Големите войни в историята

[CHK]

Предлагам да има и така тема. Аз сега ще пусна две войни

[CHK]

Големите войни в историята

Започва през 1337г. и се води между Франция и Англия.

Причина за войната е династичния конфликт, който започва между двете страни след покоряването на Англия от Уилиям Завоевателя през 1066г. Амглийските крале владеят херцогство Гийена, коетос е намира във Франция и отказват да положат клетва за вярност към френския крал. Непосредствената причина за войната е отказът на френските юристи да признаят правото на английския крал Едуард Трети над френската корона( след смъртта на бездетния Шарл Четвърти, последен крал от динадтията Капет), тъй като той е наследник на Филип Хубави по женска линия( син на дъшерята на Филип) и на трона се възкачва племенникът на крал Филип- граф Филип дьо Валоа. Други причини за войната са: отказът на френския крал да върне на Едуард Гийена, която Шарл Четвърти му е отнел преди време, опитите на Англия да контролира Фландрия( важен пазар за английската вълна и източник на платове) и подкрепата на Филип Шести за Шотландия срещу Англия.

Войната започва през 1337г. , когато се обявява за крал на Франция. Англичаните печелят морската битка при Стайлс, унищожават френския флот и така пренасят войната изцяло на френска територия. През 1346г. английската войска разбива френската в първата голяма битка на суша при Креси. Англичаните получават подкрепата на Фландрия и осигуряват неутралитета на германския император. По- късно обсаждат и превземат Кале( 1347). през 1356г. англичаните водени от английския престолонаследник- принца на Уелс Едуард Черния принц разгромяват французите при Поатие , а френския крал Жан Втори Добрия е пленен и отведен в Лондон. Сле дълги преговори е подписан мирен договор в Бретини( 1360). Англия получава Кале, почти цяла Аквитания и голяма сума като откуп за Жан Втори.

Гасконските благородници, обложени с тежки данъци от Едуард Черния Принц, искат помощ от новия френски крал Шарл Пети и войната е подновена( 1369) и продължава до 1373г. Френския военоначалник Дьо Гюклин със серия от победи отвоюва почти всички територии от англичаните. През 1415г. английският крал Хенри Пети възобновява претенциите си върху френската корона и възползвайкис е от вътрешната криза във Франция( крал Шарл Шести е психично болен и в страната има борба за власт между брат му Луи Орлеански, чичо му херцог дьо Бери и братовчед му Жан Бургундски) и разгромява френската войска при Азенкур. До 1419г. той завладява Нормандия и си осигурява подкрепата на бургундския херцог Филип( син на Жан). Филип Бургундски посредничи между Шарл и Хенри и те сключват в Троа мирен договор. С него е предвидено, че след смъртта на Шарл, Хенри ще стане крал на обединеното Англо- френско кралство.

Хенри и Шарл умират обаче в една и съща година и поддръжниците им обявяват за крале съответно : единадесетмесечния Хенри Шести и дофина Шарл. До 1429г. англичаните и бургундските им съюзници завладяват цялата френска територия, северно от Лоара. Те обаче са спрени при Орлеан от френската войска, водена от Орлеанската дева( Жана Дарк) и дофина е коронясан в Реймс- Шарл Седми. Жана е пленена от бургундците и продадена на англичаните, които я изгарят на клада заради ерес. Нейната смърт обаче не спира френските военни победи. През 1435г. Филип Бургундски преминава на страната на французите. През 1450г. Нормандия е отвоювана, в 1451г. е завладяна и Гийена( без Бордо). След завладяването на Бордо през 1453г. в Париж е сключен мирен договор, съгласно който Англия владее само Кале( той остава английски до 1558г., когато френските войски водени от херцог Франсоа дьо Гиз го завладяват). Англия допълнително е отслабена от Войната на розите и не прави нов опит да завладее Франция.

100 годишната война нанася огромни щети на Франция. Страната преживява икономически упадък, от който са и нужни десетилетия за да се съвземе. Хиляди са убити от глад, чума, дезинтерия и бандите, които тероризират населението. Гражданските войни и местните борби допринасят за разрухата . Наследникът на Шарл седми- Луи Единадесети печели от отслабването на благородничеството. Той успява да подчини благородниците и да обедини Франция под кралската власт , опирайки се на съюза си със средната класа. От руините на войната се появява нова Франция. За Англия последиците са следните: края и като континентална сила и начало на разширението и като морска сила.

