iasen ianakiev написа
Доколкото съм запознат с нещата, т.е. по аналогия с други конфликти, за които съм чел, почти винаги първата част е многократно по-малка от втората (съотношението най-често е много по-голямо от сто към едно - по-скоро към 1 000 / 10 000 към едно и нагоре). Ако говорим за частта от населението на Сирия, което иска "промяна" (а реално борещите се с оръжие в ръка са много малка част от него при всички положения), то някаква част от него (вероятно доста голяма) ще да са мюсюлмани, но от тях едва ли много са "крайни ислямисти" ("уахабити" или както там ще ги наречете - вероятно принадлежащи към различни течения). Да си призная, трудно си представям нормална религиозна общност (всъщност, каквато и да е общност), която е съставена само от "радикали". Просто няма как да функционира.
Т.е. като напишеш "всички те са терористи", или "всички те са крайни ислямисти" правиш логическа грешка, защото имаш две множества: всички протестиращи/съпротивляващи се и въстаници-крайни ислямисти ("терористи", "бойци", както искаш ги назови) - второто е част от първото, без да го обема, а се говори сякаш е обратното. Това е удобно от гледна точка на пропагандата (основен метод), но едва ли е близко до истината.
Крамър написа
Но всички тези хора имат своята свободна воля и от тях зависи какво точно ще се случи. Ако допуснат нова диктатура (така както се е случило с предходната), то рано или късно отново ще се стигне до гражданска война.
Торн написа
Логично е, че хората, които живеят реално там (чиито деца ще растат в каквото се превърне Сирия) имат право на свое мнение и то, логично, е по-тежко от нашето с теб. Възможно е те да виждат нещата иначе, когато става въпрос за "светската диктатура". Но така или иначе тук навлизаме изцяло в субективни въпроси.
Същественото (и то вече не е субективно) е друго.
Първо, цитираното от мен изречение поставя нещата така, сякаш между тези две положения няма среден път - или имаме светска диктатура, или теокрация. Не съм убеден, че това задължително е така, особено в исторически смисъл (те.. ако погледнем не от гледан точка на тази или следващата година, а по-надалеко - в историческо време). Обществата и хората се променят, а теокрацията едва ли може да се задържи кой знае колко дълго на власт, без да създаде проблеми подобно на светската диктатура.
Второ (и това е по-същественото от двете, защото горното е само логическа забележка), може и да определяме светската диктатура като "по-добра алтернатива" за арабските ислямски държави (и някои друго, но определено не всички ислямски държави), не може обаче да не осъзнаем, че тя не е трайно решение. Дори и да не сме сигурни в това (ако се обърна към историята забелязвам, че никоя тирания не е нищо повече от временно решение), то последните събития го показват: диктатурата не решава проблема, само го задържа в едно нерешено положение, трупайки все повече негативи. А ако тя не може да доведе до преобразуване на традиционното ислямско общество в модерно и светско, то тогава какъв е смисъла от нея? Рано или късно тя ще "падне" и ще се развихрят задържаните от нея сили, системата ще се люшне отново без да се развие в посоката, която двамата смятаме за "добра".
В такъв случай е по-добре да се потърси някаква друга форма, която евентуално да може да издържи този преход или поне да е по-естествена за тези общества (т.е. да създава по-малко проблеми и да не се движи между потисничество, въстание и революционен терор към ново подтисничество).
Comment