Организацията за Освобождение на Палестина(ООП) е създадена през 1964 година с решение на Арабската Лига(на среща в Кайро малко по-рано). Това е чадърна организация за групировки като Фатах, Народен Фронт за Освобождение на Палестина(НФОП), Демократичен Фронт за освобождение на Палестина и др.. Организациите Хамас и Движение за Ислямски Джихад в Палестина не са членове на ООП, но поради значението си ще разглеждам тях, Фатах и НФОП.
ООП е създадено през 1964, но тогава целта на организацията е била присъединяване на "окупираните територии" към арабски държави(Йордания и Египет). Под окупирани територии в Израел днес се разбира Газа, Западния Бряг и Голанските Възвишения, но и трите не са били под контрола на Израел през 1964. Голанските Възвишения са били неуспоримо част от Сирия до 1967(Шестдневната Война), когато Израел ги пленява.
Западния Бряг и Газа са остатъците от непросъществувалата(според плана за разделяне на ООН от 1947) държава Палестина, окупирани съответно от Йордания и Египет след войната през 1948-1949. В тази война Израел печели във всяко едно отношение и хваща няколко хиляди квадратни километра земя от предназначената за арабска държава част от Британска Палестина.
Ето три карти
Палестина според плана на ООН през 1947
Палестина след войната 1948-1949
Палестина след войната през 1967
Днес Фатах(водещата сила в ООП) поставя искания за независима палестинска държава с територия Газа, Западния Бряг и Източен Йерусалим - според плана на ООН през 1947 Йерусалим е трябвало да бъде неутрален град, администриран от ООН, но през 1948-1949 Израел взима западната част, Йордания източната част. През 1967 Израел взима и източен Йерусалим(както и Западния Бряг) от Йордания. Йерусалим е приобщен напълно към държавата Израел(заразлика от Газа и Западния Бряг) и е столица на държавата(според самата нея, според всички останали - не, посолствата са в Тел Авив). Едно от официалните искания на Фатах е Източен Йерусалим да бъде столица на бъдещата палестинска държава, искане, което голяма част от международната общност подкрепя.
През 1964 обаче създалата се ООП няма за цел самостоятелна държава Палестина, а присъединяване на остатъка от Британска Палестина(иначе казано Израел) към арабската власт. Чак през 1988 ООП приема(поне на хартия) двунационалното решение(the two state solution) като своя цел, с параметри посочени по-горе, както и други нетериториални искания - правото на бежанците от 48-49 и 67 да се върнат, репарации и т.н..
Макар ООП да е създадена през 1964, Фатах е създадена през 1954 година, един от създателите е Ясер Арафат. Първите десетина години е имало известна дейност от страна на групировките, но първия сериозен удар Фатах(вече под шапката на ООП) правят през 1965 при опита си да разрушат израелския национален водопровод, пренасящ вода от северен Израел към централние части. Атаките си срещу израелски цели ООП извършват от съседни територии в Сирия, Йордания и Египет.
След арабската загуба през 1967, египетския контрол и подкрепа към ООП намалява, Йордания взема челно място. Шестдневната война е последвана от ракетен обстрел над пленения от Израел във войната Западен Бряг. Атаките са извършвани от Фатах, което е било водеща сила в ООП. В отговор на тези атаки Израел праща войски. Събитието остава в историята като битката за Карамех. След като йорданска пехотна дивизия и бронирана бригада се вкючват на страната на палестинците(по-рано Народния Фронт за Освобождение на Палестина изтегля бойците си от там) Израел се оттегля, а Арафат печели слава на добър командир, макар тактически незаслужено.
