Знам че тази тема е дискутирана много пъти, и че съществува друга тема със сходно заглавие в раздел Анализи, но тъй като става въпрос за сериозни анализи се надявам да ми простите проявената агресивност.
Когато разглеждах форума и попаднах на темата "Блицкриг" се сетих, че преди време извърших един опит за написване на есе на тази тема. Есето остана недовършено (поради липса на време и воля най-вече), и дори непрочетено. Сега реших да го сложа тук с надеждата да бъде уважен труда, който вложих едно време в писането му.
Предварително моля да бъда извинен за всичките синтактични, граматически, смислови и правописни грешки, като оправдание ще изтъкна, че дори самият аз не съм направил бегъл преглед на текста.
Ако към темата се прояви достатъчен интерес може и да се опитам да я допиша или поне да стигна до същината на въпроса. Затова я наричам част 1.
---------
Blitzkrieg: Part I
Ще се опитам да обясня нещо, което по-умни от мен хора са се опитвали да обяснят на Германският Голям генерален Щаб и не са се справяли. Но аз имам едно предимство на своя страна. и това предимство е много сериозно, товапредимство е провалът на същият този щаб в една война. Но нека започнем.
Военните действия могат да приемат различни форми - отбрана и настъпление, маневренност и позиционност, съкрушение и изтощение. От тези три двойки най-голямо значение има последната. Върху политическото ръководство лежи задачата да насочи действията на въоражените сили към съкрушение или изтощение. Този избор е един от най-съществените, които могат да възникнат в подготовката и хода на една война. Противоречието между тези две форми е значително по-дълбоко от това между настъплението и отбраната. Ще се опитам да илюстрирам същността на изтощението чрез широко достъпен пример.
През 1914г. Германската армия удържа победа в "крайграничното сражение" и развива настъпление с цел обкръжаване на френските армии защитаващи Париж. Това настъпление е спряно от съюзните сили посредвом Марнското настъпление насочено към фланга на немската ударна групировка. След края на тази операция двете страни правят опити за охват на противниковата групировка. Тези опити завършват с удължаване на фронтовата линия до крайбрежието и преминаването към позиционна война. Появяват се траншеите, бодливата тел, огромното количество артилерия, картечниците и калта разбира се. Тази ситуация не може да се каже че харесва, на някоя от страните, но те са безпомощни в опитите си да я променят. Изведнъж от сцената изчезват широките замисли подобни на плана Шлифен, целящи разгрома на цялата френска армия. Тези планове са заместени от далеч по-скромни, често пъти насочени към овладяването на някой географски пункт със стопанско или политическо значение. Разбира се унищожението на противниковата жива сила е не се отрича напълно, но то се явява само един от пътищата към окончателната победа. А за достигането на последната се използват и редица нови средства. Великобритания започва икономическа блокада срещу Германия. Последната от своя страна отговаря с подобна блокада посредством неограничена подводна война. И двете страни се опитват не да унищожат противниковата армия, а да задушат неговата икономика и по този начин да го принудят към мир. Първата жертва на изтоштението става не изолираната Германия, а сравнително слабо развитата икономически Русия. Германците не вземат нито Москва, нито Петербург, не разгромяват рускката армия, но въпреки всичко Русия се предава. Просто слабата Руска икономика не издържа на натоварването. На границата на поражението е и Франция, огромни воинишки бунтове заплашват да предизвикат разруха подобна на руската. И все пак Германия губи войната, но това не става на западния фронт където след поредното безуспешно съюзническо настъпление не се случва "нищо ново". Това става на Балканите където изтощената от военните усилия българска държава иска примирие. Пробивът срещу България прекъсва връзките със Турция(тоест тя вече е обречена) и по-лошото повлича пораженито на Австро-Унгария, а това вече означава поражение и за Германия.
Същото явление наблюдаваме и в Гражданската война в Америка. Северът така и не постига решителна победа на главният център на военните действия и въпреки това побеждава.
