Войната в Сирия

[Dinain]

Със сигурност мирните жители в Сирия няма да забравят и рязането на глави,разтрелите на деца и масовите екзекуции на военнопленици,които извършват в Сирия терористите от ан-Нусра,ISIL и всякакви такива ислямистки банди.Тия изверги са толкова бунтовници,колкото са и демократи.Както и да ги нарчаме са си терористи.

Хубаво, зверствата няма да се забравят скоро - всички са маскари. Доволен ли си?

[T-72М]

Хубаво, зверствата няма да се забравят скоро - всички са маскари. Доволен ли си?

Незнам защо слагаш под общ знаменател страните в конфликта.Най добре може да се разбере колко е далеч тази теза от реалноста с бежанският поток след началото на размириците.Ако управлението на Асад беше терористично както казваш ти след като го поставяш под един знак с тези които избиват военно пленници или режат глави този бежански поток щеше да е нестихващ и по времето преди тези събития.Че е имало имало е и тогава емигранти(аз лично съм живял с такива) но те бяха по скоро икономически такива в болшинството си.
Казно накратко мисля че от това което си писал тук си запознат с настроенията и иисторията на арабският полуостров и далечноста от демократични управления тип западен образец.Така че се чудя поросто защо се опитваш да твърдиш че сега за моманта в някоя от тези страни би виряло такова управление.
Или просто си против власт която нее със САЩ ?
Както катар,Йордания или Саудитска Арабия?

[STROSS]

При победа на терористите/бунтовниците/опозицията над Сирийската държава (Асад, асидисти некоректни термини, в Сирия никой не се бие за Асад), какво ще се случи с цивилното население? Според мен ще има пълномащабен геноцид на верска основа и то със съдействието на СА, Катар, Турция и ко.

[Dinain]

Ако управлението на Асад беше терористично както казваш ти

Къде съм казвал такова нещо? Или ме бъркаш с някого, или лъжеш?

Незнам защо слагаш под общ знаменател страните в конфликта.

Наистина ли не знаеш? Очевидно е, че всички страни в тази гражданска война издевателстват над цивилни, това новина ли е за някого??

[Dinain]

Няколко поста са преместени в "Арабската пролет - обща тема".

[Рамбо Амадеус]

не мога да се съглася че обществото в Сирия е напълно поляризирано.След като обикновеният гражданин на Сирия видя какво представляват "борците срещу режима на Асад" едва ли някой все още в Сирия им симпатизира и ги подкрепя.

За съжаление е абсолютно, тотално и безнадеждно поляризирано. Базирам това твърдение на 1, събитията в самата страна и 2, на анекдотично доказателство във формата на лични разговори с бежанци, каквито тук пристигат всеки ден. Значителна част от хората с които съм разговарял са принадлежали към "средната класа" - секуларни, нормални хора. И те въобще не изгарят от любов към Асад, защото дори и тези, които са му симпатизирали или са го поддържали, се чувстват предадени от неговата неспособност да възстанови бързо мира и спокойствието.

Това, че много сирийци са отвратени от ислямистите изобщо не означава, че поддържат Асад.
Всъщност, аз бях правил едно, сравнително, повърхностно изледване по въпроса към края на 2011 и, към този период, установих, че ядрото на поддръжката на правителството се състои от "средната класа" (нормалните, образовани хора, предприемачи и т.н.) и от "малцинствените" групи (сирийски християни, алауити, арменци, гърци и, до някаква минимална степен, даже кюрдите).

Асад не можа или не поиска да се справи бързо със ситуацията (затова бях споменал модела "Хама", който е разучаван от мнозина и, има сериозни доказателства, че е работещ, когато няма шанс за външна намеса).

Сега страната е икономически (инфраструктура, бизнес) и социално (фрагментация и поляризация) разрушена. Тоест, не съществуват препоставките за "истинска" подкрепа от "средната класа", защото препоставките за съществуването на тази класа вече не съществуват. Тоест, Асад разочарова хората, които го поддържаха. Ако можем да говорим за някаква "подкрепа" към този момент, то тя е директна функция на идеята, че оцеляването на Асад е директно свързано с физическото оцеляване на социално-икономическите обществени групи, които традиционно го поддържаха. Ако Асад падне - с тях е свършено. Но дори и той да успее да укрепи позициите си, както казах, в дългосрочен план, няма много добри перспективи за въпроснитге малцинства.

Тоест, моето лично мнение е, че, дори и да изгубят на "бойното поле", ислямистите отдавна са победили в този конфликт: Страната е, буквално, разрушена, доверието във всякакви институции е безвъзвратно изгубено, огромна част от "нормалните" хора (гръбнака на обществото) са избити или избягали, цялата страна е подложена на ужасен терор, който не съм сигурен дали има аналог дори в средните векове, а пък да не говорим за "каменната епоха" (която според антропологията, всъщност, е била сравнително мирна, кооперативна и, дори, "хуманна" епоха).

