Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Северна Корея

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Ким появился.
    Видимо лечился или после операции отдыхал
    в России, раз их министр иностранных дел провел почти 2 недели в Москве.
    http://vseknigi.3dn.ru/publ/19-1-0-186

    Comment


      "Ким Чен-ун се появи с бастун
      Снимките не дават яснота дали лидерът на Северна Корея може да се движи или просто позира за кратко пред фотографа"


      Лидерът на Северна Корея Ким Чен-ун се появи за първи път публично от 3 септември, съобщи Би Би Си.Медията се позовава

      Comment


        Други специалисти дори поставиха под въпрос дали той все още контролира комунистическата върхушка.

        Последните седмици се появиха спекулации, че Ким Чен-ун дори е поставен под домашен арест след преврат. Слуховете се засилиха след като той дори не се появи и на тържествата по случай рождения ден на комунистическата партия.
        (това е от статията от връзката от поста на Сун Дзъ). Цитирам го, защото е забавна думата "специалисти" в първото изречение. По същия начин всеки в Интернет може да заяви каквото си иска за каквото си реши и при цитат да го нарекат "специалист" в дадена медия. Щеше да е смешно, ако не бе тъжно. Във второто изречение коректно пишат за "спекулации", жалко, че не са се коригирали в първото (нещо в стил "спекулации на хора, които разпространяват безпочвени слухове").

        Comment


          Прасчо трябва да е много некадърен, че да го свалят от власт след 70 години управление на фамилията му. След толкова години пропаганда и промиване на мозъците все ще са останали военни, вярващи на Сина на Великия вожд.

          Логичните варианти в цялата ситуация са два:

          1) или Ун е много мек и не иска да започне война, което не се нрави на военните

          2) или военните по някакъв начин са установили и решили, че така повече не може да се кара

          Естествено второто ми се струва доста нереално - някой да се свърже със света и да убеди повечето военни, че това, което го живеят там, не е живот и че трябва да се отворят към света.. No way! Не вярвам да разрешават особено на военните да хвърлят поглед отвъд границата.. пък с убеждаването от страна на няколко души към целия останал елит - абсурд!
          Тъй че ако в действителност има някакъв преврат, според мен ни чака много екшън в близките месеци..
          Stupidity is an elemental force, and I respect it.

          Comment


            Pendergast написа Виж мнение
            ...
            Хм, по-скоро, както се вижда и от постовете за ситуацията, които Голъм е сложил - севернокорейското ръководство се опитва да лавира и да променя ситуацията в страната. От една страна - се опитват да следват някои елементи от китайския модел (Китай така или инак е единственият им истински съюзник, макар че думата не е точна). От друга - ясно им е, че така, както е било не могат да продължат. Нито някаква война може да оправи положението им - по-скоро знаят, че в този случай СК ще прекрати съществуването си. Надали китайците гледат благосклонно на идеята за война или промяна на статуквото. Така че, съдейки по всичко, в СК постепенно навлизат нови "пазарни" модели, в смисъла, в който там ги разбират. "Свободен пазар" е уви условен израз и евфемизъм, употребяван много широко в съвременния свят и то при положение, че такова нещо нито е съществувало, нито съществува сега и надали би могло да съществува. В контекста на СК това вероятно значи, че към изцяло държавната икономика се пришиват китайски кръпки - т.е. има някаква частна търговия, която постепенно се увеличава и вероятно ще се легализира стъпка по стъпка, при което обаче властта на върховете се запазва. Какво ще стане - надали някой знае, но с китайска икономическа помощ може и да си стъпят на краката някой ден. Но е малко вероятно - китайският модел е неповторим засега, в него бяха включени големи западни инвестиции + масово изнасяне на производства към евтината тогава китайска работна ръка.
            Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
            Проект 22.06.1941 г.
            "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

            Comment


              Pendergast, ако погпрегледаш малко темата и прочетеш материалите, към които са давани връзки (особено тези на Ланков), мисля че има шанс да промениш мнението си (това, което си изложил) или поне да погледнеш на нещата от различен ъгъл.
              Как горе-долу стоят нещата в момента там (естествено, общо, отгоре и приблизително):
              Политически имаме теократична олигархия, като властта е съсредоточена в около 200 рода - начело, разбира се, с рода на "великия вожд" - той си е свещен, така да се каже, така че освен практически, има и религиозни функции, на практика без него не може. Т.е. дори и някой да тръгне да сваля сегашния "велик вожд" отвътре (между другото, да му се вика "прасе" е безсмислено - този му вид е най-подходящия за ролята, която изпълнява вътре в страната; а че обръща голямо внимание на това как точно изглежда е ясно - не случайно се опитва да "мине" за дядо си поне що се отнася до вида и представянето вътре в страната), това е възможно засега само от средата на тези "богоизбрани" олигарси-номенклатурчици, а никой от тях не би имал реален интерес от това.
              Всеки опит за промяна във властта е много опасен, защото представлява допълнително разклащане на и без друго опасна ситуация (общата стратегическа, в която страната се намира). Без "икона" начело не може - така е устроена Чучхе, а да се поставя на съмнение официалната идеология в подобна ситуация е също толкова опасно: тя е част от "лепилото", което крепи обществото отвътре (другият му основен елемент е външната опасност и изолацията). Т.е. каквито и интриги и игри на властта да играят вътре в кликата, те няма да излизат навън явно и ще се стремят да останат тайни. Най-многото, което може да излезе е крайния резултат след като вече стане реалност - еди-кой си напуска поста си, обикновено без повече обяснения. Точно както се случи последните години, докато сегашния Ким се отърваваше един след друг от опекуните-регенти, оставени от баща му.

