Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Теория за Еволюцията

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    ivan_kunchev написа
    Значи най-видните учени-физици на 20 век като Хайзенберг, Нилс Бор и т.н не смеят да се изкажат "по принцип" и "обективно" как стоят нещата с поведението на елементарните частици, а само как изглеждат те за нашето познание, но поддръжниците на теорията за еволюцията настояват тя да бъде приета "по принцип" и като "обективна"? Теория, която твърди, че човекът е произлязъл от маймуната; човекът, който е толкова сложно същество, че за да разгадаят само една реакция в мозъка му работят цели екипи от учени?
    Брей, че самонадеяно! Брей, че "научно"!
    А могат ли същите екипи от учени да разгадаят, да цитирам "мозъчните реакции", на някоя маймуна? Май в същата степен, като на човека, а? Просто тези дялове от човешкото познание тепърва има да се развиват. А ако не от маймуната, от какво трябва да е произлязъл Човека? Или айде, ако думичката "маймуна" е груба, може да я заменим с нещо. Или може би сте привърженик на креационизма? Ако е така, боя се, че няма как да се разберем - вярата си е вяра, няма лошо, тя крепи човека, но пък е огромна пречка пред познанието в деликатна тази област.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

    Comment


      [QUOTE=Пилот]
      Повтарям, еволюция не е винаги промяната на перки в крака. Бакатерията е животно също както делфина (въпреки че Дъглас Адамс предпочита делфина). А бактериите и пеницилинът са класически пример за еволюция, ползван в началото на клас по биология Ти казваш нещо, аз давам контрапример, но ти продължаваш да твърдиш своето... Не мисля че има голяма разлика между перка/крак и приспособяване към пеницилин. Еволюцията или я има, или не в тези случаи, не може да я мерим в килограми. Искаш еволюционна промяна за десетки години - имаш я.
      [/QUOTE]



      Пилот, това е мутация и още не значи, че има еволюционно развитие.Например в някои случаи препарати от по-стара генерация са успешни срещу бактерии, устойчиви на съвременни вещества. Да, в някакъв смисъл това е част от процеса на оцеляване на вида, обаче това още не значи, че мутацията ще бъде предавана като успешна.
      Според мен, еволюция означава принципно различно поведение, което може и да резултат от мутация, която първоначално да е била само с цел оцеляване. Принципно различно е например положението на птиците отпреди 50 млн. години и сега.

      Comment


        Намерих една статийка за послеедните развития на теория за еволюцията. Написано е на разбираем английски, всеки който се интересува може да научи много тоотук:
        Despite much recent controversy about the theory of evolution, major changes in our understanding of evolution over the past twenty years have gone


        Да, в някакъв смисъл това е част от процеса на оцеляване на вида, обаче това още не значи, че мутацията ще бъде предавана като успешна.
        Тя вече е предадена като успешна - огромното количество бактерии са с нея, защото другите са умрели или не са имали многобройно потомство.
        „Аз, Драгомир, писах.
        Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

        Модератор на раздел "Военна Авиация"

        Comment


          Успешна мутация значи и устойчива. Възможността от повлияване с препарати от старо поколение означава неустойчиво предаване на мутация. Така че за сатегорично мнение дали това е успешна мутация или не, ще трябва да минат много години.

          Comment


            Всъщност може да няма никаква връзка между устойчивостта към стари препарати и устойчивостта към нови... и така мутацията да се запази. За съжаление май нито един от нас не е достатъчно добре запознат с конкретния случай, нито пък може да вижда 50 години напред. Но факта е факт - почти цялата популация за няколко десетилетия е претърпя;а основна промяна.
            „Аз, Драгомир, писах.
            Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

            Модератор на раздел "Военна Авиация"

            Comment


              Бррр, в какво се превръща тази тема? Реторичен въпрос, това едва ли ще спре някого, но все пак...

              А докато се чудим, аз ще добавя своя коментар към отклоненията.

