Как и защо възниква държавата? Какви са целите й?

[gollum]

Отварям тази тема както защото има достатъчен собствен потенциал (друг е въпросът дали ние ще имаме необходимите способности да го развием ), така и защото макар и достатъчно обширна, това е тема, в която често опираме. Конкретният повод за създаването й бе дискусията в тема "Войната на утрешния ден?", но очевидно там подобен разговор би бил отклонение, което не си е на мястото (т.е. "мръсно нещо", според сполучливата дефиниция на химика Бертоле ). Веднага предупреждавам, че най-вероятно тази тема ще съдържа "празно философстване", та хората, които не си падат по подобни неща (целият раздел на форума, в който тази тема излиза е показателен за какво става въпрос) да не се чувстват длъжни да влизат за да изкажат възмущението си по този повод .

ТЕМА:
Държавата като специфична цивилизационна форма на организация
(или форма на организирана цивилизационност)

КОНКРЕТНИ ПРОБЛЕМИ:

1? Как възниква държавата (в рамките на какви процеси и поради какви причини)?

2.1? Какви са целите на държавата?

2.2? Въобще можем ла ди говорим за иманентни цели на държавата или това е функция на управляващите я?

2.3? Променят ли се според историческия контекст или остават непроменливи?

3? Държавата има ли собствено съществуване (същност), което да е различно от сумата на съставящите я реалии? И в този симсъл държавата е ли единствено функция на хората, които живеят "в нея" или е нещо отделно и различно?
(в този симсъл са особено интересни въпросите свързани с функциите на държавата, типологизация на държавите и на властта и т.н., може да се приеме, че това са подвъпроси към тази точка).

РАМКА:
Като рамка на темата можем да приемем целият период на същестувване на човечеството и съответно цялата история. Мащабът съответно е пределно широк, а дискусията очевидно теоретична с по-скоро историософски (или откровенно философски, колкото са ни крехките сили в това анпарвелние, характер). Естествено дискусията е псевдонаучна по очевидни причини .
Тъй като темата поне като повод се появи от една общо взето футуристична дискусия, то би било редно да се съсредоточим когато въпросите позволяват по към нашия край на историята .

---
Който има желание, чувства че има какво да напише и разбира се темата му е интересна (иначе няма и смисъл от участие), надявам се да се отбележи в нея. Аз самият ще гледам да форумлирам тия дни виждането си по нея.

[XwX]

Даржавата е вид самозащита- "Колкото смеповече толкова по-добре". Тя е естествен продалжител на семейството, рода, племето и народа. Групирането е начин за сахранение на рода и вида- глутницата при вълците, прайда при лъвовете и държавата при човека. Единствената разлика е, че човека се бори срещу човека и докато човека се чувства различен от човека ще има държави.
Това е част от моето скромно виждане за държавата !

[Док Холидей]

лъчезар дачев "общо учение за държавата".

[albireo]

Голъм, боя се че може би ще те разочаровам привнасяйки изветсна доза научност в темата, с което може би ще наруша претенциите за "псевдонаучност" (или по-скоро "дайте да си поразсъждаваме по тая тема и да си изградим собствена теория начисто").
Проблемът е, че темата съвсем не е начисто - просто по нея са писали доволно много хора и доволна отдавна. В този смисъл за мен особено смислено е написаното от Док Холидей. Май няма да бъда толкова кратък като него, но поне ще се огранича с излагането на основниет теоретични постановки. И не претендирам нито за изчерпателност, нито за прегледност и яснота. Това са просто няколко научни вметки.
Ти си прав разбира се че дискусията е очевидно теоретична и тук виждам някой е започнал с една биологична теория, която освен забавна, щеше и да е вярна, ако хората бяхме просто бозайници.
Освен това и съвсем не е очевидно, че държавата е естествен продължител на семейството, рода и т.н. Въобще това дали държавата е естествено следствие от нашата човешка природа е спорен въпрос.
Според Аристотел, това което различава човекът от останалите живи твари е природата му а именно човек е zoon politikon- политическо животно или може и по-свободно превеждане - обществено същество.
А zoon politikon благодарение на природата си се свързва в общност с другите индивиди като резултат от стремежа към благо. Тази общност е политическа - politike koinonia и това именно е държавата. (Интересно е че у Аристотел не се прави разграничение м/у общността от индивиди и държава).
Всичкото това го има в Аристотеловата Политика и по-точно това, което пиша може да се намери още в началото:
"Понеже виждаме, че всяка държава представлява някаква общност и всяка общност е възникнала заради някакво благо (защото всички правят всичко, заради това което смятат за благо), явно е че всички общности се стремят към някакво благо, а най-вече и към най-висшето благо се стремитази, която е най-висша и обхваща всички останали. Това именно е така наречената държава (polis) или политическа общност (politike koinonia)."
Тук оставям настрана другия философски въпрос, дали наистина човек се стреми към благо. Ако задълбаем към него има опасност съвсем да се отдалечим от теориите за възникване на дъжавата.