Тук просто няма вече какво да бъде "спечелено". Гражданската война е най-голямото зло - хиляди пъти по-добре е страната ти да бъде срината и изгорена от външен враг, отколкото да изживее една гражданска война. Има достатъчно доказателства и за едната и за другата ситуация. Не е преувеличение да се каже, че белезите от една гражданска война не зарастват дори и след като са се подменили цели генерации.


Поздрав,

Рамбо

[iasen ianakiev]

http://vk.com/doc169845862_286683584...e7254111cfe550 - Военната обстановка в Алепо-картата е към 3 април 2014 г

[iasen ianakiev]

http://warsonline.info/siriya/siriya...2014-goda.html - Сводка за боевете в Сирия за 4 април 2014 г.

http://warsonline.info/siriya/siriya...2014-goda.html - Сводка за боевете в Сирия за 5 април 2014 г.

[Dinain]

Интересен обзор от сирийски публицист, понастоящем бежанец в Турция и издател на списание за Сирия. Статията е от преди 2 месеца, за съжаление я срещам сега.

The rise and fall of ISIL in Syria
Saving Syria requires finishing off ISIL.

Robin Yassin-Kassab

In a hotel lobby on the Turkish side of the Syrian border, Yasser Barish showed photographs of his bombed family home in Saraqeb, Idlib province. One room was still standing - the room Yasser happened to be resting in on September 15, 2012, when the plane dropped its bomb. The other rooms were entirely obliterated. Yasser's mother, grandmother, sister and brother were killed.

Saraqeb is at a much fought-over strategic crossroads, taken over by the Syrian army in August 2011 and March 2012. Since November 2012, the regime has had no presence in the town (though its artillery batteries remain in range). At first, the Local Coordination Committee provided governance, but since spring 2013, the al-Qaeda-linked Islamic State of Iraq and the Levant (ISIL) has gradually increased its presence.

Yasser described how they took over Saraqeb. At first, only a few came and brought large amounts of medicine and food. They were humble and generous. They also brought money, which they used to recruit hungry and ammunition-starved local fighters. Then reinforcements arrived - "Libyans, Algerians, a lot of Iraqis, some Afghans and Turks, one white Belgian and one white American" - enough to frighten thieves into good behaviour, which at first increased the organisation's popularity. But in May 2013 they whipped two men[Ar] in a public square for an infringement of Islamic family law. In June they took absolute control, forbade drinking and smoking, and made prayer compulsory.

Yasser is part of an independent team which publishes magazines for adults and children - a sign of autonomous revolutionary success in terribly difficult circumstances. The slogan "I have the right to express my opinion", graces the cover of Zeitoun wa Zeitouna, the children's magazine. He's dedicated himself to improving local lives - teaching children how to read and encouraging them to tell stories and draw pictures.

But even these simple aims are difficult to achieve. ISIL closed one printing press, and arrested and beat Yasser for "taking photographs of women" (the "women" in question were girls under the age of 13 participating in one of his workshops).

ISIL an Assad creation?

ISIL should not be considered part of the revolutionary opposition. It has fought Free Syrian Army (FSA) divisions as well as Kurdish groups; it has assassinated FSA and more moderate Islamist commanders and abducted revolutionary activists. It serves the regime's agenda by terrifying minority groups, deterring journalists, and influencing the calculations of men like the former US ambassador to Syria Ryan Crocker who wrote (from a deficit of both information and principle, and with stunning short-sightedness): "We need to come to terms with a future that includes Assad - and consider that as bad as he is, there is something worse."

Indeed, many Syrians are convinced that ISIL is an Assad creation, or even a collaborative work of Assad and the great powers. Why else, they ask, does Turkey, a NATO member, make it so easy for foreign militants to cross the border? Why has the regime bombed the schools and marketplaces of Raqqa (a city held by ISIL for half a year), but not the well-known ISIL headquarters?

But while the West writes off Syria, the Syrian revolution is getting its house in order. In early January a long-brewing counter strike wiped out the mini-states set up by ISIL along much of the Turkish border, strategic positions from which it controlled the passage of men and weapons. The attack responded to anti-ISIL demonstrations all across the north, and was led by the Mujahedeen Army and the Syrian Revolutionary Front - groups associated with the Free Syrian Army. But many of the anti-ISIL fighters are also Islamists, from both Jabhat al-Nusra, (also al-Qaeda affiliated but more intelligent and disciplined in its dealings with the people) and, more importantly, the Islamist Front.
Spotlight
In-depth coverage of escalating violence across Syria

This alliance of seven leading Islamist factions was cobbled together last fall, and so far seems much more disciplined, certainly better armed, than the FSA ever was. Its eclipsing of the secular FSA happened not despite Western policy (as many journalists insist on misleadingly describing them as "Western-backed") but because of it. The vanishing of Obama's "red line" and his handing the Syria file over to Putin after the mass Sarin gas attacks of August 2, catalysed the Islamist realignment, and probably a burst of Saudi largesse.

