Либия след Кадафи

[Thorn]

Отново срещу черно-бялото възприемане на света. По време на либийската гражданска война мейнстрийм медиите тръбяха колко е ужасен режимът на Кадафи. Това на нас българите, даже няма смисъл да се доказва - ние си го знаехме от многогодишната сага с медсестрите.Съответно неговите противници се изкарваха демократи, борци за човешки права и фрийдъм файтъри. Това беше оправдание за намесата на НАТО в една гражданска война на страната на едната групировка, която без тази намеса вероятно нямаше да победи.

ОК, победиха. И да видим по-добри ли са?

Катрин Аштън е обезпокоена от мъченията в либийските затвори. "Лекари без граница" са оказвали помощ на 115 затворници, по чиито тела имало следи от мъчения, повечето от които прокадафисти. Амнести интернешънъл също докладва за произволни арести, изтезания и убийства от сегашните либийски власти. Доклад на ООН говори за хиляди арестувани без достъп да защита /впрочем и в Гуантанамо е така/, убийства на чернокожи на расова основа, за деца хвърлени в затвора и и за затворени жени, охранявани от мъже. А днес Ал-Арабия съобщила, че журналистката Галя ал Мисрати е убита в затвора.

Не виждам кое оправдаваше решаващата намеса на НАТО, за да се постигне този резултат.

Понеже ще има въпроси - информацията е от руски прокадаистки сайт, но на него дават линкове. http://www.ria.ru/arab_ly/20120219/569559920.html

[Dinain]

Не виждам кое оправдаваше решаващата намеса на НАТО, за да се постигне този резултат.

Ти сам си отговаряш:

...колко е ужасен режимът на Кадафи... даже няма смисъл да се доказва - ние си го знаехме...

[данчо]

И така се връщаме на въпроса, трябва ли да свалим един "ужасен" режим, за да дойде друг "ужасен" режим.
И защо например НАТО не се намесва в Сомалия да речем, където също дълги години се води гражданска война.

[Sula]

Ами НАТО не е лошо да се понамеси и сега, за да обезоръжи тия дето въоръжаваше.
Вчера либийският ми дистрибутор се обади да ми каже, че преди ден група въоръжени младежи влезнала в офиса и склада му, помолила всички да излезната и постреляли от душа по стените, мебелите и стоката.
После си тръгнали поживо поздраво.
Не казвам, че при Кадафи такова не можеше да се случи и затова по негово време беше по-добре.Напротив твърдо съм убеден, че той беше злодей и режимът му беше мракобеснически, просто казвам, че нещата трябва да се изпипват докрай, защото иначе промените и добрите намерения се компрометират бързо.

[Dinain]

Тц, не съм съгласен. Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.
Имат свобода, какво ще направят с нея зависи от тях. НАТО да не е благотворителна организация?

[Thorn]

А преди няколко месеца беше ли?

[Thorn]

НАБЛЮДАТЕЛ
РАКУРС
След Кадафи Либия става все по-опасна

Новата власт не може да се справи с въоръжените групировки, които се занимават с лов на хора, заподозрени в симпатии към сваления диктатор
сп. "Тайм"

СНИМКа: ЕПА/БГНЕС
Либийки развяват националния флаг по време на честванията на годишнината от революцията. В страната обаче се извърша лов на хора по политически причини
Миналия петък Либия отбеляза първата годишнина от революцията, но не е по-сигурно място за живот за обикновените либийци, които се опитват да свикнат с края на 41-годишната диктатура на Муамар Кадафи. Десетки добре въоръжени военни групировки, действащи в тази голяма държава, все още се изплъзват от контрола на прохождащото правителство.

Тази оценка дойде от правозащитната организация "Амнести интернешънъл", чието последно проучване документира най-малко 12 случая, при които либийци са починали в ареста след миналия септември. Според твърденията те са били бити, провисвани с главата надолу и измъчвани с електрошокови удари. В смразяващия 38-страничен доклад, публикуван в навечерието на годишнината, "Амнести интернешънъл"



описва вълна от терор



и масови малтретирания от страна на въоръжените милиции. През последните месеци техни членове са измъквали стотици, ако не и хиляди либийци от техните домове, задържали са ги на пътните пропускателни пунктове и са ги хвърляли в импровизирани затвори по подозрения, че са симпатизанти на Кадафи или са се сражавали на страната на режима по време на гражданската война.