По нататък можем да отидем към теорията за обществения договор на Лок или даже малко по-рано- да видим Томас Хобс.
Естественото състояние state of nature) за индивидите е равонозначно на състояние на война (state of war) - и то на война на всеки с/у всеки. Това е естественото състояние т.е. човек не е никакъв zoon politikon. Човек за човека е вълк (homo homini lupus) и се намира в състояние на пълна свобода, направляван единствено от собствените си желания и ограничаван от обективната неспособност да ги осъществи. Такова състояние - абсолютна свобода отвъд всякакво право и пълен терор (страх от останалите "вълци" - от смъртта) е непоносимо.
Затова и идва общественото състояние (res publica) или както Хобс го превежда на английски commonwealth. То е опозиция на естественото състояние (state of war) и е постижимо само чрез споразумение - няма нищо, нито в природните нито в божествените закони спорд Хобс, което да го предписва или предопределя.
Целта на това обществено споразумение е да наложи ред, който да изключва естественото насилие и да замени войната на всички с/у всички с мир. Този ред се налага чрез създаването на една висша инстанция, която притежава почти безпределна власт за да премахне породеното от естествени сили насилие. Т.е. гражданите - политическото общество (commonwealth) чрез общ договор се отказват от индивидуалната си сила и я отдават на политическата власт.
Това е държавата - нейният суверенитет е абсолютен, неделим, неограничен, договорът който я е създал не се подчинява на никакво ограничение освен да осигурява спокойствието и благоденствието на договарящите се. (Малко нещо като Фриц и нашата управа )

Но тък като вече ми се спи яко - утре ще продължим с Лок....с консерватори, с комунисти и анархисти и може да стигнем и до модерните съмнения за държавата.

[Dinain]

Това е държавата - нейният суверенитет е абсолютен, неделим, неограничен, договорът който я е създал не се подчинява на никакво ограничение освен да осигурява спокойствието и благоденствието на договарящите се.

Албирео, мнението ти звучи доволно разумно и до голяма степен се припокрива с моето, въпреки че не съм чел посочените от теб автори. Не знам дали някой ще изрази различно виждане за нещата; аз самия написах подобно нещо с по-прости думи ("Целта на държавата е да осигурява "благоденствието" на гражданите и") в другата тема, но Голъм не се съгласи с мен. Може и просто да не ме е разбрал правилно. Както и да е, ще чакам по-нататъшните разширения.

[Хана]

Както пролича дори от малкото мнения досега, държавата като един твърде широкообхватен феномен може да бъде обект на анализ от няколко гледни точки: юридическа, политологична, историческа, философска (не че тези гледни точки не се препокриват). В този смисъл и Док е прав, и Албиреое прав, и насоката, която усещам у Голъм. На мен лично би ми бил интересен историческия аспект и ако не ме мързеше, щях да опиша по-подробно кокретни примери за възникване на държави. Например Древна Гърция ми се струва добър пример, градовете-държави през античносттта и средновековието, възникването на нови държави (кога политическа организация от родово, племенно и т.н. ниво преминава в държавна - тук се сещам формирането на балканските държави: Влашко, Албания и т.н. и България в това число. Причините за възникване на държавите в случая са доста различни: международно признаване, обединяване поде идинна власт на недържавни структури, ...). Също така добро историческо онагледяване ми се струва проблемът за възстановяване на държавност, континуитет в държавата - коое ни дава основания за определяне или отричане на такъв континуитет - сещам се за Полша примерно и пак България.

