Залязва ли западната цивилизация?

[Dinain]

В тази дискусия (както във всяка друга), ще помоля участниците да се въздържат от личните си предпочитания и идеологии и да пишат колкото се може по-обективно и безпристрастно.

В понятието "западна цивилизация" включвам културите от централна и западна Европа и създадените от тях държави - САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, повечето южноамерикански държави. Ако се изключат славяните, тази цивилизация може да се нарече и "бяла", въпреки че аз лично бих избягвал да правя обобщения на расова основа.

Моето мнение е, че не - западната цивилизация не залязва. И голям, ако не и главен принос затова има интернет и другия софтуер, разпространяващ се на английски език. Преди всичко не искам да се бърка военната сила с цивилизация: въпреки внушителните победи на Чингиз Хан, не може да се говори за татарска цивилизация например.
Така е и в днешно време: колко "западняци" владеят или изучават руски, арабски или китайски език? И колко руснаци, араби и китайци говорят или изучават западни езици? (Само в Китай има 300 милиона говорящи английски език - повече отколкото в самите САЩ). Още нещо за западното влияние и култура - колко "западняци" носят кимона, роби или руски традиционни носии? И колко руснаци, араби, китайци, японци и т.н. същевременно се обличат в костюми, вратовръзки и ризи? Колко от техните жени носят поли и обувки с токчета? Колко души по света гледат MTV и слушат "западна" музика и колко души слушат "друга" музика?

[Хана]

...или преведено "Залезът на Запада" - точно за това става дума, за залеза на западноевропейската цивилизация.

http://en.wikipedia.org/wiki/The_Decline_of_the_West

[Стич]

Бжежински извежда едно понятие -корнукопия.Произхожда от "хорн","корн" - рог, като се визира митичния рог на изобилието.Именно това понятие Бжежински използва по отношение на общество,което може да си позволи всичко и да притежава всичко.Цитат: "Позволяващата корнукопия се съсредоточава преди всичко върху непосредственото удовлетворяване на индивидуалните желания в обстановка, в която личният и колективен хедонизъм остават доминантен мотив за поведение." В такива общества е налице трайна тенденция към разрушаване на моралността, трайно акцентиране върху материалните блага-което води до алчността като мотивационен избор.Заличава се границата между добро и зло и се заменя със законно-незаконно,като съдебната система замества морала.
Пак цитат : "Алчността -наложила се тенденция,прилагана от висшето общество на Америка, не е нищо друго освен най-висш израз на започналото корнукопично разлагане на моралните ценности /залез на западната цивилизация по Шпенглер/."

[Dinain]

Както посочих по-горе, под "запад" не разбирам "Европа". Така е много просто.

А г-н Шпенглер когато е публикувал книгата си в 1918 г. дали в понятието "запад"
в включвал САЩ и другите бели колонии на Европа? Не съм чел книгата, затова питам.

[gollum]

Както посочих по-горе, под "запад" не разбирам "Европа". Така е много просто.

Не съм съгласен с това, Динаин, именно като включиш всичко в понятието "западна цивилизация", дикусията губи смисъл . Пък и трубва да добавя, че идеята за тази тема ти хрумна в резултат на твърдение от друга тема, което ще приведа тук:

според мен от ПСВ нататък започва бавният залез на западната цивилизация достигнала пълния си разцвет и пищност именно по времето на "бел епок" 1890-1914. понякога си мечтая за тази Европа...

Ако обединим в понятието "западна цивилизация" почти целия свят (изключвайки Африка, Русия, арабският свят и Азия), то ние пренасяме тази дискусия върху съвременното състоняие, докато в цитата се говори за началото на миналия век, когато "залезът" и "западната цивилизация" не се възприемат по този начин.
След това, обединяването изключва възможност да се задават смислени въпроси, от които според мен има голяма нужда.

1. За произхода на понятието
За Шпенглер и неговият "Залез на Запада" - съвсем накратко той въвежда изследването на цивилизациите чрез аналогия с живите организми, нещо, в което поначало според мен има смисъл. Проблемът е, че твърде се увлича в аналогията си, поне според мен. ТА за него всяка цивилизация, подобно на жив орагнизъм, има цикъл, който започва с раждане, преминава през период на натрупване, достига период на зрелост, кйто е и началото на каря - цивилизацията е изчерпала жизнените си сили и започва да старее. Вече не може да прибави нищо ново, загубила е гъвкавостта си, в резултат на това тя умира (дори и да не бъде унищожена от външна сила).

2. Единна ли е "западната цивилизация"?
Според мен, отговорът на този въпрос е отрицателен. Ще се опитам съвсем отгоре-отгоре да се обоснова. Основата на тази цивилизация е Европа и по-точно европоцентризмът, войнстващ и постоянно разширяващ се. Процесът има няколко съставляващи:
- монотеистична религия, виждаща света и времето есхатологично, а не циклично;
- нейн вариант, който премества акцента върху постоянното нараставне на печалбите и успеваемостта тук, в света (това важи за вяско начинание, не само за икономическите);
- религия, която вижда света като пространство за усвояване и възприема себе си като вселенска;
- технологично развитие, което прави възможно постепенното разширяване и завладяване на света;
- постепенно развитие на национална идеология и държава от нов тип - национална държава, централизирана, но и с представителство във властта (заражда се в Англия и Франция).
Този порцес започва, грубо казано, с епохата на Великите географски открития и добива своя зрял вид с епохата на колониализма. Междувременно преживява и своето социално-политическо (сиреч вътрено) развитие с Английската и Френска революции и по-точно с наложените в тези старни модели на организация и управление, които постепенно се разпространяват из останалата Европа.

