Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Либия след Кадафи

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Общо взето, милициите от Мисурата, онези същите, които извършиха геноцид и етническо прочистване в Таварга /естествено с дейното съдействие на френската и английската авиация/ извършиха това, което беше повод за агресията срещу Кадафи - разстреляха мирна демонстрация с картечен и минохвъргачен огън.
    Last edited by Thorn; 17-11-2013, 21:01.


    thorn

    Средновековните църкви в България

    Comment


      Guide to Libya's militias
      Up to 1,700 different armed groups have emerged from the disparate Libyan rebel forces which fought Muammar Gaddafi's regime in 2011.

      Five years after the start of the unrest that culminated in the ousting and killing of Muammar Gaddafi, Libya remains without a single government with authority over the whole country. Instead some 2,000 militias hold sway
      "No beast so fierce but knows some touch of pity."
      "But I know none, and therefore am no beast."

      (Richard III - William Shakespeare)

      Comment


        Трябва да се поправя - демонстрацията не е била съвсем мирна, стрелба е имало и от двете страни. Впрочем аналогиите със събитията от 2011 си остават.


        thorn

        Средновековните църкви в България

        Comment


          US Plans to Train Libyan Soldiers in Bulgaria
          A strong toun Rodez hit is,
          The Castell is strong and fair I wis...


          блог за средновековна балканска история

          Comment


            Бунтовници завзеха посолства в Триполи

            Сградата, в която се намират офисите на британското и канадското посолство в Триполи, е завзета от нелегални въоръжени групи, предава ИТАР-ТАСС, цитирайки либийската информационна агенция "Тадамун". Екипите на дипломатическите мисии не могат да изпълняват задълженията си поради заплахата за сигурността им, причинена от незаконните бойци, пише "Тадамун".

            В четвъртък влиятелната групировка "Операционен щаб на либийските революционери" призова за оставка на настоящия кабинет, оглавяван от Али Зейдан, и за създаването на временно кризисно правителство. Представители на "Операционния щаб" съобщиха, че в следващите дни ще проведат извънредна среща, на която да обсъдят общата програма на незаконните групировки. Те осъдиха плановете на ООН да изпрати в Либия 200 свои служители от Департамента по безопасност и охрана, които да защитават мисията на световната организация в страната. "Възразяваме на всяка външна намеса във вътрешните ни работи", се казва в изявлението им.

            Сградата, в която се намират офисите на британското и канадското посолство в Триполи, е завзета от нелегални въоръжени групи, предава ИТАР-ТАСС, цитирайки либийската ...



            Т. е. държавна власт реално няма, глезотии като "права на човека" и т. н. въобще не са на дневен ред. Медсестрите в сегашен Бенгази нямаше да имат никакъв шанс.


            thorn

            Средновековните църкви в България

            Comment


              След сражения в Бенгази и Триполи верните на правителството части на ВДВ успяха да наложат властта поне в Триполи и Бенгази. Не и в Мисурата, камо ли във върналата се във фундаменталистко средновековие Дерна.

              Като цяло ситуацията си остава печална. В потвърждение - анализ на "Индипендънт".

              Показателно е да се прочетат препоръките за пътуванията в чужбина на Министерството на външните работи към британските граждани за сигурността или липсата й в държави, ...


              Парадокс
              Либия е свободна, но не ходете там

              Тъжната истина е, че диктаторските държави в Северна Африка и Близкия изток не бяха заменени с нещо по-добро
              Патрик Кокбърн, в. "Индипендънт"

              Показателно е да се прочетат препоръките за пътуванията в чужбина на Министерството на външните работи към британските граждани за сигурността или липсата й в държави, където правителството подценява опасностите. С удоволствие прочетох страховитите съвети на министерството за Ирак отпреди 8-9 години, които предупреждаваха пътуващите да не стъпват там заради свирепото и широко разпространяващо се насилие. Това бе в рязко и понякога абсурдно противоречие с Тони Блеър и неговото правителство, които остро смъмряха журналистите, че преувеличават опасностите, и твърдяха, че 14 от 18-те провинции на Ирак са мирни. Бълвайки подобни оптимистични глупости, Блеър се появи с бронирана жилетка в Зелената зона на Багдад на "изненадваща" визита след полет с вертолет от летището.

              По същия начин чуждестранните политици правят сега "изненадващи" посещения в Либия, както го стори Дейвид Камерън през януари - ако те изобщо се осмелят да отидат там. Само допреди година акцията на НАТО в Либия през 2011 г. в подкрепа на бунтовниците бе представяна като успешна външна военна намеса, която може да послужи като пример за това, което САЩ, Великобритания и Франция трябва да направят и в Сирия. Не са много онези, които все още вярват в това, но ако все пак вярват, нека погледнат последните препоръки на министерството за Либия, актуализирани на 22 октомври и придружени с полезна карта.

