Бери, пропускаш три важни подробности.
1. Когато се случи Хама и когато Садам вилнееше в Ирак нямаше още интернет. Тогава всечки такива новини се разпространяваха по слухове, а в тоталитарните страни режимите до голяма степен контролираха слуховете. Външният свят също научаваше новините с голяма закъснение, та реакциите бяха даста забавени. Сега новините пристигат в реално време.
2. Тогава и в двете държави режимите не бяха станали още толкова личностни, а бяха все още партийни и БААС беше силна организация с широка база сред народа. Сега тази партия е шега и никой не отъждествява режима с нея, а с лидерите й т.е. те отнасят контрата за всичко.
3. Тогава имаше Изток - Запад, сега Русия е опора, но както видя от примера с Либия е доста несигурна като такава.
Иначе съм съгласен в общи линии с Диниан.
1. Правя паралел между Кадафи и Чаушеску, защото и двамата се бяха самозабравили до степен да си мислят, че са над всичко и всеки.
2. Мубарак винаги е бил добър политик и той изигра картите си правилно. След като докара нещата до бунт, той не избяга, а остана да го съдят. Сега болен и обиден той изглежда много над нещата и съм сигурен, че скоро доста египтяни ще си спомнят с носталгия неговото управление. В това се крие и майсторския му ход, защото той е наясно, че няма да живее дърго, за да харчи спестените милиарди, но оставайки в Египет да го съдят, той отваря пътя на синовете си, които един ден ще могат да оглавят завръщането на умереното прозападно крило в егепетската политика, когато ислямистите наклонят везните към другата крайност.
3. Асад е витрина на сирийската олигархия и се съмнявам, че той сам взима решенията. Според мен ще е на поста, докато върхушката около него не намери по-добро решение, а за да бъде намерено то им трябва време и разчистване на сметки с по-опасните опоненти.
1. Когато се случи Хама и когато Садам вилнееше в Ирак нямаше още интернет. Тогава всечки такива новини се разпространяваха по слухове, а в тоталитарните страни режимите до голяма степен контролираха слуховете. Външният свят също научаваше новините с голяма закъснение, та реакциите бяха даста забавени. Сега новините пристигат в реално време.
2. Тогава и в двете държави режимите не бяха станали още толкова личностни, а бяха все още партийни и БААС беше силна организация с широка база сред народа. Сега тази партия е шега и никой не отъждествява режима с нея, а с лидерите й т.е. те отнасят контрата за всичко.
3. Тогава имаше Изток - Запад, сега Русия е опора, но както видя от примера с Либия е доста несигурна като такава.
Иначе съм съгласен в общи линии с Диниан.
1. Правя паралел между Кадафи и Чаушеску, защото и двамата се бяха самозабравили до степен да си мислят, че са над всичко и всеки.
2. Мубарак винаги е бил добър политик и той изигра картите си правилно. След като докара нещата до бунт, той не избяга, а остана да го съдят. Сега болен и обиден той изглежда много над нещата и съм сигурен, че скоро доста египтяни ще си спомнят с носталгия неговото управление. В това се крие и майсторския му ход, защото той е наясно, че няма да живее дърго, за да харчи спестените милиарди, но оставайки в Египет да го съдят, той отваря пътя на синовете си, които един ден ще могат да оглавят завръщането на умереното прозападно крило в егепетската политика, когато ислямистите наклонят везните към другата крайност.
3. Асад е витрина на сирийската олигархия и се съмнявам, че той сам взима решенията. Според мен ще е на поста, докато върхушката около него не намери по-добро решение, а за да бъде намерено то им трябва време и разчистване на сметки с по-опасните опоненти.
Comment