В Триполи няма "международно признато правителство". Там са ислямисти.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Либия след Кадафи
Collapse
This topic is closed.
X
X
-
И тук стигаме до тезата за оправдаването на диктаторите в арабския свят тип Кадафи, Садам, Асад и т.н., поради особеностите на арабските народи и че там трябвало да се управляват държавите само от такива хора с твърда ръка, понеже нямало друг начин и че западната либерал-демокрация е неприложима и непасваща (not compatible - на компютърен език) по тези географски ширини. Може това да е вярно в известна степен, но това не може да оправдава зверствата извършени от тези диктатори срещу цивилно население. През 2003г. Колин Пауъл излъга за Садам, че притежавал някакво смъртоносно химическо оръжие, обаче в края на 80те той приложи именно такова срещу кюрдите в северен Ирак - операция Анфал, където бяха отровени и убити десетки хиляди кюрди с химическо оръжие.
Comment
-
Дай да ги броим откакто се е родил Садам, така ще са над 2 млн. Той горкият, жертва на агресия, само нахлу в две съседни държави и обстреля с ракети две други. 20-те хиляди обгазени кюрди и програмите за ОМП са му най-малкия проблем в грехомера."No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
Thorn написа Виж мнениеНе десетки хиляди, а между 3-7 хиляди. Жертвите след последвалата наглите лъжи на Колин Пауъл агресия вече гонят милион.This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
Amazon написа Виж мнениеНа снимки от обгазяването попадал ли си? Не всичко е аритметика.
Снимки на изгорели тела, на взривни травми, на насечени от осколки, на изгорени от бял фосфор и на детска коса размазана по стената на скривалище съм виждал.
Comment
-
Thorn написа Виж мнениеСнимки на изгорели тела, на взривни травми, на насечени от осколки, на изгорени от бял фосфор и на детска коса размазана по стената на скривалище съм виждал.This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
Към момента на американската агресия през 2003 Саддам, за разлика от 1991 вече не представляваше опасност за съседите си. И макар и да беше диктатор, поддържаше относителен мир вътре страната и относителна цивилизация. Не беше нещо красиво, но някак си работеше. Американците разрушиха това статукво но не създадоха никаква работеща система, а оставиха пълна анархия. В резултат жертвите са много повече отколкото и в най-кървавите години на Саддам, страната се разпадна по религиозни общности и се създадоха условия за възникването на това чудовище ИД. Американците може и неправилно да ги обвиняват, че те са я създали, но те бяха акушерите.
Единственият начин за спасение на тези общества е "диктатура на прогреса", модернизация и чак след това демократизация. Успешните примери са Корея и Тайван - гнусни диктатури до края на 80-те. Няма други.
Comment
-
Примери има и други - Испания и Португалия и т.н. Но не е това въпросът.
Диктатура има, прогрес няма.
Имаха 40-50 години арабските диктатори и не направиха абсолютно нищо. Нула. Страни, които си внасят дори тоалетната хартия (цитат на Кадафи). Какво им е работило? Работило е точно, докато се е счупило. И вече не работи. Изтече му срокът на годност.
Как бързо забравихме програмите за ОМП. Всички ги имаха - Садам, Кадафи, Асад, Mубарак (и другите преди него). Лагерите за подготовка на терористи, въоръжаването и спонсорирането им. Политическите затворници. Ирано-иракската война, в която загинаха към 1 млн. души за едно нищо, нахлуването в Чад, окупацията на Ливан, атаките срещу Израел, Локърби, египетските химически атаки в Йемен. Левичарите и палестинците, които се обучаваха в Либия и после взривяваха бомби в Европа. 40 години светът да се чуди какво ще се случи под шапката на някакъв луд чичка с балистични ракети, в коя съседна държава ще му хрумне да нахлуе, има ли ОМП, няма ли ОМП, колко има, ще го използва ли, кога и т.н. Всичките изброени бяха такива карикатури, но сега ги изкарваме херувими, защото при тях имало "ред и спокойствие". Ако спрем за момент жалейката, за западния свят е цинично добре, че тези скапани диктатури се разпаднаха и вече не представляват военна заплаха.
Кой точно ще я направи тази "диктатура на прогреса" - не очакваш това да са старите муцуни, нали?"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
General Lukov написа Виж мнениеИ тук стигаме до тезата за оправдаването на диктаторите в арабския свят тип Кадафи, Садам, Асад и т.н., поради особеностите на арабските народи и че там трябвало да се управляват държавите само от такива хора с твърда ръка, понеже нямало друг начин и че западната либерал-демокрация е неприложима и непасваща (not compatible - на компютърен език) по тези географски ширини. Може това да е вярно в известна степен, но това не може да оправдава зверствата извършени от тези диктатори срещу цивилно население. През 2003г. Колин Пауъл излъга за Садам, че притежавал някакво смъртоносно химическо оръжие, обаче в края на 80те той приложи именно такова срещу кюрдите в северен Ирак - операция Анфал, където бяха отровени и убити десетки хиляди кюрди с химическо оръжие.
Comment
-
Dinain написа Виж мнениеПримери има и други - Испания и Португалия и т.н. Но не е това въпросът.
Диктатура има, прогрес няма.
Имаха 40-50 години арабските диктатори и не направиха абсолютно нищо. Нула. Страни, които си внасят дори тоалетната хартия (цитат на Кадафи). Какво им е работило? Работило е точно, докато се е счупило. И вече не работи. Изтече му срокът на годност.