              Сега, както вече бе посочено - няма никакви реални основания да се смята, че е имало какъвто и да е "преврат" или "изпускане на властта" в КНДР. единствената информация по въпроса идва от доказан спекулант, който досега е сервирал само подобни глупости, т.е. няма никакъв реален авторитет, камо ли някакъв достъп до вътрешна информация. Горе-долу по същия начин се раждаха информациите за това как бил екзекутиран този или онзи, че и с подробности, по време на споменатия по-горе процес на премахване на регентите. Т.е. позицията на Ким е "силна и непоклатима" най-малкото поради това, че е на върха (т.е. той в момента е "живия бог на Чучхе") и няма подходящ заместник за момента. Плюс, по всичко личи, че именно той е победил в реалната игра на власт.

              Идеята, че "военните" в КНДР са някаква самостоятелна свръх-силна клика, към която номенклатурната религиозна бюрокрация не принадлежи не знам откъде идва. Не мисля, че в нея има някакво рационално зърно. Властта и контрола са съсредоточени общо взето в едни и същи ръце - държавата е много централизирана. Както споменах по-горе, изглежда че всичките 200 и кусур управляващи семейства се возят в една и съща лодка, образно казано - който и да я заклати, всички ще го отнесат. Затова и борбите са персонални и за позиции, но без да прескачат в качествени (промени).

              Pendragast написа
              1) или Ун е много мек и не иска да започне война, което не се нрави на военните
              Това е несъстоятелно предположение, според мен. Никой в КНДР няма каквото и да е желание да започва война въобще. Най-малко пък военните (доколкото имат някаква самостоятелност - а тя не само че не изглежда да е голяма, но и в текущата ситуация намалява). "Дрънкането на оръжие" е дипломатическа маневра, а не военна. Да, медиите имат "глупостта" (е, от тяхна гледна точка си е прекрасна възможност) всеки път да раздухват нещата (по този начин подпомагайки ефективността на играта на КНДР). Доколкото военните имат роля, тя реално е защитна, т.е. да откажат който и да е навън да се опитва да променя реда в страната със сила. И колкото роля в това имат конвенционалните оръжия, толкова по-голяма имат атомните. И Китай. Но да започват война? Не. Т.е. няма как "мекостта" на "вожда" да има значение в подобен ред на мисли. още повече, че той не показва подобна "мекота", дори напротив, показва се по-твърд от баща си.

              Pendragast написа
              2) или военните по някакъв начин са установили и решили, че така повече не може да се кара
              Това би имало смисъл, ако "военните" контролират играта. Не изглежда, да е така. По-скоро те са под контрол. След това, че има нужда от промяна е установено отдавна и най-вероятно някакъв консенсус по въпроса има. Проблемът е, че трябва да карат много предпазливо по пътя на промените, защото хем е нужно, хем опасността за цялата лодка ще се засилва така или иначе. Впрочем, какво да говорим - няма значение какво мислят, че е необходимо - промените са факт от повече от десетилетие и както се видя по времето на предишния "велик учител" - те вече нямат контрол и възможност да ги спрат (опитаха се, но неуспешно). Така че процесите се развиват доста бързо вътре в страната, засега неофициално, разбира се. Така и ще си остане за доста дълъг период от време. Въпросът е лодката да си плава и 200-те семейства да държат политическия контрол в ръцете си (от тяхна гледна точка, впрочем, може би не само), а капиталистическите промени (които вече са факт) да се контролират, така че да не доведат до избухване на политическо напрежение. Поне засега изглежда да успяват в това отношение (т.е. да изключват по някакъв начин новите капиталисти в политическата игра, без те да протестират или да се опитват да го добият сами).
              Това ни води до следващия момент, който май не винаги се разбира: КНДР фактически е вече капиталистическа страна - на ниско ниво. Т.е. има относително свободен пазар, засилваща се класа на "нови кндрейци"-капиталисти и всичко останало, като официалните институции осигуряват "покрив" на всяка от тези фирми и предприятия и легитимация. Като икономиката им се държи и развива както за сметка на вътрешни реформи (както, да речем, спомената реформа в земеделието, отлагана от предишния Ким Чен-Ир поради опасения, че ще доведе до вълнения в резултат на нараснало самочувствие на селското население) - да речем, изглежда вече ще могат общо взето да се изхранват сами и без помощи, а това означава, че помощите ще допринасят за развитие, така и защото страната започва да служи като придатък на Китай (евтина нискоквалифицирана работна ръка). Плюс споменатия бизнес вътре в страната.
              Главният им проблем изглежда остава външен - РК (САЩ) и опасността от "внос на демокрация" или дори вътрешно сриване. Затова и продължават да държат информационния контрол и затвореността доколкото е възможно, плюс - идеологията. Ако успеят да се разберат с РК (изглежда има инициативи към дипломация на високо ниво) току виж са избегнали този проблем поне в някаква степен. Колкото и да са обвързани с традиционната си позиция по въпроса, дори консерваторите в РК (които сега са на власт) вероятно осъзнават (населението явно го разбира, особено по-младите), че шоково обединение на двете страни ще доведе до рязко падане на качеството на живот и в РК, както и до ред проблеми. Бавен и контролиран процес - далеч от онзи с обединяването на двете Германии, може би бил далеч по-ефективен в дългосрочен план. Или дори да се признаят и да съществуват като две отделни държави (достатъчно различни са на практика). Ако не беше целия този въпрос, вероятно КНДР отдавна щеше да се е променила по китайския път.

