Законът срещу дискриминацията
вестник "Капитал" Интервю с Димитрина Петрова
(със съкращения)
От 01.01.2004 г., влиза в сила законът срещу дискриминацията. Този закон е много важно достижение на българското общество като цяло и на политическите сили, които направиха възможно саществуването му. Това е една грамадна крачка за по - справедливо общество. Засега, това е най - добрият законопроект, който се е превърнал в закон. В момента, в други страни, има множество добри проектозакони, има и действащи закони с такава насоченост, но българският заслужава възможно най - добрата оценка като антидискриминационен закон на европейско ниво.
Законът важи с еднаква сила и за държавната, и за частната сфера. Няма значение дали говорим за държавни предприятия и учебни заведения или за частни такива. Сферата на неговото приложение е възможно най - широка. Забранените основи за дискриминация са изчерпателно обхванати.
Това са: пол, възраст, раса, етническа принадлежност, национална принадлежност, сексуална ориентация, увреждания, политическа принадлежност...
(Всяко дискриминирано малцинство има различни история и традиции, и живее при различни социални, икономически и политически условия, търпи различно по степен обществено напрежение.)
В другите проекти, е забранена дискриминацията само на част от тези основи и това не е добре.
По - добре е законът да е единен и да се занимава с всички основи за дискриминация. Това внася много повече ред в правната система. Покриват се случаите на смесена дискриминация.
Самото понятие "дискриминация" е много подробно определено. Определени са различните по вид дискриминации, като се разграничават пряката и непряката дискриминация, тормозът, подтикването към дискриминация и тормоз.
Много голямо постижение на закона е, че е толкова подробен, че конкретно и детайлно обяснява дискриминацията в различните сфери на обществения живот.Той ще има просветителска функция. Потенциалният дискриминатор трябва да знае кое в поведението му може да бъде тълкувано като дискриминация, а потенциалните жертви трябва да могат да си представят хипотезите на дискриминацията.
Този закон е от национален и от общодържавен интерес, а не - в интерес на някакви малки изолирани социални групи, които са в тежест на обществото.
Ако трябва да си представим дискриминацията нагледно, тя представлява бариери, които съществуват в главите на хората.
В ничий интерес не е да има практики, които водят до това, че 15% от децата в България имат некачествено образование. защото това ще ги направи неконкурентноспособни на пазара на труда и ще ги вкара в задънена улица. Чрез социалните помощи, те ще живеят на гърба на цялото общество.
На експертно ниво, законът получи най - високата оценка от доказани и много опитни специалисти в областта на антидискриминационното право. Високо оценен бе и процесът на израбоването му. Защото е нетипично демократичен.
Съществуват мнения, че този закон е до такава степен съвременен, модерен и европейски, и е от такова качество, че, всъщност, е исторически куриоз, че въобще съществува.
Критерий дали българското общество е узряло да има такъв закон ще бъде това как той се прилага.
Много положителен е фактът, че този закон е приет през настоящата 2003 г., а не през 2006.
Чехия и Унгария още правят такъв закон. А България, която е на втора линия за влизане в ЕС, вече притежава такъв. Този закон играе ролята на послание, че в нашата страна саществува достатъчно политическа култура, натрупан граждански и експертен потенциал, които са позволили този закон да се появи.
Смисълът на закона е да отстрани съществуваща дискриминация, да овъзмезди пострадали, да предотврати бъдещи дискриминационни практики.
Комисията, която ще прилага този закон трябва да мисли сложно, стратегически, да претегля групови и индивидуални интереси. И права. Защото срещу едно право стои друго право.
Освен добра политическа воля и усет за справедливост, е нужна и мъдрост. В прилагането на толкова сложен закон няма място за догматизъм и за конфронтации.
Антидискриминационното право има стабилизираща функция - балансира обществото отвътре и създава социална консолидация.
Комисията ще трябва да изчиства конфликтите чрез диалог, а, едва след това, да прилага санкциите, определени от този закон.
вестник "Капитал" Интервю с Димитрина Петрова
(със съкращения)
От 01.01.2004 г., влиза в сила законът срещу дискриминацията. Този закон е много важно достижение на българското общество като цяло и на политическите сили, които направиха възможно саществуването му. Това е една грамадна крачка за по - справедливо общество. Засега, това е най - добрият законопроект, който се е превърнал в закон. В момента, в други страни, има множество добри проектозакони, има и действащи закони с такава насоченост, но българският заслужава възможно най - добрата оценка като антидискриминационен закон на европейско ниво.
Законът важи с еднаква сила и за държавната, и за частната сфера. Няма значение дали говорим за държавни предприятия и учебни заведения или за частни такива. Сферата на неговото приложение е възможно най - широка. Забранените основи за дискриминация са изчерпателно обхванати.
Това са: пол, възраст, раса, етническа принадлежност, национална принадлежност, сексуална ориентация, увреждания, политическа принадлежност...
(Всяко дискриминирано малцинство има различни история и традиции, и живее при различни социални, икономически и политически условия, търпи различно по степен обществено напрежение.)
В другите проекти, е забранена дискриминацията само на част от тези основи и това не е добре.
По - добре е законът да е единен и да се занимава с всички основи за дискриминация. Това внася много повече ред в правната система. Покриват се случаите на смесена дискриминация.
Самото понятие "дискриминация" е много подробно определено. Определени са различните по вид дискриминации, като се разграничават пряката и непряката дискриминация, тормозът, подтикването към дискриминация и тормоз.
Много голямо постижение на закона е, че е толкова подробен, че конкретно и детайлно обяснява дискриминацията в различните сфери на обществения живот.Той ще има просветителска функция. Потенциалният дискриминатор трябва да знае кое в поведението му може да бъде тълкувано като дискриминация, а потенциалните жертви трябва да могат да си представят хипотезите на дискриминацията.
Този закон е от национален и от общодържавен интерес, а не - в интерес на някакви малки изолирани социални групи, които са в тежест на обществото.
Ако трябва да си представим дискриминацията нагледно, тя представлява бариери, които съществуват в главите на хората.
В ничий интерес не е да има практики, които водят до това, че 15% от децата в България имат некачествено образование. защото това ще ги направи неконкурентноспособни на пазара на труда и ще ги вкара в задънена улица. Чрез социалните помощи, те ще живеят на гърба на цялото общество.
На експертно ниво, законът получи най - високата оценка от доказани и много опитни специалисти в областта на антидискриминационното право. Високо оценен бе и процесът на израбоването му. Защото е нетипично демократичен.
Съществуват мнения, че този закон е до такава степен съвременен, модерен и европейски, и е от такова качество, че, всъщност, е исторически куриоз, че въобще съществува.
Критерий дали българското общество е узряло да има такъв закон ще бъде това как той се прилага.
Много положителен е фактът, че този закон е приет през настоящата 2003 г., а не през 2006.
Чехия и Унгария още правят такъв закон. А България, която е на втора линия за влизане в ЕС, вече притежава такъв. Този закон играе ролята на послание, че в нашата страна саществува достатъчно политическа култура, натрупан граждански и експертен потенциал, които са позволили този закон да се появи.
Смисълът на закона е да отстрани съществуваща дискриминация, да овъзмезди пострадали, да предотврати бъдещи дискриминационни практики.
Комисията, която ще прилага този закон трябва да мисли сложно, стратегически, да претегля групови и индивидуални интереси. И права. Защото срещу едно право стои друго право.
Освен добра политическа воля и усет за справедливост, е нужна и мъдрост. В прилагането на толкова сложен закон няма място за догматизъм и за конфронтации.
Антидискриминационното право има стабилизираща функция - балансира обществото отвътре и създава социална консолидация.
Комисията ще трябва да изчиства конфликтите чрез диалог, а, едва след това, да прилага санкциите, определени от този закон.
Comment