Началото на модерността

[albireo]

Ако можем да посочим едно събитие или явление в световната история (колкото и условно в случая да е фокусирането в една точка), като отправна точка на тази епоха, която обобщено наричаме модерна, кое ще е то?
Очевидно е, че в нашето обществено развитие, колкото и плавен и размит да е процесът на промяна (в глобално-времеви, а и в социален план) съществуват белези, които отграничават дадено състояние от не-модерността и го превръщат в модерност. Така че в по-общ смисъл темата е за тези белези, които характеризират това състояние (за което btw приемаме, че е в своя залез и започва да отмира, щом говорим за пост-модерност), за онези неща, които внасят качествена разлика и бележат една същностна промяна, която превръща предишното състояние в модерно.
Дал съм няколко възможни отговора, като вие можете да посочите и нещо различно. При всички отговори без първият, аргументацията е желателна, а при отговор "друго" приемете, че е задължителна.

[cesar]

Въпросът за началото на модерноста ми прилича донякъде на спора за края на Средновековието.Едва ли едно събитие може да покрие цялата сложност на една такава промяна,като настъпването на модерното време.А и изниква въпроса - какви критерии да се следват.Културни,икономически,военни,стопански или може би всичко накуп,както си мисля,че трябва.

[Guy de Mont Ferrand]

Аз съм за буржоазните революции, макар че английската и нидерландската са още по-ранни. Но след френската дори и най-закостенелите и ретроградни държави се сещат, че трябва да променят нещо.

[cesar]

А може би началото на модерноста е поставено от Просвещението и последвалият го Просветен Абсолютизъм.Защото Френската революция черпи цялата си идеология,поне така си мисля,от идеите на Просвещението,и най-вече от творчеството на Русо.В политически план може да приемем,че тя поставя началото,но в идеологически,границата се отмества назад.Но в случая с революцията говорим за възраждането на републиката и нейната ценностна система,което е било напредък за онази епоха,но доказва,че не действа.А в икономически план?То тогава границата трябва да се отмести.Аз поне си мисля,че едва ли ще намерим събитие,което да обхване в нужната цялост Модерноста,като явление,във всичките и аспекти.Мисля си,че между двете епохи-Средновековие и Новото време(епохата на Модерноста),трябва да се определи нещо,като буферна зона,граничен период,в който са възникнали всичките предпоставки за зараждането на Модерноста.

[gollum]

Вижте, тези неща май многократно сме ги писали и объсждали. И всеки път се стига до едно неизбежно, помоему, заключение, че при всички случаи става въпрос за сложни неравномерно протичащи процеси, които едва погледнати откъм бъдещето добиват цялостен и осмислен вид (по-философски, ако ми позволите тази волност в изразяването, сме обсъждали този въпрос в тази тема). В този смисъл всякакъв опит за периодизиране и особено за прокарване на граници е дан на стремежа ни към организираност и подреденост на историята, а не е част от нещата, които изследваме, а следователно е и безсмислен, освен от гледна точка на педагогическата яснота (и само в рамките на един педагогически процес има някакъв смисъл). Т.е. тези периодизации, разграничавания и конкретни събития/дати най-много могат да са част от инструментариума, чрез който се опитваме да осмислим случилото се (подобно на извеждането на различни "чисти типове", които несъменно са идеални и не се срещат в реалността, но ни помагат да осмисляме реалните явления) и е хубаво да се помни, че те не са цел, а само средство, при това техническо по смисъла си.
Така че съм напълно съгласен с Вас, cesar. Както и да осмисляме "моредността" (или "индустриалната епоха"), то ще се окаже, че тя не е нещо единно а съвкупност от множество порцеси и явления, които започват по различно време и се развиват от различни посоки, всякакво обобщаване е съвсем безсмислено.

[Tom_Calm]

Човек е устроен така, че да се стреми да осмисля нещата. Когато обаче тези неща са твърде многообразни, преплетени и разноцветни някои хора се опитват да ги опростят за да ги разберат. За съжаление така правя и аз. Чувствам се по-комфортно, когато нещата са категоризирани и класифицирани А вие
Сериозно. Съгласен съм с cesar за буферния период. В него трябва да маркираме всички онези важни за тогавашните хората които изменят света в политически, културен и икономически аспект. Накратко това е един разтегнат период започнал навярно с Гутенберг и завършил чак с Морз. Когато пък можем да кажем, че е поставено началото на "информационното" летоброене.
Относно анкетата. Модернизма в литературата и изкуствата -това провокиращ въпрос ли е?