              Да подчертая още веднъж: елитът в КНДР, естество, е наясно с реалното положение на нещата. Могат да се заблуждават донякъде (особено старото поколение) - човешката психика има тази особеност, но не твърде много. Плюс това, в страната от около десетилетие се развиват процеси на движение на икономиката към капитализъм, като изглежда в момента да са в много напреднал и бая бурен етап. Всичко останало "стои" колкото като официално прикритие на бизнеса, толкова и като остатък от миналото и задължителна част от официалните дрехи на идеологията. И най-вероятно много хора в страната го осъзнават, защото покрай всичките тези процеси контрола над информацията няма как да не е отслабнал значително. Но докато определена степен на общопризната и съзнателна илюзия се задържа, няма да има сериозен проблем. Вероятно по този въпрос има донякъде неосъзнат консенсус поне сред елита, бизнеса и средната и дребна "ръка" номенклатура, която реално "живее" от възможността да "прикрива" операциите на бизнеса. Това е сила отдавна изпусната от контрол и връщане назад няма. С това трябва да се съобразяват и изглежда са го направили, поне засега и не правят повече опити да "стягат" и връщат назад. По-скоро са се съсредоточили върху това да държат нещата под общ контрол, затваряйки си очите за това, което се случва "отдолу". Имат и удобството на идеологията си, която освен култа към богоподобния лидер, на практика няма никакво друго съдържание, с което да се съобразяват, т.е. може сравнително удобно да служи и като прикритие на изцяло капиталистическа икономика с полу-свободен пазар (контролът ще е повече за да освобождават управляемо недоволството от корупцията и останалите недостатъци на променяща се КНДР). Към каквато сигурно ще стигнат след 2-3 десетилетия. А това означава, че ще могат да променят и очакванията на всички, освен най-възрастното поколение за толкова време ,стига да го правят постепенно и без сериозни сътресения. Има възможност да се справят, още повече, че Китай (неизбежно) ще поддържа този път.
              Между другото, интересен момент е, че за да успеят по този път, добре ще им дойде обединяващия образ и присъствие на външен враг и заплаха. РК и САЩ реално са такава в определен смисъл, но и иначе добре могат да изпълняват ролята. Затова си мисля, че както и да се развият преговорите помежду им, поне в близките десетина години едва ли ще се стигне до открито и официално примирение.

              Comment


                Благодаря за пояснителните и изчерпателни мнения. Правилно усетихте, че не съм се връщал назад. Непременно ще го сторя.

                И все пак - продължавам да си държа на теорията за потенциално напрежение. Хубаво - има някакъв слаборазвит капитализъм. Не виждам това какво успокоение е? Може да се замажат очите за 2-3 години, но после?! Та то да имаш слаборазвит капитализъм е много по-лошо икономически, отколкото една тоталитарна държава. Не може да се прави капитализъм сам или с една държава(било то и Китай). Не може и да се копира китайския модел, защото - нямат тази работна ръка, нямат експорта на Китай, нямат западните инвестиции, наляти в Китай. Вариантът е да станат направо китайска провинция? За последните това не знам дали ще им е проблем - още 25 милиона и сравнително малка територия, но за севернокорейците? С РК е ясно, че няма как да стане. Трябва да са големи идиоти тези на Юг, че да приемат подобна стъпка. И аз съм на мнение, че много прилики с Германия няма.

                Тоест какво остана(айде ще разгледам всичко, макар някои точки да ми се струват невъзможни):

                1) продължаване на режима в чистия му вид

                2) продължаване на тихия капитализъм, който за мен е обречен

                3) китайски модел

                4) китайска провинция

                5) някакъв вид агресия, която да промени коренно ситуацията

                6) обединение с РК

                Първа точка - Мисля че се постигна консенсус, че не може да се продължава така. Но... все пак ако нищо друго не даде резултат? 2) Тихият капитализъм за мен е обречен. Та той се провали в много по-открити и не чак толкова западнали държави, какво да говорим за тази държава от 19 век(като изключим "технологиите", които се развиват, са си точно от тогава). Китайският модел ясно казах защо не може да се получи. Всъщност не знам държава в света, която да може да се справи. Много фактори го правят неповторим (население, територия, конфуцианство, бюрокрация и т.н.). Точка 4 вече ми е жизнено интересна. Признавам, лаик съм на тази тема, разсъждавам чисто логически. За мен реална промяна е тотално да сдадат властта на Пекин. Не само да подпомагат с това-онова, както е сега, а тотално да се подчинят. Не дори като Япония след ВСВ - по-тясна трябва да е връзката. Въпросът е могат ли въпросните 200 рода да превъзмогнат егото си и да го направят? Защото те ще си останат с чисто представителна роля в подобен тип управление? Нямам идея, надявам се да ми отговорите. Точка 6) тотално я изключвам в близко бъдеще и то какво остана по метода на изключването? Първото - давам едно 35-40% за запазване на статуквото; второто - никакъв шанс дългосрочно; 3) - никакъв шанс; 4) нямам идея(чакам отговор специално тук ; 6) - неособено вероятно в близко бъдеше. Просто според мен нещо ще стане. Дали вътрешно или външно, дали голямо или малко, нещо трябва да се случи.

                Чакам с нетърпение отговора.
                Stupidity is an elemental force, and I respect it.

                Comment


                  Голъм, имам два въпроса, ако може.

                  1. Какво различава Андрей Ланков от всички други титуловани "специалисти", които пишат нещо си в интернет? Аз поне не намирам информация той да има достъп до вътрешна информация повече от всеки друг, но може като негов последовател знаеш повече.
                  2. Пишеш за "доказан спекулант" (Jang Jin-sung) - доказан от кого и как?
                  "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                  "But I know none, and therefore am no beast."

                  (Richard III - William Shakespeare)

                  Comment


                    Динаин написа
                    1. Какво различава Андрей Ланков от всички други титуловани "специалисти", които пишат нещо си в интернет? Аз поне не намирам информация той да има достъп до вътрешна информация повече от всеки друг, но може като негов последовател знаеш повече.
                    Бааа, как защо, мче то си е ясно - защото е руснак .
                    Мога да изброявам различни неща, които (според мен) го отличават (голям учен, специалист по Корея и т.н.), но за мен реално всичко се свежда до три неща: а) пише много интересно (това е и причината да го чета / следя); б) видимо няма собствени или външни причини да "накланя" нещата в една или друга посока (за някои други специалисти, чийто неща съм чел или за които съм чувал, това не може да се каже) и в) досега всичко, което е предвидил (или посочил) се е оказало вярно или се е сбъднало. Третото е основното, поради което вярвам на нещата, които пише и за мен той е авторитет по темата.
                    За другия въпрос съм пуснал линк по-рано с мнение на Ланков (впрочем, той - както и някои други блогъри, се оказа прав в този случай.
                    Та толкова от мен по този въпрос.
                    Last edited by gollum; 20-10-2014, 17:17.

