Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Коя е най-дългата война

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    DZWER написа
    Може да се каже, че датата на реално провеждане на военни действия е реална дата на война. Останалото е документна война.
    Дзвер, тъй като повече няма да участваш в дискусията, ще ти отговоря само на кратко. Ако вземем отново примера с Франция и Третия Райх, то ще видим че дори в периода на "документна война" в страните участнички протичат "маловажни" процеси като мобилизация, прекъсване и/или променяне на икономически отношения, което се отразява и директно на населението на тези страни, прекъсване и/или променяне на дипломатически отношения и т.н. Ти може да смяташ, че това са маловажни неща. Аз не мисля така. Но щом за теб въпроса е прост (и си си дал вече отговор), какво има да говорим за такива подробности...
    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
    "But I know none, and therefore am no beast."

    (Richard III - William Shakespeare)

    Comment


      #47
      gollum написа
      Сега не се сещам коя е точно тази "335-годишна война"
      The Three Hundred and Thirty Five Years' War (1651-1986) was a war between the Netherlands and the Isles of Scilly (located off the southwest coast of the United Kingdom). It lasted 335 years without a single shot being fired which would make it the longest war and with the fewest casualties. Despite uncertain validity of the declaration of war, peace was declared in 1986.
      http://en.wikipedia.org/wiki/Three_H...ive_Years'_War

      Само Ханс може да измъдри такава щуротия

      ДЗВЕР, на теб не ти трябва форум за дискусия, ми Гугъл. Само дето жалко, че Гугъл няма просъветска версия
      XV mile the sea brode is
      From Turkey to the Ile of Rodez...

      Comment


        #48
        DЗВЕР, радвам се, че най-после си взел конструктивно решение за себе си и се лаская от мисълта, че е възможно аз да съм ти помогнал за това. Все пак твоят отговор налага известен коментар от моя страна, поне в частта ме, в котяо "не ми отговаряш".

        DЗВЕР написа
        Поради причина, че пак ме караш да навлзам и да давам "енциклопедистки" обяснения на оевадни неща.
        Ако тези неща бяха толкова "очевадни", то едва ли щеше да ти се налага да даваш совите "енциклопедически обяснения" и най-вече тези разяснения щяха да бъдат приемани от всички като ечивдни, което явно не е така. А това последното предполага, че явно има какво да се търси в посока "задълбаване в привидно очевидното", друг е въпросът дали това на теб ти е интересно (явно не е, но какво да се прави?).

        DЗВЕР написа
        Поведението "да убием врага с понятия, както и с тълкуването им" обаче е псевдонаучно поведение и е по - скоро подобаващо за форум за литературна критика, отколкото за история, тъй като историята борави с факти, а не с анализи на понятия.
        Знаеш ли, аз не възпиремам участието си в този форум (освен в няколко много кратки моменат, който мога да посоча съвсем точно) като "борба", а останалите участници като "врагове". Та в този смисъл участието ми не се свежда до опити да ги "убивам" - има далеч по-интересни неща в една дискусия от доказването на собствената предвзета яснота и към тях е насочен интереса ми. Що се отнася до "псевдонаучността" то по определение на участващите в този форум с много малко изключения тя е присъща и единствена възможна форма на "научност", доколкото ние не сме учени. Но това не означава, че не се опитваме (поне някои от нас) да сторим каквото е във възможностите ни за да получим някакъв смислен резултат, различен от това да служим за ретранслиране или иначе казано като грамофони на верифицираното от авторитетите познание . Ясно ми е, че не всеки споделя този интерес, но не виждам защо той трябва да бъде отказан на тези, за които е важен. Та всяко научно търсене започва с анализ на очевидното и очевидността в резултат на това се оказва повече привидност, отколкото твърда и непоклатима реалност. Това е само началото и е хубавно, ако темата може да стигне и по-далеч. Съгласен съм, че често този метод е по-добърако се прилага под формата на статии, но мен лично ме привлича форумната форма, защото е по-динамична и дава възможност на човек да погледнете нещата от повече ъгли и гледни точки и да верифицира за себе си всяка стъпка от движението си по пътя към по-малко очевидното (или не-скритото ).
        Накрая, ако се върнем към историята, която според твоето сполучливо изказване "борави с факти, а не с анализи на понятия", то бих казал, че вероятно си представяш нещата така, защото пропускаш методологичния момент по съставянето на използвания инструментариум, който винаги неявно пирсъства във всяко сериозно историчесок изследване. Защото ако го няма, то със сигурност се превръща в литературно есе, а не научно изследване. И дори в самата фраза "боравене с фактите" явно проличава, че историята явно е нещо повече от установяването на фактите, а включва и някаква манипулация ("боравене") с тях . Тази манипулация пердполага някакво подреждане в схема, за което се използав някакъв формален език, колкото по-сериозно е подходено към тази страна на изследването, толкова по-добре. А съставянето на формално-езичния инструментариум започва с остраняването на многосмислието от понятията, които ще се използват. Това е нещо, с което струва ми се повечето участници в този форум ще се съгласят, и е нещо, което се опитах да особснова в този и други постове.
        DЗВЕР написа
        От едно време насам обаче като влеза в една тема, заглавието накоято ме привлича, чета, чета и почвам да се дразня. И не е на чуждото мнение, а на "фактите", които се изтъкват. Форуми за философи няма ли?
        Вече написах как според мен можеш лесно да решиш проблема с "дразненето" от чужди постове. А ако проблемът е само в изтъкваните "факти", то не виждам защо си се заял с това, което назоваваш "буквоядство", то според собственото ти пирзнание е "анализ на понятия", а не "боравене с факти"? А ако те дразнят "фактите", то има две решения - или смяташ, че това не са никакви "факти", което е лесно за доказване посочваш лъжливостта им и точка). Ако пък все пак ги смяташ за такива, то проблемът е по-сложен, но за радост човешкото съзнание има неизкоренимата способност да игнорира това от реалността, което не отговаря на представите му.

