Залязва ли западната цивилизация?

[zozoq]

Върни се назад Форуми Бойна Слава > Световна История > Съвремие > Залязва ли

добър вечер на всички. извинявам се за латиницата. сега по темата.
дали ще станем свидетели на залеза на ЗЦ? или вече го наблюдаваме? според мен състоянието на политическата система на една държава (цивилизация в по уедрен мащаб, един от стълбовете на ЗЦ е демокрацията, ако искаш да се пишеш част от нея трябва да имаш точно тази форма на управление) е симптом за това дали тази държава е в момент на упадък или напредък. ще се вгледам точно в тази част на въпроса.
някои написа "псевдо-демокрация". това определение на системата за управление в най-силните държави в момента е безкрайно точно. какво е демокрация? власт на народа. а тогава власт на народа ли е властта в САЩ? абсолютно не. казват му президентски режим, определящата и доминираща роля има президента, т.е. изпълнителната власт. тази власт НЕ е избрана от народа, казано направо няма нищо общо с него. накратко картинката е следната: наистина важните решения се взмът на високо ниво от малка група хора, без каквото и да е участие (пряко или непряко) на народа. според мен вече сме доста далече от демокрацията. този режим има едно предимство което го изтрелва далеч пред изтинската демокрация- ефективност. ето защо и най-мощната държава на планетата се управлява именно по този начин. но когато има противоречие (демокрация, ама всъщност не) още на теоретично ниво нещата вече куцат.
да вземем друг пример: Франция. при нея проблемите са доста по-очевидни. икономиката е в застой и то не от вчера, най-големият проблем на Фр е безработицата. причините за която са точно тези които изброй Голлум + усложняващи нещата фактори. още от 1789 Франция търси точния модел на управление. от тогава до днес странатът има 14 на брой конституции, което говори само по себе си. последната (от 1958) има едничката цел да засили максимално, но в рамките на допустимото изпълнителната власт. на теория режимът е парламентарен, на практика нещата не са никак далеч от САЩ. 1чтата поред конституция засега работи добре, но системата се сблъсква с проблеми които просто не може да реши. пример: арабските малцинства в предградията тръгнаха на масови бунтове през ноември. изтински бунтове, имащи за цел да причинят максимална вреда на властта. управляващите не направиха нищо по въпроса, не успяха, нещата сами се успокоиха. малцинства са, ще кажете. сега и френската младеж, а и след нея вскички поколения, се вдугна на протест срещу закон целящ да раздвижи не просто заспалата, а хванала праяжини френска икономика. хората не искат да се откажат от привилегиите си, от сладкото съществуване и консумиране. ноемврийските бунтове са ясен знак за неспособността на властта да се адаптира към нова обстановка и нови проблеми, сегашните протести показват че хората са дори още по несклонни към промяна. а всички сме съгласни че промяната и адаптацията към нея са основната черта на модерния свят.
Според мен западната цивилизация, такава каквато я описа Динаин върви към залез. остава да разберем в коя част от пътя е.

*****

Пиши на кирилица - модератор.

[Dinain]

изтински бунтове, имащи за цел да причинят максимална вреда на властта

Малко е неясно каква цел имаха бунтовете и дали въобще имаха цел, след като дори участващите в тях се затрудниха да ги обяснят. А ръководство въобще не съществуваше.

хората не искат да се откажат от привилегиите си, от сладкото съществуване и консумиране.

Извинявай, но ти знаеш ли въобще за какъв закон става дума? Привилегия ли е да искаш обяснение защо са те уволнили? Споменатият закон даваше право на работодатели да уволняват без предупреждение и без обяснение младежи до 26 год.

Според мен западната цивилизация, такава каквато я описа Динаин върви към залез.

Абстрактно казано всяка една цивилизация "върви към залез", както всеки един човек "е в процес на умиране".

това определение на системата за управление в най-силните държави в момента е безкрайно точно. какво е демокрация? власт на народа. а тогава власт на народа ли е властта в САЩ? абсолютно не.

А президента кой го избира, ако не народа? Може би под "демокрация" си представяш провеждане на референдуми по всеки въпрос - нещо което е не само технически невъзможно, но и нецелесъобразно. Естественото решение е народа да излъчи най-сбособните си, разумни и харизматични представители, за да вземат решенията от негово име.

