Изменения на физическата география в историческо време

[Thorn]

Зелената Сахара е интересна тема, която заслужава по-подробно разглеждане, но като цяло земеделските територии в Африка и Сирия са зависели повече от наличието или липсата на напояване, отколкото на географски промени в тесен смисъл.

Монте Кристо, намерих интересни данни за Тигър и Ефрат и за Персийския залив като цяло, ще ги пусна, но още не съм намерил кога по дяволите се е образувала самата Шат ел Араб.

[Thorn]

Персийския залив, Тигър и Ефрат, Шат ел Араб.

По време на последния ледников период морското ниво е било значително по-ниско, а Сахара и арабската пустиня - значително по- зелени. Всъщност това са били савани с трева и големи реки, което е дало възможност на съвременните хора да преминат от Африка в Азия през Арабския полуостров и да оцелеят там.


тук http://emvc.geol.ucsb.edu/2_infopgs/...GulfFlood.html може да видите кратко филмче за това как след края на Ледниковия период морето е заляло Персийския залив. Кликайте на картинката в сайта и филмчето тръгва.



В началото на шумерската цивилизация заливът е стигал далеч по на север от днешната си брегова линия. Реките Тигър и Ефрат са се вливали с отделни устиета в него. Въпреки, че тогавашната брегова линия също е доста предполагаема. Може би районът е бил някаква ниска блатиста делта, но все пак се смята, че първите шумерски градове като Ериду например са били близо до морето по това време. На долната картинка с дебела синя линия е отбелязан днешният бряг.







На мен поне не ми стана ясно кога се е формирала Шат ел Араб /Арвандруд на фарси/ - реката, която днес се образува от сливането на Тигър и Ефрат на около 195 км днешния бряг. Може би към началото на новата ера.

Според Британика http://www.britannica.com/EBchecked/.../Shatt-Al-Arab днешното русло се е формирало относително скоро, като преди това то е било русло на Карун - най-големият приток на реката.

Според руската уикипедия голяма част от южният и бряг е бивш морски бряг на голям остров ! , съществувал в залива.

До ее появления Тигр и Евфрат впадали в залив независимо. На значительном протяжении реки ее южный берег образован древним морским берегом крупного острова, существовавшего в заливе до его обмеления.

А това е съвременното положение:

[monte christo]

Thorn, изумително, просто изумително! Някога, много отдавна, още когато бях хлапак, разглеждах картите от Библията (изданието на Светия Синод от 1982 г.). И понеже по география бях пушка (а тогава бушуваше и войната между Иран и Ирак), веднага ми направи впечатление, че "има нещо нередно" с Персийския залив. Нали, някак си, навлязъл много навътре, че и реките на това отгоре се вливат по отделно, а Арабската река просто я... нЕма!?! Ха сега, де?!?

И това, което сега видях от това клипче, направо ме... счупи! Отнесено към текущата реалност, Амазонка ми се струва като рекичка-добричка, да не кажа ручей!? При положение, че в Амазонка си цамбуркат и живуркат... акули, делфини, и разни двуметрови рибоци, които стават за манджа. Смятай какво речно царство е била тази митична праисторическа гигантска река отпреди 15 000 години на юг от Междуречието!
Признавам си, никога не бях се замислял какво е било положението преди това (т.е. във времената преди Александър Македонски). Явно не съм вземал предвид и Ледниковата епоха, а това е най-важният фактор. Обаче и контраатаката на Ефрат и Тигър с тези наноси е замечательна. До няколко хиляди години (може би 5-10 000) явно ще успеят да отвоюват "Персийската савана" с лекота (освен ако не пресъхнат). Другият вариант за по-лесна реконкиста е малко от малко да позахладнее и топенето на ледниците по Гренландия и Антарктида да се преустанови

Не се сдържах и нацъках картинките:

[monte christo]

Пак картинки на Залива

[monte christo]

И пак

[monte christo]

А стига толкоз

[Thorn]

А сега обещания Милет.


