Драконите не успяха да си поделят островите
Японско- Китайски конфликт, породен от съдържанието на учебниците по история
През 2005г. шумните антияпонски демонстрации които разтърсват китайските градове, прерастват в стихийни погроми над разположените в страната японски предприятия.
Формален повод за политическия конфликт между азиатските дракони стават издадените в Япония Учебници по нова история .
В тях, според китайските историци , се премълчава истината за зверствата на японските военни през периода 1937-1938, през който на окупираните от японците китайски територии са били унищожени над 150 000 души, както и за това, че Токио нито веднъж не е поднесъл извинение за тези и други военни престъпления.
Експерти считат, че ожесточеността на спора около учебниците по история не е повече от повод за изясняване на отношенията между Япония и Китай по друг много по-важен и за двете държави проблем-териториалната принадлежност на островната група Дяоюйдао (японското им название- Сенкаку) в Източно Китайско море.
Геолози, проучващи района, изказват мнението, че в прилежащите до островите територии има богати нефтени залежи. Допреди известно време тези залежи не са били разработвани поради спорния им статут, тъй като и Пекин и Токио ги считат за своя собственост. Обаче в последно време японците нарушават статуквото и започват да предоставят лицензи за добив на полезни изкопаеми от спорните територии. В Китай тези действия на японското правителство на Дзюнтиро Коидзуми се възприемат като провокация.
Китайските протести по повод съдържанието на японските учебници по история не са нещо повече от публична репетиция, целяща да покаже на Токио до какво ще доведе за Япония нежеланието й да се съобразява с националното самосъзнание и интереси на китайския дракон- пише в материал на Российская газета .
Проблемът с японските училищни учебници по история: Корея, Китай и "Фусося"
На 20 юни 2005 година в Сеул се проведоха преговори между президентът на Република Корея Но Му Хён и премиер-министръра на Япония Дзюн Итиро Коидзуми. Преговорите са били посветени, в частност, на регулярните визити на японският премиер в храм Ясукуни и проблема с японските учебници по история за средните училища.
За това , колко неудовлетворителни са били проведените преговори, може да се съди по съдържанието на изказванията на двамата ръководители. Но Му Хён по повод на политиката на Япония, в това число и образователната, отбелязва, че, "разбираемо е винаги да ни се иска да бъде пролет, но политиката е такова нещо, в което има и горещини, и хладни ветрове . На което Коидзуми отговоря, че колкото са по-хладни ветровете, толкова по-ясно след това се усеща пролетта .
През пролетта на 2005г. заглавията на корейските вестници твърдят едно и също-за изопачаването на историята на Корея в японските учебници. Корейците протестират открито, бурно и дружно. На улиците, в метрото, в музеите, в магазините, в транспорта се появяват надписи "Токдо нашата земя!", "Страна, изопачаваща историята на друга страна, е обречена на гибел!" и др. Имигрантите корейци (в Америка, Китай, на Филипините) също живо откликват на ставащото. Възмущава се не само Корея. Протести се надигат и в Китай. Счупени са стъклата на японското консулство и е извършен погром в заведенията за хранене собственост на японци в Шанхай. В новините се появяват съобщения за масовото напускане на града от японци. Подобно се случва и в Гуанджоу.
За читателите може да не е напълно ясно кои са причините за случващото се. А те са свързани със съдържанието на японските учебници по история за средните училища.
Всичко започва през 2001г., когато в Япония се издават нови учебници по история.Китайците и корейците излагат своята гледна точка по съдържанието им, но от тогава малко неща се променят. Учебниците се отпечатват в издателство "Фусося".
Какво представлява "Фусося"?
В Япония съществуват 8 основни издателства, занимаващи се с издаването на учебници по история, обаче само три от тях имат съществен дял в книгоиздаването: "Токио сесеки", "Осака сесеки" и "Фусося". Учебниците на издателство "Токио" (процентът на използваните в системата на образованието е 51,3%), както считат представителите на десните политически сили, са ориентирани към формирането в съзнанието на японците на комплекса на вината по повод родната им история . От политическа гледна точка издателството представя умерените сили в Япония. Издателството "Осака" (14%) има отношение към левите сили и е било много популярно преди 50 години, но сега неговото влияние постепенно се снижило. Учебниците на издателство "Фусося" (0,039%) се явяват най-скандалните. Независимо от ниската степен на използването им в училищата, те са се ползвали и ползват с изключителна популярност сред обикновените читатели. "Фусося", с уговорки може да се каже, че представят позицията на крайно десните сили в Япония, като трябва да се направи и уговорката, че тези сили са значително нееднородни. На практика всички те лъжат. Достатъчно е да се посочи, че в 80% от японските учебници не се споменава за мобилизацията на корейки в публичните домове на Императорската армия или за принадлежността на остров Токто на Корея.
В какво се състоят основните особености на учебниците на издателство "Фусося"?
Aвторите на тези учебници още в самото им начало заявяват, че историята не е наука (цензурата акуратно е отстранила тази позиция ). В тях също така се подчертава, че изучаването на историята е не изучаване на миналото, а на една или друга гледна точка за събитията от миналото, а написването на историята на всяка една нация е дело изключително индивидуално.