[zozoq]

Относно бунтовете. Целта ми беше не да обсъжам самите бунтове, целта им и дали бяха организирани или не, а да подчертая факта че властта показа абсолютна неспособност да се справи със ситуацията. Всичко, което управляващите правеха беше да се оплакват как няма диалог. Да, трудно е без диалог, но когато се изгарят по 600 коли на вечер не това се очаква от управляващите.
Да, наясно съм за какъв закон става дума, може би по наясно от теб, Dinain. Живея във Франция и следя събитията доста отблизо. Всъщност този така спорен договор е само част от закона. Малка поправка: предупреждението за уволнение е задължително 1 месец преди самото уволнение. Работодателят може да уволнява без мотив само ако работникът е бил при него по малко от 2 години. Предвидено е и обезщетение. Като се изключи тази му част законът е доста умерен. За разлика от мнозинството французи аз си направих труда да го прочета. Целта му е да раздвижи пазара на труда, да даде шанс на младите хора от по ниски социални групи, разбирай тези които горяха коли през ноемри.
Целият ми първи пост се отнася за политическата система на ЗЦ, не за ЗЦ като цяло. С предпоследното си изречение се опитах да кажа че според мен демокрацията изменя на принципите си, върви към залез такава каквато я познаваме.
Относно САЩ. Президентът не се избира директно от народа. Гражданите избират избиратели от втора степен, които от своя страна избират президента (извинявам се за неточните термини). Това е причината през 2001 да се получи парадоксалното явление Буш президент въпреки че имаше по малко гласове. По дефиниция функцията на президента не е да представлява народа, а да оглавява изпълнителната власт, която както вече казах има малко общо с народа.
Под демокрация разбрам режим, в който властта да се създават закони е в ръцете на парламента. Това не е така нито във Франция нито във САЩ, и в двете страни парламентът постепенно губи тази си роля. Бих могъл да обясня защо, но това няма нищо общо с темата. Бих могъл също да попиша малко и за режимите във Германия и Великобритания, но трябва да ровя доста, а в момента ме мързи.

[Dinain]

Всичко, което управляващите правеха беше да се оплакват как няма диалог. Да, трудно е без диалог, но когато се изгарят по 600 коли на вечер не това се очаква от управляващите.

Интересно какво според теб се очаква от управляващите. Бих искал да чуя. Защото наистина нямаше диалог, следователно единственото възможно решение беше силово. Това ли имаш предвид?

Това е причината през 2001 да се получи парадоксалното явление Буш президент въпреки че имаше по малко гласове.

А не беше ли причината в регионалното разделение, броейки щатите, а не населението им?

По дефиниция функцията на президента не е да представлява народа, а да оглавява изпълнителната власт, която както вече казах има малко общо с народа.

Не говорех специално за президента, а за всички народни представители. И демократичния принцип е възможно най-близкия до "народна власт". Както казах директен контрол на народа не може и не трябва да се дава, опитите са да се постигне баланс между "народа" и "представителите" му. Другото е утопия.

Да, наясно съм за какъв закон става дума, може би по наясно от теб, Dinain. Живея във Франция и следя събитията доста отблизо.

Извинявам се. Явно съм се заблудил, наред с няколко милиона французи.

[gollum]

Не съм много сигурен, че все още разисквате общия въпрос. Сякаш по-скоро дискусията премина върху някои частни илюстрации.

[Dinain]

Разбира се, че не. Другият потребител вижда демокрацията като някаква формула, съществуваща в една единствена форма и неподлежаща на развиване и модификации. Аз не виждам демокрацията като задължителен елемент на западната цивилизация даже.

[gollum]

Аз не виждам демокрацията като задължителен елемент на западната цивилизация даже.

Аз се опитвах в нахвърляните мисли в предните ми постове да обоснова и това - демокарцията никога не е била съществена част от западната цивилизация. Има един сравнително нов период, в които е донякъде основна идеологическа предпоставка (представата за "демокрация" и свързаните с нея неща). За западната цивилизация по-скоро е характерен един определен бюрократичен принцип на организация и управление.

[zozoq]

Единственото, което се опитах да постигна беше да взема един елемент от западната цивилизация и да покажа че в него нещата не вървят. Темата се отнася за съвремието в крайна сметка, за това говоря за сегашната система за управление. Не да докажа, нямаше да има нищо общо с темата. Оттам и несъгласията с Dinain. Които очевидно е безсмислено да се опитвам да изяснявам. Голъм, моля за изяснение на бюрократичния принцип на организация и управление.