[skycycle]

Винаги съм се чудел как така хората и викат 100 годишната война, като е по-скоро поредица от войни...

[CHK]

Тридесет годишната война(1618-1648)-голяма война в Европа , като военните действия се развиват главно в Германия.

Редица династични, териториални и религиозни въпроси са причина за избухването и воденето на войната. Войната може да бъде главно разбрана като Съюз на: германските протестатски принцове, Франция, Швеция, Дания, Англия, Нидерландите срещу Съюз между: Испания, Свещенната римска империя и католическите принцове.

Бохемски период на войната-Войната започва с недоволство на протестантските благородници в Бохемия(под властта на Хабсбургите) срещу католическия крал Фердинанд ( по-късно свещен римски император Фердинанд II). Войната се разспростира в Европа, заради неспособността на германските държави да действат единодушно и амбициите на другите странив Европа.

Въстанието на бохемците избухва в Прага, където двама имперски войници са изхвърлени през прозореца от двама представители на Бохемската Диета(май 1618г). Фердинанд е обявен за детрониран и престола на Бохемия е предложен на електора на Палатината- Фридрих V. Въстанието обхваща и други владения на Хабсбургите- Габриел Бетлен организира въстание в Трансилвания; херцога на Бавария Максимилиян , заедно с католическата армия на фон Тили помага на имперските войски да потушат въстанието в Бохемия, побеждавайки въстанническата армия край Прага(ноември 1620). Ханс Георг Саксонски, лидер на немските протестантски принцове, поддържа Фердинанд . Фридрих- наричан крал за една зима, губи короната на Бохемия. Войната продължава в Палатината, а в Бохемия се извършват репресии.

Палатински период на войната- Мансфелд и Кристиан фон Брунсвик водят революционните сили в Палатината. Феридрих очаква помощ от тъста си- краля на Англия и Шотландия Джеймс I, но не получава ефикасна подкрепа. Палатината е завзета от Тили, който печели битките при Вимфен и Хост(1622). Земите на Фридрих са конфискувани и Горната Палатина и мястото в Електорската колегия са дадени на Максимилиян Баварски. Императорската армия побеждава при Щатлодн(1623) и слагат край на този етап от войната.

Датски период на войната- С тази фаза на войната, конфликта се превръща от германски в европейски. Краля на Дания- Кристиан IV се включва във войната , поради страх от засилване на мощта на Хабсбургите в Северна Германия. Официално той посочва религиозни причини за участието си, но в действителност цели да разшири владенията си в Германия. Англия и Нидерландите подпомагат с финансови субсидии протестантските съюзници, а Англия изпраща и няколко хилядна армия. Кристиян IV нахлува в Германия. Имперският генерал- Валенщайн побеждава Мансфелд Брунсвик при Десау(1626). Малко по-късно датския крал е тежко победен от Тили при Лютер.

Валенщайн потегля към Ютланд и нахлува в Дания, но е победен при Щраслюнд(1628). През 1629г. Дания сключва мирен договор, с който излиза от войната и предава северногерманските епархии. Декретът на възстановяването(1629), издаден от император Фердинанд II, се опитва да подсили религиозният мир , съгласно Аугсбургският договор и отнема титлите на протестантските владетели, придобити след 1552. Този декрет събужда отново съпротивата на германските протестантски принцове.

Шведски период на войната- Густав Втори Адолф- крал на Швеция се включва във войната. Той се страхува, че амбициите на Фердинанд, могат да застрашат шведския контрол над Балтийско море. Протестант- шведския крал се обявява срещу Фердинанд и получава подкрепа от католическа Франция, която с еуправлява от кардинал дьо Ришельо. Шведската армия нахлува в Германия. Междувременно Фердинанд е убеден да освободи от армията Валенщайн(1630), който има врагове в Империята. Тили оглавява имперските сили. Той превзема Магдебург, докато протестантските принцове се колебаят дали да подкрепят Швеция. Ханс Георг Саксонски, единствен от тези, които се колебаят, подкрепя Густаф Адолф, защото му обещава по-изгоден съюз.