Тази Европа на "бел епок" и "сецесиона" съвсем не е толкова единна, колкото изглежда на пръв поглед. Можем ясно да разграничим поне два (а реално повече) цивилизационни подхода - единият е "английският" (за го нарека грубо), другият е "немският". Немският подход е доста различен и би могъл да образува една самостоятелна и различна европейска (или западна, което в този момент е същото) цивилизация. В крайна сметка през ПСВ се сражават тези два цивилизационни подхода, като немският е унищожен напълно като възможност.
Особено и отделно стоят бившите колонии и найвече САЩ. Към този момент, началото на миналия век, в САЩ вече се е формирала отделна цивилизация, която има много малко общи черти с "европейската западна цивилизация", въпреки че донякъде произлиза от нея.
Впоследствие, след две световни войни европейската цивилизация (както е предрекъл Шпенглер) на практика вече е залязваща, тя е изхабила заряда си, създавайки един европоцентричен свят, в който всички се равняват и променят по европеиски модел. Но този модел е загубил силата си и на световната сцена са се появили наймалко два (а всъщност повече) инварианти. Единият е съветският, другият е сащианския. Вторият можем да определим като "сащианска западна цивилизация", но тя е определено различна от европейската такава. Сащианският вариат на западната цивилизация от 50-те, 60-те години започва все по-уверено да се налага в света, върху основните на европейския, но и замествайки го със собстlekите си идоли. Масовата култура и консуматорското общество са творения именно на тази сащианска западна цивилизация.
МОже да се каже, поне според мен, че сащианският вариант на "запандна цивилизация" в крайна сметка се налга на света, измествайки и порменяйки европейският. Така че "европейската западна цивилизация" определено е преминала точката на своя възход перди много време и е залязла, оставяйки се да бъде заменана и променена.

3. Какво е настоящето състояние?
Много труден въпрос, тъй като е възможно да се нахвърлят множество твъредния, но реално нямаме добра база за сравнение - фактите са твърде много, а степента на анализ (и възможност за него), почти никакви.
Затова ще изкажа просто едно лично мнение. Според мен, създадената в САЩ "западна цивилизация" е в много дълбока криза, при това кажи-речи на всяко ниво. Което предполага, че й е отпарвено пердизвикателстов, на което тя не може адекватно да отговори или иначе казано - че е достигнала пределната си възраст.
Това се съчетава с въздигането на поне една друга цивилизация - арабската (тя, впореч, също е много стара, на практика е връстница на европейската). Пробелмът е, че това "въздигане" е всъщност форма на реакция и като такова няма собствен двигател. Възможността в него да се роди собсневният път към една различна модернзация ми се вижда илюзорна.
В средата на миналия век е имало една загатната възможност за създаването на африканска цивилизация, която така и не се реализира (вероятно защото никога не е била повече от възможност).
Възможността за друг, евроазиатски път (Русия/СССР) също залязва.
Остават азиатсикте възможност, което се свежда основно до две възможности - Китай и Япония. Всяка от тях върви по собствен път, първият създава свой инвариант, койт осъчетава елементи от западната сащианска цивилизация с елементи от съветската евроазийска (и гарди върху собствената си цивилизационна традиция, която е една от най-древните). Втората е особено интересна, доколкото е единтвената неевропейска държава, която успешно приема и отговаря на пердизвикателството на вероцентризма и се модернизира по собствен път. Вярно, че тази модернизация протича първоначално чрез веропейската цивилизация, впоследствие (в началото на миналия век) чрез съществена американизация. След ВСВ определено държавата тръгва по пътя на "сащианската западна цивилизация" и поне привидно остава на него. Макар че това е само привидно, според мен, реално тя създава собствен вариант, съчетавайки само отделни елементи. И определено тази държава в момента върви по собствен път към бъдещето. Прлоблемът е, че е дотатъчно малка и изолирана, за да може ад действа напълно самостоятелно.

За да обобщя по тази точка - според мен в момента няма отговор на кризата, която се случва със сащианската западна цивилизация, която като се има предвид глобалността на тази цивилизация, засяга целия свят. Но западната цивилизация, създала съвременния свят вече е залязла - сега става въпрос за нейната заместничка (която само отчасти е нейна наследничка).

[Хана]

Ще повторя в някои отношения Голъм, но се налага, за да изложа своите мисли.

Вярно е, че Шпенглер прави директна аналогия между формите на социална организация и живите организми, но отхвърлим уподобяването с тях - да, досега в историята всяка цивилизация, както и всяка друга форма на политическо, културно и социално организиране като империи, държави, империи, религии, идеологии е вървяла по пътя възникване-сила-упадък (или изчезване). Имаме твърде много примери за такова развитие, няма основание да смятаме, че западната цивилизация (в широкия смисъл на думата) ще бъде изключение. Но това е валидно за някакъв много макро-поглед, в рамките на хилядолетия. Така, както Динайн е поставил въпроса, се пита дали западната цивилизация в момента е вече във фазата си на упадък.