        На останалите си извинявам за това малко длъжко отклонение, което все пак ми се видя наложително. Ако преценката ми за това е била погрешна, то предполагам модерлаторите ще се съгласят да ми изтирят този пост след съответното посочване.

        Конкретно по темата - аз все още поддържам своя кандидат - испанската Реконкиста като "най-дългата война". Мисля че общо взето влиза в определението "война" по същия начин, както и 100-годишната война, а определено е продължила по-дълго. При това надхвърля и кандидата на Ханс с няколко десетилетия .

        Comment


          #49
          По повод споменатото вече дълго прекратяване на военните действия през 110-годишната война се порових вчера, че тя е като телефонен указател в която абонатите се бият всеки срещу всеки Въпросното дъго 25 одини прекратяване на военните действия е предизвикано първоначално от изтощаване, след това от непълнолетието на кралете и на двете страни и борби за влияние върху тях. Мирен договор за срок от 28 години е сключен 9 години след фактическия мир и включва наред с по-важните точки като територии и т.н. забрана на Франция да провежда определен вид съдилища (над високопоставени личности). Към 20-тата година от премирието френския крал отсъжда в някакъв спор между двама благородници. След няколко години на трона идва Хенри 5 и използва този формален случай на нарушаване на договора като повод за ново започване на военни действия. Премирието е прекъснато на 16-тата година.
          През 115-те години на 100-годишната война са сключвани няколко временни премирия, 2 (ако не се лъжа) трайни, окончателни мирни договора, единият от които на практика въобще не е спазван, водени са неколкократни мирни прегвори, които са завършвали с написването на договор, който после не е бил ратифицира от суверените и т.н. По времето на самите войни те са наричани френско-английски (съответно `френска` и `английска` в зависимост от гледната точка).
          Изобщо зеленото дърво на живота трудно влиза в модели и рамки

          За мен основният (или поне на мен най-интересния) въпрос тук е: кога прекратяването на военните действия в един по-сложен и дълъг политически и военен конфликт може да бъде определено като край на война и съответно след това начало на нова и кога е временно премирие или временно прекъсване на военните действия. За съжаление формални критерии като време тук не могат да помогнат. Подписването на мирен договор не винаги е критерий, защото историята гъмжи от неспазени мирни договори и неспазването им надали може да се отвхвърли като изключение - твърде е често, за да е изключение. Обявяването или прекратяването на война е в европейската традиция акт на властта, т.е. на суверена. Целите на една война, особено пък за този период, се форумлират от него, а не са на държавата (т.е. те са и на държавата или на съответната образование със сходно политическо ниво на организация, но властта е краен изразител на тази цел). В случая отговорът на въпроса дали има една цялостна война или повече се крие в анализа на целите на суверените на двете страни, повече на Англия, тъй като тя е по-често инициатор. Въпросът е дали имаме една стогодишна вояна или война на Едуард, Хенри 5, Хенри 6 и войните, които те водят имат сходни, но все пак различни цели.