              Сержант Алексей Воронин написа
              Но преди теориите да са преминали този предел, те не подлежат на коментиране.
              Сержанте (не можах да се съдържа да не използвам обръщението ), ако науката се отличава по нещо от други неща, като религията, да речем, то това е, че нейните достижения винаги подлежат на коментиране. Това, така да се каже, е същностната им черта.

              Пилот написа
              Доколкото разбирам сержанта, той просто иска да се говори или за наука, или за философия. А не непрекъснато да се скача от едното в другото (философията не помага на самолетите да летят, нито пък физиката е убила бог).
              Струва ми се, че двамата със сержанта леко се заблуждавате по отношение на връзката между философия и наука. Тя не е като между религия и наука, а вие малко бъркате религията и философията (може би подведени от думичката метафизика).

              И между другото, възгледът, който излагате по отношение на науката удивително напомня на този на Огюст Конт. И да допълня, неговата позитивистична религия . Предлагам да бъдем последователни "контисти" и да въведем, например, "шапка на обективизма", всяка седмица да се присъжда някому из форумните обективисти и през тази седмица неговите думи ще се смятат за "последна дума на науката, обективна и неподлежаща на обсъждане". Боя се, че често хората, които се мислят за последователи на науката се оказват нещо доста различно на практика .

              Кало написа
              то все пак, в теми като тази можем да отделим чертите на науката - метод, експеримент, възможност за оборване.
              Кало (пиша като човек, все пак някога завършил философски факултет ), сигурен ли си, че именно този научен метод не е плод на философията? Нещо повече, тези принципи важат все още и за нея, с тази разлика, че експериментите най-често са мисловни. Но тя има своя инструментариум, своите методи на проверка и критика.

              Sir Gray написа
              Хм, само на мен ли ми се струва, че протичащото тук противопоставяне на наука и философия е максимално глупаво?
              Не, Грей, не си сам в това си усещане.

              AYB написа
              gollum, не се заяждам, просто ми е любопитно, как успяваш да напишеш тези безкрайно дълги постове?! Е, да се скъсам няма да успея... Да не работиш в някоя печатница?
              AYB, как ще ме разсърдиш, напротив, развеселих се, когато прочетох поста ти. Е, от него разбирам, че нямаш добра представа какво е печатница - аз имам и тъй като познавам хора, работещи в печатница, то бих отбелязал, че всички те определено имат малък опит в писането, особено по такива въпроси. Как успявам да ги напиша ли? Без много да се замислям (това си личи) ги пиша. Обикновено ми отнемат по няколко минути. Всъщност почти винаги ги пиша докато работя и за мен това е начин да си почивам от работата - правя си малки почивки от по няколко минути и се отморявам по този начин. Съжалявам, ако някому това е неприятно. Та мисълта ми е, че не съм нещо като ЛЕМ, ако това е било притеснението ти .

              Всичко това е забавно, но мястото му не е в тази тема. Случвало се е и преди и както отбеляза Воланд, ще се случва и в бъдеще.
              А сега, да направя един обратен завой, който пак минава покрай темата, но все пак учтивостта го изисква. Та, Пилоте, продължавам по вече отъпканата пътечка.

              1.
              Пилот написа
              Голъм, може би основната разлика между мен и теб в момента е че аз имам сестра на 2 годинки, която непрекъснато ме смята за много интересен субект. Откъдето и пиша доста накъсано...
              Е, ако това е основната разлика, то се съмнявам в нея - аз имам дъщеря на около шест, която смята, че знам всичко на света и постоянно ме изпитва с въпроси като "какво са звездите?", "как се е появил живота?", "как е възникнала земята?", "как са изчезнали динозаврите?" и прочее, та и аз се упражнявам в многознайство. Впрочем, опитвам се по-малко да и обясня, че авторитетите са нещо относително, а познанието, още повече. Както и да е, мисълта ми е, че може би точно по това не се различаваме.

