Ядреният боен клуб

[DelaRea]

Ядреният клуб

Процесът на борба за разпространението на ядреното оръжие и технология се регулира от фундаменталното международно споразумение: Договор за Неразпространение на ядреното оръжие. Договорът е подписан на 1 юли 1968 г. и влиза в сила от 5 март 1970 г.

Фактически, той разделя всички държави в света на две категории: страни, имащи ядрено оръжие, и безядрени държави.

Към момента на подписването на Договора, ядрени държави са били:

1. САЩ (сдобили се с атомна бомба през 1945 г.)
2. СССР (1949)
3. Великобритания (1952)
4. Франция (1960)
5. Китай (1964)

Тези пет държави са постоянни членове на Съвета за Сигурност на ООН. Много от "неядрените" страни, със или без подобни амбиции, са мотивирали своите опити с това, че договорът е узаконил вечната хегемония на Великите Сили, и е лишил бедните или просто закъсняли страни от възможност да се противопоставят на оказан им чужд натиск.

На свой ред, ядрените държави гледат на своите бойни арсенали повече като на средство за политическо сдържане, а не като на реално оръжие.
Договорът задължава "неядерните" държави да се въздържат от производство и придобиване на ядрено оръжие, а също така да признаят и приемат контрол от страна на Международната агенция по атомна енергия - МААЕ - над всички свои атомни обекти.

"Ядрените" държави от своя страна се задължават да се въздържат от предаване на "неядрените" държави на технологии или материали, които могат да бъдат използвани за създаване на атомно оръжие. Изключения се правят за сделки, извършвани под контрола на МААЕ, и то само за мирни атомни технологии.

Първоначалният срок на действие на този Договор е определен за 25 години, но през 1995 г. страните-участници се съгласяват на безсрочно продължaване на неговото действие. Договора е подписан от 187 страни от целият свят. Към него не са се присъединили Пакистан и Индия, официално обявили за наличие на собствено ядрено оръжие през 1998 г.

Израел не признава, но и не отрича притежание на собствен ядрен арсенал. Другото изключение е Куба, която, впрочем, е участник в международно споразумение, провъзгласяващо за безядрена зона страните от Южна и Централна Америка и от басейна на Карибско море.

Последното изключение е Северна Корея. Тя е единствената страна в света, която два пъти е излизала от Договора за неразпространение на ядреното оръжие. КНДР се присъединява към "Договора" през 1985 г., през 1993 г. излиза от него, отново се присъединява през 1994 г. и отново се отказва от участие в него през януари 2003 г.

По принцип, всяка страна, участваща в "Договора" за неразпространение на ядреното оръжие, може да се оттегли от него, предупреждавайки за това, с предизвестие от 90 дена. Може да се използва една примерна формулировка, че появата на някакви извънредни обстоятелства, свързани с предмета на действие на подписаното споразумение, подлагат на опасност сигурността или други висши интереси на съответната държава.

Поради глобализацията и прогреса в областта на информацията технологията за производство на оръжие за масово унищожение вече не може да се счита за изключителен държавен монопол. Начинът за създаване на една "проста" атомна бомба, тип "Хирошима - 1945", е добре известен. Ефектът от използването и също - мигновено избиване на половината население на територия от 30 квадратни километра.

Предполагам, че Интернет е пълен с рецепти, започващи с: "Вземате от черният пазар 8 кг плутоний или 25 кг високообогатен уран..."

Всичко изглежда много лесно и достъпно, но само на думи. На практика, за да се разработи, произведе, съхрани и опази ядрено оръжие е доста сложно. Необходими са дълготрайни усилия на дадена държава, определено технологично ниво и значителни средства.

В началото на 60-те години тогавашният президент на САЩ Джон Кенеди, предсказва, че в близко време, в тогава малобройният ядрен клуб ще влязат още 15 или 20 държави.

Той заявява: "Аз ви моля да се спрем и да се замислим какво означава да има такова страшно оръжие в толкова различни ръце: в страни малки и големи, стабилни и нестабилни, отговорни и безотговорни. Ако това се случи, няма защо да говорим нито за световна стабилност, нито за световна безопасност, нито за реално разоръжаване".

Съществуват редица държави, които някога са се отказали от развитието на собствено ядрено въоръжение, но при определено стечение на обстоятелствата, са способни да пресмислят своята политика по отношение на ядреното оръжие и достатъчно бързо да създадът своя атомна бомба. Към подобни държaви експертите отнасят Германия и Япония, Турция и Египет, Саудитска Арабия и Сирия, Южна Корея и Тайван. Вече бихме могли да причислим и Ислямска Република Иран.

Сега 40 страни от целият свят притежават ядрени реактори и инфраструктура, която теоретично може да бъде преориентирана за производство на ядрено оръжие. В 71 държави съществуват над 900 лаборатории и различни предприятия, използващи радиоактивни или ядрени материали, които могат да послужат за база на една военна ядрена програма.

Запаси oт високообогатен уран притежават 43 държави - от тях 28 са развиващи се, а плутоний притежават 12 страни. Всички тези обекти се контролират от само 250 международни инспектори.

--------
източник: http://opinions.bpost.bg/story-read-4676.php

[DelaRea]

Нео-Ядреният клуб

Точното количество на ядреното въоръжение и бойни запаси, които сега се намират в световните арсенали е неизвестно. Различните изследователски организации оперират с различни данни. Общоприета е само една точна цифра. Съвкупната мощност на всичкото ядрено оръжие сега е 5 000 мегатона. Това означава, че се пада по 1 тон на всеки жител на света.

По официално публикувани данни на няколко международни организации, можем да добием представа за броят на атомните бомби, притежание на Великите Сили.

Ето и цифрите:

1. САЩ - минимум 5 972, максимум 10 656, вероятно 7 068
2. Русия - мин 7 200, мах 10 000, вероятно 8232
3. Китай - мин 400, мах 425, вероятно 402
4. Франция - мин 348, мах 510, вероятно 350
5. Великобритания - вероятно 185

Това е приблизителният брой на ядрените бойни глави, която притежава всяка от тези държави, членове на световния "Ядрен клуб". Още по-противоречиви са данните за атомните арсенали на страните, които не са официално поканени, но принадлежащи към тази общност. Можем да ги наречем "Нео-Ядреният клуб". Ето кои са те:

Индия

Индия влиза в "ядрения клуб" през 1998 година. Тогава тя официално провежда серия ядрени опити и също така официално заявява за наличие на свое собствено атомно оръжие. Неофициално, има данни, че първото ядрено взривно устройство е било изпитвано още през 1974 г. Индия не отрича категорично опита, но го нарича "мирен взрив на ядрено устройство". Сега това няма особено голямо значение - страната вече е призната за член на най-привилегирования клуб.

Точното число на нейните ядрени заряди е неизвестно. Различни експерти назовават различни цифри - от 10 до 250 ядрени бойни глави. Най-често се твърди, че са 60 и можем да я приемем за приблизително вярна. Индия също така има запаси от материал, достатъчен за производство на още 30-50 атомни бомби.

Военната атомна програма на Индия стартира в началото на 70-те години, а първият граждански реактор се е появил две десетилетия по-рано. Паралелно се провеждат разработки на ракетни системи и на космическа програма. Индия, с помощта отначало на СССР, а сега на Русия, е създала собствени ракети "Prithvi" с далекобойност до 250 км и "Аgni" - до 2 000 км.

Освен това, Индия притежава бойни самолети, способни да носят ядрено оръжие на борда си. От 1984 г. страната разработва собствени балистични и крилати ракети с далечен радиус на действие, също така провежда изследвания в областта на създаване на балистични ракети с подводно базиране. При поддръжката на Русия Индия също така развива собствена система за противоракетна отбрана.

В Индия има находища на уран. Почти всички ядрени обекти на Индия не са преминали инспекция на МААЕ.

Пакистан

Пакистан изпитва своята "ислямска атомна бомба" точно две седмици след заявлението на Индия за наличие на ядрено оръжие - през месец май 1998 г. По оценка на експерти в настоящия момент Исламабад разполага с 10-150 ядрени заряда (най-често срещани са цифрите от 24 до 48) и материали, достатъчни за производствoтo на още 30-52 бойни глави.

Ядрените боеприпаси на Пакистан са произведени от уран, но съществуват косвени свидетелства, че се работи по производство на оръжеен плутоний.
Пакистан притежава бойни самолети, способни да носят ядрено оръжие. Гръбнакът на неговата стратегическа авиация е съставен от американски изтребители-бомбардировачи Ф-16, които САЩ му доставят в началото на 80-те години, след нахлуването на съветските войски в Афганистан.

Пакистан самостоятелно е преоборудвал тези машини, за да са способни да носят ядрено оръжие. Освен това при поддръжка на Китай той активно развива ракетна програма. Пакистан е създал балистична ракета "Half-3" с радиус на действие до 600 км и ракетатa "Ghauri" с далекобойност до 2 000 км. Тази последната e преименувана и модернизирана севернокорейска ракета "Nо-Dоng", която също на свой ред е създадена на базата на съветските ракети "Скъд". Освен тях, Пакистан притежава ракети "Shahееn" - версия на китайските ракети "Великият Поход" (ДФ-15), с обхват до 2 500 км.

Ядрeната програма на Пакистан стартира през 1972 г., веднага след края на поредната война с Индия. През 1975 г. от Германия в Пакистан се завръща известният учен-металург Абдул Кадир Хан, след което е постигнат значителен прогрес в изследователските работи. През 2003 г. Абдул Кадир Хан си признава, че предавал ядрени секрети на Пакистан на трети страни.

Третите страни не са много, а е само една - съседен Иран. На територията на Пакистан има богати находища на уран. Почти всички ядрени обекти на Пакистан не са преминали инспекция на МААЕ.