Все пак би било груба грешка да разбираме на войнта на изтощение единствено като тези "материални сражения" от Първата световна война, които са разчетени за месеци напред, и при които целта е неприятелят да понесе повече загуби от нас. За да можем да си представим истинският характер на изтощението трябва да се обърнем към икономическата страна на войната(не твърдим, че изтощението представлява единствено икономическа война, но това е неговата най-често срещана форма). България води война и за целта е обилизирала 700 хил. войника (10% от населението). За да може да воюва войникът трябва да е нахранен, тоест държавата трябва да осигури на всеки войник дневна дажба храна. Ако приемем, че дневната дажба на войник струва 2лв, то тогава ежедневно държавата трябва да отпуска 1,4 мил. лева за изхранване на своята армия. Обаче държавата е длъжна да изплаща възнаграждение на войника за неговата служба - нека приемем, че всеки войник получава 1лв дневно, то тогава дневните разходи за възнаграждение ще бъдат 700 хил. лв. Освен това поне веднъж годишно войникът трябва да бъде облечен и обут. Нека приемем чр униформата му струва 30лв, а обувките му 20лв, общо 50 лв. - годишно държавата трябва да изплати 35 млн. за дрехи ио обувки за своята армия. На войникът му е нужно оръжие, нека приемем, че оръжието е подготвено в мирно време, но все пак част от оръжието се губи и ние ще приемем че това са 10% годишно - 70 хил автомата по 100 лв. или 70 млн лв. Дотук получаваме, че да се изхранва, облича и въоражава за една година хипотетичната ни армия ще изисква 871.5 млн. лв. Но освен тези разходи държавата има още хиляди други - за да ползват оръжията си войниците се нуждаят от патрони, желателно е в армията да има танкове, самолети, хиликоптери и т.н., за тях също трябват муниции. За да се движи обаче тази техника трябва гориво, а последното България купува от Русия на доста високи цени. От казаното дотук личи колко скъпо занимание е войната, когато чойната се води на изтощение от значение става кой ще притежава последната монета в хазната си. Всичко това обаче не означава, че единственото мерило е икономиката защото военните действия влиаят пряко върху икономиката - ако държавата загуби парче от територията си тя губи източник на ресурси (хора, суровини, данъци и т.н.). Тоест държавата трябва да се стреми да ограничи до минимум територялните си загуби и да завладее и удържи максимално парче от територията на противника си.
За да илюстрираме изоженото дотук ще се обърнем към един древен пример - Втората Пуническа война. През 216г пр хр.Рим понася най-страшното поражение в човешката история. В битката при Кана Ханибал успява да обкръжи и унищожи по-голямата част от римската полева армия. Често отказът на гениалният картагенец да обсади Рим след тази победа е бил посочван като най-голямата грешка във военната история. Тази оценка може да се даде само от човек не разбиращ разликата между съкрушението и изтощението. Ханибал не обсажда Рим защото просто няма достатъчно сили. Като се отчетат убитите и ранените понесени от картагенците след Кана, едвали Ханибал би могъл веднага след битката да се появи под Рим с повече от 25000 човека. А с такава армия би било немислимо да се обсажда голям град като Рим. Ако Ханибал е изчаквал докато се възстановят ранените в армията му и тя достигнела численост от 50-60 хил. то за този период Рим би могъл достатъчно да се подготви за отбрана. При евентуална обсада Ханибал е трябвало да отдели голяма часто от армията си за да осигурява снабдяването си, което изцяло би се намирало в неприятелска власт. При последният вариант можем да опишем евентуалното положение на картагенците единствено като отчайващо. Тези варианти биха отговаряли на съкрушителна стратегия издигната от Ханибал. Той обаче разбирал, че няма достатъчно сили за подобна стратегия и затова издигнал вмест нея изтощителна стратегия. Ханибал започнал да причлича съюзниците на Рим, с което постигал едновременно разширение на собствената си база и свиване на тази на римляните. Ако бил в състояние да поддържа достатъчно дълго тенденцията на отпадане на съюзниците от Рим, то Ханибал би могъл да склони последния към мир или да разшири своята база до степен, при която да вземе чрез обсада Рим.
Надявам се че в известна степен съм успял да илюстрирам природата на войната на изтощение.
Освен изтощението съществува и друг вид стратегия - стратегията на съкрушението.За разлика от изощението, което разполага с широк набор от средсвта посредством, които да разрешава задачите си, стратегията на съкрушението познава едно единствено средство - унищожението на живата сила на противника.