                    Comment


                      Pendergast, ще отговоря как стоят нещата за мен (естествено, не става въпрос толкова за мое мнение - аз нито съм специалист, нито имам някакъв собствен поглед - по-скоро като обобщение на база на информации (предимно от Ланков, но далеч не само), които съм чел).

                      Pendragast написа
                      Хубаво - има някакъв слаборазвит капитализъм. Не виждам това какво успокоение е? Може да се замажат очите за 2-3 години, но после?!
                      Тук има неразбиране, според мен - какво се разбира под "да замажат очите"? На кого, за какво? Тези промени не се случват съзнателно или по воля от горе, нито пък имат за цел нещо да скриват ("замазват"), те се случиха / случватне по нечия воля, а като естествен процес. Сриването на предишния икономически модел през 90-те години е довело нещата до там - замяна на това, което вече не е работело (но без да го премахват, защото това не би било възможно), т.е. системата на изцяло централизирано разпределение се замени от донякъде свободен обмен (пазар) - процес, течащ през 90-те години и първото десетилетие на ХХ² век. Имаше опити по време на Ким Чен Ир - след като вече бе донякъде овладяна най-сериозната част от кризата със снабдяването и системата за разпределение бе възстановена в някаква степен, - да се овладее неконтролирания от държавата пазар (чрез забрани, парични реформи и прочее), но тези опити се оказаха неуспешни.
                      Това означава, че на практика няма стара икономическа система, към която да се връщат или която да се възстановява - т.е. реставрацията не е опция. Промените са необратими - доколкото схващам, от старата им система реално работи някаква част от отбранителната промишленост и частично купонната система (т.е. част от системата за събиране и централизирано разпределение, като тази година допълнително се отказаха от не малка част от контрола при събирането, което впрочем доведе до повишаване на производителността, но на свой ред ще стимулира развитието на пазара (селяните ще разменят излишъците)), всичко останало на практика е параван, зад който се крие реално работещия и развиващ се частен бизнес. Ситуацията се е развила така, че този параван е "необходим", както защото осигурява препитание на ниското и средно ниво на номенклатурата (висшето ниво си се осигурява така или иначе изцяло по старата система - за него тя работи без проблеми; вероятно и развива собствен контрол над определен бизнес - нещо, което го е имало в определена степен дори и преди така или иначе), така и защото засега системата е запазена в политическата/административната й част.

                      Pendragast написа
                      Не може и да се копира китайския модел, защото - нямат тази работна ръка, нямат експорта на Китай, нямат западните инвестиции, наляти в Китай.
                      В случаят не става въпрос за това. "Китайският модел" означава не друго, а пълно освобождаване на икономиката, пълен отказ от всички социални разходи (за определен период от време, но може и изцяло) характерни за старата система, при запазване на пълен контрол на политическо ниво (пункт, който с времето също търпи развитие). Това е "китайският модел" и той проработи без проблем за Виетнам, да речем. Бих казал, че дори това не е "китайски модел" (наричат го така ясно защо), а дори по-стар "азиатски модел", който проработи перфектно и за РК, че и въобще в Азия. С много специфики и в различни мащаби, но те и държавите, в които се случва са различни (едното следва от другото).
                      Да, инвестициите имат значение, но не като размер сам по себе си, а като сравнителна величина, т.е. спрямо мащабите на държавата.КНДР се развива основно чрез Китай (засега; плюс в някаква степен чрез помощи, които получава частично чрез дипломатическо изнудване - разбира се, това е добавка за посрещане на крайните нужди в периода на сериозна криза, а не постоянна възможност за развитие), т.е. като източник на евтина работна ръка за китайската икономика. Т.е. сходно с това как самия Китай (а донякъде и азиатския модел) се е развил. Между другото, през следващите десетилетия тази роля само може да се засилва, защото Китай ще има нужда (нарастваща) от евтина работна ръка. Така че това е една, доста силна възможност.