Северна Корея

Северна Корея обяви, че работи по създаването на атомна бомба, а редица официални лица на КНДР правят непотвърдени заявления за това, че КНДР вече има ядрено оръжие. Mнението на експертите е, че в арсенала на Северна Корея има поне 1-2 атомни бомби. Ежегодно страната може да произведе до 190 килограма плутоний. Това количество материал е достатъчно за производство на 50 атомни заряда. Достоверно е известно, че около 25 килограма оръжеен плутоний сега се съхранява в един от севернокорейските складове. Реалното положение на нещата в най-затворената страна на света е неизвестно.

Ядрeната програма на Северна Корея стартира в началото на 50-те години с помощта на китайски и съветски специалисти. Дейността на севернокорейците в тази сфера не предизвиква големи опасения в САЩ до средата на 80-те години. Тогава за първи път са получени данни, че КНДР се е научила да произвежда оръжеен плутоний, необходим за създаването на атомна бомба.

Севернокорейската ядрена програма предизвиква сериозно безпокойство, защото КНДР има вече развита ракетна технология. Радиусът на действие на ракетите им достига 2 000 км. Северна Корея е един oт водещите световни производители и износители на ракетни технологии - с нейна помощ строят своите бойни ракети Египет, Иран, Либия, Пакистан, Сирия и Йемен. Освен това КНДР има, макар и остарели, съветски бойни самолети, които потенциално могат да бъдат модернизирани, така че да носят ядрено оръжие. Военно-морските сили на КНДР са твърде слаби и в настоящия момент не могат да бъдат използвани за атомни атаки.

Израел

Израел формално не признава притежаването на ядрено оръжие. За това обаче говорят многобройни факти, в това число и показанията на израелския ядрен физик Мордехай Вануну. По разни оценки, количеството на ядрените бойни глави е между 50 и 200 единици (най-вероятно - 60-80).
Израел също така притежава съвременни бойни самолети (основно, американско производство), способни да носят ядрено оръжие, а също така и тактически ракети собствено производствo "Jerihоn-1", с далечина на полета 660 км и "Jerihon-2" с далечина на полета 1 500 км.

Освен тях, Израел има и ракета "Shavit", която първоначално е предназначена за извеждане на спътници на космическа орбита. Тя, по оценка на американски експерти, е способна да "достави" атомна бойна глава с тегло до 500 кг на разстояние до 7 800 км. Съществуват сведения, че Израел притежава подводници, способни да носят балистични ракети с ядрен заряд.

Ядрeната програма на Израел започва още през 1956 г. в сътрудничество с Франция и при негласното одобрение на САЩ. Франция оказвa на Израел помощ в строителството на секретния ядрен реактор в Димона, пустинята Негев.

През септември 1979 г. в Южния Атлантик, Израел съвместно с ЮАР провежда успешно изпитание на тактически ядрен заряд (според някои данни, това е бил вече трети подобен тест). Израел притежава собствена система за противоракетна отбрaна, успешно изпитана през 1997 г. Голямото мнозинство от израелските ядрени обекти не са преминали инспекция на МААЕ.

Всички цитирани по-горе цифри са базират на официалнa информация на следните източници:

Международен Институт за Изследване на Мира - Стокхолм

ЦРУ

Natural Resource Dеfеnsе Council

Center for Defense Information

-----------
източник: http://opinions.bpost.bg/story-read-4703.php

[DelaRea]

Не-Ядреният Клуб

За да изчерпаме темата и да затворим кръга, остава да разгледаме последната група страни. Държавите, пожелали, но не успели да се сдобият със собствено ядрено оръжие.

Историята на последните десетилетия е постоянна борба на международната общност с опитите на някои развиващи се страни да придобият своя атомна бомба. В повечето случаи това е било предотвратено, при това без използване на военни средства. Ето примерите:

ЮАР

ЮАР създава своя ядрена програма през 1948 г. През 1961 г. е закупен първият изследователски реактор от САЩ. В края на 60-те ЮАР започва да провежда свои изследвания и във военната сфера, в обогатяването на уран. Тези разработки са маскирани като работа по съвременни взривни вещества, необходими за по-успешен добив на полезни изкопаеми.

През 1974 г. южноафриканското правителство взема принципно решение за създаване на атомна бомба. Това е обусловено от международната изолация на страната заради режима на апартейд и появата на гранични страни, управлявани от комунистически режими и негативно отнасящи се към ЮАР. Претория успешно създава развита ядрена инфраструктура и мощни изследователски центрове.

През 1977 г. съветски шпионски спътник открива в пустинята Калахари полигон, създаден за изпитания на ядрено оръжие. Под международен натиск ЮАР се съгласява да унищожи полигона и отменя теста. По това време страната е произвела своят първи ядрен заряд, като общо са били произведени 6 заряда с различна мощност.

Счита се, че през 1979 г. Израел и ЮАР съвместно изпитват в океана ядрен заряд, но не е известно, дали е израелски или южноафрикански. През 1989 г. за президент на ЮАР е избран Фредерик де Клерк, който премахва системата на апартейд в страната. Той прекратява и военната ядрена програма. През 1991 г. ЮАР се присъединява към Договора за Неразпространение на Ядреното Оръжие.

Аржентина

Аржентина е особено интересен случай. Тя никога не е произвела и не е използвала някакво ядрено оръжие, но в продължение на 3-4 десетилетия предизвиква повишено безпокойство у международните наблюдатели. Без да иска, страната поставя началото на "термоядрената ера" и на онази бясна оръжейна надпревара, на която бяхме свидетели по време на Студената война.

След разгрома на хитлеристка Германия, Аржентина дава приют на много немски учени и инженери. С тяхна помощ тя стартира своя ядрена програма в началото на 50-те години. През 1953 г. е започнат промишлен добив на уран. През 1957 г. САЩ доставят на Аржентина чертежи за изследователски реактор. Впоследствие Аржентина самостоятелно разработва няколко реактора и обогатителни фабрики, като част от необходимото оборудване и технология сa закупени от ФРГ. Управляващата военна хунта създава достатъчно напредничава програма по разработка на ядрена технология и такава за производство на балистични ракети.

Дълго време МААЕ няма точни данни за състоянието на ядрената инфраструктура на Аржентина. Страната отказва да се присъедини към Договора до 1995 г., и заради това на нейните секретни обекти не е стъпвал крак на международен инспектор. През 1983 г. е най-сериозната криза, когато член на хунтата заявява, че е построен секретен завод за обогатяване на уран. Скоро след това военните са свалени от власт.

Първият от дълго време насам демократично избран, цивилен президент Раул Алфонсин, поставя ядрената програма под граждански контрол. Освен всичко, това подобрява отношенията между Аржентина и Бразилия, която също има своя секретна ядрена програма. Двете страни се договарят съвместно да контролират ядрените си обекти. През 1993 г., под натиска на САЩ, Аржентина се отказва от разработка на балистични ракети. На следващата година страната се присъединява към всички международни конвенции за неразпространението на оръжия за масово унищожение.

Бразилия

Причина за ядрените амбиции на Бразилия е наличието на аналогична програма в нейният съсед и исторически съперник - Аржентина. Бразилия започва да създава своя ядрена инфраструктура с помощта на Западна Германия, Франция и САЩ.

Началото на ядрените изследвания е положено даже още по-рано - през 30-те години на нейна територия са открити големи находища на уран. Това поставя начало на ядреното сътрудничество със САЩ. Въз основа на подписано споразумение от 1940 г., САЩ получават достъп до бразилският уран, а Бразилия - американски технологии и оборудване.

В началото на 50-те години страната започва процес на създаване на собствена ядрена програма и активно закупува технология от различни западни страни. През 1957 г. с помощта на САЩ е построен първият бразилски реактор. В интерес на истината, трябва да се подчертае, че
САЩ предоставят необходимата помощ при условие, че Бразилия използва ядрената енергия изключително за мирни цели. Бразилия е съгласна и предоставя на американски специалисти права за контрол върху своите ядрени обекти.

През 1974 г. Бразилия декларира своята заинтересованост от развитие на ядрена анергетика. Причините са в ръста на икономиката на страната и скока на цената на нефта. По това време американо-бразилските отношения са влошени, и латиноамериканската страна започва да търси нови партньори. През 1975 г., въпреки американските протести, тя подписва съглашение с ФРГ за доставка на осем ядрени реактора, оборудвани за обогатяване на уран и за изработка на плутоний. В резултат, Бразилия получава АЕЦ и всичко необходимо за производство на атомна бомба.
Страната стартира секретна военна програма за създаване на своя атомна бомба.

През 1987 г. Бразилия обявява, че разработва технология за обогатяване на уран. Международните експерти стигат до извода, че Бразилия може да създаде своята атомна бомба в течение на 15-20 години.Както и в Аржентина, тук също всичко свършва с идването на демокрацията в страната. Всички ядрени програми са предадени под контролa на парламента.

През 1988 г. в конституцията на страната е внесена поправка, съгласно която всички ядрени изследвания са изключително за мирни цели. През 1990 г., след избирането на първият "граждански" президент Фернандо Де Мело, символично е закрит секретният ядрен полигон за провеждане на военни изпитания. Договорът за неразпространение на ядрено оръжие е подписан от Бразилия през 1997 г.

Египет

Египетската ядрена програма стартира през 1954 г. "Баща" на египетският атом е легендарният президент на страната Гамал Абдел Насър. Той едновременно разгръща мащабни програми по създаване на химическо, биологическо и ракетно оръжие. През 1961 г. Египет закупува от СССР първия изследователски ядрен реактор и го монтира близо до Кайро в изследователски център, построен с помощта на САЩ. Този съветски реактор работи до 1980 г., след това е спрян за модернизация и отново е пуснат през 1990 г. СССР обезпечава Египет с ядрено гориво и контролира процеса.

