Войната в Сирия

[Henry Sinclair]

Видеото показва правителствен изтребител МИГ-23, който избухва в пламъци, свален от Сирийската Свободна Армия.
В началото на записа се чуват изстрели / вероятно 14,5 мм зенитна картечница/.

/
Видеото показва правителствен танк, който безпорядъчно стреля във всички посоки с "Шилка" /руска зенитна установка/. На танка се виждат сирийското знаме и 2 портрета на Башар Асад. Който не вярва, че армията на Асад обстрелва граждански обекти, може сам да се убеди, че "Шилка"-та, не стреля по конкретна мишена, а просто където и попадне с цел да сплаши жителите на квартала. Видето е заснето в Дума - предградие на столицата Дамаск.

[Amazon]

Като нищо може и да си прав (за зенитната картечница). Аз в началото помислих че е ЗУ 23 (има ги в Сирия) но след това прослушах как звучат двете и май е по близо до КПВ като звук а не до ЗУ-то.

ЗУ 23 в гръцката армия:
http://www.youtube.com/watch?v=T2f2e8eYGTE

KPV:
http://www.youtube.com/watch?v=Fm5RxG1564k


Едит: Сега видях че си си редактирал поста с второ видео и коментар към него. За второто видео, не е много ясно. Шилката със сигурност стреля по конкретни мишени, дали са произволно избрани прозорци, или предварително набелязани опорни точки не е ясно. Но със сигурност не е "където и попадне".

[ndragostinov]

Ето още една конкретна мишена: градът.

[iasen ianakiev]

В ливанският град Триполи са избухнали боеве между подкрепящите опозициятя в Сирия -сунити и подкрепящи режима на Асад- алавити.Струвами се ,че е напълно възможно войната в Сирия да се прехвърли и в Ливан-http://ru.euronews.com/2012/08/22/de...anon-tensions/

[das reich ss]

http://www.pan.bg/view_article-6-122...lizaciqta.html Хубав разказ на американски журналист. Материалът е взет от БТА, мисля.

[feersum]

StG44?


За тези, които имат достъп до Фб:

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=484190928259378&set=a.202676953077445.55121.200640669947740&type=1&relevant_count=1&ref=nf#!/photo.php?fbid=484190928259378&set=a.202676953077445.55121.200640669947740&type=1&permPage=1

В коментара към снимката се твърди, че в Сирия. наскоро са били открити 5000 складирани Stg44.
Интересно ми е от къде ще се снабдяват с муниции после.

[albireo]

Най-вероятно е югославски т.е. и муниции пак от там.

[Кухулин]

Заформя се нова игра на сирийския фронт. Китай става по-деен, американците също.

США и Британия жестко предупреждают Сирию
Китай: Западът си търси извинение за военна намеса в Сирия

Май "употребата на химическо оръжие" става все по-вероятен сценарий.

[Гост]

Сирия като център на близкоизточния геополитически сблъсък

Фактът, че на провелото се в началото на юни в САЩ годишно заседание на Билдербергския клуб, централно място в дневния ред, наред с кризата в еврозоната, зае въпросът за ситуацията в Сирия, изненада мнозина. В тази връзка редица западноевропейски и американски анализатори посочват, че малко след срещата на членовете на тази изключително влиятелна организация, се е променила и стратегията на сирийската опозиция – вместо да се опитва да установи контрол върху отделни райони на страната, тя внезапно концентрира усилията си за дестабилизиране на ситуацията в столицата Дамаск.

Според един експерт от лондонския Международен институт за стратегически изследвания, случващото се в Сирия е само пролог към „горещ” конфликт с Иран, като западните държави ще направят всичко възможно за да „развържат иранския възел” тъкмо в момента, когато позициите на Техеран ще бъдат силно ерозирани заради очакваното излизане от играта на основния му регионален съюзник – сирийския режим. Западът очевидно е стигнал до извода, че след като конфликтът в Сирия се проточи близо година и половина в страната се е създала патова ситуация: правителството не може напълно да разгроми въоръжената опозиция, а пък тя не може да свали режима на Башар Асад. Това, на свой ред, поражда опасността от дестабилизация на ситуацията в целия регион от Турция до Иран. Опитвайки се намери изход, Западът вероятно ще активизира политиката си за ерозиране позициите на режима в Дамаск, дори ако това доведе до нарастване на регионалните рискове.