                      Pendragast написа
                      И все пак - продължавам да си държа на теорията за потенциално напрежение.
                      Не съм сигурен какво точно ще да означава тази "теория" . КНДР преживя изключително сериозна, почти смъртоносна криза през 90-те години, когато остана без външна опора и спонсори (между които да лавира и за сметка на които да се издържа). Предшественикът на настоящия й управник общо взето преведе държавата през кризата (на много сериозна цена - едва ли ще стане ясно дори каква точно е била реалната цена в жертви на глада, а още повече потенциалната - с всичките му допълнителни измерения) до състояние, в което тя започва да се възстановява - и то без каквито и да е промени в политическо отношение. Но икономиката и социалната страна са друг въпрос - там промените са се извършили сами по себе си под влияние на средата. Вече писах по-горе съвсем общо за тях, но накратко може да се каже, че КНДР през 90-те години принудително стори същото, което направиха и в Китай - изцяло изключи социалната си система. С тази разлика, че Китай използва това, за да развие икономиката си, като същевременно не се намираше в толкова лоша ситуация поначало. Докато в КНДР това бе принудително действие без каквито и да е директни планирани резултати (от типа на "развитие на икономиката"): проста неизбежност, изразяваща се във фактическо "всеки да се оправя сам", но при запазване на (доколкото е било възможно, а то явно никак не е било малко) на контрол над нещата и опит всичко да се остави каквото е било поне външно.
                      В резултат успяха да преодолеят тази много сериозна криза и сега - вече поне десетилетие, - са в период на възстановяване. В не малка степен и защото - както вече писах, по естествени причини и без контрол отгоре, - се разви частна икономика, прикриваща се зад напълно нефункциониращата държавна. Сега сложилата се система фактически означава запазване на политическото статукво, но отказ (невъзможност - този път вече е минало) от връщане към състоянието от преди 90-те години в останалите сфери, при запазване на външно "подобие".
                      Та, тук няма какво да говорим за "теория за напрежение", напрежението е там отдавна. Въпросът е, че най-тежката криза е вече в миналото и, което е важно, не е довела до сриване на системата. Малко вероятно ми се струва това да се случи по социални причини в обозримо бъдеще, след като системата е оцеляла тогава, когато е било много по-тежко. Докато има развитие и нещата общо взето се подобряват - едва ли. Т.е. освен ако нещата рязко не се влошат отново до нивото от средата на 90-те години (те обаче също не довеждат работата до вътрешно въстание), едва ли има смисъл да очакваме някаква промяна отвътре. А и не изглежда - поне засега, че ще го сторят поне в обозримо бъдеще - без някаква външна промяна (намеса на външна сила). А работата е там, че последните десетилетия показват, че всяка от силите в региона има интерес да запази статуквото, т.е. предпочита КНДР пред хаос на границата си. Особено това важи за Китай и РК. Така че засега не ми се вярва да се получи сериозен външен тласък.
                      Освен това, поне засега нещата са такива, че качеството на живот - макар и бавно, но се подобрява. В КНДР. Спрямо това, което помнят, т.е. "страшните 90 години". Друг въпрос е как им изглеждат нещата спрямо "стабилното време на Ким Ир-Сен", за това не знам (хората са склонни към сантиментална носталгия по далечното минало). Но това едва ли ще е източник на напрежение. По-скоро проблеми могат да се появят по посока на информационното отваряне и консуматорската "страст". Но засега и това е в бъдещето.
                      Но напрежение и източници за него си има. Затова и в темата не веднъж сме говорили за това, че страната се променя и за перспективите пред тази промяна (до какво може да доведе).
                      Първо, това са си стандартните дворцови интриги в средата на 200-те семейства и висшата номенклатура. Те едва ли могат да доведат до сериозен проблем, както вече писах - никой няма интерес да клати лодката твърде много. Разбира се, ако се появи лидер-реформатор идеалист... възможно е да се стигне до подобно нещо. Но нещо не ми се вярва да се появи.
                      Второ, "новите кндрейци", т.е. новата бизнес класа. Те имат достъп до финансов ресурс и качество на живот (и очевидно си го позволяват достатъчно), но са принудени да "хранят" съответната част от номенклатурата (особено на ниско и средно ниво), т.е. едновременно са ограничени и разходите им са големи заради необходимостта да се поддържа илюзията на "стария режим". Ясно е, че най-вероятно значителна част от този "бизнес елит" произхожда от същите номенклатурни среди, така че засега това едва ли е сериозен проблем. Но в бъдеще тази връзка на произхода постепенно ще се опъва и ще става по-слаба. Докато възможностите за бизнес са стабилни, едва ли ще има проблем, но ако намалеят, може и да стане източник на напрежение. От друга страна, докато механизмите за контрол (институциите) са силни, най-вероятно до сериозен конфликт няма да се стигне.
                      Трето, самото общество, т.е. нисшите класи (значителна маса от населението). Докато те виждат / вярват, че животът им се подобрява (примерно, понякога могат да си позволят китайски велосипед, някакви предмети на "лукс" като стара битова техника и прочее; докато имат осигурена царевица всеки ден, а понякога и ориз и прочее) едва ли ще има сериозни проблеми по линията на социалното недоволство. Друг е въпросът за желанията и светогледа - в момента формиран основно посредством сравнително затворена и контролирана информационна среда, която ги представя по един начин, който много се различава от "реалната" картина на нещата.
                      Естествено, КНДР отдавна вече не е така информационно затворена и контролирана, както е било при "златните години" на стария режим (70-те). Но ако си представим някакъв значителен катаклизъм или "рязко отваряне", което да доведе до шок - не знам, в крайна сметка, сигурно много неща са възможни. Но засега не изглежда това да е вероятно - по-скоро нещата ще продължат да се развиват постепенно и в това отношение.
                      Накрая, възможна е намеса отвън, която да доведе до сериозна криза. Но поне засега атомното оръжие, минните полета и фортификациите, плюс Китай изглежда да ги предпазва и от този сценарий.

                      Pendergast написа
                      Тоест какво остана(айде ще разгледам всичко, макар някои точки да ми се струват невъзможни):

                      1) продължаване на режима в чистия му вид

                      2) продължаване на тихия капитализъм, който за мен е обречен

                      3) китайски модел

                      4) китайска провинция

                      5) някакъв вид агресия, която да промени коренно ситуацията

                      6) обединение с РК
                      Точка 1) няма смисъл да я коментираме - невъзможна е, в миналото е. Теоретично можем да си представим някаква сенилна клика да пробва да направи "реставрация", на практика обаче не ми се вярва да е възможно.
                      Точка 2) за мен е най-вероятната - това е текущия курс. Мисля че основно сме обсъждали какви са перспективите в нея, т.е. дали може подобна "предпазлива реформация" (даже по-скоро опит за овладяване на естествено развиващите се процеси) да бъде стабилна и да не доведе до нарастване на нестабилност и сътресения. Може би ще се окаже, че е възможно - особено с помощта на Китай. Но ако Китай навлезе в период на нестабилност, тогава ситуацията може много да се промени.
                      Точка 3) е общо взето същата, като точка 2), според мен.
                      Точки 4) и 6) могат да се обсъждат по-скоро в смисъла на "какво би се случило, ако режима в КНДР не успее да овладее нещата", а не толкова като самостоятелен "път на развитие". Мисля че от тази гледна точка най-вероятното развитие е Китайска помощ, марионетно правителство (покрито с името на управляващата фамилия), мака ри не директно "китайска провинция" (няма смисъл - и без друго си имат собствена "вътрешна Корея", нямат нужда от допълнителна).
                      Точка 5) е това, от което вероятно се опасяват основно в Пхенян. Но също не изглежда много вероятно, защото си имат с какво да се защитават, така че агресията да бъде твърде скъпа опция за тези, които биха могли да я организират. Така че по-вероятното по този път е опит за "тайна" дестабилизация отвън, но и той поне засега не изглежда много вероятен - докато репресивния апарат на КНДР е силен (а той очевидно е).

