Както можем с гордост да кажем: и ний сме дали нещо на света!
Още от разгара на Студената война за нашата родина можеше да се чуе какво ли не: от страната на примитивни убийци в служба на КГБ, включително убийци на папи и дисиденти, през потисници на турското малцинство, до световни оръжейни далверисти. Нека помислим за последното, като си припомним някои разгласени случаи:
1. Българско оръжие за анголската УНИТА.
Помните ли тоя чуждоземски документален филм, който показаха по националната телевизия в началото на демокрацията?
За съжаление днес не мога да открия нищо в Мрежата, но заглавието май беше "Случаят ...", като вместо многоточието беше името на един датски или поне скандинавски кораб. Или пък филмът беше по разследването на датски журналист. Спомням си генерално каква беше историята:
През 80-те години идват у нас едни другари от необвързана африканска страна. И много харесват нашето оръжие, та поръчват около 10 000 автомата Калашников, 2000 (май) картечници ПК, 2500 гранатомета РПГ-7 и както е редно – много боеприпаси за всичко това. Представят нужните документи с нужните подписи и печати от отговорните фактори на тази държава. Даже май плащат цялата или поне част от цената. И нашите другари от държавните министерства дават нужното разрешение на “Кинтекс” да стане тая хубава сделка.
А после какво става?
Да вземе тоя кораб да подмине тази необвързана държава и да се появи не къде да е, а баш в Намибия или Южна Африка. А нашето оръжие се оказва в ръцете не на кой да е, а на УНИТА! И е използвано срещу анголските другари, които впрочем ползват същото българско оръжие! А западняците не пропускат да ни обявят за контрабандисти и да ни направят за резил (сякаш сме знаели че южноафриканското разузнаване или ЦРУ купува нашата стока). Вероятно именно този случай е една от причините България да стои на видно място сред спонсорите на УНИТА в английската Уикипедия. Другата възможна причина е наличието на наши наемни офицери на служба за тази организация вече в демократичните години. Имаше публикация за трима наши полковници, които се цанили “на работа” за тях, а след като УНИТА изгубила важна битка били разстреляни.
Впрочем, доколко филмът е бил ”журналистическо разследване” и доколко “активно мероприятие” на някоя западна служба, може да се спори....
Имал съм удоволствието да видя разсекретени документи на Министерски съвет от онези години, така че за мен е неоспорим факт желанието на отговорните фактори по това време да реализират колкото се може по-голям износ “по трето направление” в тези времена. Което в случая ни е изиграло лоша шега. Вярно, още отпреди това сме доставяли на “официалните” анголски другари и по-сериозни “помощи”, при това в половината от случаите безвъзмездно. Така например още през 1976 г. им предаваме без плащане 12 зенитни оръдия 37-мм с 48 000 снаряда, заедно с 5000 противотанкови мини Б-А-III, както и друг “хардуер”. Това става по времето, когато режимът на Нето практически контролира само Луанда и околните райони, а ЮАР и опозицията го притискат по всички направления, т. е. помощта ни е била животоспасяваща. Впрочем противотанковите ни мини са били по мнение на нашите военни на световно ниво, като наличието на 2 грама (!) метал в 11-килограмовите им тела, както и сравнително дълготрайния им херметичен бакелитов корпус, ги правят любим артикул както за правителствените войски, така и за УНИТА, която ги разменяла на черно за диамати! Единственият им сериозен недостатък (всъщност два) е липсата на закъснител на взривателя при привеждането им в бойно положение (макар че май не са регистрирани случаи на самовзривяване при разставянето им), и нестандартния размер, който ги прави негодни за механизирано поставяне и зареждане на терена (с един сантиметър по-голям диаметър от руските или западните образци). Ето това е стока, с която българските оръжейници са можели да се гордеят, и май са го направили поне на три континента! Източник: хубавия руски сайт Сапер 5 и Найден Илиев, pазсекретено решение на Министерски съвет.
Следва: българското оръжие в Йемен по време на гражданската война от 90-те, българските минохвъргачки “за Албания”, и всичко което намерите и смятате за интересно и отговарящо на темата! Ще се радвам да нaуча нещо ново за нашия “принос”.
