Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Войната в Сирия

Collapse
This topic is closed.
X
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Репортаж за бежанците от конфликта. Според УНИЦЕФ 2 милиона сирийски деца са засегнати от войната.

    "Най-тежкият грях спрямо ближните ни не е омразата, а безразличието ни към тях. Това е същността на безчовечността."

    Джордж Бърнард Шоу

    Comment


      Dinain написа Виж мнение
      Още попадения с Конкурс:
      Стрелят от бая голямо разстояние с ПТУРС-а, за това попаденията не са гарантирани. Като гледам близо 3 км.

      На клиповете дето уцелват нещо, разстоянието е много по-малко. Иска се бая тренировки на сухо, на тренажор, преди да се научат.

      Comment


        кало написа Виж мнение
        не свалят, а повреждат. и не е ясно дали е заради обстрела. Су-22 е самолетът.

        Иначе - бойни действия на смесена пехотно-бронирана щурмова група на сирийската армия в северните квартали на Дамаск.

        Кало, това е учебно занятие.

        Comment


          кало написа
          Иначе - бойни действия на смесена пехотно-бронирана щурмова група на сирийската армия в северните квартали на Дамаск.
          Правят ми впечатление три неща:
          1. Епитетите на Анна Нюз са покъртителни - "бандити", "безобразие" и т.н.
          2. Пехотата се движи като стадо, не спазва дистанция, войниците не се прикриват един друг, край една ограда се скупчиха дузина души - ако бунтовниците бяха заложили там някоя мина с дистанционно или засада с картечница, можеха да бастисат цялото отделение от раз.
          3. Пътният трафик си върви, независимо че наоколо стрелят танкове.
          "No beast so fierce but knows some touch of pity."
          "But I know none, and therefore am no beast."

          (Richard III - William Shakespeare)

          Comment


            Click image for larger version

Name:	1044999_391816284256681_345273271_n.jpg
Views:	1
Size:	66.0 КБ
ID:	536449 Лоялисти от базата в Менг.Ако падне базата ще е морално поражение за армията ,затова им е заповядано а стоят до края. Според руските форуми има 38 танка и БМП в базата. Което си е голямо танково формирование за армията ,и което бавно бива унищожавано от ребелите.
            В щурма на 23 юни са загинали 15 кавказци.Обсадата се ръководи от Чеченски командири.
            Last edited by mokria; 26-06-2013, 16:37.

            Comment


              Според противниците на асадистите, преди 2 дни при ракетен обстрел от страна на противниците на Асад, на военната база Ал Джазир в Джабал ал Завия, провинция Идлиб, Сирия, е загинал генерал-майор от асадистите. Знаете ли дали братушките са потвърдили този факт?
              Last edited by ; 26-06-2013, 00:01.

              Comment


                Според ИТАР-ТАСС преди броени часове в Москва е кацнал самолет на руското министерство на извънредните ситуации (МЧС), който е евакуирал от Сирия 84 руски граждани, а също и 24 украински, 9 беларуски, 9 молдовски и 2-ма граждани на Таджикистан.
                Last edited by ; 26-06-2013, 00:27.

                Comment


                  Репортаж на Le Monde diplomatique от 18-ти август 2011 година, който дава полезна информация за положението в Сирия към началото на бунтовете:


                  Мъчителни дни в Сирия

                  "Скорошните сблъсъци между сунити и алауити в Хомс онагледиха напрежението в различните вероизповедания и риска от гражданска война. При все това мнозинството от протестиращите отхвърля тези отклонения и настоява за демокрация. Властта твърди, че желае сериозни реформи, но достоверността й е разклатена от жестоки репресии.

                  Хама не е цяла Сирия. Този петстотинхиляден град, размирен от независимостта през 1946 г. насам, смазан от бомбите през 1982 г. след въстание на "Мюсюлманските братя" и низвергнат след това, съсредоточава вниманието върху себе си от избухването на бунтовете през март. Министър-председателят на Турция Реджеп Тайип Ердоган беше предупредил Дамаск да не се повтарят кланетата от 1982 г. Всички международни медии търчат след най-невероятни слухове относно този град символ и ги разпространяват, без да ги проверяват.

                  Да се стигне до града, разположен на двеста километра на север от Дамаск, по една добре поддържана магистрала, е по-лесно, отколкото се предполага. Входът се охранява само от един военен пропускателен пункт. В предградията половин дузина танкове са маскирани край пътя.