Тук е момента да кажа, че половината от арабите в Йордания се самоопределят като палеснци(97% са араби в страната), но власт рядко им бива поверявана в Хашемитска Йордания. След вълните от сблъсъци между Израел и палестински групировки, крал Хюсеин започва да вижда истинска заплаха в лицето на палестинския национализъм, които иска . Започнат преговори, а с тях и сблъсъци. От страна на НФОП има опити за покушение над краля. В конфликта(известен като Черния Септември) се намесва и Сирия. Сирийски бойци(дефакто сирийски войници, маскирани като отделна групировка) се изливат от север. Хюсеин моли Израел за помощ, след отказ се обръща към САЩ, които притискат Израел да сплаши Сирия. Ефектът е налице - Сирия се изтегля от Йордания. Следват още преговори, последвани от жестоки сражения. С много усилия Йорданската Армия успява да изтика палестинските групировки в южен Ливан. Това е причината за създаването на палестинска групировка Черния Септември, изключително анти-йорданска и (естесвено) анти-израелска организация.
Черния Септември е крило на Фатах, просъществувало само няколко години в началото на 70-те. Най-известни са с мюнхенския атентат, когато въоръжени терористи от ЧС взимат за заложници израелски спортисти повреме на олимпийските игри в страната. Поради полицейска некадърност се стига до престрелка, в която умират терористите и останалите заложници. Израел издава смъртна присъда на виновните за атентата, преди да бъде ясно кои точно са те. Години наред отговорните за атентата са били намирани от Мосад и убивани по всякакви начини и в редица европейски държави.
За повече информация - http://www.globalsecurity.org/milita...rdan-civil.htm препоръчвам и филма Мюнхен(2005), макар да се усеща малко холивудското в него.
След Черния Септември повечето от бойците на ООП се намират в Ливан, изтикани там от йорданската армия. Началото на Ливанската Гражданска Война(1975) ООП заварва като фиктивна конфедерация между различни групировки - леви и десни, религиозни и светски. Но по-важно е било съперничеството и жаждата за власт отколкото различията, които понякога са били пренебрежими. Тогава Арафат предлага своята идея за дву-националното решение, като се създадат две държави според границите отпреди 1967(но след 1948-1949). Радикалните елементи от ООП(спонсорирани от Сирия, Либия и Ирак) не приемат решението му, но все пак ООП успява да наложи почти тотален контрол над южен Ливан. Това докарва на организацията гнева на много елементи в Ливан, която традиционно е най-нееднородната в религиозно отношение държава в Близкия Изток. Има голям процент християни, като по-крайните елементи от тях се изявяват като най-големи врагове на ООП(виж кланетата в Сабра и Шатила).
За Ливанската Гражданска Война има отделна статия в форума в Модерна Епоха и Съвремие, така че няма да изпадам в подробности.
Поради непрестанните атаки от страна на ООП Израел влиза в Ливан, като един от резултатие е изтикването на ООП, които избират Тунис за новия си команден пункт. От там продължават да осъществяват атаки срещу израелски цели. В този период едно от най-силните оръжия на ООП е т.нар. Отряд17.
Отряд17 е елитната част бойци на Фатах, съответно част от ООП. Отрядът съзадедн в началото на 70-те години от Али Хасан Саламех, човекът зад Мюнхенския атентат. Саламех е бил и в близки връзки с американските служби(ЦРУ), като се спекулира, че ненападайки и дори защитавайки американски цели той се е надявал да спечели повече подкрепа от САЩ за палестинската кауза. Отрядът който е създал са били добре обучени и въоръжение бойци, наричат ги палестинските командоси. Голям удар върху боеспособността на Отряд17 е нанесен от Израел през 1973 при операция Пролетта на Младежта. Израелски части правят акции в Бейрут и Сидон, Ливан, целта са били хора от ООП, като немалко от убитите са били хора от Отряд17, висшестоящи от ООП(или конкретно Черния Септември, Фатах) и хора, считани от Мосад за отговорни за Мюнхенския Атентат през 1972. Някои от целите са били и хора на НФОП. Операцията е извършена главно от израелските командоси Сайерет Маткал, водени от бъдещия министър-председател Ехуд Барак. Също така братът на Бенямин Нетаняху(бивш и настоящ премиер на Израел) - Йонатан е бил сред участниците в оперицията, същия умира в Уганда, повреме на операцията на летището в Ентебе, ръководена от него самия. Отряд17 все още не е разпуснат напълно и взе голям участие при сблъсъците между Фатах и Хамас в Газа и Западния Бряг през 2005-2007.
