Предлагам тази тема. В нея е отразена идеята за приемствеността между културните модели в политическия, културния, и социален живот. Тайните общества от типа на древните мистерии слагат началото на нашето Освобождение, Възраждането на държавността в различните и проявления. Централно място е мотива за вечността и безсмъртието от времето на последователите на Залмоксис до наши дни. Тук може да бъде прибавено и много от различни сфери на живота на нашия народ различните професионални, културни, политически и прочее сдружения с техните особености, които си струва да бъдат разгледани.
Тракийски и възрожденски мистерии
Разглеждайки култа към Залмоксис и свързаните с него вярвания, ние неизменно стигаме до тайните общества, които са важен компонент във всяка една религиозна система, съществуват в и чрез нея и едновременно с това оказват въздействие върху развитието и.1 Основен момент, същност около която се сплотява това общество е мистерията. Със своите атрибути и свещени практики, мистерията поражда традиции и същевременно съществува чрез традицията.
Понятието мистерия се появява за пръв път при Херодот и се употребява по повод на тайното посвещение в религията на Великите Самотракийски богове - на Кабирите и заимстваното от атиняните пеласгийско изображение на Хермес, на което по думите на Херодот: „Съществувало някакво свещено сказание. което се открива в Самотракийските мистерии". Съобщението е от изключителна важност за тракийската религия, щом се разсъждава в кръга на трако-пеласгийската културна общност2. Според някои автори най-древният пласт на тази религиозна система е соларен или чисто орфически. Употребена за първи път от Херодот думата " мистерия" идва от глагола "Мюо" - затварям уста мълча и означава мълчание за култ, за ритуални действия и предмети на култа. Оттук произтичат трудностите в обясненията на тези култови практики. Според различни версии Кабирите са 3 или 7 божества, известни с наследената си Хермес мъдрост, същият Хермес в който се кълнели тракийските царе и от когото изкарвали своето родословие. Така и скитите имали за свой предшественик Таргитай - син на Зевс и нимфата дъщеря на Бористен - Днепър.
Според античните автори най - разпространени по нашите земи са били ученията на Орфей и Залмоксис. Създадено от митичния поет Орфей според Херодот, Еврипид и Аристофан. то остава неясно. Смята се че учението е свързано с аскетичен живот, основан на възраждането от месо, кървави жертви и погребение на мъртъвци във вълнени дрехи. Орфизмът описва съдбата на мъртвите в отвъдния живот, където грешните ще бъдат наказани, а праведните ще продължават да съществуват на острова на блажените. Може би орфизмът учел за преселението на душите. Философът Питагор бил повлиян от орфизма и със собственото си име спомогнал за разпространението му .
В Североизточна България където живеели гетите се почитал Залмоксис, което с характерно и за родствените им племена от Мизия и Дакия. Учението на Залмоксис правело тези племена с особено дълбока духовност и религиозност. Херодот казва, че гетите са най-войнствени и религиозни между траките, несъмнено поради тяхната вяра в безсмъртието. "Гетите са най-доблестните мъже в античността, не само поради тяхната природа, но и защото Залмоксис, комуто се покланят изисква да са такива. Те мислят за смъртта само като за една промяна, те са готови да умрат!, тъй както и да поемат на път "5.
Презрението към смъртта и свързаните с нея страдания, както и вярата в безсмъртието са характерни за почитателите на Залмоксис. Учените нямат съгласие за същността на Залмоксис. сигурна е само високата духовност на неговия култ. Той не имал храмове, нито изваяния представящи неговия образ. Бил е почитан по високите места и върховете на планините, като при даките първо място държал един връх в Карпатите.
Херодот споменава Залмоксис като владетел, жрец и бог. При гетите идеята за безсмъртието се наблюдава на две нива 6. Първо те не вярват, че умират, а отиват при Залмоксис. Второ самият Залмоксис проповядва. че"нито той сам, нито сътрапезниците му. нито потомците им ще умрат някога" Вярата в безсмъртието е свързана с мистерията, която предполага две нива в изповядването на култа.
Първо ниво важи за масата население изповядващо култа, а второто за посветените в тайното знание, близки до владетеля аристократи. Тези две нива и особено второто показва съществена разлика от питагорейската доктрина и от сходната и елинска орфическа представа за душата. Херодот споменава в „Истории" Залмоксис като бог, „даймон" - демон е „антропос"-човек. Така се набляга на степените на самоусъвършенстване и на посредническата роля на Залмоксис между хората и боговете, посредством безсмъртието и обезсмъртяването.
Обезсмъртяването. характерно за свитата на владетеля, се свързва с подземни пещери и Окултност 7. най-доловим около началото на първото хилядолетие пр.х.., орфизмът е жизнен и през V в.пр.н.е. когато започва съзряването на равностойните религиозните и политически системи на Орфей и Залмоксис. Свързаните с това мистерии и тайни общества се превръщат и в изява на политическа власт, идеология, около което се появяват големите държави обединения на траките.Тази вяра, макар и в друг бог, сплотява и пьрвобългарската държава, дава и сили да устои във вековното съперничество с Византия, същото става и през Възраждането. Тогава съшо имаме ядро носител на идеята на национално осъзнаване, група от хора, които стават изразители на тежненията на широките маси. Подчинявайки се на древната матрица на племенното обединение, те слагат началото на държавната организация с основните и функции и проявления. Тези проявления през Възраждането са различните традиционни стопански и обществени организации, но най-вече тайните революционни комитети, катализатор за формиране на политическото самосъзнание и неговият апотеоз, въоръжената национално-освободителна борба.
Един общ поглед върху сведенията от античните и възрожденските времена ни впечатлява със сходството в системата от ценности, както и във фундаменталната идея. Законът на Бойчо войвода 8 в това отношение е един истински катехезис. Той изисква хайдутите внимателно да подбират новите си другари, предвижда срок за изпитание, изисква избягването на жени, отказ от вино и ракия, общност на всички пари и подчинение на войводата, който е длъжен да набавя на този който няма оръжие, дрехи, храна, обучение и пр. Войводата взема част от всеки дял, длъжен е да спазва определени правила в тактическо отношение, за лечение на рани и пр. За пияници, раздорници и предатели наказанието е смърт, те в никакъв случай не бива да оставят живи. Подобни отбрани са известни и от древни автори, говорещи че:"мизите от благочестие не употребяват храна от живи същества, а следователно и добитьк. Наричат се „богобоязливи", между траките има и такива, които живеят без жени и се наричат „ктисти"\ В „Илиада" Омир нарича чудни ..\епомолги'7които доят кобили/, „галактофаги и ..абии" най-справедливите хора "лишени от живот, безжизнени". Тук очевидно се имат пред вид гетите, които били конни стрелци, живеещи Мала Скития, в съседство със сражаващите се отблизо мизи. Така Омир ни казва най-важното за двете големи северно тракийски племена, а по-късно и Страбон ни съобщава, че Буребиста успял да завладее върховната власт над гетите" с упражнение, въздържаност и послушание към законите", което загатва за затворени общества на основата на забраната на вино и спазването на система от забрани.
Разположението на затворените мъжки общества според Александър Фол 9 е във формата на голям диагонал простираш се от Прут и Днестър до към Струма и Вардар. Според него в VI в.пр. н.с. по тази артерия се разпространява и съществува тракийския орфизъм. чиито върхове са учения на Орфей и Залмоксис, приети в съвременната историография за идейно равнозначни.
Прави голямо впечатление общото между тракийския цар-жрец и неговите приближени, прабългарския хан с неговите хранени хора и хайдушката дружина водена от войвода-който по своята същност е един горски владетел. Много е общото и между идеологията на древните самоусъвършенстващи се общества с идеологията за национално освобождение от Възраждането. Дейци като Ботев и Левски се превръщат в същински законодатели и безсмъртни богове, които заедно с другите не по-малко заслужили личности поставят фундамента на народното ни съзнание, закодирано в нас и във всичко заобикалящо ни. Така както през Възраждането имаме идеална цел във Освобождението, възкресението за нов живот на Отечеството, изпаднало във привидна смърт чрез робството, така и древните се стремят към дълбокия смисъл на света , чиято крайна точка е безсмъртието.
Особено добре възгледите и мирогледът на възрожденците са отразени в техните спомени. Навсякъде и във всичко в началото стои хайдутинът: борец за свобода, отмъстител и предтеча. Било при Минчо Кънчев, при Филип Тотю, при Балчо Неков или при Панайот Хитов образът на хайдутина се рисува задължително със неговите атрибути и елементи, които го характеризират. По думите на самия войвода:" Дуракаа, виждаш ли моите юнаци, всичките са хвърковати и като аслани силни...затова съм ги облякъл в такива сърмалиеви дрехи."Дуракаа":"Да живеят, господин Тодоре. виждам и разбирам какви юнаци са тези левове". 10 Друг пример е сведението което дава Бачо Киро за нещата, които изгубилият се при битката в Пустията четник скрил. На първо място се описва оръжието:"една пушка шишане-бозмазъ, евзелия, един пищов, един голям бошнашки нож" и чак след това„50 фишеци, 100 драма тютюн"". Опнатите потури, белите навои, пушка, двойка пищови, нож и сърменият байрак това са белезите на хайдушката дружина, макар че понякога те носят и турски дрехи-поп Минчо често се преоблича в дервишки дрехи, а съзъклятниците в дрехи на турски низами. Облеклото е външен израз на вътрешната същност, така и всеки от героите в „Прочутият Филип Тотю войводата" е описан със свой характерен облик- един е Буро Гъбенчанина, друг е Томадис или Мариоли. Хубавите дрехи и доброто оръжие, са белег на прославената дружина, пък
били те и турски, чрез които Филип Тотю и другарите му се представяли за потераджии и вземали хляб от турските села.
Важни са ритуалните практики. Само във „Видрица" на поп Минчо Кънчев ако си поставим за цел, то ще видим как първо хайдутите отсичат главата, на този който противно на клетвата искал да обира българи; после как хайдутите отрязат главата на Муртазата и навървена е диви лози през очите я закачат на портите на Ахиевския чифлик; Гълъб убива невярната си годеница; като пускат откупен с пари пленник хайдутите му обръсват главата; как враговете приготвят едни за други сребърни куршуми, а се пазят с муски - примерите следват един след други. Уреченият знак е сърнешки глас, по-късно, в комитетско време се появяват пароли/лозинки/, химическо мастило, тайни имена и названия. Особено важно е полагането на клетвата, един върховен момент при който закълнатите са разтреперват и изпадат в силно вълнение, което само по себе си е един акт на посвещение в тайното общество на „комитетите „.
Важно място там имат парите във вид на злато, събирани от войводите за Освобождение па България, най известният пример за което е съкровището на поп Мартин и Вълчан войвода, а в по-ново време пример може да е Филип Тотю. който събира парите от наказаните за лоши дела и купува с тях оръжие, снаряжение, подпомага Раковски за издаването на ..Мемоара" и други такива неща. Често пъти те подпомагат сиромаси и вършат добри дела ..за хаир". Техните богатства се крият в пещери, които съгласно легендата, се приближават до представата за отвъдния свят или до гробниците на тракийските владетели, чиито богатства имат ритуална и идеологическа същност и съкровищен характер. Дори татуирането, което при траките е социален белег със сакрално значение, не е подминал хайдутите. Хаджи Димитър имал по ръцете лъвове и саби горени с барут, по които според предание познали мъртвото му тяло, станало курбан за свободата на България, според българи и според турци ."Ако някой българин и да не знаеше защо е минал Хаджи Димитър, то турският заптия му обаждаше."Той ви е баща бе, пезевенк" говореше царският човек 11.Така войводата се превръща в един планински владетел, който получава от селяните и овчарите храна, която заплаща щедро, а от провинилите се турци взема пари и оръжие, било като наказание, било като знак за доказване на превъзходството му, подобно на всеки един скитски и гетски цар, вземаш от подвластните данък в натура: жито, желязо, готови изделия - най-вече въоръжения, кожи и тъкани 13. Внимание заслужават да обърнем и пировете, които са неизменна част от царската идеология на траките и по своята същност представляват мистерии, събрания на които царят-жрец разменя дарове и поддържа отношенията в общността."Даряването при траките като древна форма на договор се характеризира е това, че почти всички размени включват различни компенсации при дарения" 14. При това царят дарява не равностойно, а е нещо по-голямо. Всеки подарък притежава фактически духовна сила, той предразполага взаимност и дори задължава. Според езиковеда Е.Бенвенист в индоевропейските езици понятието "давам" и "вземам" първоначално се обозначава с една и съща дума, а значението се подразбира от граматическата конструкция, в която се употребява глаголът. Така в основата на взаимното даряване се крие увереността, че заедно с даденото у получаващия преминават определени части от успеха и от щастието на дарителя, извършва се приобщаване към личността му.
Хайдушките пирове стават в зелената гора, където хайдутите са в пълна безопасност, яде се печено агне и се „пие руйно вино", очевидно в извънреден случай, защото според ред причини хайдутите го избягвали. Това е явно изключение от обичайната практика при архаичен модел, водещ своето начало в ритоните и чашите на тракийските владетели, пиенето на свещеното вино, което е един вид жертвоприношение и осъществява връзката на божеството е династа, а в нашия случай е юнака. Храните и напитките в тези прословути пирове са свещени, те са филтри към безсмъртието и осигуряват вечен живот. Така и в Големия дворец строен от Омуртаг има две големи зали."От приемното помещение по стълбища се отивало на горния етаж, запазен само за личните Гости на хана. Друга зала е за военен и държавен съвет и банкетна зала, където посланиците на чуждите владетели са посрещани и угощавани, и където мирните договори са подписвани 15. Подобни зали за угощения тракийските царе строят на различни места из владенията си, зали за пиршества и мистерии, една приемственост както в архитектурата, така и в представите на подредбата на света. Тази приемственост проличава в архитектурата, където строителите на крепости и монументални сгради, възприемат и се учат от античните майстори, а не от византийците, в резултат от още живите тракийски и предримски традиции в строителството и митологията. Българските майстори отхвърлят характерните за византийците тухли '\ строят с
каменни блокове, подобни на тези от мегалитните строежи, поставяйки солиден фундамент на младата държава, бореща се за своето място под слънцето.
Хайдушките пирове обикновено са съпроводени с гайди и кавали, играе се особено хоро. Музиката и песните са характерни за пировете на тракийските царе " И самият Севт се надигнал и заиграл ловко"". Тази музика и танци очевидно не са само забавление, а имат вътрешен смисъл, понеже са част от мистерията. Така според Димитър Попов по отношение на храната и питието и свързаните с тях вярвания имаме две основни направления: мляко и аскетизъм за орфизма и вино и омофагия за Дионисизма. Залмоксис е по-близо до първото направление и застанал па основата на гетската традиция, преминава в традицията на първобългарската държава, чието ядро се припокрива С територията на гетите, а по-късно и в хайдушката традиция, която според.Тодор Иванов Живков се разпростира от изток към запад, за сметка на епическата традиция, която се движи в обратна епоха, може би в резултат от приемствеността между старата и новата обредност" вследствие на което през IV в. в някои манастири се служело на тракийски 18.
Така целия комплекс от пиршества и свързаните с него елементи са видима страна на мистериите, чрез които владетелят се приобщава със своите братя и сътрапезници в едно цяло. става част от хармонията на умиращата и възкръсващата природа. Цикличните култове са характерни за различни общества, като най-ранно свидетелство имаме за Елевзинските мистерии. В Елевзина най-добре се съзира традиционната консервативност, в съществуването на т.н. средиземноморска триада от божества като пред елинска форма, която влияе върху генезиса на гръцката религия. Същата идея се съхранява консервативно 19. а в течение на дълголетния си живот се преобразява и добива завършен вид в Тракия, като обединява матроналния и виргиналния аспект във фигурата на Великата богиня майка, като мъжкото начало се обозначава от божественото дете или от личността на тракийския владетел бог. Ритуалният вик"Бримо роди Бримос". а според някои автори Бримо е тракийско име и значи '"Силната", несъмнено показва както завръщането на Персефона, неопределен бог или на самият посветен. Тази прокламация съдържа обещанието за ново раждане в духовен план 20. идеята за безсмъртието се доказва и от развитието на ритуала, който преминава през три последователни етапа и въпреки многото неясноти има за свой връх завръщането светлината и енигматичния вик „Бримо роди Бримос". Това е само началото на дългото пътуване на безсмъртният бог, на една традиция със формоообразуващата духовна същност, която по-късно се превръща в народностна съдба, с по-нататъшни етапи в делото на Кирил и Методий, на Ботев и Левски и пр.
Обожествяването на тракийските владетели се подчертава допълнително и чрез изобразения върху предмети на изкуството, като например фреските в гробницата в Свешари, където владетелят е изобразен на кон и поема от богинята венец, чрез който се приобщава към върховната й власт. Подобно на тежковъоръжения тракийски конник династ, тежко въоръжени са и хайдутите, разбира се според разбирането на своето време, а също така и носещи бляскаво облекло. Такова описание имаме в „Горски пътник": „в старобългарско облекло лични; блъстно оръжие да им свети... с пушки на рамо далбиящи: двойка гръмовни скъпи пищови; златни паласки 21..." това Омировско описание виждаме представата за войните на горския цар внушителни като каменните изваяния от степите, които вероятно по нашите земи са били унищожени в борбата срещу езичеството, но запазени посредством представата за тях, с атрибути чаша и оръжия", подобни атрибути виждаме и по надгробните камъни в село Факия"' където имаме рало с волове, писмени принадлежности , саби а Маринчо Страшният е изобразен па кон със султанската чанта и калпак. Това е едно продължение на древната традиция започваща от началото на I хнл.пр.н.е. когато се появява военната тактика с езда на коне. Така в екитско-гетското изкуство се появяват антропоморфните образи на богове и герои, които се изобразяват във вид на конници. Така яздещият на кон Маринчо Страшният носещ султанската чанта и калпак е свързан със царската идеология, подобно обшитият със жълтици калпак на Алтънлъ Стоян.
Друга пътека на приемствеността е отказът от вино, характерен както за траките от затворените религиозни общества с техните многобройни пречиствания, така и за първобългарите. Както според Страбон Дикеней накрая убедил гетите да изкоренят лозята, същото направил и Крум. който в духа на древната мистерия отпивал от черепа на победения си враг. Към идеята за безсмъртието ни навежда и ритуалната напитка на мистериите - кикеон приготвян от брашно от печен ечемик и медена вода, без съмнение ферментирали. Приемането на ритуалната напитка означава непосредствен контакт с богинята и осъществява безсмъртието. Подчертано мистериозен е и начинът! по който Филип Тотю среща своите другари. Той ги намира в подземно скривалище в къщата на Генчо Сивов. до което се стига по подземни стълби и коридори, по междинни стаи и през скрити вратички. След паролата, отваря един въоръжен хайдутин, а вътре е светло и широко. Отрупаното с оръжия и паласки помещение прилича на едно подземно царство където хайдутите, чакат свършека на зимата. Там те се закълнават и приемат ..'Закона на Байчо войвода". Ако погледнем картината за клетвата на четата на Хаджи Димитьр и Стефан Караджа на 6 юли 1868г. и ще видим, че четата прилича на съборно събрание на светци, легион от небесното войнство. Хайдутите с голи ножове и саби в ръцете ни приличат на участниците в погребалния обред на Озирис - „правдолюбецът". където с помощта заклинания и магии го превръщат в мумия, а после го съживяват като цар с корона и скиятър^. това сходство на идеи и мотиви се основава не само търговските и политически отношения", но и на общите им идейни основи и същност.
В Ботевото стихотворение посветено на Хаджи Димитър, ние виждаме юнакът заобиколен от самодиви, които му вържат с билки раните, пръскат го със студена вода, а после и целувката го приобщават към Великата богиня и обществото на безсмъртните. Тук олицетворението на народният гений-поетьт Ботев още веднъж ни показва непрекъснатата връзка в представите за безсмъртието от най-дълбока древност от ''Книгата на мъртвите" и златните плочки намерени в погребалните урни от Тесалия и други места. "Ще намериш вдясно от двореца на Хадес извор. Близо до извора се намира бял кипарис. Пази се да не се приближиш до този извор! По-нататък ще намериш чиста вода. която изтича от езерото на паметта; пазачи стоят над него. Ще те попитам защо си дошъл. Кажи им цялата истина. Кажи им "Аз съм син на земята и звездното небе. Името ми е Звезден. Жажда суши гърлото ми. пуснете ме да пия от извора "Краят следва от другата плочка:" И те ще ти позволят да пиеш от свещения извор и тогава ти ще царуваш след другите Хероси". В това описание имаме една начална точка на представите за придобиването на безсмъртието, едно дълго пътуване крайната точка на което е поставено в стихотворението "Хаджи Димитьр".
Трябва да отбележим мотивът на недокосването на земята, за хвърковатия Филип Тотю и хвърковатата чета на Бенковски, за жертвоприношенията свързани с посветителните обряди, за ритуалният канибализъм и разкъсването на животни, но за нас е важен идейно психологическият механизъм,на мистерията, на вечността и безсмъртието на последователите на Залмоксис. на първобългарите и хайдутите. Мистерията се изправя срещу ужасът на историята повтаряща се в страшна цикличност: унищожаване на предалите се бастарни от Крас в 29 г.пр.н.е., ослепяването на пленените войници на Самуил, клането на предалите се жители на Батак... Вярата в безсмъртието, което човек достига чрез дълго самоусъвършенстване и саможертва е по-силна от всичко.
Чрез стихотворението "Хаджи Димитър" древната мистерия възкръсва. Нейният герой е безсмъртен и придобива божествени черти. Това личи и от дописката в брой 10 на в."Свобода" от 18701.: ' Един наш българин кираджия... иа русокастреснската планина, два часа до село Екизлие. срещнал една доста голяма чета, която предвождал сам Хаджи Димитър... който казал на кираджията тези думи: Кажи на моите братя българи. Хаджи Димитър е жив! Нека не се боят и не се отчайват, защото идната пролет ще бъде началото на българското освобождение. Нека нашите братя се готвят за бой срещу нашите неприятели, които трябва да ни върнат ограбената от нас свобода. Носи им много здраве и кажи им, че и ние сме живи и здрави. Това се случва на 11 декември". Авторът на стихотворението Христо Ботев върви по стъпките на своя духовен учител, повтаря неговият подвиг. Оше през първият ден, когато четата слиза на брега Ботев изсипва торбата с пари на поляната, защото там където са поели, пари не са им нужни. И за Ботев години по-късно ще се мълви, че не е убит, а е жив, затворен е от турци те в Диарбекир, но че един ден ще се върне. В стари времена той щеше да се превърне в един герой подобен на Крали Марко, за когото ще се пеят песни и ще се разказват легенди, а още в по-дълбока древност щеше да стане нов Орфей или Залмоксис.
За нас той. заедно е другите борци за свобода, е пример за подражание и символ на възкръсналия за нов живот български народ.
Бележки:
1. Димитър Попов "Залмоксис" С1989 с.88
2. Димитър Попов "Затмоксис" С1989 с.123
3. А.И.Тероножки "Киммерийцм" К1976 е.12
4. Франсоа Шаму - Гръцката цивилизация С1979 с.204
5. Мiгсеa Eliade Thе Romanians В1992 е.7
6. Димитър Попов "Залмоксис" С1989 с.77
7. Димитър Попов "Залмоксис" С1989 с. 184
8. Филип Симидов "Прочутият Филип Тотю войводата" 1972 с. 156
9. Александър Фол "Хиперборейски диагонали" си. Векове 1984/6
10. Поп Минчо Кънчев "Видрица" С1985 е.49
11. Захари Стоянов "Четите в България" С. 1980 с. 123
12. Захари Стоянов "Четите в България" С. 1980 с.203
13. "СкифьI и сарматьI" Сб. Статии К1877 с.22
14. Димитър Попов "Залмоксис" С1989 с. 133
15. Bogomil Nonev - А journey through the ages " с.1977 с.44
16. Bogomil Nonev - А journey through the ages " с.1977 с.79
17. Димитър Попов "Залмоксис" С1989 с. 136
18. Тодор Иванов Живков "Eтно културно единство и фолклор" С 1987 с. 120
19. Димитър Попов "Залмоксис" с. 124
20. Джеймс Джордж Фрезер "Золотая ветвь" М 1983 с. 142 21 Г.С.Раковски "Горски пътник" С1946 с.142
22. Веселин Бешевлиев "Религията на първобългарите" Бълг. Истор. Библиотека 1930 т.2 с.56
23. Балчо Нейков "Факийско предание" С1985 с. 128
24. Джеймс Фрезер "Золотая ветвь" М 1983 с.344
25. И.Г.Шургая Греко-египетском культе в Северо - Западном Причерноморие в "История и култура античното мира" М 1977 ц.206
26. Франсоа Шаму - Гръцката цивилизация С1979 с.205
М. Маринов
Разглеждайки култа към Залмоксис и свързаните с него вярвания, ние неизменно стигаме до тайните общества, които са важен компонент във всяка една религиозна система, съществуват в и чрез нея и едновременно с това оказват въздействие върху развитието и.1 Основен момент, същност около която се сплотява това общество е мистерията. Със своите атрибути и свещени практики, мистерията поражда традиции и същевременно съществува чрез традицията.
Понятието мистерия се появява за пръв път при Херодот и се употребява по повод на тайното посвещение в религията на Великите Самотракийски богове - на Кабирите и заимстваното от атиняните пеласгийско изображение на Хермес, на което по думите на Херодот: „Съществувало някакво свещено сказание. което се открива в Самотракийските мистерии". Съобщението е от изключителна важност за тракийската религия, щом се разсъждава в кръга на трако-пеласгийската културна общност2. Според някои автори най-древният пласт на тази религиозна система е соларен или чисто орфически. Употребена за първи път от Херодот думата " мистерия" идва от глагола "Мюо" - затварям уста мълча и означава мълчание за култ, за ритуални действия и предмети на култа. Оттук произтичат трудностите в обясненията на тези култови практики. Според различни версии Кабирите са 3 или 7 божества, известни с наследената си Хермес мъдрост, същият Хермес в който се кълнели тракийските царе и от когото изкарвали своето родословие. Така и скитите имали за свой предшественик Таргитай - син на Зевс и нимфата дъщеря на Бористен - Днепър.
Според античните автори най - разпространени по нашите земи са били ученията на Орфей и Залмоксис. Създадено от митичния поет Орфей според Херодот, Еврипид и Аристофан. то остава неясно. Смята се че учението е свързано с аскетичен живот, основан на възраждането от месо, кървави жертви и погребение на мъртъвци във вълнени дрехи. Орфизмът описва съдбата на мъртвите в отвъдния живот, където грешните ще бъдат наказани, а праведните ще продължават да съществуват на острова на блажените. Може би орфизмът учел за преселението на душите. Философът Питагор бил повлиян от орфизма и със собственото си име спомогнал за разпространението му .
В Североизточна България където живеели гетите се почитал Залмоксис, което с характерно и за родствените им племена от Мизия и Дакия. Учението на Залмоксис правело тези племена с особено дълбока духовност и религиозност. Херодот казва, че гетите са най-войнствени и религиозни между траките, несъмнено поради тяхната вяра в безсмъртието. "Гетите са най-доблестните мъже в античността, не само поради тяхната природа, но и защото Залмоксис, комуто се покланят изисква да са такива. Те мислят за смъртта само като за една промяна, те са готови да умрат!, тъй както и да поемат на път "5.
Презрението към смъртта и свързаните с нея страдания, както и вярата в безсмъртието са характерни за почитателите на Залмоксис. Учените нямат съгласие за същността на Залмоксис. сигурна е само високата духовност на неговия култ. Той не имал храмове, нито изваяния представящи неговия образ. Бил е почитан по високите места и върховете на планините, като при даките първо място държал един връх в Карпатите.
Херодот споменава Залмоксис като владетел, жрец и бог. При гетите идеята за безсмъртието се наблюдава на две нива 6. Първо те не вярват, че умират, а отиват при Залмоксис. Второ самият Залмоксис проповядва. че"нито той сам, нито сътрапезниците му. нито потомците им ще умрат някога" Вярата в безсмъртието е свързана с мистерията, която предполага две нива в изповядването на култа.
Първо ниво важи за масата население изповядващо култа, а второто за посветените в тайното знание, близки до владетеля аристократи. Тези две нива и особено второто показва съществена разлика от питагорейската доктрина и от сходната и елинска орфическа представа за душата. Херодот споменава в „Истории" Залмоксис като бог, „даймон" - демон е „антропос"-човек. Така се набляга на степените на самоусъвършенстване и на посредническата роля на Залмоксис между хората и боговете, посредством безсмъртието и обезсмъртяването.
Обезсмъртяването. характерно за свитата на владетеля, се свързва с подземни пещери и Окултност 7. най-доловим около началото на първото хилядолетие пр.х.., орфизмът е жизнен и през V в.пр.н.е. когато започва съзряването на равностойните религиозните и политически системи на Орфей и Залмоксис. Свързаните с това мистерии и тайни общества се превръщат и в изява на политическа власт, идеология, около което се появяват големите държави обединения на траките.Тази вяра, макар и в друг бог, сплотява и пьрвобългарската държава, дава и сили да устои във вековното съперничество с Византия, същото става и през Възраждането. Тогава съшо имаме ядро носител на идеята на национално осъзнаване, група от хора, които стават изразители на тежненията на широките маси. Подчинявайки се на древната матрица на племенното обединение, те слагат началото на държавната организация с основните и функции и проявления. Тези проявления през Възраждането са различните традиционни стопански и обществени организации, но най-вече тайните революционни комитети, катализатор за формиране на политическото самосъзнание и неговият апотеоз, въоръжената национално-освободителна борба.
Един общ поглед върху сведенията от античните и възрожденските времена ни впечатлява със сходството в системата от ценности, както и във фундаменталната идея. Законът на Бойчо войвода 8 в това отношение е един истински катехезис. Той изисква хайдутите внимателно да подбират новите си другари, предвижда срок за изпитание, изисква избягването на жени, отказ от вино и ракия, общност на всички пари и подчинение на войводата, който е длъжен да набавя на този който няма оръжие, дрехи, храна, обучение и пр. Войводата взема част от всеки дял, длъжен е да спазва определени правила в тактическо отношение, за лечение на рани и пр. За пияници, раздорници и предатели наказанието е смърт, те в никакъв случай не бива да оставят живи. Подобни отбрани са известни и от древни автори, говорещи че:"мизите от благочестие не употребяват храна от живи същества, а следователно и добитьк. Наричат се „богобоязливи", между траките има и такива, които живеят без жени и се наричат „ктисти"\ В „Илиада" Омир нарича чудни ..\епомолги'7които доят кобили/, „галактофаги и ..абии" най-справедливите хора "лишени от живот, безжизнени". Тук очевидно се имат пред вид гетите, които били конни стрелци, живеещи Мала Скития, в съседство със сражаващите се отблизо мизи. Така Омир ни казва най-важното за двете големи северно тракийски племена, а по-късно и Страбон ни съобщава, че Буребиста успял да завладее върховната власт над гетите" с упражнение, въздържаност и послушание към законите", което загатва за затворени общества на основата на забраната на вино и спазването на система от забрани.
