Ядреният клуб
Процесът на борба за разпространението на ядреното оръжие и технология се регулира от фундаменталното международно споразумение: Договор за Неразпространение на ядреното оръжие. Договорът е подписан на 1 юли 1968 г. и влиза в сила от 5 март 1970 г.
Фактически, той разделя всички държави в света на две категории: страни, имащи ядрено оръжие, и безядрени държави.
Към момента на подписването на Договора, ядрени държави са били:
1. САЩ (сдобили се с атомна бомба през 1945 г.)
2. СССР (1949)
3. Великобритания (1952)
4. Франция (1960)
5. Китай (1964)
Тези пет държави са постоянни членове на Съвета за Сигурност на ООН. Много от "неядрените" страни, със или без подобни амбиции, са мотивирали своите опити с това, че договорът е узаконил вечната хегемония на Великите Сили, и е лишил бедните или просто закъсняли страни от възможност да се противопоставят на оказан им чужд натиск.
На свой ред, ядрените държави гледат на своите бойни арсенали повече като на средство за политическо сдържане, а не като на реално оръжие.
Договорът задължава "неядерните" държави да се въздържат от производство и придобиване на ядрено оръжие, а също така да признаят и приемат контрол от страна на Международната агенция по атомна енергия - МААЕ - над всички свои атомни обекти.
"Ядрените" държави от своя страна се задължават да се въздържат от предаване на "неядрените" държави на технологии или материали, които могат да бъдат използвани за създаване на атомно оръжие. Изключения се правят за сделки, извършвани под контрола на МААЕ, и то само за мирни атомни технологии.
Първоначалният срок на действие на този Договор е определен за 25 години, но през 1995 г. страните-участници се съгласяват на безсрочно продължaване на неговото действие. Договора е подписан от 187 страни от целият свят. Към него не са се присъединили Пакистан и Индия, официално обявили за наличие на собствено ядрено оръжие през 1998 г.
Израел не признава, но и не отрича притежание на собствен ядрен арсенал. Другото изключение е Куба, която, впрочем, е участник в международно споразумение, провъзгласяващо за безядрена зона страните от Южна и Централна Америка и от басейна на Карибско море.
Последното изключение е Северна Корея. Тя е единствената страна в света, която два пъти е излизала от Договора за неразпространение на ядреното оръжие. КНДР се присъединява към "Договора" през 1985 г., през 1993 г. излиза от него, отново се присъединява през 1994 г. и отново се отказва от участие в него през януари 2003 г.
По принцип, всяка страна, участваща в "Договора" за неразпространение на ядреното оръжие, може да се оттегли от него, предупреждавайки за това, с предизвестие от 90 дена. Може да се използва една примерна формулировка, че появата на някакви извънредни обстоятелства, свързани с предмета на действие на подписаното споразумение, подлагат на опасност сигурността или други висши интереси на съответната държава.
Поради глобализацията и прогреса в областта на информацията технологията за производство на оръжие за масово унищожение вече не може да се счита за изключителен държавен монопол. Начинът за създаване на една "проста" атомна бомба, тип "Хирошима - 1945", е добре известен. Ефектът от използването и също - мигновено избиване на половината население на територия от 30 квадратни километра.
Предполагам, че Интернет е пълен с рецепти, започващи с: "Вземате от черният пазар 8 кг плутоний или 25 кг високообогатен уран..."
Всичко изглежда много лесно и достъпно, но само на думи. На практика, за да се разработи, произведе, съхрани и опази ядрено оръжие е доста сложно. Необходими са дълготрайни усилия на дадена държава, определено технологично ниво и значителни средства.
В началото на 60-те години тогавашният президент на САЩ Джон Кенеди, предсказва, че в близко време, в тогава малобройният ядрен клуб ще влязат още 15 или 20 държави.
Той заявява: "Аз ви моля да се спрем и да се замислим какво означава да има такова страшно оръжие в толкова различни ръце: в страни малки и големи, стабилни и нестабилни, отговорни и безотговорни. Ако това се случи, няма защо да говорим нито за световна стабилност, нито за световна безопасност, нито за реално разоръжаване".
Съществуват редица държави, които някога са се отказали от развитието на собствено ядрено въоръжение, но при определено стечение на обстоятелствата, са способни да пресмислят своята политика по отношение на ядреното оръжие и достатъчно бързо да създадът своя атомна бомба. Към подобни държaви експертите отнасят Германия и Япония, Турция и Египет, Саудитска Арабия и Сирия, Южна Корея и Тайван. Вече бихме могли да причислим и Ислямска Република Иран.
Сега 40 страни от целият свят притежават ядрени реактори и инфраструктура, която теоретично може да бъде преориентирана за производство на ядрено оръжие. В 71 държави съществуват над 900 лаборатории и различни предприятия, използващи радиоактивни или ядрени материали, които могат да послужат за база на една военна ядрена програма.
Запаси oт високообогатен уран притежават 43 държави - от тях 28 са развиващи се, а плутоний притежават 12 страни. Всички тези обекти се контролират от само 250 международни инспектори.