              2.
              Пилот написа
              първо, доколко въобще аз/ти/кало и т.н. даваме еднаква дефиниция на една дума или фраза.
              Не знам как ти си отговаряш на този въпрос. Аз се стремя винаги да давам ясни и прецизни дефиниции. Дори съм донякъде известен с това на форума.
              Пилот написа
              Второ, доколко добре сме запознати с проблематиката и фактите.
              Правилният отговор е "донякъде". Овладели сме школския курс, вероятно (е, говоря за себе си) сме стигали и малко по-далеч в интересите и търсенията си. Но никой от нас не е учен.
              Пилот написа
              Трето, доколко разсъждения предложени от теб са верни и дали могат да се ползват за обобщения, или често излизаме извън научните разсъждения и преминаваме към напълно погрешни твърдения.
              Първият проблем тук е, че ограничаваш нещата до моите разсъждения. Ако се опитваш да бъдеш последователен в метода, то трябва да разшириш кръга на верификация, включвайки своите и тези на кало, както и всички останали. Второ никой от нас не говори от името на Науката (нещо повече, тя дори следва да се пише с малка буква, което подчертах по този начин ). А чии разсъждения са верни и каква граница преминават, следва всеки да прецени сам за себе си. За целта разполагаме с един удобен инструмент (вероятно вече сте го засегнали в училищния курс) - логиката. Тук е мястото, да направя още едно уточнение:
              Пилот написа
              където да се разглежда доколко формалната логика е вярна, защото тъкмо тя създава проблемите които се появиха докато пишех мнението. Тоест на едно ниво логиката изглежда описва перфектно околната среда, но на ниво електрони вече не съществува - според формалната логика един електрон не може да е вълна и частица...
              Боя се, че единственото очевидно нещо е, че май не си съвсем наясно с това какво е логика. Защото аз забелязвам нещо друго - ако повечето хора в дискусията спазваха този сравнително прост инструмент на разсъдъка, щяхме да избегнем голяма част от отклоненията и въртенето в кръг. А смея да отбележа, че и любопитството на AYB нямаше да възникне, защото постовете ми щяха да са подозрително кратки. И да напомня - моделирането и инструментариума, с който се стига до моделирането на тези сложни явления от микросвета е математически, а математиката е развитие на формалната логика. И няма никакви противоречия от този сорт.

              3.
              Пилот написа
              Повтарям, еволюция не е винаги промяната на перки в крака. Бакатерията е животно също както делфина (въпреки че Дъглас Адамс предпочита делфина). А бактериите и пеницилинът са класически пример за еволюция, ползван в началото на клас по биология [img]images/smilies/next/next_wink.gif[/img] Ти казваш нещо, аз давам контрапример, но ти продължаваш да твърдиш своето... Не мисля че има голяма разлика между перка/крак и приспособяване към пеницилин. Еволюцията или я има, или не в тези случаи, не може да я мерим в килограми. Искаш еволюционна промяна за десетки години - имаш я.
              Първо, бактерията не е животно, поне според научната класификация . Това не е важно за нашата дискусия, разбира се. Второ, вземи пак прочети какво съм написал. Под "темп на биологичната еволюция" аз не разбирам "стъпката на възможно най-малката промяна". НЕ че не може и така - тогава ще се окаже, че темпът на най-малката цивилизационна промяна е между година и месец, понякога дори по-малък. Сравнено с няколко десетки години за спомената малка промяна. Аз обаче подчертах, че под "темп на еволюция" разбирам времето, необходимо на един вид да изчезне или да се превърне в друг/и. Пак критерий, според мен по-сполучлив, приложен еднакво и в двата случая. За видовете цивилизации той е от порядъка на няколко стотици години до две-три хиляди в много редки случаи (за някои дори и по-малко от двеста-триста години), за биологичната еволюция този темп е от няколко порядъка по-голям. Ако не смяташ, че това е вярно, то ще те помоля за пример в този смисъл - цикъл на съществуване на един вид от появата до смъртта му или пък до промяната му в друг.
              Та по коментара ти - еволюцията я има постоянно, но действията й се извършват бавно чрез натрупване (най-вероятно, защото това не е чак толкова ясна материя). Т.е. промените се извършват постоянно, но са много малки. Голяма част от тях не дават някакъв особен резултат, но за определено време (търсения от мен период) натрупването преминава от количествено в качествено. Съждението "че еволюцията или я има, или я няма" е логически безсъдържателно по отношение на нашето неразбирателство. И разлика между крак/перка и развитие на резистентност към пеницилин има и то много голяма.
              Нещо, което би трябвало да ти е ясно от този "биологичен клас". В първият случай имаме преминаване от един вид в друг, свързано с коренна промяна на начина на живот и нагаждане към различна среда на обитание. Във вторият случай имам приспособяване към малка промяна в средата на обитание, т.е. дори нямаме функционална промяна, защото примерно бактерията, причиняваща определен вид туберколоза, която развива резистентност към пеницилина, не се променя функционално, нито променя средата си на обитание, тя продължава да показва същото поведение, което е имала и преди. Виж ако бе еволюирала до различен вид и да речем, напада съвсем различен орган по друг начин, то тогава бих се съгласил с примера ти.
              Така или иначе, тук следва да се направи още едно уточнение - очевидно колкото по-просто е едно създание, толкова по-лесно се променя, толкова по-малко време му трябва за да еволюира. Нещо, което бях посочил по-рано в дискусията и сега така да се каже, ти го потвърждаваш . Колкото по-сложно е устроено животното, толкова по-бавно става биологичното му приспособяване. За пример можеш да вземеш съвременната представа за развитието на видовете, довело до появата на хомо сапиенс. Виж средното време, за което един вид се променя.