          Comment


            #50
            Dinain написа
            Дзвер, тъй като повече няма да участваш в дискусията, ще ти отговоря само на кратко. Ако вземем отново примера с Франция и Третия Райх, то ще видим че дори в периода на "документна война" в страните участнички протичат "маловажни" процеси като мобилизация, прекъсване и/или променяне на икономически отношения, което се отразява и директно на населението на тези страни, прекъсване и/или променяне на дипломатически отношения и т.н. Ти може да смяташ, че това са маловажни неща. Аз не мисля така. Но щом за теб въпроса е прост (и си си дал вече отговор), какво има да говорим за такива подробности...
            Казал съм само, че няма да дискутирам вече проблема с енциклопедичността. Приемам дългия пост на Голум или като обяснение към себе си или като такова към аудиторията. Не съм казал, че няма да учасвам в евентуална смислена дискусия в тази тема.
            Виж, ако идеята е да не участвам, мога.

            Хана,
            Стогодишната война към ден днешен я считаме за приключила. Не са подновявани военните действия, дори страните са участвали в множество други военни лагери междувременно.
            Това е критерият за край. Щм е неподновена, значи страните са се отказали и конфликтът е приключил.
            Ако обаче само теоретично допуснем, че сега да кажем скочат от Великобритания и кажат: подновяваме стогодишната война, както и претенциите си към едикои си и едикои си земи и войната пак започне, щем не щем ще трябва да я обявим за едиколкоси вековната война
            За съжаление аз още не съм срещал учебници по военно право и мисля, че това е причината, поради която колкото да се напъваме и да философстваме, не можем да вкараме военните действия в рамките на обичайното право. Те. да заключим - това е тук, тва - тук.
            Това е и причината, поради която е напълно възможно, допустимо и даже често срещано в историята даден мирен договор, въпреки че е мирен, и отгоре на това - договор, и то между враждуващите страни, фактически да е свързан само с ядене и пиене на някой известен курорт, а въобще да не слага край на войната.
            Така че принципът според мен е следният.
            Войната почва към датата на обявяването й.
            Или към началото на военните действия.
            А свършва, когато двете страни спрат. Да воюват и да се подготвят за война с противника.
            В този смисъл може би има и неправилно формулирани войни. Има.
            Или разделени във войни кампании на една и съща война. Също има.
            Но не мисля, че целта е да ги изкараме всичките тях тук до една наяве, за да докажем, че е излишно да ни питат такива въпроси.
            В която и да е съвременна енциклопедия, атлас, учебник, войните имат начало и край или продължават и днес. И всичко това е в дати и аз предлагам, да вземем и да се ограничим с това за отговора на горезададения въпрос.
            Dic, hospes, Spartae, nos te hic vidisse iacentes dum sanctis patriae legibus obsequimur !

            Comment


              #51
              D3BEP написа
              Хана,
              Стогодишната война към ден днешен я считаме за приключила. Не са подновявани военните действия, дори страните са участвали в множество други военни лагери междувременно.
              Това е критерият за край. Щм е неподновена, значи страните са се отказали и конфликтът е приключил.
              Имам чувството, че говорим на различни езици. Или може би неясно задавам въпросите, които имам. Кое е критерият за край - че към днешен ден е приключила? Че какво общо има днешният ден? Или критерият е, че не е подновена? Ами ако би била подновена - както е подновяван конфликтът м/у Англия и Франция многократно и преди, и след това, дори в рамките на 15 век - това нова война ли е или същата?

              Comment


                #52
                Не, Хана, това не са различни езици, а просто ДЗВЕР нищо не казва:

                D3BEP написа
                Това е критерият за край. Щм е неподновена, значи страните са се отказали и конфликтът е приключил.
                Какво значи неподновена? Споменатите Руско-Турски войни явно се броят за много, макар да се явяват продължение на един и същ конфликт, който е "подновяван". "Неподновеността" е абсурден критерий.

                Войната почва към датата на обявяването й.
                Или към началото на военните действия.
                В крайна сметка едното или другото?