Нека се обърнем към спорта за илюстрация на разликата между двата вида стратегия. За целта трябва да си представим последният рунд на една боксова среща ( да кажем 13 рунд), двамата боксьора са изтощени от предходните рундове, движат се бавно по ринга, често спират изобщо, всеки знае, че срещата вече е решена освен ко не бъде допусната груба грешка. Положителният стремеж се изразява в стремежът да се нанесат малко повече удари отколкото ще се понесат. В началото на срещата обаче нещата са изглеждали по различен начин. Боксьорите са били много по-енергични, разменяли са се много повече удари, още никой не е знаел как ще се развие срещата и се е стремил да вземе надмощие. И въпреки всичките тези разлики стилът на играчите и в първият и в последният рунд е еднакъв. Съществува обаче един тип боксьори, които в първият рунд не се опитват да си осигурят предимство, те не се замислят колко сили ще им останат за 13-ят рунд. Те не се замислят и колко сили ще имат във втория рунд. Този тип боксьори знаят, че ако нокаутират своя опонент в първият рунд втори просто няма да има и затова използват всичките си сили за настоящия рунд.
Подобно на боксьорите стремящи се да нокаутират своя противник в първия рунд, има стратези съкрушаващи своя противник с първите си удари. За цел на своите операции съкрушението издига пълното унищожение на неприятелските сили. Ако тази цел е достигната, но не и мир то тогава се издига следващата цел - овладяване на неприятелската столица, ако и това не е достатъчно то тогава като последна цел може да се издигне пълната окупация на неприятелската територия.
При съкрушението операциите са не само логически последователи, но и геометрично и логически свързани. Логическата последователност е задължителна и при изтощението, но не винаги е налице геометична последователност или свързаност по време. При съкрушенито липса на непосредствена последователност (от койтои да е вид) в провежданите операции е признак на сериозни грешки при планирането и изпълнението.
Но нека да се върнем към нашият спортен пример. Боксьорът "съкрушител" насочва всичките си усилия към пласирането н сполучлив удар или серия от удари в главата на противника. Непрестанно и неотклонно преследваики по ринга опонента си, непрестанно застрашаваики с нокаут "съкрушителят" установява пълен контрол над играта и проваля всички действия и планове на противника си.
Подобно на боксьора, стратега съкрушител непрестанно прселедвайки врага руши всичките му оперативни мероприятия. Този стил на действие цъздава възможност да бъдат удържани т. нар. блестящи (решителни) победи, победи при които се пленяват цели дивизии, корпуси и дори армии (разбира се не отричаме правото на изтощенито да удържи подобни победи, но това са изключения).
За успеха на съкрушението обаче не са достатъчни бързина и праволинейност, необходима е и масивност. Съкрушенито се нуждае от огромен юмрук, с който да нанася своите удари. Настъплението изтощава до невероятна степен армията, настъпващият губи несъразмерно повече хора от отстъпващия и при все това той трябва да запази достатъчно сили за да има превъзходство в решителният момент. Настъпващия може в известна степен да компенсира числеността с качествено превъзходство, но то се губи мого по-бързо от количественото.
Тези загуби могат да се копенсират само посредством удържането на екстраординарни победи. Единствено огромното количество пленници и трофеи може да компенсира гореспоменатото отслабване. Ако не успее да спечели подобни победи, ако победите са обикновенни, ако загубите на отбраняващия се са малко по-големи от тези на нападащия, то това предопределя пълният неуспех на настъплението.
Нуждата от екстраординарни победи при съкрушението произвежда необходимостта от особени изисквания при избора на формата на операциите. Основната неприятелска маса трябва да бъде обкръжена, или притисната към море или неутрална граница. Поставянето на такава цел е свързана разбира се с риск. Ако силите не са достатъчни за подобна постановка, то тогава трябва изобщо да бъде отхвърлено съкрушението. Ако боксьорът не успее да постигне нокаут в първи рунд то всичките сили изхабени през него са напразно изгубени и за липсата им той ще плаща в следващите рундове.
Но нека илюстрирамне казаното дотук с няколко исторически примера. Най-напред ще хвърлим един поглед върху историческия опит свързан със стратегията на изтощението, а след това ще се спрем и на тази на съкрушението.
Когато стане дума за стратегия на изтощението обикновенно хората непременно си спомнят Първата световна война. Тази реакция е обяснима тъй като това е най значителният пример в най-новата история. Но това далеч не е единственият пример, нито е най-пресният. Към този въпрос ще се върнем по-късно, а сега да обърнем внимание на особеностите, които придават на тази война ъолкова ярък характер.
