Либия след Кадафи

[monte christo]

От така стеклите се обстоятелства и невъзможността (или както виждам - нежеланието на дадени лица) да бъдат превзети Сирт и Бани Уалид, няма въобще да се учудя, ако в един момент Триполи бъде атакуван от отряди на кадафистите. Златото на Кадафи навярно ще изиграе ролята си и ще бъдат привлечени нови наемници, които да балансират донякъде натовските спецнази в силите на НПС.

[Кухулин]

Матук Мохамед Матук избягал, никой не го знае къде е. Голям резил

[Кухулин]

Айде и либийският Симеончо се нареди на паницата: Libyan royal offers to help homeland

[Dinain]

Добре. Този принц Мохамед ел Хасан ел Рида ел Серуси (живущ в Лондон) е пра-племенник на крал Идрис, свален от Кадафи през 1969 г. Няма как да се мине без поне боязливо предложение да се върне монархията. Но циркът тепърва започва - чакам кога "бунтовниците" ще се хванат за гушите сериозно.

Много ми е интересна мотивацията на сражаващите се "лоялисти" в Сирт, Сабха и други градове. Съпротивата е яростна, все още разполагат със значителна огнева мощ и я използват максимално. Дали наистина се сражават за Кадафи или този конфликт отдавна вече се превърна в териториална вендета? ПНС признават, че мнозинството жители на Сирт са "на страната на Кадафи". В една алтернативна реалност това можеше да е 'щурма на Правец' - не мога да не се сетя за наскоро празнуваната там 100-годишнина от рождението на Тодор Живков, както и откриването на музейна сбирка, в която - иронично - и луксозно камилско седло, подарък от Муамар Кадафи.

[Кухулин]

Говорителят на Кадафи Муса Ибрахим е заловен, обаче няма потвърждение от никъде. Май по-скоро не е заловен.

И, хм, някой има ли обяснение защо Сирт все не пада и не пада?

ПП Верно са го хванали - Libya: Gaddafi mouthpiece caught 'fleeing dressed as a woman'

[Guy de Mont Ferrand]

Сирта ок, а за какво точно се бият Бани Уалид и какво става там? Твъди се и че ПНС бил раздиран от вътрешни противоречия?

[Кухулин]

Бани Уалид го зарязаха след 3 щурма и над 100 убити. Концентрираха се върху Сирт. Аз не мога да разбера какво е това нещо - три седмици авиацията нон-стоп бомбардира, бунтовниците не спряха да пуцат с тежка артилерия, с танкове, с какво ли не, а едва-едва пълзят. Нещо не ми е ясен тоя либийски warfare.

А противоречия си има. Преди две седмици Джалил обави, че е готово новото правителство. Само няколко часа по-късно ислямистите вдигнаха страшна гюрултия и Джалил каза, че преговорите ще продължат още два-три дни. Оттогава все продължават, а вчвра Джибрил пък каза, че ново правителство щяло да има след превземането на Сирт и Бани Уалид.

И нещо интересно:

Tripoli residents want revolutionaries out, writes AP's Hadeel al Shalchi;

More than a month since revolutionary forces seized the Libyan capital, the heavy thud of anti-aircraft guns and the crackle of automatic weapon fire still echoes across the city, and bands of young fighters in pickup trucks bristling with heavy weapons cruise the streets.

Revolutionary brigades from across the country swept into Tripoli late last month in a stunning offensive, effectively ending Muammar Gaddafi's nearly 42-year rule and sending the longtime dictator into hiding.

While Tripoli's residents are still reveling in their newfound freedoms, they are also beginning to grow weary of the continued presence of hundreds of armed fighters in the city.

The growing anger spurred locals to set up the Tripoli Support Group, which is now petitioning Libya's new rulers, known as the National Transitional Council, to get a handle on the revolutionary brigades in the city.

[Dinain]

Селски warfare. Бунтовниците са масово без никаква подготовка и общо взето такива сили могат да държат някакви позиции и да пуцат с артилерия и тежки картечници от безопасна дистанция, в общата посока на врага (града). Това дава увереност и се снима добре от медиите. Същевременно яростна съпротива на малцина отбраняващи се е достатъчна, за да отблъсне атака на такова опълчение, или решителна атака да ги накара да зарежат позициите си. Силното позициониране и множеството неуспешни атаки се наблюдават в подобните граждански войни, Испания, или Югославия и Ливан. Например в Ливан шиитската групировка Амал обсажда три палестински лагера в продължение на 2 години, и въпреки че разполага с около 5000 бойци, тежка артилерия и танкове, така и не успява да ги превземе.

[Кухулин]

Ясно, значи всичко си е в реда на нещата

[Amazon]

Знам че това е спекулация, но възможно ли е на временния съвет много-много да не му се приключва войната? Все пак докато има война те могат да си бетонират позициите във власта. Няма ли война, идват избори и я камилата я камиларят (хахаха тоя израз е много подходящ за Либия).
Динайн много хубаво обясни нещата с опълченците, но се чудя тия бунтовници нямат ли поне няколко свестни офицера? Нали голяма част от армията се присъедини към тях. Все пак кадърен офицер дори с некадърни но мотивирани бойци, щеше да е приключил с превземането на града. Сигурно там командва тоя с най голямата брада, а не най-подготвения.

[Кухулин]

Аз мисля, че позициите на умерените ислямисти (каквито са в Преходния съвет) ще са по-силни в мирно време. Мюсюлманските брата и ал-Каида в Магреба черпят сили от войната, освен това са антизападно настроени. Според мен ПНС има всички основания да приключи войната по-скоро и да състави мирновременно правителство. Лошото е, че бунтовниците в Сирт пак са отблъснати, а вчера е започнал нов щурм на Бани Уалид. Верно селски warfare.