                А свършва, когато двете страни спрат. Да воюват и да се подготвят за война с противника.
                Значи реално Стогодишната е "грешна" - това са няколко войни, защото на няколко пъти страните спират да воюват.
                В която и да е съвременна енциклопедия, атлас, учебник, войните имат начало и край или продължават и днес. И всичко това е в дати и аз предлагам, да вземем и да се ограничим с това за отговора на горезададения въпрос.
                Тъй, тъй, правилно казвам аз, че Гугъла трябва да ни стане главното гуру.

                Което ми е по-интересно на мен е степента на организираност - кога даден конфликт можем да го квалифицираме като война, при каква степен на организация на участниците? Дотук каквото четох имам чувството, че се изхожда априори от държавни или подобни властови структури. Мафията например май се обяви за неспособна да води война - а защо? Племената, ако ги приемем като груб прототип на държава, са напълно способни да водят война, с целия набор атрибути - спомнете си северноамериканските индианци с "изравянето на томахавката". Дали е възможна война на семейна нога? Например сицилианската вендета, макар и "особен вид" война? Дали всъщност размерът на организацията определя границата или специфични нейни атрибути? Може би по-скоро наличието на разграничена субструктура в дадената организация, чиято дейност е официално призната като "водене на война" (или използване на насилие) би могло да легитимира организацията като способна на военни действия.
                XV mile the sea brode is
                From Turkey to the Ile of Rodez...

                Comment


                  #53
                  малко хумор

                  С юридической точки зрения третья Пуническая война продолжалась 2131 год. Римляне не заключили мирный договор с Карфагеном по причине полного физического уничтожения последнего. Историческая «оплошность» была исправлена 2 февраля 1985 года, когда мэр Рима Уго Ветере и мэр возродившегося после долгих лет запустения Карфагена Шадли Клиби заключили договор о мире и сотрудничестве.


                  thorn

                  Средновековните църкви в България

                  Comment


                    #54
                    Sir Gray написа
                    Което ми е по-интересно на мен е степента на организираност - кога даден конфликт можем да го квалифицираме като война, при каква степен на организация на участниците? Дотук каквото четох имам чувството, че се изхожда априори от държавни или подобни властови структури. Мафията например май се обяви за неспособна да води война - а защо? Племената, ако ги приемем като груб прототип на държава, са напълно способни да водят война, с целия набор атрибути - спомнете си северноамериканските индианци с "изравянето на томахавката". Дали е възможна война на семейна нога? Например сицилианската вендета, макар и "особен вид" война? Дали всъщност размерът на организацията определя границата или специфични нейни атрибути? Може би по-скоро наличието на разграничена субструктура в дадената организация, чиято дейност е официално призната като "водене на война" (или използване на насилие) би могло да легитимира организацията като способна на военни действия.
                    Така както беше зададен въпросът в тази тема, аз го приех като война между държавни или сходни с държавните политически образования (примерно херцогства, княжества и т.н.) Звучи ми доста нелепо да се сравняват класическа война (междудържавна) с партизанска, национално-освободителна, мафиотска, студена и т.н. То затова е необходимо уточняването на понятиятя, щото примерно и "Войната на семейство Роуз" енаречена война, ама това не го броим, нали Има си различни типове войни и някои от тях не изискват задължително държавно или подобно участие, но за тях винаги отпред се употребява едно определение. Ядреното понятие за война би трябвало да се ограничи според мен само до политически структури от държавен тип. Под политически структури от държавен тип имам предвид единство на власт от една страна и територия и население от друга. А щом тези структури са от държавен тип те имат (обикновено) и съответните политически подразделения, наречени армии. Всичко останало влиза в категорията "някакъв вид" война или във всекидневното, битово разбиране на понятието война.
                    Last edited by Хана; 28-05-2006, 23:34.

                    Comment


                      #55
                      Момчета и момичета, моля за коментар на дефиницията, която предложих. Далеч не съм убеден че е точна, но накратко, предложих война да се счита конфликт в който участват автономни сили - били те племена или държави. Автономни - в смисъл неконтролирани от друга "по-висша" структура.

                      Освен това моля някой, който познава тематиката по-добре, да каже ирландско-британския конфликт дали може да се счита за война. Продължителността му е около 600 години мисля.
                      "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                      "But I know none, and therefore am no beast."

