Югославските войни

[Historiker]

Здравейте ! Миналата година се навършиха 20 г. от избухването на войните в бивша Югославия . По времето на президента Тито социалистическа Югославия постига икономически възход и става известна като Балканската Америка . След смъртта му обаче страната изпада в криза . Постепенно подтисканият в продължение на десетилетия национализъм се завръща . В края на 80-те г. възниква конфликт между Словения и Хърватия , които искат по-голяма автономия и Сърбия( начело с лидера на сръбските комунисти Слободан Милошевич ) , която е за по-силен авторитет на федерацията . Окончателният разрив се случва на XIV Извънреден конгрес на Съюза на югославските комунисти на 20-22 януари 1990 г. , когато словенските комунисти напускат разискванията , последвани от хърватската делегация начело с Ивица Рачан. В резултат на полит. промени в цяла Източна Европа в Югославия през 1990 г. също е установена многопартийна система и се провеждат демократични избори във всички републики .В Хърватия изборите са спечелени от Хърватската демократична общност на доктор Франьо Туджман , който става президент . В Словения също идват на власт антикомунистически сили , а държавен глава става комунистическият реформатор Милан Кучан . В Хърватия живее значително сръбско малцинство . То иска да остане в Югославия , но хърватските ръководители са за излизане от федерацията . Те провеждат чистка на сърбите от държавните институции . Лидерите на сърбите в Хърватия отиват в Белград и получават подкрепа от президента на Сърбия Слободан Милошевич и председателя на Председателството ( президент ) на Югославия Борисав Йович . На 17 август 1990 г. хърватските сърби открито се вдигат на бунт - Революцията на дънерите . На 22 декември хърватският парламент гласува новата конституция на Република Хърватия , която променя статуса на сърбите от конституционен народ на национално малцинство . В началото на 1991 г. зачестяват въоръжените сблъсъци между сърби и хървати - Инцидентът на езерото Плитвице през март с.г. . Хърватското вътрешно министерство започва да въоръжава специалните полицейски сили , което води до изграждането на истинска армия . На 2 май се разиграва Инцидентът в Борово село - сръбски паравоенни бойци , четници , убиват 12 хърватски полицаи . На 15 май хърватският член на Председателството на Югославия Стипе Месич трябва да заеме поста председател , но сърбите блокират избора му . По-късно той заема поста . На 25 юни 1991 г. Словения и Хърватия приемат декларации за независимост . Федералното председателство на СФРЮ заповядва на Югославската народна армия да пресече границите на Словения . Това е началото на Югославските войни . Какво мислите по тази тема ? Защо се стигна до кървавия разпад на Югославия . Кой предизвика това ? Можеше ли да се избегне конфронтацията ? Поздрави !!!

[Amonit]

Здравейте ! Миналата година се навършиха 20 г. от избухването на войните в бивша Югославия . По времето на президента Тито социалистическа Югославия постига икономически възход и става известна като Балканската Америка . След смъртта му обаче страната изпада в криза . Постепенно подтисканият в продължение на десетилетия национализъм се завръща . В края на 80-те г. възниква конфликт между Словения и Хърватия , които искат по-голяма автономия и Сърбия( начело с лидера на сръбските комунисти Слободан Милошевич ) , която е за по-силен авторитет на федерацията . Окончателният разрив се случва на XIV Извънреден конгрес на Съюза на югославските комунисти на 20-22 януари 1990 г. , когато словенските комунисти напускат разискванията , последвани от хърватската делегация начело с Ивица Рачан. В резултат на полит. промени в цяла Източна Европа в Югославия през 1990 г. също е установена многопартийна система и се провеждат демократични избори във всички републики .В Хърватия изборите са спечелени от Хърватската демократична общност на доктор Франьо Туджман , който става президент . В Словения също идват на власт антикомунистически сили , а държавен глава става комунистическият реформатор Милан Кучан . В Хърватия живее значително сръбско малцинство . То иска да остане в Югославия , но хърватските ръководители са за излизане от федерацията . Те провеждат чистка на сърбите от държавните институции . Лидерите на сърбите в Хърватия отиват в Белград и получават подкрепа от президента на Сърбия Слободан Милошевич и председателя на Председателството ( президент ) на Югославия Борисав Йович . На 17 август 1990 г. хърватските сърби открито се вдигат на бунт - Революцията на дънерите . На 22 декември хърватският парламент гласува новата конституция на Република Хърватия , която променя статуса на сърбите от конституционен народ на национално малцинство . В началото на 1991 г. зачестяват въоръжените сблъсъци между сърби и хървати - Инцидентът на езерото Плитвице през март с.г. . Хърватското вътрешно министерство започва да въоръжава специалните полицейски сили , което води до изграждането на истинска армия . На 2 май се разиграва Инцидентът в Борово село - сръбски паравоенни бойци , четници , убиват 12 хърватски полицаи . На 15 май хърватският член на Председателството на Югославия Стипе Месич трябва да заеме поста председател , но сърбите блокират избора му . По-късно той заема поста . На 25 юни 1991 г. Словения и Хърватия приемат декларации за независимост . Федералното председателство на СФРЮ заповядва на Югославската народна армия да пресече границите на Словения . Това е началото на Югославските войни . Какво мислите по тази тема ? Защо се стигна до кървавия разпад на Югославия . Кой предизвика това ? Можеше ли да се избегне конфронтацията ? Поздрави !!!

http://lib.ru/MEMUARY/JUGOSLAVIA/waleckij.txt

Об авторе:

Об авторе. Олег Валецкий родился в 1968 году в СССР. Участвовал в боевых действиях в период войны в Югославии девяностых годов в сербских войсках.Моя страница в ЖЖ http://prom1.livejournal.com/
Аннотация к разделу: Работы созданны мною с желанием что бы опыт войн в бывшей Югославии пошел на пользу России,Украины и другим государствам возникшим после распада СССР. Возможно опыт войны в бывшей Югославии,каким то образом послужить не только историкам ,но и военным специалистам.

http://artofwar.ru/w/waleckij_o_w/

[Moesia]

BBC - The death of Yugoslavia - Филм от 6 части, може да се намери в торент тракерите. Интересуващите се могат да видят кадри от Конгреса, за който си споменал и прочие.