Как бързо забравихме програмите за ОМП. Всички ги имаха - Садам, Кадафи, Асад, Mубарак (и другите преди него). Лагерите за подготовка на терористи, въоръжаването и спонсорирането им. Политическите затворници. Ирано-иракската война, в която загинаха към 1 млн. души за едно нищо, нахлуването в Чад, окупацията на Ливан, атаките срещу Израел, Локърби, египетските химически атаки в Йемен. Левичарите и палестинците, които се обучаваха в Либия и после взривяваха бомби в Европа. 40 години светът да се чуди какво ще се случи под шапката на някакъв луд чичка с балистични ракети, в коя съседна държава ще му хрумне да нахлуе, има ли ОМП, няма ли ОМП, колко има, ще го използва ли, кога и т.н. Всичките изброени бяха такива карикатури, но сега ги изкарваме херувими, защото при тях имало "ред и спокойствие". Ако спрем за момент жалейката, за западния свят е цинично добре, че тези скапани диктатури се разпаднаха и вече не представляват военна заплаха.
Кой точно ще я направи тази "диктатура на прогреса" - не очакваш това да са старите муцуни, нали?
ПС: И нали знаеш, че някак си трябваше да се неутрализира неконтролираното ядрено оръжие на Израел!
Comment
-
Динайн, нещата, които говориш са отчасти вярни, но както винаги, дяволът е в подробностите. Да, арабските страни се опитваха да се снабдят с оръжия за масово поразяване (между другото подобни програми са имали и страни като Швеция, Испания и Бразилия, да не говорим за ЮАР). Но това е обяснимо (не че се радвам на факта, че се случва), защото главният им проблем (или поне според тях главният) е серия от военни поражения от една страна, възникнала като преселническа колония на арабска земя, против волята на нейното население и съществуваща благодарение на гола военна сила. Плюеща на резолюции на ООН, на дипломатически натиск, на икономически санкции, сама снабдила се с ядрено оръжие!, но при това ползваща се с подкрепата на САЩ и Европа. Арабите опитват открита война-неуспешно, икономически санкции - също, дипломатически усилия - и те неуспешни. Остават снабдяване със собствени ОМП - в опит да изравнят военното превъзходство на израелската армия и естествено по собствени причини, нормални за всяка страна с претенции за величие - за престиж. Както и оръжието на слабия - тероризъм, в който ислямът има достатъчни традиции. Впрочем израелските са не по-малки.
Това е положението до към 1990 г., но след първата иракска война нещата доста се променят.
to be continued
Comment
-
Thorn написа Виж мнениеЕдинственият начин за спасение на тези общества е "диктатура на прогреса", модернизация и чак след това демократизация. Успешните примери са Корея и Тайван - гнусни диктатури до края на 80-те. Няма други."Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта
Comment
-
Thorn написа Виж мнениеДинайн, нещата, които говориш са отчасти вярни, но както винаги, дяволът е в подробностите. Да, арабските страни се опитваха да се снабдят с оръжия за масово поразяване (между другото подобни програми са имали и страни като Швеция, Испания и Бразилия, да не говорим за ЮАР). Но това е обяснимо (не че се радвам на факта, че се случва), защото главният им проблем (или поне според тях главният) е серия от военни поражения от една страна, възникнала като преселническа колония на арабска земя, против волята на нейното население и съществуваща благодарение на гола военна сила. Плюеща на резолюции на ООН, на дипломатически натиск, на икономически санкции, сама снабдила се с ядрено оръжие!, но при това ползваща се с подкрепата на САЩ и Европа. Арабите опитват открита война-неуспешно, икономически санкции - също, дипломатически усилия - и те неуспешни. Остават снабдяване със собствени ОМП - в опит да изравнят военното превъзходство на израелската армия и естествено по собствени причини, нормални за всяка страна с претенции за величие - за престиж. Както и оръжието на слабия - тероризъм, в който ислямът има достатъчни традиции. Впрочем израелските са не по-малки.
Това е положението до към 1990 г., но след първата иракска война нещата доста се променят.
to be continued
Написал си "Но това е обяснимо (не че се радвам на факта, че се случва), защото главният им проблем (или поне според тях главният) е серия от военни поражения от една страна..."
Сериозно ли на Ирак, Египет или Либия главният проблем е... Израел? Или е удобно обяснение за всички провали на управляващите върхушки?"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
Не, проблемите и според ме на другаде - войните са част от цялото, но не са в основата му. Основният проблем е "провалът в догонването" (най-вече за тези, които си нямат огромни залежи от ценни природни изкопаеми, с които да компенсират провалите), ако мога така да се изразя и неуспехите в справянето с ефектите от модернизацията. А това - нормално, - поражда съпротива, реакция от разликата между желано и действително. А тази реакция най-често се излива под формата на някаква революционна вълна, обикновено на базата на пасионарната в момента (за региона) идеология. И тази история се е повтаряла много пъти, но с много различни подробности. И, да, рецептата за "догонване" е една и съща и минава през някаква диктатура, въпросът е, че наличието на диктатура (между другото, отсъствието на някаква форма на деспотично управление е по-скоро изключение - и то донякъде скорошно, - отколкото правило) въобще не означава успешно осъвременяване / догонване. Зависи от много неща. Ако ще даваме примери, можем да включим и Япония, и другата Корея, и цял ред други държави. Вероятно действат много различни фактори и няма проста рецепта, която да обяснява успеха или неуспеха.
Comment
Comment