Пътуване във Времето

[Imperial]

Ако имате свободно време и се интересувате от научна фантастика, както и имате средно добри познания по английски, посетете тази страница. Коментар няма да давам

http://www.johntitor.com/

[rambler]

Интересно....знаете, че съм скептик и мисля, че най-вероятно това е някой шарлатанин, зевзек или просто луд. Но ми се иска да не е така...погледнете снимките и схемите - доста са смешни.Интересно е и това сведение - The civil war in the United States will start in 2004. , Imperial, винаги съм знаел, че всъщност си пратеник на Американския таен революционен комитет

[Michael Wittmann]

Someone who watches too many movies... Няма граници човешката фантазия : НЛО, призраци, пътуване във времето и т.н. и т.н. :nut:
Представяте ли си човека ще дойде от бъдещето за да поства във някакъв пробит форум :lol: , че по добре да беше дошъл в Бойна Слава
Де да имаше нещо повече от безвъзвратно минало и настояще... със сигурност щяхме да живеем много по добре.

[anti]

не съм прочел какво пише на онзи сайт, ама пътуването във времето доколкото знам Айнщайн не го отрича. Преди време четох на Стивън Хокинг "Кратка история на времето", където ставаше въпрос за подобни работи, ама нещо много не помня какво точно. ще проверя.
иначе все пак теоритически не би трябвало да е невъзможно, времето не тече еднакво навсякъде. естествено,не с машина на времето като в "Машина на времето"( ), нито пък като в "Терминатор". по-скоро чрез достигане на немислими засега скорости : ясно е , че колкото по-бързо се движи даден предмет, толкова по-бавно тече за него времето. ако да речем човек обикаля Земята със скорост, близка до слънчевата, един ден за него ще е примерно 1 година на Земята. Така , за да отиде 365 години напред във времето, той ще трябва да обикаля Земята 1 година. Това, естествено, не е пътуване на времето , както си го представят фантастите : по-скоро човекът забавя времето за себе си (или го ускорява, зависи от гледната точка), отколкото буквално да пътува във времето.

[Imperial]

Всъщност физическия модел, който човека обяснява, няма грешки

[gollum]

Е, все пак пътуването назад във времето поставя някои проблеми пред причинно-следствените връзки... всички знаем какви .

[Imperial]

съвършено никакви. Но трябва да прочетеш всичките му обяснения, доста са елегантни

[gollum]

Ще си направя този приятен труд, макар и не точно сега .

[gollum]

Тъй като говорим най-общо за машини на времето - нещо достатъчно хлъзгаво и неопределено като предмет, пък и напълно в сферата на литературата, поне засега ще си позволя да използвам за излагането на това свое "съмнение", съответният стил и донякъде - начин на изразяване.
По отношение на машините на времето като идея, не като конкретен принцип на действие и физическо обяснение имам едно общо, също така принципно възражение. Него съм прилагал и всъщност, то постепенно се е формирало под влияние на всяка книга, която се гради пътем или основно върху машина на времето (още от първата, за която прочетох в едноименния разказ на Уелс). Възражението ми се отнася не толкова до самата възможност или невъзможност на пътуването във времето, колкото до един малък, но според мен фатален мисловен недостатък или пропуск във всички подобни схеми (разбира се, това ако говорим до мисленето върху пътуването във времето - инак като литературен похват, постигащ определени сюжетни или психологически цели си е напълно опревдан (както е и в конкретния случай)).
Ако се откъснем от технологията и теоретичните пояснения, които напоследък свързват времето почти изцяло с гравитацията (за чиято природа също няма достатъчно ясни представи) и намекват за Времето, като функция на гравитационните полета, то ще стигнем до следната умозрителна схема, според мен:

а) Времето съществува като общ поток, който е присъщ на всички съществуващи същности и "оразмерва" тяхната динамика. Това е обективното време .

б) Времето е субективна характеристика на всяка съществуваща същност и като всяка характеристика може да бъде променяна само за определено място или конкретна същност. Т.е., принципно е възможно времето на дадено "нещо" да бъде обърнато, променяно и т.н. Т.е., това е субективното време.

в) Времето е комплексен феномен - съществува едновременно като всеобщ обективен процес и като субективен психологически по своята природа процес.