Войната продължила четири години, а загубите се изчисляват в милиони. Това, с което обикновенно се свързва Великата война са калните траншеи, бодливата тел, картечниците и безумните пехотни атаки. Тези характеристики в повечето случаи изникват в съзнанието на незапознатия човек при споменаването на фразата "война на изтощение". В тях разбира се има известна доза истина, но все пак науката не това влага в думата изтощение. Това всъщност са симтомите, а не причините за войната на изтощение. Интересно е че всеки един от тези елементи ебил употребяван във войни предхождащи Великата, всичките тези елементи са били използвани и в по-късните войни. Траншеи се копаят от стотици години. Бодлива тел се е използвала през всички войни водени през 20 век(Като се започне от Бурската война). Картечници се срещат още по време на Франко-Пруската война от 1870-71г. Пехотните атаки ще оставя без коментар. Нека обаче се замислиме върху един въпрос - това ли са причините войната да продължи 5 години? Могат ли чисто тактически фактори каквито се явяват картечниците и бодливата тел да повлиаят върху продължителността на войната? Не трябва ли да търсим причините в една по-виша област - в стратегията. На тези въпроси може да се отговори само по един начин. Тактиката не може да влиае директно върху продължителността на войната. Продължителността на войната се определя пряко единствено от стратегията. Но от своя страна стратегията е зависима от действителното състояние на нещата. Стратегията е зависима от съотношението на силите. Именно в съотношение на силите трябва да се търси причината за продължителността на войната, а също така и за нейният характер. Причината Първата световна война да е толкова дълга е факта, че нито един от двата враждуващи лагера няма ярко изразено надмощие. Без съмнение, ако в тази война не е участвала Русия, още през 1914 година Германия би постигнала пълна победа над Франция.
Интересно е да се обърне внимание на още един факт, тази война е била очаквана, но много малко са били хората, които са очаквали подобна продължителност и разрушителност. Обикновенно се е смятало, че войната ще продължи няколко седмици до няколко месеца. Тази заблуда е била изградена върху опита от предишните европейски войни. И войните за обединение на Германия(Австро-Пруската война от 1866, и Франко-Пруската от 1870-71), и най-вече блестящите Наполеонови походи. Към този опит се прибавял факта, че войната се превърнала в изключително скъпо "занимание" и никой не вярвал във възможността, която и да е държава да издържи икономически на продължително усилие наложено от продължителните война.
Когато разглеждах форума и попаднах на темата "Блицкриг" се сетих, че преди време извърших един опит за написване на есе на тази тема. Есето остана недовършено (поради липса на време и воля най-вече), и дори непрочетено. Сега реших да го сложа тук с надеждата да бъде уважен труда, който вложих едно време в писането му.
Предварително моля да бъда извинен за всичките синтактични, граматически, смислови и правописни грешки, като оправдание ще изтъкна, че дори самият аз не съм направил бегъл преглед на текста.
Ако към темата се прояви достатъчен интерес може и да се опитам да я допиша или поне да стигна до същината на въпроса. Затова я наричам част 1.
---------
Blitzkrieg: Part I
Ще се опитам да обясня нещо, което по-умни от мен хора са се опитвали да обяснят на Германският Голям генерален Щаб и не са се справяли. Но аз имам едно предимство на своя страна. и това предимство е много сериозно, товапредимство е провалът на същият този щаб в една война. Но нека започнем.
Военните действия могат да приемат различни форми - отбрана и настъпление, маневренност и позиционност, съкрушение и изтощение. От тези три двойки най-голямо значение има последната. Върху политическото ръководство лежи задачата да насочи действията на въоражените сили към съкрушение или изтощение. Този избор е един от най-съществените, които могат да възникнат в подготовката и хода на една война. Противоречието между тези две форми е значително по-дълбоко от това между настъплението и отбраната. Ще се опитам да илюстрирам същността на изтощението чрез широко достъпен пример.
