1981-a - Атаката срещу "Осирак"
7-ми юни 1981 г. е денят на израелската въздушна атака срещу иракския ядрен реактор "Осирак". За тази атака има две противоположни мнения за резултатите от операцията: някои изследователи твърдят, че това е прекратило опитите на Саддам Хюсеин да произведе атомната си бомба, а други - че това е тактически успех, но стратегическо поражение.
Ирак създава своята ядрена програма още през 60-те години, без да отчете особен напредък до края на 70-те. За да ускори процеса, правителството опитва да закупи плутониев реактор от Франция, но получава отказ.
По-късно Франция се съгласява да му достави един изследователски реактор с мощност от 40 мегавата. Именно този реактор става известен като "Осирак". Името му е съчетание от името на типа реактор - "Озирис", кръстен на древноегипетския бог, и "Ирак".
В самия Ирак централата се нарича "Тамуз" - по названието на месеца в арабския календар. Именно през "Тамуз", през 1968 година, социалистическата партия БААС взема властта в страната.
"Осирак" винаги е бил привлекателена военна цел. В хода на ирано-иракската война, през 1980 г., първи го атакуват ирански самолети. Нанасят му само незначително леки повреди.
Някъде по това време, за първи път се появяват предположения, че в "Осирак", може би, се работи по създаване на ядрено оръжие. През 1981 г. американските експерти първи изказват предположение, че за създаваннето на атомна бомба на Ирак му трябват от две до десет години. Израелското разузнаване е още по-скептично.
Но има нещо, което ги обезпокоява истински - реакторите тип "Озирис" могат да произведат плутоний, който е абсолютно безполезен за мирна ядрена енергетика. Тогава за какво му е на Ирак? Единственият възможен отговор остава - за да създаде Ирак атомна бомба.
Израел започва отначало с дипломацията - активни преговори с Франция. Целта е да бъдат убедени европейците да прекратят помощта си за иракската ядрена програма. Но Франция е крайно незаинтересована от такова предложение. Няма причина да прекрати доставките на ядрени технологии за режима на Саддам Хюсеин, Ирак е най-големият пазар за френското оръжие, а и насреща получава от Ирак нефт по преференциални цени.
Израел се обръща за помощ към САЩ, но също не получава подкрепа. По това време главен противник на американците в Близкия Изток е Иран, поради скорошната ислямска революция там. Иран и Ирак са в състояние на война, а отношенията на САЩ и Ирак - не са чак толкова лоши.
Роджер В.Клер, автор на книгата "Raid on the Sun", твърди че, спецслужбите на Израел сa сe опитали да спрат иракско-френското сътрудничество в ядрeната сфера дори с помощта на саботажи, но са претърпели фиаско.
След провала на дипломацията, Израел започва да разглежда възможността да се нанесе удар по "Осирак". Решението е било извънредно рисковано: една израелска атака може да бъде оценена от арабските държави като акт на агресия и да повлече след себе си широко мащабна война. Арабските въоржени сили могат в отговор да атакуват израелския ядрен център в Димона. Може да последват и други, не по-малко неприятни за Израел последствия, например, икономическо ембарго от страна на САЩ и Европа.
Въпреки всичко решението за атака е прието.
Негов вдъхновител е министър-председателят Менахем Бегин. Той счита, че иракската атомна бомба е най-сериозната заплаха за сигурността на страната. Със всичко друго - война с арабите, ембарго, може да се справят, но с евентуална атомна атака от страна на Ирак - няма смисъл да се рискува.
Решението за атака на "Осирак" е било окончателно взето след информация от "Мосад", че Франция е готова да изпрати на Ирак 90 кг обогатен уран за централата "Осирак". До този момент израелското разузнаване е знаело, че Ирак има 6 кг оръжеен плутоний, който също така е достатъчен за направата на един ядрен заряд. А ако се изчака до пристигането на ядреното гориво от Франция, може да се окаже фатално късно. След зареждането на реактора, всяка атака би била немислима от гледна точка на пораженията за околната среда и хората.
А от гледна точка на международното право операцията е напълно законна: Израел се намира в състояние на официална война с Ирак още от далечната 1949 година.