Палестинските командоси от Отряд17 на обучение, снимка на Assosiated Press.
Операция Ентебе
На 27 юни самолет от Тел Авив, презареждащ в Атина излита за Париж. Повреме на полета е похитен от 4-ма от пътниците - двама палестинци, членове на левичарския НФОП и двама немци, членове на радикалната организация Революционни Клетки(RZ). Самолетът каца в Бенгази, Либия, после се отправя към Ентебе, Уганда. По това време Уганда е управляване от знаменития диктатор Иди Амин-Дада(тук е мястото да препоръчам филма The Last King of Scotland, 2006, с участието на Форест Уитъкър, основната част на филма е за Иди Амин, завършва с въпросната операция). Израелски самолети С-130 Херкулес кацат в африканската държава на 4 юли и лимузина Мерцедес(с каквато лидерите на Уганда са се разхождали) успяват да стигнат достатъчно близо. След тежки сражения загива един израелски командос(Й.Нетаняху), 7 палестински терористи и над 40 войници на Амин. 4-ма заложника умират, останалите са изнесени благополучно, а международната общност реагира единствено с коментари към Израел, но не и официално решение на ООН или каквото и да е било сериозно.
На 25 септември, 1985, елитните палестински командоси от Отряд17 убиват трима израелски цивилни. В отговор на тази атака няколко дена по-късно започва Операция Дървен Крак на Израелските ВВС. 8 самолета Ф15 са пратени до централата на ООП в Тунис, като поради голямото разстояние(над 2000км) се е наложило да презаредят във въздуха с Бойнг 707 над Средиземно Море. Централата е поразена от управляемиете ракето на ИАФ, но Ясер Арафат, главната цел, се спасява - бил е в друг град точни същия ден. В атаката са умрели и тунизийски цивилни, което навлича на Израел протестна нота от САЩ, Египет и ООН, но не и сериозни последици.
Ще довърша.
ООП е създадено през 1964, но тогава целта на организацията е била присъединяване на "окупираните територии" към арабски държави(Йордания и Египет). Под окупирани територии в Израел днес се разбира Газа, Западния Бряг и Голанските Възвишения, но и трите не са били под контрола на Израел през 1964. Голанските Възвишения са били неуспоримо част от Сирия до 1967(Шестдневната Война), когато Израел ги пленява.
Западния Бряг и Газа са остатъците от непросъществувалата(според плана за разделяне на ООН от 1947) държава Палестина, окупирани съответно от Йордания и Египет след войната през 1948-1949. В тази война Израел печели във всяко едно отношение и хваща няколко хиляди квадратни километра земя от предназначената за арабска държава част от Британска Палестина.
Ето три карти
Палестина според плана на ООН през 1947
Палестина след войната 1948-1949
Палестина след войната през 1967
Днес Фатах(водещата сила в ООП) поставя искания за независима палестинска държава с територия Газа, Западния Бряг и Източен Йерусалим - според плана на ООН през 1947 Йерусалим е трябвало да бъде неутрален град, администриран от ООН, но през 1948-1949 Израел взима западната част, Йордания източната част. През 1967 Израел взима и източен Йерусалим(както и Западния Бряг) от Йордания. Йерусалим е приобщен напълно към държавата Израел(заразлика от Газа и Западния Бряг) и е столица на държавата(според самата нея, според всички останали - не, посолствата са в Тел Авив). Едно от официалните искания на Фатах е Източен Йерусалим да бъде столица на бъдещата палестинска държава, искане, което голяма част от международната общност подкрепя.