              Либия е разделена на две зони, обозначени с тъмни и светли цветове, за да илюстрира различното равнище на несигурност. Новината не е добра за потенциалните туристи:



              тъмният нюанс покрива 85% от страната,



              включително петролните полета, Сахара, както и голяма част от бреговата ивица - области, за които министерството съветва "да се избягват всякакви пътувания". Горната дясна част и горният ляв ъгъл на картата са области, отбелязани с по-светъл нюанс и включват Триполи и крайбрежния път - чак до Мисрата на запад и издутината на Киренайка в източната част на Либия. Тук министерството пак съветва срещу всякакви пътувания - с изключение на неотложните. Но пътниците трябва много внимателно да изучат картата и придружаващия я текст, защото има кафяво петно около Бенгази - столицата на Киренайка, което показва, че министерството преценява града като опасен за посещения. В действителност всеки планиращ обиколка на тази част на Либия трябва да отбележи, че картата създава впечатление, че цялата Киренайка е достатъчно безопасна за "неотложно пътуване", но текстът излъчва по-малка увереност - той подчертава, че пътуващият трябва да се придържа към "крайбрежни области от Рас Лануф до египетската граница, с изключение на Бенгази и Дерна". Дерна държи рекорда по изпращане в Ирак на чужди бойци и терористи самоубийци от всеки друг град в мюсюлманския свят.

              Няма съмнение, че министерството има право. Либия се превърна в една



              от най-опасните части на света



              Неотдавна бе застрелян командирът на либийската военна полиция Ахмад ал Баргати, докато напускал джамия в Бенгази. Миналата година е имало 80 такива убийства на високопоставени военни и полицейски командири. Убийството на Баргати пък стана малко след като либийският премиер Али Зейдан бе за кратко отвлечен от хотела си в Триполи без нито един изстрел от охраната му. Добивът на нефт в Либия падна до 600 000 барела дневно, той почти бе спрял през лятото, а милициите, охраняващи петролните съоръжения, завзеха пристанищата на изток.

              Това може да се отдаде и на постреволюционния хаос, който е неизбежен след свалянето на режима на Кадафи преди две години. Но ситуацията със сигурността не се е подобрила, дори се е влошила, след като 225 000 либийци бяха регистрирани като членове на милициите, които са въоръжени и платени от правителството. Идеята беше тези въоръжени лица, от които само 1/10 са се борили срещу Кадафи, да бъдат постепенно включени в държавните институции за сигурност и така да бъдат поставени под контрол. На практика се случи точно обратното - милициите и техните командири се организираха и често превъзхождаха силите на редовната армия и полиция. В Киренайка бившият бунтовнически предводител Ибрахим ал Джатран командва 20 000 въоръжени лица, които контролират съоръжения, произвеждащи 60% от петрола на Либия.



              Милициите и полевите командири запълват вакуума,



              оставен след падането на Кадафи. Тържествуващите противници на стария режим обясняват провала по създаването на стабилно управление с липсата на държавни институции, които били отслабнали при управлението на Кадафи. В това има нещо вярно, но по-точното обяснение е, че Кадафи бе свален най-вече от НАТО, който използваше своята въздушна мощ, докато либийските милиции действаха като прочистваща сила. Когато Кадафи падна, неговите врагове нямаха политическата и военната сила да заменят режима му или да решат икономическите проблеми, които старият режим не можеше да разреши. Безработицата бе 40% и младите мъже без работа не виждаха друга алтернатива освен да хванат оръжието и да се присъединят към милициите.

              Но либийците не са единствените. Без изключение националните и опозиционните движения в Близкия изток, Северна Африка и Кавказ се провалиха през последните 20 години в опита да сменят диктаторските държави и чуждестранната окупация с нещо по-добро. Чеченските националисти се бориха героично срещу руснаците в началото на 90-те години, но се превърнаха в изнудвачи и гангстери към 1999 година. Режимът на Саддам Хюсеин бе катастрофа за иракчаните, но взелата властта иракска опозиция стана по-алчна, по-подкупна и по-неработеща в сравнение със стария режим.

              Каква е причината за тези провали? И въстаниците, и техните външни поддръжници са пропуснали да помислят



              какво ще правят с властта,



              щом тя бъде взета. Те дълго демонизираха Саддам, Кадафи и Асад като причина за всички проблеми в техните страни. Смятали са, че всичко ще се оправи, щом тези държавници си отидат. Вярвайки в същото, чуждите медии недоумяваха защо проблемите на Ирак и Либия не се изпариха след отстраняването на старите лидери.