През 1967 г. египетската ядрена програма е спряна, след поражението в Шестдневната война с Израел и последвалата политическа и икономическа криза в страната. Тогава Египет подписва Договора за неразпространение на ядрено оръжие, но парламента отказва да го ратифицира. Външното египетско разузнаване предоставя доказателства за това, че Израел разрабoтва ядрено оръжие. Сега се счита, че Египет е подписал "Договора..." с надежда, че Израел ще последва примера му, но това не се случва. Веднага след това Египет се обръща към СССР и Китай с молба да му продадат ядрено оръжие, но получава отказ и от двете страни.

През 70-те години Египет се отказва от сътрудничество с СССР и се преориентира към САЩ. Египет настоява за обявяване на Близкия Изток за зона, свободна от ядрено оръжие. През 1975 г. САЩ обещават да построят в Египет 8 атомни централи, но впоследствие отказват да изпълнят даденото обещание, заради нератификацията на договора от Египет.

През 1981 г. Египет все пак го ратифицира и се откриват възможности за начало на преговори за строителство на АЕЦ. Подписани са договори за сътрудничество в сферата на ядрената енергетика с няколко западни държави. Президентът Ануар Садат оповестява обявява планове за строителството на две АЕЦ. Появяват се сведения, че Египет се опитва да закупи от Китай мощни реактори, позволяващи му да произведе оръжеен уран. Освен това са обсъжда възможност за съвместни ядрени изследвания със Сирия и Саудитска Арабия.

На 8 октомври същата година египетският президент Ануар Садат е убит на военен парад от ислямски екстремисти. Новият президент Хосни Мубарак продължава политиката на своя предшественик. За последните две десетилетия Египет създава развита ядрена инфраструктура и започва промишлен добив oт собствени уранови мини. През 1990 г. Израел заявява, че Египет извършва ядрени изследвания в сътрудничество с Ирак, Пакистан и Аржентина. По-късно Аржентина потвържда, че води преговори за доставка на реактор, който отговаря на всички международни стандарти в областта на безопасността. Контракта е сключен през 1992 г., и през 1998 г. той заработва.

В края на 2004 г. се появяват съобщения за тайни военни опити на египетски ядрени физици и дори за секретно сътрудничество с Либия по въпроса. Египет отхвърля обвиненията, но инспектори на МААЕ откриват множество нарушения, в това число и запаси oт плутоний в един от египетските ядрени обекти.

Високопоставени представители на Египет нееднократно заявяват, че наличието на атомна бомба в Израел, е достатъчна причина, за да искат арабските държави да създадат свои атомни бомби. Египет също така има добри връзки със Северна Корея и двете страни съвместно реализират програма за строителство на балистични ракети. През 2002 г. Египет сключва споразумение за сътрудничество в ядрената сфера с Китай, който помога в разработката на египетските уранови находища.

Либия

През 1969 г. СССР построява първия либийски реактор. Либия започва работа в тази сфера през 70-те години, с първи опити да придобие ядрено оръжие от Китай. По неизвестни и до днес причини сделката се проваля. През 1977 г. Либия предлага на Пакистан финансова помощ и доставки на уран от съседен Нигер (под силно либийско влияние), в обмен на ядрени и ракетни технологии. Пакистан приема с благодарност либийската помощ, но не изпълнява своите задължения по уговорката. В резултат на това, Либия започва самостоятелна разработка на атомно оръжие.

Страната се е присъединила към всички международни съглашения, ограничиващи разпространението на ядреното оръжие, което обаче изобщо не и пречи секретно да продължава своите изследвания. Муамар Кадафи нееднократно е призовавал мюсюлманските страни за създадат ядрено оръжие, за да сложит край на хегемонията на Израел.

През декември 2003 г. Либия започва да сътрудничи на международната общност и допуска международни инспектори на секретните си ядрени обекти. Това става в резултат на деветмесечни преговори между Кадафи, от една страна, и САЩ и Великобритания от друга. Прието е да се счита, че на тази стъпка Кадафи се съгласява заради разгрома на Ирак и пленения Садам Хусейн.

Високото ниво на развитие на либийската ядрена програма е изненада за повечето експерти. Оказва се че Либия е притежавала почти цялото нужно оборудоване и технология, за обогатяване на уран и производство на плутоний. През януари 2004 г. от Либия в САЩ са пренесени 25 тона документация, касаеща секретните либийски програми в областта на производството на оръжия за масово поразяване. МААЕ достига до извода, че ако Либия не е била спряна, то до създаването на атомна бомба са и били нужни между 3 и 7 години.

източник: http://opinions.bpost.bg/story-read-4722.php

[DelaRea]

Нещата, които съм постнал, са малко (а може би доста) стари, като информация. Статиите са писани по друг повод през 2006-та, когато са и публикувани за пръв път.
Вероятно има и нови неща по темата. Можете да поправяте или да допълвате с нещо ново, което знаете.

[DelaRea]

Още нещо...

Сега, (ровейки се в архива си), открих още нещо, писано по темата.
Този път става дума, конкретно за Израел
--------------


Британски плутоний в Израeл

http://opinions.bulgarianpost.com/story-read-2159.php

На 9 март (2006 г), бяха разсекретени документи, подтвърждаващи, че през 60-те години на миналия век Великобритания тайно е снабдила Израел с плутоний. Тази доставка е били извършени въпреки предупрежденията на британското военно разузнаване за намеренията на евреиската държава да се сдобие със собствена атомна бомба.
Информация за сделката между двете страни се появи благодарение на разсекретяване на пазените до сега в тайна секретни документи в рамките на Закона за свобода на информацията (Freedom of Information Act), пише днес вестник The Guardian .

След появата на тази информация, за това разказа и BBC 2 в своятa програма Newsnight.

През 1966 година Израeл се обръща с молба към Великобритания за доставка на 10 милиграма плутоний. За създаване на атомна бомба са нужни несравнимо повече - пет килограма, но ръководството на британските служби са предупредили, че дори и 10 милиграма плутоний представлява "голяма ценност от военна гледна точка". Такова количество дава възможност с него да се направят достатъчно eксперименти с цел да се ускори реализацията на своя програма за създаване на ядрено оръжиe.

Документите показват, че приетото тогава решение за продажбата на плутония не е било поддържано нито от военното, нито от външното министерство, което е заявило: "Политиката на правителството е насочена така, че по никакъв начин да не помага на Израел да създаде ядрено оръжие". Но сделка, така или иначе, има. Тя е била осъществена с помощта на евреин, чиновник от британското министерство на технологията Майкъл Михаелс, както твърди The Guardian.

Темата за израелското ядрено оръжие и преди не веднъж е била обект на английските медии. Именно на страниците на британски седмичник през 1986 година бе публикувано скандалното интервю с Мордехай Вануну. Работещ като техник в израелския ядрен център в Димона, тогава той разкрива детайли за ядрения потенциал на Израел.

А през декември 2005 година подобен скандал се разрази в Норвегия. От един отчет на норвежкото министерство на външните работи стана известно, как преди 47 години държавното ръководство е снабдило Израел с "тежка вода". Тя именно се явява ключов компонент за създаване на атомна бомба.

През 50-те година на миналия век само САЩ са притежавали промишлени запаси от нея. Израел се е обърнал първоначално към американското правителство за продажба на такъв материал. Било му е отказано тогава. Затова пък министър-председателят на Норвегия е бил по-сговорчив и е взел такова решение едноличо - без да се обсъжда този въпрос с други министри.

По-рано BBC съобщи за това, че през 1958 г., Великобритания също е продала на Израел 20 тона "тежка вода". Тогавашното правителство на Харолд Макмилън не е знаело за това. Сделката е била държана в тайна от Съединените Щати, които не са искали да доставят на Израел този най-важен компонент за производство на плутония, докато не получат гаранции, че получените атоми ще бъдат използвани "изключително за мирни цели". Ако се съди по намерените в архивите документи, Великобритания също не е получила никакви подобни гаранции.

Първият израелски ядрен реактор в Димона, пустинята Негев, заработва през 1960 година.

И до сега държавата Израел официално не признава, но и не опровергава, притежава ли или не атомна бомба. Специалистите в региона смятат, че на въоръжение в Армията за отбрана на Израел има 300 ядрени бойни глави.

Публикувана на 2006-03-11 01:00:29
----------
източмик: http://opinions.bulgarianpost.com/story-read-2159.php

[ferumman]

Тези разоръжавания, които постоянно в послените 20-25 години САЩ и Русия си договарят ми се струва че просто са унищожаване на ненужни стари като технология или пък производство бомби, които са много скъпи за подържане. По време на студената война има свръх производство на атомно оръжие, което сега явно е доста ненужно и просто скъп лукс. Но все още го има страха от това да имаш по малко оръжие от противника и за това съкращават двустрано.

[Гост]

Поздравления за хубавата тема, @DelaRea!

Ето малко относно Френската Ядрена програма:

http://bnt.bg/bg/news/view/11418/retro_novini_ae_7_uli_1981_i_1986_g

На 7 юли 1986 г. приключва сагата с търсенето на истината с потапянето на кораба „Рейнбоу уориър", собственост на екологичната организация „Грийнпийс". През 1980 г. френската комисия по ядрена енергия разработва нови ядрени глави, които са тайно тествани на полинезийския атол Муророа. „Грийнпийс" яростно се противопоставя на експериментите и планира да поведе флотилия от яхти към атола в знак на протест. Френското разузнаване разработва операция „Сатаник". Към корпуса на кораба на „Грийпийс" е прикрепен пластичен експлозив, вследствие на което корабът потъва за 4 минути. При взрива се удавя португалският фотограф Фернандо Перейра. Франция отрича участие във взривяването и го заклеймява като терористичен акт. По време на разследването обаче са заловени двама френски шпиони. В резултат на скандала френският министър на отбраната подава оставка. Наколко дни по-късно френският министър-председател официално потвърждава участието на Франция в атентата. Френските ядрени опити са прекратени.