Градът съществува от древни времена, под името Милаванда е бил важен и по хетско време, но придобива огромна значимост с йонийската колонизация на анатолийското крайбрежие. Всъщност Милет е бил най-значимият от йонийските градове. Заедно с други два града от Йонийския съюз - Приена и Миунт, Милет е бил разположен в дълбок залив в устието на река Меандър.

Като при всеки важен град, в околностите му са ставали и важни битки. Повечето от тях - морски. Може би най знаменитата е през 494 преди н. е. , когато край малкия остров Ладе срещу града, персите разгромяват флота на въстаналите малоазийските гърци. 16 години по-късно точно край Приена на отсрещната страна на залива става грандиозната битка при Микале, в която гърците разбиват персийската армия и флот. През 412 г. по време на пелопонеската война при Панорм - който е на изток от Милет има морски бой между атиняни и пелопонесци. Остров Ладе е играе и важна роля при обсадата на града от Александър Македонски през 334 г.

Обаче къде е този остров?

Ето го.


Както виждате островът е хълм на сушата, а самият Милет е между земеделски земи и блата далеч от морето. Кушадасъ, който е малко на север днес е най важното място в района. А целият залив в устието на Меандър е затлачен от реката още по римско време.

[Thorn]

И разбира се - Термопилите.

[Thorn]

Си/Баиловски замък в Баку


.



Рисковано е да се строи на брега на езеро, което мени нивото си с десетки метри като Каспийско море. През 30-те години на 13 век ширваншаховете /тогавашните владетели на сегашен Азербайджан/ построили направо в пристанището на Баку малка морска крепост с 15 кули. Още тогава е имало някакви проблеми с нивото, не е ясно доколко въобще е довършена, но определено е ползвана. Обаче след земетресение през 1306 г. крепостта потънала под водата.




През 16 век напротив - не само, че изплавала, ами и се присъединила към брега. Приспособили бившия морски форт за мотел, т. е. керван сарай. А после пак мястото пак се оказало под водата. До 1723, когато се показала едната кула.

През 19-20 век е почти на повърхността, ту малко отгоре, ту малко отдолу.



В момента по скоро отдолу.

[Zalmoxis]

Толкова интересна тема, а сме изтървали едно от най-епохалните изменения, което не е се е случило съвсем в историческо време, но е имало изключително значение за развитието на ранната човешка цивилизация!

Холоценската влажна фаза започва преди около 9 хил. години, добре изразена е в следващите 2 хил. години и рязко приключва ок. 3,9 хил. г. пр.н.е. "Зелена Сахара" е била реалност не веднъж, а на няколко пъти, през които по-влажните периоди се редували с периоди на засушаване. Холоценската влажна фаза е предшествана и последвана от значително по-сухи периоди, като окончателният й край е причинен от масивни климатични промени (хората, които се паникьосват заради глобалното затопляне, изобщо не се замислят колко по-резки и сурови климатични промени са се случвали в праисторическо време), причинени от промяна в океанските течения, на свой ред вероятно повлияни от топящи се ледници.

През този период бъдещата Сахара е представлявала една огромна савана, с условия и ландшафт, наподобяващи днешната област Сахел. По намерени петроглифи, издълбани в скалисти местности, става ясно, че тогавашното население е било обградено от слонове, хипопотами и жирафи, нещо повече, от останките от човешките поселища става ясно, че хората са се хранели основно с риба, която е била приготвяна по различни начини, главно като супа. Това подсказва, че Зелена Сахара е била осеяна с блата, езера и реки, почти всички от които днес са пресъхнали, а съществуващите и до днес (напр. р. Нил) са били значително по-пълноводни. Езерото Чад е обхващало територия ок. 400 хил. кв. км, (днес е ок. 1350 кв. км и продължава да се свива), а езерото Туркана се е изливало в р. Сини Нил. Някои от изчезналите днес езерни и речни системи са проследими чрез сателитни снимки. Все още е спорно дали тези общности са практикували и земеделие, или само лов и събирачество. Изследвания на човешки останки от това време, подсказват, че тогавашното обитатели са принадлежало към нилотски групи, подобно на днешното население на Източна Африка.