                      Pendergast написа
                      Дали вътрешно или външно, дали голямо или малко, нещо трябва да се случи.
                      То се случва и в момента, както и от години. Еволюционни промени. Въпросът по-скоро е дали могат да се контролират резултатите от тях и докъде ще стигнат/спрат. За мен това е интересен и основен въпрос. Крайният резултат би могъл да е една сравнително бедна, но самоиздържаща се и достатъчно защитена "нова" КНДР или обединение на двете Кореи, но някъде в бъдещето (след 20-30 години). Първото все пак е доста по-вероятно с оглед на вероятните интереси на Китай в тази работа.
                      За управляващите родове в КНДР изглежда съществено да намерят допълнителна подкрепа извън Китай. Т.е. зависимостта от Китай за тях е отрицателно нещо, особено ако се увеличава. Те имат нужда от пространство за маневриране и дипломатически манипулации. Нищо чудно да се опитат да постигнат това чрез Русия и подобряване на отношенията с РК.

                      Допълнение: сега, за да не излезе, че смятам КНДР за "много стабилна" страна или нещо подобно - напротив. Но ми изглежда, че за момента има някакво постигнато динамично равновесие, като ситуацията хем не позволява сериозен опит за реставрация на "златните години на режима", хем осигурява достатъчно "храна" за различните клики, които могат да имат реално влияние върху вътрешната или външната политика и по-общо върху положението в страната. Положението на върхушката е малко или повече осигурено (като привилегии и решаващо влияние, както и поне засега (макар че това може да е под въпрос в перспектива) като липса на зависимост от външна страна (Китай)), макар че е възможно там да има желание за реставрация под някаква форма, което може да обърне колата в бъдеще.
                      Средното и ниското ниво номенклатура вероятно са доволни от развоя на нещата (поне в сравнение с 90-те години), като новото икономическо положение засега им създава възможност за допълнителни приходи и по-добър живот (за сметка на нуждата всяко реално икономическо действие да се легализира посредством старата и все още официална система) - т.е. те хем нямат интерес от реставрация (ще загубят сегашното си положение и възможности), хем са застрашени ако в бъдеще бизнес класата се оформи и реши, че предпочита да не трябва да минава през подобна "паразитна" прослойка (и процедури).
                      Бизнес прослойката вероятно също е доволна от ситуацията като цяло, защото ако "излезе" в един много по-свободен пазар и конкуренция, вероятно ще загуби каквото има - поне засега. Т.е. също ще има интерес от запазване на КНДР независима, стига да не се посяга на извоюваното до момента и да има перспективи за разширяване на бизнес средата и възможностите, плюс външни инвестиции (Китай). Но тази прослойка все пак потенциално е източник на промени и напрежение.
                      Военните доколкото все пак са самостоятелен елемент (макар и свързан с върхушката и номенклатурата на по-ниско ниво) също би трябвало да са относително доволни, защото от тях има нужда (те реално пазят КНДР в това й положение) - същото трябва да е в сила за целия репресивен апарат. Но това биха могли да бъдат средите, от които да излезе инициатива за някаква реставрация, която да обърне колата.
                      Обикновеното население няма особен глас, докато репресивния апарат и информационния контрол са силни. Но то вероятно също може да бъде частично "доволно" докато има някаква перспектива и развитие, т.е. докато живота в някаква степен сравнително се подобрява (особено в сравнение с 90-те години). Тук проблемите могат да възникнат под отслабването на информационния контрол или по повод на влошаване на ситуацията.
                      Всичко това е много опростено и схематично, а и е изцяло впечатления от откъслечна информация, та може да е погрешно, но това е моето "цялостно впечатление" за ситуацията. Изглежда ми подобно равновесие да може да се запази известно време. Разбира се, най-малкото нещо може да обърка работата.
                      Last edited by gollum; 22-10-2014, 10:31.

