Камикадзе в сравнение с муджахедите - разлики

[von Danitz]

Не знам, тези дни се зарових по-сериозно в историята на Япония, може би подтикнат (ще каже някой, едно несериозно чувство) от играта която джиткаме с Одзава. Не, едва ли е вярно, просто, времената когато изгълтвах като топъл хляб всичко свързано с Втората Световна Война в Пасифика, отдавна минаха, но на 16-17 години, едва ли съм имал сериозно отношение към морален кодекс и психология на личността, подбуди и други мъгли. Интересуваше ме информация, съединения, командири, решения, дивизии, ескадрили, скорост на кораби и така....

Попаднах на една история на японския дух , "БУШИДО: ДУХЪТ НА ЯПОНИЯ" от Инадзо Нитобе , сравнително нова, издадена, ура, на български.

Сега, хората или имат романтична представа за Островите на Изгряващото слънце като страна на достойнството, морала и изкуствата, или ги смятат за изроди, ала "Токийския процес". Аз търся пък информация. Чета там писмото на един 25 годишен лейтанант, служил при оставилият спомени (уви, достъпни на руски в Милитерата, макар, че едва ли е подозирал, че ще бъде преведен точно пък на руски, истински свидетел на зараждането на "движението" на камикадзетата) майор Накаджима.

По това време, битката за Лейте 44, вече е било мода, пилотите, тръгнали на този последен бой, да оставят писмо на близките си. Японският младеж, в писмото до дъщеря си, надминава римляните. Няма нито дума за Императора или за Япония, нио за смъртта изобщо. При това той пише на бебе, което няма да го запомни. Скромно му предлага да отиде в един планински храм, ако желае да го види, да се вгледа в статуята на Буда и ще го види. Плюс това му съобщава , че има и негови снимки в семейния албум. Моли го да бъде добро, да обича и почита всички хора. Атмосферата е ведра, наистина. Ясен ум, съзнателни действия. За японският пилот, както съобщава и Накаджима, това не е фатална постъпка, не е самоубийство, това не е и акт на отчаяние. Просто изпълнение на дълга, спасява родината, но спасява и Света и ценностите които управляват Света. Модерно виждане, Армагедон и мисията на Брус Уилис не са по-различини.

От друга страна ми хрумва за безкрайните атентати в Багдад и околностите. Това не е същото, но, хайде това е мое мнение. "Аллах акбар" какъв боен вик е? Нямаме пари, децата ни нямат обувки, а вие грабите петрола ни??

Някой ще сподели ли своето мнение?

[Amazon]

Темата е прекалено филосовска, за да се даде прагматично обяснение на тези две явления.
И в двата случая става дума за война. И в двата случая движещата сила е отчаянието. Умираш за нещо в което вярваш, по безмислен и общо взето безполезен начин. Приликите обаче свършват до тук.
Според мен е некоректно да се сравняват Японските пилоти и "Воините на Аллах". Едните са "Атентатори", а другите "Войници". При самоубийствените атентати, много често жертвите са или цивилни, или хора нямащи нищо общо със силите накарали атентатора да организира групова, еднопосочна екскурзийка до небесните селения. От тази гледна точка е по-удачно да ги сравняваме със съюзническите бомбардировки над Дрезден, отколкото с Японците.
Целите на пилотите Камикадзе, са си чисто военни. В тази връзка всеки пилот, кашик, танкист, моряк през ВСВ, приел неравна битка, с огромен риск, не е много далеч като себеотрицание и мотивация от пилот-камикадзе. Все едно да сравним Огнян Сапаревски, с един нещастник отгледан в мизерията на бежански лагер, напълно необразован, с промит от религия и омраза мозък и странна от наша гледна точка ценностна система. Не коментирам кой е истиския създател на този "нещастник", но е факт, че подходящо манипулиран, той се заразява с хепатит, увива се в експлозив и се взривява в някое кафе в Малайзия, Турция, Израел...списъкът е дълъг.
От друга страна, може би за разлика от Японците, Арабите постигат целите си. Ако не бяха кървавите атентати, като започнем от олимпиадата в Мюнхен и стигнем до 9-11, какво щяхме да знаем днес за Палестинците? Както казах, темата е неприлично философска

[Dinain]

един нещастник отгледан в мизерията на бежански лагер, напълно необразован, с промит от религия и омраза мозък и странна от наша гледна точка ценностна система.

Само недейте да използвате този стереотип. Това ще е огромна грешка. Голяма част от самоубийците или "конвенционалните" терористи на най-различни организации са не просто средна класа, ами високо образовани и богати. Вижте например 9/11, атентатите в Лондон и Мадрид също - хора граждани на западни страни, част от тях студенти, част от тях от заможни семейства въобще не може да става дума за отчаяние тук. Отчаяние от какво?! Семейството на Осама е от най-богатите родове в С. Арабия, самият той се е готвел да заеме висш пост в семейния бизнес, когато му е щукнало да прави джихад в Афганистан - никакъв бежански лагер, бедност и отчаяние няма тук...

