избягам. Каза на леля ми, че иска да се поразходим и й даде пари. После ме отведе на летището, където ме натовари за Англия с уверения, че всичко е уредил - имиграционни документи и работа. Беше мил с мен, докато пристигнахме. Остави ме в един бордей и се върна в Китай. Оказа се, че ме е препродал."
Лейла, прислужничка
"Дойдох на 29 години от Шри Ланка във Великобритания заедно със семейството, за което работех в Йордания. Господарката ме третираше ужасно и ме караше да спя на канапето в коридора. Работех по 16-18 часа на ден без нито един почивен ден през първите две години и печелех по 200 паунда на месец. Даваха ми да ям само обелки от лук и картофи и постоянно бе набеждаваха, че крада храна. Умишлено ме държаха без виза, за да не избягам. Пускаха ме извън къщата само до близкия супермаркет. Там научих за правозащитна организация, с която се свързах, и те ми помогнаха да се измъкна."
Вестник "Дневник"
Източник:
The Poppy Project
Kalayaan
Anti-Slavery International
The American Anti-Slavery Group