Пак ще следвам мисълта на Голъм. Западната цивилизация (пак уточнявам, аз използвам понятието в широкия му смисъл), пък и всяка цивилизация, се крепи основно на три кита: първо, християнската религия (без значение католицизъм, православие, протестантизъм и т.н.); второ, начин на мислене и човешки ценности, които рефлектират в морал, принципи на социална организация, идеологии и т.н. Основното тук са идеята за демокрация, която така или иначе присъства почти във всички идеологии в западната цивилизация от Древна Гърция насам. Идеята ми е, че тази цивилизация ще се развива докато има възможност да се развива в рамките на това търсене на демократичност. Третото е технологиите, които пак не са анационални, тъй като причините за развитието им са заложени в начина на мислене.

Та мисълта ми е, че един инфообект от цивилизационен тип върви към своя край по вътрешни причини, когато има дисонанс в тези три основни съставляващи. Подобен е примерът с Римската империя (религия + технология), Османската мперия (технологии + държавно и политическа доктрина). Върху упадъка действат и външни фактори, примерите от историята пак са многобройни - на практика нито една цивилизация или империя не е западнала само поради вътрешни причини. В съвремието имаме налице явният натиск отвън, ex Oriente lux, за който говори Шпенглер, или "съвременните номади", са много силни и оказват огромно влияние върху западната цивилизация, при това влияние, което я "събужда", прави по-конкуретно способна. Но вътрешните причини мисля, че отсъстват и при технологиите най-вече, но и в другите две направления.

[Dinain]

Голъме, май не съм се обяснил достатъчно добре. В тази тема визирах поддръжниците на твърдението, че 21 век ще е доминиран от арабски, китайски или руски цивилизации. Не случайно посочих "западна цивилизация" като не само Европа, а и бившите и колонии. Света, казано простичко, се дели на Запад и няколко Изтока (Близък, Среден, Далечен). Това че европейската цивилизация е залязла, всеки човек е можел да види още преди 50 години. Благодаря на всички за постовете им, но това са очевидни неща (поне за мен).

Пиша за Запада - като категория страни, говорещи латински езици (това е идея - за латинската цивилизация ), изповядващи християнство или атеизъм, с демократични политически строеве и капиталистически идеали.

[gollum]

- заподозрях нещо такова, но все пък тръгна от другаде (ами да беше формулирал по коректно темата , например с хронологични граници).
Но не мисля, че написаното е било напразно, защото пак е донякъде по темата.

Пиша за Запада - като категория страни, говорещи латински езици (това е идея - за латинската цивилизация [img]images/smilies/vb_smile.gif[/img]), изповядващи християнство или атеизъм, с демократични политически строеве и капиталистически иде

Не съм сигурен, доколко имаш правото да провеждаш подобна генерализация на ниво цивилизация. На практика всички основни играчи споделят сходни технологии и дъжавно-политическо структури, като на ниво култура сходството е дори много по-голямо. От друга страна, в цивилизационно отношение разликите между обединените от теб държави са бая големи, много по-големи, отколкото сходството в езиковия генезис може да покрие . От трета страна, икономически светът е до голяма степе нглобализиран, така че няма противопоставяне между капитализъм и нещо друго (което съвсем не означава, че капитализмът е някаква застинала и достатъчна форма). От четвърта страна, съвсем не мисля че има подобна общност на нещо, което може мда назовем "демокартични политически идеи и практика". Всъщност в момента действат множество различни политически модели (включително и в рамките на дефинираната от теб като "западна" цивилизация) и общо взето разликите между тях чето надхвърлят приликите. Да не говорим, че не малка част от тези държави всъщност мимикрират "демокрация" (отделно, че този термин и идеи имат горе-долу толкова общо с практиката, назовавана така, колкото комунистическите идеи имаха нещо общо с практиката, твърдяща че е такава).
Та, струва ми се, въпросът ти въобще не е в плоскостта на цивилизация/култура, а в областта на геополитиката. А ако се съсредоточим в тази област, веднага следва да различим няколко различни субекта, с техните интереси. От една страна са САЩ (които определено са по пътя си на превръщане в империя и въобще на промяна на политико-социалната си организация), от друга ЕС, от трета Русия, от четвърта, Китай (и т.н.). Всеки със своите си интереси и стремежи.В рамките на това противоречието, което се дефинира на религиозна основа ("исляма срещу останалите") не е повече от една от участващите стойности. При това, според мен, не е нито двигател, нито дори съществена част от уравнението.
КОй ще доминира през този век? Наглед труден въпрос, но мисля че все пак едно нещо е несъмнено - това ще е масовата култура, консуматорското общество, западните (които отдавна не са само западни) технологии. И независимо от това коя/кои от геополитическите сили ще вземат връх, това няма да се промени. Ислямът, както и арабските държави, между другото, не са геополитически играч.
Опасностите за описвания начин на съществуване ("западен") идват не отвън (с това съм съгласен с теб, Хана - в нашия случай "варварите" са вътрешни, а не външни (тук с сетих за един не лош филм, който гледах наскоро - "Нашествието на варварите", наглед няма нищо общо с темата, но все пак има нещо общо), а отвътре - от собстевните му пробелми и противоречия и най-вече все по-очевидна неспособност да се справи с последствията от съществуването си. В това отношение моето мнение доста се различава от твоето, Хана - според мен признаците на вътрешната криза са налице, при това отдавна (впрочем, това е тема на отделна дискусия, която или ще се движи на ниво абстрактни заключения или бързо ще ес удави в няколко конкретни примера - нищо сериозно не може да се заключи без цялостен и внимателен анализ, нещо, което никак не е по силите ни). И засега не виждам дори достатъчно осъзнаване на това, камо ли опити за решаване на тези проблеми.
И да добавя нещо - според мен много рядко някоя "цивилизация" наистина умира (което не се случав и на инфообектите често). огато отслабнат те най-често се включват в друга форма или виодимзенят функциите и мястото си.