[DelaRea]

Само Русия ли наследява "ядреното куфарче" след разпадането на СССР?
Дали трябва да прибавим и Украйна към ядрените държави?

[recidivist]

Наистина Украйна също наследява ядрени оръжия от СССР но доколкото знам ядрените им оръжия не са в бойна готовност.Наскоро прочетох че украинските националисти са изпратили писмо до ръководството на страната в което настоявали да бъдат приведени в готовност 17 ядрени бойни глави защото според тях Руската федерация имала прекалено нагло поведение спрямо Украйна.

[jamega]

Украйна няма ядрено оръжие, още в 1991 година, движение от интелектуалци, начело с Иван Драч, се обявяват против ядрено оръжие на украинска територия. Даже са върнали част от реактивните бомбардировачи ТУ-160 на Русия, а останалите са били нарязани и малцина са оцелели като музейни експонати. Ето и малко пресни снимки от преди 1-2 месеца:

[jamega]

Като се поразрових из нета намерих едно интересно четиво:

Веднъж Сталин повел югославянина Милован Джилас към картата на света, посочил познатата ни една шеста част от сушата и казал: “Никога капиталистите няма да оставят тази земя на спокойствие!”
Много вода е изтекла оттогава. Руската територия е по-малка, но и днес, когато кандидатите за световни господари погледнат към ширналата се отсам и отвъд Урал територия, с богатствата на цялата Менделеева таблица, адреналинът им скача. Русия има 3% от световното население, притежава 13% от световната територия и 41% от природните ресурси.
Глобалистите са готови да натикат тази държава в третия свят, да я превърнат в своя колония, суровинен придатък, сметище на атлантическата цивилизация, предоставяйки й ролята на “най-слабото звено” във веригата на капитализма.
Шансът на Русия се оказа Путин, свързан с националното възраждане чрез силна икономика, силна власт, мощни въоръжени сили и преодоляване на бедността. И сега руснаците вървят след него, както някога евреите след Мойсей.

Русия е тръгнала нагоре, но е още в началото на един смъртоносен път. Американски политолози предричат, че в близките 15-20 години, вследствие на териториално преразпределение, ще възникнат над сто нови държави. А САЩ са си поставили задачата да разрушат “големите пространства” на Евразия включително чрез дестабилизиране на руския историко-културен регион, който обхваща Русия, Белорус и Украйна. Крайната цел е от Русия да се откъсне Кавказ, Поволжието, Сибир, Далечния изток, Северозападните региони, от Белорус - литовско-полското католическо малцинство в западните и райони, от Украйна - Крим, Галиция, Новорусия.
Показателни за опасността, надвиснала над Русия, са разработваните всевъзможни сценарии за победа над федерацията. Във влиятелното вашингтонско издание „Форин афеърс”, през март 2006 г., се появи научно изследване, според което паритетът в ядрените сили на двете супердържави всеки миг може да остане в историята. И когато това се случи, САЩ ще могат да унищожат Русия с ракетите си без никакви последствия за себе си.
Това е лайтмотивът на статията „Утвърждаване на американското ядрено господство”, разработена от доцентът от университета "Нотър Дам" Кейр Либер и неговия колега от Пенсилванския университет Дарил Пресс.
Авторите твърдят, че скоро САЩ ще имат възможност да унищожат цялата стратегическа ядрена триада на Русия с първия удар. По същото време, когато САЩ усъвършенстват своите ядрени системи, руският ядрен потенциал стремително деградирал.
В тези условия политиката на ядрено възпиране скоро няма да играе никаква роля, отбелязват изследователите. Ако САЩ нанесат ядрен удар първи, то в най-добрия случай Русия ще може да отговори с единични междуконтинентални балистични ракети (МБР), които ще бъдат прехванати от американската противоракетна отбрана (ПРО).
Днес, казват Либер и Пресс, с 58% е съкратен предишният съветски запас на МБР, с 80% е намаляло количеството на ракетните атомни подводни лодки. Съществуват планове за по-нататъшно съкращаване на руските стратегически ракети, официално с 35%, а в действителност - много повече. Може да се получи така, че в края на десетилетието на Русия да й останат 150 МБР вместо 1300, съществуващи в началото на 90-те години.
Истинските мащаби на разпада на ядрения арсенал на Москва, подчертават изследователите, е много по-значителен от приведените цифри. Срокът на службата на 80% от МБР е изтекъл, плановете за обновяването им не се изпълняват. Руските радари не са способни да засекат старта на ракетите от американските подводни лодки в Тихия океан, а спътниковите системи, за откриване на такива пускове, според авторите са „безнадеждно остарели”. Освен това руската противовъздушна отбрана (ПВО) може да не успее да прехване “невидимите” бомбардировачи "В-2".
Русия има 39% по-малко стратегически бомбардировачи, от СССР в навечерието на разпада. Либер и Пресс констатират, че всички руски стратегически бомбардировачи се разполагат само на две летища, което ги прави уязвими. Учения с тези самолети се провеждат рядко, а ядрените бойни глави се съхраняват извън базите.