Обединените сили разгромяват Тили при Брайтенфелд(1631) и установяват контрол над Северна Германия. Густав Адолф напредва и Тили е победен и смъртоносно ранен при Лех(1632). Валенщайн отново е призован от императора. Той побеждава саксонците и среща шведите при Лютцен(ноември 1632). Там шведите побеждават, но Густаф Адоклф е убит и Антихабсбургската коалиция е дезорганизирана. Валенщайн след поражението си става пасивен и влиза в тайни преговори с противника. Междувременно способният анти-имперски генерал Бернхард фон Ваймар-Сакс побеждава при Регенсбург(1633).

Валенщайн е убит през 1634- става жертва на заговор на Фердинанд. Скоро имперските сили, под командването на Галас побеждават Бернхард при Нордлинген(февруари 1634). Германия е в иконимическа криза, земите ис а опустошени и пропити с кръв. Общото желание за мир, води до договора в Прага(1635). Това споразумение променя Декрета на възстановяването и помирява католици и протестанти. Приет е от почти всички германски принцове и свободни градове. Обединената имперска армия трябва да воюва срещу шведите в Германия. Общия мир изглежда предстои, но Ришельо не може да се съгласи с възстановяване на силата на Хабсбургите.

Френско-шведски период на войната- Франция влиза официално във войната през 1635г. Оксентиерна, шведския канцлер, поддържа Ришельо, за да запази позициите на Швеция в Германия. Започва последният етап на войната. Войната обхваща почти цяла Европа: Нидерландите и Франция се противопоставят на Испания, Франция и Испания водят война за контрол над Италия, войната се разспростира и на Иберийския полуостров, Португалия се бори за независимост от Испания, Франция напада Испания, а Дания атакува Швеция.

Австрийската армия нахлува във Франция и постига временен успех. Този период от воната е крайно неуспешен за Империята. Бернхард фон Ваймар-Сакс и шведският генерал Банер побеждават в Германия. През 1636г. Банер печели голяма победа при Витсток. Бернхард провежда редица успешни кампании и превзема Брайсакс(1638). Бернхард умира през 1639г. , а Банер през 1641г. Междувременно император Фердинанд II е наследен от император Фердинанд III(1637). През 1642г. Ришельо умира, но посоченият от него наследник, като пръв министър- кардинал Джулио Мазарини продължава френската политика в същата насока. Германия е изтощена от войната.

Мирните преговори започват през 1640, но дипломацията върви бавно и несигурно. Междувременно империята е атакувана от армиите на шведа Торстенсон и френските генерали принц Луи дьо Конде и виконт дьо Тюрен. Торстенсон побеждава императорската армия при Брайтенфедл(1642), надделявайки над Галас и потегля на север, зада победи датския съюзник на Хабсбургите. Побеждава Хатцфелд при Янкау(1645). Междувременно Конде( на 22 години) побеждава цветът на испанската пехота при Рокроа(1643). През 1645г. Конде и Тюрен разгромяват имперските войски при Ньордлинген. Австрия е разгромена и противникът и е близо до Виена. Най-силният и съюзник- Бавария е превзета. Конде разгромява испанците при Ланс(1648). Победите на Конде. Тюрен ишведа Врангел ускоряват подписването на мир- Вестфалския мирен договор от 1648г.

Най-големите последици от войната са: намаляване на германското население, опустошаване на германското земеделие, сриване на немската промишленост и търговия, западане на властта на Свещенната римска империя и Хабсбургите, превръщането на Франция във водеща политическа и военна сила в Европа, трайно сътрудничество на Франция със северната хегемнока-Швеция. Установява се траен религиозен мир в Германия. Започва отчуждението на Австрия от отстаналата част на Германия.

[CHK]

Религиозните войни(1562-1598)- серия от Граждански войни във Франция между рмокатолици и хугеноти(френски протестанти).