През 1914г. Германската армия удържа победа в "крайграничното сражение" и развива настъпление с цел обкръжаване на френските армии защитаващи Париж. Това настъпление е спряно от съюзните сили посредвом Марнското настъпление насочено към фланга на немската ударна групировка. След края на тази операция двете страни правят опити за охват на противниковата групировка. Тези опити завършват с удължаване на фронтовата линия до крайбрежието и преминаването към позиционна война. Появяват се траншеите, бодливата тел, огромното количество артилерия, картечниците и калта разбира се. Тази ситуация не може да се каже че харесва, на някоя от страните, но те са безпомощни в опитите си да я променят. Изведнъж от сцената изчезват широките замисли подобни на плана Шлифен, целящи разгрома на цялата френска армия. Тези планове са заместени от далеч по-скромни, често пъти насочени към овладяването на някой географски пункт със стопанско или политическо значение. Разбира се унищожението на противниковата жива сила е не се отрича напълно, но то се явява само един от пътищата към окончателната победа. А за достигането на последната се използват и редица нови средства. Великобритания започва икономическа блокада срещу Германия. Последната от своя страна отговаря с подобна блокада посредством неограничена подводна война. И двете страни се опитват не да унищожат противниковата армия, а да задушат неговата икономика и по този начин да го принудят към мир. Първата жертва на изтоштението става не изолираната Германия, а сравнително слабо развитата икономически Русия. Германците не вземат нито Москва, нито Петербург, не разгромяват рускката армия, но въпреки всичко Русия се предава. Просто слабата Руска икономика не издържа на натоварването. На границата на поражението е и Франция, огромни воинишки бунтове заплашват да предизвикат разруха подобна на руската. И все пак Германия губи войната, но това не става на западния фронт където след поредното безуспешно съюзническо настъпление не се случва "нищо ново". Това става на Балканите където изтощената от военните усилия българска държава иска примирие. Пробивът срещу България прекъсва връзките със Турция(тоест тя вече е обречена) и по-лошото повлича пораженито на Австро-Унгария, а това вече означава поражение и за Германия.
Същото явление наблюдаваме и в Гражданската война в Америка. Северът така и не постига решителна победа на главният център на военните действия и въпреки това побеждава.
Все пак би било груба грешка да разбираме на войнта на изтощение единствено като тези "материални сражения" от Първата световна война, които са разчетени за месеци напред, и при които целта е неприятелят да понесе повече загуби от нас. За да можем да си представим истинският характер на изтощението трябва да се обърнем към икономическата страна на войната(не твърдим, че изтощението представлява единствено икономическа война, но това е неговата най-често срещана форма). България води война и за целта е обилизирала 700 хил. войника (10% от населението). За да може да воюва войникът трябва да е нахранен, тоест държавата трябва да осигури на всеки войник дневна дажба храна. Ако приемем, че дневната дажба на войник струва 2лв, то тогава ежедневно държавата трябва да отпуска 1,4 мил. лева за изхранване на своята армия. Обаче държавата е длъжна да изплаща възнаграждение на войника за неговата служба - нека приемем, че всеки войник получава 1лв дневно, то тогава дневните разходи за възнаграждение ще бъдат 700 хил. лв. Освен това поне веднъж годишно войникът трябва да бъде облечен и обут. Нека приемем чр униформата му струва 30лв, а обувките му 20лв, общо 50 лв. - годишно държавата трябва да изплати 35 млн. за дрехи ио обувки за своята армия. На войникът му е нужно оръжие, нека приемем, че оръжието е подготвено в мирно време, но все пак част от оръжието се губи и ние ще приемем че това са 10% годишно - 70 хил автомата по 100 лв. или 70 млн лв. Дотук получаваме, че да се изхранва, облича и въоражава за една година хипотетичната ни армия ще изисква 871.5 млн. лв. Но освен тези разходи държавата има още хиляди други - за да ползват оръжията си войниците се нуждаят от патрони, желателно е в армията да има танкове, самолети, хиликоптери и т.н., за тях също трябват муниции. За да се движи обаче тази техника трябва гориво, а последното България купува от Русия на доста високи цени. От казаното дотук личи колко скъпо занимание е войната, когато чойната се води на изтощение от значение става кой ще притежава последната монета в хазната си. Всичко това обаче не означава, че единственото мерило е икономиката защото военните действия влиаят пряко върху икономиката - ако държавата загуби парче от територията си тя губи източник на ресурси (хора, суровини, данъци и т.н.). Тоест държавата трябва да се стреми да ограничи до минимум територялните си загуби и да завладее и удържи максимално парче от територията на противника си.