Подводните лодки с ядрено оръжие излизат на дежурство два пъти в годината, а по време на СССР това е ставало 30 пъти по-често, докато американските - 40 пъти. През по-голямата част от времето 9 руски атомни подводници се намират на пирса, което увеличава шанса за унищожаването им.
Тази потискаща, скандална оценка за състоянието на силите за стратегическо възпиране на Русия, предизвика резонанс както в Министерството на отбраната, така и в експертните среди на Руската федерация. Там, преди всичко, се припомни, че между двете главни ядрени сили СССР и САЩ беше постигнат стратегически баланс.
Според Меморандума към Договора СТАРТ-1, публикуван в сборника „Безопасность” (бр. 10, 1.09.1990 г.) страните са имали примерно еднакво количество стратегически носители: СССР - 2 500 с 10 271 бойни заряда, САЩ - 2 246 с 10 563 бони заряда. След разпадането на СССР значителна част от стратегическото ядрено въоръжение на Москва се оказва на територията на бившите съюзни републики, които се обявиха за безядрени държави. Морската групировка от 940 балистични ракети за подводници с 2804 боени заряда остава изцяло в Русия. Срещу нея са съответно 672 американски ракети с 5760 бойни заряда.
От общо 162 тежки бомбардировачи с 855 бойни заряди, противопоставени на 574 американски самолета с 2353 бойни заряди в Казахстан остават 40 "Ту-95" МС, но са върнати в Русия, в Украйна - 12 "Ту 160" и 24 " Ту 95" МС и 59 нестратегически бомбардировачи "Ту-22М". С американски долари украинците започват да унищожават бомбардировачите. Срещу дълга на Киев за руски газ Москва успява да купи от тях 8 "Ту 160", 3 "Ту 95" МС и 500 крилати ракети Х-22.
Най-пострадала от ликвидирането на СССР е наземната групировка, която по това време се състои от 1398 МБР (от тях 1110 имат 6324 разделящи се бойни глави, а 288 по една). Американците имат съответно 1000 ракети с разделящи се бойни глави с общо 2450 бойни зарада. Зад граница - в Украйна, Казахстан и Белорусия, се оказват 280 МБР с разделящи се бойни глави, с общо 2280 боезаряда и 54 МБР с моноблок. Белорусия връща 54 МБР „Топола”, мобилен вариант. Стационарните комплекси в другите страни са унищожени на място. Като изключват известно количество остарели МБР, специалисти твърдят, че в руската наземна групировка по това време остават 708 МБР с 3808 боезаряда.
Запасният генерал-майор, професор Владимир Дворкин заяви, че статията на Либер и Пресс не заслужава лекомислено отношение: „Очертаните тенденции на деградация на руските ядрени сили с отчитане състоянието на отбранително-промишления комплекс не са лишени от основания”. А експерти от руския Център за изучаване проблемите на разоръжаването отбелязват, че статията създава невярно впечатление, че уж САЩ вече разполагат с потенциал за нанасяне на „обезоръжаващ” удар по Русия. Заместник-командващият на Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСП), генерал-лейтенант Виталий Линник, съобщи, че ако през 1990 г. в тези войски е имало 36 ракетни бригади и дивизии, то в края на 2005 г. броят им е съкратен до 13, а МБР са 520. Ракетите с ЖП базиране са снети от въоръжение. А според в. "The Moscow Times" от средата на 90-те години командването ежегодно провежда пускове с цел да изясни доколко е надеждна тази или онази система ракети и може ли да бъде удължен срокът на редовната й експлоатация.
Според военни аналитици най-съществено е, че американците придобиват възможност да поразяват стратегическите ядрени сили на Руската федерация с неядрени високоточни оръжия. „Америка се намира в състояние на война” - с тези думи на 16.3.2006 г. президентът на САЩ Джордж Буш се обърна към своите съграждани, представяйки им новата стратегия по националната сигурност и загатвайки за програмата „Единна перспектива - 2010", чиято цел е създаване на многоешелонни авиокосмически и мрежови въоръжени сили с цел пълен разгром на противника дори с неядрени бойни средства.
С „Единна перспектива - 2010" САЩ си поставят задача да реализират технологично откъсване не само от Русия, но и от Западна Европа и Япония.
След 2010 г. САЩ се готвят да водят изключително само безконтактни войни с решаваща роля не на сухопътните войски, не на ядреното, а на високоточното обикновено ударно и отбранително оръжие, и оръжието, основано на нови физически принципи - информационното оръжие. Постепенно се обезценяват и отмират контактните войни и големите общовойскови формирования на сухопътните войски. По време на войната срещу Югославия Пентагонът провери как може да се използват новосъздаваните Авиокосмически експедиционни формирования (АЕФ), как може да се осъществява непрекъснато огнево поразяване на противника с високоточно оръжие при постоянен контрол на резултатите от ударите. И днес създава на първо време десет подобни оперативни формирования.
САЩ разработват новите оръжия за безконтактни войни в рамките на програмата “Фалкон” (от английски - сокол, а като съкращение - прилагане на сила и изстрелване от континенталната част на САЩ). Първите изпитания трябва да бъдат проведени в рамките най-много на 3 години.
Целта на програмата според сп. ”Джейнс дифенс уикли” е да бъдат разработени хиперзвукови самолети (сиреч, които летят със скорост 5 пъти по-голяма от звуковата) с многократно използване, които да излитат от писти на континента и само след 2 часа да изсипват по 6 т боен заряд върху цели на разстояние около 16 000 км.
Как ще действат новите перспективни американски военно-въздушни сили? Ако се съди по схващанията на специалисти, в бъдеще самолетите ще излитат само от континенталната част и няма както сега да кръжат във въздушното пространство на противника. Те само ще доставят ракети, без да се доближават до театъра на войната, и ще ги пускат на разстояние 2-3000 км от целите, връщайки се на защитените от системата за глобална отбрана американски летища за нови боекомплекти. По този начин те ще остават недосегаеми за противовъздушната отбрана на противника. Предполага се, че в денонощие ще могат да извършват до 2 000 самолетоизлитания и да доставят до рубежа на пуска няколко хиляди високоточни ракети “въздух-земя”. Ще се нанасят и удари с крилати ракети с морско базиране и щурмови безпилотни летателни апарати.
Независимо че по това време от ниски космически орбити ще се стоварват и високоточни удари по земни цели, авиацията, вече хиперзвукова, от състава на въздушно-космическите сили, непредназначена за действие над бойното поле, ще остане главно ефективно средство за високоточни ракетни удари от голяма дистанция. Самолетите на бъдещето не само ще се зареждат във въздуха, не само ще се довъоръжават с високоточни ракети в контейнери, но и ще си сменят екипажите по време на полет.
Пилотираните самолети постепенно ще отстъпят място на безпилотните хиперзвукови носители на крилати високоточни ракети, които без дозареждане ще преодоляват разстояние 22 000 км със скорост 12 пъти превишаваща тази на звука и ще се явяват в рубежа за атака само след няколко часа. Тези полети ще се осъществяват на границата на атмосферата, където самолетите ще могат да планират по траектория-рикошет от горните й слоеве.
По същото време ще действат орбитални пилотирани и безпилотни бойни летателни апарати. Независимо от забраните за разполагане на оръжия в извънземието, Космосът ще се превърне в резерват на добре замаскирани под научни програми всевъзможни апарати най-вероятно с двойно предназначение, които в необходимия момент ще покажат истинското си лице. Но Америка се възпира да открие шлюза на космическите оръжия поради факта, че не само тя ще има възможност да извежда своите най-важни стратегически неядрени сили извън собствената си територия и да ги поддържа във висока бойна готовност. Сравнително лесният достъп до откритото ничие космическо пространство предоставя големи възможности на всяка държава, която се грижи за собствената си национална сигурност. И тогава Америка става изключително уязвима. Лесно могат да бъдат унищожени спътниците й за детайлно разузнаване, въоръжените й сили - да се превърнат в „сляп циклоп”. Китай само с една ракета унищожи собствен спътник, подсказа на американците жестоката реалност и внесе смут в редовете на стратезите, които много добре знаеха за възможностите на Москва (още през 80-те години тук експериментираха дузина антиспътникови оръжия).
Въпреки това в своята книга „Бъдещите войни и американското световно господство”, излязла в Ню Йорк през 1997 г., геополитиците Джордж и Мередит Фридман твърдят: “Двадесет и първи век ще бъде американски век... Предидущият период беше само пролог към него... С демонтирането на Съветския съюз започва истинското „американско столетие”. Очевидно недоволни само от това заявление, гореспоманатите автори пишат още: “Добре ли е това или зле, но Америка държи в ръцете си ключовете от бъдещите войни, и заедно с тях и от бъдещето на цялото човечество, подчинявайки го на себе си... Това е началото на американската ера, началото на американското хилядолетие”.
Русия не може да приеме опитите на САЩ и НАТО еднолично да определят бъдещето на човешката цивилизация, тя не може да си позволи да остава безучастна към очевидното напомпване на мускули, заяви президентът Путин през февруари 2007 г, на Мюнхенската конференция по сигурността.
Днес Руската федерация все още се намира в положение, подобно на това преди Втората световна война, все още неготова за военни конфликти и затова внимава да не бъде въвлечена в тях. На Русия й трябва време. Днес тя разполага с 1 млн. и 160 хил. души въоръжени сили, 30% от тях снабдени със съвременно оръжие. И решително се опира на максимата на недостатъчно оценявания цар Александър Трети, че държавата му има само два надеждни съюзника: своята армия и своя флот.
В тази обстановка, чрез рационално използване на нови и наследени от съветско време научни разработки, чрез степенуване на приоритетите, като държи сметка за слабостите на САЩ, Русия е принудена да търси относително евтин асиметричен отговор на програмата за въоръжаване на САЩ „Единна перспектива-2010", наричана от военното ръководство на Щатите концепция “Всеобхватно господство”.
Осъзнал опасността, президентът Путин одобри приоритетните направления във военото строителство. Той заяви: “От радикални реформи ние преминаваме към последователно, съобразено с перспективата, качествено развитие на Въоръжените сили”. Стана ясно, че в Русия е приета програма за въоръженията до 2015 г., която предвижда развитие на всички видове и родове въоръжени сили.
„Плановете ни не само са големи - заяви Путин - те са грандиозни”. До 2015 г. ще бъде заменено 45% от остаряващото въоръжение. Само през първото полугодие на 2007 г. въоръжените сили на Русия са получили над 30 нови системи въоръжения, съобщи "РИА Новости". Предстоят изпитания на 200 нови образци. А до 2020-2025 г. ще се извърши пълно превъоръжаване.



В решенията за развитие на въоръженията на Русия се долавя намерението да се акцентира върху оръжието с междуконтинентална далекобойност с ядрени бойни глави, мегатонен клас.
Москва разчита на ядреното оръжие не само като инструмент за възпиране на потенциалния противник, но и като военен инструмент - „Сега националната сигурност на Русия може да бъде защитена само с ядрено оръжие”, декларира първият зам.-министър-председател Сергей Иванов, и добави: ”Военният потенциал, още повече ядреният потенциал, трябва да бъдат на високо ниво, ако искаме да бъдем независими: слабите не ги обичат, не ги слушат, слабите ги обиждат”.
Според президента Путин „преждевременно е да се говори за край на надпреварата във въоръжаването”. „Махалото е пуснато - казва той - и тази надпревара днес излиза на ново технологично равнище”, заплашителна е появата на цял арсенал т.нар. дестабилизиращи видове оръжие. Отговорите на Русия ще се базират на „интелектуалното превъзходство”.
Главното, според представителя на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин, е „Русия да има възможност да нанесе на който и да е потенциален агресор неприемливи загуби”. Паритетът не може да осигури предимство на Русия, защото надпреварата за паритет може да доведе до разорение на страната, както това стана в Съветския съюз. Русия не бива да се свързва със заробващи задължения заради определението как да възпира агресор или коалиция от агресори.
В руския печат се твърди (Газета.ру, 7.12.2007), че в началото на 2007 г. стратегическите сили на Русия имали 741 стратегически носители с 3281 ядрени бойни заряда. Само ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСП) притежават 489 ракетни комплекси, спобни да носят 1788 ядрени боезаряди. На въоръжение в РВСП се намират 76 тежки ракети Р-36 МУТТХ и Р-36В2 (SS-18), 123 ракети УР-100 НУТТХ (SS-19), 234 подвижни наземни комплекси „Топола” (SS-25), 48 комплекса „Топола-М” шахтно базиране (SS-27) и шест мобилни комплекса „Топола-М” (SS-27). До 2015 г ще постъпят още няколко десетки шахтни „Топола-М” и около 50 ракети от този тип в състава на наземните мобилни комплекси.
Вашингтон най-много се плаши от “ядрения колт” - най-голямата в света, с маса 211,1 тона, и полезен товар 8,8 тона, двустепенна течногоривна МБР трето поколение РС-20, наречена от американците “Сатана” SS-18. Тя е разработена преди повече от четвърт век. На 11 000 км "Сатана" може да доставя 8-10 разделящи се бойни части по 900 килотона. Американските аналитици определиха “Сатана” за най-дестабилизиращата ракета “разрушител на стартови шахти”.
На мястото на остарелите ракети постъпва най-новата тристепенна твърдогоривна МБР “Топола-М”, РС-12В2 (известна в НАТО като SS-27), която може да се изстрелва от шахта и от 8-колесно автомобилно шаси. Доставя бойна глава с мощност 1 мегатон на разстояние 10 000 км с точност 100 м.
Излетяла за първи път през 1994 г., след три години е вкарана в шахти. Досега с нея са въоръжени 10 стационарни полка. След 2015 г. тази ракета с двойно базиране ще бъде гръбнакът на руските стратегически ядрени сили.
Характеристиките на „Топола-М” създадена от Московския институт по топлотехника под ръководството на генералния конструктор акад. Юрий Соломонов, са уникални. Може да преодолява всякаква ПРО.
Монтираните на ракетата двигатели позволяват да набира скорост много по-бързо от всички предидущи типове ракети, което повишава нейната неуязвимост. Освен това няколко десетки спомагателни двигатели и апаратура за управление осигуряват полет, непредсказуем за противника. В този смисъл ракетата се разглежда като част от руския асиметричен отговор на американските опити за развитие на ПРО. Не е възприемчива към въздействието на електромагнитния импулс, има гаранционен срок за експлоатация 30 години и повишена ядрена сигурност.