Според различни дипломатически източници, цитирани от британските медии, от средата на юли насам се е активизирала доставката на по-мощни и ефективни оръжия за сирийската опозиция. Твърди се, в частност, че Саудитска Арабия, Турция и Катар значително са разширили материалната си подкрепа за въоръжените опозиционни групировки. Паралелно с това, на турска територия се подготвя „бъдещата армия на Сирия”, чиято численост вече достига 50 хил. души, обединени в 17 бригади, обучени и въоръжени по стандартите на НАТО.

В същото време, на сирийска територия действат 260 военни подразделения на опозицията, всяко от които включва по 1-2 батальона, наброяващи до 1500 бойци, като отделни групировки достигат до 3000 души. В началото на юли те обединиха усилията си. Военните експерти посочват, че първоначалната стратегия на тези групировки е била да блокират и изолират един от друг районите, плътно населени с алауити, кюрди и друзи, смятани за опора на сегашния режим в Дамаск.

В рамките на тази стратегия, частите на опозицията се опитваха, на първо място, да разкъсат страната на две, по линията между северния сирийски град Идлиб и южния Дераа. Така, според тях, правителството в Дамаск би загубило пълния си контрол над 2/3 от Сирия. Опозицията обаче не съумя да постигне тази цел, затова, в началото на юли, ръководството и взе решение да промени досегашната си стратегия и да хвърли всички сили за свалянето на Асад, като основните усилия бяха съсредоточени в „битката за Дамаск” и опита да се отнеме стратегическата инициатива от правителството.

Наскоро въоръжените отряди на опозицията получиха противотанкови мини за борба с танковете Т-72 на режима. За първи път няколко такива танкове бяха унищожени в началото на юли в Алепо и в предградията на Дамаск. В края на юли пък стана ясно, че опозицията разполага и с преносили ракетно-зенитни комплекси, доставени и от Турция. Освен това, към края на август ще бъде готова за действие и формиращата се в момента в Турция нова армия на сирийската опозиция.

Според някои близкоизточни медии, в момента на сирийска територия действат няколко групи на британските специални части, чиито задачи са сходни с онези, които въпросните части изпълняваха през миналата година в Либия, а именно консолидация на опозиционните сили и създаване на условия те да получат мащабна военна помощ отвън.

Ключов елемент на новата стратегия за сваляне на режима в Дамаск са и действията на Запада за изолацията на сирийското правителство и налагането на строги икономически, политически и военни санкции срещу него. При това, като важна първоначална стъпка в тази посока, се разглежда въвеждането на зони забранени за полети на правителствената авиация в сирийското въздушно пространство. В тази връзка британският външен министър Дейвид Оуен заяви: „необходими са забранени за полети зони, както беше в Либия”. Според него, с помощта на специализираната апаратура на НАТО следва да бъде доказано, че режимът използва бойни хеликоптери за да обстрелва сирийските градове, което би затруднило съпротивата на Русия и Китай в Съвета за сигурност на ООН срещу приемането на резолюция за въвеждането на зони забранени за полети над Сирия.

Междувременно обаче, Башар Асад също предприе редица ефективни мерки за укрепване на позициите си. Така, още в края на пролетта и началото на лятото, той изпрати в продължителен отпуск голяма група генерали - ветерани, заменяйки ги с млади офицери алауити, включително командвали доскоро доброволческите военизирани милиции на режима, които заеха ключови постове в най-боеспособните части на сирийската армия и силите за сигурност. Според британските анализатори, в резултат от това, действията на сирийската армия са станали „още по-твърди и активни”.

Паралелно с това стана известно, че Башар Асад си е поставил стратегическата цел да потуши до средата на август 2012 основните огнища на съпротива на опозицията и да стабилизира ситуацията в страната до началото на есента. Той продължава да демонстрира желание за победа и е готов да използва всички налични средства за оцеляването си. Така, по време на учение на специализирани сирийски подразделения, беше изстреляна балистична ракета Scud D, способна да носи химически заряд. Твърди се, че на учението са се отработвали възможни ответни удари едновременно по три съседни на Сирия държави – Турция, Йордания и Израел.