                      Comment


                        Като говорехме за една от основните опасности (от гледна точка на режима) за стабилността на КНДР - отслабването на контрола над информацията - една статия на Ланков за борбата с южно-корейското тв/кино влияние в КНДР. Да допълня от поста му:
                        Проблема большая, часто жалуются на то, что теперь боятся смотреть. Кстати, там при редактировании улетела фраза о том, что несмотря на всякие слухи, которые действительно по Пхеньяну ходят, я лично в расстрелы за видео не верю. А вот насч¸т арестов и больших сроков - никаких сомнений.
                        накратко: от края на миналата година в КНДР са се захванали сериозно да "изкоренят" практиката (разпространяваща се все по-широко сред населението, което не е чудно) да се гледат южно-корейски филми и сериали. Създали са специални групи, които сериозно се опитват да премахнат този вид стока от пазарите. Изрично споменава, че и преди, разбира се, това е било незаконно, но е можело "нарушителят" да се откупи - страната е крайно корумпирана. Но сега и това не е възможно. Както вече сме споменавали в темата, покрай развала на страната 90-те години информационния контрол значително се е отслабил и през Китай (чрез гастарбайтерите) в страната е започнало да прониква значително количество техника и носители - естествено, преди всичко с южно-корейска продукция (езика е същия). И това, разбира се, се е осъзнавало като проблем (ясно е защо), но новият ръководител явно е решил да върне страната под твърд информационен контрол. С времето към естествения канал (гастарбайтери) на проникване на видео/ДВД-плейъри и касети/дискове се е присъединила и истинска контрабанда (т.е. вече финансово предприятие).
                        В статията се отбелязва, че в момента достъп до този канал на информация има голяма част от населението на КНДР, т.е. влиянието му е значително - на Север се копира мода и прочее от южнокорейските сериали (най-вече сред младежта) и най-вероятно почти никой вече не вярва на официалната пропаганда по отношение на Юга. Ланков отбелязва, че това е отчетено и тази официална пропаганда се е попроменила в последните години и вместо да говори за "нищетата на Юга" адресира "моралната деградация" (пак познато клише, но с друг акцент).
                        Процесът на "информационно затваряне" (и най-вече на борба с чуждото кино и тв-продукция) е започнал от 2012 г. (едновременно с усилване на граничния контрол), а е преминал в сериозна фаза едва тази година. И според статията - дава резултат - в Пхенян широко се разпространяват слухове, че масово арестуват и дори екзекутират контрабандисти и търговци на забранена продукция. Като резултат - хората се боят да гледат забранени филми и предавания.
                        Така че засега изглежда политиката на новия вожд да е към позволяване и дори частичен контрол над икономическите реформи (и естествени процеси) - Ланков споменава, че вече са престанали да "притесняват" частния бизнес и тече реформа на собствеността (не фактически, но на практика) на селско-стопанската земя. Но заедно с това засилват идеологическия и информационния контрол, явно като контрамярка срещу възможни негативни (от гледна точка на режима) последици на "свободата" в икономиката върху стабилността на режима. Ланков смята (пише за това отдавна), че главната опасност за режима е, ако населението реши, че е слаб да поиска да се обедини с богатия Юг (особено когато вече е сигурно, че на Юг се живее много по-добре). Оттук и нуждата от контрол.
                        Last edited by gollum; 27-10-2014, 11:59.

                        Comment


                          Това на перестройка ли мирише или само аз си въобразявам?
                          Мотая се тук от известно време и не разбирам кой е -фил и кой е -фоб ... и мисля, че вече е твърде късно да питам!

                          Comment


                            Това на перестройка ли мирише или само аз си въобразявам?
                            Поне на мен не ми прилича на "Перестройка"-та. Разлики (някои): Онова бе процес стартиран отгоре с не особено добре обмислен, но да кажем - реакция на някакви проблеми. Докато в КНДР властите се опитват да "нещо-като-легализират" в някаква форма икономически промени, които така или иначе са се случили вече. Може би освен в селското стопанство. И ако следват някакъв опит, то това по-скоро е вече споменатия "китайски модел" (доколко е уникално китайски - отделен въпрос), който е различен от съветските реформи. Но го прилагат специфично, донякъде защото нещата се случват различно, а и са в по-различна ситуация, отколкото, да речем, Китай/Тайван в началото на 90-те години. от друга страна, част от ефектите на китайския преход така или иначе си ги имаха, но преди - 90-те години и, така да се каже, самостоятелно, без някакъв опит за "отваряне на икономиката отгоре".
                            Поне от прочетеното до момента на мен ми изглежда, че новият лидер се опитва малко по-смело да променя икономиката в посоката, в която тя и сама се развива - но сега ще е нещо като "контролирано отгоре" (поне като опит), като същевременно показва, че все още държи здраво нещата откъм репресиите и се опитва да парира един от съществените проблеми (който почти не бе адресиран, да речем, в съветската система и сателитите й): популярността на образите на "чуждия" свят в информационните му продукти, т.е. нещо като завладяване на сърцата и умовете отвътре и чрез забавления. Въпросът е дали този опит за информационен контрол ще успее в дългосрочен план (по-скоро не). И каква е реалната причина - дали наистина опит да си върнат някогашния информационен контрол и затвореност или само да покажат "мускули". Аз си мисля, че реалистично може да е по-скоро второто, защото за първото сякаш са позакъснели.

                            Comment


                              Курсът към реформи продължава - поредният материал от Ланков. Накратко: вече е "изтекла" информация за последните промени и решения на ръководството (постановленията от 30-ти май) и те се свеждат до следното:

                              - всички предприятия от 2015 г. стават самостоятелни, като директорите им се превръщат в нещо като пълни стопани/собственици (сами ще решават откъде и какво да купуват, къде да продават, пълна власт да сменят работниците, да определят заплатите, да отварят валутни сметки и да водят напълно самостоятелна външно-търговска дейност). Единственото им задължение към държавата ще е да плащат определена сума годишно, т.е фактически да плащат данък. Това е равнозначно на приватизация на всички предприятия, нещо, което общо взето върви усилено отдолу-нагоре, но сега тръгва и в обратна посока, като вече се признава почти официално. С тенденцията да се приеме за нормално в перспектива.

                              - в селското стопанство продължават вече започнатите реформи, като на практика се признава (нещо като) частен статут на семейните стопанства, те получават правото да се разпореждат с 60% от произведената продукция (предните две години са били 30%), освен това ще се дават до 3300 м2 участъци на всяко семейство (доскоро официално позволеното е било 100 м2) за собствена обработка. Ланков уточнява, че за последните две години, откакто реформата в селското стопанство върви, реколтата се е повишила чувствително, особено тази година, когато е имало суша.

                              - във външната търговия отчаяно се търсят инвеститори и партньори каквито и да е само да не са китайци. Търсят в Русия, Европа, Юго-източна Азия. Т.е. това, за което сме говорили в темата - осъзнават зависимостта си от Китай и всячески се опитват да я намалят. За момента обаче само Китай влага в тях и е съмнително, че ще могат да се измъкнат.