              4.
              Пилот написа
              Твърдя, че грешки при копирането на ДНК водят до еволюция, като тези грешки са вродени в механизма за копиране защото правят едно същество по-приспособимо. Ако имаш нещо против, запознай се първо с това какво са Hox Genes и по какъв начин влияят на ДНК, включвнето и изключването на отделни сегменти от ДНК както и до какво би довела произволна мутация в ДНК срещу какво би станало при мутация в Хокс гените.
              Имам някаква представа от тези неща, макар и по-скоро функционална. Можеш дори да забележиш, че съм споменал това в същия пост, който цитираш. Но да обобщя, според теб, Пилоте, еволюцията се развива само чрез грешки при копирането на отделните сегменти (или пир декомпресията и компресията им, предполагам)? Ако става въпрос за грешки, то те са случайни по определение (ще се радвам да обясниш ако не са , то защо и как), ако тези грешки нямат никаква връзка с външната среда (т.е. с всичко това, което описвахме до момента), то тогава как те водят до приспособенческа промяна? По случайност? Не бих казал. Аз имам един такъв бегъл спомен, че определени групи гени могат да се активират или не според определени промени във външните условия, т.е. става въпрос много повече за програмирана/програмируема реакция на определени промени в организма, които на свой ред са отражение на промени във външната среда. И по-скоро бих казал, че това е пътят, по който се извършва еволюцията.

              Което най-после ни връща към темата (извинявай, че използвам претенцията в поста ти за този обрат, Пилот). Ако погледнем на еволюцията като на всеобщо въздействие, което (както претендира Кало и не е сам в своето разбиране), особено ако се подхвърлят сравнения от физиката (например с гравитацията или с електромагнетизма, да речем) , то тогава трябва да си зададем един много важен въпрос. Ако твърдим, че еволюцията е всеобщ процес, срещащ се навсякъде - от най-малкия микроорганизъм до най-големия многоклетъчен сложно устроен организъм, нещо повече, ако смятаме, че цивилизацията, културата и всичко останало е водено от този "всеобщ закон на природата" (мисля че изразът на Кало беше този), то тогава какъв е носителят на този процес, причинителят му Връщайки се към аналогията с физиката, гравитацията е всеобща дотолкова, доколкото навсякъде се причинява от един и същ причинител, затова и следва едни и същи закони. Същото важи за всяка подобни физически или химически явления. Кой е този мистериозен носител при еволюцията, който трябва да се среща както при най-малкото насекомо, така и при цивилизацията, в културната и т.н., който движи всички тези процеси? Ако следваме Пилот, то това е една определена сложна органична молекула и нейните грешки при копиране на информацията. Тук веднага възниква един проблем - какво общо има културата или цивилизацията с тази молекула? Как тя води и определя тези области? ВЪпросчета, търсещи отговори .