Аз лично съм склонен да се придържам към тертия вариант, но по-важното в случая е следното - ако се придържам към първия вариант, то всяко "пътуване във времето" може да бъде представено внимателно със следната метафора - пренавиване или развиване на филмова ролка. Т.е., пътуването е възможно, но напълно безсмислено, защото то просто връща наобратно всички събития, такива каквито са се случили или пък "пренавива" до по-късно тяхно развитие. За всяка същност това е безразлично, защото нейните десйтвия вече са определени. Разбира се, подобна схема предпололага наличието на своеобразна "Съдба", която съдържа всички предприети действия.
В третата ситуация пътуването във времето е възможно само на психическо ниво (т.е., под формата на спомени или предвиждания). На всички ни се е струвало, че понякога времето лети, а друг път пълзи. Но характерното в случая е, че става въпрос едниствено за личното ни време.
Втората ситуация е най-интересна, от гледна точка на идеята за пътувания във времето. В нейните рамки, според мен, са възможни два варианта:

1. "Геометричен" вариант
В рамките на този вариант предполагаме, че Времето съществува подобно на Пространството - т.е., можем при желание да си представим плоскост, по която е прекаран един основен "поток4 (сноп от множество успоредни микро "потоци"), който може да бъде представен като лъч. Съответно, възможно е да се прекарват лъчи през всяка точка на основния, които съответно да се движат в отдалечаваща се или дори паралелна или обратна посока. Като направим модела триизмерен (или многоизмерен) нещата съвсем си идват на мястото. Съответно, за да стигнем до произволна точка на произволен поток ние трябва да поемем в съответната посока и да направим нужните завои на съответните места. Към този модел нямам принципни възражения, а две по-маловажни:
- подобен модел предполага наличието на n-на брой реалности или отражения на събитията (или Веселената), което ми се струва непозволено излишество ;
- подобен модел е свързан с определени трудности в сферата на материалното (или темпорално ) оцеляване на субекта, напускащ собствения си поток. Трудно ми е да повярвам, че материя напуснала света с познатите ни измерения и озовала се във Вселена, използваща други оразмерителни принципи би продължила досегашното си съществуване. Подобни съмнения имам и по отношение на времевото "пространство".

2. Ограничен вариант
В рамките на този вариант е всъщност и основното ми възражение
Да приемем, че сме създали машина на времето. Какво всъщност ще прави тя? Според всичко, което съм чел до момента, тя извършва следният процес: докато субекта (и машината, в която той седи) продължават да се движат напред с нормалната времева скорост, всъщност се озовават в друга точка на времевия поток (по-напред или по-назад, спрямо отправната) и продължават движението си заедно с всичко останало от тази точка. Т.е., за субекта и машината няма реално движение, освен нормалното движение на времето - това което се придвижва е цялата Вселена около тях. Подобно допускане обаче противоречи на всичките ми разбирания за природата на нещата, защото е невероятно разточително. За да преместиш цялата Вселена от една времева позиция в друга ще е необходима колосална енергия, но не виждам откъде тя ще се черпи. Същевременно, субектът и неговата машина се чувстват като богове, оставайки неподвижно, докато цялото Мироздание се превърта около тях.
Подобна представа е абсолютно неприемлива. Много по-логично е да се заключи, че движещи се във времето са само субекта и неговата машина, докато цялата Вселена продължава своя нормален времеви темп на движение (или съществуване във времевия поток ). Тук обаче също има един малък проблем - какво и къде всъщност се движи? В тази схема всичко се движи нормално, но само къс от реалността, продължавайки да се движи с нормалнияь времеви темп изведнъж се озовава на друго място. Нещо не виждам коя е същността, която се движи и къде отива разликата в енергиите (всяко нещо трябва да бъде поръчано, но и изплатено). Именно поради тази причина съм склонен да приема друго обяснение:
Да, пътуването във времето е принципно възможно. Но, тъй като ще е практически невъзможно по енергийни съображения да се придвижи цялата Вселена или дори значителна част от нея, то вероятно движещите се във времето са само субектът и неговата машина (която е движителят на този процес). Но движението за тях е именно движение във времето, т.е., те не остават статични спярмо него, не продължават нормалното си движение, а просто ускоряват собствената си материя във времевия поток със съответните последствия за тази материя. Което означава, че те ускорено остаряват или се подмладяват. Съответно, ако даденият пътешественик се върне назад във времето, то той ще се върне назад и във състоянието си - т.е., в миналото състояние на Вселената ще се появи едно двегодишно бебе. Но което е по-неприятното в случая, възрастта на самата машина е значително по-малка, което означава, че тя ще "изчезне" много преди своя създател. Същевременно, ако приемем, че това движение се извършва във времето, но не и успоредно с това в пространството, то това бебе ще се появи някъде в празното пространство на Слънечавата система (не мога да изчисля точно, защото не бих могъл, но да не забравяме, че за тези 30 и няколко години, цялата Слънчева система е изменила позицията си, допълнително това се е случило със земята).
Разбира се, възможно е да приемем и още един вариант, макари той да ми се струва значително по-малко смислен - Материята да се подмладява или състарява извън досегашната си история. Това би позволило поне на машината да запази състоянието си сравинтелно непроменено.