[gollum]

Едно междинно обобщение

Намесвам се с едно междинно уточнение на показаното дотук като интерес и мнения. Темата, макар и с достатъчно огромен като мащаби и обхват обект, е конкретно формулирана като проблем и уточнитяващи го въпроси. до момента бяха изказани два типа мнения по нея, които накратко ще обобщя:

1. По същество темата не е въпросителна или проблемна, а се покрива напълно от създаденото до момента в рамките на европейската традиция познание (като част от това познание в повече или по-малко явна форма бе цитирано или вниманието бе насочено към конкретни източници). Извън чистото прочитане и научаване на тези разработки няма какво да се мисли или пита, няма място за лични разсъждения, темата е отдавна разгледана и решена и ние няма какво повече да търсим у нея, като в този смисъл е неинтересна за дискусия (запитвания и търсения).
Защитници и изложители на тази теза дотук са Док Холидей и Албирео.

2. Бяха изказани и конкретни възгледи по темата:

2.1 Биологично детерминирано мнение, че държавата е по същество уголемена версия на стадото или другите сходни форми на организация, съществуващи при повечето животински видове с групово поведение. Разликата е само в мащабите, причините за възникване, функциите и целите са идентични.
Изразител и защитник на това становище: XwX.

2.2 Мимоходом се узна, че защитници във форума има и възгледът, според който държавата възниква като форма на организиране на хаоса на първичното преддържавно състояние (в което няма никаква организация и отношения, а "всеки воюва срещу всеки") и самият процес на възникване и организация е под формата на взаимноизгоден договор между жителите на държавата, чиято цел е да осигури максимално възможното благо за всекиго според условията.
Изразител и защитник на становището: исторически идеята е общо взето на Хобс, на форума нейн пирвърженик е Динайн.

мой личен коментар като създател на темата: до момента не бе даден нито един конкретен отговор на зададените в темата въпроси (лично аз не виждам как възгледите на Арситотел или Хобс обслужват тази задача във вида, в който са предсатвени в темата).
Напълно приемам за възможни (естествено) меннията обобщени в точка 1. (най-малкото имат тази ценност, че добавят информация по темата), но аз лично не смятам, че това са решени въпроси и че няма за какво да се мисли тук.
Виждането по темата, обобщено в 2.1 е изкюлчително опростенческо, дори и като оставя настарна изказа му, и в общи линии според мен не поркрива нито една съществена точка по формулировката на темата, нито обяснява нещо.
Виждането по темата, обобщено в 2.2 е занчително по-конкретно (а и добре разработено от създателя му), но ми се струва, че то покрива една задача откъм историческия контекст на възникването му и не отговаря задоволително на поставените въпроси.

ПП Аз също имам своето виждане по темата и макар то да не е застинало в кой знае колко категорични форми, а е повече изтъкано от предположения и доспукания (някои от които могат ад се сторят доста произволни или неоправдани). Все още не съм намерил време да го формулирам и изложа в тази тема, но и това ще стане.
Този пост ми бе предложен донякъде, а и съм съгласен, че е необходим като уточнение на дискусията, а и като обобщение на постигнатото до момента.

[модератор]

Част от мненията в темата са премахнати. Целта е да се запази определена насоченост/тази формулирана от автора/.

[neHCuoHEpa]

Държавата е сложно и много пластово понятие! Затова да се търси единствена причина за нейното създаване е доста лекомислено. Държавата има съвкупност от задължения към гражданите си, чрез които би трябвало да се грижи за тях. Може да приемем, че те се вземат две посоки- външни и вътрешни. Но като се замислим, те са само неизбежните пътеки през които трябва да се върви, за да се постигне ОСНОВНОТА ЦЕЛ - благополучието на гражданите.

Един фактор който е определятщ, за това защо хората се подчиняват и поддържат своята държава е, че я чустват като майка(баща), която да направлява живата им. Защо е така!? По простата причина, че от пещерите, племената, градовете и държавите(ще стигна и до този етап), мащабите са се увеличили и става невъзможно да се участва пряко във вземането на решения и адекватното в евентуалното им разрешаване (не може човек взет от някоя забутана район, където може да се справя задоволително, да действа правилно в световен мащаб). За това държават е като майка, която се грижи за синовете си(поданиците) и насочва развитието им. Също така тази майка регламентира и брани правата на децата си. Така просто са пренесени устните закони от пещерите на хартия, отново заради мащебите.

Тръгнах малко отзад-напред. Но смятам, че за да може да изледваме дадено нещо, то първо трябва да се запознати с него.
Тези "качества" провокират създаването на държава. По някакъв начин хората подсъзнателно разбират нуждатата от тези "качетва" на държавата. Тук малко се затруднявам да изкажа какво имам предвит .
Друга причина за създаването на държави са обстоятелствата които го налагат. Които се явават под различни форми- сходни етноси, общ враг, общи цели и т.н. Но те са повече моментни причинички, от колкото Причина. Главното си остава нуждата от обединена структора, която да се грижи за хората.

