Основа на реформата във въоръжените сили на Република България е съществуващият политически и обществен консенсус по отношение на националната сигурност и политиката в областта на отбраната. Този консенсус е отразен в Плана за реформа в областта на отбраната, подготовката за пълноправно членство на страната в НАТО, приноса към борбата с международния тероризъм и участие в операции по поддържане на мира.
В допълнение на съществуващата ясна политическа приемственост, България споделя евроатлантическите демократични ценности и принципи и от 1998 година действа като де факто член на НАТО.
Началото на реформа във въоръжените сили е поставено през 1997 г. Въз основа на Прегледа на структурата и силите през 2002 г. една от Целите за партньорство, правителството одобри Актуализиран план за организационно изграждане на въоръжените сили на Р България до края на 2004 г. /План 2004/. Той определя количествените и качествените характеристики на въоръжените сили. Те трябва да бъдат:
- адекватни на стратегическата среда и характера на съвременните предизвикателства;
- осигуряващи най-добрата отбрана в рамките на ресурсите, които страната може да си позволи;
- резултатно подкрепящи политиката на правителството за присъединяване към НАТО и Европейския съюз и за споделяне усилията на международната общност за поддържане на мира и стабилността.
План 2004 се основава на оптимизиране на числеността и структурата на Българската армия. Реализира се модел, при който мирновременната численост на Българската армия е 45 000 военнослужещи, а военновременната - 100 000 военнослужещи. Този модел удовлетворява изпълнението на задачите на въоръжените сили в мирно време и в условията на криза, създава условия за мобилизиране на необходимия контингент за военно време и позволява България да участва успешно с контингенти в многонационални операции в подкрепа на усилията на международната общност за поддържане на мира и сигурността.
Целта на реформата е Българската армия да има численост, съответстваща на финансовите възможности на страната, като при това има всички характеристики на ефективна, модулна, мобилна и боеспособна армия, способна да осъществява отбраната на страната и да бъде равностоен партньор в международното военно сътрудничество. Извършваните съкращения на личния състав привеждат формата на офицерската пирамида в съответствие със стандартите на НАТО в съотношение 40% към 60% на старши към младши офицерски състав. През 2002 г. личният състав на Българската армия е намален с 44% и е постигнато съотношение 52.8 % към 47.2 % в полза на младшите офицери. Това изправи пирамидата и до 2004 г. желаното съотношение ще бъде постигнато.
Реформата във въоръжените сили се съпътства от изпълнението на програми за социална адаптация на съкратените военнослужещи, подобряване на Системата за планиране и програмиране на бюджета, унищожаване и утилизация на излишната инфраструктура и оръжейни системи, обезпечаване на плановете за модернизация, усъвършенстване на оперативната подготовка и боеготовност на формированията, постигане на оперативна съвместимост, създаване на постоянен резерв, професионализация на войнишкия състав.
Модернизация на въоръжението и техниката и оптимизиране на военната инфраструктура
Българската армия е в процес на модернизация на въоръжение и техника. Програмата се осъществява в три етапа до 2015 г.
В първия етап на изпълнение на програмата приоритетно са изградени Оперативен център за въздушен суверенитет, който е в състояние да обменя данни за въздушната обстановка със съответните центрове на страните членки на НАТО и Полева интегрирана комуникационно-информационна система за формированията от Сухопътни войски. Изградени са и Автоматизирана информационна система на ниво стратегически и оперативни щабове и Гражданско-военна система за контрол на въздушното движение. През 2002 г. започна модернизацията на самолет МиГ-29.
Авиобаза Граф Игнатиево е модернизирана в съответствие със стандартите на НАТО, като осигурява възможност за приемане на всякакъв вид тежки транспортни самолети.
Приоритетите при модернизацията на Сухопътните войски включват екипировка, снаряжение и медицинско осигуряване на войските и щабовете, участващи в учения по Партньорство за мир и операции на многонационални сили. Разработва се система от автономни земни сензори /роботи/ за откриване, идентификация и наблюдение на бойна техника и личен състав, както и внедряване на концепцията за Войник на бъдещето .
Модернизацията на Военновъздушните сили и Противовъздушната отбрана (ПВО) е фокусирана върху нарастване на способностите и постигане на оперативна съвместимост с НАТО. Това ще се осъществи чрез модернизация на някои от съществуващите самолети и системи за ПВО, а в дългосрочен план - чрез доставка на ново въоръжение.
Модернизацията на Военноморските сили обхваща Системата за командване и контрол на фрегатите, бреговата радиолокационна система за контрол на корабоплаването и охрана на морската граница, както и допълнително оборудване на комуникационните и информационните им системи. Спомагателните кораби и танкери се модернизират по стандартите на НАТО. Предстои да бъде обновено пристанищното оборудване за снабдяване с гориво и вода и да бъдат закупени нови кораби.