                      (Richard III - William Shakespeare)

                      Comment


                        #56
                        Ок, DЗВЕР, за теб въпросът е решен, което е една интересна и ясно изразена позиция. Оттам-насетне има ли нещо, което да ти е интересно в тази тема, освен да речем търсенето в енциклопедията коя е най-дългата война, записана там?

                        Иначе се очертаха два интересни проблема, по първият работим от известно време без да постигнем нещо:

                        1. Що е то война?

                        Вторият е следствие от първия и от самата тема:

                        2. Как определяме кога една война е приключила?
                        с подвъпрос:
                        Ако започне нова война между същите участници вероятно със същите цели то тя "нова" ли е или е пордължение на предишната?


                        Предлагам да се съсредоточим върху тези два (3) въпроса. Аз ще допълня това, което до момента съм изписал по тях:

                        1. Що е то война?
                        Този въпрос трябва да го започнем с филтриране на различните всекидневни наслоявания от думата война, за да можем да я превърнем в понятие, което ни е удобно вспоред целите на тази дискусия. Очевидно е, че в рамките на вскеднивното си общуване използваме думата "война" в огромен брой мнго различни случай, които вече бяха изредени в тази тема. Това, което обединява всички тези употреби, според мен, е това, което търсим като основа на нашето понятие.
                        Кое е то? Винаги употребяваме "война" когато искаме да посочим достигането на определена фаза на отношения между двеилиповече страни. Определящото са не толкова "страните", които могат да варират от членовете на едно семейство, през членовете на враждуващи племена/фамилии, та до цели държави, а характеристиките на фазата в отношенията им, които позволяват да ги окачествим като "война". Тези характеристики са просит за изказване: война е крайната форма на противопоставяне или агресия (в абстарктинят смисъл на понятието), до която могат да достигнат отношенията между дев или повече страни. Ако си представим един фантастичен уред, порзволяващ ни да измерваме отношенията между две или повече взаимодействащи си системи (каквито са страните), то на единия й край е пълната хармония и разбирателство, при което системите са напълно кохерентни, на другият край е антагонизмът без алтернатива. Между тези две крайни състояния има множество междинни състояние, фези на взаимодесйтвията между системите. Последната можем да я определеим като "война".
                        Какво е характерно за тази фаза? Че основният начин на въздействие между страните е насилието, разбирано възможно най-абстрактно като волево (т.е. инициирано от една страна и прилагано върху другата въпреки съпротивата и нежеланието й) въздействие, което нарушава нормалните норми на регулиране на въздействието, в противоречие е с тях. "Войната" е скъсването на нормалните взаимодействия - ако приемем, че за всички останали фази е характерно дейстивето на някакъв писан и неписан кодекс на комуникация и взаимодействие, то в крайната фаза, която наричаме "война" този кодекс е скъсан и бездействащ, като мястото му се заема от потенциалната крайност на насилието и на "всичко е позволено" (потенциална, защото в реалността всяка страна се опитва да състави "правила за водене на война", които да уподобят крайната фаза на всички останали, реално това рядко се удабва дори частично).
                        Т.е. основата на понятието война е, че това е крайната фаза на враждебни отношения между две или повече страни, "крайна" дотолкова, че по-голямо влошаване/нарушаване на отношенията не е възможно. Така формулираното атомарно понятие може да се използва във всички сфери и смисълът му си остава - можем да говорим за "икономическа война", за "идеологическа война", за "война между мафии", за "семейна война" и т.н., като смисилът на понятието остава непроменен.
                        Разбира се, това атомарно понятие макар че върши идеално работа по принцип, не ни е много удобно в рамките на тази дискусия, защото тя се отнася към специфичен исторически контекст, в който се интересуваме единствено от войните между определен тип страни. Т.е. втората понятийна задача, която трябва да се реши е вече не "какво е война като фаза в отношенията?", а "какъв тип война ни интересува в тази тема според участващите страни в нея?". Мисля че е досаттъчно очевидно, че тази дискусия се развива в историчесик контекст, а в него никой не би тръгнал сериозно да сравнява една мафиотсак война и война между държави, същевременно обаче не съм сигурен доколко е приемливо да ограничим единствено войните между държави, защото така ще привилегироваме понятието "държава" и то в европоцентричното му разбиране.
                        Вече бяха изказани няколко идеи как точно да формулираме това и мисля че те могат да бъдат обединени според един основен киртерий и един вероятен, за който ще сатне дума малко по-долу.
                        Основният критерий е относителното ниво на организираност (ОНО). ОНО е добър критерий, защото от една страна нивото на организираност е добър критерий за социална и политичесак самосотятелност. какво имам предвид - ако имаме една структура, съставена от n брой социални единици, то можем да я разглеждаме като едно цяло (социално обединение). Да предположим, че при разглеждане на тази стуркутгра, открием че част от множеството от n-елемента, да кажем негово подмножество от m на брой елемента има собствена стурктура, присъща само нему (а структурата е следствие на организираността). След това се окаже, че вътрешната организираност на подструктурата M е по-висока от тази на надструктурата N, то това ще означава, че M е автономна структура на N и може да бъде разглеждана като самостоятелна страна в смисъла, който ни интересува. Т.е. нивото на организираност е и белег на автономност, разбира се, стига да не се окаже, че структурата M е зависима подструктура на N и високата организираност е присъща само за периода на пребиваване на елементите от N като елементи на M, а не е вътрешно пирсъщо на п-елементите качество.
                        Този критерий е относителен, защото трябва задължително да се сравнява с контекста на средата, в която се развива конфликта.
                        Примери:
                        Съвременна африканска държава. Само по себе си тя се признава за държавен субект в смисъла на европейското цивилизационно разбиране. Ако между две такива държави се стигне до крайна фаза в отношенията, то това ще е без всякакво съмнение война по смисъла, който ни вълнува в тази тема. Но да предположим, че в рамките на държавата живеят общности от три различни племенни групи, всяка досаттъчон самостоятелна като традиции и разбирания. Ако между тях избухне конфликт, то той ще бъде третиран не като междудържаване, а като "граждански" (макар че в този случай "племенен" ще е по-точно). Ако обаче разгледаме този пример според понятието за ОНО, то веднага ще установим, че всяко от племената притежава достатъчно ОНО, за да сметнем конфликат ан влизащ в нашата категория.
                        Ако разгледаме една нискоорганизирана малка племенна група (има множество такива, повечето вече изчезващи), то в контекста на една съвременан държава почти никога няма да установим, че има достатъчно ОНО - това е заради контекста. Същата група обаче разгледана преди примерно 10 000 години почти със сигурност ще има напълно достатъчно ОНО спярмо тогавашния контекст, за да я приемем за страна по война в смисъла, който ни вълнува в тази дискусия.