              Пилот написа
              Но факта е факт - почти цялата популация за няколко десетилетия е претърпя;а основна промяна.
              Това, както подчертах, все още не е "основна промяна". И второ, това е пример сред най-просто усторените организми. Ще е интересон дали ще намериш такъв и за по-сложни, това вече би било нещо. Иначе по-скоро това е довод в смисъла на тезата ми в спора ни с кало .
              Last edited by gollum; 31-08-2007, 22:02. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

              Comment


                gollum написа
                Сержанте (не можах да се съдържа да не използвам обръщението ), ако науката се отличава по нещо от други неща, като религията, да речем, то това е, че нейните достижения винаги подлежат на коментиране. Това, така да се каже, е същностната им черта.
                Зависи, голъм, дали става дума за обосновано научно коментиране, или за философско празнодумско изясняване на екзистенциални въпроси.

                От мен стига толкова общи приказки. Нека да караме по същество, ще изложа някои аргументи в подкрепа на теорията за еволюцията, и ще се опитам накратко да кажа в какво се изразява тя. Източник... тетрадката ми по биология :p

                Всичко започва с централната догма на молекулярната биология, която следва три стъпки:
                1. Възпроизвеждането на ДНК
                2. Използването на ДНК за образуването на РНК
                3. Използването на РНК за сформирането на протеини, които от своя страна изпълняват редица от жизнените функции на организма.

                ДНК се състои от две свързани спираловидни нишки, всяка от които е изградена от около 200 милиона сложни молекули - нуклеотиди. Въпросните нуклеотиди и начинът, по който се комбинират, стоят в основата и на възпроизвеждането на ДНК, и на нейното преобразуване в РНК. Работата е там, че често се случват грешки при "кодирането". Промяната на дори един нуклеотид води до промяна в ДНК последователността, оттам РНК последователността, а от това често се получава съвсем различен протеин от това, което трябва да се получи. Резултатът е мутация. Предадена по наследство, тази мутация може да бъде полезна (да подобри адаптацията на индивида към средата), може да бъде и смъртоносна (наследствено предавана генетична болест).

                Същината на теорията за еволюцията е в естествения подбор. Оцеляват най-бързите, най-силните, най-смелите - т.е. онези, които успяват да оживеят и да се размножат. Те са мутирали - различават се от другите, по-слаби индивиди. Ето това е важното - непрекъснато се случват дребни, произволни мутации, които, ако са полезни за съответния вид, се предават по наследство. Индивидите се разделят на групички според мутациите си. И така постепенно от един вид стават няколко. Най-яркия пример са разбира се Дарвиновите чинки от Галапагоските острови, които, макар и произлизащи от един и същи вид, когато биват разделени, мутират според средата и се видоизменяват.

                Стана ясно, че промените настъпват от поколение на поколение. И са необходими м-н-о-г-о поколения, за да се получи каквато и да била видима, ясно изразена разлика. Логично идва наум, че колкото по-сложен е организмът и колкото по-дълго живее, толкова по-бавно ще еволюира даденият вид. Ето защо хората еволюират милиони години, а бактериите - за няколко десетилетия, развивайки устойчивост към пеницилин и други медикаменти. Просто за това време при тях се сменят толкова поколения (и повече) колкото при бозайниците за 2-3 милиона години.