--------
източник: http://opinions.bpost.bg/story-read-4676.php
Процесът на борба за разпространението на ядреното оръжие и технология се регулира от фундаменталното международно споразумение: Договор за Неразпространение на ядреното оръжие. Договорът е подписан на 1 юли 1968 г. и влиза в сила от 5 март 1970 г.
Фактически, той разделя всички държави в света на две категории: страни, имащи ядрено оръжие, и безядрени държави.
Към момента на подписването на Договора, ядрени държави са били:
1. САЩ (сдобили се с атомна бомба през 1945 г.)
2. СССР (1949)
3. Великобритания (1952)
4. Франция (1960)
5. Китай (1964)
Тези пет държави са постоянни членове на Съвета за Сигурност на ООН. Много от "неядрените" страни, със или без подобни амбиции, са мотивирали своите опити с това, че договорът е узаконил вечната хегемония на Великите Сили, и е лишил бедните или просто закъсняли страни от възможност да се противопоставят на оказан им чужд натиск.
На свой ред, ядрените държави гледат на своите бойни арсенали повече като на средство за политическо сдържане, а не като на реално оръжие.
Договорът задължава "неядерните" държави да се въздържат от производство и придобиване на ядрено оръжие, а също така да признаят и приемат контрол от страна на Международната агенция по атомна енергия - МААЕ - над всички свои атомни обекти.
"Ядрените" държави от своя страна се задължават да се въздържат от предаване на "неядрените" държави на технологии или материали, които могат да бъдат използвани за създаване на атомно оръжие. Изключения се правят за сделки, извършвани под контрола на МААЕ, и то само за мирни атомни технологии.
Първоначалният срок на действие на този Договор е определен за 25 години, но през 1995 г. страните-участници се съгласяват на безсрочно продължaване на неговото действие. Договора е подписан от 187 страни от целият свят. Към него не са се присъединили Пакистан и Индия, официално обявили за наличие на собствено ядрено оръжие през 1998 г.
Израел не признава, но и не отрича притежание на собствен ядрен арсенал. Другото изключение е Куба, която, впрочем, е участник в международно споразумение, провъзгласяващо за безядрена зона страните от Южна и Централна Америка и от басейна на Карибско море.
Последното изключение е Северна Корея. Тя е единствената страна в света, която два пъти е излизала от Договора за неразпространение на ядреното оръжие. КНДР се присъединява към "Договора" през 1985 г., през 1993 г. излиза от него, отново се присъединява през 1994 г. и отново се отказва от участие в него през януари 2003 г.
По принцип, всяка страна, участваща в "Договора" за неразпространение на ядреното оръжие, може да се оттегли от него, предупреждавайки за това, с предизвестие от 90 дена. Може да се използва една примерна формулировка, че появата на някакви извънредни обстоятелства, свързани с предмета на действие на подписаното споразумение, подлагат на опасност сигурността или други висши интереси на съответната държава.
Поради глобализацията и прогреса в областта на информацията технологията за производство на оръжие за масово унищожение вече не може да се счита за изключителен държавен монопол. Начинът за създаване на една "проста" атомна бомба, тип "Хирошима - 1945", е добре известен. Ефектът от използването и също - мигновено избиване на половината население на територия от 30 квадратни километра.
Предполагам, че Интернет е пълен с рецепти, започващи с: "Вземате от черният пазар 8 кг плутоний или 25 кг високообогатен уран..."
Всичко изглежда много лесно и достъпно, но само на думи. На практика, за да се разработи, произведе, съхрани и опази ядрено оръжие е доста сложно. Необходими са дълготрайни усилия на дадена държава, определено технологично ниво и значителни средства.
В началото на 60-те години тогавашният президент на САЩ Джон Кенеди, предсказва, че в близко време, в тогава малобройният ядрен клуб ще влязат още 15 или 20 държави.
Той заявява: "Аз ви моля да се спрем и да се замислим какво означава да има такова страшно оръжие в толкова различни ръце: в страни малки и големи, стабилни и нестабилни, отговорни и безотговорни. Ако това се случи, няма защо да говорим нито за световна стабилност, нито за световна безопасност, нито за реално разоръжаване".
Съществуват редица държави, които някога са се отказали от развитието на собствено ядрено въоръжение, но при определено стечение на обстоятелствата, са способни да пресмислят своята политика по отношение на ядреното оръжие и достатъчно бързо да създадът своя атомна бомба. Към подобни държaви експертите отнасят Германия и Япония, Турция и Египет, Саудитска Арабия и Сирия, Южна Корея и Тайван. Вече бихме могли да причислим и Ислямска Република Иран.
Сега 40 страни от целият свят притежават ядрени реактори и инфраструктура, която теоретично може да бъде преориентирана за производство на ядрено оръжие. В 71 държави съществуват над 900 лаборатории и различни предприятия, използващи радиоактивни или ядрени материали, които могат да послужат за база на една военна ядрена програма.
Запаси oт високообогатен уран притежават 43 държави - от тях 28 са развиващи се, а плутоний притежават 12 страни. Всички тези обекти се контролират от само 250 международни инспектори.
--------
източник: http://opinions.bpost.bg/story-read-4676.php
Comment