Командващият РВСН ген.-полковник Николай Соловцов заяви, че въвеждането на новия ракетен комплекс „пето поколение” - подвижния, с наземно базиране „Топола-М”, с висока жизнеустойчивост дори при комплексно използване на средства за разузнаване, и по-високите възможности за преодоляване на системите за ПРО ще позволи значително да се повиши ефективността на ответните действия. Соловцов отбеляза, че „по същество става дума за уникално средство, гарантиращо неминуемото ядрено възмездие на всякакъв агресор”.

Според ИТАР-ТАСС през 2008 г. мобилният ракетен комплекс „Топола-М” ще постъпва във войските с ускорени темпове. Руските експерти са наясно, че грижата за паритета изисква акуратен анализ. Според тях например, щом американците разположат най-новата си групировка спътници за космическо радиолокационно разузнаване, всичките руски подвижни ракетни комплекси ще се превърнат в постоянно контролирани и беззащитни цели и ще загубят способността за ответен удар. Налага се да се преосмисли доктрината за подвижното наземно базиране и вероятно преориентиране към други подвижни носители. Руските специалисти изразяват готовност да ги разработят с убеждението, че е недопустимо да се придържат към догмите на миналия век. Те са уверени, че ако не бъде преразгледана коренно концепцията на развитие на междуконтиненталните балистични ракети не само на руските ракетни войски със стратегическо предназначение, те са обречени на изчезване. От тук следва ясния извод, че за да се запази паритета, не може да се мине без нова надпревара във въоръжаването.
Ген.-полк. Н. Соловцов обяви, че новата междуконтинентална балистича ракета РС-24, с разделящи се бойни части, която преминава изпитания, може да бъде приета на въоръжение след три години. Първият й пуск от мобилна пускова установка бе проведен на 29 май 2007 г. от космодрума "Плисецк".
САЩ упорито се стремят да поставят под контрол руското тактическо ядрено оръжие. “На нас ни е нужна окончателната цифра за тактическото ядрено оръжие - заяви американският сенатор Сам Наан. - Това е преносимо въоръжение с малки размери, и може да бъде откраднато или продадено. Ние не знаем колко от тези боеприпаси имат руснаците”.
Във военния справочник “Soviet nuclear weapons” се твърди, че ядрената бомба с маса 750 кг и мощност 350 килотона е стандартно оръжие в руската армия. Постъпила е и нова бомба, с по-малка маса и мощност от 250 килотона, както и бомба с еквивалент 5 килотона, носена от изстребители-бомбардировачи. Смята се, че само с 18 подобни атомни бомби може да се унищожи неголяма държава.
Основните руски носители на ядрено оръжие - бомбардировачите Ту-160, Ту-95 и Ту-22, носели водородни бомби с мощност от 5 до 20 мегатона. Руската авиация разполага и с ядрени дълбочинни бомби за поразяване на подводници като 5H 48 “Скалп” и 8Y59”, които се носят от самолети и вертолети. Москва притежава поне два типа ядрени мини предназначени за диверсии. Първият с габарити 600х400х200 мм, маса 40 кг, мощност на взрива 0,2-1 килотона, снабден с таймер. Само за 20 минути един човек привежда мината в готовност. Според различни съобщения на Русия са й останали от 2 до 11 хиляди минизаряди. Страната няма намерение да съкращава арсенала от тактическо ядрено оръжие. Един ден обстановката може сериозно да се усложни и тактическото ядрено оръжие да оправдае съществуванието си. Бившият държавен секретар Мадлин Олбрайт веднъж заяви, че Сибир е твърде обширен и богат, за да принадлежи само на Русия. Това било несправедливо. В близките десетилития със запасите от нефт и газ Русия може да се окаже ключово звено в световната икономика и политика, и тогава, според анализатори, в стремежа си да контролират нефта в Западен Сибир никой не знае колко далеч може да стигнат САЩ.



По думите на началника на 12-о главно управление при Министерството на отбраната, създадено през 1947 г., което се занимава с експлоатацията, съхранението и обслужването на ядрените боеприпаси от всички типове и предназначение, ген. Владимир Верховцев, Русия заема различно от САЩ геополитическо положение. „Русия не е САЩ, които имат двама съседи - Канада и Мексико - и които са отделени от останалите страни с два океана, Русия има сложно южно направление, на границите си има ядрени държави, затова за Руската федерация тактическото ядрено оръжие е възпиращ фактор от агресия срещу нея”.
Според данни на военни справочници днес САЩ имат 650 авиобомби с мощност от 0,3 до 170 килотона и 320 бойни глави за крилати ракети с мощност от 5 до 150 килотона. 150 заряда се съхраняват в складове на територията на 7 европейски държави - Белгия, Великобритания,Германия, Гърция, Италия, Холандия, Турция. Русия притежава 1 400 ракети и авиобомби с въздушно базиране, около 500 крилати противокорабни ракети, 300 дълбочинни бомби и торпеда. И още 12 00 единици тактическо ядрено оръжие в хранилища.
Какво ново ядрено оръжие може да се появи в Русия? Какви са върховите постижения на руските ядрени специалисти?
Според изявление на академик генерал-лейтенант от авиацията Е.И. Негин, един от създателите на съветската водородна бомба, руските учени вече са създали ядрено оръжие ново поколение, чиято мощност е нараснала над два пъти, а масата е намаляла сто пъти. Тази миниатюризация е твърде внушителна.
По-конкретна представа за руското миниядрено оръжие получаваме от обясненията на главния конструктор на ядрено и термоядрено оръжие във ВНИИ по техническа физика (Челябинск-70, Снежинск) академик Борис Литвинов. В интервю като твърди, че ядреното оръжие може да се усъвършенства до безкрайност, че може да се конструират “чисти заряди”, той признава: “Ние създадохме бойна глава, която е по-лека от американската с аналогично предназначение, и при това тя е по-мощна от американската. Тази конструкция няма аналози”. Според академик Литвинов руските специалисти не само са създали бомби, които проникват дълбоко под земята и поразяват там целите си, но и научен резерв за 20 години напред, който ако се реализира, би довел до “нещо фантастично”.
И тъй като тази област е потайна, нека с помощта на науката се опитаме да надникнем в невероятното и отидем малко по-напред с предположенията си. Не можем да изключим една възможност в бъдеще да се появят свръхминиатюрни ядрени бойни заряди, създадени на основата на свръхтежките трансплутониеви елементи с критична маса от 25 до 500 грама. Критичната маса на трансплутониевия елемент, който носи името на Курчатов, би могла да бъде около 150 грама. Зарядно устройство с използване на един от изотопите на калифорния ще има такива малки размери, че при мощност на взрива няколко тона тротил може да бъде приспособено за стрелба от гранатохвъргачки и стрелково оръжие. Вероятно не е далеч времето, когато ще се появят ядрени куршуми. Е, тогава онези, които сега се страхуват да употребят гигантските ядрени заряди поради това, че и те могат да загинат, може да си отстрелят?!
От две години руските въоръжени сили провеждат пиар-акции с втория елемент от ядрената триада, стратегическата авиация. След 15 години прекъсване, на 17 август 2007 г. руските внушителни бомбардировачи започнаха да патрулират в Атлантика, Тихия и Индийския океан и демонстративно да тренират условни удари по американски бази.

Излитайки от летище „Енгелс” до Саратов Ту-95 МС „Мечка” и Ту-160 „Черният Джак” или „Белият лебед”, внезапно се появяват над международни води близо до крайбрежието на САЩ, Канада, Великобритания, Австралия.
Руските военни учения изпращат сериозни и преднамерени послания на Вашингтон. Демонстрирайки своите възможности в Атлантика, Москва се надява да дестабилизира САЩ и преди всичко да напомни на Вшингтон, че Русия все още е способна геостратегически да усложни живота на Америка. Русия има 79 стратегически самолети, съответно 15 Ту-160, 32- Ту-95 МС6 и 32 Ту- МС16, а САЩ - 238 В-52, В-1 и В-2.
Авиационната групировка няма съществено да се промени, Ту-95 МС повече не се строят, а всяка година се появава по още един Ту-160. Това значи, че в близките години стратегическата авиация на Русия ще може да носи близо 600 ядрени бойни заряда.
В 16-а въздушна армия, която прикрива центъра на европейската част на Русия постъпва новият фронтови бомбардировач Су-34 (индекс на НАТО Fullback), с максимална излетна маса 45 т, радиус на действие над 2000 км, с възможност за дозареждане във въздуха и поразяване на земни и морски цели с високоточно оръжие. За 15 години от него ще постъпят 300 машини, които ще служат по 30-35 години. Модернизира се щурмовикът Су-25 и изстребителите Миг-29 СМ и МиГ-31 без аналог в света, чиито ракети „въздух-въздух” поразяват цели на дистанция 200 км. Само една група от четири МиГ-31 е в състояние да контролира въздушното пространство с дължина по фронта до 900 км и да насочва в целите други типове изстребители.
В момента по проект ПАК ФА (перспективен авиокомплекс на фронтовата авиация) Русия строи опитен образец на многофункцианален изстребител пето поколение Су-35, чието изпитание ще започне през 2009 г., а през 2015 г. в Комсомолск на Амур ще бъде пуснат в серийно производстнво. Перспективният самолет е известен и с индексите И-21, Т-50, „Изделие 701". Машината ще бъде снабдена с двигатели с променлив вектор на тягата и ще се изгражда по технологията за намалена радиолокационна видимост „стелт”.
Русия създава тежки ударни безпилотни летателни апарати „Скат”. На 5 декември 2007 г. руският ВМФ се върна в Световния океан. В похода с краен пункт Средиземно море се отправиха 4 бойни кораба, между които самолетоносачът „Адмирал Кузнецов”, 7 спомагателни съда, 10 вертолета и 47 самолета, от които 14 от стратегическата авиация. За 71 дни отрядът ще измине над 12 хиляди мили. Целта на похода е да се осигури военноморско присъствие и да се създадат условия за сигурността на руското корабоплаване. Ще се проведат три учения с практически стрелби. Тази поредна демонстрация на военни мускули пред Запада подчертава статута на Русия като свръхдържава, но според директора на Центъра за анализ на стратегиите и технологиите Руслан Пухов, без радикално обновяване на флота тя ще носи само символичен характер. Решението ВМФ на Русия да възобнови своето присъствие в отдалечени точки на Световния океан е преди всичко политическо.