2.1 Биологично детерминирано мнение, че държавата е по същество уголемена версия на стадото или другите сходни форми на организация, съществуващи при повечето животински видове с групово поведение. Разликата е само в мащабите, причините за възникване, функциите и целите са идентични.
Изразител и защитник на това становище: XwX.

2.2 Мимоходом се узна, че защитници във форума има и възгледът, според който държавата възниква като форма на организиране на хаоса на първичното преддържавно състояние (в което няма никаква организация и отношения, а "всеки воюва срещу всеки") и самият процес на възникване и организация е под формата на взаимноизгоден договор между жителите на държавата, чиято цел е да осигури максимално възможното благо за всекиго според условията.
Изразител и защитник на становището: исторически идеята е общо взето на Хобс, на форума нейн пирвърженик е Динайн.

От 2.2 оставам с впечатлението, че племената и градовете, като форма на обществен строй са безраборица, нещо което няма същата цел и идея като държавата, а именно благополучието на хората. Тогава те са нелогични и абсрудни!? Хората са скупчени на тези места алогично, отвъд естествения стремеж на човека- благополучието(не го възприемай в тесния смисъл). Защо точно при държавата спира борбата "всеки воюва срещу всеки"!?
Повече съм съгласен, че държавата е продължение тези малки формирования, но в по-голям мащаб. Разбира се, има разлики, но целите се припокриват, пригаждат към условията. Както казах в началото, държавата е доста сложна структура, което я прави трудно сравнима с племето, примерно.
Ще дам един пример: Представете си, че не сме сами в вселената и съществуват планети с различни народи и раси(като в Стар Трек и Междузвезни Войни). Тогава както се отнася Галактика-Земя, то така ще се отнася и Земя-държва. Тогава държавата не е най-голямата еденица и тя се превръща като града в държавата. Тя се бори за най-доброто си положоние, но е част от друга съставна еденица(Земята)! Като и Земята се опитва да осигури земляните по най-добрия начин. Не е ли и тук разликата в мащабите?!?!?!

Разбира се, че целите са на държавата, а не на политиците. Те ги следват(поне така трябва), за да се осигури точно това благосъстояние на хората.
През времената държавата си променя начина на управлението,
но Целта остава една и съща.

До тук с с писането. После пак. Като ви чуя :р.
Сега сте вие наред, многознайковци ( ) :sm100::sm100::sm100::sm100::sm100::sm100::sm100:: sm100:

[Dinain]

От 2.2 оставам с впечатлението, че племената и градовете, като форма на обществен строй са безраборица, нещо което няма същата цел и идея като държавата, а именно благополучието на хората. Тогава те са нелогични и абсрудни!? Хората са скупчени на тези места алогично, отвъд естествения стремеж на човека- благополучието(не го възприемай в тесния смисъл). Защо точно при държавата спира борбата "всеки воюва срещу всеки"!?

Тъй като ме нарочиха за защитник на тази теза, ще взема да отговоря.

Никой не е твърдял, че племената и градовете (предполагам имаш предвид градове държави) са абсурдни образувания. Напротие, виждам ги (поне аз) като еволюционни стъпала към фазата "държава" - която със сигурност не е последното такова стъпало. Но поне според мен племето е първото такова. Идеята е проста: оцеляването е по-лесно, когато сме в група, отколкото когато живеем всеки за себе си. Както казах първо е племето, после кланът, след това религиозната общност, нацията и държавата (последните три се преплитат често), накрая федерацията, съюзът или ако щете империята. Държавата не е сложила край на конфликтите - от една страна ги е намалила като брой и честота, от друга всеки отделен е по-разрушителен. И все пак човешките същества са осъзнали (е, повечето), че оцеляването им е по-вероятно под формата на държава.

[gollum]

моят вариант на отговор

С този пост започвам опита си да осмисля (като процес на оформяне и надявам се, разбиране ) собственото си разбиране по въпросите, които повдигнах чрез тази тема. Неизбежно става въпрос по-скоро за пристъпване опипом в мрака на невежеството ми, отколкото за тържествено и надменно-церемониално крачене. И тъй, всичко което пиша по-долу си е с фирмената марка "според мен", което означава че търпи критика от който реши да го критикува, но не обързва никого с това разбиране, освен мене си.
Бих искал да направя още едно уточнение по отношение на темата - с нея не искам да предизвикам обсъждане на въпроса каква би трябвало да е държавата или каква ни се иска на нас да бъда (още повече, каква би трябавло ад е сега), а да се опитам да предизвикам осмисляне на въпроса каква е била и е за един отстранен поглед и как е възникнала.