Силно притеснени от евентуалното използване на подобни ракети, американците решиха да използват собствените си канали за да предупредят лично Асад „за необходимостта да съхранява в складовете наличните си химически раряди и да не се опитва да ги привежда в състояние на бойна готовност”.

Активизират действията си и съседните на Сирия държави, които са заинтересовани от идването на власт в Дамаск на сунитското мнозинство. Така, според британски медии, в края на юни елитни и добре въоръжени подразделения на саудитската армия за заели позиции на границата с Ирак и Йордания, а ударна саудитска групировка, разполагаща с танкови части и части на противовъздушната отбрана е заела позиция на йорданска територия. Според някои, тя може да се използва при по-нататъшна дестабилизация на ситуацията в Сирия, или при евентуален опит на Дамаск и Техеран да окажат натиск върху Аман. Не може да се изключва и, че при определени условия тази военна групировка би могла да навлезе на сирийска територия в подкрепа на въоръжените групировки на местната сунитска опозиция.

Друга саудитска групировка е разположена на границата с Ирак, като задачата и е да не допусне проникването на шиитски въоръжени групи от тази страна на територията на кралството, в случай че кризата в региона се задълбочи.

Всъщност, нещата са повече от ясни: Турция, Саудитска Арабия и Иран се борят за лидерските позиции в този ключов регион на света. Сирия пък се е превърнала в своеобразно бойно поле и център на тази геополитическа битка.

Паралелно с усилията за свалянето на режима на Асад в Дамаск, САЩ и част от западноевропейските им съюзници продължават схватката с основния си стратегически противник в Близкия Изток – Иран. Според британски медии, в момента във Вашингтон се обсъжда възможността достигането на сирийската криза до нейния апогей да се използва за нанасянето на удар по Иран, за което отчаяно настоява и Израел. В тази връзка дори се посочват конкретни срокове: октомври 2012 – началото на 2013.

Междувременно, САЩ и съюзниците им увеличават мощта на стратегическата си групировка, разположена в зоната на Персийския залив и западната част на Индийския океан. Така, ударният самолетоносач „Джон Стенис” (СVN 74) неочаквано беше прехвърлен от базата си в щата Вашингтон в Близкия Изток - в Арабско море, т.е. в близост до иранските брегове, като се очаква, че ще пристигне там през август. Така, ударната американска групировка в района ще нарасне до четири стратегически самолетоносача („Ентърпрайз”, „Ейбрахам Линкълн”, „Дуайт Айзенхауер” и „Джон Стенис”). Очаква се съвсем скоро там да се появи и френският атомен самолетоносач „Шарл дьо Гол”.

Напоследък, американското командване двукратно увеличи броя на разположените в Арабско море минотърсачи (те вече са 8). Паралелно с това, в Персийския залив беше изпратен големия десантен кораб „Понсе” (LPD-15), а заедно с него там пристигнаха и американски подводници от последно поколение за борба с бързоходни катери и унищожаване на мини. Освен това, в състояние на бойна готовност бяха приведени военновъздушните сили на САЩ в региона, както и специалните им части. Според британски експерти, общият брой на американските военни, намиращи се в непосредствена близост до иранските граници вече е надхвърлил 40 хил. души.

Увеличавайки военната си мощ в региона, САЩ и съюзниците им продължават да работят за ерозията на иранската икономика. Смята се, че през последните месеци политиката на ембарго и икономически натиск значително е влошила ситуацията в Иран, чиято индустрия в момента работи само с половината си мощност. Междувременно инфлацията в страната достигна 22,2%, а според редица експерти, тя е още по-голяма (около 40%). Налице е и непрекъснат ръст на цените на хранителните продукти. Така, през първото шестмесемие на 2012, цените на дребно на пшеницата са нараснали с 56%, на плодовете – с 67%, на зеленчуците – със 100%, а на птичето месо – с 30%.

В същото време, по данни на иранската Централна банка, близо ¼ от младите иранци са безработни.