[von Danitz]

Темата е прекалено филосовска, за да се даде прагматично обяснение на тези две явления.

Така е, съзнавам тази първоначална слабост на темата, но от друга страна проблемът с живота и смъртта и това за какво си заслужава да се умре, си е извечно военна тема.

Целите на пилотите Камикадзе, са си чисто военни.

И това е така, но не става ли дума само за това, че въпреки унищожителността си, войната в океана е била все пак чиста война, лукс който няма днес. Или поне за японците. И враговете ли развратиха войната?

Като цяло бих искал да насочим вниманието си към психологията на камикадзетата. Умират за нещо, за което си заслужава. В реда на нещата е. То е нещо което си идва естествено. Ако сте гледали всеки филм за някаква национално-освободителна война, такава саможертва присъства. Тя не е саможертва даже. Тя е това което те прави човек. А как е при бунтовниците-самоубийци. Пари ли, вяра ли, бизнес, социална практика, застраховка за семейството, както също го изкарват?

[Dinain]

Не знам. Мога само да препоръчам този филм, които дава поне част от отговорите:

http://imdb.com/title/tt0445620/

[von Danitz]

Този филм стана бая известен, но ми е интересно как беше приет например http://www.imdb.com/title/tt0434409 където един привърженик на демокрацията приучава например Натали Портман да не се страхува от смъртта в името на свободата. Доста комплицирано става, наистина.

Нормалните общества, в смисъл: дали образование, работа, възпитание и перспектива пред членовете си, се смятат свободни да поискат саможертва в името на следващите поколения от своите членове. Това , разбира се, ако имат перспектива. Но примерно при комунистите или при палестинците, въпроса изобщо не стои така. Стои, по-скоро, за Бога или против него. Ужасна работа. Едно са традиционни, консервативни структури, друго са урук-хай с бомба на гърба.

Но не може пък да не се мисли за това, и да не се търси решение, не е нормално само да му се дава определение, от типа "терористи" или "самоубийци"

[Amazon]

Ето мнението на Джек Лондон по въпроса, което мисля е много по-близко до нашия начин на мислене/поне лично до моя/, отколкото Японското, или Арабско-Персийското.
Богът на неговите деди

[Dinain]

Страхотен разказ, Амазон! Благодаря

[von Danitz]

Да, и аз не го бях чел, добър.

Но сега, нека да се опитам да върна разговора към заглавието на темата. Имаше един почин с изброяването. Амазон вече каза, и за това ще започна така:

1. Камикадзетата са насочени към военни, официални , легитимни цели, муджахедите в повечето случаи към цивилни, но не задължително.

2. Камикадзетата имат сравнително малко на брой победи и като цяло в контекста на конфликта пренебрежим успех, макар че например при двете вълни от по около 180-200 камикадзета край Окинава е било доста зрелищно, самоубийците-ислямисти са също зрелищни, но вече и доста силни медийно и като цяло печелят, поне на този етап

Оттук идва въпросът за оръжията на противника. Във Втората световна война Америка има огромна военна мощ, но създадена от икономическа, финансова и енергийна такава. В конфликта от зората на 21 век, (Война на цивилизациите?!) американците пак са в същото положение, но самоубийствените атаки се изместват от удари по въоръжените им сили към удари по икономика и финанси. Така ли е? Съгласни ли сте?

И после психологическо въздействие върху противника, тук пак се връщаме неизбежно към философията. В свят залегнал на гледна точка "тук, сега и веднага" - смъртта на решителни хора, муджахеди действа парализиращо. Хора които не държат на живота си са много по въздействащи на акционери, чиновници или домакини отколкото за военни! Ерго, имат психологическо превъзходство.

[Dinain]

Мисля че можеш да загърбиш икономическите и финансовите поражения, защото те са вторични, пряка последица от психологическия ефект.
А какви да тези "муджахеди"? "Шаид" е термина... мъченик (martyr).

[von Danitz]

бе ако искаш и фейдакини ще им викаме

[Dinain]

Ако имаш предвид "фадеин", това е съвсем друго Както и "муждахедин" (ако това имаш предвид с "муджахеди")

[von Danitz]

имам предвид атентатори-самоубийци в Близкия Изток и свръзнатите с него удари в Персийския залив, Индия, Западна Европа и Щатите. Ти какво мислиш че имам предвид, религиозна общност или дервишкия орден?

[Thorn]

муджахидин не е ли някакво множествено число от муджахид. Нещо като талиб и талибан.

[Dinain]

Вероятно е, но както обикновенно, в чуждите езици като българския е възприето наименованието "муджахедин(и)" и "талибан(и)".
@Даниц, откъде да знам какво имаш предвид... "фадеин" не е нито едно от двете, а и много хора бъркат понятията.