                  Хама е безлюден. Няколко таксита превозват напускащи града семейства. Колата ни трябва да заобикаля препятствията, струпани пред входа на всяка улица – безпорядък от павета, клони, парчета тухли, кофи за боклук... Тук – изгорял автобус, там – останки от кола. Крехките барикади целят да възпрат изненадващо нападение от страна на силите на реда в този "освободен" град. Надраскани по чаршафи лозунги гласят: "Народът иска падането на режима!", "1982 г. няма да се повтори!".

                  Колата ни е блокирана и трябва да даваме обяснения на младежите, които контролират преминаването. Един от тях ни прекарва през лабиринт от улички. Първа спирка – предлагат ни да седнем, обграждат ни, отговарят на нашите въпроси. Десетки хора се присъединяват към разговора и се обръщат към нас. Някои носят снимки на мъченици (брат, братовчед, приятел), други показват сцени, записани с мобилен телефон, някои от които трудно поносими – разпилян мозък, строшена глава... Човек показва изображение на две тела, според него – премазани от танк. Но съседът му го поправя: Не, не, от голяма кола е, вижте следите.

                  Защо улиците са празни? Извън петъчните дни за протест всеки се затваря у дома си. Мъжете пазят на смени, като едните спят през нощта, другите през деня. Много от жените са евакуирани, както и други жители, боящи се от евентуално повторение на 1982 г. А този изгорял автобус? Силите на реда ги подпалват и искат да хвърлят отговорността върху нас. Твърдят, че искаме да създадем ислямистко емирство. Опитват се да скрият оръжия в джамиите, за да ни обвинят.

                  Нашата революция е мирна [silmiyya] – най-доброто оръжие на манифестиращите от Египет до Бахрейн, като се мине през Йемен. Нито един от хората, с които се разминаваме, не носи оръжие, освен някоя смешна тояга. Въпреки че в други области вилнеят въоръжени групи, подкрепяни от "арабски бойци" от Ливан или Ирак и въпреки че е имало местни отмъщения срещу офицери и войници, тези явления са редки. В позив от 1 юни в Хама се дават точни указания на протестиращите – избягвайте всякакви безредици; зачитайте обществените сгради; въздържайте се да обиждате или да предизвиквате силите на реда. Протестираме срещу потисничеството, не искаме да потискаме никого.

                  Кои са хората, скупчени около нас? Единият е дипломиран философ, другият – лекар, третият – инженер. Всички те ни уверяват, че желаят установяването на един "цивилизован" режим и най вече край на произвола и униженията, зачитане на тяхното достойнство (karama). Всичко могат да ни отнемат, но не и достойнството. Арестите, малтретирането и мъченията са оставили травмиращ спомен. Решихме, че повече няма да влизаме в затвора, намеси се един от тях. Не ни остава друг избор, освен между гробището и свободата. В Хама има стотици политически затворници, а в страната общо – между десет и петнадесет хиляди. Докато разговаряме, млади доброволци събират кофите за боклук по улицата.

                  Един от отговорниците внася малко ред в пороя от свидетелства и вметвания и проследява хронологията на събитията в града от началото на размириците в Сирия. Все още парализирана от призрака на 1982 г., Хама изчакала, преди да се включи в движението. В края на април – първи протести и първи жертви. Но диалогът е все още възможен. Делегация от града се срещна с президента Башар ал Асад на 11 май. Той ни обеща, че отговорните за убийствата ще бъдат съдени и че войската няма да влезе в града. И след това дойде 3 юни.

                  Седнали на сянка при температура около 45 градуса, слушаме свидетелствата, които понякога се разминават в подробностите, но съвпадат за основното. В петък, 3 юни, "ден на децата на свободата", хиляди мирни манифестанти излизат на улицата с цветя, които искат да дадат на войниците и офицерите. На цветята се отвръща с куршуми. Преброени са между 150 и 230 загинали. Въпреки това, продължава нашият събеседник, три дни по-късно се съгласихме да се срещнем с президента. Той отново обеща да накаже виновниците. Началникът на репресивните сили, Мохамед Муфлих, беше извикан в Дамаск за разследване.
                  Групите за координация се борят срещу езика на омразата.

