Войната в Сирия

[albireo]

Но кой сега финансира Асад?

Според мен в Техеран могат да дадат добър отговор на този въпрос.

[Eguo]

Според мен в Техеран могат да дадат добър отговор на този въпрос.

Медии съобщиха, че Техеран действително е дал пари, за Сирия. Около 1 млрд. долара.
Но това не е достатъчно.
Например средната интензивност на боевете (по време на грузинското "нападение" срещу Осетия) за Русия са били на стойност около 100 млн. долара за 1 ден. Повече от 100 млн. $ за Грузия.

http://nnm.ru/blogs/aleeks1/stolko_stoil_rossii_kazhdyj_den_vojny/

Иранският милиард не е достатъчно дори за един месец.
Голяма, финансова помощ (млрдн) не е може да бъде в пари в брой (cash)
Трябва да премине през финансовата система. Откриване на движение на пари - не е трудна работа.

[piston]

Медии съобщиха, че Техеран действително е дал пари, за Сирия. Около 1 млрд. долара.

По-скоро става въпрос за кредитна линия...

[gollum]

Позволих си свободата да преместя постовете по модерирането на форума там, където им е мястото. Моля, който желае да пише по темата, да продължи там.

ПП Постовете, които съм преместил там са изтрити от тази тема. останалите, които само са копирани са редактирани. Това за да няма учудени.

Днес не съм на смяна. - Динайн

[Пилот]

Относно финансирането на Aсад - той като класически диктатор не е ли могъл да закъта 1-2 пъти БВП на страната по разни сметки? В смисъл все пак семейството е управлявало от мнооого дълго време, макар и да нямат либийския петрол. Оттам и финансите могат да се мобилизират своевременно ако иска да инвестира в оставане на власт.

Колкото за танковете и подобните - поне от търкания с Израел са им останали едно 10к бронирани машини от най-различни сортове ако се вярва на Уикипедия, честно казано дори и 1/3 да са работещи пак на бунтовниците ще им трябват 5-10 години със сегашните темпове. По-скоро това дали Асад е на власт ще зависи колко хора има да управляват танковете и да се сражават за него, техниката и парите едва ли са проблем все още.

[Eguo]

Аз не съм чул на алавити-дезертьори.
Имам малко съмнение че от 2 милиона алавити - можете да набирането на необходимия брой танкови екипажи.

Лично аз мисля, че победата на ислямистите е смърт и геноцид за алавитски мъже.
Единственият начин за излизане от ситуацията - войната до победа или отделна държава.

[Dinain]

@Пилот, трябва да се отбележи, че темповете на разрушение се засилват. Според статистиката на Кухулин половината от тези загуби са се случили през последното тримесечие на 2012 г. (бях го отбелязал още когато я пусна). Което говори за подобряващо се въоръжение, координация и умения у бунтовническите части.
Номинално бройките бронетанкова техника, с които разполага сирийската армия преди началото на конфликта, наистина са внушителни и тези загуби не са и 10% от нея. Но - не може да не се отбележи, че:
1. Голяма част от тази техника е на по 30-40 и повече години. Каква точно, не знам, но със сигурност над 50% (поне 1200 от танковете са консервирани още преди 2011 г.).
2. Техниката се експлоатира вече 2 години интензивно, де факто от началото на гражданската война - части се мятат постоянно от град на град в опити да гасят поредното огнище на съпротива (поне такова е впечатлението ми от периода март 2011 - юни 2012; след като започна битката за Алепо фронтовете се установиха и няма толкова движение).
3. Загубени ремонтни депа, нарушени логистични връзки, недостиг на резервни части (последното е реалност за сирийската армия още от края на Студената война; например танковите бригади, мисля бяха 2, които бяха разположени в Ливан до 2005 г., бяха в окаяно техническо състояние именно поради липса на поддръжка още тогава).

Всичко това водо до ускорена амортизация на парка. Видяхме същото и при превземането на авиобазата Тафтаназ наскоро - множество повредени хеликоптери.
И въпреки това, и аз съм на мнение, че ще мине още доста време, преди Асад да изпита недостиг на техника. Не на последно място и понеже самата армия се е свила поради дезертьорство и за наличната техника по всяка вероятност няма достатъчно екипажи така или иначе.