1? Как възниква държавата (в рамките на какви процеси и поради какви причини)?

Отговорът на този въпрос започвам с това какво разбирам под "държава", защото както е лесно да се досетим, набелязването на отговор е първично. Разбира се, това е едно предварително обрисуване и няма характера на завършен и покрит слак портрет, предназначен да се запази през вековете . Не правя това самоцелно (е, любовта към празното философстване от дърво или друг подходящ материал не ми е чуждо, но не то ме води в този случай), а дотолкова, доколкото някои вече изложени в тази тема или прочетени от мен другаде обясенния по този въпрос ми се видяха донейде непълни и неточни. Особено това се отнася към представата за противопоставяне между две опозиции - хаос преди и ред след, като държавата се явява необходимият вододел/преход между двете.
Под "държава" аз разбирам определена форма на организация на съчетание от хора (общност), територия (среда на обитание), определена структура от институции и правила на поведение и две други съставки, които са малко по-спорни - информационна памет и информационен обект. Основна цел на държавата написано възможно най-неконкретно е упражняването на власт или управление на изброената съвкупност и достъпните й ресуси. Това определение предполага наличието на различни форми на подобна организация, някои от които не са "държава" и ще си позволя да се подведа по този контур и да определя своеобразна "преддържавна" форма на съществуване на общността (защото опеделението предполага, че за да имаме системният обект "държава", то трябва да имаме определени структурни отношения между елементите й, които иначе казано са форма на организация) като ще я назова още "примитивна" и "първична". Описанието на тази първична форма би могло да бъде следното: група от хора, управлението на която е ограничено в пространствено отношение от средствата за комуникация и от необходимостта управлението да се осъществува устно и въз основа на личния авторитет на говорещия, който се разкрива чрез лично общуване А във времево отношение ограничена от средството, посредством което се предава структурата на отношения в общността (обичай, мит, устнопредание и повторението на действието, извършвано от тези преди теб). В тази форма е характерно, че функцията на човека в групата напълно съвпада като разбиране с неговата личност (лично разбиране за света и възприемане на самия себе си) и същевременно с мястото му в общностната структура. Властта е орагнизирана изцяло на авторитета на този, който директно я упражнява, а авторитетът му е базиран върху традицията, т.е. разбирането "така е било винаги, така се е парвило винаги и това винаги е вършело работа". Характерно за решенията (като реакция (цикъл "проблем, информация за него, намиране на решение, изпълнение, обратна връзка") и като ефективност на решението) е, че се взимат винаги въз основа на традицията, т.е. на вече взети някога решения или предприети действия, които са се оказали адекватни според преданието, т.е. на основата на вечното повторение. При подобен "стил на управление" се цени не индивидуалността на управляващия или неговата способност да осмисли проблема и да импровизира решение, а широтата на познанието му на вече намираните и прилагани преди решения и способността му да разпознае проблема като част от традиционния управленски опит. Така решенията са естествени за всички и те са част от тяхното разбиране за света още преди проблемът да възникне и решението да бъде "намерено" и приложено. Същевременно не е необходимо проблемът да бъде осмислян и разпознаван внимателно. Положителните страни на подобна система са в това, че решенията и въобще власта се прилагат и възпириемат почти автоматично и много по-бързо, отколкото ако се прилага по-сложна форма на организация, подчинението има "естествена" форма и е ограничено от това, че не е насочено към личния авторитет на вожда/старейшината, а към традицията и магично-религиозното. Отрицателната страна е, че при възникване на достатъчно нестандартен проблем системата може да не подейства въобще и да доведе до криза, дори до разрушение на общността в резултат на липса на решение или неадекватност на решението. Но ако то бъде намерено актът на импровизация, небоходим за това ще се превърне в част от традицията, а авотритетът на управляващия, добит в резултат на тази находка ще се добави към авторитета на самата система и ще се предава на неговите наследници по функция. Другото ограничение е от пространствено естество, подобна форма на организация е ограничена като жизнено пространство от необходимостта от личен контакт, лично познанство между членовете на групата. Всеки, излизащ от тези рамки е вече Друг и част от друг (подобен) орагнизъм. За сметка на това подобна общност е максимално концентрирана върху добруването й, което се изразява в благоприятните усолвия за живот на нейните членове. В известен смисъл тя е най-близо до съвременното разбиране за подчиненост на организационната структура на благото на влизащите в нея хора.
И накрая ограничението е във времето или по-точно в предаването на натрупания опит като тук не пиша за личен жизнен опит, а за цялостния опит на общността. То има своите рамки както в съвършенството на инструмента, чрез който се предава, - речта и по-точно наборът от думи и смислови структури, с които се работи и които могат да се предават на следващите, така че да остават разбираеми за всички тях, и от начинът, по който се предава, чрез песенна или друга подобна форма на речта, която да улеснява запомнянето - това последното налага ограничение върху количеството информация, което може да се предава, а следователно и върху количеството информация, което всяко поколение може да добави към традицията, която ще предаде на следващите след себе си. По същият начин известно ограничение има и дължината на паметта на общността, защото тя лесно може да се ритуализира и от по-старата част от нея да остане само формата, като съдържанието стане неинтерпретируемо.