                Съществуват различни видове доказателства в подкрепа на теорията. Най-близкото до ума е разбира се разположението на вкаменелостите в скалните пластове. Лесно е да се предположи, че при напластяването на скалите това отгоре е най-ново. Т.е., възрастта на различните вкаменелости, открити в различните пластове, също се увеличава отгоре надолу; възрастта им може да се измерва и относително, в зависимост от скалния пласт, и много точно чрез въглеродно датиране. По този начин идеално може да се проследи историята на даден биологичен вид. А от скелетите и вкаменелостите, открити в различните пластове, ясно се вижда, че видовете са се изменяли, и то така, че в крайна сметка, противно на очакванията, два напълно различни в наши дни вида имат общ произход.

                Допълнителна подкрепа на тази теория идва от сравнението на ембрионите. Ембрионът на един организъм може да се смята за "вкратце" история на биологичния вид, проследяващ неговото развитие от едноклетъчно до сложен организъм. И фактът, че ембрионите на близко свързаните видове много си приличат почти до последните стадии на развитие, води до мисълта, че тези видове водят началото си от общ "праотец". Оттук, колкото повече си приличат ембрионите, толкова по-голямо сходство имат видовете. Сравнете сами:


                Също така, ако се сравни например костната система на някои бозайници, се вижда, че често участват едни и същи структури, макар и в повечето случаи видоизменени до неузнаваемост и използвани за различни функции. Ето тук например е показана структурата на човешка ръка и крило на птица, като е показано съответствието между костите:


                Ето защо, колкото и да е неприятно да го признаем, човекът е произлязъл от маймуната поне, ако се проследи развитието на маймуните, приматите, човекоподобните, а след това и на самия човек, приликите са твърде очебийни


                И така... опитах се да изложа обективни доказателства. Ако трябва, още ще изкопая.

                Надявам се най-после да ви стане ясно за каква наука става дума.

                Comment


                  messire Woland написа
                  А могат ли същите екипи от учени да разгадаят, да цитирам "мозъчните реакции", на някоя маймуна?
                  Ами не могат, разбира се. Нито маймуната, нито още по-малко човекът не са елементарни частици. А дори за елементарните частици въпросните учени избягват да се изказват по принцип и "обективно", а само как изглеждат за нашето познание.
                  Както се вижда обаче, промяната в начина на говорене на "законите на природата", според Хайзенберг засяга естествено-научната картина на света изобщо.
                  Интересно е също така, че репликирайки косвено философа Хайдегер, ученият Хайзенберг в статия, посветена на Хайдегер, пише: "Аз не виждам в тази част на съвременния свят, в която изглежда се извършват най-силните движения, а именно в естествознанието, историческото движение да се е отдалечило от идеите и ценностите. Напротив, изтълкуването чрез идеи и ценности се практикува с по-голяма интензивност, само че в някакъв по-дълбок пласт".

                  Comment


                    Сержант Алексей Воронин написа
                    Надявам се най-после да ви стане ясно за каква наука става дума.
                    Вие май, освен че май не сте разбрал по-голямата част от дискутираните тук неща, сте и нагъл а?
                    По-излишен пост, при това претендиращ че е "по-същество" отдавна не бях виждал....
                    Извинявам се на останалите за заядливия си пост, но не можах да се въздържа. ИМХО тая дискусия е обречена.

                    ivan_kunchev написа
                    Напротив, изтълкуването чрез идеи и ценности се практикува с по-голяма интензивност, само че в някакъв по-дълбок пласт".
                    :tup:
                    Last edited by albireo; 31-08-2007, 22:48. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
                    Recalibrating my lack of faith in humanity...

                    https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                    Comment


                      Ок, серж, това вече е приказка . Изложихте вкратце учебникарския курс по билоогия по този въпрос . Има обаче един съществен, според мен, въпрос, ще ди послужа с цитат, за да го илюстрирам:
                      Сержант Воронин написа
                      Най-яркия пример са разбира се Дарвиновите чинки от Галапагоските острови, които, макар и произлизащи от един и същи вид, когато биват разделени, мутират според средата и се видоизменяват.
                      Проблемът, за мен, е че ако единственият двигател на еволюцията са случайните грешки на генетично ниво, то тогава за какво "приспособяване към средата" може да стане въпрос? Видът чака един негов индивид дпо случайност да развие нужното, според изискването на средата? За мен, поне, е очевидно, че случайните грешки са само един от механизмите.