Първата причина за тези войни е желанието на хугенотите за свобода на вероизповеданието и мисълтта, както из а участие на хугеноти в държавното управление. Първи водачи на хугенотите са : адмирал Гаспар дьо Колини и Луи дьо Бурбон, принц дьо Конде(прадядо на великия Конде). Католическата партия е доминирана от лотарингския род Гиз. Има и трета партия- ПОЛИТИЦИТЕ, съставена от умерени католици и протестанти. Кралицата Катерина ди Медичи и синовете и – Шарл IX, Анри III и херцог Франсоа Алансон, се опитват да поддържат баланс в управлението между хугеноти и католици. Заговорът от Амбоаз(опит на хугенотите да отвлекат крал Франсоа II ,з а да елиминират влиянието на рода Гиз върху него), слага началото на първите 3 граждански войни(1562-63, 1567-68, 1568-70). По време на тях, двете страни печелят по няколко победи, но никоя не постига съществен превес. Убити са херцог Франсоа дьо Гиз и принц Луи дьо Конде. Постепенно сред водачите на хугенотите, се откроява и младия принц на Навара- Анри дьо Бурбон, племенник на Конде( син на брат му херцог Антоан дьо Вандом). Договорът от Сен Жермен(1570), слага край на третата война и дава на хугенотите свобода на верооизповеданията и мисълта, управление на 4 града- включително морския Ла Рошел и място в Кралския съвет на Колини. Четвъртата гражданска война(1572-73), започва след клането в нощта на Св.Вартоломей(24.08.1572) в ПАРИЖ И ЦЯЛА Франция над хугенотите. Завършва с мира на Мосю( по името на принц Алансон), който е ратифициран с декрет и дава свобода на вероизповеданието и мисълта в цяла Франция, освен Париж.

Когато католиците създават Католическата лига(1576) и убеждават Анри III, да отмени Декретът на толерантността(1577), хугенотите подновяват войната и търсят помощта на чужди протестантски държави. Войната приключва с договора от Бержерак(1577), който разширява придобивките за протестантите от предния договор, но Анри III, никога не го изпълва. Следващата война започва през 1580, но през 1584г. Анри III, след смъртта на престолонасследника Анжу(херцог Алансон), обявява Анри дьо Бурбон за наследник на трона. През 1585, започва войната на тримата Анри(1585-89)- Анри III, Анри дьо Гиз, Анри дьо Бурбон.

През 1588 въстание в Париж прогонва Анри III, Гиз му позволява да избяга в Блоа, където двамата преговарят, но по заповед на краля Гиз е убит и начело на Католическата лига, застава брат му- херцог дьо Майен. През 1589. млад монах-фанатик на име Жак Клеман убива Анри III. На трона се възкачва Анри дьо Бурбон- Анри IV. Новият крал разгромява Лигата при Арк(1589) и Иври (1590). Приема католицизма(1593) и превзема Париж(1594). През 1598г. Веднага след раджането на втория му син- Александър дьо Вандом( от метресата му Габриел ДЕстре), Анри IV издава Нантския едикт , с който дава свобода на вероизповеданията и мисълта и предоставя на хугенотите управлението на над 200 града. Същата година , след като е победил Хабсбургуте, Анри IV, подписва мирен договор с Испания(Вервинския мир).Анри IV слага край на гражданските войни, умиротворява Франция и дава на хугенотите, това което желаят. Тези резултати нямат дълъг ефект. В началото на 17 век, Ришельо слага край на политическата власт на хугенотите, а през 1685г.- внука на Анри IV- крал Луи XIV отменя Нантския едикт и над милион хугеноти напускат Франция.

[CHK]

Войната за испанското наследство(1701-1714). Това е Обща европейска война от началото на 18 в. Причинена е от френския крал Луи XIV , който иска да разшири френската мощ.

Несигурното здраве на испанския крал Карлос II оставя открит въпроса за наследството на испанската корона. Претендентите са трима: френския крал Луи XIV, който претендира от името на синът си – Дофина, който е внук на Фелипе IV
, чрез дъщеря му Мария Тереза- съпруга на Луи XIV , електора на Бавария- Йозеф Фердинанд, който е внук на Фелипе IV и австрийския император Леополд I, който е женен за по-младата дъщеря на Фелипе IV, но претендира за наследството от името на сина си от втория брак- ерцхерцог Карл(бъдещия император Карл VI) . Британия и Холандия са против френско –испанския съюз, който би направил Франция водеща търговска сила в света и отклонил испанската търговия от Британия и Холандия, към Испания. От друга страна, Холандия, Британия и Франция, са против ерцхерцог Карл, тъй като неговото възкачване на трона, би обединило владенията на австрийските и испански Хабсбурги.

Луи XIV, изтощен от войната на Величествения съюз , търси мирно споразумение по въпроса с наследството на испанския престол и през 1698г. Постига договор с британския крал- Уилиам III. Този договор определя Йозеф- Фердинанд като основен наследник на испанските Хабсбурги. Като обезщетение, френския Дофин получава Неапол и Сицилия, а Карл- Милано. Испания се противопоставя на разделянето на империята и, а Карлос II определя Йозеф- Фердинанд за наследник на цялата испанска империя.