Либия се подготвяше за буйни чествания на годишнината от революцията, по време на която разнородни и неконтролируеми бойци за осем месеца свалиха един от най-дълго просъществувалите режими, след като бяха вдъхновени от натовските съюзници в единствената военна интервенция на Запада по време на Арабската пролет.

Революцията избухна на 17 февруари 2011 г., когато стотици протестиращи в източния град Бенгази излязоха по улиците, настоявайки за край на режима на Кадафи - нечувана смелост за онова време. Протестите се разпространиха бързо, обхващайки за седмица Източна Либия. А след като в средата на март НАТО започна кампанията си на въздушни удари, протестите прераснаха в гражданска война. Революцията приключи със смайващо рухване на диктатурата през август.

Но този 17 февруари е повод и за по-малко радостни моменти. Наскоро Саади Кадафи, синът на диктатора, който е в изгнание в съседна Нигерия, обяви, че в Либия се подготвя прокадафистко въстание. И че въоръжените групи, много от които са командвали въстаническите сили по време на войната, сега са в състояние на почти постоянна бойна готовност в цялата страна - без никакъв признак за разоръжаване. Управляващият Преходен национален съвет (ПНС) няколко пъти поставяше крайни срокове на тези групи да се разоръжат и да се присъединят към националната армия,



но всичките му ултиматуми бяха пренебрегнати



Вместо това тези групи действат независимо от властите в Триполи, включително и в самата столица, без много да се опасяват от преследване. "След голямата вълна от истерия миналата година заради масовите арести сега има гибелен лов на хора", сподели за "Тайм" Донатела Ровира, старши съветник по кризисни въпроси на "Амнести интернешънъл". През последните два месеца тя посети няколко центъра за задържане, контролирани от въоръжените милиции, и разговаря насаме със задържаните. Понеже й давали малко време да говори с тях, задържаните са разкъсвали ризите си, когато вратата се затваряла, за да види тя синините и порезните рани от разпитите. След като представила доказателствата на представители на ПНС в Триполи, тя останала с впечатлението, че съветът няма нито желание, нито възможност да вземе под свой контрол въоръжените групи - вероятно защото тази задача може да доведе до сериозна конфронтация в момент, когато властите се опитват да стабилизират разнебитената икономика и да подготвят страната за изборите през юни. Ровира смята, че отлагането само влошава ситуацията. "Липсата на политическа воля прави въоръжените милиции все по-мощни и все по-трудно контролируеми", изтъква тя.

Докладът описва зловещи случаи на арести с доказателства за мъчения. През декември международният Червен кръст заяви, че е посетил около 8500 затворници в 60 места за задържане. А в края на януари организацията "Лекари без граници" закри клиниката си в Мисрата, след като лекувани от нейния персонал 14 жертви на мъчения са били прехвърлени в близкия център за разпити. Организацията заяви, че въоръжената милиция, отговаряща за местния затвор, е отказала да разреши по-нататъшно лечение на 13 затворници и ги е върнала обратно в центъра за разпити.



Най-смразяващите подробности в новия доклад



на "Амнести интернешънъл" засягат случаите със смъртоносен изход. Един от тях е на Факри ал Худайри, полицай от столичното предградие Таджура. 31-годишният мъж с две деца е бил измъкнат от дома заедно с четиримата си братя от група въоръжени мъже в края на октомври - дни преди Кадафи да бъде убит в Сирт. Впоследствие братята му са били освободени. Повече от месец след ареста на Амари от столичната болница "Абу Салим" се обадили на семейството му да кажат, че той бил приет в нея с тежки рани - по-късно същия ден той починал. Аутопсията открила липсата на два нокътя от ръцете, следи от електрошокове и от изгаряния върху челото, ръката, китката, както и синини върху тялото му.