Главна цел на модернизацията в логистиката е оперативната съвместимост на инфраструктурата с тази на НАТО. Значително се увеличават възможностите на летищата, пристанищата и железопътните гари за поемане на съюзнически сили.
В допълнение на съществуващата ясна политическа приемственост, България споделя евроатлантическите демократични ценности и принципи и от 1998 година действа като де факто член на НАТО.
Началото на реформа във въоръжените сили е поставено през 1997 г. Въз основа на Прегледа на структурата и силите през 2002 г. една от Целите за партньорство, правителството одобри Актуализиран план за организационно изграждане на въоръжените сили на Р България до края на 2004 г. /План 2004/. Той определя количествените и качествените характеристики на въоръжените сили. Те трябва да бъдат:
- адекватни на стратегическата среда и характера на съвременните предизвикателства;
- осигуряващи най-добрата отбрана в рамките на ресурсите, които страната може да си позволи;
- резултатно подкрепящи политиката на правителството за присъединяване към НАТО и Европейския съюз и за споделяне усилията на международната общност за поддържане на мира и стабилността.
План 2004 се основава на оптимизиране на числеността и структурата на Българската армия. Реализира се модел, при който мирновременната численост на Българската армия е 45 000 военнослужещи, а военновременната - 100 000 военнослужещи. Този модел удовлетворява изпълнението на задачите на въоръжените сили в мирно време и в условията на криза, създава условия за мобилизиране на необходимия контингент за военно време и позволява България да участва успешно с контингенти в многонационални операции в подкрепа на усилията на международната общност за поддържане на мира и сигурността.
Целта на реформата е Българската армия да има численост, съответстваща на финансовите възможности на страната, като при това има всички характеристики на ефективна, модулна, мобилна и боеспособна армия, способна да осъществява отбраната на страната и да бъде равностоен партньор в международното военно сътрудничество. Извършваните съкращения на личния състав привеждат формата на офицерската пирамида в съответствие със стандартите на НАТО в съотношение 40% към 60% на старши към младши офицерски състав. През 2002 г. личният състав на Българската армия е намален с 44% и е постигнато съотношение 52.8 % към 47.2 % в полза на младшите офицери. Това изправи пирамидата и до 2004 г. желаното съотношение ще бъде постигнато.
Реформата във въоръжените сили се съпътства от изпълнението на програми за социална адаптация на съкратените военнослужещи, подобряване на Системата за планиране и програмиране на бюджета, унищожаване и утилизация на излишната инфраструктура и оръжейни системи, обезпечаване на плановете за модернизация, усъвършенстване на оперативната подготовка и боеготовност на формированията, постигане на оперативна съвместимост, създаване на постоянен резерв, професионализация на войнишкия състав.
Модернизация на въоръжението и техниката и оптимизиране на военната инфраструктура
Българската армия е в процес на модернизация на въоръжение и техника. Програмата се осъществява в три етапа до 2015 г.
В първия етап на изпълнение на програмата приоритетно са изградени Оперативен център за въздушен суверенитет, който е в състояние да обменя данни за въздушната обстановка със съответните центрове на страните членки на НАТО и Полева интегрирана комуникационно-информационна система за формированията от Сухопътни войски. Изградени са и Автоматизирана информационна система на ниво стратегически и оперативни щабове и Гражданско-военна система за контрол на въздушното движение. През 2002 г. започна модернизацията на самолет МиГ-29.
Авиобаза Граф Игнатиево е модернизирана в съответствие със стандартите на НАТО, като осигурява възможност за приемане на всякакъв вид тежки транспортни самолети.
Приоритетите при модернизацията на Сухопътните войски включват екипировка, снаряжение и медицинско осигуряване на войските и щабовете, участващи в учения по Партньорство за мир и операции на многонационални сили. Разработва се система от автономни земни сензори /роботи/ за откриване, идентификация и наблюдение на бойна техника и личен състав, както и внедряване на концепцията за Войник на бъдещето .
Модернизацията на Военновъздушните сили и Противовъздушната отбрана (ПВО) е фокусирана върху нарастване на способностите и постигане на оперативна съвместимост с НАТО. Това ще се осъществи чрез модернизация на някои от съществуващите самолети и системи за ПВО, а в дългосрочен план - чрез доставка на ново въоръжение.
Модернизацията на Военноморските сили обхваща Системата за командване и контрол на фрегатите, бреговата радиолокационна система за контрол на корабоплаването и охрана на морската граница, както и допълнително оборудване на комуникационните и информационните им системи. Спомагателните кораби и танкери се модернизират по стандартите на НАТО. Предстои да бъде обновено пристанищното оборудване за снабдяване с гориво и вода и да бъдат закупени нови кораби.
Главна цел на модернизацията в логистиката е оперативната съвместимост на инфраструктурата с тази на НАТО. Значително се увеличават възможностите на летищата, пристанищата и железопътните гари за поемане на съюзнически сили.
Comment