Неочакваната смърт на Йозеф-Фердинанд през 1699г. Разкрива втората, неофициална част от англо-френския договор. Съгласно нея- Франция, в съгласие с Англия и Холандия, получава Неапол, Сицилия и Милано, а останалата част от Испанската държава се наследява от ерцхерцог Карл. Договорът е приемлив за Луи XIV, но не и за Леополд, който иска цялата испанска империя за сина си. Докато дипломатите търсят решение на проблема, испанските грандове, желаейки да запазят испанското единство, убеждават умиращия Карлос II, да обяви за единствен наследник, синът на Дофина Луи- херцог Филип Д `Анжу. Той става крал на Испания, под името- Фелипе V. Луи XIV решава да се съобрази с волята на Карлос и разваля втората част от договора си с Англия.

Англия и Холандия, въпреки че желаят да припознаят Филип като крал, са изправени в растяща търговска конкуренция с Франция. Френската търговска заплаха, причината че Филип е в реда на наследниците на френската корона(декември,1700) и френските крепости на границата между Испанска Холандия и Обединените провинции( февруари ,1701), са причина за съюз между Англия, Холандия и Австрия срещу Франция.

Сраженията между френските и имперските войски започват в Италия, където принц Ойген Савойски побеждава херцог дьо Вилроа и Николас Катинат . Общата война започва през 1702г. , когато Англия, Холандия и повечето германски държави се противопоставят на Франция, Бавария, Португалия, Испания, Савоя. Херцог Марлборо, неефективно подкрепян от холандците превзема доста селища в Испанските Нидерланди(1702-03), докато Ойген удържа позициите си срещу херцог дьо Вилроа и неговият наследник- херцог Луи-Жозеф дьоВандом(братовчед на Ойген). Херцог дьо Вилар побеждава Лудвиг фон баден при Фрайдлинген(1702).

Успехите на французите в Елзас им позволяват да заплашат Виена(1703), но възмножността за превземане на австрийската столица е провалена, поради неразбирателство между френските генерали. През 1704г. Марлборо прехвърля армията си от Холандия в Бавария. Там той се присъединява към Ойген и двамата печелят голяма побеа при Бленхайм над граф дьо Талард и французите губят контрола над Бавария. Междувременно Португалия и Савоя сменят съюза(1703) и през 1704г. Англия превзема Гибралтар.

През 1705г. Марлборо в Холандия и Ойген в Италия имат скромни успехи, въпреки че Вандом побеждава Ойген при Касано. През 1706г. Ойген печели при Тприно и това слага началото на френската евакуация от Северна Италия. Марлборо побеждава при Рамийи и принуждава французите да се изтеглят в Нидерландите. Същата година Луи XIV предлага мир на холандците, но английската интервенция прекратява мирните преговори.

През 1707г. Марлборо постига малък прогрес на север, но експедицията на Ойген в Прованс завършва с 10 000 жертви. Следващата година, обединени Ойген и Марлборо печелят голяма победа при Ауденард и превземат Лил, като по този начин вкарват французите в собствените им граници. Мирните преговори се провалят и Марлборо и Ойген печелят голяма победа при Малплак(1709). Междувременно нерешителните съюзнически кампании в Испания, не успяват да свалят от трона Фелипе V. През 1711г. , австрийският император Йозеф I, който е наследил по-рано Леополд, умира и Карл се възкачва на трона- Карл VI. Това води до оттеглянето на Англия от войната, тъй като англичаните се опасяват от австро-испански съюз, също толкова колкото от френско-испански.

Предварителните преговори за мир между Англия и Франция са стартирани и през 1712г. Започва англо-френска мирна конференция, последвана от англо-френско примирие. През 1713г. Англия, Франция и Австрия подписват мирен договор в Утрехт. Карл VI продължава войната, въпреки че Ойген е победен при Денан от Вилар(1712) и е принуден да отстъпи към испанска Холандия. Сериозно отслабен от излизането на съюзниците си от войната, Карл сключва мирен договор в Ратщат(1714), който е последван от споразумение в Баден, които допълват общото споразумение. Бурбоните задържат испанския престол, Холандия е отслабена и не е морски конкурент на Англия.