Операцията получава кодовото име "Опера" и се пристъпва към финалната и фаза.
Разглеждат се различните способи за унищожаване на "Осирак": предлага се е да се използват парашутисти, вертолети или самолети. Изборът пада на авиационния вариант за атака. Неотдавна - през 1979-а - Израел е закупил от САЩ изтребители-бомбардировачи Ф-16, способни да долетят до целта с значителен запас от бомби.
Появява се неочакван проблем - горивото на самолетите няма да им достигне да се върнат обратно. Тогава един технически консултант от израелската авиация, след малко аритметика, предлага решението. Той изчислява, че самолетите трябва да вземат допълнително гориво във външни резервоари, да хвърлят всички бомби заедно с празните си вече резервоари, и така олекнали, ще могат да се приберат у дома.
Името на експерта е широко известно - Илан Рамон. Тогава още кaпитaн, по-късно става първият израелски астронавт, излетял в Космоса. Той загива при катастрофата на американската совалка "Колумбия", на 30 януари 2003 година.
На 7 юни 1981 година, ескадрила, състояща се от общо 14 самолета -6 изтребителя Ф-15 за прикритие, и 8 Ф-16 за бомбардировка, излита от израелската военна авиобаза в пустинята Негев. Маршрутът на полета е през територията на Саудитска Арабия и Йордания, по границата на двете държави. По ирония на съдбата, израелските самолети са забелязани лично от краля на Йордания Хюсеин. Той, съвсем правилно предполага, че това е израелска въздушна атака на иракски обекти и се опитва да предупреди за нея Саддам Хюсеин. По неизвестни и до сега причини предупреждението на краля не стига до Багдад. Израелската ескадрила преодолява разстоянието от 1100 км до целта безпрепятствено. Атаката е извършена успешно и реактора е разрушен. Радиоактивно заразяване на местността няма. Има загинал един човек - французин, техническо лице по подръжката на реактора.
Разрушението на реактора предизвиква невероятен дипломатически скандал. Москва изпраща гневна протестна нота. Новоизбраният американски президент Роналд Рейган също изпада в ярост: подобно поведение на Израел срива всичките му планове да привличе на своя страна арабските държави.
Франция, активно помогаща създаването на реактора, също не е във възторг. Съветът за Сигурност на ООН единогласно приема съответната порицаваща резолюция.
В самия Израел действията на Бегин също предизвикват бурни протести.
Но никакви по-жестоки санкции на международната общност не последват.
Дори напротив, през 1991 година, след нахлуването на Ирак в Кувейт, действията на Бегин придобиват друго измерение, дори са признати за необходими.
Ами ако Саддам вече имаше атомна бомба?
Ударът по "Осирак" сериозно разстройва иракската ядрена програма. Франция, след дълги преговори, отказва да участва във възстановяването на реактора. Действията на Израел заставят Саддам Хюсеин да преразгледа своите ядрени амбиции. До атаката с ядрени изследвания в Ирак са се занимавали около 400 учени. За техните нужди са се отделяли ежегодно $400 млн. След атаката численността на научните сътрудници е увеличена до 7 000, и са им отделяни $10 млрд. Работата им започва да се държи в тайна от МААЕ.
Авнер Коен, автор на книгата "Израел и Бомбата"("Isrаеl and the Bоmb"), смята, че след бомбардировката Ирак започва активно да изкупува ядрени технологии и оборудване на световния "черен пазар". Неговите нови ядрени обекти са прекрасно замаскирани и добре защитени от части на противовъздушната отбрана. Във войната в Залива през 1991 година, военно-въздушните сили на антииракската коалиция, като минимум, 9 пъти са бомбардирали "Осирак" и отново го повреждат сериозно. Но 43-дневната бомбардировка на иракските ядрени обекти не дава големи резултати - Саддам Хюсеин си е извлякъл поука от рейда на "Осирак" и е успял да обезопаси своите секретни лаборатории. Иракската военна ядрена програма е унищожена от инспекторите на МААЕ, пристигнали в страната.