[Хана]

А кои са "вътрешните варвари" според теб? Споменатите от теб доминиране на масовата култура и консуматроство, както и много други неща може да се разглеждат като злокачествени тумори, но и като пролетна умора, която през следващия сезон ще отмине и ще дойде нещо друго. Ням смисъл да се опираме на примери от реалността - те са прекалено разнопосочни, по-скоро разиграваме алтернативка, в която заложени в настоящето и вече проявяващи се явления ще се развият и ще отслабят системата до такава степен (децата ще изядат революцията си), че тя ще стане неконкуретноспособна спрямо "външните варвари". Та кои са явленията и процесите, които имат потенциала да сторят това?

[Dinain]

Тук съм съгласен с Хана. Консуматорството и масовата култура според мен съвсем не са нещо измислено от САЩ и инстинктивно се приемат за такива като аргумент от хората недолюбващи САЩ по една или друга причина. Моето мнение е, че тези неща са неизбежно следствие от технологичния прогрес и изместването на религията като главен стимул на обществото(за кратко сменена от политиката в началото на 20-и век). Искам да кажа, че в една алтернативна реалност, в която САЩ води изолационна политика или въобще не съществува, а света се доминира от Британската империя (примерно) в днешно време пак щяхме да пием кока-кола и да гледаме МТВ или техни аналози. Така аз виждам нещата - под "по-добър живот" или "уредена държава" 99% от хората разбират повече пари, с които да си купят повече стоки. Ясно е че, човешкото същество се нуждае от стимул, за да продължава съществуването си и да насочва в някаква посока усилията си. След като религията и политиката отпаднаха, остана консуматорството.

Като продължение на тази мисъл, предполагам че визираното от Голъм "изчерпване" и "вътрешни противоречия" на западната цивилизация могат и ще се решат с изплуването на следната идея - противопоставянето на богати срещу бедни. Колкото повече трупа, толкова повече има какво да пази и отбранява Запада. Така че мисля си, това може да послужи за обединяваща идея на "западната цивилизация" - натрупаните блага и нуждата от защитаването им.

ПП Голъм, това за латинската цивилизация беше малко на майтап Мисля че лесно може да се различат демокрациите от псевдо-демокрациите. Относно исляма - далеч съм от мисълта че той може да послужи като основа на каквато и да е цивилизация. Между самите араби има толкова многобройни противоречия, които имат много по-дълбоки корени от тези в западната цивилизация. Темата за арабите и исляма е доста обширна и специфична - имам какво да кажа и за нея, но предлагам да я оставим за друг път, защото ще се отклоним много.

ПП2 Дали може да се каже че западната цивилизация е най-"успешната" цивилизация - завладяла и повлияла на целия свят? Според мен благодарение на бума на технологиите - чисто съвпадение един вид...

[gollum]

Преди да ви отговоря, да уговоря нещо ( ) - тук всеки от нас излага виждането си за нещата, което е общо взето интуитивно, което означава, че няма смисъл да реализираме "сблъсък на мнения" (или с други думи, да се убеждаваме разпалено или да доказваме правотата си ).
Да уточня и друго, което вече леко се прояви, но неизменно ще се проявява по-силно нататък в дискусията. В никакъв случай това, коет пиша не е продиктувано от някакви емоции по отношение на САЩ или да кажем на "западния начина на живот", или към представата за капитализъм. Става въпро сза определени размисли, които ми се въртят в главата на фона на това, което възприемам като съвременен свят. Те нямат емоционална натовареност, нито целят даването на морална или друга присъда над нещо. В този симсъл не пиша тук като защитник на дадена политическа или социалан исстема, нито като нападател спрямо такава. Мисля че това ще изясни някои неща поне спярмо моята позиция (и няма да се сблъскваме на полето на политическата или идеологическата критика).

Според мен в днешната ситуация не е възможно една цивилизация или дори една нейна конкретна реализация под формата на държава, да "загине" (т.е., да се разпадне или изчезне) под влиянието на каквито и да е "външни фактори". Това винаги се случав отвътре и под вилянието на портичащи вътре в нея процеси. Впрочем, трябва да уточня, че "това" в предходното изречение не е гибелта, а метаморфозата.
Доколкото съм разбрал това, коет ми написахте, то вие отправяте три различни въпроса към моето изложение на нещата. Ще ги отделя и разгледам като приемам, че вече имаме някакво съгласие по понятието "западна цивилизация" (ще го отбелязвам в текста със ЗЦ):

1. Какви са белезите на кризата на ЗЦ?