[CHK]

Започната от Луи XIV , за завземането на Испанска Холандия. Сключвайки брак с испанската инфанта Мария Тереза(1659), Луи XIV се отказва от наследствтото и срещу голяма зестра. Обвинявайки, че испанците не са платили зестрата, Луи се позовава на стария Брабантски закон, според който не може децата от първия брак( Мария Тереза), да бъдат изключени от наследството за сметка на децата от втория брак(брата на Мария Тереза-испанския крал Карлос II). Французите слекота превземат испанска Холандия(1667). Обединените провинции създават съюз с Англия и Швеция(01.1668). Французите превземат Франш-Конте(02.1668), но в Екс-Ла Шапел(05.1668) е сключен мирен договор.

[CHK]

Голяма европейска война между Франция и коалиция от европейски държави, носеща името Аугбургска лига( от 1689- Величествен алианс).
Френският крал Луи XIV се възползва от отсъствието на австрийският император Леополд I , който воюва срещу турците и обещава подкрепа на английския крал Джеймс II , да завладее империята, а френски войски опустошават Палатината(1689). Славната революция в Англия побеждава Джеймс и на трона се възкачва щатхалтера на Холандия- Вилхем Оранжки, под името Уилиам III . Опитвайкис еда предоврати намеса на армията на Уилиам на континента, Луи подкрепя контрареволюцията в Ирландия. Уилиам обаче побеждава при Бойн(1690) и се утвърждава на трона. Морските сражения започват скоро след това и в първата голяма битка- французите печелят край Пясъчната долина(1690), но британците възстановяват равновесието по море след спечелване на сражението при Ла Хог(1692).
По суша френската армия няма равна. Луи и маршал Вобен превземат Ньомур(1692), маршал Люксембург побеждава холандците при Фльори(1690) и Уилиам - Стеенкерк(1692) и Ниирвинден(1693). Никола Катинат разгромява херцога на Савоя при Марсаля(1693), а друга френска армия нахлува в Каталуня. Изтощението на воюващите страни и излизането на Савоя от антифренската коалиция(1696), води до договорът от Русвик през 1697г.

[CHK]

Войната на Величествения алианс(1688-1697)

Серия от военни конфликти между Англия и Холандия от втората половина на 17 в. Войните са причинени от англо-холандското съперничество в търговията. Последната от трите войни е по-широк европейски конфлитк, тъй като в нея са намесени и френските интереси.

[CHK]

Холандски войни

Тази война маркира кризата в отношенията между двете протестантски държави, дължаща се на съперничеството между тях в морската търговия. Кризата е причинена от пленяване на холандски кораби от английски капери и Навигационният акт от 1651г. на английското правителство, с който се забранява на холандците да търгуват с британски колонии. Сраженията започва през май 1652г. с б итка между английския адмирал Робърт Блейк и холандския Маартен Тромп. В началото на войната Блейк успява да разцепи холандската флота, а Джордж Ейск причаква холандски кораби в английския канал. Победата на Тромп над Блейк при Дюнгенес( ноември 1652), дава контрол на холандската флота над канала и през януари 1653г. договор на Холандия с Дания, затваря вратите за търговия в Прибалтика за Англия. Междувременно са извършени реформи в британския военноморски флот и генералите Ричард Дийн и Джордж Мънк получават съвместното ръководство над флота.

Флотата на Тромп е принудена да се оттегли край Портланд(февруари 1653) и англичаните си връщат контрола над канала. Победата на Блейк край Gabbard's Shoal (1653- юни) дава възможност на британците да блокират холандското крайбрежие. Блокирайки по този начин холандската търговия, Англия разчита да изтощи Обединените провинции. Започват преговори, но са прекратени. На 31.07.1653 година Тромп опитва да разкъса блокадата, но е победен. Английските кораби обаче са принуденид а се върнатв Англия, за да затегнат коинтрола над английския канал. Мирният договор е сключен през април 1654г. Холандците се задължават да се съобразяват с британския флаг в британските морета, да обезщетят Англия за загубите и да предадат териториалните си претенции на арбитраж.