Корейската и китайска гледна точка относно изопачаването на историята от авторите на учебниците на издателство "Фусося":
1) В учебниците се твърди, че през втората половина на IV в. Пр. Хр.японците навлизат в Корейския полуостров и завладяват властта в държавата Имна (Кара). Японците помагали в борбата срещу Пекч и Когур. Корейските историци не са съгласни и не приемат по принцип тези твърдения.
2) Написано е, че Русия е имала планове за колонизация на Кория и даже е построила за тази цел военна база на Север от Корея. Ако, японците са били загубили в Руско-японската война 1904-1905 г., то Корея я очаквала съдбата на руска колония. От руските исторически документи е известно, че Русия не е имала подобни намерения.
3) Твърди се, че спорните острови Токдо (Такесима) са японска територия.планове за превръщането на Корея в нейна колония.
4) Застъпена е тезата, че корейките, които са били принудени да станат проститутки в японската армия в годините на Втората световна война, са постъпили доброволно , като корейските жени не са били преобладаващите сред армейските проститутки. По това време с Указ от 23 август 1944 г. било създадено особенно подразделение, състоящо се от жени и момичета на възраст от 12 до 40 години, трудът на които се използвал по преценка на японската армия. Много от тях били настанени в армейските публични домове.
5) Авторите на учебниците считат, че " силно се преувеличава актът на "Нанкинското клане. В същото време китайските историци застъпват тезата, че от декември 1937 до януари 1938 г. японците разрушават Нанкин, което е причинило масовата гибел на мирно население.
6) В учебниците се посочва, че войната в Тихия океан започва с цел самозащита и самоотбрана, като война за освобождаване, вече не само на азиатските народи, но и на народите от Африка.
7) Подчертава се, че насилието е неизбежно за всяка от воюващите страни и Япония в конкретния случай не се явява изключение. За потвърждаване на тази теза в учебниците се дава информация за нахлуването на съветската армия в Манджурия и американската бомбардировка с атомни бомби над Хирошима и Нагазаки.
Що се отнася до анексирането на Корея и провежданата колониална политика, в учебниците "Фусося" се посочва, че Япония се стремила да провежда политика на модернизация в колонията , политика на японизация на корейското общество, че през последните години много от корейците са били принудени да работят в японските рудници в тежки условия . Всичко това напълно съответства на историческата действителност.
Отличителна особеност на учебниците на издателство "Фусося"също така се явява и опита за частично възраждане на култът към императора. Разбирайки, че е невъзможно напълно да се възстанови предишната система на абсолютна императорска власт, авторите на учебниците, искат императорът да стане символ на обединението на целият японски народ. Корейците подозират авторите на учебниците за намерението им отново императорът да бъде обожествен, както е било по времето на епохата Мейджи : императорът е божество на земята . Фиксирайки в съзнанието на обществото предлаганият модел за осъзнаване на историята, авторите се стремят да възпитат народа в милитаристичен дух, пренебрегвайки член 9 от Конституцията на Япония, провъзгласяваща вечен мир и забрана за японската държава да прибягва към войната като средство за решаване на международни въпроси.
С какво започва всичко?
Проблемът с изопачаването на историческите факти в японските учебници е тясно свързан с японският милитаризъм. След ред неуспехи в противопоставянето на западните държави в Япония през 1868г. по инициатива на първо място, от самурайските кръгове от княжествата Сацума и Тесю,се извършва революцията Мейджи. Съединяването на традиционният японски дух със западните технологии позволява на Япония да укрепне във военно отношение Новият режим започнал да провежда националистическа политика милитаризирайки всички сфери на обществото, включително и образованието. През 1870г. се появява т.н. теория за завземане на Корея . Училищата били лишени от правото да избират учебници. В В резултат на тази политика от началото на 1870-х г. в Япония започнали да се издават учебници, изопачаващи историческата реалност за Корея. По този начин постепенно се формирало и променяло общественото мнение. Всички прекрасно знаят какво става след това. Япония, укрепвайки в икономическо и военно отношение, напълно открито започва да провежда агресивна политика спрямо Корея. Започвайки с изопачаване на историята, Япония завършва своите действия с формалната колонизация на Кория през 1910г.
Днес корейските историци са твърдо убедени, че събитията от епохата Мейджи и провежданата тогава нова образователна политика имат пряко отношение за последващите агресивни действия на Япония във външната и политика. Китайските историци също считат корейската оценка за напълно коректна. Корейците видимо умеят да извличат уроци(поуки) от миналото. Научени от горчивия опит, те знаят до какво могат да доведат нападките на Япония към многоизстрадалата корейска история
Но може ли да се влезе в една река два пъти? Да обърнем поглед към историята на втората половина на ХХ век.
Проблемът с изопачаването на историческите факти от втората половина на ХХ век в японските учебници също така е тясно свързан с японския милитаризъм и неговата оценка. След поражението във Втората световна война и подписването на 2 септември 1945г. на договора за капитулация Япония попада в зависимост от САЩ. Американската окупационна администрация предприема редица конкретни мерки (постановления) по отношение тълкуването на миналото. В частност, били въведени забрани и към афиширане на имперски стремежи и каквато и да е положителна оценка на действията на японските власти по време на Втората световна война, осъдена била политиката на милитаризъм, започнала да се провежда политика за демократизация. По инициатива на Върховния главнокомандващ съюзните войски генерал Макартър през 1945 г. поради необходимост от"морално усъвършенстване" било отменено преподаването на предметите история, география и т.н., считайки, че тези предмети са пропити прекомерно с японски милитаристически и националистически дух. От 1947г. тези предмети отново са били въведени в учебната програма, но вече като съставна част от нова дисциплина, наречена Обществознание .Също така била въведена система за избор на всеки четири години на нови учебници.