                  Следва период на спокойствие след оттеглянето на силите на реда. До огромната манифестация на 1 юли в петък – осемстотин хиляди души според някои медии (един и половина пъти повече от броя на населението!), без съмнение по-скоро двеста хиляди. Журналист, близък до властите, признава, че са били седемдесет хиляди. Режимът изпада в паника, снема от длъжност губернатора Ахмед Абделазиз, привърженик на мирните решения, и възстановява Муфлих на поста му, след като го повишава. Всички очакват общ щурм, когато на 4 юли, понеделник, и на 5 юли, вторник, силите на реда се опитват да влязат в града, арестуват десетки хора и убиват четирима. Отблъснахме ги. Посещението на посланиците на САЩ и Франция на 7 юли ни помогна да осуетим плановете им. Доверието е нарушено. Президентът на два пъти в речите си заяви, че армията няма да стреля срещу населението. Единственият губернатор, който изпълни заповедите му, беше отстранен! Днес ние искаме режима да падне.

                  Друго кръстовище, друга среща, едни и същи ужасяващи разкази и пламенен призив към международното обществено мнение, и същото отхвърляне на всякаква чуждестранна военна намеса. И същото гостоприемство – набързо ни взимат табуретките, за да ни настанят във фотьойли, предлагат ни напитки, сандвичи и дори цветя. Не сме салафити, обяснява един от домакините ни, ние сме привърженици на "умерения" ислям.

                  Наистина градът е много консервативен, но хората твърдят, че са отворени, особено към християнското малцинство. Ние сме като пръстите на една и съща ръка. Един християнин, шофьор на камион, разказва: Младите, които виждате, са мои деца, казват ми "чичо". А позициите на висшето християнско духовенство, което подкрепя властта? Духовниците имат авторитет за нещата, свързани с религията, не с политиката. В семейството ми съжителстват множество политически ориентации и не е Църквата тази, която може да решава.

                  Една такава картина е твърде идилична. Скришом се разпространява езикът на омразата, особено срещу алауитите (шиитско малцинство, от което произхождат много от управляващите), но той е заклеймен от групите за координация, tansiquiyat, както ги наричат тук.

                  В християнския квартал "Баб Тума" в Дамаск няколко хиляди души са се събрали около сцена с музикална група в подкрепа на президента Ал Асад. Множество младежи, момчета и момичета, с фланелки с образа му и увити в сирийски знамена, пеят, танцуват, викат. Когато християните виждат, че стотици хиляди едноверци от Ирак бягат в Сирия, започват да се безпокоят за бъдещето. На малко знаменце, което ни подари един бизнесмен, се изобличават лъжите на "Ал Джазира", "Ал Арабия" и подобните им. Двете сателитни телевизии, едната финансирана от Катар, а другата от Саудитска Арабия, са обвинявани в пристрастност, в разпространение на непроверена информация, в това, че се превръщат в инструмент за сваляне на режима. Това не е напълно погрешно, но ограниченията, наложени на чуждестранните журналисти, улесняват всякакви измислици. Режимът дори е забранил ливанските всекидневници Ал Акбар и Ал Сафир, които винаги са подкрепяли Дамаск и "Хизбула" срещу Израел, но осъждат убийствата.

                  Фасадата на гарата в Хеджаз припомня, че през 1908 г. Османската империя прокарва железопътна линия между Дамаск и Медина. Пред сградата хиляди хора осъждат посещението на американския посланик в Хама, западните намеси в сирийските дела. Денят е неработен и тези младежи не са нито държавни служители, нито ученици, принудени на манифестират. Тъй като режимът продължава да има поддръжници, макар и оредели [1], например, част от малцинствата обезпокоени, че ислямистите може да вземат властта, или буржоазията, включително и сунитската, забогатяла от десетина години насам благодарение на икономическото отваряне. Нито в Дамаск (където манифестациите са основно в периферията), нито в Алепо има истинско раздвижване. Парадоксално е, че бедните области, например Дераа, откъдето партията БААС черпеше сили през 60-те и 70-те, се мобилизираха, тъй като се смятат изоставени от десетина години.

                  Дамаск се е променил. По тротоарите са се настанили стотици сергии и никой не се осмелява да изгони амбулантните търговци. Коли профучават с пълна скорост, без да спазват ограниченията. Издигат се незаконни постройки. Полицията е заета другаде и страхът от закона отслабва, но една рекламна кампания отправя призив към гражданите: "Голям или малък, аз спазвам закона"; "Оптимист или песимист, аз спазвам закона".