              Национализмът или социализмът - или поне държавният контрол върху най-важните предприятия - бе политическата и социалната спойка на държави като Ирак, Сирия и Либия при управлението на старите им лидери. Корупцията и приватизацията в полза на управляващите семейства стопиха тази спойка, но победилите опозиционни сили нямаше с какво друго да я заменят освен с разколничество и племенна солидарност. Либия може да не успее да създаде държава, която да е за предпочитане пред старата, но същото е тъжна истина и за всички други опозиционни движения в региона.


              thorn

              Средновековните църкви в България

              Comment


                Бунтовници за които се предполага че симпатизират на Кадафи щурмуваха военновъздушна база в южна Либия. Обявено е извънредно положение, в опитите за потушаване на бунта е използвна авиация.
                "Контрареволюция" или поредният локален метеж? Според мен става дума за второто, но времето ще покаже дали тези инциденти няма да прерастнат в нещо по-сериозно.
                Заслужава да се отбележи че макар разнообразните милиции да създават такива проблеми, армията на свой ред се възстановява. Ето някои снимки на либийските въоръжени сили:


                Basic training graduates in Tobruk



                Graduation of 720 Border Guards



                The 319th Infantry Brigade



                Libyan Airborne training
                Разни:









































                Last edited by ndragostinov; 20-01-2014, 20:21.
                Truth will save the world

                Comment


                  ВВС:




                  Миг-23




                  Мираж F1






                  Миг-21













                  ВМФ:










                  Изгежда "геноцидът" срещу черните в Либия е доста ялов:






                  Last edited by ndragostinov; 20-01-2014, 21:16.
                  Truth will save the world

                  Comment




                    Задкулисни сметки около проекта за тренировка на либийски войници у нас може да обтегнат отношенията със САЩ

                    Comment


                      Драгостинов снимките са много хубаво нещо.И Афганистанската армия има много хубави снимки.
                      Важното е какво освен да се снимат правят из голямата Либииска страна!

                      Comment





                        Ислямисти свалиха египетски хеликоптер с петима войници

                        Comment


                          Група въоръжени лица се опитаха да завземат с щурм щаба на военното командване в либийската столица.

                          Атака срещу щаба на либийската армия

                          Comment


                            What the frak?!

                            Protesters storm Libya's congress, shoot 2 lawmakers -- and session continues
                            At least two members of Libya’s General National Congress were shot and wounded after protesters stormed its headquarters in Tripoli on Sunday evening.
                            Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

                            Comment


                              Тази страна е като комедиен сериал

                              Former Libyan Prime Minister Ali Zeidan sought refuge in Europe on Wednesday after parliament voted him out for failing to stop rebels independently exporting oil in a challenge to Libya's fragile unity.
                              Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

                              Comment


                                Фундаментална статия на Гардиън, преведена от Сега. На специалното внимание на Динайн, НДрагостинов и на всички, които оправдаваха интервенцията. Също за доверието към западните медии и за дългосрочните последици от това, което се нарича борба с тероризма..



                                Равносметка

                                Западът трябва да поеме вината за катастрофата Либия

                                Днес Либия е превзета от различни въоръжени групировки и ситуацията с човешките права се влошава непрекъснато. Страната потъва в хаос и е изправена пред заплахата от гражданска война
                                "Гардиън"


                                "Счупи - купи" - това е правилото в магазините за порцелан. То обаче се отнася не само за чашките и чинийките, а и за нациите. В подготовката за катастрофалната инвазия в Ирак то бе припомнено от Колин Пауъл, тогавашния държавен секретар на САЩ. "Ще бъдеш горд собственик на 25 млн. души", бил казал той на Джордж У. Буш. "Ще притежаваш надеждите, стремежите и проблемите им." И докато повечето от военните интервенции разклащат из основи страните, западните правителства приличат на клиент, който се изнизва от магазина с надеждата никой да не забележи каква поразия е направил. Пък и медиите ни се държаха като истински съюзници на правителствата и ги оставиха да се измъкнат незабелязано.



                                Либия е поразителен пример



                                Одобрената от ООН операция по въздух от 2011 г. често се обявява като ярък пример за успешна външна интервенция. Но първоначалният мандат от ООН, който бе за защита на цивилното население, бе надхвърлен от страните, които малко преди това бяха продавали оръжия на Муамар Кадафи, и бомбардировките доведоха до смяна на режима въпреки протестите на Русия.

                                Днес Либия е превзета от различни въоръжени групировки и ситуацията с човешките права се влошава непрекъснато. Страната потъва в хаос, който засяга и други страни, нарастват вътрешните раздори и страната е изправена дори пред заплахата от гражданска война. Тази задълбочаваща се криза само от време на време попада във вестникарските заглавия - когато петролен танкер е превзет от някоя групировка, или когато британски петролен работник е прострелян в главата, докато е на пикник, или когато премиерът на страната е отвлечен.

