В редица теми(и анкети) този проблем е засяган - понякога директно, понякога косвено. Възможно е дори да се е радвал на самостоятелна тема. Аз обаче не знам за нея и пускам нова, моя собствена, моя и собствена. Като всяка моя и собствена тема и тази ще се радва на изключително внимание от ... моя милост. Та след като в опит да се сетя за нещо което да напиша изхабих част от времето на част от потребителите и амортизирах клавиатурата си и най-лошото от всичко(изключвайки загубата на моето време) амортизирах връзките на фалангите си. Забравих дорде бях стигнал. в глупостта си. поставих нов рекорд. Явно и днес писането на тема ще бъде отложено за друг ден...
Какво е историята? Аз не знам, но в момента ми звучи ефектно "Историята е наука за времето" и мисля да се хвана за тази глупост и от нея да съставя едно-две изречения. Като става дума за "времето" трябва ясно да си дадем сметка, че то е относително понятие. Много относително. Но нас не ни интересува онова, чак толкова относително време, което е обект на изследване на физиците. Интересува ни онова време дето е обект на историците. Защото историята се занимава с времето, но от друг ъгъл - този на обществените изменения. Последното би могло да ни подлъже, че историята е наука за обществото. Не е. Историята използва обществото за маркер отчиташ измененията на времето. И тук е разликата между историята и физиката. Физиката работи с хомогенно време, естествено като оставим настрана относителността му. Историята от своя страна работи с изключително случайно и неравномерно, многосъставно,даже бих използвал думата квантово време. Ако не ми вярвате може да отворите който и да е исторически труд, книга, студия, статия, божидарщина(уникален вид произведение). Вътре няма да откриете "нормално" време - то плава и прескача, връща се и пак напредва, заспива на място или напълно изчезва. Почти разбирам какво искам да кажа, но това не е страшно - ще се оправя все някак.
Та да се върнем на историята и физиката, науките за времето, а някъде между тях се подвизава хронологията, която макар и да е логия , не е наука. Тя е много по-физична в отношението си към времето, то при нея следва един ред, на моменти направо е неотличимо от физическото(е вярно, като изключим относителността), но в друг момент се отклоня към историята посредством страшни дупки и споменаването на някакви обществени и лично човешки събития.
Като гледам на око и ми се струва, че вече има към 500 думи, че и малко отгоре, а аз още не съм стигнал до нещо смислено. Лошо. Лоши неща вещае туй, пак няма да излезе нищо "полезно" от писаниците. Все някой път ще се получи, надеждата умира последна. Но въпроса за надеждата е от друг ден, друго време, друго настроение и май друга физика.
Мисълта ми беше за историята, обществото и времето. Не твърдя, че обществото няма никакво отношение към историята, а само че то е вторично. Обществото не е интересно на историята(любопитно колко глупаво се съчетават тези думи, някой трябва да предупреждава) като самостоятелен феномен, а само като на белег в времевите криви. Историците винаги разглеждат обществото като статичен обект, като точка. Отделните статични състояния на обществото биват свързани в крива, която в крайна сметка и наричаме история. А може и историческо-времева крива. Въпрос на идиотизъм.
Нека погледнем какво казват примерите за историята и времето. Имаме писмена и безписмена история, защо? Делението се обуславя от способността ни да построим крива на времето. Писмото е сравнително надежден източник за състоянието на обществото, съответно наличието на достатъчен обем на информация за промените. Когато то отсъства трудно се намират точки за графиката. Налага се да историците да прибегнат до по-груби методи. Резултата е крива, която е повече права. Точките са въпрос на отношение на конкретният учен и естествено на химия - каменна, медна, бронзова, че даже и желязна ери или епохи(въпрос на школа). Интересува ли го историка материала, с който хората са си разбивали главите? Не, важно е къде е настъпила промяна, къде времето е направило завой.
Или при по-голяма отдалеченост можем да видим друга периодизация - античност, средновековие, модерно време. Май произлизаше от Петрах, но не съм сигурен, а и няма никакво значение. Важното е, че отново виждаме същото - драстичен завой. Тук не е съществен процеса на промяната, а самата промяна, която се разглежда почти като намеса deux ex. Но тук можем да направим и следващото си наблюдение към историко-времето - то има склонност към специализация. За точки се избират социалните промени, но не равномерно. Избират се предимно политическите такива. Човек поставя политическото на първо място, в историята е същото. Политическата промяна е най-често срещаната граница в историческата периодизация. Не твърдя, че икономическите, културните и други промени нямат място, а че те са второстепенни - имат значение за специализираните дялове или като източник на политически промени. Ето да погледнем преминаването от натурално-стоково към фискално стопанство и обратното, те не се явяват значим момент за историята и съответно не са граници на периоди. Виж политическите резултати от тях са вече вододел.
