Войната в Сирия

[Dinain]

Това не е абсолютно невярно, или както се казва по народному - неточно, и само ме кара да цитирам добре известни факти:

In a 9 March communiqué, the information ministry threatened to take measures against Arab and foreign journalists who have entered the country “illegally” and against anyone cooperating with them. The minister accused the foreign media of complicity with the “terrorists” and, by covering their activities” of “justifying their crimes.” He also accused them of “fabricating” reports.
The Syrian authorities have boasted of giving permission to 365 Arab and foreign media to enter the country since the start of the uprising in March 2011. Reporters Without Borders nonetheless receives reports every day of Syrian consulates refusing to issue visas to news media or freelance journalists. And those that receive permission are not necessarily able to work freely and independently, without risking arrest or death.

http://en.rsf.org/syria-authorities-threaten-foreign-media-13-03-2012,42099.html

Виж, че трябвало упорство, за да се снима от правителствената страна, ме подсеща за един арогантен виц - един дължал много пари от много време, докато кредиторът му завел дело, в последтсвие на което на длъжника му се понижил кредитния рейтинг. Срещнали се на улицата и онзи го пита "Абе, ти защо ми създаваш репутация на лош платец?", онзи вика "А ти защо не ми плати толкова време?" и получава отговор "Не беше достатъчно настоятелен!".

@Кало, като титуляр на темата те моля учтиво да се махнеш и да не пишеш в нея повече.

[Thorn]

Добре де, защо се дърлим? Мисля, че всички сме съгласни, че режимът на Асад си е противна арабска диктатура, наследствена псевдомонархия почти от севернокорейски тип, с действащо от десетилетия извънредно положение, позволяващо произвол на властите както им хрумне. Съответно с обичайна за района корупция, клановост и т. н.

От друга страна голяма част от активната опозиция е с ислямистки убеждения, според които обществена модернизация въобще трябва да отпадне като опция, човешки права в западното им разбиране не се и предвиждат, половината хора - жените ще са лишени от права, затворени вкъщи и подложени на унизителни ограничения, информацията ще бъде стриктно филтрирана, а общественият живот подчинен даже не и на норми от преди четиринадесет века, а на фетви с тълкуването им от най-екстремистките хардлайнери. При това относително (съвсем относително) мирните демонстрации бяха само детонатор, ползван от религиозната опозиция за да разпали бунта, докато всъщност според убежденията им това въобще не средство да се повлияе на каквото и да е. Всъщност средствата им са подобни на онези, които ползваха чеченските изверги примерно в Будьоновск или Беслан и богатите традиции на близкоизточните конфликти - от безкрайно мръсната за двете страни /но повече от арабска страна/ алжирска война.

[Гост]

Сирийската армия прочисти южните части на Дамаск

Сирийските правителствени войски са приключили операцията по освобождаването на южните части на столицата Дамаск от бунтовници, воюващи срещу режима на Башар Асад, съобщава ИТАР-ТАСС.

По информация на държавната агенция САНА властите са обявили за „безопасни" районите на Хаджр ал-Асвад, Кадам и Тишрин, като са позволили завръщането на мирни жители тук.

Прочистването на южните предградия на Дамаск е отнело седмица. По информация на агенцията там са се укривали над 500 бунтовници. При уличните боеве са били унищожени над 150 членове на бандитски групи, задържани са стотици, сред които и чужди наемници.

Според телевизия „Ал-Арабия" армейски подразделения са прехвърлени към други два града в близост до Дамаск. Блокирани са Дждейд Артуз и Ябруд на 80 км северно от сирийската столица. В небето охраняват хеликоптери, които нанасят удари по огневите позиции на метежниците.

Също така постъпва информация за въоръжени действия по шосето, водещо към международното летище в Дамаск. В Хомс на обстрел са подложени кварталите Дейр Баалба, Баб Худ и Халидия.

Алепо, която е северната „столица" на Сирия, продължава да бъде главната арена на въоръжените стълкновения. Особено ожесточени са сблъсъците в източната част на 3-милионния град.

В района на Бостан ал-Баша е унищожен отряд с терористи, а друг подобен отряд е изтласкан от района на старинната джамия Ал-Каакаа.

Операция по прочистване се провежда и в района на пристанището Банияс, където според информацията радикална ислямистка групировка тероризира местното алевитско и християнско население. Постъпват данни за транспортиране на бронетехника към тази част.

news.bg

[Amazon]

Това едва ли ще промени каквото и да било, тък като положението по-военно от сега няма как да стане, обещанията за избори/референдум/реформи след година-две - сирийците са се наслушали на такива, който и да е генерал ще има по-малки сили от Асад в момента (и дори с тях не успява да потуши бунта, очевидно), а въпросният генерал сериозно рискува да увисне на някой стълб на свой ред само след броени месеци от ръцете на някой друг генерал. Моето скромно виждане е, че няма особен шанс за такова развитие на нещата. Старите офицери в Сирия (тези, които са натрупали достатъчно връзки и влияние за такъв ход) са дотолкова асоциирани с 40-годишното управление на фамилията Асад, че в момента имат два избора - или се бият до край, или дезертират и бягат в чужбина.