2. На какво се дължи кризата на ЗЦ?

3. Кои са агентите на тази криза?

Според мен, белезите на тази криза са същите особености, окито одвеждат до създаването на ЗЦ в съвременния й вид. Именно затова смятам, че става въпрос за структурни и системни проблеми, а не за случаини и временни проявления (поначало такива не могат да бъдат сериозна опасност за една цивилизация). Тези белези са:

- консуматорско общество (КО)
Кратко определение: Т.е., социум, в който основната ценност на индивида се определя според способността му да потребява произведените от икономиката блага. И ако в рамките на чисто индустиралната цивилизация това засяга потребяването на материални блага, то с преминаването в постиндустриалния начин на прозводство (и подстъпите към информационната цивилизация) този аспект се прехвърля върху всеки един аспект на социума, включително неговата култура.
Проблем: това КО представялва проблем по отношение на основният инфообект на социума, защото по същество го разрушава (или по-точно не позволява да се създаде такъв, който да има постоянни и ясни очертания). Би могло да се каже и по друг начин - в КО постоянно се създават нови и нови временни инфообекти, които обхващат различни части на обществото и го манипулират (това въобще е основната им функция). Това обаче означава, че няма постоянна идентификация, нито мотивация за десйтвие различна от "аз искам това, защото е хубаво" и "аз съм такъв, защото потребявам това и това".
От друга страна, КО ражда постоянно контрадесйтвие под формата на други инфообекти, които отделят части от обществото.
Една друга опасна особеност на КО е че канализира енергията на социума встрани от вяскакви голбални поректи, които той би могъл да си постави, което на свой ред веройтно довежда до незабелязване на предизвикателствата.
Според мен, КО има основно място за формирането на съвременната ЗЦ, защото позволява да се създаде една масова култура, която уеднаквява социума хоризонтално и вертикално, така че да го превърне в една поддатлива маса. Това изиграва голяма роля в разпорстранението на "начина на живот" на ЗЦ. От друга страна КО има голямо положително виляние при формирането на националните икономики на ЗЦ в периода на развит индустирализъм, защото позволява постоянно нараставне на вътрешния пазар, оттам и на поризводството на блага и следователно, за повишаване на жизненото равнище и генерирания национален продукт.
От трета страна това довежда до определен уклон в технологичните търсения (а следователно и в науката) към практическата реализация, т.е., все по-важно става откритието, което има непосредствено приложение на пазара и може бързо да се превърне в продукт. Това означава пернасочване на сили (учени) и средства (финансиране) към краткосрочни търсения, които дават потребителско приложение, в ущърб на фундаменталните изследвания, които имат далечна практическа реализация (или имат изцяло теоретично приложение) и които са оринетирани към дългосрочни цивилизационни проекти.
По същество КО постепенно довжеда до ефекта, често назоваван "ново средновековие".

- виртуален пазар (ВП)
Кратко определение: под това имам предвид съсредоточаването на генерацията на финансови блага в рамките на борсовия виртуален пазар на сотйности, в който стойността се генерира сама от себе си, без да е обвързана с реално поризводство, мощности или активи (обвързана е с генерираната информационна представа за тях).
Проблем: По същество това е особеност на постиундистриалното общество, но проблемът й е, че е източник на редовни сътресения на икономическия живот, които еданкво силно се отарзяват както върху стабилността и състоянието на икономическите субекти, така и върху преспективите и качестовто на живот на част от гражданите (т.е., на социума като цяло). Това е съществен проблем и недостатък на съвременното състояние на пазара като средство за преразпределение на поризвежданите блага и едновременно като средство за регулаци/пренасочване на продукта на социума. Този проблем е по същество същностна характеристика на текущата форма на пазара, а той от своя страна е за момента фундаментална част от ЗЦ.

Към тези два "белега на кризата" могат да се посочат още няколко, по-малки като област на десйтвие, но не по-малко тревожни:

- криза на политическата система
Тук става въпрос за неадекватност по отношение на ефективността. Подобна неадекватност се наблюдава на всички нива и е комбинация от липса на подходящи кадри, липса на разбиране за ролята и целите на властта. Властта става все по-късогледа, особено по отношение на бъдещето и все по-подвластна на временни и частни интереси.

- криза на представителстовото във властта
Тук бих започнал с това, че нашата представа за ЗЦ като опряна на демокарицята според мен е поне донякъде неточна. По същество това е идеино убеждение, което обаче не се покрива особено с реалността. Много малко от държавите, влизащи в ЗЦ, при това за сравнително картки периоди от съществуването си, са били близки до това, което се определя като "демокрация". По същественото, обаче, е че в момента се наблюдава криза в представителността на властта, поне според мен. Това се отразява, от една страна, в социума под формата на липса на доверие в мотивите и въобще в дейстивята на властта. От друга страна, това се проявява в криза на политическата система (по същество старите поянтия и критерий за разграничение вече не означават нищо за конкретните десйтивя и стремежи на политическите партии, те все повече си приличат). От трета страна, става въпрос за това, че текущата власт не представлява интересите на обществото, а по-скоро на малка част от него, която има ясно изразена финансова власт и влияние. Липсва дори разбирането за общ интерес.