Въпреки няколкото подобни случая "Амнести интернешънъл" твърди, че не са предприети никакви действия за търсене на отговорност, а официални доклади за убийства, включително на 65 поддръжници на Кадафи в Сирт непосредствено след смъртта на диктатора, не са довели до никакви арести. В няколко места разследванията са били водени от временни "съдебни комисии", чиито членове са заявили пред "Амнести", "че трябвало да поемат функциите на прокурори, защото съдебната система не работи."

Това повдига въпроса как ще бъде съден най-високопоставеният либийски арестант - влиятелният син на Кадафи Сейф ал Ислам. Макар че Международният наказателен съд (МНС) повдигна срещу него обвинения за престъпления против човечеството, либийските официални лица заявиха, че няма да предадат Сейф ал Ислам в Хага, където е базиран съдът. Съгласно правилата на МНС Либия трябва да поиска от съда разрешение да съди Сейф в Либия с довода, че страната е в състояние да осигури справедлив и всеобхватен съдебен процес. На 23 януари новият правосъден министър Али Хумайда Ашур заяви пред репортери, че Сейф ще бъде "държан в Либия съгласно либийския закон". Това принуди МНС да излезе с декларация, че все още не е взето окончателно решение къде да бъде съден най-прочутият либийски затворник.

http://www.segabg.com/article.php?id=589964

[Sula]

И на мен ми се струва, че "спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се", всъщност е една форма на "ето аз си измивам ръцете". В моят постинг достатъчно ясно написах къде е проблема, а Торн го е изразил още по-ясно, но ще повторя още по-ясно за тези, които са на път.
Ако раздаваш само свобода и демокрация имаш едни отговорности и тогава приказката с давещите се има тежест. Ако обаче покрай демокрацията и свободата си раздал и оръжие на куп безотговорни елементи, няма да е зле да се постараеш да си го прибереш, за да дадеш всъщност шанс на свободата и демокрацията.
Ето и малка илюстрация:

http://tv7.bg/sport-news/bulgaria-football/5540192.html

[Dinain]

Не знаех, че НАТО е раздало калашници и РПК. Може ли по-сериозно, всяка бивша диктаторска държава от рода на Либия е пълна с оръжие и населението има откъде да се сдобие с него (предостатъчно оръжейни складове). Хеле пък в Африка.

Да повторя: НАТО не е благотворителна организация - с намесата си свали Кадафи от власт и остави вакуум. С какво ще го запълнят, си е работа на либийците.

[Sula]

Апелът за повече сериозност касае и теб, Dinain. Нито имам времето, нито желанието да ти описвам официалната помощ предоставена от съюза на бунтовниците. За неофициалната ми се пише още по-малко, защото никой от тук пишещите няма точните данни. Който е следил нещата е много наясно откъде дойде оръжието, което се оказа в такова изобилие сред населението.
Оставям без особен коментар писания от рода на "всяка бивша диктаторска държава от рода на Либия е пълна с оръжие и населението" и клишето затова, че НАТО не е благотворителна организация... Този род приказки са за официално ползване сред начинаещи, но в дискусия с претенции да бъде задълбочена звучат малко фалшиво и официално.
Съвсем не е необходимо да се възприемаш като официален говорител на НАТО нападнат от досадни журналисти, за да участваш по този начин в разговора.
Иначе основната тема на разговора си остава, че е малко вероятно вакумът оставен след Кадафи да бъде запълнен с нещо по-добро, ако по улиците има толкова много оръжие в случайни ръце и няма да е лошо този който изръчка либийците да свалят Кадафи да се намеси и да въведе ред по същия начин, по който се месеше при свалянето му.
На никой не му трябва нова Сомалия под носа на Европа, само защото НАТО не била благотворителна организация или на теория всяка диктатура раздавала обилно оръжие на населинето си (това цепи мрака наистина!).

[Dinain]

Съвсем не е необходимо и ти да се възприемаш като разследващ журналист на обща практика, за да участваш в разговора. Не, недей да пишеш за "неофициалната" помощ, след като нямаш точни данни, защото може да излезе че и неутронна бомба е дадена.