                  Куршумите убиха страха, казва един от нашите събеседници. В ресторант на открито половин дузина противници на режима са седнали вечерта на маса, "на яве", без да се боят от доносници. Всеки знае, че може да бъде арестуван, но интелектуалците, както и забранените партии, сега действат открито. Трябва ли да участват в националния диалог, свикан от правителството, който започва утре? Повечето са скептични и само един е съгласен да отиде, за да ме чуят. Какъв е смисълът да се обсъждат нови закони, пита се друг, ако нищо не се променя на дело? Наистина ли се нуждаем от нови текстове, за да дадем още днес свобода на действие на партиите или да поискаме независими личности да ръководят един от трите "официални" всекидневника [2]? Трети пък говори за амнистията: Бях в затвора и въпреки първия закон за амнистията, не бях освободен, а единственото обвинение беше мое изказване по чуждестранна телевизия. Конституцията забранява мъченията, но въпреки това те се практикуват всекидневно.

                  Бойкотиран от цялата опозиция, националният диалог се предава пряко. За първи път по националната телевизия сирийците могат да чуят множество хора, изобличаващи "избора на сигурност", злоупотребите на полицията и на милицията "Шабиха", често съставена от престъпници, които тероризират хората. Режимът се оправдава, като говори за чуждестранен заговор. Би било наивно, ако не разбираме, че отслабването и дори свалянето му е цел на Съединените щати, Израел, Саудитска Арабия и десните сили в Ливан [3]. Но кризата е преди всичко вътрешна и изисква вътрешно решение.

                  Според Мишел Кило, отдавнашен противник на правителството, прекарал много години в затвора, се налага преход, който може да започне само при две условия: Прекратяване на репресиите, участие на "улицата", тоест координационните групи, които организират съпротивата във всеки квартал и град. "Улицата" е истинският революционер, опозиционните партии или личностите представят малко хора.

                  Да я наречем Фарида. Тя е млада, образована и въпреки известна доза нервност (полицията я издирва) тя оповестява вярата си в бъдещето. Участва в националното ръководство на групите за координация, което съчетава своите позиции и действия благодарение на интернет. Не искаме да се превръщаме в политическа партия. Ролята ни е да присъстваме на място, да съгласуваме лозунгите и гледните точки, да развиваме информационната дейност. Научаваме се да се опознаваме отвъд предразсъдъците и да работим заедно. Всеки изразява безпокойствата и стремежите си по различен начин. Еди-кой си е от "Мюсюлманските братя", друг е светско лице, трети – арабски националист, но всички искат едно и също – гражданска държава. И отхвърлят насилието. Тя заключава: През август е Рамадана – най-свещеният за мюсюлманите месец. И през този месец всяка вечер ще има общи молитви, всеки ден ще бъде петък."


                  Превод: Мила Атанасова
                  Truth will save the world

                  Comment


                    Какво е станало в Телл-Калах (Talkalakh)?
                    До скоро инсърджантите го държаха, но имаше премирие с асадистите, те не влизаха в града (държаха КПП около него) и имаше "експериментално" премирие. Сега има съобщение, че на 23 юни градът е превзет от правителството, но на мен ми се струва, че просто местната милиция е сменила страната.
                    Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

                    Comment


                      Май за християните в Сирия няма да го бъде.


                      Войната все повече заплашва съществуването на християнството в Сирия

                      В град Деир Ез-Зор в Източна Сирия въоръжени мъже от групировката „Фронт ал Нусра” подпалиха сградата на православна църква. Изгорял е интериорът и ценни реликви, а съдбата на свещениците е неизвестна. Според експерти бунтовете в Сирия все повече застрашават самото съществуване на християните в страната. Антиохийската патриаршия потвърди, че християните в окупираните райони наистина преживяват много трудно време, а духовниците са подложени на нападения. Например все още не са освободени отвлеченият през април т.г. православен митрополит Павел (Язиджи) и сирояковитският митрополит Йоан (Ибрахим).

                      „Църквите са една от целите на атаките на радикалистите – заяви Мари Михаел, член на Националния евангелски синод на Сирия. – В резултат на това много християни са принудени да напуснат домовете си”. Преди войната християнската общност е съставлявала около 10% от населението на Сирия. Християните дори са имали собствени граждански съдилища със свой процесуален кодекс, основан на Библията. И почивните дни в техните училища и институции са били събота и неделя, а не петък и събота, както е в цялата страна. „Сега много християнски села в северната част на страната са опустели, хората бягат поради страх от гонения”, допълни Анна Нейстат – заместник-директорът на правозащитната организация Human Rights Watch, която редовно посещава контролираните от опозицията райони на Сирия.

                      Християните съставляват значителна част от около 2-та млн. бежанци от Сирия и 4,25 млн. разселени лица. В турската провинция Мардин например още през пролетта построиха специален лагер за сирохалдейците (клон на сирийското християнство), които се страхуват да живеят в общите бежански лагери, където често има силни ислямистки настроения.