- неефективност на пазара като глобално средство за разпределение и регулация
Мисля че в момента нито текущата форма на междудържавни (голаблни) икономически отноешния, нито разбирането за тях отговарят на по същество глобалната земна икономика. Това довежда до дисбаланс и противоречия, което на свой ред означава ниска ефективност и нестабилност.

- криза на активното население
За това стана въпрос на друго място и то се изразява в няколко неща.
Първо, става въпрос за постоянно и бавно повишаващото се качество на живот, качество на медицинските грижи, а следователон и покачване на средната пордължителност на живота. Това, благодарение на същите тези фактори означава и повишаване на продължителността на активната фаза на социален живот. Проблемът идва когато това се съчетае с все по-ниските изисквания от човешки труд в производството и все по-информационната насоченост на икономиката. Реално са необходими много по-малко хора, за да се поддържа икономиката работеща, отколкото хора има в наличност. Което определено довежда до криза по отоншеине на безработицата (която допълнително се задълбочава от това, че обществото е консуматорско - идеалът е да консумирам повече, за което трябва и да получавам колокто се може повече; от друга страна аз съм непродуктивен, което означава, че от моя труд няма полза, но от моята покупателна способност има нужда).
Допълнителен проблем създава "новото средновековие", защото то се отразява в нежелание на хората да се затрудняват с обучение и търсене на нискоквалифицирана работа.
Т.е., жителите на ЗЦ живеят по-дълго и са активин по-дълго, същевременно раждаемостат им е по-инска (осъзнаване, че повече деца означава по-ниско качество на живот и по-малка консумация). Това довежда до така нареченото "застаряване на обществото" (т.е., все по-голям порцент от населението са хора над определена възраст, отколкото под нея). Това се съчетава с понижаване на интереса към повишаванена нивото на знания и умения (което е особено характерно за държавите с развита система за социална компенсация и грижи, но парадоксално е характерно и за държави с по-ниска степен на такова развитие). Т.е., повече възрастни хора, повече от тях са професионално негодни и по-дълго те си остават такива. ЗА сметка на това вливащите се млади хора също в голяма степен са професионално негодни и ги очаква дълъг живот.
Към това следва да се добави известна старомодност (или пресметливост) в подхода на работодателите, която се наблюдава в държави от ЗЦ: да се пенсионират служителите на сравнителон ниска възрастс оглед на удължената пордължителност на живота и на активността (защото високата кавлификация, идваща с възрастта, означава и необходимост от по-високо заплащане, същевременно може да се наемат на тяхното място млади служители с малко опит, които са съгласни на по-ниска заплата). Т.е., хората губят активността си когато все още имат дълги години, в които могат да са активин. Същевременно пред тях има сарвинтелно дълъг период на същестувване, в което няма да са трудово активин, но ще потребяват блага.
По същество всичко това създава определен дисбаланс в рамките на държавите от ЗЦ. Той се компенсира за сметка на мигарцията на население от втория свят (т.е., държавите които нямат стандарта и порблемите на ЗЦ все още, но се стермят към тях; за сметка на това имат образователната и технологичан възможнос тда произвеждат кадри, които да се реализират в ЗЦ) - икономически активни и достатъчно професионално пригодни хора, които при това все още притежават целанесоченост и желание за развитие (амбиция). И приток на хора от третия свят - както специалисти, така и в по-голямата си част неспециализирани бежанци, които идват привлечени от общенаието за по-добър живот.
Всичко това съвсем не спомага за разрешаване на проблемите, а напортив - задълбочава ги.

Мисля че дотук отговорих поне бегло на първите два въпроса.
Ще очертая картко третия - кои са "новите варвари", които рушат отвъртер ЗЦ? Това са всички тези жители на ЗЦ, окито са загубили представа за нея и не проявяват никаква активност спярмо ценностите и проблемите й. Това са хората, създадени от КО, носителите на "новото средновековие".
От друга страна, това са и идващите отвън бежанци, котио намират пердимно разочарование в рамките на ЗЦ.

[gollum]

Да си продължа по темата. Мисля че е твърде рано да се правят изводи за това дали въпорсната кирза непременно ще доведе до "залез на ЗЦ". Впрочем, първо трябва да си помислим какво всъщност би означавал този "залез"? За мен това би означавало следните неща:

1. да изчезне начинът на живот, който определяме като "западен" и за който са характерни някои неща, които обобщих като проявления на кризата и едновременно като същностни характеристики на този начин на живот;

2. първенството в технологично и цивилизационно отношение да премине към друга цивилизация;

3. в глобален план да западнат като влияние и възможонсти държавите, носителки на ЗЦ (което ще означава, да загубят икономическите си възможонсти, да не са център на международния живот, да не са определяща сила в поставянето и решаване на пробелми в глобален план, да престанат да бъдат еталон за подражение и за модерност).