В САЩ флотът се разглежда като основен елемент на глобалната регионална политическа стабилност и военната сигурност на страната.
ВМС на САЩ имат пет флота (втори, трети, пети, шести и седми). Шести флот, базиран в Средиземно море, има 40 кораба, 175 самолета и 21 хиляди души. В Атлантическия океан е базиран Втори флот.
Бившият началник на Главния щаб на ВМФ на Русия адмирал Виктор Кравченко потвърди съобщението на „Интерфакс-АВН”, че в състава на ВМФ на Русия днес се намират 12 стратегически подводни лодки със 192 ракети, както пише за това сп. ”Форин афеърс”. Американците имат 14 стратегически субмарини с 336 ракети на борда. Според адмирала количеството руски атомни подводни ракетоносци е напълно достатъчно за нанасяне на адекватен удар в случай на нападение срещу Русия от страна на САЩ: „Залпът само на една подводна лодка ще предизвика невъзстановими загуби на агресора, или просто казано ядрен апокалипсис”.
През 2008 г. в бойния състав на морските стратегически ядрени сили ще постъпи на въоръжение ракетният подводен крайцер „Юрий Долгорукий”, пуснат на вода през април 2007 г. Той ще бъде снабден с най-новите ракети „Булава”. От същия клас подводници ще бъдат построени над 6 единици.
Предвижда се за 20 години руският ВМФ да стане втори по бойни възможности в света. В перспектива основната бойна мощ на флота ще станат най-новите атомни подводни лодки и шест ударни самолетоносача.
Приетата програма за въоръженията до 2015 г. за пръв път в съветската и руската история поставя развитието на ВМФ редом със стратегическите ядрени сили. От планираните за превъоръжаване на армията 4,9 трилиона рубли 25% ще отидат за обновяване на корабния състав. За пръв път от 15 години се предвижда строителството на серия от 40 фрегати и множество многоцелеви подводници.

Според експерта ген. Владимир Иванович Слипченко, „Русия няма паритет със САЩ нито в политическата, нито в икономическата, нито в каквато и да е друга сфера, освен в областта на стратегическите ядрени оръжия”. Но САЩ, които не желаят да запазят ядрения паритет с Русия, на 13 юни 2002 г. напуснаха Договора за противоракетна отбрана (ПРО) от 1972 г., свързан непосредствено с ракетно-ядреното разоръжаване, договор, установил баланс и изключил прехвърлянето на военната надпревара в космоса.
Каква е невидимата страна на медала, какво се крие зад обезсилването на този договор?
През октомври 2001 г., до официалното отказване от Договара за ПРО, САЩ сюрпризираха Русия и едностранно възприеха безпрецедентно съкращаване в близките десет години на собствения ядрен потенциал до нивото на 1700-2200 ядрени бойни блока от общото количество 7000 единици! Русия възприе тази идея и на 10 юни 2003 г. влезе в сила договора за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия, според който към 31 декември 2012 г. САЩ и Русия трябва да имат най-много по 1700-2200 ядрени бойни глави. САЩ целят да ограничат руския ядрен потенциал до нивото на бъдещите бойни възможности на противоракетната отбрана да отрази не по-малко от 1500 единици, атакуващи бойни блокове. И още нещо много важно. САЩ планират ускорено милитаризиране на космоса. Става дума за грандиозен проект за създаване на глобален, стратегически по мащаб разузнавателно-информационен ешелон с постоянно космическо базиране, който едновременно да обслужва както ПРО, така и да осигурява воденето на бъдещите безконтактни войни на планетата.
Не беше трудно за руските генерали да схванат, че именно тук е скрита новата стратегия на САЩ. Днес главната цел на САЩ е до 2010 г. да създадат не толкова национална ПРО, а разузнавателно-информационна космическа инфруструктура за водене на безконтактни войни, а заедно с нея и за самата ПРО, чиито елементи ще започнат да постъпват на бойно дежурство. Космическият ешелон на националната ПРО на САЩ ще включва около 200 космически глобални и универсални апарти с различно предназначение както за ПРО, така и за безконтактни войни.
В хода на военната реформа до 2015 г. и Русия ще създаде групировка от неколкостотин спътника с различно предназначение, ръководена от Космическите войски. В подземния команден пункт на президента Путин беше демонстриран перспективен военен миниспътник, който тежи само два килограма и много трудно се открива.
По този повод генерал-полковник Виктор Есин заяви: „Сега между Русия и САЩ има баланс на силите. Американските експерти използват за доказателство абсолютни цифри на съкращение на руското ядрено въоръжение. Това въвежда обществеността в заблуждение. И до днес между нас има паритет по ядрените сили за възпиране. Твърде е съмнително, че САЩ могат да го нарушат чрез противоракетната отбрана. До 2010 те със сигурност няма да успеят да създадат система, която ще е способна да прехваща 100 ядрени бойни глави. Ако все пак САЩ построят през 2020 г. ПРО, с помощта на която да им се удаде да прехващат дори 300 бойни глави, то все едно няма да защитат американската държава от насрещен масиран ракетно-ядрен удар с 1200-1500 бойни глави”.
Елементите от американската система за противоракетна отбрана, които ще бъдат разположени в Полша и Чехия, могат да станат мишена на руските ракети. Това заяви на 17.12.2007 г. командващият руските стратегически сили ген. Николай Соловцов, и добави: “Ние сме принудени да вземем съответните мерки, които няма да позволят при никакви условия да се девалвира руският потенциал за ядрено сдържане”.


Тестово изстрелване на зенитна ракета "Алмаз-Антей"

Настъпва времето на асиметричния отговор” - обяви началникът на Генералния щаб на Русия Юрий Балуевски на пресконференция на 24 април 2007 г., и каза: „Ние сме в състояние съвсем скоро да създадем оръжие, способно да преодолее всякаква ПРО. Това са ракети, които летят не по понятна траектория, както всички балистични ракети, а по непредсказуема траектория”.
Първото изпитание на бойни блокове с нови свойства за ракетите „Топола-М” е проведено още през февруари 2005 г. При приближаването на целта планиращата бойна глава, която по същество представлява крилата хиперзвукова ракета, сама променя траекторията по въведена преди това програма. При навлизане в атмосферата тя увеличава скоростта си и извършва зигзагообразни, объркващи ПРО, маневри като едновременно рикошира от плътните слоеве, също както хвърлен плосък камък от повърхността на водата. След няколко „гмуркания” скоростта й става поносима за конструкцията, но противникът, който я следи, е принуден непрекъснато да преизчислява траекторията й, за да насочи противоракетните си системи, което е сложна задача.
Експерименталните „маневриращи бойни глави” са изстрелвани от Байконур, а не от вътрешния полигон Капустий Яр. Те летели към камчатския полигон Кура, който внимателно се наблюдава от разузнавателните космически средства на САЩ. На презокеанския партньор са му осигурили възможност да се убеди, в „неуловимостта” на новите бойни глави.
Според ген. Балуевски тези бойни блокове ще започнат да постъпват в бойно деужурство от 2010 г., тъкмо в момента, когато се предвижда да започне пълномащабното разполагане на американските антиракети. Но те няма да са в състояние да ги прехващат. Изключителните характеристики на новите бойни блокове ще позволят да се гарантира сигурността на Русия до 2035 г.
През това време Москва със сигурност ще настоява да се сключи международен договор, забраняващ поместването на всякакво оръжие в космоса. Твърде е възможно на асиметричните руски бойни глави американците да противопоставят асиметрични бойни спътници, способни да ги прехващат в космоса, преди да са предприели объркващото маневриране.
Нов и все още недостатъчно изяснен момент в американските усилия да се създаде ефективна система за ПРО, са експериментите с микровълново излъчване за въздействие върху йоносферата. Слой от йоносферата се загрява и се възбужда до плазмено състояние. Целта е на границата или вътре в йоносферата да се създаде високотемпературен подвижен “бягащ” плазмен облак, който да изиграе ролята на непреодолима преграда по пътя на междуконтиненталните балистични ракети и бойни глави.
Наземните стационарни излъчватели с голяма мощност, като един от компонентите на ПРО, може да се монтират на ракетоопасните направления. Маневриращите, попаднали в микровълновия импулс, веднага прекратяват маневрите си, а дори да долетят някъде в района на целите, най-вероятно няма да се взривят, защото електронните им детонатори ще бъдат повредени.
Генерираният енергиен поток с голяма мощност има форма на конус, може да се използва за атакуване на групови цели и не се нуждае от точно насочване. Американски експерти сочат, че в близките десетилетия благодарение на този пробив в технологията въоръжените сили на САЩ могат да станат непобедими. Това би могло да се очаква, ако микровълново оръжие не се създаваше и в Русия, и в Китай. Предполага се, че в бъдеще то може да се монтира на безпилотни и пилотирани самолети, танкове и кораби.