                        2. Как определяме кога една война е приключила?
                        Този проблем ми се вижда значително по-труден от първия. Съмнявам се, че бихме могли да формулираме абсолютен критерий за това, по-скоро ще е по силите ни да създадем такъв, който да има относително действие спрямо конкретния исторически контекст. Това означава, че може би би било добре да формулираме няколко достатъчон различни исторически контекста (не толкова периоди), като за всеки от тях да търсим подходящите относителни критерии. Поначало трябва да ни е ясно, че по този въпрос няма "абсолютна истина" или поне се съмнявам, че има такова вътрешноприсъщо на войните качество, котео позволява да ги отделяме или сливаме. По-скоро ще става въпрос за методологичен подход, т.е. нещо което внасяме чрез изследването си в обекта.
                        Трябва да се опитаме да формулираме относително работно понятие за "край на война", което ще се използва като инстурмент за разграничаване на две съседни и сходни като участници и цели войни една от друга. Аз посочих в пост #34 няколко общи критерия, които биха могли да се ползват. Все още смятам, че те са добра изходна база, но преди да се върна към тях ще нахвърлям накратко кои проблемни места те адресират:

                        2.1 първо, трябва да разграничаваме примирие, временно затишие или оперативна/стратегическа пауза във военните действия (която често може да взима различни привидни форми) от реално прекъсване на военните действия. Можем да говорим за нова война само когато не става въпрос за военна пауза от упоменатия по-горе вид.
                        За да направим това различаване ми се струва, че трябва да сравним на първо място състава на участващите сили - ясно е че имаме стратегическа пауза когато те се подновяват, попълват и реорганизират, но поне час тот тях участват в новата война. Когато войната се подновява от напълно нови сили, то едва ли става въпрос само за стартегичесак пауза в конфликта. Разбира се, този критерий е много отонсителен и трябва да се свърже с особеностите при набора, подготовката и попълването на силите в сътоветният исторически контекст.
                        По същият начин може да се отсъди спрямо обичайните за историческият контекст прекъсвания от чисто военен характер и те да се отсеят от ролята на потенциално перкъсване, раждащо нова война.