                              Предвижданията на Ланков са, че ако не се издънят сериозно (т.е. да изпуснат нещата и да го докарат до революция), могат да разчитат до две години на приличен икономически ръст. Нататък накратко описва защо според него Ким Чен Ин е решил да рискува (по-млад и явно осъзнаващ, че няма шанс да "откара до пенсия4 с текущата система, за разлика от баща си) и добавя, че според него има много малък шанс да успее да завърши успешно тези реформи и да остане на власт. В общи линии, в тон с досегашните му предвиждания и мнения. На него му приличало много на Китай от 70-те години.
                              Накратко казано това означава, че КНДР тръгва уверено по "китайския път", като добавя известни репресии (обсъждахме ги преди време), явно за да покаже, че властта все още има сила и да обуздава опасностите от революционни вълнения.

                              ---------

                              В добавка един негов развит коментар към "новия курс" на КНДР. Накратко, повтаря старите си коментари (още са в сила) от времето, когато за пръв път се заговори за реформи в КНДР (преди около година и нещо). Реформите са по китайски или виетнамски образец, предизвикани са от същите причини, но северно-корейската специфика (наличието на богата и демократична РК) променят ситуацията и означават, че ако реформите продължат (все още могат да пробват да се върнат назад, ако нещата се дестабилизират или, да речем, надделее някаква ретроградна клика (почти невероятно)), то ще има особености и те се свеждат до следното (Ланков подчертава, че това са негови и на негови колеги хипотетични разсъждения за това какво може да се случи, ако реформите продължат):

                              - предпазливост в реформите, поради по-сериозните опасности на прехода, в сравнение с Китай и Виетнам.

                              - пропаганда в името на стабилността, т.е. трябва да засилят и поддържат дейността по "промиване" на мозъците на населението на нивото от "златните времена" на КНДР и то при положение, че ще им е все по-трудно да поддържат затвореността на обществото (то затова и се налага да засилят пропагандата). Поне до момента, в който криво-ляво се приближат поне на няколко години "зад" РК.

                              - твърд контрол, подпомогнат от терор, над населението с цел да се поддържа "идеологическата чистота". Пак по същите причини. Т.е. икономическите реформи най-вероятно не само няма да се съпровождат с либерализация в обществено-политически план (като в Китай и Виетнам), но напротив, вероятно ще доведат до опит за връщане в това отношение към времената на Ким Ир-Сен (Ланков привежда един показател за репресивността на системата тогава и сега: сега в лагерите стоят около 80 - 100 000 души, докато тогава са били 150 - 200 000).

                              - съюз между номенклатурата и новата буржоазия. Това е един от залозите за стабилност, защото точно новата буржоазия, която само ще се засилва от реформите и която и така е силна, ще е заинтересована в един момент да получи и политическо представителство, т.е. може да бъде източник на проблеми. Да я репресират политически е безсмислено, защото тя е и целта - т.е. оздравяването на икономиката се осъществява чрез нейната дейност. От друга страна, запазването на самостоятелността на КНДР е в интерес и на двете касти. Въпросът е доколко този общ интерес се осъзнава. Според Ланков имало признаци, че вече се осъзнава.

                              Ланков се съмнява, че тези мерки могат да бъдат осъществени добре и че в крайна сметка ще помогнат, защото външно-политическата ситуация е лоша и перспективите за успех по този път са малки. Главните причини са в самата РК и в липсата на достатъчно външно финансиране, с което е свързана стабилността. Той смята, че макар и Китай да тласка КНДР по пътя на реформите, не е склонен да налива много капитали в нея, а засега няма откъде другаде да дойдат те. Оттук и неговите съмнения, че ще успеят да преведат страната през реформите, запазвайки я (т.е. опазвайки режима си).
                              -
                              Last edited by gollum; 19-11-2014, 10:03.

                              Comment


                                Да, движения Северной Корее видны.

                                Я сам думал совсем недавно, что они выберут путь сближения с Китаем и развитие по Китайскому (Вьетнамскому) образцу.
                                Но последние пару месяцев у меня складывается впечатление, что КНДР планирует сблизиться с Россией.
                                Причем очень скоро (чуйка такая), влоть до статуса "наблюдателя" в ЕАС.

                                К этому заключению подталкивает несколько наблюдений.
                                1. На самом деле все азиаты опасаются Китая (даже наши Буряты и Якуты), боятся раствориться в нем, из-за этого сближение с Россией оставляет гарантию того, что Корейцы не будут растворены.
                                2. Специальный посланник КНДР уже второй раз за последние полгода находиться в Москве и встречается в В.Путиным.
                                Причем срок нахождения посланика очень продолжительный. Более месяца. О теме переговорах ничего не сообщают.
                                3. Россия сейчас (раньше было нет так, из-за поддержки Запада в вопросах блокирования Кореи) сама крайне заинтересована во взаимодействии с Кореей.
                                Особенно заинтересована по нескольким направлениям - а) развития сельского хозяйства на Российском Дальнем Востоке.
                                Китайцы практически покинули Дальний Восток почти полностью (по 2 причинам, которые я пока не хочу оглашать в этой теме).
                                Корейцы известны в России как невероятно успешные овощеводы и садоводы. Вероятно обсуждается сельскохозяйственный проект, вплоть до передачи в долгосрочную аренду земель в таких объемах, что корейский крестьянин и не смел мечтать. Вместе с тем Москва вероятно обещает снабдить крестьян и современной Российской с/х техникой, топливом и прочее.
                                б) прокладка по территории КНДР газопровода в Южную Корею.
                                в) получение статуса страны, которая может влиять на КНДР в вопросах корейского ядерного оружия.
                                и ещ¸ много причин.

                                Вообщем, примерно в течении 5-7 месяцев будет что-то интересное по С. Корее.
                                http://vseknigi.3dn.ru/publ/19-1-0-186

                                Comment

                                Working...
                                X