[CHK]

Това е втората война между Англия и Холандия. Въпреки победата си в първата война, британците не успяват да смачкат холандците, които продължават да им съперничат в морската търговия, по- специално в източноиндийската търговия и търговията с роби от Африка. През 1664г. Робърт Холмс напада холандските колонии по африканското крайбрежие. Ричърд Никълс превзема холандската колония в Северна Америка- Нови Амстердам( бъдещия Ню Йорк). Англия официално обявява война на Холандия през март 1685г. Херцогът на Йорк( бъдещ Джеймс II) печели битката при Лаустофт( юни 1665) и през септември епископът на Мюнстер, съюзник на Англия превзема източна Холандия, но ското е прогонен. Януари 1666г, краля на Франция- Луи XIV обявява война на Англия. Неговите интереси не съвпадат напълно с холандските и той взема малко участие във войната.

Британския флот под ръководството на Джордж Мънк и принц Рупърт е победен в четиридневната битка на Хълмовете (1-4.06.1666) от Михаел де Ройтер и Корнелис Тромп. По- късно обаче двамата ръководители на британския флот нанасят тежко поражение на холандксия и той се прибира разрушен в Холандия. Чумата, пожарът в Лондон и вълненията в Шотландия, карат Англия да иска мир. Започват преговори за мир. Чарлз II оставя флотата неподготвена. Това позволява на Де Ройтер да нападне британските кораби в Темза и да нанесе тежки загуби на Англия(1667). Съгласно Договорът от Бреда(юли 1667), законите за търговия са променени в услуга на холандците и всичките им завоевания по време на войната се запазват. Англия получава Нова Нидерландия и Делауеър, а холандците запазват Суринам( Холандска Гайана). Договорът от Бреда нанася удар по британския престиж, но в крайна сметка засилва позициите на Англия.

[CHK]

Голяма европейска война от първата половина на 18 век. Войната избухва, когато на основание Прагматичната санкция от 1713г. австрийската ерцхерцогиня Мария Тереза наследява баща си свещенният римски император Карл VI,като владетел на Хабсбургските земи. Електорът на Бавария- Карл Алберт предявява претенции към наследството на Хабсбургите, докато испанския крал Фелипе V и краля на Полша и Саксония- Август III, също предявяват териториални претенции. Новият крал на Прусия- Фридрих II иска част от Силезия в замяна на подкрепа на Мария Тереза.

Мария Тереза отхвърля циничното предложение на пруския крал. Фридрих II започва войната , нападайки и окупирвайки Силезия. Фридрих разгомява австрийците при Моловиц(1741). Сключва съюз с Франция, Испания, Бавария и Саксония. Карл Алберт, на който е обещана имперската корона напредва към Виена. През октомври 1741г. Прусия се съгласява на примирие в замяна на по-голямата част от Силезия. То скоро е развалено , но дава възможност на австрийците да прегрупират силите си. Франция подтиква баварците да нападнат Бохемия, която е много по- незащитена от Виена.Подкрепена от Франция и Саксония- Бавария превзема Прага( ноември 1741) и Карл Алберт е коронясан за император под името Карл VII.

Междувременно Мария Тереза получава пълна подкрепа от Унгарската диета и обещание за помощ от Великобритания, която от 1739г. е във война с Испания. В началото на 1742г. австрийската армия атакува Бавария и обсажда Прага. През юли Мария Тереза сключва мир с Прусия в замяна на по-голямата част от Силезия. С него се слага край на т.нар. Първа силезка война. Саксония също сключва мир и се присъединява към Австрия като съюзник през 1743г. Епичното отстъпление от Прага на френската армия под командването на маршал Бел Ил е последвано от победа на британския крал Джордж II над французите при Детинген(1743).

През 1744г. Фридрих II, страхувайки се от засилващата се мощ на Австрия започва Втората силезка война. Той завладява Бохемия, но е прогонен от обединените австро-саксонски войски. През 1745г. умира император Карл VII. Бавария отново е завладяна от австрийската армия и е принудена да излезе от войната. Тези австрийски успехи са уравновесени от френски такива. Морис дьо Сакс разгромява британската армия при Фоненоа(1745). Нетърпелив да сключи мир- Джордж II се споразумява в Хановер с Фридрих II , който обещава да подкрепи кандидатурата на съпруга на Мария Тереза- Франсоа дьо Лорен в замяна на цялата Силезия. Победена при Хоенфридберг и Кеселсдорф приема това компромисно предложение и сключва мир с Фридрих в Дрезден.