                      Иване, цитираният от Албирео откъс от твоя пост е попадение на място. За съжаление, това е неизбежен проблем - хората са продукт на цивилизацията си дори когато се опитват да бъдат учени.

                      Comment


                        Оцеляват най-бързите, най-силните, най-смелите
                        Серж, оцеляват най-приспособимите. И на Сървайвър ти го разправят

                        Всъщност може да няма никаква връзка между устойчивостта към стари препарати и устойчивостта към нови
                        Ъ, има връзка. Ако има резистентност към даден препарат в даден период, а после това не се повтаря, означава че няма устойчивост на мутацията. Възможни са и други варианти: например нова мутация да елиминира предходна.

                        Ето накратко една статия от green.democrit.com. По-долу давам линк и към оригиналното изследване


                        ==============
                        Стотици от гените ни още еволюират
                        Мащабно изследване на човешкия геном установява, че през последните 10 000 г. стотици от нашите гени все още са подложени на позитивен естествен подбор, четем в Live Science.

                        Гените са инструкции, които организмът ни следва, за да произвежда протеини, обясняват от изданието. Те са закодирани в генетичен материал, обикновено ДНК, а някои от тях преминават в различни състояния, които се наричат "алели". Позитивен естествен подбор е налице, когато при промяна в обкръжаващата среда организмът отдава предпочетание на един алел, за сметка на друг.

                        Изследователи от университета в Чикаго анализирали генома на 209 несвързани помежду си индивиди от три различни човешки популации: източноазиатската, европейската и тази на народа йоруба в Нигерия.

                        Оказало се, че всяка от групите има по около 250 гени, подложени на позитивен естествен подбор, като повечето от тях били различни при отделните групи.

                        Изследователите открили, че еволюират и четири непознати до момента гени, важни за по-светлата кожа на европейците. Според учените, хората са развили по-светла кожа при адаптацията си към по-слабата слънчева светлина в Европа.

                        При източноазиатците е открита позитивна селекция при гените, свързани с продукцията на алкохолната дехидрогеназа - протеинът, необходим за разграждането на алкохола. Както е широко известно, много източноазиатци не могат да преработват алкохол. Причината е, че са развили мутация, която не им позволява да произвеждат този протеин.

                        Учените смятат, че въпросната мутация е донесла и някои големи преимущества на азиатците, но все още не могат да установят какви точно.

                        По-важното е, че новото изследване подкрепя теориите, според които има връзка между генетичните ни изменения и големите събития в историята на вида ни.
                        "Имало е толкова много промени през последните 10 000 г., като появата на земеделието, промените на хранителния режим, естествената среда и климата", обяснява изследователят на човешкия геном Джонатан Причард от Чикагския университет.

                        За какво точно отговарят отделните еволюиращи гени на учените засега не им е напълно ясно, но те са успели да ги подредят в няколко големи категории:
                        • Обоняние и вкус;
                        • Репродукция: включва гени, отговорни за мобилността на сперматозоидите и оплождането на яйцеклетката;
                        • Уголемяване на мозъка;
                        • Развитие на костите и промени във формата на скелета;
                        • Въглехидратен метаболизъм: открита е позитивна селекция на гени, отговарящи за разграждането на манозата (монозахарид, добиван от някои дървета и храсти) при народа йоруба, сукрозата (цвекловата захар) при източноазиатците и лактозата (млечната захар) при европейците;
                        • Резистентност към болести и предпазване от вируси, бактерии и други патогени;
                        • Метаболизъм на чужди химически съединения, като протеини на екзотични растения и животински токсини.

                        ================
                        http://biology.plosjournals.org/perl...l.pbio.0040072
                        Last edited by SRH; 01-09-2007, 05:59.