Тъй като става въпрос за Близкият Изток се доверявам на преценката ти, което значи че вероятно още дълго ще слушаме за Сирия.


Искате ли да обсъдим и чисто военната страна на конфликта и какви опции имат страните?
Според скоромното ми мнение, в момента никакви.

От една страна армията е около 300 хиляди човека, от които "на полето" вероятно са не повече от половината. Не може с толкова хора да контролираш напълно държава с размерите и населението на Сирия.
Това е като да се опитваш да запушиш 10 фонтана с двете си ръце, само вдигаш налягането в незапушените.
Има вариант армията да се раздели на малки подразделения, полк, батальони и да покрие всичко но това е много рисковано. Бунтовниците си имат разузнаване, умеят бързо да се съсредоточават, пленници не се взимат и имаш шанс да загубиш цяло подразделение избито до крак - не е хубаво за морала на войниците.

От друга страна бунтовниците също не са цъфнали. Там проблемите са много:
-Липса на централно командване и достатъчно офицери. Съответно дават много жертви при всяка акция на армията.
-Подкрепата от населението, пасивна, или активна не е тази която имаше преходният съвет и бунтовниците в Либия. Съответно не могат да съберат достатъчно бойци и да си попълват загубите, то това се вижда. От тук има опасност бунтовниците да изчезнат чисто физически.
-Нямат тежко въоръжение, особено танкове. Това значи че каквото и да завземат, могат да го задържат само докато дойдат танковете и започнат с оръдейна стрелба да прочистват улиците и безистените и/или да взривяват сградите.
- Оново за разлика от Либия, противникът им е сравнително мотивиран и се бие грамотно и безжалостно.

Като цяло патова ситуация. Аз поне не виждам друг вариант освен борба на изтощение. А кой ще се изтощи първи, армията или бунтовниците, не е никак ясно.
Има и втори вариант. Ако населението започне да гладува, ще започне да взима страна в конфликта и тогава ще стане мазало. Но този вариант няма индикации да се случи. Все пак боевете са соновно в 2-3 града, в останалта част на страната вероятно живота си тече по старому.

[iasen ianakiev]

http://www.itar-tass.com/c1/526968.html

[iasen ianakiev]

http://www.newsru.com/world/22sep2012/siryas.html

[iasen ianakiev]

Щаба на ССА се е прехвърлил от Турция на териториятя на Сирия - http://ria.ru/arab_sy/20120922/756580228.html

[KIZIL DELI]

Не съм съгласен с мнението, че крайният ислямизъм или желанието за теокрация е нещо маргинално в арабския свят, което се крепи само на наемници или "пари отвън". За съжаление, мисля че си има стабилна подкрепа сред мюсюлманите, които го разпознават под някаква форма като връщане към "традициите" или "корените" (някакъв илюзорен "златен век"). Оттук и силата на тези движения и нестабилността на светската власт. Но най-вече там, където това е светска диктатура, де. Не ме разбирай погрешно, - аз също предпочитам светска диктатура, но пък аз не живея там, така че мнението ми няма стойност (освен аз мен самия, това не се брои).

Много точно казано и какво ние собствено мислим по въпроса е без абсолютно никакво значение за хората, които движат или участват в процесите. Харесва ни или не, това е положението.

[Dinain]

Спомням си, че с Голъм дискутирахме надълго и нашироко какво е "тероризъм" преди време и за целта има нарочна тема. Тази тема е за арабската пролет в Сирия.

[Гост]

Защо е всичко!

Една част от статия свързана с газовата политика в източното средиземноморие:

Турция иска огромна част от източното средиземноморие!

От гледна точка на подялбата на изключителната икономическа зона в Източното Средиземнорие, Турция е силно заинтересована от свалянето на сирийския лидер Башар Асад. Причината е, че няма как да бъде постигнато споразумение със сегашния режим в Дамаск за делимитиране на изключителната икономическа зона при турските условия. Нещо повече, ако режимът на Асад оцелее, между Сирия и Кипър може да бъде постигнато взаимно разбирателство по въпроса за разграничаване на средиземноморските им зони. А подобно развитие би било недопустима за Анкара.

Газовата война на Катар

Накрая, нека споменем за плановете на още един голям регионален играч, който макар и да се намира в Персийския залив, развива активност не само в Източното Средиземноморие, но и в цяла Европа. Става дума за Катар, чиито премиер се появи в средата на май и у нас, при това в компанията на турския си колега Ердоган.