Струва ми се, че каквото и да се случи в близките 50-100 години, няма особени изгледи второто нещо да се случи. Дори бих рискувал да отида по-далеч със заявяването, че в момента не съществува друга цивилизация. Същестувват няколко алтернативни форми, по-далечните от които не са друго освен реакция на ЗЦ. Също така няма никакви изгледи да се случи и третото. Остава да се обсъди първото - то мисля че е единстевната точка, в коятое възможна някаква промяна, най-малкото защото начинът на живот (както и светогледа, те са две свързани социо-психически характеристики) е динамична категория. От друга старна, обаче, независимо от кризата, не мисля че е възможна същестевна промяна в това отношение в билзко бъдеще. По-скоро процесът ще пордължи да се развива в тази посока, като е възможно в карйна сметка да бъде намерена и приложена адекватна на новите форми на организация на обществото и държавата форма.
В този смисъл, трудно е да се заключи, че кризата на ЗЦ ще доведе до запад на ЗЦ - тя ще доведе до известен упадък, вероятно до множество адаптивни (освен дегенаритвните) промени. Но в момента няма цивилизация, която би могла да вземе мястото на ЗЦ, което означава, че единствената възможност за замяна е от страна на цивилизация, която ще израстне от и в ЗЦ.
В моменат има няколко държави (метадържавни организации), които имат възможността да преминат в ново състояние (да го наречем постиндустриално или информационно). Вероятно тази от тях, която успее да реализира този преход първа, ще получи и значително предимство и е възможно да стане зародиш на някаква нова цивилизация-наследница на ЗЦ (така както зародилата се в първата половина на миналия век и утвърдена в средата му нова "западна" цивилизация е наследница на европейската). Трудно е да се каже коя ще е тази държава, но по същество всички кандидатки са носители на вариации на ЗЦ.

[Хана]

За да се отговори на въпросът: в упадък ли е (макар и в дългосрочен план) ЗЦ, трябва да се моделира феноменът ЗЦ и да се предположи в каква посока се развива този модел. Както вече по-горе писах, според мен всеки модел от цивилизационен тип (цивилизация, империя или голямо държавно образование) се основава на три положения: религия, идеология, технология (за целите на моделирането реалното положение на нещата значително се схематизира, естествено, че това са твърде сложни обекти).
Моята теза е, че в нито един от тези основни "кита" на ЗЦ няма заложени "вътрешни варвари", т.е. сили, не само човешки, които да водят до самоунищожаването или до самозападането на ЗЦ.

1. Християнската религия (а в ЗЦ трябва да влключим и сродната й юдейска религия) продължава да е движеща сила за ЗЦ. Това, че все по-малка част от представителите на ЗЦ са номинално вярващи, няма никакво значение - принципите на устройството на обществото, човешките ценности, морала, човешките отношения са заложени от постулатите на християнството. Като почнем от по-отвлечени понятия като индивидуализъм, неприкосновеност на личността, стремеж към свобода (говоря за описаното от Макс Вебер в "Протестантската етика и духа на капитализма") и свършим с "Не убий", "Не кради", "Не пожелавай чуждото", "Не си създавай кумири", пък дори и "Не прелюбойдействай". Аз не виждам във всичко това заложени подводни камъни. Консуматорството е част индивидуализма и от това виждане за света, но индивидуализма също така се изразява и в стремежа към конкуретноспособност, който пък задвижва други процеси и т.н. (пак по Вебер).

2. Тук много се обсъждаше кое точно влиза в ЗЦ и кое не. Също така обаче е важно от кога точно започва ЗЦ. В чисто идеологически план ЗЦ според мен е основана още в античността и още от тогава в ЗЦ се борят и съжителстват три идеологии: либерализъм, демокрация и авторитаризъм. Различни варианти на тяхното съчетаване са давали различните политически строеве в ЗЦ и вътрешно заложената цел на ЗЦ е намирането на оптималния баланс между трите. Не изключвам авторитаризма или по-точно в съвременната му проява във формата на елитаризъм - винаги елитите "донаправляват" историческите процеси, като не позволяват демократичноста да достигне до охлократия или популизъм. Струва ми се, че сегашната тендецния на Европейските институции да управляват Европа чрез максимално демократични процедури вече показва своята непрактичност (референдуми и пряка демокрация по всякакви поводи, смесване на икономически и демократични регулатори и т.н.) Като извод: в областта на идеологията ЗЦ не само не е в упадък, но и е в процес на търсене, на развитие.

3. Технологиите. Да, вярно, те вече не са патент само на ЗЦ, но са възникнали като резултат на нейния светоглед и са резултат на първите две точки. ЗЦ закономерно върви от технологията на масата (физическата сила, войните, разчитащи на човешки ресурси, по-точно на човешка сила) през технологията на енергията (артилерия като основа на войната, различните видове енергия) към технологията на информацията. Всъщност в момента сме все още в етап на преход между последните две и точно този етап на прехода показва, че информационната цивилизация все още предстои да се случи, и то тя ще се случи в рамките на ЗЦ.

[gollum]

Вероятно една от основните разлики между нашите позиции е в определянето на ЗЦ. Сега нямам повече време, но моето определение е доста по-различно. Отчасти вече съм го изложил, но в неявен вид. Ще гледам да го поясня като ми остане време.