Според Международната енергийна агенция, през 2012 приходите на Техеран от износа на петрол са паднали с 40%, в резултат от което в бюджета на страната ще влязат 32 млрд. долара по-малко, отколкото през 2011. Все още не са ясни реалните последици от наложеното на 1 юли ембарго върху вноса на ирански петрол в ЕС, но анализаторите не изключват, че през следващите месеци то може да доведе до драстичен спад в петролния износ на страната.

Но въпреки все по-мащабните икономически и други санкции срещу Иран, повечето анализатори смятат, че те няма да го накарат да се откаже от реализацията на ядрената си енергийна програма. Паралелно с това Техеран усилено работи и в ракетната сфера. Цитирайки конфиденциален доклад на американския Департамент по отбраната, в средата на юли британският „Сънди таймс” посочва, че до 2015 Иран вероятно ще разполага със собствена балистична междуконтинентална ракета. Според вестника, „в началото на 2012, иранските въоръжени сили са провели учения, в хода на които с балистични ракети са поразени разположени в централната част на страната обекти, като целта е била да се демонстрира способността на иранските ракети да достигнат Израел”. В тази връзка се цитира мнението на редица влиятелни международни експерти, според които иранската висше ръководство все още не е взело окончателно решение, дали да създаде ядрено оръжие или не.

Междувременно обаче, в британските медии се появиха съобщения, че Саудитска Арабия е поискала от Китай да и продаде балистични ракети Dong-Fen 21 (CSS-5), като Пекин вече е дал принципно съгласие и дори не изключва възможността да изгради бази за тези ракети, недалеч от Ер Риад. В Лондон смятат, че на тези ракети могат да бъдат поставени ядрени бойни глави, произведени в Пакистан.

* Център за анализ и превенция на конфликтите

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?12875-%C0%F0%E0%E1%F1%EA%E0%F2%E0-%EF%F0%EE%EB%E5%F2-%E2-%D1%E8%F0%E8%FF/page31

[messire Woland]

be_free, ако това е цитат отнякъде (на такова прилича), задължително е да се укаже - автор или вестник, сайт ... такива неща. Иначе прилича на кражба.

P. S. Оттук ли е: http://geopolitica.eu/actualno/1248-...cheski-sblysyk ?

[Todor Pavlov]

О.т. Относно "Щурмгевеера 44" - примитивен подход към оръжието , като към пушкало . Хипотетично , ако се продадат на колекционерския пазар , където цената им е внушителна , с парите биха могли да се купят в пъти повече пушкала .
И все пак 5000 е сериозна цифра , макар и в СФРЮ до края на 80-те да са били на въоръжение във въздушно десантните им части .

[iasen ianakiev]

http://www.newsru.com/world/23aug201...chemicals.html-Запада и САЩ май са готови за нахлуване в Сирия.

[Moesia]

В същото време, на сирийска територия действат 260 военни подразделения на опозицията, всяко от които включва по 1-2 батальона, наброяващи до 1500 бойци, като отделни групировки достигат до 3000 души. В началото на юли те обединиха усилията си. Военните експерти посочват, че първоначалната стратегия на тези групировки е била да блокират и изолират един от друг районите, плътно населени с алауити, кюрди и друзи, смятани за опора на сегашния режим в Дамаск.

За съжаление спрях да чета тук. Тези 260 военни подразделения дори да са само с по 1 батальон от 1000 души това прави 260 000 души. Как да очаквам сериозност в останалата част ?

Гледайки сайта от линка http://geopolitica.eu/ се чудя кои са тези неизвестни за мен хора. Някаква статия без автор. Адрес за контакти - Бул. ”Витоша” 40, а на картата маркера е поставен на ул. Султан тепе. ДАНС нямаха ли някакви сгради в района . В кръга на шегата разбира се.

[Гост]

Турция и САЩ за първи път обсъдиха как да сложат край на режима на Асад

http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/08/23/1893750_turciia_i_sasht_za_purvi_put_obsudiha_kak_da_slojat/

[Гост]

Моесиа, мислиш ли, че 20 000 могат да докарат Сирия до такова положение?