Войната продължава в Северна Италия, Нидерландите, Северна Америка и Индия. Главните воюващи страни се изтощават от конфликта. Въпреки, че Мария Тереза си осигурява съюза на Русия, останалите участващи в конфликта държави искат мир. Договора, с който се слага край на войната е подписан през 1748г. в Екс- ла- Шапел. Прусия придобива Силезия и става велика европейска сила. Хабсбургите си осигуряват източните ресурси, необходими за развитието на империята им. [/quote]

[CHK]

Война за австрийското наследство(1740-1748)

Започва през 1756г. Води се в Европа, Северна Америка и Индия. Двата враждуващи лагера са: Франция, Русия, Австрия, Швеция, Саксония и Испания(след 1762) от една страна и Великобритания, Хановер и Прусия от друга.

Когато през 1755г. в Северна Америка избухва конфликт между Британия и Франция- Джордж II и електорът на Хановер договарят съюз с Фридрих II, който гарантира неутралитетът на Хановер. Това събитие ускорява съюзът между Франция и Австрия през 1756г. , наричан " дипломатическа революция" в Европа. Фридрих II отговаря на френскоавстрийската коалиция, като завладява Саксония. През 1757г. Австрия обявява война на агресора. Завършен е съюзът между Франция, Австрия и Русия, към който се присъединява Швеция. Прусия нахлува и в Бохемия- така започва главната фаза на войната.

В началото Фридрих нанася тежки поражения на австрийците , но скоро е победен от австрийския генерал Даун при Кьолн(юни 1757) и евакуира Бохемия. Военните действия се пренасят в Саксония и Силезия, където Фридрих разгромява французи и австрийци при Росбах(ноември 1757) и Лойтен(декември 1757). Руснаците, които завладяват Прусия са победени от Фридрих при Зондорф (август 1758). Британци и хановерци в началото водят неуспешна кампания срещу Франция в Северозападна Германия. Всичкос епроменя, когато на власт в Британия идва Уилиам Пит- старши. Британскохановерските сили побеждават французите при Крефелд(юни 1758) и Минден(август 1759).

Фридрих скоро е поставен в безиходица. Той е разнит от Даун при Кюнерсдорф(август 1759) и през ноември 1759г. Даун пленява 13 000 пруска армия при Максен. През октомври 1760г. руснаците превземат Берлин. След няколко дни армията на Фридрих доближава пруската столица и руснаците го евакуират. Фридрих побеждава Даун при Торгау. Положението му става критично, след като падането на Пит(1761) го лишава от британските субсидии. Смъртта на руската императрица Елисавета и възкачването на трона на Петър III, горещ почитател на Фридрих, спасява Прусия от разгром.

Договорът с Русия е сключен в Санкт Петербург през 1762г. и с негос а възстановени всички завоевания . Швеция също сключва мир през 1762г. Сражавайкис е сами на изток- австрийците търпят тежко поражение при Бюркерсдорф(юли 1762). Франция също не постига успехи. В Америка тя губи Луисбург(1758) и Квебек(1759), както и някои свои притежания в Западните Индии, в Индия. Британските победи при Плеси(1757) и Пондичери(1759) разбиват френската сила. По море Франция отвоюва Порт Махон от британците(1757), но са разгромени при Хоук в залива Киберон(1759). Влизането на Испания във войната е помощ към Франция, където войната никога не е била популярна от страна на испанските Бурбони.

След дълги преговори, изтощението на воюващите страни си казва думата и през 1763г. в Париж е сключен мир между Франция , Испания и Англия, а в в Хубертусбург и между Прусия, Австрия и Саксония. Вторият от двата мирни договори утвърждава Прусия като велика европейска сила. С Парижкия договор Великобритания става световна колониална империя, каквато е и целта и във войната. Франция губи повечето си колонии. За Русия тази война е първото голямо участие в европейските дела.

[von Danitz]

Откъде са тези неща, защого малко правят специално за Австрийското наследство, пруската роля централна,а те просто крадат Силезия в двете малко отделени Силизийски войни в неразборията, докато французите почти влизат във Виена и подкрепят Вителсбахите една зима от Прага.
Знаеш предполагам, че именно баварците искат свикване на принц-електорите, 6 традиционно, но по това време 7 и избиране на нов импрератор. Мария-Тереза бяга в Унгария. Именно Пеща я спасява.

Доста шарена война. Ами Фонтеной , това май е най-шумната победа на Маршал де Сакс?"Вие първи годпода!" - това чел ли си?

[CHK]

Znachi- tova sym nameril zasega. NO otkria li i drugo info, shte redaktiram istorite.