Ако продължим вглеждането си в похвата на историята ще открием още един феномен - насилието е най-често срещаният обект. Не просто политически промени, а войни и революции, бунтове или в краен случай убийства слагат начало или край на отделните исторически етапи. Може ли да кажем, че не политическите промени, а изблиците на насилие са пунктовете на историята? Не. Насилието е проявление на политическото. Нещо повече, насилието е най-честият, най-драстичният и най-забележимият метод за политическа промяна. Макар и с много уговорки може да се каже, че насилието е двигател на историята. Нека погледнем историческите периоди. За края на Античността редовно се сочи т.нар. падане на Рим. Края на Средновековието редовно се правят опити да се свърже ту с падането на Константинопол, ту с края на Стогодишната война, а в краен случай с Италианските войни. Ако погледнем пък по-новото време откриваме още по-силна тенденция на първенство на насилието. Френската революция, Франко-Пруската война, Великата война, Втората Велика война, Студената война(която на заключителният си етап стана още по-малко студена). Или модерната българска история - Освободителната война, Балканска война, Междусъюзническа война, Великата война, Втората Освободителна война.
Когато настъпват сериозни политически промени без сериозен изблик на насилие, то те самите стават граница. Важна в случая е промяната, а не начина за достигането и. Без война! Чудесно, без война. Но важното е да са политически - някой да използва излитането на човек в космоса, кацането му на Луната или нещо подобно за периодизация? Не, както не се използва изобретяването на парната машина, печатната преса, кламера или плуга. От историческа гледна точка това не са достатъчно значими събития за да се явяват завой на историята и съответно не са начало или край(а най-точно и двете) на периоди.
Вярно в специализираните дялове на науката можем да срещнем и такива събития, които да се използват в периодизацията, но това е само резултат от "специализацията". За историята на медицината е важно кога е изобретен пеницилина, за Историята - не.
И понеже вече сигурно съм уморил всеки неразумен юруд, дръзнал да изпита здравината на нервите си, ще се поставя точката тук. Искаше ми се да кажа и няколко думи за отношението история-памет-време, но е по добре да го оставя за друг път, пък и достатъчно време загубих днес.
__________________________________________________ _________
1. Напълно съзнавам, че много от нещата, а по-вероятно всички, които съм написал са не просто спорни но очевидно погрешни. Въпреки това аз си ги харесвам защото са мои, ако някой ден ги прочета ще си променя мнението, но вероятността за това е малка. Във връзка с горното напомням за съществуването на изказвания, характеризиращи ме като нетърпим, злопаметен и непонасящ критика.
2. Словоблудството от този тип не само е резултат от тежки психически увреждания, но и предизвиква такива, както у извършителя, така и върху потърпевшите.
3. Не изпитвам никаква ревност към темата, заглавието на темата, което може да бъде заменено с по-подходящо.
Какво е историята? Аз не знам, но в момента ми звучи ефектно "Историята е наука за времето" и мисля да се хвана за тази глупост и от нея да съставя едно-две изречения. Като става дума за "времето" трябва ясно да си дадем сметка, че то е относително понятие. Много относително. Но нас не ни интересува онова, чак толкова относително време, което е обект на изследване на физиците. Интересува ни онова време дето е обект на историците. Защото историята се занимава с времето, но от друг ъгъл - този на обществените изменения. Последното би могло да ни подлъже, че историята е наука за обществото. Не е. Историята използва обществото за маркер отчиташ измененията на времето. И тук е разликата между историята и физиката. Физиката работи с хомогенно време, естествено като оставим настрана относителността му. Историята от своя страна работи с изключително случайно и неравномерно, многосъставно,даже бих използвал думата квантово време. Ако не ми вярвате може да отворите който и да е исторически труд, книга, студия, статия, божидарщина(уникален вид произведение). Вътре няма да откриете "нормално" време - то плава и прескача, връща се и пак напредва, заспива на място или напълно изчезва. Почти разбирам какво искам да кажа, но това не е страшно - ще се оправя все някак.
Та да се върнем на историята и физиката, науките за времето, а някъде между тях се подвизава хронологията, която макар и да е логия , не е наука. Тя е много по-физична в отношението си към времето, то при нея следва един ред, на моменти направо е неотличимо от физическото(е вярно, като изключим относителността), но в друг момент се отклоня към историята посредством страшни дупки и споменаването на някакви обществени и лично човешки събития.
Като гледам на око и ми се струва, че вече има към 500 думи, че и малко отгоре, а аз още не съм стигнал до нещо смислено. Лошо. Лоши неща вещае туй, пак няма да излезе нищо "полезно" от писаниците. Все някой път ще се получи, надеждата умира последна. Но въпроса за надеждата е от друг ден, друго време, друго настроение и май друга физика.