Що се отнася до съдържанието, то през втората половина на 40-те години в японските учебници все още било възможно да се намери споменаване за клането в Нанкин, Китайско-японската война, завладяването на Манджурия от японците. Обаче след издаването на новите учебници през 1949г. от тях постепенно започва да изчезва информацията, илюстрираща японската агресивна политика. Десните политически сили застъпват тезата, че наложеното от американците описание на японските действия през периода 1930-1940г. изопачава историческата истина. След подписването през 1951г. на договора в Сан-Франциско, Япония започва да се държи значително по-независимо. През 1955г. управляващата в страната партия започва да критикува Министерството на образованието, че в учебниците японците са показани като изключително жестоки. В резултат на това от учебниците изчезва информацията за военната проституция и Нанкинското клане, коригират се японските загуби в резултат от атомните бомбандировки. През следващата година управляващата партия засилва цензурата върху учебното съдържание, въвеждайки т.н. система за задължителна проверка на учебното съдържание на учебниците. В резултат на дадените указания войната в Тихия океан започва да се представя в положителна светлина, поставяйки акцент върху приносите на Япония в развитието на страните, в които навлиза по време на войната. През седемдесетте години на ХХ век се наблюдава известен застой, но през 1982 г. намиращата се на власт Либерално-демократическа партия отново внася своите много по значителни корекции. В резултат на товатерминът нахлуване (в азиатските страни) било заменено с придвижване , а що се касае до изпълняването на шинтоистките церемонии, изпълняването на които било задължително в колониална Корея през 1930г., то словосъчетанието настойчиво изискване било заменено със съвет . По повод на Нанкинския инцидент се споменава, че той става случайно.
Тези действия на японските власти предизвикват силен протест от страна на Китай и Корея. Тогава японците се съгласяват при писането на учебниците да отчитат чувствата на народите от съседните им страни. Обаче реално в Япония по това време никой не е имал намерение да пренаписва историята от китайска или корейска гледна точка.
В периода1993-1995г. в Япония се създава Комитет по изследване на историята, представляващ събрание от членове на парламента, където помъдрели от опита политици предавали своите знания на по-младите. Съдържанието на тези знания се заключават до следното:
1) Войната в Тихия океан се е водила за освобождението на Азия и започва с цел самозащита.
2) Япония не е извършвала военни престъпления. Нанкинският инцидент и военните проститутки въобще не ги е имало.
3) Борбата това е единственият ефективен път за защита на родната история.
4) За разясняване (в оригиналните японски текстове се използвало сериозния термин: "вживяване") на определена позиция е необходимо да започне движение сред народа, което да се оглави от учени и да бъде подкрепено от Либерално-демократическата партия.
През 1997 година била създадена гражданската организация "Общество за създаването на новите учебници по история", в което влизали няколко известни учени (не специалисти по японска история) Нисио Кандзи, Фудзиоки Нобукацу и др. Позицията на това общество съответствала на изложените по-горе позиции на Комитета.
Фудзиоки Нобукацу, критикувайки учебниците на издателство "Токио", вече съвършенно открито заявил, че американските окупационни войски са провеждали политика за "промиване на мозъците" на японците.
В резултат на това се е появила необходимост от написването на нови учебници. За да избави подрастващото поколения в Япония от комплексът за вината през 2001г. Обществото издава новите учебници по история, напечатани в издателство "Фусос".
По този начин, може да се каже, че официално контролът върху ситуацията преминава от политиците към учените, зад които застават правителството, финансовите кръгове (японският филиал на концерна BMW, банка "Сумимото"и др.) и СМИ (вестниците "Иомиури", "Санкей").
Как започва в Корея?
В Корея от 1975 г. по указание на премиер-министър Ким Чон Пхил започва работа за "правилното тълкуване на историята" и за "отстраняване на грешките" в учебниците на другите страни. За известно време дейността се изоставя, но през 1978г. Корейското Централно разузнавателно управление, открива в ливанските учебници по история изопачаване на корейската история. В резултат на това била създадена комисия за отстраняване на изопачаването на историята в чуждестранни издания. С тази дейност в продължение на няколко години се занимават три министерства, след което тази дейност се вменява на Института по образование и развитие на Кория. През 1982г., когато отново се изостря въпросът за изопачаването на историята в японските учебници, корейското правителство по дипломатически път изисква от Япония да коригира съответните раздели. През август същата година, когато недоволството от японската образователна политика обхваща Корея, Министерството на културата взема решение да построй мемориал в палет на годините от колонизацията. От краят на 1982 до средата на 1985г. за осъществяването на този проект са събрани като дарения от населението около 63 милиарда вонни и построен паметник на независимостта в град Чхонан.
През 2001 г., когато в Япония започва "вълната Фусося", към корейското правителство бил създаден специален комитет за предприемането на мерки по отношение на изопачаването на историята в японските учебници. В резултат на извършеното проучване комитетът конкретизира 35 пункта подлежащи според него на корекция (интересно е да се отбележи, че китайците предявяват претенции само към 8 неща в учебниците). Известно е, че към Министерството на науката в Япония бил създаден комитет, занимаващ се с тези въпроси, но до сега няма официален отговор от японска страна по повод изискваните от корейците 35 корекции.