[княз Крылов]

Ако приемем модернизма като оформяне на обществото с принципите на устройство, тенденция на процесите и етически параметри които господстват в настоящия момент - то събитието е ВСВ. След него започва процеса на глобализацията, който ще е знаме на човечеството още дълги години. След него започваме да се превръщаме в едно общество в което информацията се превръща в стока и покрай това се развиват комуникациите като начин да се обменя тази стока. След него (събитието) започва електроната ера в която ние живеем и сега. След нея (войната) се промени и самата концепция на воденето на войни - появата на атомно оръжие, преминаване от мащабни войни към локални военни конфликти. Реално погледнато след ВСВ имаме вече 60 години без една мащабна война (най-вече поради промяната на световните баланси и въвеждането на нови доктрини във самия начин на водене на военни действия в съответствие с новите технически средства).

Та ако търсим , кое събитие е "люлката на днешното общество" - то това е ВСВ.

[ivan_kunchev]

А, че според мене ПСВ всъщност пречупва човечеството, ако говорим за това. Ама тука въпросът май не е кое събитие го прави, а кое е начало на модерността. То е цял комплекс от фактори. Кой е приоритетен... Дайте да видим какво е първо модерност, пък тогава да търсим нейните корени.
Една от характерните черти ми се струва изчезването или отслабването на усещането за истината. Колкото гледни точки, толкова и истини - това гласи законът на модерността (или на пост-модерността). "Успоредност" на истините - абсурдно звучи, но такъв е нейният характер, така да се каже.

[gollum]

Съвсем на място поставяш въпроса, Иван Кунчев . Да си призная, точно в този момент не бих се нагърбил със сизифовския труд по съставянето на отговор, па дори и бегъл (а и точно сега слънцето блести много пирятно в прозореца и някак повече ме избива на поетични видения (или сън ), отколкото на трезва мисъл), но определено въпросът поразява съвсем точно досегашния недостиг на тази дискусия.

"Успоредност" на истините - абсурдно звучи, но такъв е нейният характер, така да се каже.

- на мен не ми звучи никак абсурдно, което вероятно идва да ми подскаже, че се намирам съвсем навътре в постмодерността до степен, че да спра да я различавам от всичко останало .

[mitaca]

Абсолютно съгласен!

Ако приемем модернизма като оформяне на обществото с принципите на устройство, тенденция на процесите и етически параметри които господстват в настоящия момент - то събитието е ВСВ. След него започва процеса на глобализацията, който ще е знаме на човечеството още дълги години. След него започваме да се превръщаме в едно общество в което информацията се превръща в стока и покрай това се развиват комуникациите като начин да се обменя тази стока. След него (събитието) започва електроната ера в която ние живеем и сега. След нея (войната) се промени и самата концепция на воденето на войни - появата на атомно оръжие, преминаване от мащабни войни към локални военни конфликти. Реално погледнато след ВСВ имаме вече 60 години без една мащабна война (най-вече поради промяната на световните баланси и въвеждането на нови доктрини във самия начин на водене на военни действия в съответствие с новите технически средства).

Та ако търсим , кое събитие е "люлката на днешното общество" - то това е ВСВ.

:tup: :tup: :tup:
Аз съм привърженик на друг вид деления по отношение на историята на обществените или политико-икономическите отношения. А именно отношението, по- точно коя е най-ценната стока/продукт. Т.е. историята на човешките общества да не се дели на робовладелски, феодален, капиталистически и т.н. строеве, а период в който земята е такава стока (в случая стока не е най-добрия термин), след това индустриалните продукти независимо дали са въглища, стомана, вълна или нефт и след ВСВ ИНФОРМАЦИЯТА (ся идеята не е моя, а мисля на Тофлър (ако греша не ме съдете строго :1087: )).
А анкетата на albireo, според мен визира историята преди ВСВ, аз гласувам за Френската Буржоазна Революция и по-точно за Наполеоновите войни. И идеята ми е, че въпреки, че Английската и Холанската са доста по-рано, те са изолирани. Докато Наполеоновите войни донасят тези идеи във всяко кътче на Европа (верно в повечето случаи със щикове).

[княз Крылов]

Мда въпроса " какво е модерност?" е доста актуален в темата - аз го разглеждам от гледна точка на "модерно общество" = "настояще общество", което не е съвсем точна историческа модернизация, тъй като определя не конкретно закотвен момент в историята а момента спрямо който се прави съпоставка.

модернизъм като течение в музиката, изобразителното и литературното изкуство, както и в много други области е доста условно - но ако приемем че изкуството е отображение на състоянието на "душата" на социума - то едва ли би трябвало да се различават по датировка (макар че често изкуството става предвестникът на епохата и идва малко по-лано от самата епоха носеща прокламираните от него качества).