Мисълта ми беше за историята, обществото и времето. Не твърдя, че обществото няма никакво отношение към историята, а само че то е вторично. Обществото не е интересно на историята(любопитно колко глупаво се съчетават тези думи, някой трябва да предупреждава) като самостоятелен феномен, а само като на белег в времевите криви. Историците винаги разглеждат обществото като статичен обект, като точка. Отделните статични състояния на обществото биват свързани в крива, която в крайна сметка и наричаме история. А може и историческо-времева крива. Въпрос на идиотизъм.
Нека погледнем какво казват примерите за историята и времето. Имаме писмена и безписмена история, защо? Делението се обуславя от способността ни да построим крива на времето. Писмото е сравнително надежден източник за състоянието на обществото, съответно наличието на достатъчен обем на информация за промените. Когато то отсъства трудно се намират точки за графиката. Налага се да историците да прибегнат до по-груби методи. Резултата е крива, която е повече права. Точките са въпрос на отношение на конкретният учен и естествено на химия - каменна, медна, бронзова, че даже и желязна ери или епохи(въпрос на школа). Интересува ли го историка материала, с който хората са си разбивали главите? Не, важно е къде е настъпила промяна, къде времето е направило завой.
Или при по-голяма отдалеченост можем да видим друга периодизация - античност, средновековие, модерно време. Май произлизаше от Петрах, но не съм сигурен, а и няма никакво значение. Важното е, че отново виждаме същото - драстичен завой. Тук не е съществен процеса на промяната, а самата промяна, която се разглежда почти като намеса deux ex. Но тук можем да направим и следващото си наблюдение към историко-времето - то има склонност към специализация. За точки се избират социалните промени, но не равномерно. Избират се предимно политическите такива. Човек поставя политическото на първо място, в историята е същото. Политическата промяна е най-често срещаната граница в историческата периодизация. Не твърдя, че икономическите, културните и други промени нямат място, а че те са второстепенни - имат значение за специализираните дялове или като източник на политически промени. Ето да погледнем преминаването от натурално-стоково към фискално стопанство и обратното, те не се явяват значим момент за историята и съответно не са граници на периоди. Виж политическите резултати от тях са вече вододел.
Ако продължим вглеждането си в похвата на историята ще открием още един феномен - насилието е най-често срещаният обект. Не просто политически промени, а войни и революции, бунтове или в краен случай убийства слагат начало или край на отделните исторически етапи. Може ли да кажем, че не политическите промени, а изблиците на насилие са пунктовете на историята? Не. Насилието е проявление на политическото. Нещо повече, насилието е най-честият, най-драстичният и най-забележимият метод за политическа промяна. Макар и с много уговорки може да се каже, че насилието е двигател на историята. Нека погледнем историческите периоди. За края на Античността редовно се сочи т.нар. падане на Рим. Края на Средновековието редовно се правят опити да се свърже ту с падането на Константинопол, ту с края на Стогодишната война, а в краен случай с Италианските войни. Ако погледнем пък по-новото време откриваме още по-силна тенденция на първенство на насилието. Френската революция, Франко-Пруската война, Великата война, Втората Велика война, Студената война(която на заключителният си етап стана още по-малко студена). Или модерната българска история - Освободителната война, Балканска война, Междусъюзническа война, Великата война, Втората Освободителна война.
Когато настъпват сериозни политически промени без сериозен изблик на насилие, то те самите стават граница. Важна в случая е промяната, а не начина за достигането и. Без война! Чудесно, без война. Но важното е да са политически - някой да използва излитането на човек в космоса, кацането му на Луната или нещо подобно за периодизация? Не, както не се използва изобретяването на парната машина, печатната преса, кламера или плуга. От историческа гледна точка това не са достатъчно значими събития за да се явяват завой на историята и съответно не са начало или край(а най-точно и двете) на периоди.
Вярно в специализираните дялове на науката можем да срещнем и такива събития, които да се използват в периодизацията, но това е само резултат от "специализацията". За историята на медицината е важно кога е изобретен пеницилина, за Историята - не.
И понеже вече сигурно съм уморил всеки неразумен юруд, дръзнал да изпита здравината на нервите си, ще се поставя точката тук. Искаше ми се да кажа и няколко думи за отношението история-памет-време, но е по добре да го оставя за друг път, пък и достатъчно време загубих днес.
__________________________________________________ _________
1. Напълно съзнавам, че много от нещата, а по-вероятно всички, които съм написал са не просто спорни но очевидно погрешни. Въпреки това аз си ги харесвам защото са мои, ако някой ден ги прочета ще си променя мнението, но вероятността за това е малка. Във връзка с горното напомням за съществуването на изказвания, характеризиращи ме като нетърпим, злопаметен и непонасящ критика.
2. Словоблудството от този тип не само е резултат от тежки психически увреждания, но и предизвиква такива, както у извършителя, така и върху потърпевшите.
3. Не изпитвам никаква ревност към темата, заглавието на темата, което може да бъде заменено с по-подходящо.
Comment