Ракетен комплекс "Искандер-E"

Руски военни експерти, заети с идеята за „асиметрията”, предлагат всевъзможни пасивни и активни мерки за противодействие на перспективните системи за ПРО, като например космосът да се минира, или да се подготви взривяването на ядрен заряд над центъра на територията на САЩ (щата Небраска), за да може в нужния момент да се изведат от строя системите за бойно управление!
Разположени в Белорусия, оперативно-тактическите ракетни комплекси „Искандер” могат да станат един от вариантите за асиметричен отговор на развръщането в Европа на американската ПРО. „Искандер” може да поразява с висока ефективност обекти от системите на ПВО и ПРО, огневи средства, авиационна техника на летища и обекти от гражданската инфраструктура на разстояние от 50 до 280 км с точност два метра. Съществува вариант с далекобойност 500 км. Освен това през 2009 г. във войските ще започне да постъпва версията „Искандер-М”, снабдна с най-нови крилати ракети.
Днес „Искандер” съответства на Договора за РСМД, но ако бъде прието политическо решение за излизане от него, ще се появи комплекс с много по-голяма далекобойност.
Според обявените планове за военна реформа на Министерството на отбраната и Генералния щаб на Русия, в близките 10-20 години въоръжените сили ще бъдат превъоръжени с нови образци високоточни оръжия и преди всичко с управляеми авиационни бомби (УАБ) и управляеми ракети.
Руската армия се въоръжава и с уникални бойни машини, предназначени да унищожават танкоопасни цели на бойното поле, нов танк Т-95 и екзотичната „вакуумна” бомба, която превъзхожда „най-силната” американска 20 пъти.
Територията на Русия е 1,8 пъти по-голяма от тази на САЩ. Американските и натовските средства за въздушно нападение могат да достиганат границата на Русия за време от 6 минути до 1 час, а руската авиация - територията на САЩ - след 5 часа.
Според разчети на военни специалисти по обектите на Русия може да действат до 2000 американски и натовски самолети, руските възможности са няколко пъти по-малки. Силите на ПВО, които Америка е разположила на собствена територия, са почти 1,5 пъти над необходимото количество системи за контролиране на въздушното пространство. В Русия средствата за ПВО са много по-малко от необходимото количество. Анализите показват, че не може да става дума за „огледални” отговори. В същото време възможностите на средствата за въздушно-космическо нападение на САЩ и НАТО след 5-7 години ще нараснат 1,5-2 пъти.
Това наложи през април 2006 г. военно-политическото ръководство на Русия да приеме нова концепция за въздушно-космическа отбрана, която е свързана с решения, насочени към неизбежно ефективно ядрено реагиране.
Днес Русия разполага с богат арсенал от зенитни комплекси, с международно признати превъзходни качества. Купуват ги Китай, Индия, Сирия и други страни, включително и държави от НАТО като Гърция например. Неотдавна бе приета на въоръжение противовъздушната и противоракетна система С-400 „Триумф”, която може да поразява въздушни цели на разстояние 400 км, включително летателни апарати изпълнени по технологията стелт, малоразмерни крилати ракети, балистични ракети с радиус на действие до 3500 км и скорост на полета до 4,8 км/сек.
Русия изгражда нова система за въздушно-космическа отбрана, чиито елементи вече действат. В перспектива тя ще поразява въздушни и морски носители на агресора преди да достигнат рубежа, от който пускат високоточните крилати ракети.


Зенитен ракетен комплекс С-400 "Триумф"

След 10-15 години се очаква да се появят нови зенитно-ракетни комплекси, които сега се разработват и които ще прехващат и унищожават въздушни носители на високоточни оръжия на разстояние до 3000 км. Предвижда се противоборството да се води и в приземното космическо пространство, където ще действат космическите осигуряващи и ударни средства, високоточните балистични ракеки с обикновени бойни глави и в областта на пределно малките височини, където ще проникват високоточни крилати ракети с въздушно и морско базиране...
Русия все по-активно демонстрира сила. Държавите от Каспийския регион, включително и Иран, подписаха предложената от Русия декларация, в която се задължават да не предоставят собствената си територия на трети страни за военни операции срещу друга каспийска държава. И още нещо, беше подчертано, че всички страни, подписали Договора за неразпространение на ядреното оръжие, имат право да произвеждат и използват ядрена енергия за мирни цели. А президентът Путин заяви, че страната му няма да приеме идеята за удари по Иран и сравни санкциите на САЩ с поведението на „луд, който тича с бръснач в ръка и го размахва на различни страни”.
Между двата ядрени гиганта има противоречия по въпроса за независимостта на Косово и плановете на Буш да разположи антиракети в Полша и радар в Чехия, които според Русия, създават опасност, независимо от уверенията на американците в обратното. Руският лидер сравни атмосферата около противоракетната инициатива на САЩ с карибскита криза в началото на 60-те години, когато „студената война” едва не прерасна в ядрена конфронтация. Той подчерта, че Русия премахна базите си във Виетнам и Куба, а до руските граници се създават опасности. Москва предупреди, че ако американците разположат оръжие в космоса, това ще провокира пълномащабна надпревара между Русия и Запада.
Безпрецедентните дори по съветските мерки учения на въоръжените сили на Русия през 2007 г., обхванали половината от Източното полукълбо, в които взеха участие въоръжените сили на Китай и Индия, придадоха друг отенък на мероприятията в рамките на ШОС. Влиятелното издание "Крисчън сайънс монитър" констатира, че ако в ШОС влязат Индия, Пакистан и Иран, на Евразийският континент ще бъде създаден мощен блок, който на запад вече го кръстиха „анти-НАТО”. Цяла Централна Азия ще остане за американците недосегаема мечта. Русия, Китай, Индия, Пакистан и Иран имат не само внушителен военен потенциал. Според изданието подобно обединение може да има геополитически, икономически и военни последствия.
В геополитическо отношение, ШОС може да разпространи влиянието си практически върху целия ислямски свят. И тъй като Централна Азия ще стане „вътрешен двор” на ШОС, на САЩ ще им се наложи да я напуснат, предричат анализатори.
Европейският съюз и всички източноевропейски „демокрации”, верни на своя вроден „прагматизъм”, незабавно ще се откъснат от САЩ и ще се устремят към по-богатия източен съсед. Възможно е дори Западна Европа да преразгледа своето отношение към идеалите на атлантизма.
В икономическо отношение страните от ШОС напълно ще изключат САЩ от системата за разпределение на ресурсите на Централна Азия, нещо повече, под влиянието на шиитскиИран ще попадне шиитската част на Ирак с всички свои ресурси. А във военно отношение ШОС ще стане практически неуязвима за САЩ и НАТО, тъй като опирайки се на руската военна технология, евразийските природни ресурси и пространства, човешките ресурси на Индия, КНР, Иран и Пакистан, ще стане абсолютно доминираща сила в Източното полукълбо и лош пример за самостоятелните латиноамерикански лидери, подобни на Чавес.
Но „джакпотът” в „голямата игра”, ще получи Русия, която разполага с най-добрите разработки в науката и техниката. Всички страни, за които стана дума, по традиция купуват руско въоръжение и военна техника. В случай на интеграция ШОС ще бъде принудена да премине на руските военни стандарти и за западните търговци няма да остане нито една ниша. Нещо повече, „въодушовени” от подвизите на САЩ в придвижването на демокрацията, страните от ШОС може да почувстват необходимост от създаване на единна система за ПВО-ПРО. Тогава руската система ще стане основа на построяването й.

Руска дизелна подводница модел "Варшавянка", с повишена неоткриваемост

Според наблюдения на експерти дори и в най-тежките периоди на студената война отношенията на Москва и Запада не са били толкова лоши като днес. Напрежението и недоверието расте, защото, от една страна, Русия става все по-силна, а от друга върху САЩ оказва натиск поражението в Ирак, Европа се усеща слаба и се опитва да нанася ответни удари. За разлика от студената война конфронтацията се разраства без правила и затова става изключително опасна.
Силно впечатление направи фактът, че на сбора на ръководния състав на руската армия и флота, състоял се на 20 ноември 2007 г., вече не се набляга на борбата с международния тероризъм.
На дневен ред е нова, силова игра на „руска рулетка”, която може да доведе до непредвидими последствия, включително и до неочаквани внезапни действия.
Ако Западът продължава да игнорира и обижда Русия, ако Русия не прекрати да заплашва западните страни със своите бомбардировачи и ракети, ако САЩ не възпрат своите амбиции да властват над света, макар и зле маскираната враждебност между тези световни сили може да приближи деня на Армагедон.

- източник www.novazora.net

[DelaRea]

"Ал-Кибар"

Вчера правих една нова статия за сирийската ядрена програма (или поне за това, което остана от нея). Мисля, че можем да добавим Сирия, към страните от Не-Ядреният боен клуб.

Германско издание разследва случая "Ал-Кибар"

Bulgarian Post 03.11.2009 г.

През изминалата седмица влиятелен немски ежеседмичник публикува свое журналистическо разследване, посветено на атаката на сирийския ядрен реактор "Ал-Кибар". Тя бе проведена от израелските ВВС през нощта срещу 6-ти септември 2007 година.

В хода на разследването журналистите на "Der Spiegel" Ерих Фолат и Холгер Щарк са успели да се срещнат с лидери и високопоставени сътрудници на специалните службите на различни страни. Двамата немски журналисти твърдят, че са съумели да възстановят в общи черти хода на събитията, довели до тази нощна атака.


-------------
Цялата статия: http://news.bpost.bg/story-read-20805.php

[Amazon]

Хронология на ядрените опити от Хирошима да наши дни:

[Кухулин]

Струва ми се, че липсва един ключов тест - Vela Incident

[Dinain]

Честно казано, не разбирам какво толкова има да тестват, какво още има да се научи за ядрената експлозия, дето не е научено в първите няколкостотин опита? И заслужава ли си парите? Първите 20 години след войната да, но опитите си продължават през 80-те, 90-те, че и до ден днешен (макар и по-рядко). За САЩ говоря. Напомня ми някак на "феодалните старци" от БАН, едно усвояване на едни бюджети, което вече е традиция.

Като гледам тази карта и се сещам за една от любимите ми игри - Fallout: