Войната в Сирия

[Eguo]

Две експлозии в турския град Рейнанлъ, провинция Хатай, намиращ се до границата със Сирия, са причинили смъртта на най-малко 40 души и са ранили други 100. Взривовете са били поставени в два автомобила и са избухнали в жилищен квартал, близо до центъра. http://news.ibox.bg/material/id_44575923/#clist

Ако имате бунтовници на своя територия (+ като опция - банда терористи), ако помогне им, осигуряване на храна и муниции - 1 терористични акт - не е много голям брой.
Въпреки че, разбира се, ще бъде версия за "кървава ръка" Башар Асад.

[Eguo]

Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров, отговаряйки на въпрос на журналисти за доставките на комплекси С-300 в Сирия заяви, че Русия не планира да ги продава, тя отдавна ги продала и сега завършва доставките на противовъздушни комплекси по подписани контракти.

С-300 за арабите - е желязен боклук.
П.С.
Хипотетична, реална помощ.
Няколко военни кораби в Тартус.
Както се случи в Либия през 1986 година.

[piston]

С-300 за арабите - е желязен боклук.

Интересно, наистина, кой би работил с тях? Дали вече има обучени сирийци да работят с С-300?

[Sharana]

Интересно, наистина, кой би работил с тях? Дали вече има обучени сирийци да работят с С-300?

От статията, която даде Eguo:

... Moscow may decided to send the six S-300 batteries carrying 144 missiles due for Syria along with Russian missile and air defense specialists. They will officially be described as instructors for training Syrian crews in the use of the sophisticated anti-air weapons. But they will also be available for operating the missiles effectively for downing Israeli Air Force planes striking targets in Syria and Lebanon. Israel will be forced to think twice before attacking the S-300 batteries for fear of hitting the Russian officers...

[Amazon]

От това което съм виждл като контролен пулт на С-300, да работиш с това нещо си трябва второ висше по специалността. Така че въпросът ви е съвсем резонен. Според мен вероятно имат обучени кадри, поръчката не е от вчера, които вероятно се намират в Русия заедно с комплексите. Сега колко добре са обучени и дали с тях ще има "консултант" вероятно никога няма да разберем.
Знае ли се колко са комплексите?

[piston]

http://www.pan.bg/view_article-5-171...-na-udara.html

Какво е ползвал Израел за нападението си с/у Сирия?

[RIZAR]

От това което съм виждл като контролен пулт на С-300, да работиш с това нещо си трябва второ висше по специалността. Така че въпросът ви е съвсем резонен. Според мен вероятно имат обучени кадри, поръчката не е от вчера, които вероятно се намират в Русия заедно с комплексите. Сега колко добре са обучени и дали с тях ще има "консултант" вероятно никога няма да разберем.
Знае ли се колко са комплексите?

Е, чак второ висше по специалността... Разбира се едно е на учение, друго в реални бойни действия.
При станциите има определен алгоритъм на работа и всичко е така да се каже "дуракоустойчиво". Въпроса е, че операторите трябва да са много компетентни, динамични анализатори на реалната обстановка, а не да действат по учебници.

[RIZAR]

http://www.pan.bg/view_article-5-171...-na-udara.html

Какво е ползвал Израел за нападението си с/у Сирия?

Ясно, телевизионно насочване. Явно не е по кабел, а използва носеща честота от порядъка на над 300 МХц, което я прави доста трудна за засичане и РЕБ.
Борбата с такива ракети е направо невъзможна. Ако не си разположил Панцири, които да успеят да я свалят със зенитен огън, никое ПВО с-во в света не е възможно да я спре. Евентуално може да се използва някакъв вариант на съвременна ПЗРК, която да успее да я улови на 1-2 км и по топлинното излъчване да я удари.

Другия вариант е да се унищожи носителя на ракетите, но при условие , че самолета се намира в планинската част на Ливан трудно и невъзможно е да бъде засечен от старите ПВО с-ва на Сирия, като С-75 , С-125 и С-200, които разполагат с голям радиус на действие.

[Eguo]

Ако не си разположил Панцири

В Сирия сега има "Панцири" и (както се оказа) "С-300".
Очевидно "Панцири" е само една задача - защитата на C-300.
ПВО - със сигурност намира близо до Тартус.
Това е оръжие срещу нашествието на НАТО.
Но това е много интересно да се види реалното им използване в битка.

[Dinain]

Точно толкова, колкото беше края и на ливанците през 2006г. ...

Израел е страшно силна държава и получава техника, която не притежават дори някои от великите сили, като например тежкия изстребител Ф-15. Тя има сили да удържи самостоятелно атака от страна на Сирия, Ливан, Йордания и Египет. Тя обаче няма сили да унищожи Сирия. А освен това би възбудила такива интерферентни вълни, които да взривят целия Близък Изток и Юго-западна Азия.
Ето защо Израел няма да пристъпи към някакви сериозни намеси в конфликта. Хирургично точни операции, бомбандировки и евентуални спецоперации по ликвидация на крайни врагове. Това е което може да постигне Израел.
Едва ли, можем да очакваме мащабна атака към Дамаск, пък било то и само за промяна на режима и някакви временни овладявания на опорни пунктове.

RIZAR, видимо си запознат с техническата част на съветско-руското въоръжение от преди 20-30 години (доколкото разбирам това се дължи на някогашната ти служба в ПВО на България). Проблемът е, че робуваш на тотално грешни представи за политическо-икономическата ситуация на Близкия Изток в последните десетилетия, както и, трябва да отбележа, просто неосведоменост. Това забелязвам не само от този пост, но и от много подобни през последните седмици. Някаква смесица от пропаганда на късния соц и липса на информация.

Да вземем само първото изречение - какви "ливанци", какъв "край"...? Наясно ли си въобще кой с кого и за какво воюва през 2006 г.? И че такъв тип конфликт не е паралел на сблъсък на конвенционални армии?

По-нататък: "атака от страна на Сирия, Ливан, Йордания и Египет."
Известно ли ти е, че Йордания и Египет сключиха мирни договори с Израел преди десетилетия? Атака от страна на Сирия? От страна на Ливан? Това в коя паралелна вселена може да се случи...?

Единственото правилно изречение е, че Израел няма да се намеси сериозно в конфликта в Сирия. Поне не възнамерява да го прави. Няма никакъв интерес от това. Но да победи сирийската армия - правил го е четири пъти, при по-неблагоприятни условия. А при сегашното съотношение на силите и наличие на ЯО, Дамаск има шансове в един открит сблъсък колкото сламена колиба има срещу ураган.

А причината за поста ми е въобще да пусна тази статия от Капитал:

Прекрачени червени линии
Сирийската гражданска война вече е регионален конфликт

Тътенът на артилерията и минохвъргачките в Дамаск и околностите му вече не предизвикват у сирийците повече от притеснен поглед натам, откъдето идват ударите. Обикновено те са в посока от управлявания от правителството център към контролираните от бунтовниците покрайнини. Експлозиите на 3 и 5 май, разтърсили военен комплекс в планината Касиун, в подножието на която е сирийската столица, обаче идват от съвсем неочаквано място.

Израелски изтребители нарушават ливанското въздушно пространство и обстрелват конвой с ирански ракети "Фатех-110", предназначени за шиитската групировка "Хизбула", която е съюзник на режима на Башар ал Асад. Макар и да не е пряка цел на това нападение, сирийският президент бе поставен в патова ситуация. От една страна, той не може да си позволи да замълчи срещу това нарушаване на суверенитета на страната, а от друга – просто не може да отговори, без да предизвика регионална война с неконтролируеми последици, една от които е сигурният му край.

Кълбо от интереси

Израел има дълга традиция за нанасяне на превантивни удари срещу арабските си съседи. Действията му сега бяха обяснени от министъра на отбраната Моше Яалон по следния начин: "Ние не се намесваме в сирийската гражданска война, но предупредихме какви са интересите ни и ги нарекохме червени линии. А те са или даване на оръжия на терористична организация (в случая "Хизбула" - бел. ред.), или нарушаване на суверенитета на границите ни." Според анализатора от International Centre for Strategic Studies Емил Хокайем, цитиран от в. New York Times, "ударът изпраща ясно послание към "Хизбула" и Иран, че Израел е наясно с разположението на силите и ще удари, ако има опит за промяна на военния баланс".

Така атаката срещу Сирия, която е свързващо звено между "Хизбула" и Иран, е ескалация на тлеещия от години конфликт между Техеран и Тел Авив. Пред Общото събрание на ООН миналата година израелският премиер Бенямин Нетаняху буквално начерта "червена линия" срещу обогатяването на уран от иранците, прекрачването на която ще бъде наказано. Ударите в Сирия са ясен знак, че Нетаняху е готов да извади нещо повече от маркер, ако Техеран не укроти ядрените си амбиции.

Същевременно ответен удар от страна на Дамаск срещу Тел Авив е малко вероятен. Най-красноречиво за това говори заминаването на Нетаняху на петдневно посещение в Китай веднага след акцията на израелските изтребители. Водещата неспирна битка с бунтовниците вече повече от две години сирийска армия е изтощена. Тя разчита на доставки на оръжия и провизии основно от Иран и Русия и постоянно се свива заради дезертьорства. Така невъзможността да отговори на атаката бе разчетена като поредно лично унижение за Асад. В началото на тази година, когато израелците отново удариха същия комплекс, който бе цел и на сегашните им атаки, защото се смята, че разработва химически оръжия, отново нямаше отмъщение от сирийска страна.

Сирийският в. "Ал Уатан", смятан за близък до властта, публикува във вторник информация, че палестинска групировка, базирана в Дамаск, е получила "зелена светлина да напада израелски мишени". По-късно същия ден обаче неназован член на групата бе цитиран от израелския в. "Аарец" да твърди, че предупреждението е чисто символично и няма да доведе до ескалация на конфликта.

Иронично, но най-големият проблем за Израел ще се окаже не засилване на присъствието на сирийската армия в оспорваните Голански възвишения, а нейното изтегляне оттам в посока Дамаск за подсилване на силите срещу бунтовниците. В този случай набиращите сили джихадистки групировки в Сирия, които са най-добре оборудвани и подготвени сред опозиционните сили, едва ли ще се бавят много, преди да запълнят вакуума в Голан, когато армията на Асад се изтегли. Най-изтъкната групировка от тях е обявената от САЩ за терористична "Джабхат ан Нусра", разполагаща по неофициални данни с над 6000 бойци, които се увеличават всеки ден.

Преди месец говорителят на израелската армия бригаден генерал Йоав Мордехай бе откровен за израелските притеснения. Според него "глобалният джихад в смисъла на "Ал Каида" и свързаните с нея групи" има най-голяма сила в сирийската част от Голанските възвишения. Като потвърждение на тези опасения в началото на април "Джабхат ан Нусра" символично се врече във вярност на лидера на глобалната терористична организация Айман аз Зауахири. А една от главните цели на този тип групировки е унищожението на Израел.

Същевременно, макар в израелските удари да загинаха десетки сирийски войници, най-любопитен остава въпросът как ще отговори Иран. Ако приемем, че няколкото неуспешни атаки срещу израелски граждани през миналата година и атентатът в Бургас са част от скритата война между Тел Авив и Техеран, то реакция от иранска страна не е изключена. "Очаквам още от т.нар. война на сенките, която вече наблюдаваме – "меки" цели, туристи и високопоставени бивши и действащи израелски лица", твърди експертът по "Хизбула" Матю Левит пред в. Washington Post.

Кой пусна отровен газ

Ударите на Израел не само заплашват да прелеят насилието извън границите на Сирия, но и да замъглят още повече картината на конфликта. Подозренията, че в него вече е използвано химическо оръжие (засега неясно дали от режима на Асад или от бунтовниците) засилват опасенията, че са прекрачени още едни червени линии - тези, начертани от американския президент Барак Обама.

Преди две седмици разузнавателните служби на САЩ, Великобритания и Израел заявиха, че "с определено ниво на сигурност" могат да потвърдят, че сирийското правителство е пуснало отровен газ зарин срещу опозиционните сили. Това вещество без цвят, вкус и мирис атакува нервната система, води до смърт в рамките на няколко минути и е забранено от международното право. Притесненията на Вашингтон и Тел Авив са, че заринът не само ще доведе до голям брой жертви, но има и реална опасност да попадне в ръцете на джихадистки групи или на "Хизбула".

С изявленията си, че употребата на химически оръжия "променя правилата на играта", Обама подхрани спекулации какво точно означава това - нови дипломатически действия, налагане на забранена за полети зона, въоръжаване на бунтовниците, подкрепа за бежанците или наземни военни действия? Но американският президент побърза да добави, че доказателствата за използването на зарин не са достатъчни и преди да се предприемат каквито и да било действия, е необходимо детайлно разследване от специално създадена комисия на ООН. Нейни инспектори вече са в готовност да влязат в страната, защото само на сирийска територия ще могат да установят със сигурност какво се е случило. Засега властите в Дамаск поставят условия и, изглежда, нямат намерение да допуснат екипа на ООН в близко бъдеще.

"Ако наистина режимът в Сирия е използвал химическо оръжие, зависи в какъв мащаб е станало това. Ако се потвърди само малка по мащаб употреба в предполагаемите няколко случая отпреди месец, международният отговор ще бъде ограничен. И не очаквам някаква военна интервенция или увеличаване на помощта за бунтовниците", обяснява пред "Капитал" анализаторът от Royal United Services Institute (RUSI) Шашанк Джоши. Но ако се появят нови обвинения за използване на забранени химически вещества или за многократна употреба, може да се очаква по-категоричен отговор. И макар Джоши да смята, че това е малко вероятно, той не изключва американски въздушни удари по съоръжения, свързани със складирането и разпространението на този тип оръжие.

Все още не е ясно дали режимът на Асад е отговорен за пуснатия зарин. Преди дни бившият главен прокурор на Международния трибунал в Хага Карла дел Понте, която в момента е член на комисия на ООН за разследване на нарушенията на човешките права в Сирия, заяви, че има "силни, конкретни подозрения, но не още безспорни доказателства", че именно бунтовниците, а не Асад, са употребили химическо оръжие. Американската администрация незабавно отговори, че сериозно се съмнява бунтовниците да са имали изобщо достъп или пък намерение да използват зарин. Според Вашингтон е много по-вероятно употребата на химическо оръжие да е дело на проправителствените войски. От ООН също опровергаха изказванията на Дел Понте, като посочиха, че няма още категорични доказателства, че която и да било от двете страни е използвала зарин.

Самата Дел Понте подчертава, че не е специалист по химическите оръжия, не участва в специалната комисия на ООН за разследване на употребата на зарин и не отхвърля възможността и хората на Асад да са използвали отровния газ. Но тя е висш представител на ООН и думите й се приемат насериозно от мнозина. И ако твърденията й се окажат верни, Западът може и да не бъде така склонен да даде безусловната си подкрепа за сирийската опозиция.

"Ако се докаже, че бунтовниците са използвали химическо оръжие, международният отговор ще зависи от това коя фракция го е употребила. Ако е малка и изолирана група, която не е част от основното ядро, може и да няма реакция. Но в противен случай, макар че според мен това е малко вероятно, това би означавало, че е политически невъзможно за администрацията на Обама да приложи друг подход освен минимална подкрепа за много малък сегмент от опозицията", казва Шашанк Джоши. Според него всичко ще зависи от връзката на този, който евентуално е използвал химическо оръжие, с Висшия военен съвет на бунтовническата Свободна сирийска армия, тъй като фокусът на усилията на Запада е насочен именно към тази опозиционна организация.

Предпазливият подход на Вашингтон

При всички случаи думите на Дел Понте ще усложнят дипломатическия спор относно евентуалната намеса на Европа и САЩ в конфликта в Сирия. Сега всичко зависи от това доколко американците са готови да вземат участие в битката срещу Асад. А те изглеждат изпълнени с нежелание. Въпреки заявената подкрепа за израелските удари по Сирия и опасенията от употребата на химическо оръжия, Обама продължава да бъде предпазлив. Белият дом вече има горчив опит от инвазията в Ирак заради несигурна разузнавателна информация и сега е много по-внимателен, преди да действа.

Всъщност пред американския президент има само лоши варианти. Той заяви, че не изключва никакви възможни сценарии, защото "ситуацията се променя", но категорично отхвърли опцията да изпрати американски войски на сирийска територия. Не е ясно и дали евентуалното въоръжаване на опозицията е правилен ход, тъй като някои от фракциите на Свободната сирийска армия са крайни ислямисти и оръжията могат да попаднат в неправилните ръце. Но от друга страна, ако американският президент не се намеси по някакъв начин, оставя без последствия всекидневното избиване на цивилни.

От известно време насам Великобритания и Франция настояват да отпаднат европейските забрани за доставка на оръжие за бунтовниците. Според Лондон подобен ход ще заздрави умерените сили в редиците на опозицията. Досега САЩ бяха против, но преди дни министърът на отбраната Чък Хейгъл стана първият висш американски представител, който публично заяви, че Вашингтон обмисля дали да не започне да въоръжава бунтовниците. В понеделник в Сената бе внесен проектозакон, третиращ този въпрос. В момента оръжие за опозицията доставят американски съюзници като Катар и Саудитска Арабия.

"В бъдеще можем да очакваме постепенно заздравяване на отношенията между американците и Свободната сирийска армия, защото това е най-малко рискованият вариант, с който САЩ разполагат. Всяка друга опция, включително унищожаване на военни съоръжения и вкарване на наземни сили, е прекалено рискована и скъпа", твърди Шашанк Джоши. Според него единствената възможност, която е политически удовлетворяваща и достатъчно евтина, е да се въоръжат бунтовниците. "Въпросът е степента, в която ще го направят, и доколко открити ще бъдат относно това", обяснява анализаторът.

Междувременно американският държавен секретар Джон Кери и руският президент Владимир Путин договориха свикването на международна конференция преди края на май, която ще търси политическо решение на конфликта в Сирия, като опита да събере на масата за преговори и двете страни в конфликта. Целта е да се договори незабавно спиране на огъня и сформиране на преходно правителство с представители и на двете враждуващи страни. Кери обаче подчерта, че оставането в политиката на Асад не може да бъде част от какъвто и да било сценарий за прекратяване на конфликта. Това е и основното искане на сирийската опозиция. Но Москва, която е най-големият защитник на режима в Дамаск, продължава да настоява, че слизането от власт на Асад не трябва да бъде условие за провеждането на мирни преговори.

Заради такива сериозни разминавания в позициите досегашните опити за изпълнение на плана за съставяне на преходно правителство завършваха с пълен провал. И дори с удвояване на дипломатическите усилия на САЩ и Русия няма гаранции, че този път ще се получи. Дотогава сирийската гражданска война, продължаваща вече две години и взела над 70 000 жертви, все повече се изражда в сектантски конфликт, който прелива извън границите на страната и заплашва да подпали целия регион.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2013/05/10/2057602_prekracheni_cherveni_linii/

[Kramer]

Е, консултанти ще се намерят, ако не руснаци, то белоруси, украинци.

[Dinain]

http://www.pan.bg/view_article-5-171...-na-udara.html

Какво е ползвал Израел за нападението си с/у Сирия?

Излиза, че правилно съм предположил, че става дума за Spice. Само не знам защо в тази статия упорито го наричат "ракета", като това е планираща бомба (по-точно комплект, който превръща обикновенна бомба в направлявана). http://en.wikipedia.org/wiki/Spice_%28guidance_kit%29

Ердоган хвърля бомба - Турция се нарежда до САЩ, Британия и Израел, които вече заявиха, че Асад е използвал химическо оръжие:

Turkey claims evidence of Syrian chemical weapons use
Turkish Prime Minister Recep Tayyip Erdogan has told US media he has evidence that Syria employed chemical weapons against opposition forces.
He cited the discovery of missile remains and Syrian patients showing signs of wounds from chemical weapons.

http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-22484115

[Eguo]

Е, консултанти ще се намерят, ако не руснаци, то белоруси, украинци.

"...Since the chances of dissuading Putin to abandon this strategy are just about nil, the best Netanyahu can hope for by his face-to-face with the Russian president is a limited accord on ground rules for averting an Israeli-Russian military clash in Syria..."

http://debka.com/article/22963/Netanyahu-to-visit-Putin-in-a-bid-to-stop-his-S-300-missile-sa

[Thorn]

Стана ми малко смешно. Какво значение има ядреното оръжие? Израел не посмя да го употреби през 1973, та още по-малко би изобретил повод да го употреби през 21 век.

[RIZAR]

В Сирия сега има "Панцири" и (както се оказа) "С-300".
Очевидно "Панцири" е само една задача - защитата на C-300.
ПВО - със сигурност намира близо до Тартус.
Това е оръжие срещу нашествието на НАТО.
Но това е много интересно да се види реалното им използване в битка.

Е, чак 30 Панцира за защита на 5-6 С-300. Предполага се, че би трябвало да има зенитна охрана на С-300, но това е по-скоро някаква фикция. Нашите С-300 не се пазят от Кубове, Шилки или Стрели, разположени на МТЛБ. Вярно, че ние нямаме , чак такъв ресурс.
При С-300 се разчита на скритост и мобилност, затова няма нужда от Панциири.

С-300 пази много важни обекти. Например, в България през 1999г. по време на войната на НАТО срещу Сърбия пазеше АЕЦ" Козлодуй".

Не вярвам ракетите Фатех(Орел, ако не бъркам) да са чак толкова важна стратегическа точка в сирийската отбрана.
Най-общо пази Дамаск, Главния щаб, евентуално някои ВВС бази.
Да опази от управляеми ракети и бомби някакви складове, пък било то и ракетни , се съмнявам.
Както и да пази Тартус. Какво има там ??? Няколко стари съветски корита. Вярно, че има голямо пристанище с икономическа стойност, но с това се изчерпва всичко.