[Гост]

.

pp
Отворих отделна тема, тъй като това е страничен въпрос. От интерес и бързане не рабрах веднага, че съм в този раздел, така че "местя нещата" в общия раздел.

[gstg]

За темата : Твърде много парици се въртят там за това няма да и позволят да залезе , но пък стана пропита от корупция система , която вече самоизключва себеси като демокрация.
Тези които са били в Щатите да речем като Парабелум за когото предполагам , че е там, ще ви кажат че свободата е толкова криворазбрана и интерпретирана , че не можеш да видиш цвета на панталона на некоя дама , без да те осъди за сексуален тормоз .
Просто всичките тези, които съм чел на тема демокрация , комунизъм, капитализъм се оказват някакъв красив екстрат на реалноста.
Базирам мнението си на един труд на един добър финансист и психолог : Д. Уотърхаус л Труда се казваше : илюзия или нещо друго , или това на което сме плънка .

[gollum]

Ок, съжалявам за критиката, Zozoq, съгласен съм, че този подход има смисъл и място. Аз се опитвах да задам малко по-общо поглед, който неизбежно залита в посока историософия, което е и оправдано от обхвата на зададената тема – цивилизация. Но ако не разглеждаме нещата в тяхната конкретика, наистина ще позагубим от обекта, когото уж обсъждаме, така че грешката тук е моя.

Голъм, моля за изяснение на бюрократичния принцип на организация и управление.

Ще се опитам да се поясня, макар че няма да ми е много лесно. Впорчем, най-лесно за мен ще сатне това посредством един цитат, който ми направи голямо впечатление и предизвика определени размисли у мен:

Според опита чисто бюрократичното, т.е. бюрократично-монократичното, прозедиращо посредством документи управление, по прецизност, постоянност, дисциплина, строгост и надеждност, следователно предвидимост и за владетеля, и за заинтересуваните лица, по интензивност и екстензивност на приложението, формална универсална приложимост към всички задачи, по чисто техническо усъвършенстване до максимум на постижението, във всички тези значения е формално най-рационалната форма на упражняване на господство. Развитието на модерни форми на обединение във всички области (държава, църква, войска, партия, стопанство, обединение от заинтересувани лица, съюз, фондация и каквото и да е друго), е просто идентично с развитието и постоянното нарастване на бюрократичното управление. Възникването на последното е зародишът на модерната западна държава. Човек не бива да се оставя да бъде заблуден дори за миг от всички привидно противоположни инстанции, било то колегиални представителства на определени интереси или парламентарни комисии, или “диктатури на съвети”, или почетни чиновници, или съдии-лаици или каквото и да е друго (и особено от проклятията срещу “свещения бюрократизъм”) - в действителност всяка трайна работа се извършва от чиновници на служба. Целият ни всекидневен живот е обвханат в тези рамки. Понеже бюрократичното управление навсякъде ceteris paribus е най-рационално във формално-техническо отношение, днес то е просто неизбежно при потребността да се управляват масите (персонално или неперсонално). Съществува само избор между бюрократизиране и дилетантизиране на управлението, а голямото средство за превъзходство на бюрократичното упраление е професионалното познание, чиято абсолютна потребност е обусловена от модерната техника и икономика на производството на стоки, все едно дали тя е капиталистически или социалистически организирана. Социалистическата организация би означавала само едно огромно повишаване на значението на професионалната бюрокрация, ако иска да постигне същото техническо постижение като капиталистическата. Подвластните на съществуващото бюрократично господство могат да се защитят само чрез създаване на на противостояща собствена , също изложена на бюрократизиране организация. На свой ред самият бюрократичен апарат под принудата на материални и чисто делови (следователно идеални) интереси, не спира да функционира. Без него в едно общуване с отделяне на чиновника, служителя, работника от средствата за дейността му и с абсолютната потребност от дисциплина и школуваност, модерната форма на съществуване би била невъзможна за всички, освен за все още притежаващите средствата за препитание (селяните). Апаратът продължава да функционира за овладялата властта революция и за окупиралия страната враг по същия начин, както и за законното дотогава правителство. Винаги въпросът гласи: кой владее съществуващия бюрократичен апарат? И винаги овладяването му от непрофесионалист е само частично възможно: професионалният таен съветник като министър обикновено превъзхожда непрофесионалиста в прокарването на своята воля. Потребността от постоянно, стегнато, интензивно и изчислимо управление, каквото капитализмът (не само той, но във всеки случай пердимно и неопровержимо той) исторически е създал и което всеки рационален социализъм просто трябва да възприеме и развие, обуславя тази съдбовност на бюрокрацията като сърцевина на всяко управление на масите. Само малкото (политическо, йерократично, съдружно, стопанско) предприятие би могло до голяма степен да мине без него. Както капитализмът в неговия днеше стадий на развитие облагоприятства бюрокрацията - при все, че той и тя са израстнали върху различни исторически корени - така той е е най-рационалната стопанска основа, върху кото може да съществува в най-рационална форма, понеже фискално поставя на разположение необходимите й парични средства.
Наред с фискалните предпоставки за бюрократичното управление са налице съществени съобщително-технически условия. Неговата прецизност изисква железница, телеграф, телефон и е все повече свързана с тях. В това отношение един социалистически ред не би могъл да промени нищо. Въпросът е дали той ще се окаже в състояние да създаде подобни условия за едно рационално, а това означава строго бюрократизирано управление, според още по-твърди формални правила, отколкото капиталистическия ред. Ако не успее то тук отново би била налице една от онези големи ирационалности - каквито социологията е констатирала твърде често.
Бюрократичното управление означава господство по силата на знание - това е специфичният рационален характер на нейните основи. Бюрокрацията (или владетелят, който си служи с нея) проявява тенденцията да усили още повече своята основана върху професионално познание властова позиция с помощта на служебно знание, придобито в служебното общуване или “знаещо документите” познаване на фактите. От този стремеж към власт произлиза не само бюрократичното, но във всеки случай специфично бюрократичното понятие за “служебна тайна”, чието отношение към професионалното познание е сравнимо с това на търговската тайна към техническата.
перманетно образование правило само частното икономически заинтересувано лице вътре в областта на своя интерес превъзхожда бюрокрацията по знание: професионално знание и познаване на конкретните факти. Такова лице е капиталистическият предприемач. Той е единствената (поне относително) недосегаема инстанция пред господството на бюрократичното рационално занние. Всички други неизбежно упадат в подвластните на бюрокрацията обединения от човешки маси, подобно на резултата от господството на прецизната машина в масовото производство на стоки.
В социално отношение бюрократичното господство означава най-общо:
1) тенденция за нивелиране в интерес на универсална рекрутируемост на кръга от професионално най-квалифицираните;
2) тенденция за плутократизиране в интерес на възможно по-продължителното (траещо често до края на третото десетилетие от живота) професионално школуване;
3) господството на формалната неперсоналност: идеалният чиновник управлява своята служба sine ira et studio, без гнява и страст, и затова без любов и ентусиазъм, под натиска само на понятия за дълг: “без оглед на човека”, формално еднавко за “всеки”, т.е. за всяко намиращо се в едно и също фактическо положение заинтересувано лице.
Както обаче бюрократизирането създава съсловно нивелиране (според нормалната, оказваща се и исторически обечайна тенденция)ы то и обратно - всяко социално нивелиране спомага за бюрократизирането. М интерес на “равенството” то отстранява съсловно господстващите, чието господство почива върху апроприация на средствата за управление и административна власт, а също онези, имуществото на които ги прави подподящи да извършват управлението като почетно или странично занятие. Ето защо навсякъде бюрократизирането е неизбежан сянка на напредващата масова демокрация, на което ще се спрем по-подробно в друг конктекст.
Обикновено “духът” на рационалната бюрокрация най-общо казано е:
1) формализъм, изискван от всички онези, които са заинтересувани от гаранции за лични възможности от всякакъв вид - в противен случай последствието би било произвол, а формализмът е линията на изразходване на най-малко усилия. Привидно и отчасти действително в противоречие с тенденцията на този тип интереси стои:
2) склонността на чиновниците към материално-уталитаристично третиране на своите управленчески задачи в служба на ощастливяваните подвластни. Само че обикновено този материален утилитаризъм се проявява в изискване за съответен регламент, който на свой ред е също формален, и в масата от случаи формалистично третиран. Тази тенденция за материална рационалност се подкрепя от всички онези подвластни, който не принадлежат към споменатия в т. 1) слой от заинтересувани от сигурността на притежаванитеот тях възможности. Тази проблематика се отнася към тероията на демокрацията.

