Обичаите на войната

[Thorn]

Замислих се за лицемерието на съвременното общество, което създава вид, че сериозно вярва в някакви първобитни магии, които забраняват произнасянето на някои думи, за да не призовеш злото и т. н. Например славяните и германците не употребяват истинското име на най-страшния звяр в горите си, а го наричат знаещ меда, кафявия и подобни заобикалки. Сами, че от това, дали звярът се нарича медведь или е запазил древното си име *h₂r̥tḱós като при гърците и при латинските народи, същността му не се променя.


По същия начин от доста време насам, войните не се наричат войни, а мироопазващи операции и т. н.

Та...


Въпросът ми е /не е загадка, защото не знам отговора/ - коя е последната война, водена по нормален начин - започнала с официално обявяване на война и приключила с официален мирен договор?

И за да не плодим теми - кога за последен път армия ОФИЦИАЛНО разрешава на войските си да грабят и изнасилват в превзет град /три дена градът е ваш/? Защото последния пример, за който аз се сещам е Измаил.

И още един - кое може да се води за последната почетна капитулация /гарнизонът на обсадената крепост я предава, но с развети знамена и барабанен бой се прибира при своите, често и с оръжието/? Последното, за което се сещам са частите на генерал Денц.

[Zalmoxis]

Въпросът ми е /не е загадка, защото не знам отговора/ - коя е последната война, водена по нормален начин - започнала с официално обявяване на война и приключила с официален мирен договор?

Интернет посочва гражданската война в Чад от 2005г. (всъщност Чад тогава официално обявява война на Судан, понеже Судан се меси във вътрешните работи на Чад - иначе там са по-скоро хронични проблеми).

И за да не плодим теми - кога за последен път армия ОФИЦИАЛНО разрешава на войските си да грабят и изнасилват в превзет град /три дена градът е ваш/? Защото последния пример, за който аз се сещам е Измаил.

Като че ли тук трябва да се уточни кое е официално, понеже пред външна сила нещата винаги може да се извъртят и да се отрича отговорност от страна на командването.

[Thorn]

А като са обявили война, свършиха ли я?

Официално - имам предвид или въобще да не се крият, или особено да не се крият.

[Dinain]

Долавям скрито негодувание към днешната реалност.

По същия начин от доста време насам, войните не се наричат войни, а мироопазващи операции и т. н.

Войните са си войни, мироопазващите операции са друго, мироналагащите операции са трето, всеки юрист би трябвало да го знае. Военните операции без обявяване на война стават все по-чести, поради простата причина, че все по често държавите воюват с нелегални групировки, а не с други държави. В който случай просто няма кому да бъде обявена официална война или да се сключва с него мирен договор. Да обявиш някому война или да сключваш с него договор означава априори да си го признал за равностоен субект, което не е случая.

Иначе едва ли някой реално има за какво да се оплаква от днешните "обичаи на войната". Телевизията, а в последното десетилетие и интернет, промениха начините на воюване. Вече почти никой не може да си позволи да коли и избива цивилни в големи размери, освен в най-затънтените кътчета на Третия свят като Судан.

[Thorn]

Това че съм юрист и чисто професионално мога да разбера, че даже и да сглобя подобна аргументация ни най-малко не променя нещата. Обаче нямам намерение да отклоняваме темата върху ограничения суверенитет на държавите в съвременния свят и теорията за признаването, която удобно превръща противника ти в нелегална групировка

Темата си е историческа и статистическа. И въпросите си имат конкретни отговори.

Колкото до това, че интернет и телевизията са променили войната - така е, но процесът е започнал още със създаването на масовата преса в 19 век.

[Dinain]

Да, въпросите си имат конкретни отговори и това е суха статистика, но аз подозирам, че провокирани от емоция.

ОТ/

теорията за признаването, която удобно превръща противника ти в нелегална групировка

Бегло съм запознат с тази теория, но не е ли всяка групировка априори нелегална, до момента в който не бъде призната от някого, който вече е признат от някой друг и съответно има правото да признава други на свой ред?
/ОТ

[Thorn]

Емоциите са си емоции, нормално е, мразя лицемерието, но не става дума за това.