                                Според "Амнести Интернешънъл" "увеличаващите се ограничения върху свободата на изразяване са заплаха за правата, които либийците искаха да получат". Репресивният закон от времето на Кадафи бе променен, за да криминализира обидите към официалните представители на властта или към депутатите от временния парламент. Либийският журналист Амара ал Хатаби бе съден, защото заговори за корупция сред съдиите. Критикуващите властта сателитни тв канали бяха забранени, една тв бе обстреляна с гранатомет, журналисти стават жертва на убийства.

                                Някои нарушения на човешките права започнаха в размирните дни след отстраняването на Кадафи и бяха пренебрегвани от Запада. След края на диктатурата му се чуваха истории за чернокожи либийци, третирани като лоялни към Кадафи и затова атакувани. В един жесток акт на колективно наказание 35 000 души бяха изгонени от Таверга в отговор на бруталната обсада на Мисрата - цитаделата на противниците на режима на Кадафи. Градът бе плячкосан и населението му бе оставено в бежански лагер в Триполи в условия, определени като плачевни от правозащитни организации. Тези насилствени изселвания продължават и до днес в цялата страна. Хиляди са задържани произволно, без съд; съдии, прокурори, адвокати и свидетели са нападани и убивани. Миналия месец в гр. Дерна бе убит първият главен прокурор на Либия, избран след падането на режима на Кадафи - Абдулазиз ал Хасади.

                                Но въоръжените групи, които запълниха вакуума след режима на Кадафи, са най-голямата заплаха за човешките права и сигурността на либийците. "Либия се настани в ъгъла на международната общност, след като потъна в хаос", предупреждава организацията "Хюмън Райтс Уоч". В опит да интегрира групировките в държавната машина слабото централно правителство плаща на 160-те им хиляди членове 1000 долара месечно, за да участват в поддържането на реда.

                                Когато жителите на Бенгази - сърцето на революцията, протестираха срещу властта на тези милиции през юни м.г., 32-ма души бяха убити в станалата печално известна "Черна събота". При друг подобен протест в Триполи миналия ноември загинаха 46 души, а 500 бяха ранени.



                                Либия започна да се разпада под управлението на групировките



                                Миналото лято силите под командването на Ибрахим Жардан установиха контрол върху петролните терминали в източната част на страната, поискаха автономия и повече ресурси за Киренайка - дълго пренебрегваната богата на петрол източна част на страната. Износът на петрол се срина от 1.5 млн. барела дневно до под 500 000 барела дневно, което са милиарди долари загуба. Силите на Жардан първоначално се ползваха с подкрепата на племето магарба, сега и други етнически групи ги подкрепиха. Точно тези сили миналия месец отвлякоха петролен танкер и премиерът ги заплаши, че ще ги бомбардира. Миналия уикенд корабът бе върнат от американските сили, които успяха да го спрат и заловят. Имаше сблъсъци в родния град на Жардан - Аджедабия. Миналата седмица кола бомба избухна във военна база в Бенгази, а в петък основното летище на Либия бе затворено заради бомба, която гръмна на една от пистите.

                                Една от най-сериозните превратности на т.нар. война срещу тероризма е, че фундаменталистките ислямистки сили разцъфтяха като пряка последица от нея. Либия не прави изключение, макар че подобни движения обикновено се радват на слаба обществена подкрепа. "Мюсюлманско братство" и други елементи са по-добре организирани от повече си конкуренти, помагат за отстраняване на премиера, прокарват закони и се съюзяват с опортюнистични милиции.

                                Хаосът от Либия зловещо се разпилява из региона. В страната има повече от 15 млн. пушки и други видове леко оръжие, а както установи доклад от експерти на ООН миналия месец, "Либия се е превърнала в основен източник на незаконно оръжие". Тези оръжия подклаждат хаоса в 14 други страни, сред които Сомалия, ЦАР, Нигерия, Нигер. Катар помага за прехвърляне на либийски оръжия в Сирия, където руските оръжия, купени от режима на Кадафи, се раздават на фундаменталистките бойци.

                                Има реална опасност в страната да пламне гражданска война или дори да се разцепи. Ако не се договорят решения на многобройните проблеми, Либия със сигурност ще продължи да затъва и целият регион ще бъде повлечен с нея.

                                Затова не е чудно, че западните правителства и журналистите, възхвалявали успеха на тази интервенция, сега са толкова тихи. Но това са последствията от тяхната война и те трябва да понесат отговорността за тях.


                                thorn

                                Средновековните църкви в България

                                Comment

                                Working...
                                X