Още от разгара на Студената война за нашата родина можеше да се чуе какво ли не: от страната на примитивни убийци в служба на КГБ, включително убийци на папи и дисиденти, през потисници на турското малцинство, до световни оръжейни далверисти. Нека помислим за последното, като си припомним някои разгласени случаи:
1. Българско оръжие за анголската УНИТА.
Помните ли тоя чуждоземски документален филм, който показаха по националната телевизия в началото на демокрацията?
За съжаление днес не мога да открия нищо в Мрежата, но заглавието май беше "Случаят ...", като вместо многоточието беше името на един датски или поне скандинавски кораб. Или пък филмът беше по разследването на датски журналист. Спомням си генерално каква беше историята:
През 80-те години идват у нас едни другари от необвързана африканска страна. И много харесват нашето оръжие, та поръчват около 10 000 автомата Калашников, 2000 (май) картечници ПК, 2500 гранатомета РПГ-7 и както е редно – много боеприпаси за всичко това. Представят нужните документи с нужните подписи и печати от отговорните фактори на тази държава. Даже май плащат цялата или поне част от цената. И нашите другари от държавните министерства дават нужното разрешение на “Кинтекс” да стане тая хубава сделка.
А после какво става?
Да вземе тоя кораб да подмине тази необвързана държава и да се появи не къде да е, а баш в Намибия или Южна Африка. А нашето оръжие се оказва в ръцете не на кой да е, а на УНИТА! И е използвано срещу анголските другари, които впрочем ползват същото българско оръжие! А западняците не пропускат да ни обявят за контрабандисти и да ни направят за резил (сякаш сме знаели че южноафриканското разузнаване или ЦРУ купува нашата стока). Вероятно именно този случай е една от причините България да стои на видно място сред спонсорите на УНИТА в английската Уикипедия. Другата възможна причина е наличието на наши наемни офицери на служба за тази организация вече в демократичните години. Имаше публикация за трима наши полковници, които се цанили “на работа” за тях, а след като УНИТА изгубила важна битка били разстреляни.
Впрочем, доколко филмът е бил ”журналистическо разследване” и доколко “активно мероприятие” на някоя западна служба, може да се спори....
Имал съм удоволствието да видя разсекретени документи на Министерски съвет от онези години, така че за мен е неоспорим факт желанието на отговорните фактори по това време да реализират колкото се може по-голям износ “по трето направление” в тези времена. Което в случая ни е изиграло лоша шега. Вярно, още отпреди това сме доставяли на “официалните” анголски другари и по-сериозни “помощи”, при това в половината от случаите безвъзмездно. Така например още през 1976 г. им предаваме без плащане 12 зенитни оръдия 37-мм с 48 000 снаряда, заедно с 5000 противотанкови мини Б-А-III, както и друг “хардуер”. Това става по времето, когато режимът на Нето практически контролира само Луанда и околните райони, а ЮАР и опозицията го притискат по всички направления, т. е. помощта ни е била животоспасяваща. Впрочем противотанковите ни мини са били по мнение на нашите военни на световно ниво, като наличието на 2 грама (!) метал в 11-килограмовите им тела, както и сравнително дълготрайния им херметичен бакелитов корпус, ги правят любим артикул както за правителствените войски, така и за УНИТА, която ги разменяла на черно за диамати! Единственият им сериозен недостатък (всъщност два) е липсата на закъснител на взривателя при привеждането им в бойно положение (макар че май не са регистрирани случаи на самовзривяване при разставянето им), и нестандартния размер, който ги прави негодни за механизирано поставяне и зареждане на терена (с един сантиметър по-голям диаметър от руските или западните образци). Ето това е стока, с която българските оръжейници са можели да се гордеят, и май са го направили поне на три континента! Източник: хубавия руски сайт Сапер 5 и Найден Илиев, pазсекретено решение на Министерски съвет.
Следва: българското оръжие в Йемен по време на гражданската война от 90-те, българските минохвъргачки “за Албания”, и всичко което намерите и смятате за интересно и отговарящо на темата! Ще се радвам да нaуча нещо ново за нашия “принос”.