Но да се върнем на държавата, не-държавата и възникването на първата.
Първата особеност, която искам да подчертая е, че преди държавата не е съществувал хаос, а напротив - определна форма на подреденост, отличаваща се с постоянство на структурните отношения и с отонсително високо ниво на "добруване" на общността, което е характерно за близостта на подобни общности.
Какво тогава е особеното на държавата? В моето разбиране основната особеност е в създаването на посреднически апарат между властта и управляваните и последствията от това създаване, което се изразяват във възникването на идея за държавност като нещо различно от съвпадението между територия, население и определени културни особености, като нещо самостоятелно, идея, която подчинява всичко останало на съществуването и осъществяването (овеществяването) си. В известен смисъл държавността еманципира властта и я отделя от обществото, дава й собствено самостоятелно присъствие и структура, в която то се въплъщава и "заживява" отделен живот. Т.е. тук става въпрос основно за съществуването на определена структура от информационни обекти, котяо така да се каже е "метафизично" отражение на реално съществуващата държава. като тази "метафизичност" е по-скоро заради несигурността ни, че информацията и образуваните от нея "организми" имат собстевено материално присъствие и съществуване.
Защо се стига до въникването на подобна структура? Това ми се вижда много труден и в известен смисъл мъгляв въпрос. Мога да си представя на каква нужда отговаря тази структура, но значително по-трудно е да определя за себе си как се стига до нея. Възникването на междинните и посреднически структури, които еволюционно се развиват до момент, в който се превръщат в "дръжавни" се дължи на процесите на разрастване на общностите. Дали това разрастване става в резултат на външни или вътрешни процеси на промяна (или по-вероятно на коктейл от двата), дали е резултата на катастрофична криза или кризан а благоденствието, е без значение, освен може би за типа държава, която се получава като резултат. В единият случай е възможно възникване от на конфликт за ресурси и среда на обитание, който довежда до разрастването на една структура за сметка на съседните й, а това води до търсенето на нови форми на организация и контрол, в другият случай вътрешното развитие на общността (резултат например на "добри години", или пък на добро разположение, съчетано с определено технологично развитие), което води до нарастването и пространствената й експанзия постепенно налагат някакав форма на обединение и по-висока, опосредствена организация.
Както и да е, аз лично се скланям по-скоро към мисълта, че конкретинте особености на държавата слабо зависят от обсотятелставта на възникването й.

Преди временно да "приключа" с този въпрос (защото изложението е много далеч от изчерпването му, по-скоро е като чаша вода на фона на огромно езеро), искам да отбележа няколко особености на своето разбиране за възникването на държавата. Тя не е първата форма на организация, но е качествено различна от предхождащите я форми. Тази качествена отлика според мен в най-голяма степен се корени в създаването на несъществявал дотогава информационен обект (на него ще се спра подробно след малко), който сам по себе си поддържа съществуването на държавата, представлява нейната памет и воля, доколкото тя ги притежава. Разбира се, не може да се каже, че първо възниква този обект, а после всичко останало, по-скоро създаването му е част от процеса на усложняване на структурите и го предхождат множество отделни, бихме могли да ги наречем цивилизационни и културни "открития" и иновации (в обичайните смисли на тези понятия). В този смисъл, държавата е продукт на революционна, а не на еволюционна промяна на съществуващите преди нея структури. Тя се заражда най-общо казано в сложен процес с трудно определеми подбудител, но мието съдържание се изразява в нарастване на обхвата, възможностите и претенциите на властта, като в хода на този процес тя надраства единичната структура и ролята си на регулатор/пазител на тардициите и се превръща в активна (бих добавил и "агресивна") сила, която започва да разрушава или накърнява разпръснатите общности, обединявайки ги в по-голям обект, съществуването в който неизбежно ги променя, по същество деформира и унищожава. Тук може да се обсъжда дали процесът взема една или друга форма, за да опиша тези форми ще си послужа със сравнения:

- агресивна форма - подобно на шестваща амеба една от общностите (сякаш заразена с "държавотворчески" вирус ) започва да поглъща останалите общности, като постепенно подпухва и набъбва, увеличавайки силата си и мащаба на претенциите си. Последното налага създаването на нови структури, защото старите вече не са подходящи за контролиране на обединените в новата организация хора, а и се е порменил и характерът на властта.

- съдружествена форма - постепенно нарастване на първичната общност до момент, когато тя започва да излъчва "колонии" от себе си, които заселват околните землища. Еволюционното развитие ги довежда до обединяване в нещо като "протоград", което налага и съответно преструкутриране, което представлява въсщнос тобединяване на структурите на отделните общности-членове.

Така или иначе, възможни са и други форми, въпорсът е, че има качествен скок, до който се стига по един или друг начин (еволюционно или революционно или по-скоро като съчетание от двата процеса). Самата държава в никакъв сулчай не е веднъж образувано и останало непроменливо явление - напротив, тя преживява сложен път на развитие, като поражда множгество различни форми, които се обединяват под общо назавние донякъде заради езиков навик в употребата, а донякъде и заради известна общност между тях, която има може би своите корени в начина на утвърждаване и търсенето на приемственост (а вероятно и в упоменатия инфорамционен обект, който е присъщ на всяка държава).


2.1? Какви са целите на държавата?
Този въпрос е многопластов и трябва да се раздели на отделни опити за отговори. Аз ще си започна от порстичките неща с надеждата да стигна по-далеч. На пръв поглед в идеята за държава има нещо монго просто, спомена го Динайн в предния си пост, - "оцеляването в група е по-лесно, отколкото когато всеки е сам". Това утвърждение според мен е погрешно в отнасянето му към проблема. Човекът по всичко личи се е развил от стадно животно, т.е. животно което никога не живее само. Първичните общности, за които основно ставаше въпрос в изложението по предната точка са именно тези групи, където хората живеят заедно като си разпределят задачите и понасят трудностите на живота като общност. Държавата обаче е нещо повече от това, тя не е просто по-голяма общност, тя включва други отношения, нещо, което се опитах да обясня за себе си пак по-горе.
В този смисъл според мен често приписваната на държавата цел "да осигурява благополучието на влизащите в нея хора" ("граждани" в този контекст е анахронизъм) е не друго, а утопично виждане за това каква би ни се искала на нас да бъде държавата, а не за това каква тя всъщност е. Когато се опитам реалистично да погледан на съществуването в първичните общности и в държавите на мен ми се струва, че първите са в много по-голяма степен посветени на съвместно оцеляване и на съвместонто благополучие, отколкото вторите, които отнемат от ресурсите на общностите и ги натоварват с ненужни от тяхна гледан точка задължения, за да постигат други, собствени цели.
Преди да стигна до "целите на държавата" пак ще се върна на въпроса кое е постоянно в държавата, защото съществуването на иманетна цел, предполага и също толкова постоянен и вътрешно присъщ носител на тази цел. В този смисъл трябва да разделим целите на поне две категории:

- временни цели - в тази категория влизат текущите политически и други цели, които се поставят пред държавата. Те зависят поне пряк от представата за целите, която споделят тези, които са на власт и изхождат от тяхната воля. "Временни" са дотолкова, доколкото са пордук тна конкретна ситуация и конкретин проблеми и погледнато в досаттъчно голям мащаб (които се предполага от настоящата тема), те са достатъчно променливи и непостоянни.

- постоянни цели - в тази категория би трябвало да влизат целите, които не се променят за периода на съществуване на държавата в конкретната й форма (а в перспектива и вероятно които остават присъщи на всяка държавна форма).