(цитатът е от Макс Вебер, “Социология на господството”)

Откъсът сам по себе си е показателен, но все пак не искам да спирам само на текста му. Идеята ми е, че това, което прави западната цивилизация уникална и ни позволява рязко да я отделим от останалите е спосолностите за адаптация и целеполагане, които тя проявява и развива. В това, което ще се опитам синтезирано да изложа по-долу неизбежно ще се наложи да обобщавам ида пренебрегвам различни характерни особеносит и явления, които имат своето мясот и значение, но от избраната от мен гледна точка може да се пренебрегнат.
Западната цивилизация се превръща в това, което е благодарение на това, че в историческото си развитие тя успява да обхване целия свят и да го промени според своите си разбирания, т.е., да се наложи над останалите цивилизации и след като до голяма степен успява да унифицира света (или в рамките на процеса на унификация) тя постепенно се разпада на отделни “местни” цивилизации.
Какви са особеноситте, окито и позволяват да постигне това? Очевидно, че това ще са и нейните “характерни особености”. Според мен това са следните:

- способност за създаване на идеологиии, котио да обединяват и направялват усилията на всичик социуми, участавщи в цивилизацията, така че те да действат погледнато на цивилизационно обобщаващо ниво в обща посока.
Всички цивилизации създават неизбежно и идеологии (използват думата в малко разширяващ контекст на обединяващ информационен обект, т.е., такъв, който създава общи идентификационни и мотивационни механизми, които се предават исторически чрез структурите на социума). Характерното за западната цивилизация (и тук “западна” е донякъде условно, защото в определени периоди в това развитие участват и обласит, които определено не влизат в понятието “Западна Европа”) е, че нейните идеологии се отличават от останалите по своето усещане за време, а селдователно и за динамика и развитие. За нейните е характерно едно есхатологично или съответно прогресистко развитие на времето, т.е., те винаги подклеждат стремеж към развитие и промяна, които потенциално трябва да обхванат всичко съществуващо. За останалите цивилизации (тук пиша много обобщено) е характерно иделогическо циклично време, което подхранва усещането, че светът не се променя (не може да се променя) целенасочено, а следав естествен цикъл на повторения. Т.е., всяко усилие е огарничено и обречено в карйна сметка само на частичен успех.
Западната цивилизация винаги има тенденцията да създава глобализираща усилията й идеология (от известно време това е представата за демокрацията като политико-социално усторйство, което трябва да същестува навсякъде и е подходящо за всяка ситуация; по-рано това е била националната идеология и създадената в нейните рамки държава).

- рационалният подход към устройството на социума и държавата, въобще склонността към рационализиране.
Общо везто именно това имам предвид, когато в прединя си пост написах за “бюрокартизиране” на управлението. Т.е., стремеж към рационално усторйство на цялото общество и всички държавин стурктури, така че функционирането им да е предвидимо и управляемо независимо от качеството на индивидите и от особеностите на ситуацията. Може да се каже, че ЗЦ създава специфична управленческа технология, която се възпроизвежда навсякъде в реалния свят и тя е в основата на всяка съвременна държава.
Тази рационализация и създаването на рационални технологии засягат вяска една област от ЗЦ или поне стремежът е такъв.

Когато написах, че според мен “демокрацията” не е в основата на ЗЦ, не е нейна определяща характеристика, имам предвид точно това. Характерно за ЗЦ е рационалното управление и стремежът към рационализация, които се изразяват в много от нещата, които са характерни за съвременната държава (като стремежът към законност, т.е., рационализация на всеки аспект от социалната действителност; правата на личността, т.е., включването на всеки субект в този стремеж и т.н.). Това, котео наричаме демокрация е също час тот този процес, поне като идея – т.е. представата че в управлението трябва да участва масата от хора, всички хора. Но това само привидно, поне според мен, съвпада със съвременното разбиране за “демокрация” – всъщност става въпрос за един стремеж държавата да може да действа като едно цяло. Израз и възможност за това дава националната държава, т.е., съчетанието на идеологията на национализма и определени рационализиращи социални, икономически и управленчески технологии. Но това повече означава “формулиране на общ интерес и стремежи на нацията” (т.е., на държавата), а не толкова “равноправно участие на всеки член на обществото в управлението”. Последното би означавало и съобразяване на управлението с личните/частни интереси на всички членове на обществото и същевременно с разбиранията на всички за това какви с порблемите и интересите на общността. Нещо, което поначало е нерационално, неефективно и едва ли може да работи добре. Именно затова според мен “демокрация” е по-скоро представа от идеологически характер, отколкото атрибут на ЗЦ.