Поредният ти опит за заяждане е обречен на неуспех. Очевидно никъде не съм казал нищо подобно ("всяка диктатура раздавала обилно оръжие на населинето си") и ти не си достатъчно тъп да си го помислиш, т.е. опитваш се да внясаш смут в ефира.
Това, което съм казал, е пределно ясно - всяка диктатура, особено основана от военни, трупа запаси от оръжие, често несъизмерими с възможностите й за използване (пословични са онези хиляди танкове, купени от Кадафи през 80-те, за които нямаше екипажи); и при колапс на горната, това оръжие попада в ръцете на населението, ако не се въдвори бързо ред. Същото е в Сирия, и в Ливан, може да стане и в Египет. В Ливан знам че ще възразиш, че не е имало диктатура, но е имало множество регионални диктатурки, които с десетилетия трупаха оръжие от чуждестранни спонсори - и в резултат населението в Ливан днес е едно от най-въоръжените в света. Което е видно и от скорошните престрелки в Триполи (ливанския) - веднага отнякъде изникват автомати, калашници и гранатомети сред цивилните.


Armed individuals are gathered in the northern city of Tripoli, Lebanon after two-day clashes left three people dead and several wounded on Sunday, Feb. 12, 2012. Photo by Antoine Amrieh, The Daily Star

Read more: http://www.dailystar.com.lb/Opinion/...#ixzz1n8cuP1qW
(The Daily Star :: Lebanon News :: http://www.dailystar.com.lb)

[1951]

От ПР гледна точка, ултра безотговорен акт на "новите" либийци:

http://www.youtube.com/watch?v=MBbB9k7kYc4

[Thorn]

Какво да очакваш от ислямисти, освен разрушаване на християнско гробище?

[Thorn]

Впрочем с пълна пара са се запътили към сомалийски вариант.

Богатата на петрол Източна Либия обяви полуавтономия
- A +
14:53 | 6 март 2012 | По света / Редактор Надежда Христова / обновено преди 34 минути
Виж 1 снимка
За ръководител на управляващия съвет на Източна Либия беше определен Ахмед ал Зубаир
Сн.: EPA/БГНЕС

Племенни водачи, командири на въоръжени формирования и политици обявиха днес богатата на петрол източна част на Либия - Киренайка, за полуавтономен район, предаде Асошиейтед прес.
Церемонията се състоя в столицата Бенгази, съобщи БТА. Участниците изразиха намерението си да спрат десетилетното маргинализиране на Източна Либия при управлението на бившия лидер Муамар Кадафи и определиха съвет, който да ръководи делата на новосъздадения район, простиращ се от централния крайбрежен град Сирт на запад до границата с Египет на изток.

Преходният национален съвет, изпълняващ ролята на временно правителство, многократно се е изказвал против обособяването на източната част на страната като отделен район, предупреждавайки, че това може да доведе в крайна сметка до разпадането на Либия.

За ръководител на управляващия съвет на Източна Либия беше определен Ахмед ал Зубаир, най-дълго прекаралият зад решетките политически затворник по времето на Кадафи. Ал Зубаир, който е също така член на временното правителство, обеща да защитава правата на района, но каза, че оглавяваният от него съвет признава ПНС като представител на Либия в международните дела.

Участниците в церемонията в Бенгази отхвърлиха избирателен закон, определящ 60 депутатски места за Източна Либия в 200-членния парламент, който трябва да бъде избран през юни.

В началото на февруари синът на убития либийски лидер Муамар Кадафи - Саади, който бе арестуван в Нигер, предупреди за неизбежно въстание против новите власти в Либия. Той разказа, че поддържа контакт със съотечествениците си, сред които имало много недоволни от настоящата управа на Либия.

Тогава британският вестник "Гардиън" написа, че Преходният национален съвет не успява да овладее въоръжените групи и страната е пред разцепление. Демонстранти в различни части на Либия обвиняват временния кабинет, чиито заседания продължават да протичат тайно, в липса на прозрачност, включително що се отнася до съдбата на растящите приходи от петрола.

[Sula]

Да, ето още по темата:

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4624151