Protecting minorities?

Many democratic revolutionaries, very reluctantly, support the Front because they see it as the force most likely to roll back Assad's war machine and because they hope its success will undermine more extreme groups. They note that the Islamist Front's most prominent leaders were released from the regime's Seidnaya prison in the early days of the revolution, at the same time that secular activists were being hunted down and killed. They also point out that "Islam" was not a slogan which minority groups can stand behind, that is if Syria was to remain one country.

Ahrar al-Sham, the largest organisation in the Front, was implicated by Human Rights Watch in the slaughter in Lattakia province in August 2013 - so far the only documented large-scale massacre of Alawi civilians. The organisation denies involvement. Islamist Front leader Zahran Alloush has promised protection to minorities (which implies no automatic equality of citizenship) while also vowing to cleanse Damascus of "Shia influence". Furthermore, the Islamist Front says that it is fighting, not for democracy, but for "a Sharia state", and therefore rejects popular sovereignty as expressed through democratic elections.

ISIL worse than Assad?

Many find hope in the fact that the foot soldiers of the Islamist brigades are often not motivated by ideology but by the need for discipline and weapons, even food - which the Islamists can supply far better than the FSA. At first glance, it was bewildering that Ahrar al-Sham and al-Nusra front liberated two churches in Raqqa from ISIL and removed the black flags that had been posted from their spires. According to local activist Abu Maya, "God willing, the churches will be restored and used again by Christians in Raqqa." But this was because al-Nusra in Raqqa is manned by ex-Free Syrian Army fighters.

Something else to consider is this: just as "Islamic state" connotes repression to Western ears, to many Arab ears it sounds like "justice", "decency", "rule of law". It means something better than what they lived with under Assad. The concrete definition of what the state would mean in practice is a matter of fierce dispute which can only be resolved by elections.

By now everybody knows that the world isn't coming to save Syria: Syria must save itself. The present stage of this process involves ending ISIL as well as confronting the regime. After that, either people, in at least most regime-controlled areas will welcome the revolutionary militias, or the revolutionary militias will fail to make meaningful progress. Most people in regime controlled areas are terrified of ISIL, not just minorities (who comprise a third of the population), but also many Sunni Arabs. The presence of extremist armed groups makes it strategically impossible to defeat Assad, as illustrated recently when Deir Attiyeh was briefly liberated. ISIL arrived with the liberating forces and mistreated Christians. As a result, many people there were actually pleased when the regime retook the city.

Once ISIL has gone, the Islamic factions must increase discipline so no abuses against minorities or dissenters occur. The Islamic Front must also be persuaded to democratise. It is entitled to call for a Sharia state, but it must clarify that it is the Syrian people who will decide on the nature of their future state, not a group of men armed with weapons and a great deal of conviction. Because Syria has been there before.

The Syrian revolution rose first against Assad and now against ISIL. There is every reason to believe that it will continue confronting tyrants. All should take note.

Robin Yassin-Kassab is a novelist and the co-editor of the Critical Muslim, a quarterly magazine.

The views expressed in this article are the author's own and do not necessarily reflect Al Jazeera's editorial policy.

http://www.aljazeera.com/indepth/opinion/2014/01/rise-fall-isil-syria-201411572925799732.html

Накратко, авторът описва "втората революция" на сирийците - тази срещу ISIL - и повдига въпросът дали наистина режимът си сътрудничи с тях или поне съзнателно не им пречи, с цел полученият хаос да настрои населението срещу опозицията и да го накара да пожелае отново управление на Асад. Също така отбелязва разликите във възприемането на понятието "ислямска държава" между западните наблюдаващи и самите араби - нещо много важно според мен. Препоръчвам да се прочете докрай.

Болднатото е от мен, по съвпадение и аз задавах този въпрос наскоро, макар и в малко различен контекст. Освобождаването на църквите в Ракка съм го удебелил като любопитен куриоз.

[T-72М]

Къде съм казвал такова нещо? Или ме бъркаш с някого, или лъжеш?


Наистина ли не знаеш? Очевидно е, че всички страни в тази гражданска война издевателстват над цивилни, това новина ли е за някого??