За да илюстрираме изоженото дотук ще се обърнем към един древен пример - Втората Пуническа война. През 216г пр хр.Рим понася най-страшното поражение в човешката история. В битката при Кана Ханибал успява да обкръжи и унищожи по-голямата част от римската полева армия. Често отказът на гениалният картагенец да обсади Рим след тази победа е бил посочван като най-голямата грешка във военната история. Тази оценка може да се даде само от човек не разбиращ разликата между съкрушението и изтощението. Ханибал не обсажда Рим защото просто няма достатъчно сили. Като се отчетат убитите и ранените понесени от картагенците след Кана, едвали Ханибал би могъл веднага след битката да се появи под Рим с повече от 25000 човека. А с такава армия би било немислимо да се обсажда голям град като Рим. Ако Ханибал е изчаквал докато се възстановят ранените в армията му и тя достигнела численост от 50-60 хил. то за този период Рим би могъл достатъчно да се подготви за отбрана. При евентуална обсада Ханибал е трябвало да отдели голяма часто от армията си за да осигурява снабдяването си, което изцяло би се намирало в неприятелска власт. При последният вариант можем да опишем евентуалното положение на картагенците единствено като отчайващо. Тези варианти биха отговаряли на съкрушителна стратегия издигната от Ханибал. Той обаче разбирал, че няма достатъчно сили за подобна стратегия и затова издигнал вмест нея изтощителна стратегия. Ханибал започнал да причлича съюзниците на Рим, с което постигал едновременно разширение на собствената си база и свиване на тази на римляните. Ако бил в състояние да поддържа достатъчно дълго тенденцията на отпадане на съюзниците от Рим, то Ханибал би могъл да склони последния към мир или да разшири своята база до степен, при която да вземе чрез обсада Рим.
Надявам се че в известна степен съм успял да илюстрирам природата на войната на изтощение.
Освен изтощението съществува и друг вид стратегия - стратегията на съкрушението.За разлика от изощението, което разполага с широк набор от средсвта посредством, които да разрешава задачите си, стратегията на съкрушението познава едно единствено средство - унищожението на живата сила на противника.
Нека се обърнем към спорта за илюстрация на разликата между двата вида стратегия. За целта трябва да си представим последният рунд на една боксова среща ( да кажем 13 рунд), двамата боксьора са изтощени от предходните рундове, движат се бавно по ринга, често спират изобщо, всеки знае, че срещата вече е решена освен ко не бъде допусната груба грешка. Положителният стремеж се изразява в стремежът да се нанесат малко повече удари отколкото ще се понесат. В началото на срещата обаче нещата са изглеждали по различен начин. Боксьорите са били много по-енергични, разменяли са се много повече удари, още никой не е знаел как ще се развие срещата и се е стремил да вземе надмощие. И въпреки всичките тези разлики стилът на играчите и в първият и в последният рунд е еднакъв. Съществува обаче един тип боксьори, които в първият рунд не се опитват да си осигурят предимство, те не се замислят колко сили ще им останат за 13-ят рунд. Те не се замислят и колко сили ще имат във втория рунд. Този тип боксьори знаят, че ако нокаутират своя опонент в първият рунд втори просто няма да има и затова използват всичките си сили за настоящия рунд.
Подобно на боксьорите стремящи се да нокаутират своя противник в първия рунд, има стратези съкрушаващи своя противник с първите си удари. За цел на своите операции съкрушението издига пълното унищожение на неприятелските сили. Ако тази цел е достигната, но не и мир то тогава се издига следващата цел - овладяване на неприятелската столица, ако и това не е достатъчно то тогава като последна цел може да се издигне пълната окупация на неприятелската територия.
При съкрушението операциите са не само логически последователи, но и геометрично и логически свързани. Логическата последователност е задължителна и при изтощението, но не винаги е налице геометична последователност или свързаност по време. При съкрушенито липса на непосредствена последователност (от койтои да е вид) в провежданите операции е признак на сериозни грешки при планирането и изпълнението.
Но нека да се върнем към нашият спортен пример. Боксьорът "съкрушител" насочва всичките си усилия към пласирането н сполучлив удар или серия от удари в главата на противника. Непрестанно и неотклонно преследваики по ринга опонента си, непрестанно застрашаваики с нокаут "съкрушителят" установява пълен контрол над играта и проваля всички действия и планове на противника си.
Подобно на боксьора, стратега съкрушител непрестанно прселедвайки врага руши всичките му оперативни мероприятия. Този стил на действие цъздава възможност да бъдат удържани т. нар. блестящи (решителни) победи, победи при които се пленяват цели дивизии, корпуси и дори армии (разбира се не отричаме правото на изтощенито да удържи подобни победи, но това са изключения).