---
(допълнение) Съвсем накратко, в този контекст използвам "цивилизация" в доста по-различен от общоприетия смисъл (т.е., от съвкупността на материалната култура, технологиите и институциите). Под цивилизация разбирам съвкупност на няколко отделни елемента, които са от различен порядък:

1. информационни обекти
Атрибутивни за цивилизацията информационни същности, които се предават в нейните рамки и по същество представляват нейната генотипна и фенотипна стурктура (в хоризонтален и ветиркален смисъл). Това са символни и определящи за цивилизацията идеи, конкретни начини на отнасяне към света, към общността, към себе си(личността) и подходи към решаването на проблеми.
В рамките на тази категория попадат неща като светоглед (споделяно от повечето представители на цивилизацията схващане за света и мястото им в него, отношение към нещата (към материалния свят и към Дургите)), идентификация (на представителите на цивилизацията, но и на самата нея), мотивация за действие.
В рамките на тази категория попадат, поне за мен, и религията и идеологиите. По същество те са явления от един и същи порядък, и със сходни последици. Доколкото трябва да има определен идеологически (или инфообектен, което за мен е по-точно) континуитет в рамките на цивилизацията, за да говорим за една и съща цивилизация, то ЗЦ аз я откривам много по-скоро във времето. Досаттъчно ясно тя започва да се очертава през Средновековието (или по-точно към края му), като постепенно се оформя, променя и достига да връхната си форма някъде през втората половина на Х²Х век, за да залезе и метаморфозира през първата половина на ХХ век.

2. Социополитическо устройство и организация. Отношение към властта.
Тази точка има съвсем определена връзка с предходната, но мисля че се налага да бъдат разглеждани отделно, защото става въпрос за реализация на определени нагласи (а и често има голяма разрив между разбиранията за нещата и това как реално се случват).
Мисля че тук е схващането за демокрацията като цел на ЗЦ. Според мен, това схващане е до известан степен ахронично (т.е., наложено от настоящето върху миналото). Ако проселдим внимателно историята на ЗЦ лесон ще забележим, че демокрацията (и стремежът към нея) са по-скоро изключение от политическата пракитка, отколкото правило.
Като ЗЦ политически начин на действие по-скоро трябва да се постави нещо друго - целесъобразността и опитът за форимране на единен политически и държавен обект, в който да участва цялото население (т.е., на единна представа и интерес). Което ми се струва доянкъде различно от демокрацията като идея.
Впрочем, по тази точка трябва още доста писане, а сега, уви, нямам време.

---
(допълнение от 28.03.2006)

3. Технологична страна на нещата, материална култура, но и социоикономически технологии.
Т.е., всичко това, което обиконевно се има предивд под "цивилизация" - начинът на живот в мнеговите материални (соицални и икономически) измерения.

4. Науката
Една от най-характерните особености на ЗЦ е създаването на наука, която може да се определи като позитивистична форма на религия. На практика тази точка е подразделение на първата, но тъй като е достатъчно уникално товрение може да се изведе като самостоятелна.

Общо взето това е моделът на ЗЦ съвсем вкратце изложен.
Белезите, които в предния си пост набелязах като кризисни се проявяват във всеки един от аспекитте, които изброих като атрибутивни спрямо ЗЦ.
Деградацията или по-точно промяната в ценностите и ценностната система (както и въобще промяната в информационния метаболизъм) се отразяват по 1, 2 и 4 точки (особено в първата). Икономическите проблеми (окито вероятно имат временен характер и са част от прехода от един към друг тип поризводство и "ниво" на цивилизация) се отразяват навсякъде, но те са по-скоро допълнителен фактор. Макар че ако не бъде намерена адекватна форма на преразпределение на благата и въобще на управелине на икономиката, възможно е да се превърнат в достатъчно съществен елемент на кризата на ЗЦ. Все пак за мен тази кирза ес изразява преди всичко на ценностно ниво, както спрямо всеки конкретен държавен организъм, носител на ЗЦ, така и спрямо цялата ЗЦ - тя изглежда е загубила способността си да си поставя глобални поректи и да работи по тях, да ги разпознава и приема като предизвикателства.
В частност тази криза се разпространява и върху четвъртата точка - науката, която е един от същностните белези на ЗЦ. Кризата е едноверменно в разбирането сред носителите на цивилизацията за тази наука (като цивилизационна цел, разбиране, особено характерон за позитивизма), което носи все по фрагментарен характер и е изгубило позитивистичните си измерения. Същевременно то се отразява и чисто структурно върху науката като институция - отонво по същия фрагментарен характер (все по-труден става холистичният поглед, обединяващ постиженията в няколко дисциплини, все по-фрагментарни са самите дисциплини). Това се отразява и върху финансирането - все повече към приложни, все по-малко към фундаментални поректи и търсения.
Мисля че може да се каже, че се наблюдава съвсем определена криза на ефективността в политическата система и в социалната система (които и двете се броят като основни поситжения на ЗЦ). Вероятно тази криза е поне донякъде свързана отново с прехода към друга форма на икономика и общество (информационна). Характерен белег е и разпределението на общите ресурси в рамките на ЗЦ - все повече отиват за военни цели, т.е., за поддръжка на статуквото. Това определено говори за застой, поне за мен.

[Dinain]

Благодаря на Голъм за старанието. За съжаление нямам време да прочета поста ти докрай, нито да отговоря подобаващо. Затова ще се задоволя само да кажа че не съм съгласен с някои неща