Всички са маскари какво означава?
За мен мисля че е знак за равенство.
Че е диктатура е диктатура, за това спор няма.Обаче с оглед на реалностите в региона мисля че за МОМЕНТА е единствената възможност.Няма една нормално демократична страна из Арабдският полуостров.Дори напротив от гледна точка на другите им комшии(без Ливан - но и ливан е донякаде сирииска рожба) Сирия беше най-толерантната страна.
Спор за това има ли?
Ако гледаме реалностите де, иначе и аз искам там някаде да има демократична система с всичките и ценности - което по времето на Асад го нямаше.Някога далеч във времето - да.Но сега слага ли се така маска за дадени претенции показва по скоро завоалираност пред други съвсем различни стремежи от показваното.

[Dinain]

Говорим за съвсем различни неща. Едно е управлението на Асад в мирно време, съвсем друго е воденето на война в гражданския конфликт. Във войната, всички страни извършват зверства и убиват цивилни безогледно.

А от гледна точка на комшиите, точно обратното е вярно - Ливан, Йордания, Турция, Египет са много по-толерантни и свободни страни от Сирия. Например коптите в Египет, макар и да са далеч от равнопоставени с арабите, имат двама министри в момента, а Коледата им е призната за официален празник по времето на Мубарак; а кюрдите в Сирия дори не им дават сирийско гражданство - медицинско обслужване, пенсии, няма такива неща. Сирия като диктатура беше на кантар с Ирак при Садам Хюсеин.

[Thorn]

От цялата статия, която Динайн е постнал следва извода, че най-правилно е да се продкрепи Асад. За него са безусловно не само малцинствата - една трета от населението според статията, но и "много от сунитите". Алтернативата са ислямисти, които ще са малко по-умерени, малко по-малко умерените /в тях влиза Ал-Кайда, представяте ли си каква е ситуацията, щом Ал-Кайда са умерени/ или изродите от ИДИЛ.

Има и едно заявление, което вероятно е необходимо за западните читатели /за да замаже въпросът защо Западът подкрепя ислямистите/ - "The concrete definition of what the state would mean in practice is a matter of fierce dispute which can only be resolved by elections.", но което може да предизвика само горчива усмивка. В него могат да вярват само заблудени овчици, които никога не са поглеждали джихадистките сайтове, където "демокрация" е дума за обвиняване на противниците и се третира като противоположност на исляма.

Съдбата на FSA - условно светските и демократичните /т. е. единствените, които поне на думи се имат за такива, защото другите дори не са с такива лозунги/ е ясно определена - тя е залязла.

[Thorn]

Говорим за съвсем различни неща. Едно е управлението на Асад в мирно време, съвсем друго е воденето на война в гражданския конфликт. Във войната, всички страни извършват зверства и убиват цивилни безогледно.

Да но едните убиват по-безогледно.

[Dinain]

От цялата статия, която Динайн е постнал следва извода, че най-правилно е да се продкрепи Асад.

Твое право е да подкрепяш когото решиш. Изводът на автора е точно обратния на това, което е хубаво, има диверсификация на мненията

Да но едните убиват по-безогледно.

Така е - по-безогледно от хвърляне на неуправляеми варели-бомби няма. При другите има поне някаква насоченост, умисъл, логика. А варелът не подбира.

[T-72М]

Говорим за съвсем различни неща. Едно е управлението на Асад в мирно време, съвсем друго е воденето на война в гражданския конфликт. Във войната, всички страни извършват зверства и убиват цивилни безогледно.

А от гледна точка на комшиите, точно обратното е вярно - Ливан, Йордания, Турция, Египет са много по-толерантни и свободни страни от Сирия. Например коптите в Египет, макар и да са далеч от равнопоставени с арабите, имат двама министри в момента, а Коледата им е призната за официален празник по времето на Мубарак; а кюрдите в Сирия дори не им дават сирийско гражданство - медицинско обслужване, пенсии, няма такива неща. Сирия като диктатура беше на кантар с Ирак при Садам Хюсеин.

Дай едно по едно сега.Аз говорех за страните в "арабския полуостров" - демек арабския свят в региона - и изключих Ливан донякъде( там е друга тема).Посочими една страна? Египет - да но сега.Мубарак управлява -Живков мандат и си спомни каква "демокрация" - пак Живков тип там съществуваше.Йордания - ми даваш за пример.Монархия...
За каква демокрация говорим?Египет?Помисли пак Трябваше овенните да вземат властта и да забранят "мосюлманските братя" та да възпрат фундаментализма.Значи пак за един вид диктатура говорим.
В този регион това е печелившата формула.Другото е хаос.Погледни Либия и Ирак и сам можеш и да стигнеш до този извод.