В момента Катар инвестира грандиозни средства в различни проекти: той например изгражда гигантско морско пристанище за 7 млрд. долара на своя територия, като добавка към вече съществуващата впечатляваща инфраструктура. Катарците строят терминали за втечнен природен газ във Великобритания, на границата между Германия и Полша, както и в Южна Европа. Инвестира се и в изграждането на супертанкери за втечнен газ (в рамките на проекта Q-Max), които могат да превозват по 266 хил. куб. м втечнен газ, т.е. 150 млн. куб. м „обикновен” газ. Обемът на транзита на катарски газ, само по този проект, ще достигне 56,25 млрд. куб. м природен газ, което се равнява на 1/3 от сегашния обем на руските газови доставки за Европа.

Разбира се, 50 млрд. куб. м газ годишно е само 5% от целия европейски газов пазар, но да не забравяме вече реализираните проекти, позволили на Катар да овладее 6% от европейския пазар, вследствие на което делът на Газпром на него падна от 26% на 24%. Впрочем, да не забравяме и Либия, където катарците са на път да поемат контрола над местния газов добив. На ред, както изглежда, е Алжир, който се опитва да води, макар и частично контролирана, но все пак суверенна политика в газовата сфера. Тъкмо затова тази страна е сред най-вероятните следващи мишени на „арабската пролет”. Много е възможно, докато Катар построи новия си танкерен флот, съдбата на Алжир да бъде решена, по един или друг начин.

Целта на всички тези трансформации, свързани с европейския газов пазар, е съвършено очевидна - също както Саудитска Арабия се използва за икономическото задушаване на Иран, предлагайки петрола си на всички големи вносители на ирански нефт, така Катар се превръща във важен инструмент на американската (и на най-близките европейски съюзници на САЩ) политика за изтласкване на Русия от европейски газов пазар. Тоест, когато говорим за Катар, следва да имаме предвид и САЩ, Великобритания и Франция. Защото става дума именно за техните интереси. Истината е, че ако Саудитска Арабия все пак запазва някаква самостоятелност, Катар отдавна се е превърнал в надежден „филиал” на големите западни (и най-вече американски) ТНК, чиито позиции са подкрепени от разположените в близост морски пехотинци на САЩ.

В тази конфигурация падането на режима в Сирия дава възможност да се решат едновременно няколко задачи. Слабото място на саудитската и катарската политика е критичната зависимост на двете държави от ситуацията в Ормузкия пролив. Достатъчно е той да бъде затворен за 3-6 месеца и икономиките им ще рухнат. Европейската (като изключим немската) също. И тъкмо това прави военната операция срещу Иран проблематична, тъй като рискът от блокиране на пролива е голям. Затова е необходимо на всяка цена да бъде „отворен” нов коридор и Сирия, в качеството и на близкоизточен „кръстопът”, се оказва най-важния елемент за решаването на тази задача. Разбира се, като обходен маршрут би могъл да се използва Оман, но това решение е по-нелогично, да не говорим, че не решава другата глобална задача – изтласкването на Русия от Европа и провалянето на руските тръбопроводни проекти в Южна Европа (и на първо място на „Южен поток”). Тоест, ликвидирането на режима на Асад действително е от ключово значение.

Толкова мащабни проекти, като описаните по-горе, трябва да са съпроводени със създаването на нов маршрут за транзит на енергоносители, иначе ще се окаже невъзможно да се реши проблемът с Иран. Ако това не се случи, войната с аятоласите, която е изключително необходима за да се гарантира преминаването на корабите през Ормузкия пролив, може да предизвика огромна катастрофа. В същото време, елиминирането на Иран се налага и защото гигантските проекти на Катар са пракалено уязвими в една толкова критична точка и няма как да се гради адекватна стратегия върху толкова несигурна предпоставка като неутралитета на Техеран спрямо катарските планове (т.е. плановете на ExxonMobil, Shell и Total). И тъкмо поради това се налага сирийският и иранският „проблеми” да бъдат решение не по-късно от 2012-2013. Както и алжирският проблем, разбира се.

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

[Кухулин]

Много точно казано и какво ние собствено мислим по въпроса е без абсолютно никакво значение за хората, които движат или участват в процесите. Харесва ни или не, това е положението.

От някаква, хм, чисто епистемологична гледна точка е така, прав си. В реалния живот обаче България също е част от тези процеси, затова "нашите" мисли и действия имат своето значение.

[кало]

ВНИМАНИЕ! СЪДЪРЖА НАСИЛИЕ И СМЪРТ НА ЖИВО!

Картечар на бунтовниците убит от правителствен снайперист

[iasen ianakiev]

http://www.newsru.com/world/23sep2012/sirya.html

[iasen ianakiev]

Относно бойния опит и интелектуалния багаж на терористите - http://www.youtube.com/watch?v=vxLXz...eature=related

[Dinain]

iasen ianakiev, дефектна мина не е знак за липса на интелектуален багаж или боен опит, а видеото по нищо не личи къде е снимано.