-------------
източник: http://news.bpost.bg/story-read-4783.php
7-ми юни 1981 г. е денят на израелската въздушна атака срещу иракския ядрен реактор "Осирак". За тази атака има две противоположни мнения за резултатите от операцията: някои изследователи твърдят, че това е прекратило опитите на Саддам Хюсеин да произведе атомната си бомба, а други - че това е тактически успех, но стратегическо поражение.
Ирак създава своята ядрена програма още през 60-те години, без да отчете особен напредък до края на 70-те. За да ускори процеса, правителството опитва да закупи плутониев реактор от Франция, но получава отказ.
По-късно Франция се съгласява да му достави един изследователски реактор с мощност от 40 мегавата. Именно този реактор става известен като "Осирак". Името му е съчетание от името на типа реактор - "Озирис", кръстен на древноегипетския бог, и "Ирак".
В самия Ирак централата се нарича "Тамуз" - по названието на месеца в арабския календар. Именно през "Тамуз", през 1968 година, социалистическата партия БААС взема властта в страната.
"Осирак" винаги е бил привлекателена военна цел. В хода на ирано-иракската война, през 1980 г., първи го атакуват ирански самолети. Нанасят му само незначително леки повреди.
Някъде по това време, за първи път се появяват предположения, че в "Осирак", може би, се работи по създаване на ядрено оръжие. През 1981 г. американските експерти първи изказват предположение, че за създаваннето на атомна бомба на Ирак му трябват от две до десет години. Израелското разузнаване е още по-скептично.
Но има нещо, което ги обезпокоява истински - реакторите тип "Озирис" могат да произведат плутоний, който е абсолютно безполезен за мирна ядрена енергетика. Тогава за какво му е на Ирак? Единственият възможен отговор остава - за да създаде Ирак атомна бомба.
Израел започва отначало с дипломацията - активни преговори с Франция. Целта е да бъдат убедени европейците да прекратят помощта си за иракската ядрена програма. Но Франция е крайно незаинтересована от такова предложение. Няма причина да прекрати доставките на ядрени технологии за режима на Саддам Хюсеин, Ирак е най-големият пазар за френското оръжие, а и насреща получава от Ирак нефт по преференциални цени.
Израел се обръща за помощ към САЩ, но също не получава подкрепа. По това време главен противник на американците в Близкия Изток е Иран, поради скорошната ислямска революция там. Иран и Ирак са в състояние на война, а отношенията на САЩ и Ирак - не са чак толкова лоши.
Роджер В.Клер, автор на книгата "Raid on the Sun", твърди че, спецслужбите на Израел сa сe опитали да спрат иракско-френското сътрудничество в ядрeната сфера дори с помощта на саботажи, но са претърпели фиаско.
След провала на дипломацията, Израел започва да разглежда възможността да се нанесе удар по "Осирак". Решението е било извънредно рисковано: една израелска атака може да бъде оценена от арабските държави като акт на агресия и да повлече след себе си широко мащабна война. Арабските въоржени сили могат в отговор да атакуват израелския ядрен център в Димона. Може да последват и други, не по-малко неприятни за Израел последствия, например, икономическо ембарго от страна на САЩ и Европа.
Въпреки всичко решението за атака е прието.
Негов вдъхновител е министър-председателят Менахем Бегин. Той счита, че иракската атомна бомба е най-сериозната заплаха за сигурността на страната. Със всичко друго - война с арабите, ембарго, може да се справят, но с евентуална атомна атака от страна на Ирак - няма смисъл да се рискува.
Решението за атака на "Осирак" е било окончателно взето след информация от "Мосад", че Франция е готова да изпрати на Ирак 90 кг обогатен уран за централата "Осирак". До този момент израелското разузнаване е знаело, че Ирак има 6 кг оръжеен плутоний, който също така е достатъчен за направата на един ядрен заряд. А ако се изчака до пристигането на ядреното гориво от Франция, може да се окаже фатално късно. След зареждането на реактора, всяка атака би била немислима от гледна точка на пораженията за околната среда и хората.
А от гледна точка на международното право операцията е напълно законна: Израел се намира в състояние на официална война с Ирак още от далечната 1949 година.