[Хана]

Бюрокрация и демокрация са просто понятия от различни области, затова трудно биха могли да се съпоставят. Бюрокрация е начин на управление, а демокрацията е идеология. Т.е. едното се отнася по-скоро към формата, а другото е част от съдържанието. Не може да се каже: съвременното западно общество не е демократично, защото е бюрократично (не че някой тук го е казал, просто обобщавам). Но тъй като съвършената организационна форма на съществуването на демокрацията не е възможна или най-малкото не е измислена още, демокрацията като съдържание е принудена да се въплъти в бюрократична форма, а пък бюрокрацията има свойството като при Мечо Пух да става колкото повече, толкова повече.
Аз лично съм скептична към всеприложимостта и съвършеността на демокрацията. Може би това е само един от етапите на идеологическото развитие на нашата цивилизация: както национализмът като всеобхватна идеология беше сменен от демокрацията, така и демокрацията ще бъде сменена от нещо друго, може би от либерализъм например.

[gollum]

Съгласен съм, Хана. Намерението ми бе да покажа, че макар сега демокрацията идеологически да се мисли като неотменима, атрибутивна черта на ЗЦ, исторически нещата не стоят така. Когато ЗЦ се превръща в това, което е сега - т.е., доминиращ модел, тя има много малко общо с това, което разбираме под "демокрация" сега (отделен въпрос е, че схващанията ни по въпроса са твърде размити и неясни, което и намеква непряко за идеологическия характер на това понятие). Затова рационалната уредба на социума и държавата (и на властта) са характерна, атрибутивна черта на ЗЦ, демокрацията не е. В един момент (вероятно някъде след ВСВ, но самият процес е от преди това) тя става съществена и определяща част от идеологията на ЗЦ, но не винаги е имала това място.

[gollum]

продължение

Продължавам по темата с едно малко по-подробно изложение на връзката (според мен) между консуматорското общество и кризата на съвременната европейска/западна цивилизация (Е/ЗЦ). Ще се опитам изложението да е последователно и в името на логиката неизбежно ще жертвам подробностите, а и неизбежно съществуващите аномалии и контрапроцеси - това се предполага и от обхвата на темата и от етапа й на развитие, до който сме стигнали в момента - все още уточнявам и рисувам с едри мазки и широка четка, така че отдалеч да изпъква това, което според мен е важно, макар че губим детайл и от близо рисунъка ми ще изглежда груб и неточен.
Първо ще се опитам вкратце да обрисувам процесите, които се преплитат в този проблем:

1. индустриалната революция и нейното еволюционно развитие (съпътствано от микрореволюции) движат нещата към ситуация, в която процесите на добив, обработка и производство стават все по ефективни, все по-евтини и най-вече все по-автоматизирани. Тази тенденция на развитие има няколко следствия:

1.1 Основното усилие на цивилизацията постепенно се измества от процесите на добив, обработка и производство към реализацията на готовата продукция, т.е. от производство на материални блага към производство на информационни ценности. Трудността е не да се произведе нещо, а да се измисли как произведеното нещо да се реализира като ценност (в този смисъл какво да се създаде и как да се намери реализация, така че да бъде реализирано или чрез какви инфорамционни средства това да бъде постигнато).
В рамките на тази тенденция, разбира се, трябав да се отбележи че това е все още състояние към което нещата се движат, а не постигнато състояние (или е частично поситгнато за отделни държави) и че все още има досаттъчно нерешени проблеми най-вече от енергийно естество, така че да се смята, че този етап може да бъде скоро напълно отминат.

1.2 Основните икономически ценности са информационни, т.е. представи за това какви са нещата.

1.3 За поддръжка на производството на материалната основа на цивилизацията е нужна все по-малко "груба" работна сила (под "груба" имам предвид най-вече физическа), т.е. модерният социум има все по-малки нужди от работна ръка в индустриалната сфера.

1.4 На фона на тенденцията за намаляване на нуждата от работна ръка, се увеличава нуждата от висококвалифициран труд - все по-ниско търесне на слабоквалифициран, "черен" труд и все по-голямо на "бели якички".

2. Основната тенденция, към която икономиката се стреми (събирателно, защото това е съвкупност от стремежи на действащите в нея агенти) е към разрастване на оценностяването на продукцията. Това на свой ред означава, че има нужда от все по-голямо разширяване на пазарите едновременно количествено (повече потребители) и качествено (потребителите да потребяват все повече и повече).