Източникът на вторият тип цели (а те донякъде са по-важни с оглед на темата) е "самата държава", което веднага ни прехвърля в метафизичната плоскост, която напипах по-рано. Кое е държавата сама по себе си и въобще съществува ли по този начин? Според мен е възможно да се отговори донякъде положително на този отговор ако приемем, е държавата същестувва и като информационен обект. Той е "паметта" на държавата и същевременно нейната воля и същестувване извън конкретните хора, упражняващи властта и обитаващи територията, обхваната от държавата. Този информационен обект осигурява приемствеността и възпоризводството на тези структури и в този симсъл той има социално-идейно съществуване. Подходящата метафорична форма да бъде описан е "голем", доколкото няма собстевно съзнание, подобно на глинения робот и зависи от "писмената" в кухата му глава . Подобно на всяка съвсем проста структура от този вид той има един основен приеритет и можем да кажем, че това е неговата цел - самосъхранението.
Основната постоянна цел на държавата е нейното съхранение, т.е. тя е затворена сама в собстевното си съществуване, което обяснява и традиционният характер на всяка държавна структура (опитът й винаги да съхрани структурата си от миналото исъпротивата на всяка промяна).
Пред този приоритет отстъпва всеки друг, в този смисъл обитаващите в конкретен момент държавата хора са част от нея и имат значение само дотолкова, доколкото са носители на този голем (или по-точно десйтват в неговите рамки). Но "благосъстоянието им" не е цел на държавата, а има значение само дотолкова и когато този показател допринася за запазването на държавата и нейната стабилност. Държавата не обслужва поданиците си, нито се стреми да разходва ресурсите и възможностите си за тях повече, отколкото е необходимо, връзката по-скоро е обратна (реално е по-сложна).
Ако пък потърсим благосъстоянието на поданиците/гражданите в текущите цели на държавата, т.е. в целите, които си поставя властта (т.е., тези които я упражняват), то съмнявам се, че ще го открием, освен като пожелания и пропаганда. В по-древните форми на държавност владетелят ицползва напълно егоистичон държавата и жителите й са пердимно поданици, т.е. обслужващи интересите на властта, а не обратното. Вероятно в повечето форми на държавност лесно ще открием, че държавата обслужва интересите на мъничка част от участващите в нея хора, които имат близко отношение или директно упражняват някаква власт или влияние в нея.
От друга страна, в развиващите с с времето политически идеи се заражда разбирането, че държавата трябва да бъде своеобразна договореност между струкутарта и обитаващите я за взаимна изгода и дори че дъравата следва да е "слуга" на обещството. Това са относително нови идеи, чиято реалност следва да се обсъди, но те могат да се разглеждат в контекста на еманципиране на обществото и превръщане на поданиците в граждани. Но според мен информационния тголем продължава да същестувва и да се "храни" от държавата.

2.2? Въобще можем ла ди говорим за иманентни цели на държавата или това е функция на управляващите я?
С оглед на горното изложение ми се струва, че можем да обсъждаме подобни цели, дотолкова, доколкото се отнасят до постоянната съставка в държавата. Те са преди всичко самодосаттъчни и самоподдържащи се. Интересно е разглеждането на това доколко се променят или изчезват с промените в самата държава, които са насочени към трансформацията й от "господар" в "слуга".

2.3? Променят ли се според историческия контекст или остават непроменливи?
По този подвъпрос ми се струва (отново според горното изложение), че иманетните цели не се променят особено, докато останалит са по-променливи. Впрочем, самата държава като организъм се променя изключително много, така че непроменливостта на иманетните цели не е съвсем сигурна.

3? Държавата има ли собствено съществуване (същност), което да е различно от сумата на съставящите я реалии? И в този симсъл държавата е ли единствено функция на хората, които живеят "в нея" или е нещо отделно и различно?
(в този смисъл са особено интересни въпросите свързани с функциите на държавата, типологизация на държавите и на властта и т.н., може да се приеме, че това са подвъпроси към тази точка).
Това е най-интересният за мен въпрос, но и най-неясен. В изложението си се опитах да постулирам известно същестувване на държавата извън частите й под формата на "информационен обект". Това изложение се нуждае от конкретизиране, но засега само ще го набележа.

ПП Никого не съм "набеждавал" изрично за защитник на някаква теза, Динайне, от написаното от теб ми се стори, че поддържаш този възглед.

[Dinain]

ПП Никого не съм "набеждавал" изрично за защитник на някаква теза, Динайне, от написаното от теб ми се стори, че поддържаш този възглед.

Голъм, написах "нарочиха ме" в полушеговит тон