Смята се, че именно през такива влажни периоди африканска флора и фауна се е разпространявала към останалия свят през Леванта, като ранната човешка миграция също е обвързана с тези климатични промени. В края на холоценската влажна фаза настъпва масово засушаване и опустиняване по цялата планета, като в съвсем изолирани региони нивото на валежите се запазва или увеличава. Тези промени подтикват разпръснатото човешко население да се концентрира по долините на големите реки като Нил, Тигър и Ефрат, като новите уголемени общности дават началото на социалната стратификация, градовете-държави и едни от първите цивилизации в човешката история!

Все пак в близко историческо време най-северните части на Северна Африка са били по-влажни от днес. Изолираните днес гористи местности в Тунис и Алжир са били значително по-големи като площ, а римската провинция Африка е била известна със своето плодородие. Оттам идва и северноафриканският вид слонове, който е използван от картагенците като бойно животно и е изчезнал още през Античността. По същото време благодарение на развити иригационни техники е съществувала и гарамантийската цивилизация, покриваща значителна територия в днешна Либия (дн. Фезан). Гараманстийското царство е просъществувало докъм VII в. сл. Хр.

[Кухулин]

Толкова интересна тема, а сме изтървали едно от най-епохалните изменения, което не е се е случило съвсем в историческо време, но е имало изключително значение за развитието на ранната човешка цивилизация!

Ако те интересуват тези процеси, въпроса е засегнат в "Черната Атина" на Бернал. Зелената Сахара оставя интересни следи в по-късните култури.

[Thorn]

Залмоксис, чудесно, но ако може слагай датите, които си намерил. Защото именно фазите са интересни - кога е сухо, кога е влажно, кога е студено, кога е топло. Иначе езерото Чад например е било и много по-голямо - на милион кв. км. , а е било и много по-малко - всъщност даже е пресъхвало напълно.


BTW, откъде са сведенията, че Гарамантида е просъществувала чак до 7 век?

[Zalmoxis]

Ако те интересуват тези процеси, въпроса е засегнат в "Черната Атина" на Бернал. Зелената Сахара оставя интересни следи в по-късните култури.

Това не беше ли някаква афроцентрична пропаганда

BTW, откъде са сведенията, че Гарамантида е просъществувала чак до 7 век?

Гарама е превзета към 669г. от Укба ибн Нафи, завоевателя на Магреба. Също така намирани останки на индивиди са грубо датирани най-късно докъм 700г. сл. Хр. Важно е да се отбележи, че населелието, което е живяло по време на холоценската влажна фаза, е определяно като негроидно по анализ на костен материал, докато населението на Северна Африка през античността, както и днес, е било със средиземноморски профил. При гарамантийците упадъкът е бил доста постепенен и се е дължал на спадане на на нивото на подпочвените води, които са се използвали за земеделие. Те са разчитали изцяло на напояване за поминъка си.

Но си прав, че може да подредим датите.

[Кухулин]

Това не беше ли някаква афроцентрична пропаганда

Присъстват такива елементи. Например в заглавията, които нямат кой знае колко общо със съдържанието на томовете. От друга страна, присъстват и много интересни неща.

[1951]

Интересно, че в България имаме подобни интересни истории.

Примерно Варна и Варненското езеро, което до преди 100 години е било с осезаемо по-високо ниво и почти сладководно. Реката, която го е свързвала с морето е пресушена (тя е била горе-долу, където са ЖП линиите), а с прокопаването на първия канал езерото се изравнява с морето и става солено.
Полупустинна Добруджа (10 - 15 век), заблатеното крайбрежие на Дунав, което е пресушено чак 50-те години, делтата на Дунав е тотален хаос и даже днес липсва един от ръкавите, античните стени на Несебър са под вода и прочие.