Какво да се направи в бъдеще?
В последно време се изказват предположения, че все пак, че японските учебници по история имат някакво бъдеще.
През март 2002 г. на форума "Разбиране на историята и света на Източна Азия" проведен в Нанкин учени от Китай, Корея и Япония, обсъждащи проблема за изопачаването на историческата реалност в учебниците на издателство "Фусося", достигат до извода, че би било желателно да се напише съвместен учебник по история и скоро след това пристъпват към работа по него. Китайската гледна точка за това какъв трябва да бъде този учебник, рязко се отличава от корейската и японската.
Японските учени се съгласили да признаят агресивната-окупаторска политика на Япония, но при това изразили пожелание, че в учебника също така да се признае, че и народът на Япония е пострадал в хода на войната. Китайците се обявили против това и когато корейците все пак се съгласили с японските искания, този поврат предизвикал немалка досада сред китайските представители. Японците изразили своята неудовлетвореност от китайците във връзка с това, че китайците много подробно описват жестокостта на японците. Китайците в отговор на това внесли в учебника сведения за антияпонската борба на Гоминдана. В заключение учебникът бил написан. Независимо от повишаването на напрежението, в новите учебници са намерили място и военните проститутки (от 80 до 150 000) , между които е имало и японки (но малко на брой) и принудителната служба на корейски войници в японската армия и Нанкинският инцидент .
Съставеният учебник е бил наречен "Историята прозорец към бъдещето" (от XVI век до съвремеността) и излязъл от печат на 26 май 2005 г. в Япония и Корея и на 3 юни в Китай.
От 2002 г. се започва за разрешаване на спорните въпроси в Корейско-японският комитет за съвместно изучаване на историята. Причина за създаването му отново се явяват издадените през 2001г. учебници на издателство "Фусося". Комитет завършва работата си на 31 май 2005 г., като в последно време се водят преговори за продължаване на съвместната дейност.По време на работата си в комитета, учените успели само да обозначат основните противоречия и конкретизират сходното и различното във възприемането на историята. Но по основните въпроси японската страна не допринесла за постигането на конструктивен диалог. Били конкретизирани и разминаванията в подходите към проблема за изопачаването на историческите факти. Корейците публикували резултатите от съвместната дейност на сайтовете на Министерството на образованието, Министерството на външните работи и Централният изследователски институт по кореезнание, то японците публикували резултатите само в сайта на фонда за културен обмен между Корея и Япония. Въпросът за това по какъв начин всичко това реално ще бъде използвано (и ще бъде ли използвано въобще) при съставянето или редактирането на японските учебници, остава открит. Във всеки случай, желанието на японците да решат проблема, предизвиква в корейците силно съмнение.
А струва ли си да се опасяваме повече?
Осем учебника и множество варианти, и всичките както считат съседите с изопачаване на историята. У всички автори на учебници има несъмнено комплекс по повод Америка, от който те се стремят да се освободят по различен начин. Обаче може ли да се каже, че политиката на учебниците е специално насочена против Корея?
Япония традиционно не възприема Корея като съперник или противник, тъй като в тази роля обикновено се представя в миналото и сега Китай. Освен това между Япония и Корея съществува известно подобие в традициите в списването на тези учебници. Както японските така и корейските учебници по история не се наричат История на едикоя си държава , те носят заглавието Родна история . По този начин японците и корейците не могат да се освободят от прекомерен етноцентризъм. Що се отнася до корейските учебници, то в периодите от новата и съвременната история на практика не се откриват връзките на корейската със световната история, което значително затруднява процеса на осъзнаването на нацията и мястото и в света. За учебниците и на двете страни са характерни националистическите тенденции, размиване на границите между митовете и реалността (що се отнася до японските учебници, през 1967г. Министерството на културата специално се е обърнало с молба към авторите на учебниците за средните училища, да обезпечат историята с митове).
В Корея е подготвен национален план за реформи. За т.н. укрепване на знанията на подрастващите поколения по родната история от 2007г. историята в основните училища и гимназиите ще бъде изучавана отделена в отделен предмет. Сега тя се един от предметите от интегративната дисциплина Обществознание и се изучава като избираем предмет (както и в Япония). Учебниците ще бъдат обезпечени с издаването на допълнителни дидактически материали.
Що се отнася до японците, какво те ще решат относно учебниците по история вероятно ще стане ясно едва през 2009 г. когато ще настъпи времето на поредният избор на учебници.
Явяват ли се разглежданите проблеми толкова неразрешими, че да тревожат Източно-Азиатския регион в продължение на последните 50 години? Какво е значението на Корея в образователната политика на Япония и какво е значението на проблемите на японските учебници по история в политиката на Корея?
Япония, както и всяка друга държава, провежда политика в съответствие с националните си интереси. Причината за недоволството на Корея и преди всичко на Китай, може да свържем не толкова с изопачаването на националната им история, а с това, че съседите на Япония не желаят да настъпят промени в установената система на отношения в азиатския регион.
Възможно е японската образователна политика и учебниците на издателство "Фусося" да играят ролята на лакмус с помощта на който Япония да провежда експеримент под наименованието Проучване на отношението на населението на Северо-източна Азия , преди да предприеме много по- важни политически стъпки, се посочва в броят от юни-юли 2005г. на Сеулски вестник .
Наталья Сиротко-Сибирская
"Сеульский вестник"
Японско- Китайски конфликт, породен от съдържанието на учебниците по история
През 2005г. шумните антияпонски демонстрации които разтърсват китайските градове, прерастват в стихийни погроми над разположените в страната японски предприятия.
Формален повод за политическия конфликт между азиатските дракони стават издадените в Япония Учебници по нова история .
В тях, според китайските историци , се премълчава истината за зверствата на японските военни през периода 1937-1938, през който на окупираните от японците китайски територии са били унищожени над 150 000 души, както и за това, че Токио нито веднъж не е поднесъл извинение за тези и други военни престъпления.
Експерти считат, че ожесточеността на спора около учебниците по история не е повече от повод за изясняване на отношенията между Япония и Китай по друг много по-важен и за двете държави проблем-териториалната принадлежност на островната група Дяоюйдао (японското им название- Сенкаку) в Източно Китайско море.
Геолози, проучващи района, изказват мнението, че в прилежащите до островите територии има богати нефтени залежи. Допреди известно време тези залежи не са били разработвани поради спорния им статут, тъй като и Пекин и Токио ги считат за своя собственост. Обаче в последно време японците нарушават статуквото и започват да предоставят лицензи за добив на полезни изкопаеми от спорните територии. В Китай тези действия на японското правителство на Дзюнтиро Коидзуми се възприемат като провокация.
Китайските протести по повод съдържанието на японските учебници по история не са нещо повече от публична репетиция, целяща да покаже на Токио до какво ще доведе за Япония нежеланието й да се съобразява с националното самосъзнание и интереси на китайския дракон- пише в материал на Российская газета .
Проблемът с японските училищни учебници по история: Корея, Китай и "Фусося"
На 20 юни 2005 година в Сеул се проведоха преговори между президентът на Република Корея Но Му Хён и премиер-министръра на Япония Дзюн Итиро Коидзуми. Преговорите са били посветени, в частност, на регулярните визити на японският премиер в храм Ясукуни и проблема с японските учебници по история за средните училища.
За това , колко неудовлетворителни са били проведените преговори, може да се съди по съдържанието на изказванията на двамата ръководители. Но Му Хён по повод на политиката на Япония, в това число и образователната, отбелязва, че, "разбираемо е винаги да ни се иска да бъде пролет, но политиката е такова нещо, в което има и горещини, и хладни ветрове . На което Коидзуми отговоря, че колкото са по-хладни ветровете, толкова по-ясно след това се усеща пролетта .
През пролетта на 2005г. заглавията на корейските вестници твърдят едно и също-за изопачаването на историята на Корея в японските учебници. Корейците протестират открито, бурно и дружно. На улиците, в метрото, в музеите, в магазините, в транспорта се появяват надписи "Токдо нашата земя!", "Страна, изопачаваща историята на друга страна, е обречена на гибел!" и др. Имигрантите корейци (в Америка, Китай, на Филипините) също живо откликват на ставащото. Възмущава се не само Корея. Протести се надигат и в Китай. Счупени са стъклата на японското консулство и е извършен погром в заведенията за хранене собственост на японци в Шанхай. В новините се появяват съобщения за масовото напускане на града от японци. Подобно се случва и в Гуанджоу.
За читателите може да не е напълно ясно кои са причините за случващото се. А те са свързани със съдържанието на японските учебници по история за средните училища.
Всичко започва през 2001г., когато в Япония се издават нови учебници по история.Китайците и корейците излагат своята гледна точка по съдържанието им, но от тогава малко неща се променят. Учебниците се отпечатват в издателство "Фусося".
Какво представлява "Фусося"?
В Япония съществуват 8 основни издателства, занимаващи се с издаването на учебници по история, обаче само три от тях имат съществен дял в книгоиздаването: "Токио сесеки", "Осака сесеки" и "Фусося". Учебниците на издателство "Токио" (процентът на използваните в системата на образованието е 51,3%), както считат представителите на десните политически сили, са ориентирани към формирането в съзнанието на японците на комплекса на вината по повод родната им история . От политическа гледна точка издателството представя умерените сили в Япония. Издателството "Осака" (14%) има отношение към левите сили и е било много популярно преди 50 години, но сега неговото влияние постепенно се снижило. Учебниците на издателство "Фусося" (0,039%) се явяват най-скандалните. Независимо от ниската степен на използването им в училищата, те са се ползвали и ползват с изключителна популярност сред обикновените читатели. "Фусося", с уговорки може да се каже, че представят позицията на крайно десните сили в Япония, като трябва да се направи и уговорката, че тези сили са значително нееднородни. На практика всички те лъжат. Достатъчно е да се посочи, че в 80% от японските учебници не се споменава за мобилизацията на корейки в публичните домове на Императорската армия или за принадлежността на остров Токто на Корея.
В какво се състоят основните особености на учебниците на издателство "Фусося"?
Aвторите на тези учебници още в самото им начало заявяват, че историята не е наука (цензурата акуратно е отстранила тази позиция ). В тях също така се подчертава, че изучаването на историята е не изучаване на миналото, а на една или друга гледна точка за събитията от миналото, а написването на историята на всяка една нация е дело изключително индивидуално.
Корейската и китайска гледна точка относно изопачаването на историята от авторите на учебниците на издателство "Фусося":
1) В учебниците се твърди, че през втората половина на IV в. Пр. Хр.японците навлизат в Корейския полуостров и завладяват властта в държавата Имна (Кара). Японците помагали в борбата срещу Пекч и Когур. Корейските историци не са съгласни и не приемат по принцип тези твърдения.
2) Написано е, че Русия е имала планове за колонизация на Кория и даже е построила за тази цел военна база на Север от Корея. Ако, японците са били загубили в Руско-японската война 1904-1905 г., то Корея я очаквала съдбата на руска колония. От руските исторически документи е известно, че Русия не е имала подобни намерения.
3) Твърди се, че спорните острови Токдо (Такесима) са японска територия.планове за превръщането на Корея в нейна колония.
4) Застъпена е тезата, че корейките, които са били принудени да станат проститутки в японската армия в годините на Втората световна война, са постъпили доброволно , като корейските жени не са били преобладаващите сред армейските проститутки. По това време с Указ от 23 август 1944 г. било създадено особенно подразделение, състоящо се от жени и момичета на възраст от 12 до 40 години, трудът на които се използвал по преценка на японската армия. Много от тях били настанени в армейските публични домове.
5) Авторите на учебниците считат, че " силно се преувеличава актът на "Нанкинското клане. В същото време китайските историци застъпват тезата, че от декември 1937 до януари 1938 г. японците разрушават Нанкин, което е причинило масовата гибел на мирно население.
6) В учебниците се посочва, че войната в Тихия океан започва с цел самозащита и самоотбрана, като война за освобождаване, вече не само на азиатските народи, но и на народите от Африка.
7) Подчертава се, че насилието е неизбежно за всяка от воюващите страни и Япония в конкретния случай не се явява изключение. За потвърждаване на тази теза в учебниците се дава информация за нахлуването на съветската армия в Манджурия и американската бомбардировка с атомни бомби над Хирошима и Нагазаки.
Що се отнася до анексирането на Корея и провежданата колониална политика, в учебниците "Фусося" се посочва, че Япония се стремила да провежда политика на модернизация в колонията , политика на японизация на корейското общество, че през последните години много от корейците са били принудени да работят в японските рудници в тежки условия . Всичко това напълно съответства на историческата действителност.
Отличителна особеност на учебниците на издателство "Фусося"също така се явява и опита за частично възраждане на култът към императора. Разбирайки, че е невъзможно напълно да се възстанови предишната система на абсолютна императорска власт, авторите на учебниците, искат императорът да стане символ на обединението на целият японски народ. Корейците подозират авторите на учебниците за намерението им отново императорът да бъде обожествен, както е било по времето на епохата Мейджи : императорът е божество на земята . Фиксирайки в съзнанието на обществото предлаганият модел за осъзнаване на историята, авторите се стремят да възпитат народа в милитаристичен дух, пренебрегвайки член 9 от Конституцията на Япония, провъзгласяваща вечен мир и забрана за японската държава да прибягва към войната като средство за решаване на международни въпроси.
С какво започва всичко?
Проблемът с изопачаването на историческите факти в японските учебници е тясно свързан с японският милитаризъм. След ред неуспехи в противопоставянето на западните държави в Япония през 1868г. по инициатива на първо място, от самурайските кръгове от княжествата Сацума и Тесю,се извършва революцията Мейджи. Съединяването на традиционният японски дух със западните технологии позволява на Япония да укрепне във военно отношение Новият режим започнал да провежда националистическа политика милитаризирайки всички сфери на обществото, включително и образованието. През 1870г. се появява т.н. теория за завземане на Корея . Училищата били лишени от правото да избират учебници. В В резултат на тази политика от началото на 1870-х г. в Япония започнали да се издават учебници, изопачаващи историческата реалност за Корея. По този начин постепенно се формирало и променяло общественото мнение. Всички прекрасно знаят какво става след това. Япония, укрепвайки в икономическо и военно отношение, напълно открито започва да провежда агресивна политика спрямо Корея. Започвайки с изопачаване на историята, Япония завършва своите действия с формалната колонизация на Кория през 1910г.
Днес корейските историци са твърдо убедени, че събитията от епохата Мейджи и провежданата тогава нова образователна политика имат пряко отношение за последващите агресивни действия на Япония във външната и политика. Китайските историци също считат корейската оценка за напълно коректна. Корейците видимо умеят да извличат уроци(поуки) от миналото. Научени от горчивия опит, те знаят до какво могат да доведат нападките на Япония към многоизстрадалата корейска история
Но може ли да се влезе в една река два пъти? Да обърнем поглед към историята на втората половина на ХХ век.
Проблемът с изопачаването на историческите факти от втората половина на ХХ век в японските учебници също така е тясно свързан с японския милитаризъм и неговата оценка. След поражението във Втората световна война и подписването на 2 септември 1945г. на договора за капитулация Япония попада в зависимост от САЩ. Американската окупационна администрация предприема редица конкретни мерки (постановления) по отношение тълкуването на миналото. В частност, били въведени забрани и към афиширане на имперски стремежи и каквато и да е положителна оценка на действията на японските власти по време на Втората световна война, осъдена била политиката на милитаризъм, започнала да се провежда политика за демократизация. По инициатива на Върховния главнокомандващ съюзните войски генерал Макартър през 1945 г. поради необходимост от"морално усъвършенстване" било отменено преподаването на предметите история, география и т.н., считайки, че тези предмети са пропити прекомерно с японски милитаристически и националистически дух. От 1947г. тези предмети отново са били въведени в учебната програма, но вече като съставна част от нова дисциплина, наречена Обществознание .Също така била въведена система за избор на всеки четири години на нови учебници.
Що се отнася до съдържанието, то през втората половина на 40-те години в японските учебници все още било възможно да се намери споменаване за клането в Нанкин, Китайско-японската война, завладяването на Манджурия от японците. Обаче след издаването на новите учебници през 1949г. от тях постепенно започва да изчезва информацията, илюстрираща японската агресивна политика. Десните политически сили застъпват тезата, че наложеното от американците описание на японските действия през периода 1930-1940г. изопачава историческата истина. След подписването през 1951г. на договора в Сан-Франциско, Япония започва да се държи значително по-независимо. През 1955г. управляващата в страната партия започва да критикува Министерството на образованието, че в учебниците японците са показани като изключително жестоки. В резултат на това от учебниците изчезва информацията за военната проституция и Нанкинското клане, коригират се японските загуби в резултат от атомните бомбандировки. През следващата година управляващата партия засилва цензурата върху учебното съдържание, въвеждайки т.н. система за задължителна проверка на учебното съдържание на учебниците. В резултат на дадените указания войната в Тихия океан започва да се представя в положителна светлина, поставяйки акцент върху приносите на Япония в развитието на страните, в които навлиза по време на войната. През седемдесетте години на ХХ век се наблюдава известен застой, но през 1982 г. намиращата се на власт Либерално-демократическа партия отново внася своите много по значителни корекции. В резултат на товатерминът нахлуване (в азиатските страни) било заменено с придвижване , а що се касае до изпълняването на шинтоистките церемонии, изпълняването на които било задължително в колониална Корея през 1930г., то словосъчетанието настойчиво изискване било заменено със съвет . По повод на Нанкинския инцидент се споменава, че той става случайно.
Тези действия на японските власти предизвикват силен протест от страна на Китай и Корея. Тогава японците се съгласяват при писането на учебниците да отчитат чувствата на народите от съседните им страни. Обаче реално в Япония по това време никой не е имал намерение да пренаписва историята от китайска или корейска гледна точка.
В периода1993-1995г. в Япония се създава Комитет по изследване на историята, представляващ събрание от членове на парламента, където помъдрели от опита политици предавали своите знания на по-младите. Съдържанието на тези знания се заключават до следното:
1) Войната в Тихия океан се е водила за освобождението на Азия и започва с цел самозащита.
2) Япония не е извършвала военни престъпления. Нанкинският инцидент и военните проститутки въобще не ги е имало.
3) Борбата това е единственият ефективен път за защита на родната история.
4) За разясняване (в оригиналните японски текстове се използвало сериозния термин: "вживяване") на определена позиция е необходимо да започне движение сред народа, което да се оглави от учени и да бъде подкрепено от Либерално-демократическата партия.
През 1997 година била създадена гражданската организация "Общество за създаването на новите учебници по история", в което влизали няколко известни учени (не специалисти по японска история) Нисио Кандзи, Фудзиоки Нобукацу и др. Позицията на това общество съответствала на изложените по-горе позиции на Комитета.
Фудзиоки Нобукацу, критикувайки учебниците на издателство "Токио", вече съвършенно открито заявил, че американските окупационни войски са провеждали политика за "промиване на мозъците" на японците.
В резултат на това се е появила необходимост от написването на нови учебници. За да избави подрастващото поколения в Япония от комплексът за вината през 2001г. Обществото издава новите учебници по история, напечатани в издателство "Фусос".
По този начин, може да се каже, че официално контролът върху ситуацията преминава от политиците към учените, зад които застават правителството, финансовите кръгове (японският филиал на концерна BMW, банка "Сумимото"и др.) и СМИ (вестниците "Иомиури", "Санкей").
Как започва в Корея?
В Корея от 1975 г. по указание на премиер-министър Ким Чон Пхил започва работа за "правилното тълкуване на историята" и за "отстраняване на грешките" в учебниците на другите страни. За известно време дейността се изоставя, но през 1978г. Корейското Централно разузнавателно управление, открива в ливанските учебници по история изопачаване на корейската история. В резултат на това била създадена комисия за отстраняване на изопачаването на историята в чуждестранни издания. С тази дейност в продължение на няколко години се занимават три министерства, след което тази дейност се вменява на Института по образование и развитие на Кория. През 1982г., когато отново се изостря въпросът за изопачаването на историята в японските учебници, корейското правителство по дипломатически път изисква от Япония да коригира съответните раздели. През август същата година, когато недоволството от японската образователна политика обхваща Корея, Министерството на културата взема решение да построй мемориал в палет на годините от колонизацията. От краят на 1982 до средата на 1985г. за осъществяването на този проект са събрани като дарения от населението около 63 милиарда вонни и построен паметник на независимостта в град Чхонан.
През 2001 г., когато в Япония започва "вълната Фусося", към корейското правителство бил създаден специален комитет за предприемането на мерки по отношение на изопачаването на историята в японските учебници. В резултат на извършеното проучване комитетът конкретизира 35 пункта подлежащи според него на корекция (интересно е да се отбележи, че китайците предявяват претенции само към 8 неща в учебниците). Известно е, че към Министерството на науката в Япония бил създаден комитет, занимаващ се с тези въпроси, но до сега няма официален отговор от японска страна по повод изискваните от корейците 35 корекции.
Какво да се направи в бъдеще?
В последно време се изказват предположения, че все пак, че японските учебници по история имат някакво бъдеще.
През март 2002 г. на форума "Разбиране на историята и света на Източна Азия" проведен в Нанкин учени от Китай, Корея и Япония, обсъждащи проблема за изопачаването на историческата реалност в учебниците на издателство "Фусося", достигат до извода, че би било желателно да се напише съвместен учебник по история и скоро след това пристъпват към работа по него. Китайската гледна точка за това какъв трябва да бъде този учебник, рязко се отличава от корейската и японската.
Японските учени се съгласили да признаят агресивната-окупаторска политика на Япония, но при това изразили пожелание, че в учебника също така да се признае, че и народът на Япония е пострадал в хода на войната. Китайците се обявили против това и когато корейците все пак се съгласили с японските искания, този поврат предизвикал немалка досада сред китайските представители. Японците изразили своята неудовлетвореност от китайците във връзка с това, че китайците много подробно описват жестокостта на японците. Китайците в отговор на това внесли в учебника сведения за антияпонската борба на Гоминдана. В заключение учебникът бил написан. Независимо от повишаването на напрежението, в новите учебници са намерили място и военните проститутки (от 80 до 150 000) , между които е имало и японки (но малко на брой) и принудителната служба на корейски войници в японската армия и Нанкинският инцидент .
Съставеният учебник е бил наречен "Историята прозорец към бъдещето" (от XVI век до съвремеността) и излязъл от печат на 26 май 2005 г. в Япония и Корея и на 3 юни в Китай.
От 2002 г. се започва за разрешаване на спорните въпроси в Корейско-японският комитет за съвместно изучаване на историята. Причина за създаването му отново се явяват издадените през 2001г. учебници на издателство "Фусося". Комитет завършва работата си на 31 май 2005 г., като в последно време се водят преговори за продължаване на съвместната дейност.По време на работата си в комитета, учените успели само да обозначат основните противоречия и конкретизират сходното и различното във възприемането на историята. Но по основните въпроси японската страна не допринесла за постигането на конструктивен диалог. Били конкретизирани и разминаванията в подходите към проблема за изопачаването на историческите факти. Корейците публикували резултатите от съвместната дейност на сайтовете на Министерството на образованието, Министерството на външните работи и Централният изследователски институт по кореезнание, то японците публикували резултатите само в сайта на фонда за културен обмен между Корея и Япония. Въпросът за това по какъв начин всичко това реално ще бъде използвано (и ще бъде ли използвано въобще) при съставянето или редактирането на японските учебници, остава открит. Във всеки случай, желанието на японците да решат проблема, предизвиква в корейците силно съмнение.
А струва ли си да се опасяваме повече?
Осем учебника и множество варианти, и всичките както считат съседите с изопачаване на историята. У всички автори на учебници има несъмнено комплекс по повод Америка, от който те се стремят да се освободят по различен начин. Обаче може ли да се каже, че политиката на учебниците е специално насочена против Корея?
Япония традиционно не възприема Корея като съперник или противник, тъй като в тази роля обикновено се представя в миналото и сега Китай. Освен това между Япония и Корея съществува известно подобие в традициите в списването на тези учебници. Както японските така и корейските учебници по история не се наричат История на едикоя си държава , те носят заглавието Родна история . По този начин японците и корейците не могат да се освободят от прекомерен етноцентризъм. Що се отнася до корейските учебници, то в периодите от новата и съвременната история на практика не се откриват връзките на корейската със световната история, което значително затруднява процеса на осъзнаването на нацията и мястото и в света. За учебниците и на двете страни са характерни националистическите тенденции, размиване на границите между митовете и реалността (що се отнася до японските учебници, през 1967г. Министерството на културата специално се е обърнало с молба към авторите на учебниците за средните училища, да обезпечат историята с митове).
В Корея е подготвен национален план за реформи. За т.н. укрепване на знанията на подрастващите поколения по родната история от 2007г. историята в основните училища и гимназиите ще бъде изучавана отделена в отделен предмет. Сега тя се един от предметите от интегративната дисциплина Обществознание и се изучава като избираем предмет (както и в Япония). Учебниците ще бъдат обезпечени с издаването на допълнителни дидактически материали.
Що се отнася до японците, какво те ще решат относно учебниците по история вероятно ще стане ясно едва през 2009 г. когато ще настъпи времето на поредният избор на учебници.
Явяват ли се разглежданите проблеми толкова неразрешими, че да тревожат Източно-Азиатския регион в продължение на последните 50 години? Какво е значението на Корея в образователната политика на Япония и какво е значението на проблемите на японските учебници по история в политиката на Корея?
Япония, както и всяка друга държава, провежда политика в съответствие с националните си интереси. Причината за недоволството на Корея и преди всичко на Китай, може да свържем не толкова с изопачаването на националната им история, а с това, че съседите на Япония не желаят да настъпят промени в установената система на отношения в азиатския регион.
Възможно е японската образователна политика и учебниците на издателство "Фусося" да играят ролята на лакмус с помощта на който Япония да провежда експеримент под наименованието Проучване на отношението на населението на Северо-източна Азия , преди да предприеме много по- важни политически стъпки, се посочва в броят от юни-юли 2005г. на Сеулски вестник .
Наталья Сиротко-Сибирская
"Сеульский вестник"
Comment