Операцията получава кодовото име "Опера" и се пристъпва към финалната и фаза.
Разглеждат се различните способи за унищожаване на "Осирак": предлага се е да се използват парашутисти, вертолети или самолети. Изборът пада на авиационния вариант за атака. Неотдавна - през 1979-а - Израел е закупил от САЩ изтребители-бомбардировачи Ф-16, способни да долетят до целта с значителен запас от бомби.
Появява се неочакван проблем - горивото на самолетите няма да им достигне да се върнат обратно. Тогава един технически консултант от израелската авиация, след малко аритметика, предлага решението. Той изчислява, че самолетите трябва да вземат допълнително гориво във външни резервоари, да хвърлят всички бомби заедно с празните си вече резервоари, и така олекнали, ще могат да се приберат у дома.
Името на експерта е широко известно - Илан Рамон. Тогава още кaпитaн, по-късно става първият израелски астронавт, излетял в Космоса. Той загива при катастрофата на американската совалка "Колумбия", на 30 януари 2003 година.
На 7 юни 1981 година, ескадрила, състояща се от общо 14 самолета -6 изтребителя Ф-15 за прикритие, и 8 Ф-16 за бомбардировка, излита от израелската военна авиобаза в пустинята Негев. Маршрутът на полета е през територията на Саудитска Арабия и Йордания, по границата на двете държави. По ирония на съдбата, израелските самолети са забелязани лично от краля на Йордания Хюсеин. Той, съвсем правилно предполага, че това е израелска въздушна атака на иракски обекти и се опитва да предупреди за нея Саддам Хюсеин. По неизвестни и до сега причини предупреждението на краля не стига до Багдад. Израелската ескадрила преодолява разстоянието от 1100 км до целта безпрепятствено. Атаката е извършена успешно и реактора е разрушен. Радиоактивно заразяване на местността няма. Има загинал един човек - французин, техническо лице по подръжката на реактора.
Разрушението на реактора предизвиква невероятен дипломатически скандал. Москва изпраща гневна протестна нота. Новоизбраният американски президент Роналд Рейган също изпада в ярост: подобно поведение на Израел срива всичките му планове да привличе на своя страна арабските държави.
Франция, активно помогаща създаването на реактора, също не е във възторг. Съветът за Сигурност на ООН единогласно приема съответната порицаваща резолюция.
В самия Израел действията на Бегин също предизвикват бурни протести.
Но никакви по-жестоки санкции на международната общност не последват.
Дори напротив, през 1991 година, след нахлуването на Ирак в Кувейт, действията на Бегин придобиват друго измерение, дори са признати за необходими.
Ами ако Саддам вече имаше атомна бомба?
Ударът по "Осирак" сериозно разстройва иракската ядрена програма. Франция, след дълги преговори, отказва да участва във възстановяването на реактора. Действията на Израел заставят Саддам Хюсеин да преразгледа своите ядрени амбиции. До атаката с ядрени изследвания в Ирак са се занимавали около 400 учени. За техните нужди са се отделяли ежегодно $400 млн. След атаката численността на научните сътрудници е увеличена до 7 000, и са им отделяни $10 млрд. Работата им започва да се държи в тайна от МААЕ.
Авнер Коен, автор на книгата "Израел и Бомбата"("Isrаеl and the Bоmb"), смята, че след бомбардировката Ирак започва активно да изкупува ядрени технологии и оборудване на световния "черен пазар". Неговите нови ядрени обекти са прекрасно замаскирани и добре защитени от части на противовъздушната отбрана. Във войната в Залива през 1991 година, военно-въздушните сили на антииракската коалиция, като минимум, 9 пъти са бомбардирали "Осирак" и отново го повреждат сериозно. Но 43-дневната бомбардировка на иракските ядрени обекти не дава големи резултати - Саддам Хюсеин си е извлякъл поука от рейда на "Осирак" и е успял да обезопаси своите секретни лаборатории. Иракската военна ядрена програма е унищожена от инспекторите на МААЕ, пристигнали в страната.
-------------
източник: http://news.bpost.bg/story-read-4783.php
Comment