                        Comment


                          gollum написа
                          Аз имам един такъв бегъл спомен, че определени групи гени могат да се активират или не според определени промени във външните условия, т.е. става въпрос много повече за програмирана/програмируема реакция на определени промени в организма, които на свой ред са отражение на промени във външната среда. И по-скоро бих казал, че това е пътят, по който се извършва еволюцията.

                          [...]

                          Проблемът, за мен, е че ако единственият двигател на еволюцията са случайните грешки на генетично ниво, то тогава за какво "приспособяване към средата" може да стане въпрос? Видът чака един негов индивид дпо случайност да развие нужното, според изискването на средата? За мен, поне, е очевидно, че случайните грешки са само един от механизмите.
                          Прочете ли статията от линка по-горе? Точно там е обяснено активирането и деактивирането на гените, за което споменаваш. Въпросният процес се ръководи от "контролиращи" гени, "Хокс" гени, които се използват най-вече при развитието на ембриона. Например жирафът има същия брой шийни прешлени като своите предшественици; но контролиращите гени постепенно уголемяват самите прешлени, за да се получи дългият врат. Ето защо теорията за еволюцията може да се перефразира като "случайни промени в контролиращите гени", които от своя страна водят до различно "оформяне" на организмите. Може да се приеме и като "експериментиране" с различни фенотипи. И като вземеш предвид, че един вид еволюира милиони години, идеята за случайните мутации изобщо не звучи толкова налудничаво. Естественият подбор играе главната роля, като кара най-приспособените да оцелеят и да предадат гените си на идните поколения, а тези, които не успеят да се приспособят, отмират.

                          SRH написа
                          Серж, оцеляват най-приспособимите. И на Сървайвър ти го разправят
                          Прав си, съвсем не се изразих точно Печелившата характеристика зависи от ситуацията.


                          albireo написа
                          Вие май, освен че май не сте разбрал по-голямата част от дискутираните тук неща, сте и нагъл а?
                          По-излишен пост, при това претендиращ че е "по-същество" отдавна не бях виждал....
                          Благодаря, мислех, че всеки трябва да изложи аргументите си. Е, явно, че не било нужно.

                          Comment


                            Кало (пиша като човек, все пак някога завършил философски факултет ), сигурен ли си, че именно този научен метод не е плод на философията? Нещо повече, тези принципи важат все още и за нея, с тази разлика, че експериментите най-често са мисловни. Но тя има своя инструментариум, своите методи на проверка и критика.
                            е, и? тоест - разбира се, че избистрянето на научния метод, опитът да се определят граници на науката (Попър в това отношение е абсолютно приет, като изключим Кънчев/Кунчев) е тема и на философията (както споменах - философия на науката). какво общо има това с опитите ни да вкараме дискусията тук поне в рамките на науката, тоест - да се ограничим с научни, доколкото лаицизмът ни го позволява, аргументи?

                            Comment


                              Кало, възразих срещу твърдение, че философията е ненаучна по принцип .

                              Серж, не става въпрос само за случайности - както отбелязах, веднъж постигнати удачни решения се запномнят и дори и много поколения по-късно могат отново да се активират в резултат на съответното външно въздействие. Т.е. не става въпрос само за "случайни мутации", но и за целенасочени промени, които се реакция на външан промяна. Иначе казано - определена информация се вади като решение на възникнало външно предизвикателство далеч не само случайно. Впрочем, тези механизми съвсем не са дотолкова изяснени все още или поне аз така знам.

                              Comment


                                gollum написа
                                ...веднъж постигнати удачни решения се запномнят и дори и много поколения по-късно могат отново да се активират в резултат на съответното външно въздействие.
                                Ей в това не съм сигурен... Ако наистина има предпочитание на един алел за сметка на друг, в крайна сметка част от информацията ще се забрави. Накрая ще остане само оная информация, която трябва на съответната обкръжаваща среда.

                                Comment

                                Working...
                                X