Що се отнася до Наполеоновите войни - не мисля че те промениха обществото много. това бе авантюра ала-Александър - интензивно териториално разширение след което административната асимилация и инфраструктурната организация просто не успяваше да подтичва. Тоест нищо общо със по-късната доктрина за завладяване на по-малко в даден етап от войната, но веднага провеждане на програма за "приобщаване" на покорените територии.

Също така наполеоновите войни не носят някакво социално послание. наполеон не носи революцията на щиковете си. той носи хаос срещу който другите трябва да се обеденят - по-скоро това е най-ярък пример за древната (родена още в ренесанса) политика за баланс на силите. Дори не е точка обуславяща залеза, а именно доказваща превъзходството на баланса на силите и доказваща нуждата от него. И така чак до Първата световна война в която доктрината за Европейски баланс се разбива с намесата на външна не-европейска сила. лично аз бих отделил ПСВ и следвоенния период за една прилюдия към модернизма, но събитето бележещо началото му (в смисъла на модернизъм който описах по-горе) определено е ВСВ.

[gollum]

Общо взето съм съгласен и с двама ви - Крылов и mitaca. Но все пак въпросът е за началото на "модерността", която се разбира не като "съвременност", а по-скоро като една определена, вече отминаваща епоха, която вероятно може донякъде да се приравни към "индустриална епоха" (това, за което пишеш ти, mitaca). Това, което оипсвате и което сме споменавали не веднъж из подобни теми на форума (обикновено назовавайки го с популярното вече име "постиндустриална" или "постмодерна" епоха) е бъдещето на модерността" . И в този смисъл началото му е свързано с развитието на определен тип икономически отношения и производствени сили, които започват да придобиват що-годе оформен вид вероятно от втората половина на ХV²²² век, а собствено "индустриални" стават чак към средата на първата половина на Х²Х век. В идейно отношение, обаче, вероятно началото на "модерността" следва да се търси малко (това важи и за "политическата страна"). Но важното е, че става въпрос за процес не просто на метаморфоза от едно състояние в друго (сякаш някъде съществува предварително идеален тип за всяко такова общестевно състояние и реалността се опитва постепенно да следва тази схема ), а на постоянно развитие и промяна (т.е. някой неща прогресират, други регресират, трети просто се видоизменят), като някои черти на епохата, която определяме като "Средновековна" се запазват и до днес, макар и попроменени, докато други, които бихме могли да определим като "начала" на определени "модерни тенденции" могат да се открият още през Средновековието.

Аз съм привърженик на друг вид деления по отношение на историята на обществените или политико-икономическите отношения. А именно отношението, по-точно коя е най-ценната стока/продукт.

Аз съм по-скоро привърженик на един комплексен подход, който не се опира само на икономическата ситуация (производствените сили и особено водещите такива, съчетани с "най-ценната стока"), защото тя макар и важна, не е единствения определящ фактор по отношение на структурата на социума.

[bukvite]

Пак, както винаги са виновни средствата за масова /дез/информация.
В случая визирам изобретяването /преоткриването/ на печатната преса от Гутенберг.
Книгата (най-вече КНИГАТА, сиреч Библията) от безкрайно имагинерен обект, става лесно достъпен за всички. От това следва и Реформацията и края на господството на Римската католическа църква и... много неща.
Именно лесния начин за достигане до знания, на базата лесно размножаване на книгите, е в основата на всичко останало.

[княз Крылов]

кое останало?

аз мисля пък че откриването на обработкта на металите е в основата на всичко останало, или пък способността да се създава огън.

Мисля че книгопечатането е в основата най-вече на епохата на Ренесанса - именно защото книгата и знанията стават все по-достъпни и се създава извънцърковна интелигенция. Но ако приемем че модернизма е равен на индустриялната епоха то определено "събитието" бележещо началото и е Английската индустриална революция и въвежднето на парната машина в производството.

[gollum]

@ bukvite
Е, аз се опитвам да избягвам подобни категорични обобщения, които пренебрегват всичко останало заради едно (в случая кингопечатането), което се "избутва" напред. Съгласен съм, че книгопечатането определено дава тласък на едно постепенно разширяване на ползването на книгите (на първо място се отразява както спомена в религията), съответно на грамотността, а покрай това информацията започва да придобива все по-голямо значение. Но за да се случи това трябват доста други "открития" и обстоятелства, които не поризтичат директно от печатната преса, така че няма как тя да се приеме за "начало" на информационната епоха (иначе същото може да се каже за "измислянето" на азбука или на писането ). Мисълта ми е, че дълги векове след появата на печатни книги (в началото библии, но бързо и всякакви други книги, а и не само книги) делът на печатаното слово и съответно на предаваната по този канал информация в икономическо отношение, а и в социално е малък, спярмо други, както по-традиционни, така и нови "агенти" (съответно икономически и социални).