Относно финансирането, определно Техеран помага, но какво точно финансиране му е нужно, не знам. Сирийската армия е наборна, т.е. не става въпрос за плащане на заплати, там проблемите са с набирането на новобранци, все по-малко са желаещите. Доколкото Асад успява да поддържа в Дамаск илюзията за оазис на спокойствието, ще се радва на относително ядро на поддръжници сред населението и функциониращ държавен апарат. Парите според мен са му належащи за закупуване на оръжие, но като основен доставчик, едва ли Русия, или Иран, ще откажат точно сега да му отпуснат на вересия.

Наскоро четох (не помня къде) икономическите показатели за Сирия. През 2011 г. БВП спада с -3%, но през 2012 г. спадът е -20%, което си е логично при това развитие на конфликта. Във връзка с гореспоменатото положение на населението в Дамаск, не мисля че ще може да поддържа този оазис още много време. Според мен колапсът на режима ще дойде именно оттам (когато жителите на Дамаск усетят цялата тежест на войната и излязат на улиците), а не поради липса на външно финансиране.

[ndragostinov]

Моята скромна и неангажираща прогноза:

2013 година:
1. Относителен застой през зимата.
2. Ново настъпление на опозицията, вероятно в началото на пролетта.
3. Нова кулминация на атаките срещу режима през лятото.
4. Превземане на Дамаск от опозицията, което ще се точи вероятно цяла есен.
2014 година:
1. Ново правителство в Дамаск - коалиция между ислямисти и Сирийският национален съвет, която работи слабо и едва контролира града. Цяла Сирия е разделена на отделни територии. Във всяка от тях съответният военен командир създава свой ред и "закони" - някои налагат шериата, други не. Повечето имат автономно поведение спрямо правителството.
2. Основните сражения са концентрирани около:
а) крайните ислямисти, които не признават новото правителство и са решени да си наложат властта в цяла Сирия, по примера на талибаните в Афганистан.
б) териториите гъсто населени с алауити, които не признават друг авторитет, освен на "президента" Асад.
3. Никоя група не успява да победи останалите и "обедини" Сирия под своя власт. Резултатът е федерализация на Сирия чрез постепенно легитимиране на повечето автономни субекти. Това ще бъде дълъг процес - поне 3 години до постигане на относителна нормализация.

Асад е най-губещ, защото никой от останалите субекти не го признава за легитимен и без руска военна подкрепа ще бъде ликвидиран като Кадафи в Сирт. Крайните ислямисти са в сходна ситуация, разчитайки на помощ от Катар и др. арабски страни. При всички случаи бъдещето на тези две групи зависи от международното положение.

[Пилот]

Хм, този анализ за Дамаск който го даваш - дали не може да се направи аналогия с Алепо, където всичко е в някаква по-напреднала фаза? Ако можеш да оцениш какво става там? Аз поне си мисля, че описаният от теб сценарий може да е леко временен - тоест Асад в криво-ляво мирен град има полза да изглежда добър и всичко да е наред, постепенно нещата ще са на зле, но пък ако бунтовниците са очеизвадната причина за това и по някакъв начин бъдат изкарани лошите и виновните за мизерията - Асад пак ще си намери поддръжници.

За парите за въоръжение - честно казано за една държава едва ли мунициите са толкова голям проблем, Иран си имат май необходимите заводи за стрелкови муниции и по-елементарни неща (никой не ползва някакви умни бомби или други скъпи удоволствия). По-скоро си мисля, че пари за заплати в армията ще трябват от един момент нататъка, то хубаво се биеш за каузата, но на Асад мисля му трябва всеки човек - при свиване на БВП с 25% някъде една сносна заплата на фона на царяща мизерия наоколо може да е добра мотивация. Тоест според мен парите като мотивация ще нарастват (може би и за двете страни, след 2-3 години конфликт сигурно трябва повече причини за да се стрелят).

Вече ремонт на танкове и подобни по-сложни неща явно ще се забатачва все повече положението, нищо чудно по някое време и двете страни да са основно с тежки картечници върху джипове.