[Historiker]

Благодаря за информацията . Гледал съм по-голямата част от филма . Даже качих част от него във vbox7 . Тук искам да направя едно уточнение .

Федералното председателство на СФРЮ

След смъртта на Тито Югославия се управлява от колективен държавен орган , а именно Председателство , като неговият председател е формалният държавен глава на федерацията и се сменя на ротационен принцип всяка година от представителите на различните етноси - македонец , сърбин , бошняк и т.н. През 1988-1989 г . председател е бошнякът Раиф Диздаревич , през 1989-1990 г. -словенецът Янез Дърновшек , а през 1990 -1991 г. - сърбинът Борисав Йович .

[Historiker]

http://www.youtube.com/watch?v=V_AZZGqNN6Y

http://www.youtube.com/watch?v=Ze5f2_UKjno&feature=relmfu

[Historiker]

http://www.youtube.com/watch?v=5bn1ij2yHuY&feature=relmfu

http://www.youtube.com/watch?v=4VubOW5AkKc&feature=relmfu

http://www.youtube.com/watch?v=CIGrN3hvIK0&feature=relmfu

[Historiker]

Войната в Словения

Боевете в Словения започват на 27 юни . Стига се до сблъсъци между словенските полицаи и преди всичко словенската Териториална отбрана , и Югославската народна армия . Особено на международните ГКПП-та възниква опасност Австрия да бъде въвлечена във въоръжените стълкновения . Затова Въоръжените сили на Австрия преместват войски на южната граница със Словения . На граничните КПП-та , които се намират близо до казармите , се водят чести боеве , които нанасят тежки щети и вземат отделни човешки жертви . Словенците блокират казармите на ЮНА .
Много танкови съединения на ЮНА не достигат своите цели в северната част на Словения , тъй като словенската ТО след няколкомесечна подготовка е в състояние да се защитава успешно срещу бариерите от танкове на важните транспортни точки .Понеже Северна Словения е алпийска област , добре въоръжените югославски ВВС не могат да контраатакуват със въздушни удари . Все пак югославските Мигове навлизат в австрийското въздушно пространство .
Същевременно в Хърватия са блокирани много казарми . Хърватите и босненците в ЮНА масово се предават на словенската ТО , тъй като не искат да вземат участие във войната . В рамките на няколко дни се предават 3800 войници на югоармията . Общо са пленени по официални данни 4693 военнослужещи на ЮНА и 252 полицаи от словенската ТО .
След 10 дни ,на 7 юли 1991 г. , е сключено примирие . Затова войната е известна като 10-дневната война . През октомври 1991 г. югославската армия окончателно се изтегля от Словения ...
Карта на операциите на ЮНА в Словения по време на 10-дневната война

[Historiker]

http://www.youtube.com/watch?v=oMksTFy_csk&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=yFMZXlh1ijg&feature=relmfu

Европейската общност се опитва да посредничи за решаването на конфликта. На 28 юни 1991 г. външните министри на ЕО се събират в Люксембург . На 28 срещу 29 юни трима външни министри се срещат със словенски и югославски представители в Загреб. Стига се до Брионското споразумение на 7 юли , което прекратява войната в Словения и предвижда налагането на 3-месечен мораториум върху декларациите за независимост на Хърватия и Словения ...

[Dinain]

По времето на президента Тито социалистическа Югославия постига икономически възход и става известна като Балканската Америка . След смъртта му обаче страната изпада в криза .

Това е твърде неточно. През 50-те целия източен блок е в усилена реконструкция и бележи възход през 60-те, стагнация през 70-те и срив през 80-те. Югославия дължи относителния си 'крепеж' по времето на Тито на заеми от МВФ и към 1980 г. външният дълг вече гони $20 млрд., а високата безработица се компенсира частично само с отваряне на чужди пазари за югославяни, т.е. гастарбайтери. Това заедно с нефтената криза довеждат до недостиг на гориво, по-късно и режим на тока, недостиг на основни хранителни стоки в магазините, хиперинфлация и пр. познати явления. Но това едва ли има толкова общо с живота и смъртта на самия Тито.

Колкото до въпроса - разбира се че можеше да се избегне кървавия разпадък на федерацията. Не разпада, а кръвопролитията.

[Historiker]

Словенски документален филм, подробно описващ събитията :

[Макс Щирнер]

Има ли някъде в нет-пространството или като книга добър анализ на българската икономика (официалната и сивата) в периода на гражданската война в СФРЮ?

[Henry Sinclair]

Загубите в т.нар. "Десетдневна война" в Словения са почти символични. Словенците губят едва 19 убити, а ЮНА - 44 убити войници.






Австрия - 12 км.

[miminceto2000]

Всичко се случи, затова защото в Югославия са живели хървати, бошняци, албанци, косовари и изобщо различни етнически групи. И тези народи с изключение на сърбите искаха да поемат към самостоятелен път като отделни държави, но сърбите не ги пускаха. Те си искаха да си останат една държава заедно. Но явно християни и мюсюлмани не може на едно. А и насила хубост не става. Де да бяха се избегнали кръвопролитията, но така се случи.