ВалБо написа
И въпросът опира до там, че наличието на определен тип знание, добивано основно на база авторитет/вяра (такива са методите в училище) не гарантира премахване на религията от умовете, културата и традицията на преминалите го. Виж, наличието на определена държавна забранява напълно или частично църквите и религията може да ги доведе до изчезване (има такива примери - особено в авторитарна държава), но това въобще не премахва вярата като метод, т.е. общата уязвимост за този тип мислене. Нито пък премахва възможността за извършване на жестокости и ужасии в името на обект на вяра. Но това е отделен въпрос, просто да го уточним - това не е приоритет само на традиционните религиозни общества.
ВалБо написа
Т.е. нещата опират до друго нещо, според мен, не до това от колко време и в каква степен обществата са секулярни, а как са устроени и най-вече в каква фаза (състояние) се намират тези общества. Всяко едно нормално историческо общество (тук има огромен брой базирани на религия) може да бъде стабилно, а това означава, че насилието в него е вкарано в определени рамки. Винаги, разбира се, има хора, които излизат от тях, но те са разбирани като такива (престъпници). Проблемите се появяват тогава, когато обществото загуби стабилност по някаква причина - възможно е това да се разбира като период на криза, а може и като период на възход (разширяване на обхвата), но обединяващото е, че обстоятелствата са изключителни, т.е. различни от нормалните. А колкото повече време продължи това, толкова повече се разрушава нормалността, т.е. нормите, на които е устроено съвместното съществуване. И тогава на преден план излизат хора, които иначе (в нормалната фаза) са разбирани като престъпници.
Аз така разбирам проблема - затова не смятам, че той се изчерпва с наличието на религия - секулярните общества са напълно способни да вършат същото, просто на мястото на църквата има друг тип сходна институция, а религията е заменена от определена светска идеология.
Важното е, че всички сме способни да възприемаме нещо като по-висше и излизащо отвъд обикновеното ни човешко съществуване - това ни е вграден проблем. В нормална ситуация това няма да накара почти никого (освен малък процент девианти) да извършат насилствен акт. Но в ненормална ситуация нещата се променят. Т.е. проблемът не е толкова традиционното религиозно общество, колкото ненормалността на ситуацията, до която се стига чрез разширяваща и задълбочаваща се криза.
Т.е. тук съм склонен да се съглася с Динаин - проблемите идват, когато насилието се превърне в основно средство за промяна и въздействие в нормалното състояние на обществото (т.е. обществото не е съвсем нормално) и друг метод не съществува. А реално избухват тогава, когато това състояние се съчетае с дълбока криза, но двете са свързани (едното се натрупва и води към другото).
Тук, малко странично, влиза мнението на Кухулин, че една конкретна религия и обществата, базирани на нея, са склонни да се опитват да пребивават в постоянно разширяващо се и ненормално състояние. Аз не съм убеден, че е така - по-скоро това пак си е моментно състояние на криза, което се случва и отминава. Енергията, която го движи, не е постоянно "там".
Comment