През 1964 обаче създалата се ООП няма за цел самостоятелна държава Палестина, а присъединяване на остатъка от Британска Палестина(иначе казано Израел) към арабската власт. Чак през 1988 ООП приема(поне на хартия) двунационалното решение(the two state solution) като своя цел, с параметри посочени по-горе, както и други нетериториални искания - правото на бежанците от 48-49 и 67 да се върнат, репарации и т.н..
Макар ООП да е създадена през 1964, Фатах е създадена през 1954 година, един от създателите е Ясер Арафат. Първите десетина години е имало известна дейност от страна на групировките, но първия сериозен удар Фатах(вече под шапката на ООП) правят през 1965 при опита си да разрушат израелския национален водопровод, пренасящ вода от северен Израел към централние части. Атаките си срещу израелски цели ООП извършват от съседни територии в Сирия, Йордания и Египет.
След арабската загуба през 1967, египетския контрол и подкрепа към ООП намалява, Йордания взема челно място. Шестдневната война е последвана от ракетен обстрел над пленения от Израел във войната Западен Бряг. Атаките са извършвани от Фатах, което е било водеща сила в ООП. В отговор на тези атаки Израел праща войски. Събитието остава в историята като битката за Карамех. След като йорданска пехотна дивизия и бронирана бригада се вкючват на страната на палестинците(по-рано Народния Фронт за Освобождение на Палестина изтегля бойците си от там) Израел се оттегля, а Арафат печели слава на добър командир, макар тактически незаслужено.
Тук е момента да кажа, че половината от арабите в Йордания се самоопределят като палеснци(97% са араби в страната), но власт рядко им бива поверявана в Хашемитска Йордания. След вълните от сблъсъци между Израел и палестински групировки, крал Хюсеин започва да вижда истинска заплаха в лицето на палестинския национализъм, които иска . Започнат преговори, а с тях и сблъсъци. От страна на НФОП има опити за покушение над краля. В конфликта(известен като Черния Септември) се намесва и Сирия. Сирийски бойци(дефакто сирийски войници, маскирани като отделна групировка) се изливат от север. Хюсеин моли Израел за помощ, след отказ се обръща към САЩ, които притискат Израел да сплаши Сирия. Ефектът е налице - Сирия се изтегля от Йордания. Следват още преговори, последвани от жестоки сражения. С много усилия Йорданската Армия успява да изтика палестинските групировки в южен Ливан. Това е причината за създаването на палестинска групировка Черния Септември, изключително анти-йорданска и (естесвено) анти-израелска организация.
Черния Септември е крило на Фатах, просъществувало само няколко години в началото на 70-те. Най-известни са с мюнхенския атентат, когато въоръжени терористи от ЧС взимат за заложници израелски спортисти повреме на олимпийските игри в страната. Поради полицейска некадърност се стига до престрелка, в която умират терористите и останалите заложници. Израел издава смъртна присъда на виновните за атентата, преди да бъде ясно кои точно са те. Години наред отговорните за атентата са били намирани от Мосад и убивани по всякакви начини и в редица европейски държави.
За повече информация - http://www.globalsecurity.org/milita...rdan-civil.htm препоръчвам и филма Мюнхен(2005), макар да се усеща малко холивудското в него.
След Черния Септември повечето от бойците на ООП се намират в Ливан, изтикани там от йорданската армия. Началото на Ливанската Гражданска Война(1975) ООП заварва като фиктивна конфедерация между различни групировки - леви и десни, религиозни и светски. Но по-важно е било съперничеството и жаждата за власт отколкото различията, които понякога са били пренебрежими. Тогава Арафат предлага своята идея за дву-националното решение, като се създадат две държави според границите отпреди 1967(но след 1948-1949). Радикалните елементи от ООП(спонсорирани от Сирия, Либия и Ирак) не приемат решението му, но все пак ООП успява да наложи почти тотален контрол над южен Ливан. Това докарва на организацията гнева на много елементи в Ливан, която традиционно е най-нееднородната в религиозно отношение държава в Близкия Изток. Има голям процент християни, като по-крайните елементи от тях се изявяват като най-големи врагове на ООП(виж кланетата в Сабра и Шатила).