За успеха на съкрушението обаче не са достатъчни бързина и праволинейност, необходима е и масивност. Съкрушенито се нуждае от огромен юмрук, с който да нанася своите удари. Настъплението изтощава до невероятна степен армията, настъпващият губи несъразмерно повече хора от отстъпващия и при все това той трябва да запази достатъчно сили за да има превъзходство в решителният момент. Настъпващия може в известна степен да компенсира числеността с качествено превъзходство, но то се губи мого по-бързо от количественото.
Тези загуби могат да се копенсират само посредством удържането на екстраординарни победи. Единствено огромното количество пленници и трофеи може да компенсира гореспоменатото отслабване. Ако не успее да спечели подобни победи, ако победите са обикновенни, ако загубите на отбраняващия се са малко по-големи от тези на нападащия, то това предопределя пълният неуспех на настъплението.
Нуждата от екстраординарни победи при съкрушението произвежда необходимостта от особени изисквания при избора на формата на операциите. Основната неприятелска маса трябва да бъде обкръжена, или притисната към море или неутрална граница. Поставянето на такава цел е свързана разбира се с риск. Ако силите не са достатъчни за подобна постановка, то тогава трябва изобщо да бъде отхвърлено съкрушението. Ако боксьорът не успее да постигне нокаут в първи рунд то всичките сили изхабени през него са напразно изгубени и за липсата им той ще плаща в следващите рундове.
Но нека илюстрирамне казаното дотук с няколко исторически примера. Най-напред ще хвърлим един поглед върху историческия опит свързан със стратегията на изтощението, а след това ще се спрем и на тази на съкрушението.
Когато стане дума за стратегия на изтощението обикновенно хората непременно си спомнят Първата световна война. Тази реакция е обяснима тъй като това е най значителният пример в най-новата история. Но това далеч не е единственият пример, нито е най-пресният. Към този въпрос ще се върнем по-късно, а сега да обърнем внимание на особеностите, които придават на тази война ъолкова ярък характер.
Войната продължила четири години, а загубите се изчисляват в милиони. Това, с което обикновенно се свързва Великата война са калните траншеи, бодливата тел, картечниците и безумните пехотни атаки. Тези характеристики в повечето случаи изникват в съзнанието на незапознатия човек при споменаването на фразата "война на изтощение". В тях разбира се има известна доза истина, но все пак науката не това влага в думата изтощение. Това всъщност са симтомите, а не причините за войната на изтощение. Интересно е че всеки един от тези елементи ебил употребяван във войни предхождащи Великата, всичките тези елементи са били използвани и в по-късните войни. Траншеи се копаят от стотици години. Бодлива тел се е използвала през всички войни водени през 20 век(Като се започне от Бурската война). Картечници се срещат още по време на Франко-Пруската война от 1870-71г. Пехотните атаки ще оставя без коментар. Нека обаче се замислиме върху един въпрос - това ли са причините войната да продължи 5 години? Могат ли чисто тактически фактори каквито се явяват картечниците и бодливата тел да повлиаят върху продължителността на войната? Не трябва ли да търсим причините в една по-виша област - в стратегията. На тези въпроси може да се отговори само по един начин. Тактиката не може да влиае директно върху продължителността на войната. Продължителността на войната се определя пряко единствено от стратегията. Но от своя страна стратегията е зависима от действителното състояние на нещата. Стратегията е зависима от съотношението на силите. Именно в съотношение на силите трябва да се търси причината за продължителността на войната, а също така и за нейният характер. Причината Първата световна война да е толкова дълга е факта, че нито един от двата враждуващи лагера няма ярко изразено надмощие. Без съмнение, ако в тази война не е участвала Русия, още през 1914 година Германия би постигнала пълна победа над Франция.
Интересно е да се обърне внимание на още един факт, тази война е била очаквана, но много малко са били хората, които са очаквали подобна продължителност и разрушителност. Обикновенно се е смятало, че войната ще продължи няколко седмици до няколко месеца. Тази заблуда е била изградена върху опита от предишните европейски войни. И войните за обединение на Германия(Австро-Пруската война от 1866, и Франко-Пруската от 1870-71), и най-вече блестящите Наполеонови походи. Към този опит се прибавял факта, че войната се превърнала в изключително скъпо "занимание" и никой не вярвал във възможността, която и да е държава да издържи икономически на продължително усилие наложено от продължителните война.
Comment