Разположението на затворените мъжки общества според Александър Фол 9 е във формата на голям диагонал простираш се от Прут и Днестър до към Струма и Вардар. Според него в VI в.пр. н.с. по тази артерия се разпространява и съществува тракийския орфизъм. чиито върхове са учения на Орфей и Залмоксис, приети в съвременната историография за идейно равнозначни.
Прави голямо впечатление общото между тракийския цар-жрец и неговите приближени, прабългарския хан с неговите хранени хора и хайдушката дружина водена от войвода-който по своята същност е един горски владетел. Много е общото и между идеологията на древните самоусъвършенстващи се общества с идеологията за национално освобождение от Възраждането. Дейци като Ботев и Левски се превръщат в същински законодатели и безсмъртни богове, които заедно с другите не по-малко заслужили личности поставят фундамента на народното ни съзнание, закодирано в нас и във всичко заобикалящо ни. Така както през Възраждането имаме идеална цел във Освобождението, възкресението за нов живот на Отечеството, изпаднало във привидна смърт чрез робството, така и древните се стремят към дълбокия смисъл на света , чиято крайна точка е безсмъртието.
Особено добре възгледите и мирогледът на възрожденците са отразени в техните спомени. Навсякъде и във всичко в началото стои хайдутинът: борец за свобода, отмъстител и предтеча. Било при Минчо Кънчев, при Филип Тотю, при Балчо Неков или при Панайот Хитов образът на хайдутина се рисува задължително със неговите атрибути и елементи, които го характеризират. По думите на самия войвода:" Дуракаа, виждаш ли моите юнаци, всичките са хвърковати и като аслани силни...затова съм ги облякъл в такива сърмалиеви дрехи."Дуракаа":"Да живеят, господин Тодоре. виждам и разбирам какви юнаци са тези левове". 10 Друг пример е сведението което дава Бачо Киро за нещата, които изгубилият се при битката в Пустията четник скрил. На първо място се описва оръжието:"една пушка шишане-бозмазъ, евзелия, един пищов, един голям бошнашки нож" и чак след това„50 фишеци, 100 драма тютюн"". Опнатите потури, белите навои, пушка, двойка пищови, нож и сърменият байрак това са белезите на хайдушката дружина, макар че понякога те носят и турски дрехи-поп Минчо често се преоблича в дервишки дрехи, а съзъклятниците в дрехи на турски низами. Облеклото е външен израз на вътрешната същност, така и всеки от героите в „Прочутият Филип Тотю войводата" е описан със свой характерен облик- един е Буро Гъбенчанина, друг е Томадис или Мариоли. Хубавите дрехи и доброто оръжие, са белег на прославената дружина, пък
били те и турски, чрез които Филип Тотю и другарите му се представяли за потераджии и вземали хляб от турските села.
Важни са ритуалните практики. Само във „Видрица" на поп Минчо Кънчев ако си поставим за цел, то ще видим как първо хайдутите отсичат главата, на този който противно на клетвата искал да обира българи; после как хайдутите отрязат главата на Муртазата и навървена е диви лози през очите я закачат на портите на Ахиевския чифлик; Гълъб убива невярната си годеница; като пускат откупен с пари пленник хайдутите му обръсват главата; как враговете приготвят едни за други сребърни куршуми, а се пазят с муски - примерите следват един след други. Уреченият знак е сърнешки глас, по-късно, в комитетско време се появяват пароли/лозинки/, химическо мастило, тайни имена и названия. Особено важно е полагането на клетвата, един върховен момент при който закълнатите са разтреперват и изпадат в силно вълнение, което само по себе си е един акт на посвещение в тайното общество на „комитетите „.
Важно място там имат парите във вид на злато, събирани от войводите за Освобождение па България, най известният пример за което е съкровището на поп Мартин и Вълчан войвода, а в по-ново време пример може да е Филип Тотю. който събира парите от наказаните за лоши дела и купува с тях оръжие, снаряжение, подпомага Раковски за издаването на ..Мемоара" и други такива неща. Често пъти те подпомагат сиромаси и вършат добри дела ..за хаир". Техните богатства се крият в пещери, които съгласно легендата, се приближават до представата за отвъдния свят или до гробниците на тракийските владетели, чиито богатства имат ритуална и идеологическа същност и съкровищен характер. Дори татуирането, което при траките е социален белег със сакрално значение, не е подминал хайдутите. Хаджи Димитър имал по ръцете лъвове и саби горени с барут, по които според предание познали мъртвото му тяло, станало курбан за свободата на България, според българи и според турци ."Ако някой българин и да не знаеше защо е минал Хаджи Димитър, то турският заптия му обаждаше."Той ви е баща бе, пезевенк" говореше царският човек 11.Така войводата се превръща в един планински владетел, който получава от селяните и овчарите храна, която заплаща щедро, а от провинилите се турци взема пари и оръжие, било като наказание, било като знак за доказване на превъзходството му, подобно на всеки един скитски и гетски цар, вземаш от подвластните данък в натура: жито, желязо, готови изделия - най-вече въоръжения, кожи и тъкани 13. Внимание заслужават да обърнем и пировете, които са неизменна част от царската идеология на траките и по своята същност представляват мистерии, събрания на които царят-жрец разменя дарове и поддържа отношенията в общността."Даряването при траките като древна форма на договор се характеризира е това, че почти всички размени включват различни компенсации при дарения" 14. При това царят дарява не равностойно, а е нещо по-голямо. Всеки подарък притежава фактически духовна сила, той предразполага взаимност и дори задължава. Според езиковеда Е.Бенвенист в индоевропейските езици понятието "давам" и "вземам" първоначално се обозначава с една и съща дума, а значението се подразбира от граматическата конструкция, в която се употребява глаголът. Така в основата на взаимното даряване се крие увереността, че заедно с даденото у получаващия преминават определени части от успеха и от щастието на дарителя, извършва се приобщаване към личността му.
Хайдушките пирове стават в зелената гора, където хайдутите са в пълна безопасност, яде се печено агне и се „пие руйно вино", очевидно в извънреден случай, защото според ред причини хайдутите го избягвали. Това е явно изключение от обичайната практика при архаичен модел, водещ своето начало в ритоните и чашите на тракийските владетели, пиенето на свещеното вино, което е един вид жертвоприношение и осъществява връзката на божеството е династа, а в нашия случай е юнака. Храните и напитките в тези прословути пирове са свещени, те са филтри към безсмъртието и осигуряват вечен живот. Така и в Големия дворец строен от Омуртаг има две големи зали."От приемното помещение по стълбища се отивало на горния етаж, запазен само за личните Гости на хана. Друга зала е за военен и държавен съвет и банкетна зала, където посланиците на чуждите владетели са посрещани и угощавани, и където мирните договори са подписвани 15. Подобни зали за угощения тракийските царе строят на различни места из владенията си, зали за пиршества и мистерии, една приемственост както в архитектурата, така и в представите на подредбата на света. Тази приемственост проличава в архитектурата, където строителите на крепости и монументални сгради, възприемат и се учат от античните майстори, а не от византийците, в резултат от още живите тракийски и предримски традиции в строителството и митологията. Българските майстори отхвърлят характерните за византийците тухли '\ строят с
каменни блокове, подобни на тези от мегалитните строежи, поставяйки солиден фундамент на младата държава, бореща се за своето място под слънцето.
Хайдушките пирове обикновено са съпроводени с гайди и кавали, играе се особено хоро. Музиката и песните са характерни за пировете на тракийските царе " И самият Севт се надигнал и заиграл ловко"". Тази музика и танци очевидно не са само забавление, а имат вътрешен смисъл, понеже са част от мистерията. Така според Димитър Попов по отношение на храната и питието и свързаните с тях вярвания имаме две основни направления: мляко и аскетизъм за орфизма и вино и омофагия за Дионисизма. Залмоксис е по-близо до първото направление и застанал па основата на гетската традиция, преминава в традицията на първобългарската държава, чието ядро се припокрива С територията на гетите, а по-късно и в хайдушката традиция, която според.Тодор Иванов Живков се разпростира от изток към запад, за сметка на епическата традиция, която се движи в обратна епоха, може би в резултат от приемствеността между старата и новата обредност" вследствие на което през IV в. в някои манастири се служело на тракийски 18.
Така целия комплекс от пиршества и свързаните с него елементи са видима страна на мистериите, чрез които владетелят се приобщава със своите братя и сътрапезници в едно цяло. става част от хармонията на умиращата и възкръсващата природа. Цикличните култове са характерни за различни общества, като най-ранно свидетелство имаме за Елевзинските мистерии. В Елевзина най-добре се съзира традиционната консервативност, в съществуването на т.н. средиземноморска триада от божества като пред елинска форма, която влияе върху генезиса на гръцката религия. Същата идея се съхранява консервативно 19. а в течение на дълголетния си живот се преобразява и добива завършен вид в Тракия, като обединява матроналния и виргиналния аспект във фигурата на Великата богиня майка, като мъжкото начало се обозначава от божественото дете или от личността на тракийския владетел бог. Ритуалният вик"Бримо роди Бримос". а според някои автори Бримо е тракийско име и значи '"Силната", несъмнено показва както завръщането на Персефона, неопределен бог или на самият посветен. Тази прокламация съдържа обещанието за ново раждане в духовен план 20. идеята за безсмъртието се доказва и от развитието на ритуала, който преминава през три последователни етапа и въпреки многото неясноти има за свой връх завръщането светлината и енигматичния вик „Бримо роди Бримос". Това е само началото на дългото пътуване на безсмъртният бог, на една традиция със формоообразуващата духовна същност, която по-късно се превръща в народностна съдба, с по-нататъшни етапи в делото на Кирил и Методий, на Ботев и Левски и пр.
Обожествяването на тракийските владетели се подчертава допълнително и чрез изобразения върху предмети на изкуството, като например фреските в гробницата в Свешари, където владетелят е изобразен на кон и поема от богинята венец, чрез който се приобщава към върховната й власт. Подобно на тежковъоръжения тракийски конник династ, тежко въоръжени са и хайдутите, разбира се според разбирането на своето време, а също така и носещи бляскаво облекло. Такова описание имаме в „Горски пътник": „в старобългарско облекло лични; блъстно оръжие да им свети... с пушки на рамо далбиящи: двойка гръмовни скъпи пищови; златни паласки 21..." това Омировско описание виждаме представата за войните на горския цар внушителни като каменните изваяния от степите, които вероятно по нашите земи са били унищожени в борбата срещу езичеството, но запазени посредством представата за тях, с атрибути чаша и оръжия", подобни атрибути виждаме и по надгробните камъни в село Факия"' където имаме рало с волове, писмени принадлежности , саби а Маринчо Страшният е изобразен па кон със султанската чанта и калпак. Това е едно продължение на древната традиция започваща от началото на I хнл.пр.н.е. когато се появява военната тактика с езда на коне. Така в екитско-гетското изкуство се появяват антропоморфните образи на богове и герои, които се изобразяват във вид на конници. Така яздещият на кон Маринчо Страшният носещ султанската чанта и калпак е свързан със царската идеология, подобно обшитият със жълтици калпак на Алтънлъ Стоян.