теорията за признаването, която удобно превръща противника ти в нелегална групировка
Бегло съм запознат с тази теория, но не е ли всяка групировка априори нелегална, до момента в който не бъде призната от някого, който вече е признат от някой друг и съответно има правото да признава други на свой ред?
/ОТ

Не е точно така. Грубо казано - трябва да си признат от мнозинството от великите сили. Формално от ООН. Не е толкова въпрос на право, а на международни отношения, но сериозно, да приключим офтопика.

[STROSS]

Ако няма обявена война важили Женевската конвенция и подобните й?

[Thorn]

Важат.

[Thorn]

За последния засега известен ми сериозен грабеж - Пекин 1900

http://www.e-reading.co.uk/chapter.php/1023951/2/Shirokorad_-_Velikaya_kontribuciya._Chto_SSSR_poluchil_posle_voyny.html

Ах, это древняя история! Так вспомним, с чего начинался XX век. С похода на Пекин международного 20-тысячного экспедиционного корпуса под командованием русского генерала Н.П. Линевича (9000 японцев, 4000 русских, 6000 англичан, американцев, французов и других). Союзники штурмом овладели китайской столицей.
Пекин был разделен союзным командованием на пять участков, в каждый из которых назначался военный губернатор. Союзники учинили в захваченном городе ужасный разгром. Один из очевидцев тех событий, Д.Д. Покотилов, с возмущением писал:
«Иностранные войска грабят китайцев, это, по-видимому, одобряется военными властями, которые, во всяком случае, ничего не предпринимают против этого. Стремление к легкой наживе обуяло не только военных, но и статских. Многие, вооружившись винтовками, отправляются в город и возвращаются с телегами, нагруженными шелками, мехами, а нередко и слитками серебра.
Разные предметы роскоши... продаются солдатами за смехотворные цены, например, рубль за кусок шелка, стоящий не менее 20—25 рублей. Серебро же в первые дни разгрома уступалось за 10—15 процентов своей стоимости».
Разграблен был даже сразу же взятый союзниками под совместную охрану императорский дворец. Э.Э. Ухтомский писал СЮ. Витте: «Посетив палаты Запретного города, выношу глубокое убеждение, что двор ни в каком случае не в состоянии вернуться после грабежа, осквернения, разгрома святилищ, тронных залов, кабинетов, опочивален императора и императрицы».
Германский дипломат писал из Пекина: «Мне стыдно писать здесь, что английские, американские и японские солдаты самым подлым образом разграбили город. Страшно представить себе, что имена немецких воинов будут произносить вместе с английскими индусами, русскими тунгусами, французскими аннамитами и японцами, и что нас смогут считать ответственными за варварские действия других».
Англичане, как всегда, во всем обвиняли русских, но в ответ слышали то же самое. Н.П. Линевич оправдывался перед военным министром А.Н. Куропаткиным: «Я сам видел у англичан горы до потолка награбленного имущества. То, что не успели отправить в Индию, три дня продавали на аукционе, устроенном прямо в миссии».
Император Николай II поздравил Н.П. Линевича с победой: «Искренне приветствую вас с быстрым занятием Пекина. За одержанные вами победы жалую вам орден Св. Георгия 3-й степени. Молодецким сибирским войскам мо¸ горячее спасибо. Представьте адмиралу Алексееву отличившихся».
Русские генералы отправили на родину десятки вагонов с награбленными в Пекине и других городах ценностями.
Но, увы, почему-то китайские перемещенные ценности у нас не интересуют ни одного интеллигента-образованца. Никто не спрашивает, откуда в экспозициях наших и западных музеев предметы древней китайской культуры.

[Zalmoxis]

Нанкин? Спори се дали заповедта да се "избият всички пленници" е издадена от принц Асака (пада се зет на Муцухито и чичо на Хирохито) или от адютанта му. Но какъвто и да е случаят, върховната санкция за клането и другите престъпления, извършени в Китай, лежи в ратификацията на император Хирохито на предложението на армията да се отхърлят ограниченията на международното право относно третирането на китайските пленници. След войната върху генерал Мацуи е хвърлена цялата отговорност, за да не падат обвинения върху имперското семейство.