2.1 Това означава, че на фона на изискването за намаляване на населението (има все по-малка нужда от труд) действа контраизискване за нарастване на потреблението, т.е. повече хора, които да са в състояние да потребяват произведената продукция. Естествено, нарастването на производството води и необходимост от увеличаване на труда, но темповете на първото и второто са много различни, защото разрастващото се производство се нуждае от все по-малко човешки труд за поддръжка и едновременно с това - от все по-квалифициран труд.
Получава се трудно преодолим проблем: от една страна има нужда от по-малко хора, които работят и следователно оценностяват труда си (получават негов еквивалент, които могат да харачт за потребление), от друга страна, има нужда от все повече хора, които имат какво да харчат за потребление (т.е., да заменят труда си за произведени стоки). Този проблем може да се преодолее било то с разширяване на пазарите за сметка на места, където още проблемът не се е порявил, било то с увеличаване на нивото на заплащане на извършения труд, било то с постоянно повишаване на количеството квалифицирани труженици, за сметка на неквалифицираните.

2.2 Все повече хора използват труда си не за производство, а за да търсят пътища поризведеното да бъде реализирано, да бъде отличено в морето от произведени блага. Т.е., занимават се с информационно обслужване на приозводството и реално погледнато - с информационно производство (произвеждат информационен образ за потребление и създават нови видове потребление, нови ниши, които да бъдат запълвани). Донякъде това нарастване компенсира порблемът от предходната точка (все по-малко хора произвеждат, но все повече се занимават с обслужване).

3. За да действа системата се нуждае от хора, окито потребяват, консумират все повече и повече нови блага (материални, но и информационни).
Това означава, че е нужно консумирането да е възможно най-масово (за да има ефект) и да е предвидимо в определени рамки (за да се обслужва по-лесно информационно, т.е., да се увеличи ефективността на този вид труд). Това налага създаването на стереотипи, които да са възможно най-разпространени и силни, т.е., изглаждане на различията на потребителите (най-вече на арзличията в начина им на мислене и възприемане). Резултатът е все повече хора, които се стремят едниствено към консумация и само в нея виждат смисъла на съществуването си.

3.1 Ефектът на това е общо намаляване на социалната енергия и на интереса към цивилизационни проекти - към цялостни проекти, сопсобни да променят цивилизацията или да я адаптират към променени външни или вътрешни условия. Соицотипът се опростява и губи активната си съставляваща.

3.2 Все повече хора се отнасят към труда си единствено като към средство да получат възможност да потребяват повече и по-добре. Обществото губи възможността си да се обединява, отслабва интегриращата го идеология (особено за сметка на нивелирането в социопсихично отношение на съставящите го индивиди).

бележка: всичко това е груб модел, които набелязва едниствено скелета на логиката на развитие.

Извод: Обществото се видоизменя така че всепо-голяма част от мленовете му губят пасионарната си енергия, т.е., способността си да бъдат източник на промяна и да обединяват част от обществото за съвместни целенасочени действия към промяна. Способността за поставяне и постигане на цивилизационни поректи намалява. Все по-голяма част от обществото се превръща в пасивна слабомотивирана и още по-слабо подготвена за каквато и да е дейност маса.
Всичко това е кризисна ситуация, която следва някак да бъде преодоляна.
Тази ситуация е следстиве от особеностите на това, което в тази тема назоваваме "западна цивилизация". Това е единственият съществуващ и десйтващ в момента цивилизационен модел (макар че съществуват негови вариации, какот и реликти от други цивилизации) и всички социуми се намират някъде по кривата на развитието му, която води до описаната съвсем схематично ситуация. До голяма степен текущият баланс се държи за сметка на геосъставляващата на социоикономическата ситуация (същестувването на области с различно ниво на развитие, като едните представляват компенсаторен резерв за другите).

Вторият, незибежен проблем е свързан със съпъстващата гореописания процес тенденция към глобализация. Последната поставя нови изисквания по отонешине на организацията и управлението на процесите в световен мащаб, предизвикателство, на което в момента не е намерен задоволителен отговор (необходими са явно нови методи, нови технологии за управление и организация). Несъмнено развиващите се процеси пораждат противоречия, които ще се разразят (и се разразяват) в кризисни ситуации.