За Ливанската Гражданска Война има отделна статия в форума в Модерна Епоха и Съвремие, така че няма да изпадам в подробности.
Поради непрестанните атаки от страна на ООП Израел влиза в Ливан, като един от резултатие е изтикването на ООП, които избират Тунис за новия си команден пункт. От там продължават да осъществяват атаки срещу израелски цели. В този период едно от най-силните оръжия на ООП е т.нар. Отряд17.
Отряд17 е елитната част бойци на Фатах, съответно част от ООП. Отрядът съзадедн в началото на 70-те години от Али Хасан Саламех, човекът зад Мюнхенския атентат. Саламех е бил и в близки връзки с американските служби(ЦРУ), като се спекулира, че ненападайки и дори защитавайки американски цели той се е надявал да спечели повече подкрепа от САЩ за палестинската кауза. Отрядът който е създал са били добре обучени и въоръжение бойци, наричат ги палестинските командоси. Голям удар върху боеспособността на Отряд17 е нанесен от Израел през 1973 при операция Пролетта на Младежта. Израелски части правят акции в Бейрут и Сидон, Ливан, целта са били хора от ООП, като немалко от убитите са били хора от Отряд17, висшестоящи от ООП(или конкретно Черния Септември, Фатах) и хора, считани от Мосад за отговорни за Мюнхенския Атентат през 1972. Някои от целите са били и хора на НФОП. Операцията е извършена главно от израелските командоси Сайерет Маткал, водени от бъдещия министър-председател Ехуд Барак. Също така братът на Бенямин Нетаняху(бивш и настоящ премиер на Израел) - Йонатан е бил сред участниците в оперицията, същия умира в Уганда, повреме на операцията на летището в Ентебе, ръководена от него самия. Отряд17 все още не е разпуснат напълно и взе голям участие при сблъсъците между Фатах и Хамас в Газа и Западния Бряг през 2005-2007.
Палестинските командоси от Отряд17 на обучение, снимка на Assosiated Press.
Операция Ентебе
На 27 юни самолет от Тел Авив, презареждащ в Атина излита за Париж. Повреме на полета е похитен от 4-ма от пътниците - двама палестинци, членове на левичарския НФОП и двама немци, членове на радикалната организация Революционни Клетки(RZ). Самолетът каца в Бенгази, Либия, после се отправя към Ентебе, Уганда. По това време Уганда е управляване от знаменития диктатор Иди Амин-Дада(тук е мястото да препоръчам филма The Last King of Scotland, 2006, с участието на Форест Уитъкър, основната част на филма е за Иди Амин, завършва с въпросната операция). Израелски самолети С-130 Херкулес кацат в африканската държава на 4 юли и лимузина Мерцедес(с каквато лидерите на Уганда са се разхождали) успяват да стигнат достатъчно близо. След тежки сражения загива един израелски командос(Й.Нетаняху), 7 палестински терористи и над 40 войници на Амин. 4-ма заложника умират, останалите са изнесени благополучно, а международната общност реагира единствено с коментари към Израел, но не и официално решение на ООН или каквото и да е било сериозно.
На 25 септември, 1985, елитните палестински командоси от Отряд17 убиват трима израелски цивилни. В отговор на тази атака няколко дена по-късно започва Операция Дървен Крак на Израелските ВВС. 8 самолета Ф15 са пратени до централата на ООП в Тунис, като поради голямото разстояние(над 2000км) се е наложило да презаредят във въздуха с Бойнг 707 над Средиземно Море. Централата е поразена от управляемиете ракето на ИАФ, но Ясер Арафат, главната цел, се спасява - бил е в друг град точни същия ден. В атаката са умрели и тунизийски цивилни, което навлича на Израел протестна нота от САЩ, Египет и ООН, но не и сериозни последици.
Ще довърша.
Comment