                        2.2 второ, трябва да разграничаваме политическата воля при всяка от страните. Можем да говорим за нова война единстевно ако сме сигурни, че има континуитет в политическата воля, стояща зад войната поне при една от двете страни.
                        Този критерий, според мен, е особено важен. Трябва да имаме съвпадение на политическата воля, която води до войната, за да говорим за пордължеине на същата война. Иначе войната може да е последствие от предходната, но не и нейно пряко продължение, позволяващо да ги слеем в една. "Политическа воля" трябва да се разглежда в контекста на съответният исторически период и да съвпада с континуитет в политическото ръководство на сътоветната страна.

                        2.3 целите на войната. Можем да сме сигурни, че става въпрос за продължение на същата война, а не за нова, когато има съвпадение на целите на войната.

                        2.4 критерият за страните. Дали трябва да имаме пълно съвпадение на участинците, за да говорим за пордължение на старата война, а не за нова? В този критерий не съм съвсем сигурен, според мен не е задължително - промяната в състава на старните може да е резултат както от дипломатически и други действия в хода на самата война, така и от дипломатическа игра в хода на едно временно примирие.

                        В примера със 100-годишната война бих уточнил следното:
                        Хана написа
                        Въпросът е дали имаме една стогодишна вояна или война на Едуард, Хенри 5, Хенри 6 и войните, които те водят имат сходни, но все пак различни цели.
                        В този исторически контекст волята съвпада в повечето случаи с личността на владетеля. Поради това ми се стурва по-справедливо да говорим за отделни войни на тримата владетели, а не да ги обединяваме в една. Тук основно е десйтвието на критерий 2.2.

                        Comment


                          #57
                          Почти се загубих в лабиринта на сложния голъмов дискурс Ще извадя само една постановка от него за обсъждане.

                          Нивото на социална и политическа организираност на страните, участващи във война, трябва да аналогично на държавното или претендиращо, стремящо се към държавност: да има единна власт, структури на властта, държавническа правова или политическа доктрина. Няколко примера: войната между Бялата и Червената роза в Англия - два рода, които за поддръжниците ми олицетворяват властта в държавата; войната между Севера и Юга, религиозните войни във Франция. В тези и в подобни случаи политическото ниво на участниците е сходно, те са равнопоставени. По-друг е случаят с национално- освободителните войни, въстания и селските или градските бунтове тип Жакерия, там страните са от различен порядък: едната е с по-високо, държвано ниво на организираност, другата - не. Това според мен е преходен случай на периферията на понятието "война". От гледна точка на темата те не би трябвало да се включват, още повече че има национално-освободителни движения, които текат доста дълго във времето и определено ще грабнат купата за най-дълга война

                          Comment


                            #58
                            Извинявам се, ако съм бил много неясен (май често ми се случва, ще гелдам да се поправя ).
                            Хана, по частта за организираността доколкот осхващам предлагаш да допълним относително сравенние, така че не само да отчита нивото на всяка от старните спрямо историчесикя контекст, но и да сравняваме нивата на страните едно с друго и да приемаме само тези, пир които разилката не е с повече от един порядък (съвсем условно казано). МИсля че това е приемливо, макар че пак има известни сложности.

                            Comment


                              #59
                              Gollum написа
                              да сравняваме нивата на страните едно с друго и да приемаме само тези, пир които разилката не е с повече от един порядък (съвсем условно казано).
                              Какво значи един порядък? Или едно ниво, предполагам, че това имаш предвид.

                              Тоест трябва някаква скала
                              Last edited by Dinain; 29-05-2006, 19:05. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
                              "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                              "But I know none, and therefore am no beast."

                              (Richard III - William Shakespeare)

                              Comment


                                #60
                                Разлика от един порядък най-просто обяснено е примерно между едноцифрено и двуцифрено число. Примерно разликата между 1 и 10 или 10 и 100 е един порядък.
                                Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                                Проект 22.06.1941 г.
                                "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                                Comment

                                Working...
                                X