Всичко това са все присъщи на западната цивилизация проблеми, които макар и донякъде да се осъзнават, не се разработват, а на тях само се реагира. Няма и не се очертава поне засега ефективна голбална идеология, която би могла да служи за интегриращ елемент.

[zozoq]

Изброените от Голъм точки са характерни за всяка една развита държава. Ще се опитам да допълня и задълбоча нещата доколкото мога.

1) все по голямото търсене на високо квалифициран труд неизбежно влияе на пазара на труда. Търсенето на бели якички се покачва рязко, но още по рязко се покачва количеството на търсещите реализация бели якички. В този сектор от пазара на труда конкуренцията е наистина свирепа. Положението ще се запази такова докато тенденцията която го е предизвикала просто не изчезне и търсенето не се изравни с предлагането. Дотогава ще има все повече хора, които работят много под квалификацията си.

2) С времето разликата между богати и бедни ще се увеличава, по причина на напълно естествения интерес на пазара към богатия потенциален клиент. Нормално е произвоителят да се стреми да произвежда по скъп продукт, предназначен за по богати клиенти. Това отваря пазарна ниша за евтини продукти, която доста бързо бива запълнена от производител на евтина (съответно некачествена) стока. Колкото по евтина толкова по добре, хората имат способността да си затварят очите за качеството щом цената ги устройва. Сред бедните слоеве на населението се развива илюзия за приличен и сносен живот. Илюзия защото те са обслужвани от огромни вериги супермаркети, магазини, компаниии за услуги и т.н. Тези вериги имат репутацията на магазини за бедни, ако имаш възможност да пазаруваш от другаде, не ходиш там, но ако нямаш избор...Илюзията се поддържа от хубавата и лъскава опаковка (метафорично казано) на супер евтиния и съответно много некачествен продукт. Бедният човек съзнава че е много далече от богатите си съграждани, но същевременно не усеща изолацията наложена му от обществото: той пазарува от магазини за бедни, живее в квартал за бедни, децата му ходят на училище като всички училища в държавата, но в което всички деца са горе долу на едно и също материално ниво, в случая неговото: бедни. Разграничението на класите в обществото е тенденция която както всяка друга ще се запази докато породилата я причина не изчезне.

3) Изложеното от Голъм в неговата точка 2 си има своите последствия. Пазарът има нужда от потребители способни да купуват. Производителите търсят начини да превърнат клиента с малки възможности в клиент с колкото се може по големи възможности. Следва бързо развитие на кредитната система и лавинообразно задлъжняване на населението. Което води и до задлъжняване и на производителите. Всеки дължи на всеки все повече и повече. Икономиките на държавите трупат космически външни дългове, които не спират да се покачват. Нещо повече: банките нямат интерес държавата да си плаща дълговете. По добре е дългът да си стои и лихвите по него да се изплащат. Няма по надежден длъжник от държавата. За правителствата става все по лесно да взимат кредити от частни банки, които не винаги са от същата националност. Процеса на задлъжняването обхваща всяка една сфера на икономиката и всички видове икономически агенти. Това не може да продължава така, тъй като един ден икономиката ще стане неспособна на каквито и да е действия по причина на липса на финансови средства.

4) За да се развива една икономика има нужда от нови и нови пазари. Дали това ще се случи чрез овладяване на нови територии, чрез овладяване на територии на конкурента или чрез поява на нови, незаети пазари, няма значение. Ще дойде един момент, в който всички пазари ще са заети, просто няма да има място за новаторство и развитие.

Илюстрация на всичко казано дотук: за големите държави от ЕС икономически ръст от 5 процента си е направо мечта. За 2005та Италия отбелязва ръст от 0.00 процента. В същото време Китай може да се похвали с ръст от 12 процента. Големите световни проивводители са достигнали лимита на своите пазари, Китай тепърва открива своя пазар. Допреди време това беше пазарът на крайно евтините стоки, защото доскоро Китай нямаше възможност да проивзежда друго. Сега китайската стока се променя: стоки неотстъпващи по качество на западните, но далеч по евтини благодарение на евтината и изобилна работна ръка там, същевременно достатъчно скъпи че да гарантират на Китай огромни печалби.
Отговорът на западните компании се изразява в преместването на дейността им в далечния изток, там където за изключително квалифицирани работници те плащат невероятно ниски заплати. Същите тези заплати обаче са направо космически за тамошния стандарт. Всички са щастливи, инвестиции, безработицата спада и т.н. На запад нещата логично вървят в точно обратна посока.