ИМХО може би ако бях на мястото на Асад бих опитал следният прийом - определена стратегическа част от страната (примерно 20% от територията където са важните икономически центрове) се пази на всяка цена статично, останалото нека си го взимат бунтовниците. В онези техни 80% непрекъснато ще правя кратки набези и ще създавам несигурност в опит да убедя тамошното население, че бунтовниците хич не са готини. Икономическият срив там (който няма как да не дойде защото икономиката ще е основно в онези 20% някъде) би подпомогнал в това направление, освен ако не се подпре сериозно положението на бунтовниците финансово отвън.

[Dinain]

Попадна ми този блог, където е публикувана следната презентация (на английски) - за мен беше интересна:

The State of the Economy: How Long can Syria Survive? — From the Syria Conference
Jihad Yazigi, editor-in-chief of The Syria Report, spoke at the conference of the economic implications of the Syrian uprising. The following is an excerpt from his presentation, “The State of the Economy: How Long can Syria Survive?”

http://blogs.lse.ac.uk/mec/2012/09/27/the-state-of-the-economy-how-long-can-syria-survive-from-the-syria-conference/

[Amazon]

*Друга възможна промяна е бунтовниците (FSA и муджахидините) да обърнат оръжие един срещу друг - има и такава вероятност, и това може би е единствената оставаща надежда за спасение на режима.

При положение че не го направиха след последната реч на Асад и призива за политическо решение. След като дори "lap dog" политическата опозиция на Асад се отдръпна, не виждам какво ще ги стимулира да обърнат оръжие един срещу друг. Патакламата ще се случи след като свалят Асад. Имам чувството че Сирия вече е близо до точката, след която свалянето на диктаторчето няма да означава край на гражданската война.

[Dinain]

Ако се случи след свалянето на Асад, е по-добрия вариант. Лошото е, ако се случи преди да свалят Асад от власт, тогава стават 3 силите в конфликта.
Според мен може да ги стимулира превземането (изцяло) на голям град - това все още не се е случвало. Групировките не се чувстват достатъчно самоуверени все още, усещат "нужда" една от друга в общата борба срещу режима, затова се страхуват да започнат открит конфликт помежду си. Но това може да се промени когато паднат 1-2 големи града - например Алепо и Идлиб. Тогава муджахедините ще се обявят за "освободители на Алепо" и ще изплуват неизречени досега въпроси като кой всъщност оглавява революцията, какво е политическото бъдеще на Сирия и "а ти с какво си допринесъл за борбата?" или "а теб кой те е канил на моята революция?". Но това са само спекулации от моя страна в настоящия момент, както писах, това е само вероятност.

Имам чувството че Сирия вече е близо до точката, след която свалянето на диктаторчето няма да означава край на гражданската война.

Много вероятно си прав...

[albireo]

... определена стратегическа част от страната (примерно 20% от територията където са важните икономически центрове) се пази на всяка цена статично, останалото нека си го взимат бунтовниците. В онези техни 80% непрекъснато ще правя кратки набези и ще създавам несигурност в опит да убедя тамошното население, че бунтовниците хич не са готини.

Т.е. като родезийците към края на конфликта? Не съм убеден, че това е нещо друго освен отчаяна крайна мярка.

[Kramer]

По вероятно Асад да се оттегли в алевитските райони и страната да се разцепи на три образувания. Което е разбира се хиляда пъти по-добре, отколкото да дойдат ислямистите.

[Digmon]

По вероятно Асад да се оттегли в алевитските райони и страната да се разцепи на три образувания. Което е разбира се хиляда пъти по-добре, отколкото да дойдат ислямистите.

Е омръзна ми от това с ислямистите, може би талибаните са виновни за тая представа която витае свързана с фанатичен ислям които се свързва и с Мюсюлманските братя, поне това е единственото логично обяснение което аз виждам.
Дори те да управляват в Сирия е абсурдно да се разиграе същият сценарии ( поне този които ни разказват,свидетел не съм бил) като в Афганистан.
Каква ти е идеята за трите образувания? Предполагам имаш предвид държави следователно като си споменал за алевитите едната е тях, другата сунитска, а третата ? Да не говорим че не знам кой ще разреши да си правят по 20 държави на който когато му скимне.