Друга пътека на приемствеността е отказът от вино, характерен както за траките от затворените религиозни общества с техните многобройни пречиствания, така и за първобългарите. Както според Страбон Дикеней накрая убедил гетите да изкоренят лозята, същото направил и Крум. който в духа на древната мистерия отпивал от черепа на победения си враг. Към идеята за безсмъртието ни навежда и ритуалната напитка на мистериите - кикеон приготвян от брашно от печен ечемик и медена вода, без съмнение ферментирали. Приемането на ритуалната напитка означава непосредствен контакт с богинята и осъществява безсмъртието. Подчертано мистериозен е и начинът! по който Филип Тотю среща своите другари. Той ги намира в подземно скривалище в къщата на Генчо Сивов. до което се стига по подземни стълби и коридори, по междинни стаи и през скрити вратички. След паролата, отваря един въоръжен хайдутин, а вътре е светло и широко. Отрупаното с оръжия и паласки помещение прилича на едно подземно царство където хайдутите, чакат свършека на зимата. Там те се закълнават и приемат ..'Закона на Байчо войвода". Ако погледнем картината за клетвата на четата на Хаджи Димитьр и Стефан Караджа на 6 юли 1868г. и ще видим, че четата прилича на съборно събрание на светци, легион от небесното войнство. Хайдутите с голи ножове и саби в ръцете ни приличат на участниците в погребалния обред на Озирис - „правдолюбецът". където с помощта заклинания и магии го превръщат в мумия, а после го съживяват като цар с корона и скиятър^. това сходство на идеи и мотиви се основава не само търговските и политически отношения", но и на общите им идейни основи и същност.
В Ботевото стихотворение посветено на Хаджи Димитър, ние виждаме юнакът заобиколен от самодиви, които му вържат с билки раните, пръскат го със студена вода, а после и целувката го приобщават към Великата богиня и обществото на безсмъртните. Тук олицетворението на народният гений-поетьт Ботев още веднъж ни показва непрекъснатата връзка в представите за безсмъртието от най-дълбока древност от ''Книгата на мъртвите" и златните плочки намерени в погребалните урни от Тесалия и други места. "Ще намериш вдясно от двореца на Хадес извор. Близо до извора се намира бял кипарис. Пази се да не се приближиш до този извор! По-нататък ще намериш чиста вода. която изтича от езерото на паметта; пазачи стоят над него. Ще те попитам защо си дошъл. Кажи им цялата истина. Кажи им "Аз съм син на земята и звездното небе. Името ми е Звезден. Жажда суши гърлото ми. пуснете ме да пия от извора "Краят следва от другата плочка:" И те ще ти позволят да пиеш от свещения извор и тогава ти ще царуваш след другите Хероси". В това описание имаме една начална точка на представите за придобиването на безсмъртието, едно дълго пътуване крайната точка на което е поставено в стихотворението "Хаджи Димитьр".
Трябва да отбележим мотивът на недокосването на земята, за хвърковатия Филип Тотю и хвърковатата чета на Бенковски, за жертвоприношенията свързани с посветителните обряди, за ритуалният канибализъм и разкъсването на животни, но за нас е важен идейно психологическият механизъм,на мистерията, на вечността и безсмъртието на последователите на Залмоксис. на първобългарите и хайдутите. Мистерията се изправя срещу ужасът на историята повтаряща се в страшна цикличност: унищожаване на предалите се бастарни от Крас в 29 г.пр.н.е., ослепяването на пленените войници на Самуил, клането на предалите се жители на Батак... Вярата в безсмъртието, което човек достига чрез дълго самоусъвършенстване и саможертва е по-силна от всичко.
Чрез стихотворението "Хаджи Димитър" древната мистерия възкръсва. Нейният герой е безсмъртен и придобива божествени черти. Това личи и от дописката в брой 10 на в."Свобода" от 18701.: ' Един наш българин кираджия... иа русокастреснската планина, два часа до село Екизлие. срещнал една доста голяма чета, която предвождал сам Хаджи Димитър... който казал на кираджията тези думи: Кажи на моите братя българи. Хаджи Димитър е жив! Нека не се боят и не се отчайват, защото идната пролет ще бъде началото на българското освобождение. Нека нашите братя се готвят за бой срещу нашите неприятели, които трябва да ни върнат ограбената от нас свобода. Носи им много здраве и кажи им, че и ние сме живи и здрави. Това се случва на 11 декември". Авторът на стихотворението Христо Ботев върви по стъпките на своя духовен учител, повтаря неговият подвиг. Оше през първият ден, когато четата слиза на брега Ботев изсипва торбата с пари на поляната, защото там където са поели, пари не са им нужни. И за Ботев години по-късно ще се мълви, че не е убит, а е жив, затворен е от турци те в Диарбекир, но че един ден ще се върне. В стари времена той щеше да се превърне в един герой подобен на Крали Марко, за когото ще се пеят песни и ще се разказват легенди, а още в по-дълбока древност щеше да стане нов Орфей или Залмоксис.
За нас той. заедно е другите борци за свобода, е пример за подражание и символ на възкръсналия за нов живот български народ.
Бележки:
1. Димитър Попов "Залмоксис" С1989 с.88
2. Димитър Попов "Затмоксис" С1989 с.123
3. А.И.Тероножки "Киммерийцм" К1976 е.12
4. Франсоа Шаму - Гръцката цивилизация С1979 с.204
5. Мiгсеa Eliade Thе Romanians В1992 е.7
6. Димитър Попов "Залмоксис" С1989 с.77
7. Димитър Попов "Залмоксис" С1989 с. 184
8. Филип Симидов "Прочутият Филип Тотю войводата" 1972 с. 156
9. Александър Фол "Хиперборейски диагонали" си. Векове 1984/6
10. Поп Минчо Кънчев "Видрица" С1985 е.49
11. Захари Стоянов "Четите в България" С. 1980 с. 123
12. Захари Стоянов "Четите в България" С. 1980 с.203
13. "СкифьI и сарматьI" Сб. Статии К1877 с.22
14. Димитър Попов "Залмоксис" С1989 с. 133
15. Bogomil Nonev - А journey through the ages " с.1977 с.44
16. Bogomil Nonev - А journey through the ages " с.1977 с.79
17. Димитър Попов "Залмоксис" С1989 с. 136
18. Тодор Иванов Живков "Eтно културно единство и фолклор" С 1987 с. 120
19. Димитър Попов "Залмоксис" с. 124
20. Джеймс Джордж Фрезер "Золотая ветвь" М 1983 с. 142 21 Г.С.Раковски "Горски пътник" С1946 с.142
22. Веселин Бешевлиев "Религията на първобългарите" Бълг. Истор. Библиотека 1930 т.2 с.56
23. Балчо Нейков "Факийско предание" С1985 с. 128
24. Джеймс Фрезер "Золотая ветвь" М 1983 с.344
25. И.Г.Шургая Греко-египетском культе в Северо - Западном Причерноморие в "История и култура античното мира" М 1977 ц.206
26. Франсоа Шаму - Гръцката цивилизация С1979 с.205
М. Маринов
Comment