Fighters for Libya's new rulers have been forced to regroup on the edge of Sirte, after pro-Gaddafi snipers halted a two-week old assault on the ousted despot's hometown.

And in Bani Walid, the only other stronghold of forces loyal to Muammar Gaddafi, the National Transitional Council's (NTC) fighters appeared to have opened another front on Friday

[Dinain]

Наскоро в един друг форум се начетох и пуснах един общ коментар, който препоствам и тук:

Ненавиждам патерналистичните надменни расисти, ронещи крокодилски сълзи за съдбата на третия свят от удобното кресло пред телевизора и изживяващи се като стожери на световната справедливост. Една и съща градация наблюдаваме абсолютно всеки пък, независимо дали Ирак, Либия, Египет или някоя африканска държава са във фокуса на медиите. Ще ги нарека трътки, за по-кратко:
1. Управлява там някакъв местен диктатор, страната е вечно в полу-военно положение, корупцията и източването на природните ресурси процъвтяват.
Нашта трътка цъка с език и вика "ей колко са прости тия в Х, управлява ги един тулуп вече 30 години, ама за всичко са виновни САЩ, те го крепят". Когато излязат новини за някой разкрит масакър срещу политически затворници, трътката надава вой защо САЩ не правят нещо по въпроса?
2. В един момент, със или без подпрепа на САЩ, местното население решава че му е писнало и започват протести срещу властта на диктатора. Трътката моментално надава вой "САЩ се месят във вътрешните работи на Х и подклаждат там недоволство, гадните империалисти" (без значение дали това е истина или прочетено в някой блог, и въпреки че същата трътка доскоро призоваваше 'да се направи нещо' срещу безчинствата на диктатора)
3. Много скоро протестите се превръщат в гражданска война между реформисти и лоялисти.
3.1. Отначало САЩ пазят наутралитет. Трътката реве за "безбройните невинни жертви" и призовава САЩ/НАТО/ЕС/ООН да се намесят, за да спре кръвопускането. Иначе са гадни коравосърдечни капиталисти, който наблюдават отстрани клането и ги интересува само печалба. Прилагат се и разни исторически декларации за хуманност и обвинения в лицемерие и двоен стандарт.
3.2. Под натиска на общественото мнение военната намеса все някога се случва под една или друга форма. Трътката реве за империализъм, окупация и нео-колониализъм, въпреки че доскоро е призовавала точно за това.
4. Войната приключва и започва да се формира някакво преходно правителство. Понеже със стари к*рви нов бардак не става, скоро всичко се изражда в машинации, подкупи и разчистване на сметки и обща политическа нестабилност; крехката икономика се срива, работа няма, страната е в хаос. Нашата трътка отново обвинява САЩ за "насила наложената демокрация", въпреки вече изброеното (избирателната памет е основна функция на телевизионната трътка) и недалновидност, задължително завършвайки с дълбокомисленото заключение че "тези диваци разбират само от твърда ръка", т.е. демокрацията е изобретение на запада и той има екзклузивни права над нея - например тя (демокрацията) дава възможност на нашата трътка да ръси интернет акъл от закрилата на топлата си квартирка, без да се страхува че утре ще му разпорят тлъстото шкембе заради разлики в политическите възгледи; за сметка на това, "диваците" демокрация не заслужават (въпреки че трътката само допреди няколко месеца/години е призовавала да се свали тирана), тяхната съдба трябва да се решава изцяло от външни фактори (пазарлък между великите сили и местните големци) и въобще за никакви граждански права не може да става дума; преди няколко месеца когато трътката ревеше за "погазването правата на х народ", това беше за да се окпепа диктатора; трътката не вярва истински че народът х заслужава тези права, те са само за "модерните" държави и народи, разбира се...

[Кухулин]

По принцип имаш право за трътките, но коментарът ти не е много релевантен към събитията в Либия. Това там си е междуплеменна война и единият от племенните съюзи се ползва с подкрепата на Запада.

Относно демокрацията, много хора разбират под това понятие само западния тип демокрация. Той, за съжаление, не е подходящ за ислямските държави. Това често се онагледява с факта, че ако Мухаммад живееше днес в Европа, нямаше да излезе от затвора. Иисус, напротив, щеше да е (и е) формален пример за подражание.

Иначе и Либия си имаше своята либийска демокрация - джамахирия.

[messire Woland]

Практиката показва, че какъвто и конфликт да има, в която и страна да се провежда, някои от великите сили ще се намесят, рано или късно на едната страна, а други, като за баланс, ще защитават другата страна. Кой зад кого ще застане не винаги е ясно отпреди конфликтът да започне.
Специално за Либия, още преди началото беше ясно, че гражданската война ще е предимно племенна вражда и като такава рано или късно ще се случат съпътсващите такъв конфликт жестокост и безогледност. Каквото и да пишем тук, ясно си е, че кръв ще се лее, че някоя външна сила в крайна сметка ще извлече полза, това са неща, които просто се случват и дали участниците ще са едни или други не променя общия ход на конфликта.

[Кухулин]

Сега пък не били хванали Муса Ибрахим:

Mussa Ibrahim, the spokesman for Muammar Gaddafi, denied on Saturday claims he had been captured by forces of the country's new regime outside of the deposed Libyan leader's hometown of Sirte.

"This information is a lie and does not reflect reality," a man claiming to be Ibrahim said live on Syrian-based Arrai television, which has become a conduit for declarations by Gaddafi and other elements of his former regime.