                      Източник: izvestia.ru

                      Сирийският свещеник Франсоа Мурад бе убит в северната част на Сирия. Вестта бе потвърдена от пазителят на Светата обител, който добави, че през последните дни манастирския комплекс в който е служил монахът е бил подложен на жестоко нападение от страна на ислямски терористи, свързани с джихадистката групировка "Ябаат ал-Нусра". Божият служител е бил убит в неделя на 23 юни, като засега не се съобщават повече подробности .

                      Comment


                        Дамаск. Израел е осъществил по молба на САЩ доставка на съвременно оръжие за сирийската опозиция, съобщава ИТАР-ТАСС.
                        По данни на местни източници въоръжението е произведено в Израел и е доставено на две части от транспортни самолети на израелските ВВС в Турция, откъдето е прехвърлено в специални складове на въоръжената опозиция в Сирия.
                        Въоръжението включва противотанкови реактивни снаряди, ракети със среден обсег, леко стрелково оръжие и снайпери с висока точност.
                        Механизмът на доставките е бил определен от американските спецслужби в сътрудничество с турското разузнаване.

                        Comment


                          ЮНЕСКО се застъпва за културното наследство на Сирия

                          Експерти обаче считат, че това няма да спаси културните паметници.

                          В резултат от военните действия са засегнати историческите части на Дамаск, Сирия и Алепо, оазиса Палмира, както и крепостта на кръстоносците Крак де Шевалие и цитаделата на Саладин. Разрушени са много строежи от римската, християнската и мюсюлманската епоха. По - специално е повреден Старият град в Дамаск, значителна вреда е нанесена на Великия мечет на Омеядите в Алепо, построен през VIII век.

                          "Най-тежкият грях спрямо ближните ни не е омразата, а безразличието ни към тях. Това е същността на безчовечността."

                          Джордж Бърнард Шоу

                          Comment


                            STROSS написа Виж мнение
                            Дамаск. Израел е осъществил по молба на САЩ доставка на съвременно оръжие за сирийската опозиция, съобщава ИТАР-ТАСС.
                            По данни на местни източници въоръжението е произведено в Израел и е доставено на две части от транспортни самолети на израелските ВВС в Турция, откъдето е прехвърлено в специални складове на въоръжената опозиция в Сирия.
                            Въоръжението включва противотанкови реактивни снаряди, ракети със среден обсег, леко стрелково оръжие и снайпери с висока точност.
                            Механизмът на доставките е бил определен от американските спецслужби в сътрудничество с турското разузнаване.
                            Такива известия в арабските войни има периодично, вкл. имаше и през войната в Либия. "Откриването" на израелски оръжия у противника е класически (и доста клиширан вече) похват той да се очерни и представи като "помагач на ционисткия враг" (архи-злодея). Показателно е, че и асадистите и бунтовниците "откриха" вече такива оръжия в ръцете на другата страна. Ето едно такива известие още от края на 2011 г. - http://www.youtube.com/watch?v=qgznlLHb-44
                            С две думи - глупости на търкалета.
                            "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                            "But I know none, and therefore am no beast."

                            (Richard III - William Shakespeare)

                            Comment


                              Все пак Израел нанесе въздушни удари по Сирия!

                              Comment


                                Жертвите на конфликта в Сирия вече са над 100 хиляди

                                Най-малко 100 191 души са били убити в Сирия от началото на бунта срещу режима на президента Башар ал-Асад, който се превърна в гражданска война, съобщи Франс прес.

                                Според данните на Сирийския център за наблюдение на човешките права 36 661 са цивилните жертви, 18 072 - бунтовници и 25 407 членове на силите на режима.

                                Сред цивилните жертви са 3330 жени и 5144 деца под 16-годишна възраст.

                                Сред убитите бунтовници са 13 539 цивилни, които се включили в боевете, 2518 чуждестранни бойци, повечето от които джихадисти, и 2015 дезертьори.

                                Силите на режима са подкрепени от верни на президента Башар ал-Асад милиции, които са загубили 17 311 свои членове, и от бойци на въоръженото крило на ливанското шиитско движение Хизбула, което е дало 169 жертви във войната.

                                Неправителствената организация отчита също 2571 неидентифицирани тела и смята, че съдбата на над 10 000 затворници и на стотици пленени от бунтовниците войници остава неизвестна.

                                Comment

                                Working...
                                X