7. В последствие ми попадна и книгата Herodote, Historien des guerres mediques par AMEDEE HAUVETTE (Paris 1894), която изисква отново едно разглеждане на въпросния пробег от 8 стадия. Моето изложение се базира на твърдението, че един подобен пробег е физически невъзможен и в това си твърдение съм се опрял на предписанията на прусашкия военен правилник. Hauvette възразява срещу това:
(накратко, че напротив, такъв пробег е вьзможен както показва експериментът на някой си капитан Раул в 1890г. (който експеримент е направен с подбрани хора, тренирани специално 3 месеца, с олекотена екипировка и тн, и тн))
Ако поставим тези две изложения едно до друго, то противоречието изглежда непреодолимо. Аз твърдя: "Една толкова голяма сплотена маса хоплити както при Маратон, не е способна да пробяга повече от 100 до 150 крачки (крачки при тичане = 150-200 нормални крачки), без да изпадне в хаос и пълно изтощение. Hauvette отговаря: капитан Раул с неговия пелотон изминава с тичане 15 километра. Това обаче не е единственото, което ни разделя. Hauvette отхвърля напълно критиката по същество/смисловата критика (Sach-Кritik), с чиято помощ аз се опитах да анализирам оставеното ни описание на Персийската война. Една не малка част от неговата книга е насочена срещу моята "Персийските и Бургундските войни". Аргументът, който аз привеждам от аналогията с швейцарските предания за Грасон и Муртен, и от който извеждам, че на едно предание като това на Херодот трябва да се гледа със недоверие, той отхвърля напълно. НАпротив, той смята Херодот както субективно, така и обективно за генерално достоверен и разбира задачата на науката само в това да поправи отделните малки грешки, заблуди и противоречия, които са се промъкнали случайно. И той следва този си принцип със завършеността/пълнотата на своето познание и най-голяма остроумност и въпреки че не успява напълно да се въздържи от критика по същество, то на нея той се доверява по-малко, отколкото на написаната дума на преданието.
Правилно е, че критиката по същество лесно може да доведе до заблуда. Тя е трудна дори при най-простите неща, защото дори специалистът рядко познава всички зависимости, които в други времена и народи влиаят или могат да повлияат на цялото, а и освен това специалистите доста често защитават различни теории и дават различни, дори противоположни, сведения. Основата на историческото познание остава винаги позитивното сведение на съвременниците или на близки до момента свидетели. Но колкото повече напредва историческата критика/наука, толкова по-често се е убеждавала, че дори разказите на свидетелите често са размътени с фантазии от всякакъв вид и че където материалът не достига за проверка на един източник чрез друг, то критиката по същество (Sach-Kritik) остава единствения изход. Важно е единствено тя да бъде проведена правилно и да се наберат предварително достатъчно познания(Sachkentnisse - не се сетих точен превод, има се предвид общи , пълни познания по даден предмет, но не само от общо естество, но и в детайли), че да сме сигурни, че някоя проста, погрешна аналогия няма да ни отведе в погрешния път. Дори Hauvette използва всъщност критика по същество, изкарвайки капитан Раул срещу пруския правилник, но с това той попада във вътрешно противоречие. Той отхвърля принципно критиката по същество, но същевременно сам я използва и то според познания повръхностни и добити случайно. Подобна половинчата критика по същество не е разбира се от никаква полза, ами само ни води в заблуда. В такъв случай дори е по-добре съвсем наивно да преразкажем източника...
Ханс Делбрюк, История на Военното Изкуство, 5та глава: Битката при Маратон.
Не знам защо, но ми се струва, че на този форум има доста Hauvette-овци...
(накратко, че напротив, такъв пробег е вьзможен както показва експериментът на някой си капитан Раул в 1890г. (който експеримент е направен с подбрани хора, тренирани специално 3 месеца, с олекотена екипировка и тн, и тн))
Ако поставим тези две изложения едно до друго, то противоречието изглежда непреодолимо. Аз твърдя: "Една толкова голяма сплотена маса хоплити както при Маратон, не е способна да пробяга повече от 100 до 150 крачки (крачки при тичане = 150-200 нормални крачки), без да изпадне в хаос и пълно изтощение. Hauvette отговаря: капитан Раул с неговия пелотон изминава с тичане 15 километра. Това обаче не е единственото, което ни разделя. Hauvette отхвърля напълно критиката по същество/смисловата критика (Sach-Кritik), с чиято помощ аз се опитах да анализирам оставеното ни описание на Персийската война. Една не малка част от неговата книга е насочена срещу моята "Персийските и Бургундските войни". Аргументът, който аз привеждам от аналогията с швейцарските предания за Грасон и Муртен, и от който извеждам, че на едно предание като това на Херодот трябва да се гледа със недоверие, той отхвърля напълно. НАпротив, той смята Херодот както субективно, така и обективно за генерално достоверен и разбира задачата на науката само в това да поправи отделните малки грешки, заблуди и противоречия, които са се промъкнали случайно. И той следва този си принцип със завършеността/пълнотата на своето познание и най-голяма остроумност и въпреки че не успява напълно да се въздържи от критика по същество, то на нея той се доверява по-малко, отколкото на написаната дума на преданието.
Правилно е, че критиката по същество лесно може да доведе до заблуда. Тя е трудна дори при най-простите неща, защото дори специалистът рядко познава всички зависимости, които в други времена и народи влиаят или могат да повлияат на цялото, а и освен това специалистите доста често защитават различни теории и дават различни, дори противоположни, сведения. Основата на историческото познание остава винаги позитивното сведение на съвременниците или на близки до момента свидетели. Но колкото повече напредва историческата критика/наука, толкова по-често се е убеждавала, че дори разказите на свидетелите често са размътени с фантазии от всякакъв вид и че където материалът не достига за проверка на един източник чрез друг, то критиката по същество (Sach-Kritik) остава единствения изход. Важно е единствено тя да бъде проведена правилно и да се наберат предварително достатъчно познания(Sachkentnisse - не се сетих точен превод, има се предвид общи , пълни познания по даден предмет, но не само от общо естество, но и в детайли), че да сме сигурни, че някоя проста, погрешна аналогия няма да ни отведе в погрешния път. Дори Hauvette използва всъщност критика по същество, изкарвайки капитан Раул срещу пруския правилник, но с това той попада във вътрешно противоречие. Той отхвърля принципно критиката по същество, но същевременно сам я използва и то според познания повръхностни и добити случайно. Подобна половинчата критика по същество не е разбира се от никаква полза, ами само ни води в заблуда. В такъв случай дори е по-добре съвсем наивно да преразкажем източника...
Ханс Делбрюк, История на Военното Изкуство, 5та глава: Битката при Маратон.
Не знам защо, но ми се струва, че на този форум има доста Hauvette-овци...
Comment